Книгата на Исая (на иврит: ספר ישעיהו, [ˈsɛ.fɛr jə.ʃaʕ.ˈjaː.hu]) е първият от последните пророци в еврейската Библия и първият от главните пророци в християнския Стар завет. Той е идентифициран чрез надпис като думите на пророка Исая бен Амос от 8-ми век пр. н. е., но има обширни доказателства, че голяма част от него е съставен по време на вавилонския плен и по-късно. Йохан Кристоф Дьодерлайн предположи през 1775 г., че книгата съдържа произведенията на двама пророци, разделени от повече от век, а Бернхард Дюм създаде мнението, поддържано като консенсус през по-голямата част от 20-ти век, че книгата се състои от три отделни колекции от оракули: Прото-Исая (глави 1–39), съдържащ думите на пророка Исая от 8-ми век пр.н.е.; Второзаконие-Исая (глави 40-55), работата на анонимен автор от 6-ти век пр. н. е., писал по време на изгнанието; и Трито-Исаия (глави 56–66), съставен след завръщането от изгнание. Исая 1–33 обещава присъда и възстановяване за Юда, Йерусалим и народите, а глави 34–66 предполагат, че присъдата е била произнесена и възстановяването следва скоро. Въпреки че почти никой учен днес не приписва цялата книга или дори по-голямата част от нея на един човек, същественото единство на книгата се превърна във фокус в по-нови изследвания.
Книгата може да се чете като разширена медитация върху съдбата на Йерусалим в и след изгнанието. Второ-исейската част на книгата описва как Бог ще направи Ерусалим център на своето световно управление чрез кралски спасител (месия), който ще унищожи потисника (Вавилон); този месия е персийският цар Кир Велики, който е просто агентът, който довежда до царуването на Яхве. Исая говори против корумпираните лидери и за хората в неравностойно положение и вкоренява праведността в Божията святост, а не в завета на Израел.
Исая е едно от най-популярните произведения сред евреите в периода на Втория храм (ок. 515 пр. н. е. – 70 г. сл. н. е.). В християнските кръгове то беше толкова високо почитано, че беше наречено „Петото евангелие“ и влиянието му се простира отвъд християнството до английската литература и западната култура като цяло, от либретото на Месията на Хендел до множество такива ежедневни фрази като „мечове на рала“ и „глас в пустинята“.