© 2014 Фондация Урантия
| Документ 141. Начало на обществения труд |
Индекс
Множествена версия |
Документ 143. Преминаване през Самария |
142:0.1 ПРЕЗ април Иисус и апостолите се трудеха в Йерусалим., а вечерите напускаха града и нощуваха във Витания. Самият Иисус една или две нощи в седмицата прекарваше в Йерусалим в дома на Флавий — гръцки евреин, където тайно идваха много видни юдеи, желаещи да побеседват с Иисус.
142:0.2 В първия ден Иисус посети своя приятел от миналите години, бившия първосвещеник Ханан — роднина на жената на Зеведей, Саломия. Ханан беше чувал за Иисус и неговите учения и когато Иисус се появи в дома на първосвещеника, му беше оказан крайно хладен прием. Когато Иисус почувства студенината на Ханан, той веднага си тръгна, казвайки преди това: “Страхът е главният поробител на човека, а гордостта — неговата огромна слабост; ще се предадеш ли на робството на тези два разрушителя на радостта и свободата?” Но Ханан не отговори нищо. Повече Учителят не се срещна с Ханан чак дотогава, докато той, заедно със своя зет, съдеше Сина Човешки.
¶ 1. ОБУЧЕНИЕТО В ХРАМА
142:1.1 В течение на целия този месец Иисус или един от неговите апостоли ежедневно учеха в храма. Когато пасхалните тълпи ставаха така плътни, че беше невъзможно да се попадне в храма, апостолите учеха много групи извън пределите на свещената територия. Основното съдържание на техните проповеди се заключаваше в следното:
142:1.2 1. Приближи се Царството небесно[1].
142:1.3 2. Чрез вяра в бащинството на Бога вие можете да попаднете в Царството небесно и с това да станете синове Божии[2].
142:1.4 3. Любовта — ето правилото за живот в Царството: висшата преданост към Бога и любовта към ближния като към самия себе си[3].
142:1.5 4. Подчинението на волята на Отеца, носещо духовните плодове в личния живот на човека, е законът на Царството[4].
142:1.6 Пристигналият за празнуването на Пасхата народ чу това учение и стотици хора се зарадваха от благата вест[5]. Иисус и неговите апостоли започнаха силно да безпокоят първосвещениците и управителите евреи, които спореха помежду си какво да правят с тях.
142:1.7 Освен обучението в храма и близо до него апостолите и другите вярващи провеждаха голяма индивидуална работа сред пасхалните тълпи. Заинтересували се от идеите на Иисус по време на празнуването на Пасхата, тези мъже и жени ги разнесоха в най-отдалечените ъгълчета на Римската империя и Изтока. Това беше началото на разпространението на Евангелието за Царството по света. Оттогава Иисус вече не се ограничаваше с Палестина.
¶ 2. БОЖИЯТ ГНЯВ
142:2.1 Сред пристигналите в Йерусалим за празнуването на Пасхата беше някой си Яков — богат еврейски търговец от Крит, който дойде при Андрей с молба да види Иисус на четири очи. Андрей уговори тайната среща с Иисус, която се състоя в дома на Флавий вечерта на следващия ден. Този човек не разбираше идеите на Учителя и дойде, за да го разпита по-подробно за неговото Царство Божие. Яков каза на Иисус: “Но, Рави, Мойсей и древните пророци ни казват, че Яхве е Бог ревнив, Бог на огромен и страшен гняв. Пророците казват, че той ненавижда злодеите и отмъщава на всички, които не се подчиняват на закона. Ти и твоите ученици ни учите, че Бог е добър и състрадателен Баща, Който обича всички хора толкова много, че би искал да ги приветства в това ново Царство, което, както ти твърдиш, е съвсем близко[6].”
