© 2014 Фондация Урантия
74:0.1 ПРЕЗ 1934 година от нашата ера се навършиха 37 848 години от годината на пристигането на Адам и Ева на Урантия. Лятото беше в разгара си и Градината беше потънала в цвят. По обяд, без предварително да бъде обявено, двата серафически транспорта, придружени от персонала от Йерусем, на когото беше поверена доставката на биологичните усъвършенствуватели на Урантия, се спуснаха бавно на повърхността на въртящата се планета недалеч от храма на Всеобщия Баща. Цялата работа по възстановяването на материалните тела на Адам и Ева беше изпълнена на територията на тази новопостроена светиня. От пристигането им изминаха десет дни, преди те да бъдат отново създадени в двойнствената им форма, за представяне като новите световни управители. Съзнанието им се върна едновременно. Материалните Синове и Дъщери винаги служат заедно. Съществено важна черта от тяхното служене е никога и никъде да не се разделят. Те са предназначени за работа по двойки и рядко функционират поотделно.[1]
74:1.1 Планетарните Адам и Ева на Урантия бяха членове на старшия корпус от Материални Синове на Йерусем и имаха съвместен пореден номер 14, 311. Те се отнасяха към третата физическа група и на височина бяха малко над два метра и половина.
74:1.2 Преди избирането на Адам за изпращане на Урантия, той заедно с Ева работеха в изпитателните физически лаборатории на Йерусем. В продължение на повече от петнадесет хиляди години ръководеха отдела по експериментална енергия, прилагана към модификациите на жизнените форми. Дълго преди това те служеха като учители в гражданските училища за новопристигнали в Йерусем. Всичко това следва да се има предвид във връзка с разказа за техните понататъшни действия на Урантия.
74:1.3 В отговор на обявата за това, че се изискват доброволци за Адамическото начинание на Урантия, се записа целият старши корпус Материални Синове и Дъщери. Проверяващите Мелхиседек, с одобрението на Ланафорг и Всевишните на Едемия, избраха същите тези Адам и Ева, които впоследствие пристигнаха за изпълнение на функцията биологични усъвършенствуватели на Урантия.
74:1.4 В течение на бунта на Луцифер Адам и Ева останаха верни на Михаил; при все това, тази двойка застана пред Властелина на Системата и цялото му правителство за проверка и инструктаж. Те бяха посветени във всички детайли, свързани със състоянието на Урантийските дела; те получиха подробни указания към какви планове следва да се придържат, поемайки отговорност за свят, разкъсван от от толкова дълбоки противоречия. Те положиха съвместна клетва за вярност пред Всевишните на Едемия и Михаил Салвингтонски. Те бяха предупредени, че трябва да се смятат за подчинени на урантийския корпус на попечителските Мелхиседек, докато този управляващ орган не прецени за възможно да снеме от тях своите пълномощия относно поверения му свят.
74:1.5 В столицата на Сатания и други места тази йерусемска двойка остави сто свои потомци — петдесет сина и петдесет дъщери, великолепни създания, избегнали превратностите на еволюционното развитие. Към времето на изпращането на техните родители на Урантия всички те предано изпълняваха различни отговорни задачи във вселената. И всеки от тях присъстваше във величествения храм на Материалните Синове на прощалните изпитания по случай завършващото тържествено одобрение на посвещенческата мисия. Тези деца изпратиха своите родители в центъра за дематериализация за същества от тяхната категория. Те бяха последните, които се сбогуваха с тях и им пожелаха божествени успехи, след което Адам и Ева заспаха, изгубвайки осъзнаването на своята личност, което предшества подготовката за серафическия пренос. Известно време децата прекараха заедно радвайки се на това, че скоро на техните родители предстоеше да станат зрими ръководители - в действителност, единствените управители, на 606-тата планета в системата на Сатания.
74:1.6 Така Адам и Ева напуснали Йерусем сред приветствията и сърдечните напътствия на неговите жители. Те се отправиха да изпълнят своите нови задължения, въоръжени с всички необходими знания и инструкции по отношение на всички функции и опасности, които ги чакаха на Урантия.
74:2.1 Адам и Ева заспаха в Йерусем и когато в присъствието на огромното множество се събудиха в храма на Отеца на Урантия, пред тях стояха две същества, за които бяха слушали много: Ван и неговия предан другар Амадон. Тези двама герои от калигастийския метеж бяха първите, които приветстваха Адам и Ева в тяхната нова градинска обител.
