1 Тогава Иов в отговор рече: -
2 Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!
3 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?
4 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!
5 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.
7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и те ще ти кажат;
8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.
9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -
10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество. [1]
11 Ухото не изпитва ли думите Както небцето вкусва ястието си?
12 Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.
13 А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум. [2]
14 Ето, Той събаря, и не съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.
15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.
16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.
17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.
18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.
19 Закарва първенците ограбени, И поваля силните.
20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.
21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата на яките.
22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.
23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.
24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;
25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пиян.