142:2.2 Когато Яков завърши да говори, Иисус отвърна: “Яков, ти добре изложи доктрините на древните пророци, учещи децата на своето поколение в духа на това време. Нашият Райски Баща е неизменен, но представата за Неговата същност се разшири и израсна от времената на Мойсей до епохата на Амос и по-нататък, чак до това поколение, към което принадлежеше и пророк Исая. Аз дойдох в плът, за да разкрия Отеца в нова слава и да покажа Неговата любов и милосърдие към всички хора във всички светове. С разпространението в света на Евангелието на това Царство, носещо на всички хора идеята за сърдечна топлина и благоволение, отношенията между семействата на всички народи ще се подобряват. С времето бащите и децата ще се обичат повече и с това човек ще достигне по-добро разбиране на любовта на небесния Баща към Неговите земни деца. Помни, Яков, че добрият, истински баща не само обича своето семейство като цяло — като семейство, но искрено обича и се грижи всеки негов отделен член.”
142:2.3 След обстойно обсъждане на характера на небесния Баща Иисус замлъкна, а след това каза: “Като многодетен баща ти, Яков, прекрасно знаеш истинността на моите думи.” Яков се удиви: “Учителю, кой ти каза, че имам шест деца? Откъде разбра това?” И Учителят отговори: “Достатъчно е да се каже, че Бащата и Синът знаят всичко, защото те наистина виждат всичко. Обичайки своите деца като земен баща, ти трябва да признаеш сега реалността на любовта на небесния Баща към теб — не просто към всички деца на Авраам, а към теб и твоята индивидуална душа.”
142:2.4 След това Иисус продължи своята реч с думите: “Когато твоите деца са много млади и незрели и когато ти трябва да ги накажеш, те могат да помислят, че техният баща е разсърден и изпълнен с възмущение и гняв. Поради своята незрелост те възприемат само наказанието и не виждат прозорливата и корективна любов на баща си. Но когато същите тези деца стават възрастни мъже и жени, нима не би било глупаво от тяхна страна да се придържат към предишните, неверни представи за своя баща? Ставайки възрастни, във всички тези наказания могат да видят бащината любов. И със смяната на вековете нима не трябва човечеството да придобие по-добро разбиране на истинската същност и любещия характер на небесния Баща? Каква полза от редуването на духовно просветени поколения, ако вие продължавате да виждате Бога такъв, какъвто Го виждаха Мойсей и пророците? Аз ти казвам, Яков, че в ясната светлина на този час ти трябва да видиш Отеца такъв, какъвто не Го е виждал никой друг преди теб. И виждайки Го такъв, ти трябва да се зарадваш и да влезеш в Царството, където управлява милосърдният Отец, а ти трябва да се стремиш от днес твоят живот да се подчинява на Неговата изпълнена с любов воля.”
142:2.5 И Яков отговори: “Рави, аз вярвам; искам да ме въведеш в Царството на Отеца.”
¶ 3. ПРЕДСТАВАТА ЗА БОГА
142:3.1 В тази вечер дванадесетте апостоли, мнозинството от които слушаха това разсъждение за характера на Бога, зададоха на Иисус много въпроси за небесния Баща. На съвременен език отговорите на Учителя на тези въпроси може най-добре да се предадат под формата на следното обобщение.
142:3.2 Иисус изказа мек упрек към апостолите, като по същество каза: “Нима не знаете преданията на Израил, отнасящи се за еволюцията на представите за Яхве? Нима не сте слушали на какво учат Писанията относно учението за Бога?” И след това Учителят започна да разказва на апостолите за еволюцията на концепцията за Божеството в течение на целия процес на развитие на еврейския народ. Той привлече вниманието върху следните стадии в растежа на идеите за Бога:
142:3.3 1. Яхве е бог на синайските кланове[7]. Тази примитивна представа за Божеството беше издигната от Мойсей на по-високото ниво на Господа, Бога на Израил. Небесният Баща никога не отхвърля искреното поклонение на Своите земни деца, колкото и незряла да е тяхната представа за Божеството и с каквото и име да назовават те Неговата божествена същност.