74:2.2 Езикът на Едем беше андонически диалект в този вариант, който използваше Амадон. Ван и Амадон подобриха съществено този език, създавайки нова азбука от двадесет и четири букви, с надеждата, че с разпространяването на културата на Едем по целия свят той ще стане езикът на Урантия. Преди да напуснат Йерусем, Адам и Ева до съвършенство овладяха този човешки диалект, затова синът на Андон чу как възвишеният управител на Урантия се обръща към него на неговия собствен език.
74:2.3 В този ден настана огромно вълнение и радост в целия Едем. Към гълъбарниците, в които държаха събраните отвсякъде пощенски гълъби, през глава тичаха пратениците с викове: “Пускайте птиците; нека разнесат вестта за пристигането на заветния Син”. Специално за такъв случай стотици селища, чиито обитатели вярваха в идването на Адам, редовно доставяха тези домашни гълъби.
74:2.4 Когато известието за пристигането на Адам се разнесе навсякъде, хиляди членове на съседните племена приеха ученията на Ван и Амадон и в течение на много месеци тълпи от поклонници пристигаха в Едем, за да приветстват Адам и Ева и почетат своя невидим Отец.
74:2.5 Скоро след пристигането си Адам и Ева бяха придружени до мястото за официалната церемония на приема - огромния хълм на север от храма.Този естествен хълм беше разширен и подготвен за въвеждането в длъжност на новите управители на света. Тук на обяд комисията по приемането на Урантия приветства с добре дошли тези Син и Дъщеря на Сатания. Амадон беше председател на тази комисия, състояща се от дванадесет члена: в нея влизаха представители на всяка от 6 -те Сангикски раси; изпълняващият задълженията на глава на промеждутъчните създания, Аннан - една вярна дъщеря и представителка на Нодитите, Ной - синът на архитекта и строителя на Градината, претворяващ в живота плановете на своя покоен баща, както и двамата Носители на Живота постоянно живеещи на планетата.
74:2.6 Следваща по ред беше процедурата по предаването на Адам и Ева на пълномощията на планетарни попечители от ръцете на старшия Мелхиседек - глава на попечителския съвет на Урантия. Материалните Син и Дъщеря положиха клетва за вярност към Всевишните на Норлатиадек и Михаил Небадонски, след което Ван, провъзгласявайки Адам и Ева за управители на Урантия, сне от себе си своите длъжностни пълномощия, които той - по решение на попечителските Мелхиседек, притежаваше в течение на сто и петдесет хиляди години.
74:2.7 Във връзка с официалното встъпване в длъжност на управителите на света Адам и Ева бяха облечени в царствени мантии. Не всички традиции на Далматия бяха забравени в този свят; във времената на Едем още се практикуваше изкуството на тъкачеството.
74:2.8 След това прозвуча възванието на арахангелите и предаденият по системата за далечна връзка глас на Гавраил оповести Втората епохална проверка на Урантия и възкресяването на съхранилите се спящи смъртни от втория съден период — период на благодат и милосърдие, на 606 -тата планета от Сатания. Периодът на Принца завърши, ерата на Адам - третата планетарна епоха, започна в обстановка на простота и величие. Новите управители на Урантия започнаха да властват при външно благоприятни обстоятелства, независимо от световното объркване, предизвикано от отсъствието на желание да сътрудничи от страна на техния предшественик на този пост.
74:3.1 И сега, след официалното им встъпване в длъжност, Адам и Ева болезнено осъзнаха своята планетарна изолация. Безмълвни бяха привичните пространствени съобщения, отсъстваха всички контури за извънпланетни връзки. Техните другари от Йерусем бяха изпращани в благополучни светове, където опитни Планетарни Принцове и верен персонал бяха готови да ги приемат и да им окажат квалифицирана помощ на първия етап от запознанството със своя свят. На Урантия бунтът измени всичко. Присъствието на Планетарен Принц тук се чувстваше твърде осезателно и макар лишен от възможността да върши зло, той все още беше способен да направи задачата на Адам и Ева трудна за изпълнение, а до известна степен - дори опасна. Сериозни и изгубили илюзиите си, Синът и Дъщерята на Йерусем бродеха през тази нощ из Градината при светлината на пълната луна, обсъждайки своите планове за следващия ден.
74:3.2 Така приключи първия ден на Адам и Ева на изолираната Урантия, планетата въвлечена в смут от предателството на Калигастия; те вървяха и беседваха до дълбока нощ, тяхната първа нощ на земята - и им беше толкова самотно.
