1 В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.
2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички земни риби са предадени в ръцете ви.
3 Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева.
4 Месо обаче с живота му, тоест , с кръвта му, да не ядете.
5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.
6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека. [1]
7 А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.
8 После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:
9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас; [2] [3]
10 и всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.
12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:
13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.
14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака:
15 и ще спомня завета Си, който е между мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.
16 Дъгата ще бъде в облака: и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.
17 Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между мене и всяка твар, която е на земята.
18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.
19 Тия трима бяха Ноевите синове; и от тях се насели цялата земя.
20 В това време Ной почна да работи земята и насади лозе.
21 като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си.
22 И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.
23 А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.
24 Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият ме син, рече: -
25 Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си.
26 Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга.
27 Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.
28 И след потопа Ной живя триста и петдесет години.
29 И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря. [4]