142:3.4 2. Всевишният. Тази концепция за небесния Баща беше провъзгласена на Авраам от Мелхиседек. Впоследствие тези, които повярваха в тази увеличена и разширена представа за Божеството, я отнесоха от Салим в далечни страни с проповедта на новото учение[8][9]. Авраам и неговият брат напуснаха Ур поради възникването на култа към слънцето и повярваха в учението на Мелхиседек за Ел Елион — Всевишния Бог. Те се придържаха към смесена концепция за Бога, в която се сляха техните предишни месопотамски идеи и учения за Всевишния.
142:3.5 3. Ел-Шаддай[10]. В тези древни времена много юдеи се покланяха на Ел-Шаддай — египетската представа за небесния Бог, за Когото бяха узнали, докато бяха в плен на земята, където тече Нил. Много години след Мелхиседек всичките три представи за Бога се съединиха в учението за Божеството-Създател, Господа-Бога на Израил.
142:3.6 4. Елохим[11]. Учението за Райската Троица съществува от времената на Адам. Нима не помните, че Писанията започват с твърдението: “В началото Боговете сътвориха небето и земята”? Това значи, че още тогава представите за Троицата — за три Бога в едно, заемаше здрава позиция в религиите на нашите предци.
142:3.7 5. Върховният Яхве. Във времената на Исая тези вероучения за Бога се разшириха до концепцията за Всеобщия Създател, Който едновременно беше всемогъщ и всемилостив[12][13][14]. И тази еволюираща и растяща представа за Бога изтласка практически всички предшестващи концепции за Божеството в религията на нашите бащи.
142:3.8 6. Небесният Баща[15]. И сега ние знаем Бога като наш небесен Баща. Нашето учение предлага религия, в която вярващият е син Божий. Именно това е благата вест на Евангелието на небесното Царство. Синът и Духът съ-съществуват с Отеца и откровението за същността и служенето на тези Райски Божества ще продължи да расте и да се прояснява в течение на безкрайните векове на вечното духовно развитие на възходящите Божии синове. Във всички времена и във всички епохи истинското поклонение на всеки човек — в това, което се отнася до индивидуалния духовен прогрес — се възприема от неговия вътрешен дух като преклонение пред небесния Отец.
142:3.9 Никога преди апостолите не бяха изпитвали такъв шок, както след този разказ за еволюцията на концепцията за Бога в съзнанието на юдеите от предишните поколения; те бяха твърде озадачени, за да задават въпроси. Те седяха мълчаливо пред Иисус и Учителят продължи: „Щяхте да знаете тези истини, ако бяхте чели Писанието. Нима не помните това място от Книгите на Царството, където се казва: “И гневът Господен дотолкова се разпали срещу Израил, че той подтикна против тях Давид, казвайки: идете, пребройте народа на Израил и Юдея”? И това не беше чудно, защото в дните на Самуил децата на Авраам действително вярваха, че Яхве е създал и доброто, и злото. Но когато след разширяването на юдейската представа за същността на Бога един по-късен автор преразказваше тези събития, той не се реши да припише зло на Яхве; затова той каза: “И вдигна се Сатана против израилтяните и подтикна Давид да преброи народа на Израил.” Нима не виждате, че такива места в Писанията ясно показват как представата за същността на Бога продължи да расте от едно поколение към друго?[16]
142:3.10 При това вие трябваше да забележите, че в пълно съгласие с тези разширяващи се представи за божествеността протичаше еволюцията в разбирането на божествения закон. В епохата на изхода на децата на Израил от Египет преди появата на разширеното откровение за Яхве те имаха десет заповеди, които им служеха за закон, докато те не се разположиха на лагер пред Синай. Ето тези десет заповеди:
142:3.11 1. Не се покланяй на друг бог, защото Господ е ревнив Бог[17].
142:3.12 2. Не си прави отлети богове[18].
142:3.13 3. Съблюдавай празника на безквасните хлябове[19].
142:3.14 4. Всички първородни при хората или животните са Мои, казва Господ[20].
142:3.15 5. Шест дни можеш да работиш, но на седмия ден трябва да почиваш[21].
142:3.16 6. Съблюдавай празниците на първите плодове и празника на беритбата в края на годината[22].
