1 И Иов продължи беседата си като казваше: [1]
2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
3 Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
4 Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
5 да не даде Бог да ви оправдая! Докато изсъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззаконния.
8 Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
9 Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
11 Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ще да скрия.
12 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
13 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
14 Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.
15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
16 Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,
17 Може да приготви, но праведните не ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
18 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
19 Богат лъга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си и го няма;
20 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
21 Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.
22 Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
23 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвиркват така, че ще бяга от мястото си.