74:3.3 Своят втори ден Адам прекара в срещи с планетарните попечители и консултативния съвет. От Мелхиседек и техните партньори Адам и Ева узнаха някои нови подробности за бунта на Калигастия и за неговите последствия за развитието на този свят. Като цяло този разказ — дълъг списък от примери за погрешното управление на планетата, довеждаше до униние. Те узнаха за всички обстоятелства, свързани с пълния крах на плановете на Калигастия по ускоряването на социалната еволюция. Те също така дълбоко осъзнаха и напразността на опитите за достигането на планетарен прогрес отделно от божествения планове за развитие. Така завърши печалния, но полезен ден - техния втори ден на Урантия.
74:3.4 Ден трети беше посветен на оглед на Градината. Големите пасажерски птици, фандорите, ги носеха по въздуха, откъдето те се взираха в безкрайните простори на Градината — това най-прекрасно място на земята. Денят за оглед завърши с грандиозно пиршество в чест на всички, които се бяха трудили над създаването на тази Градина, въплътила красотата и величието на Едемия. И отново, късно след полунощ на своя трети ден, Синът и неговата спътница бродеха по Градината и разговаряха за безмерността на стоящия пред тях проблем.
74:3.5 На четвъртия ден Адам и Ева произнесоха официално обръщение пред събранието на Градината. От хълма, където се състоя тяхното официално встъпване в длъжност, те се обърнаха към хората с реч, в която изложиха своите планове по възстановяването на света и в общи черти споделиха методите, с помощта на които възнамеряваха да възродят социалната култура на Урантия — да я издигнат от това ниско ниво, на което тя се беше спуснала в резултат от греха и бунта. Това беше велик ден и завърши с празненство, устроено в чест на съвета, който се състоеше от мъже и жени, избрани на отговорни длъжности в новото ръководство на планетарните дела. Обърнете внимание: в тази група имаше не само жени, но и мъже, което беше първият подобен случай на земята от времето на Далматия. Впечатляващо нововъведение беше да видиш как Ева - една жена, споделя почестите и отговорностите на световните дела рамо до рамо с един мъж. Така приключи четвъртия им ден на земята.
74:3.6 Ден пети измина във формиране на временно правителство, чието задължение беше да функционира докато попечителските Мелхиседек напуснат Урантия.
74:3.7 Шестият ден беше посветен на оглед на многобройните видове хора и животни. Целият ден Адам и Ева, съпровождани от своите помощници, се придвижваха в източна посока покрай стените на Едем, разглеждайки животинския свят на планетата и достигайки до по-добро разбиране на това какво трябва да се направи в този свят, населен с такова разнообразие от живи същества, за да се въведе ред вместо хаоса.
74:3.8 Съпровождащите Адам бяха много изненадани от това доколко дълбоко той разбираше природата и функциите на хилядите и хиляди животни, които му показаха[2]. Беше му достатъчно само да погледне към дадено животно, за да може с няколко думи да посочи неговата природа и поведение. Адам можеше веднага да опредеи произхода, природата и функцията на всяко материално създание. Тези, които го съпровождаха в тази опознавателна разходка не знаеха, че новият управител на света е един от най-добрите анатоми на цяла Сатания; Ева също беше не по-малко добър специалист. Адам порази своите спътници с описанието на множество микроскопични живи същества невидими за човека.
74:3.9 Завършвайки шестия ден от своето пребиваване на Земята, Адам и Ева за пръв път си отдъхнаха в своя нов дом “на изток от Едем”[3][4]. Изминали бяха шестте първи, много наситени дни от урантийския подвиг и те с огромно удоволствие предвкусваха идването на следващия ден, изцяло свободен от каквито и да било ангажименти.
74:3.10 Но обстоятелствата наложиха друго. Събитията от последния ден, в който Адам така разумно и изчерпателно разказваше за животинския свят на Урантия, също както и неговата блестяща реч, произнесена на церемонията по вспъпването им в длъжност, а също таки и неговите обаятелни маниери дотолкова покориха сърцата и умовете на обитателите на Градината, че те бяха готови не само напълно да признаят новопристигналите Син и Дъщеря на Йерусем за свои управители, но вече се канеха и да паднат ничком, за да им се поклонят като на богове.
74:4.1 В тази нощ — в нощта, настъпила след шестия ден, докато Адам и Ева спяха, в близост до храма на Отеца в централната част на Едем ставаха странни събития. Тук, под меката светлина на луната, стотици развълнувани и ентусиазирани мъже и жени в течение на много часове слушаха разгорещените призиви на своите водачи. Техните намерения бяха за добро, но те просто не можеха да разберат простотата в братския и демократичен маниер на отношение на своите нови управители. Дълго преди зазоряване новите и временни управляващи световните дела практически единодушно стигнаха до извода, че Адам и неговата спътница са твърде скромни и непретенциозни. Те решиха, че самата Божественост се е спуснала на земята в плът, че Адам и Ева в действителност са богове, или полубогове, поради което заслужават благоговейно поклонение.