142:3.17 7. Не изливай кръвта от жертвоприношението на втасал хляб[23].
142:3.18 8. Не оставяй месо от Пасха до следващата сутрин[24].
142:3.19 9. Най-първите плодове от земята донасяй в дома на Господа, твоя Бог[25].
142:3.20 10. Не вари козленцето в млякото на неговата майка[26].
142:3.21 „И след това, сред гърма и мълниите на Синай, Мойсей им даде десетте нови заповеди, които — с което вие всички ще се съгласите — са по-достойни за разширяващата се представа за Божеството, въплътено в образа на Яхве. И нима никога не сте обръщали внимание на факта, че от два случая, в които се споменават тези заповеди, в първия съблюдаването на съботата се свързва с освобождението от Египет, докато във втория прогресът на религиозните вярвания на нашите праотци изискваше да се внесат изменения, признаващи факта на творението като причина за съблюдаването на съботата?[27]
142:3.22 И си спомнете, че във времената на Исая, в епохата на великото духовно просвещение, тези десет негативни заповеди бяха превърнати във великия и позитивен закон на любовта — в предписанието да се обича Бога над всичко и да се обича ближният като самия себе си. И аз също ви провъзгласявам този висш закон на любовта към Бога и човека, защото в него е целият дълг на човека[28].”
142:3.23 И когато той свърши да говори, никой не зададе нито един въпрос. Всички отидоха да си легнат.
¶ 4. ФЛАВИЙ И ГРЪЦКАТА КУЛТУРА
142:4.1 Гръцкият евреин Флавий беше пришълец, бидейки нито обрязан, нито кръстен; а тъй като беше голям ценител на красотата в изкуството и скулптурата, то по време на своите посещения в Йерусалим той заемаше красив дом. Този дом беше изискано украсен с безценни съкровища, събрани при пътешествията му в различни страни. Отначало, замисляйки да покани в дома си Иисус, той се опасяваше, че видът на тези така наречени идоли ще оскърби Учителя. Но Флавий беше приятно удивен, когато, влизащ в неговия дом, Иисус — вместо да го укори за притежанието на тези по общо мнение идолопоклоннически предмети, намиращи се навсякъде в дома — прояви огромен интерес към тази колекция и докато Флавий го съпровождаше от стая в стая, показвайки всичките си любими статуи, много го разпитваше, по достойнство оценявайки всеки предмет.
142:4.2 Учителят забеляза, че стопанинът беше поразен от неговото положително отношение към изкуството; затова завършвайки огледа, Иисус каза: “Защо очакваш порицание за своята любов към красотата на вещите, създадени от моя Отец и възпроизведени от ръцете на майстора? Защо всички хора трябва да се отнасят неодобрително към възпроизвеждането на изяществото и красотата поради това, че Мойсей се опитваше да се бори с идолопоклонството и почитанието на лъжливите богове? Аз ти казвам, Флавий, че децата на Мойсей са го разбрали погрешно и сега те действително правят лъжебогове даже от неговите забрани над идолите и изображението на това, което е в небето и на земята. Но даже ако Мойсей внушаваше подобни забрани на тъмните и невежи хора от своето време, какво отношение има това към днешния ден, когато небесният Отец е разкрит като всеобщ Духовен Управител на всичко съществуващо? И аз заявявам, Флавий, че в бъдещото Царство хората няма вече да учат: не се покланяй на това, не се покланяй на онова; всички ще се безпокоят вече не за заповедите — да се въздържат от това и в никакъв случай да не правят онова, а за изпълнението на единствения висш дълг. И този човешки дълг се изразява в две огромни привилегии: искрено поклонение на безкрайния Създател, Райския Баща, и любвеобилно служене на своите приятели. Ако обичаш своя ближен като самия себе си, ти действително знаеш, че си син Божий[29].
