1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум. [1]
11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва :
16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
18 Но той не знае, че мъртвите са там, И че гостите й са в дълбочината на ада.