74:4.2 Неподготвеният разум на даже най-добрите хора от този свят не можеше да осъзнае поразителните събития, станали в течение на първите шест дни от пребиваването на Адам и Ева на земята и главите им се замаяха; в този вихър попадна предложението направено по обяд да доведат величествената двойка в храма на Отеца, за да може всеки да склони глава в почтително поклонение и да падне ничком в смирена покорност. И във всички свои намерения обитателите на Градината действаха от чисто сърце.
74:4.3 Ван възразяваше. Амадон остъстваше, отговаряйки за почетния караул, поставен от вечерта край Адам и Ева. Но протеста на Ван беше решително отхвърлен. Беше му заявено, че той също е твърде скромен и непретенциозен и също е полубог — иначе как щеше да му се отдава така дълго да живее на Земята и да осъществи толкова велики събития, като появяването на Адам? И когато възбудените едемити вече бяха готови да го вдигнат на ръце и да го заведат на хълма за поклонение, Ван се измъкна от тълпата и притежавайки способността да общува с промеждутъчните създания, спешно изпрати техния глава при Адам.
74:4.4 Наближаваше утрото на техния седми ден на земята, когато Адам и Ева узнаха за поразителното предложение на добронамерените, но заблудили се смъртни. И вследствие на това — докато пасажерските птици стремглаво летяха към тях, за да ги доставят в храма, промеждутъчните създания, способни на подобни действия, пренесоха Адам и Ева при храма на Отеца. Рано сутринта на седмия ден, на хълма, където неотдавна се състоя приема на Материалните Син и Дъщеря, Адам разказа за категориите божествено синовство и обясни на тези земни създания, че да се покланят може само на Отеца и на този, когото Отецът посочи. Адам с цялата възможна ясност заяви, че ще приеме всяка почест и уважение, но поклонение — никога!
74:4.5 Това беше знаменателен ден. Около обед, почти едновременно с пристигането на серафическия посланик, доставил потвърждение от Йерусем за встъпването на управителите на света в длъжност, Адам и Ева се отделиха от тълпата и показвайки храма на Отеца, казаха: “Приближете се до материалния символ на невидимото присъствие на Отеца и склонете глави в поклонение пред този, който е създал всички нас и който ни поддържа в живота. И нека това стане искрен залог за това, че никога занапред вие няма да изпитвате съблазън да се покланяте на когото и да било другиго, освен на Бога”. И всички те направиха така, както каза Адам. Скланяйки глава, Материалният Син и Материалната Дъщеря стояха с наведени глави сами на хълма, докато хората се проснаха пред храма.
74:4.6 Така се появи денят за отдих[5]. В Едем седмият ден винаги беше ден за полудневни събирания при храма; в течение на дълго време се запазваше обичая да се посвещава този ден на личната култура. Утрото се предвиждаше за физически упражнения, обедът — за духовно поклонение, следобедните часове — за умствена култура, а вечерта преминаваше в съвместни увеселения. Такъв ред никога не беше закон в Едем, но този обичай се запази докато управлението на Адам оставаше в сила на земята.
74:5.1 Почти седем години след пристигането на Адам попечителските Мелхиседек продължаваха да изпълняват своите задължения, но настана време, когато те предадоха управлението на световните дела на Адам и се върнаха в Йерусем.
74:5.2 Сбогуването с попечителите отне целия ден, а вечерта всеки един от Мелхиседек даде на Адам и Ева прощален съвет и им пожела всичко хубаво. Адам на няколко пъти предлагаше на своите съветници да останат на земята заедно с него, но тези молби неизменно биваха отхвърляни. И така, в полунощ серафическият транспорт на Сатания напусна планетата, отнасяйки в Йерусем четиринадесет същества, тъй като преобразуването на Ван и Амадон се извърши едновременно със заминаването на дванадесетте Мелхиседек.
74:5.3 Събитията на Урантия се развиваха доста добре и изглеждаше, че с времето Адам ще успее да разработи някакъв план за постепенно разпространяване на Едемската цивилизация. Следвайки съвета на Мелхиседек той започна да развива занаятите, за да може после да развие търговски отношения с външния свят. След краха на Едем тук действаха повече от сто несложни производства и съществуваха широки търговски връзки със съседните племена.
