1 В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовия син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.
2 Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:
3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.
4 Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:
5 Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадасет години.
6 И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.
7 И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което казва:
8 ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.
9 Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:
10 Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.
11 Рекох: Няма да видя вече Господа, Господа в земята на живите; Няма да видя вече човека Като съм между ония, които престанаха да живеят.
12 Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.
13 Успокоявах се до сутринта; но той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.
14 Като ластовица или жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител
15 Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.
16 Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.
17 Ето, излезе за моя мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове. [1]
18 Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност.
19 Живият, живият, той ще се хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.
20 Господ е близо да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.
21 А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея: и царят ще оздравее.
22 Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възлезе в Господния дом?