1 Елиу още проговаряйки рече:
2 Мислиш ли че, е право това, което рече ти: Моята правда в туй дело е повече от Божията?
3 Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?
4 Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.
5 Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, колко по-високо са от тебе.
6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?
8 Нечестието ти може да повреди само човек като тебе; А правдата ти може да ползува само човешки син.
9 Поради много угнетения викат праведниците, Пищят поради насилието на мощните;
10 Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,
11 Който ни учи нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?
12 Така те викат; но Той не отговаря Да ги избави от гордостта на нечестивите.
13 Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,
14 Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото ти е пред Него, и напразно Го чакаш!
15 И сега, понеже не те е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,
16 Затова Иов отваря уста да говори суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.