74:5.4 От векове Адам и Ева бяха обучавани в методи за усъвършенстване на еволюционния свят, готвейки ги като свой специализиран принос в развитието на световната цивилизация; но сега те се оказаха лице в лице с неотложни проблеми - например установяването на мир и ред на планета на диваци, варвари и полуцивилизовани човешки същества. С изключение на събраните в Градината най-добри представители на човешките раси само няколко разпокъсани групи бяха поне донякъде готови за възприемане на Адамическата култура.
74:5.5 Адам предприе геройски и решителен опит да създаде световно управление, но всяка негова крачка се натъкваше на упорита съпротива. По това време Адам вече беше пуснал в действие система за групово управление по целия Едем и обедини всички тези братства в Едемски съюз. Но щом излезе извън пределите на Градината и се опита да въведе тези идеи сред племената, последваха неприятности, сериозни неприятности. От самото начало на своята работа извън Градината те срещаха пряката и добре организирана съпротива на Калигастия и Далигастия. Падналият Принц беше детрониран от поста представител на света, но не беше отстранен от планетата. Той все още се намираше на земята и поне до известна степен можеше да се съпротивлява на плановете на Адам за възраждане на човешкото общество. Адам се опитваше да предпази световните раси от Калигастия, но тази задача се усложняваше от това, че неговият враг беше невидим за смъртните.
74:5.6 Даже сред обитателите на Едем имаше такива, чийто разум беше смутен и които клоняха към ученията на Калигастия, призоваващи към необуздана лична свобода; те причиняваха на Адам безкрайни неприятности; неизменно разстройвайки и най-добре подготвените планове по осигуряването на постепенен прогрес и пълноценно развитие. Накрая той беше принуден да се откаже от своята програма за бърза социализация и се върна към метода за организация на Ван, като раздели обитателите на Едем на отряди от по сто човека като начело на всеки от тях стоеше командир, а под ръководството на неговия помощник бяха групи от по десет човека.
74:5.7 Адам и Ева пристигнаха, за да въведат представително управление вместо монархическо, но по цялата земя не намериха нищо, което можеше да се нарече управление. Адам временно се отказа от опитите за учредяване на представителна власт и до провала на Едемския режим успя да основе около сто далечни търговски и обществени центрове, начело на които стояха енергични негови представители. Повечето от тези центрове бяха организирани преди това от Ван и Амадон.
74:5.8 Практиката за изпращането на посланици от едно племе в друго датира от дните на Адам. Това беше огромна крачка напред в еволюцията на управлението.
74:6.1 Площта на участъка, определен за Адамическото семейство, беше малко над хиляда и триста хектара. Непосредствено отвъд неговите предели се намираха земи, предназначени за отглеждането на над триста хиляди чистокръвни потомци. Но беше построена само първата група от така планирания комплекс домове. Още преди на Адамическото семейство да започне да не му достига този комплекс, целият Едемски план рухна, а Градината беше изоставена.
74:6.2 Адамсин беше първородния представител на виолетовата раса на Урантия, последван от своята сестра, както и от Евасин, вторият син на Адам и Ева. До заминаването на Мелкиседек Ева роди пет деца - трима сина и две дъщери. Следващите две деца бяха близнаци. Преди извършването на своята простъпка тя роди шестдесет и три деца - тридесет и две дъщери и тридесет и един сина. Когато Адам и Ева напуснаха Градината, семейството им включваше четири поколения и наброяваше 1 647 чистокръвни потомци. След напускането на Градината те имаха четиридесет и две деца, без да се броят двете деца със смесен произход, при всяко от които единият родител беше земен смъртен. Тук не влизат адамическото потомство Нодити и еволюционните раси.
74:6.3 След отбиването от гърдата на възраст една годинка, децата на Адам не употребяваха мляко от животни. Ева използваше мляко от най-различни орехи и сока на множество плодове и познавайки в съвършенство химическия състав и съдържащата се в тях енергия, те надлежно ги смесваха и хранеха своите деца, докато в тях не се появяха зъби.
74:6.4 Приготовлението на храната беше обичайна практика в целия Едем, с изключение на дома на Адам, където не се готвеше: зрелите плодове, орехи и житни култури служеха като готова храна за членовете на неговото семейство. Те ядяха веднъж на ден, малко след обяд. Освен това Адам и Ева непосредствено усвояваха “светлина и енергия” от някои космически излъчвания, използвайки за това дървото на живота.
74:6.5 Телата на Адам и Ева излъчваха блещукаща светлина, но съблюдавайки обичаите на останалите, те винаги носеха дрехи. Макар че се обличаха съвсем леко през деня, през нощта те използваха завивки. Произходът на традиционния ореол около главите на благочестиви хора и светци датира от дните на Адам и Ева. Тъй като излъчваната от телата им светлина беше скривана от дрехите, забележимо беше само лъчезарното светене около техните глави. Така потомците на Адамсон винаги изразяваха своята представа за индивидите, които смятаха за необикновено развити в духовно отношение.
