Книгата на Тобит (/ˈtoʊbɪt/), известна още като Книгата на Тобиас или Книгата на Тоби, е еврейска творба от 3-ти или началото на 2-ри век пр.н.е., описваща как Бог изпитва верните, отговаря на молитвите и защитава заветната общност ( т.е. израилтяните). Разказва историята на две израелски семейства, това на слепия Товит в Ниневия и на изоставената Сара в Екбатана. Синът на Тобит, Тобиас, е изпратен да вземе десет сребърни таланта, които Тобит някога е оставил в Рагес, град в Медия; воден и подпомаган от ангела Рафаел, той пристига в Екбатана, където среща Сара. Демон на име Асмодей се е влюбил в нея и убива всеки, за когото тя възнамерява да се омъжи, но с помощта на Рафаел демонът е прогонен и Тобиас и Сара се женят, след което се връщат в Ниневия, където Тобит е излекуван от слепотата си.
Книгата е включена в католическия и православния канон, но не и в еврейския; протестантската традиция го поставя в апокрифите, като анабаптисти, лутерани, англиканци и методисти го признават за полезен за целите на назидание и литургия, макар и неканоничен по статут. По-голямата част от учените го признават за художествена литература с някои исторически препратки.