Книгата на Езекиил е третият от последните пророци в Танах и една от основните пророчески книги след Исая и Еремия. Според самата книга тя записва шест видения на пророк Езекил, заточен във Вавилон, през 22-те години от 593 до 571 г. пр.н.е., въпреки че е продукт на дълга и сложна история и не е задължително да запази самите думи на пророк.
Виденията и книгата са структурирани около три теми: (1) Присъда над Израел (глави 1–24); (2) Присъда над народите (глави 25–32); и (3) Бъдещи благословии за Израел (глави 33–48). Темите му включват концепциите за присъствието на Бог, чистотата, Израел като божествена общност и личната отговорност пред Бог. Неговото по-късно влияние включва развитието на мистични и апокалиптични традиции във Втория храм и равинския юдаизъм и християнството.