74:6.6 Адам и Ева можеха да общуват един с друг и със собствените си деца на разстояние до около осемдесет километра. Такова предаване на мисли се осъществяваше с помощта на чувствителните газови камери, намиращи се редом с техните мозъчни структури. С помощта на този механизъм те можеха да изпращат и приемат мисловни вибрации. Но те мигновено се лишиха от тази своя способност, когато техният разум се подчини на отчуждаващото и разрушително въздействие на злото.
74:6.7 До шестнадесетгодишна възраст децата на Адам се занимаваха в своите собствени училища, при което по-големите деца учеха по-малките. По-малките сменяха вида на занятието на всеки тридесет минути, а по-големите деца — на всеки час. За пръв път на Урантия можеше да се види как децата на Адам и Ева играят едно с друго, да бъдат наблюдавани радостните и весели забавления, на които те се предаваха изключително за удоволствие. Игрите и чувството за хумор на съвременните хора в значителна степен бяха унаследени от адамическата раса. Всички адамити бяха изключително музикални и притежаваха остро чувство за хумор.
74:6.8 Възрастта за годеж настъпваше средно на осемнадесет години, след което в течение на две години младите хора се готвеха за поемане на съпружеските задължения. На двадесет години те получаваха правото да встъпят в брак, а след бракосъчетанието пристъпваха към делото на целия си живот или започваха специално да се подготвят за него.
74:6.9 Обичаят сред някои по-късни народи — да се разрешават на царските семейства, смятани за произхождащи от боговете, бракове между братя и сестри, датира от традициите сред потомците на Адам, които по необходимост встъпваха в брак помежду си. Брачните обреди на първото и второ поколение на Градината винаги се изпълняваха от Адам и Ева.
74:7.1 С изключение на четиригодишното посещение на западните училища децата на Адам живееха и работеха на “изток от Едем”[6]. Те получаваха интелектуална подготовка в съответствие с методите на йерусемските училища до навършване на шестнадесет години. От шестнадесет до двадесет те се занимаваха в урантийските училища на противоположния край на Градината, а също така изпълняваха и задълженията на учители на младшите класове.
74:7.2 Задачата на цялата система от западни училища на Градината се свеждаше до социализация. В почивките между сутрешните занятия учениците усвояваха практическо градинарство и земеделие; следобедната почивка преминаваше в игрови състезания. Вечерите се посвещаваха на общуване и развитие на личната дружба. Религиозното и полово възпитание се смяташе за дело на семейството и влизаше в задълженията на родителите.
74:7.3 Тези училища обучаваха по следните предмети:
74:7.4 1. Здраве и лична хигиена.
74:7.5 2. Златното правило — принцип на човешкото общуване.
74:7.6 3. Връзка на индивидуалните права с правата на групата и задълженията пред обществото.
74:7.7 4. История и култура на различните земни раси.
74:7.8 5. Методи за развитие и усъвършенстване на световната търговия.
74:7.9 6. Съгласуване на противоречивите задължения и емоции.
74:7.10 7. Поощряване на игрите, хумора и състезанията, заменящи физическата борба.
74:7.11 Тези училища, както и фактически всяка дейност в Градината, бяха винаги открити за посетители. Невъоръжените посетители безпрепятствено биваха допускани в Градината за кратко посещение. За да се засели в Градината урантиец, той трябваше да бъде “осиновен”. Обясняваха му целите и задачите на адамическото посвещение, след което той изразяваше намерение да участва в тази мисия и тържествено заявяваше своята преданост към социалното управление на Адам и духовното владичество на Всеобщия Баща.
74:7.12 Законите на Градината се основаваха на по-древни кодекси на Далматия и обхващаха седем области:
74:7.13 1. Принципи на здравето и хигиената.
74:7.14 2. Социален устав на Градината.
74:7.15 3. Кодекс на търговията и занаятите.
74:7.16 4. Закони на справедливата игра и съревнованието.
74:7.17 5. Закони на домашното огнище.
74:7.18 6. Граждански кодекси, основани на златното правило.
74:7.19 7. Седем заповеди, основани на висшите нравствени норми.
74:7.20 Нравственият закон на Едем малко се отличаваше от седемте заповеди на Далматия, но адамитите привеждаха много допълнителни аргументи в полза на тези заповеди. Например по отношение забраната да се убива, наличието на вътрешен Настройчик на Съзнанието биваше изтъквано като още един довод в полза на запазването на човешкия живот[7][8]. Те учеха, че “всеки, който пролее кръв на човек сам ще бъде убит от ръката на човек, защото Бог е създал хората по свое подобие”.
74:7.21 Публичните молитви се възнасяха в Едем по обяд, семейните — на залез слънце. Адам полагаше всички усилия за това да отучи адамитите от произнасянето на заучени молитви внушавайки им, че ефективната молитва трябва да бъде нещо строго лично — “стремеж на душата!”[9]. Но те продължаваха да използват от молитви и церемонии, които се предаваха от поколение на поколение от времето на Далматия. Освен това Адам се опитваше да замени и кървавите жертвоприношения, които се извършваха по време на религиозните обреди с дарове на земята, но до унищожаването на Градината това не даде почти никакви резултати.
74:7.22 Адам се стремеше да привикне урантийските раси към идеята за равенство на половете. Това, че Ева работеше рамо до рамо със своя мъж, правеше огромно впечатление на всички обитатели на Градината. Адам с цялата възможна ясност ги учеше на това, че жената - наравно с мъжа, привнася тези жизнени фактори, които се обединяват за образуването на ново същество. Дотогава хората смятаха, че раждането на деца е присъщо само на „лоното на отеца“[10]. Дотогава те бяха гледали на майката само като на средство за износване и изхранване на бъдещото дете.
74:7.23 Адам учеше своите съвременници на всичко онова, което беше достъпно на тяхното разбиране, но в действителност разбираното от тях не беше много. При все това най-разумните от земните раси с нетърпение чакаха времето, когато ще им разрешат да встъпят в брачни отношения с високоразвитите деца на виолетовата раса. И колко различна от сегашния свят можеше да стане Урантия, ако този грандиозен план за расово възвисяване беше претворен в живота! Но даже тази малка частичка кръв, която случайно стана достояние на еволюционните хора от тази привнесена раса, им донесе колосална полза.
74:7.24 Така се трудеше Адам в полза и за усъвършенстването на своя свят. Но на тези разнородни и нечистокръвни народи не им беше лесно да привикнат към по-прогресивен начин на живот.
74:8.1 Разказът за сътворяването на Урантия за шест дни се основава на преданията за шестте дни, използвани от Адам и Ева за първоначален оглед на Градината[11]. Това обстоятелство наложи едва ли не печат на святост върху сèдмичния отрязък от време, първоначално въведен от далматийците[12]. Получи се така, че Адам прекара шест дни в разглеждане Градината и подготовка на предварителните планове за нейната реорганизация; това не беше запланувано по-рано. Избирането на седмия ден за поклонение беше чиста случайност по силата на фактите, изложени в настоящия документ.
74:8.2 Легендата за сътворението на света за шест дни се появи по-късно — фактически след повече от тридесет хиляди години. Възможно е едно от обстоятелствата на тази легенда — внезапната поява на слънцето и луната, да е породено от преданията за внезапното освобождаване на света от плътния пространствен облак на най-малкото вещество, което така дълго скриваше и слънцето и луната[13].
74:8.3 Разказът за сътворяването на Ева от реброто на Адам представлява сбито и объркано излагане на две събития — пристигането на Адам на земята и тези хирургически операции за обмяна на живо вещество, които бяха проведени от небесните гости на Урантия във връзка с появата на телесния персонал на Планетарния Принц повече от четиристотин и петдесет хиляди години преди това[14].
74:8.4 Преданието за това, че след пристигането им за Адам и Ева са били изготвени физически тела оказа въздействие върху повечето народи на планетата[15]. В източното полукълбо практически повсеместно вярваха в това, че човекът е бил направен ог глина. Това предание се среща по целия свят от Филипинските острови до Африка. И много народи приеха този разказ за възникването на човека от глина в резултат на особения акт на сътворението, отхвърляйки по-древните вярвания в постепенното творение — еволюцията.
74:8.5 Далеч от влиянието на Далматия и Едем хората бяха склонни да вярват в постепенното развитие на човешката раса. Фактът на еволюцията не е съвременно откритие; древните хора разбираха бавния и еволюционен характер на човешкия прогрес. Древните гърци ясно си представяха това независимо от своята близост с Месопотамия. Макар че за съжаление сред различните народи се оформиха объркани представи за еволюцията, при все това много първобитни племена вярваха и учеха на това, че са произлезли от различни животни. Първобитните хора обикновено избираха за “тотеми” животни, които смятаха за свои предшественици. Някои племена от североамерикански индианци вярваха, че са произлезли от бобъра и койота. Някои африкански племена учат, че са произлезли от хиената, едно от малайските племена — от лемура, една от групите на Нова Гвинея — от папагала.
74:8.6 Вавилонците, които непосредствено общуваха с оцелелите представители на цивилизацията на адамитите, разшириха и украсиха разказа за сътворението на човека; те учеха, че хората произхождат непосредствено от боговете. Те се придържаха към представата за аристократичния произход на своята раса, която беше несъвместима с доктрината за създаване на човека от глина.
74:8.7 Описанието на творението в Стария Завет се появи много години след Моисей, който никога не е учил юдеите на това изкривено предание. Но той действително даде на израилтяните просто и кратко изложение за сътворението на света с надеждата, че това ще усили неговия призив за поклонение пред Твореца — Всеобщият Баща, когото той наричаше Господ Бог на Израел.
74:8.8 В своите ранни учения Моисей благоразумно се въздържаше от опити да се задълбочава в миналото и да се връща към доадамовите времена и тъй като беше върховен учител на юдеите преданията за Адам се преплетоха с повествуванията за сътворението на света. Това, че по-древните предания признаваха съществуването на доадамическата цивилизация, нагледно се демонстрира от следния факт: последващите редактори, имащи намерението да изтрият всички напомняния за хорските дела преди Адам, забравиха да премахнат красноречивото напомняне за преселването на Каин в “земите на Нод”, където той си намери жена[16].
74:8.9 В течение на още много векове след идването си в Палестина юдеите почти не познаваха писмеността. Те се научиха да използват азбуката от съседните филистимяни — политически бежанци от Крит, където в това време съществуваше по-развита цивилизация. Приблизително до 900 година преди новата ера юдеите почти нищо не записваха и тъй като писмеността се появи при тях в толкова късен период, сред народа битуваха дотолкова различни предания за сътворението на света. Но след вавилонския плен те станаха по-склонни да възприемат видоизменената месопотамска версия.
74:8.10 Еврейската традиция беше формирана около фигурата на Моисей, а тъй като той се опита да проследи родословното дърво от Авраам до Адам, то евреите заключиха, че Адам е първият представител на човешкия род[17]. Яхве беше творецът и доколкото се предполагаше, че Адам е първият човек, Яхве трябваше да е създал света непосредствено преди да сътвори Адам. По-късно традиционната представа за шестте дни на Адам се сля с легендата за сътворението на света, в резултат на което почти хиляда години след пребиваването на Моисей на земята преданието за сътворяването на света за шест дни беше записано и впоследствие приписано на него.
74:8.11 Още преди завръщането в Йерусалим еврейските жреци завършиха писменото изложение на повествуванията за началото на нещата. Скоро те заявиха, че това описание е неотдавна намерена история за сътворението на света, написана от Моисей[18]. Но в онова време — около 500 година преди новата ера, юдеите не смятаха тези писания за божествени откровения; те се отнасяха към тях в значителна степен така, както по-късните народи се отнасяха към митовете.
74:8.12 Този фалшифициран документ, смятан за учението на Моисей, беше показан на Птоломей — гръцкият цар на Египет, който се разпореди комисия от седемдесет учени да подготви гръцки превод за неговата нова библиотека в Александрия. Така това описание влезе в числото на тези документи, които впоследствие станаха част от по-късната сбирка “свещени писания” на юдейската и християнска религия. Такива представи, отъждествявани с тези теологични системи, в течение на дълго време оказваха дълбоко влияние върху философията на много народи на Запада.
74:8.13 Християнските проповедници поддържаха вярата в санкционираното сътворение на човешката раса и всичко това стана непосредствена причина за поява на хипотези за миналия златен век на идеално блаженство и теорията за падението на човека или свръхчовека, което служеше като обяснение на неидеалното състояние на обществото. Такива възгледи за живота и мястото на човека във вселената бяха в най-добрия случай неутешителни, тъй като те се построяваха на вярата в регрес, а не прогрес, а също така предполагаха съществуването на отмъстително Божество, което е стоварило своя гняв на човешката раса в наказание за грешките, допуснати при управлението на планетата в далечото минало.
74:8.14 “Златният век” е мит, но Едем беше реалност и цивилизацията на Градината действително беше разрушена. Адам и Ева продължиха своята дейност в Градината сто и седемнадесет години, докато — поради нетърпението на Ева и погрешните съждения на Адам, не решиха да кривнат от означения път, което веднага се превърна в тяхна лична катастрофа и пагубно забавяне на еволюционното развитие на цялата Урантия.
74:8.15 [Изложено от серафим Солония - „гласът в Градината“[19].]