142:4.3 В епохата, когато отсъстваше правилно разбиране на моя Отец, опитите на Мойсей да противостои на идолопоклонството бяха оправдани, но в бъдещата епоха Отецът ще бъде разкрит в живота на Сина; и това ново разкриване на Бога навеки ще избави от необходимостта да смесваме Бащата-Създател с каменни или златни и сребърни идоли. Занапред разумните хора могат да се наслаждават на съкровищата на изкуството, без да бъркат такова материално възприемане на красотата с поклонението и служенето на Отеца в Рая — Богат на всички неща и същества.”
142:4.4 Флавий повярва във всичко, което му разкри Иисус. На следващия ден той отиде в задйорданска Бетания и беше кръстен от учениците на Йоан Кръстител. Той постъпи така, защото апостолите на Иисус все още не кръщаваха вярващите. Когато Флавий се върна в Йерусалим, той даде голям прием в чест на Иисус, поканвайки шестдесет свои приятели. И много от тези гости също вярваха в проповедта за бъдещото Царство.
¶ 5. БЕСЕДАТА ЗА УВЕРЕНОСТТА
142:5.1 Една от прекрасните проповеди, произнесени от Иисус в храма през тази пасхална седмица, прозвуча в отговор на въпроса на слушател, пристигнал от Дамаск. Този човек попита Иисус: “Но, Рави, как можем да бъдем уверени в това, че ти си изпратен от Бога и че ние действително ще влезем в това Царство, което, както възвестявате ти и твоите ученици, се е приближило?” И Учителят отговори:
142:5.2 “Що се отнася до моята проповед и ученията на моите последователи, то вие трябва да съдите по техните плодове. Ако ние провъзгласяваме пред вас истините на духа, духът ще потвърди във вашите сърца истинността на нашите проповеди. Що се отнася до Царството и увереността в това, че небесният Баща ще ви приеме, позволете ми да ви попитам: ще се намери ли сред вас баща — достоен и милосърден баща, който би държал своя син в тревога или неведение относно неговото положение в семейството или относно наличието в него на надеждно място в любещото сърце на бащата? Нима на земния баща се харесва да терзае своето дете със съмнения има ли за него в бащиното сърце свое ъгълче — ъгълче на неизменна любов? Така и вашият небесен Отец не оставя Своите вярващи деца на духа в неизвестност и неувереност относно тяхното положение в Царството. Ако приемате Бога като свой Баща, вие действително и истински сте негови синове Божии. А ако вие сте синове, то вие заемате сигурно положение във всичко, което се отнася до статута на вечното и божествено синовство. Ако вие вярвате в моите думи, то с това вие вярвате в Този, Който ме е изпратил, и чрез тази вяра в Отеца вие сте се утвърдили в своето небесно гражданство. Ако изпълнявате волята на небесния Баща, вие никога няма да отстъпите, стремейки се към вечен живот и прогрес в божественото Царство[30].
142:5.3 Заедно с живеещия във всеки от вас дух Висшият Дух засвидетелства, че вие сте наистина деца Божии. А ако вие сте синовете Божии, вие сте родени от духа Божий; и всеки, който се е родил от духа, притежава способността да преодолее всяко съмнение и именно това е победата, която преодолява всяка несигурност, даже вашата вяра[31].
142:5.4 За тези времена при пророк Исая е казано: “Когато духът се излее над нас свише, тогава делото на праведността ще стане мир, спокойствие и увереност вовеки.” И за всички, които искрено вярват в това Евангелие, аз ще стана залог, че те ще бъдат приети във вечно щастие и безсмъртен живот в Царството на моя Баща. Затова вие, слушащите тази проповед и вярващи в Евангелието за Царството, сте синове Божии и имате вечен живот; и за целия свят свидетелството за вашето раждане в духа е вашата искрена любов един към друг.”[32]
142:5.5 В течение на много часове Иисус беше обкръжен от тълпа слушатели, които му задаваха въпроси и слушаха внимателно неговите утешителни отговори. Думите на Иисус придадоха сила даже на апостолите, издигайки ги към по-енергична и уверена проповед на Евангелието за Царството. Този йерусалимски опит стана източник на огромно вдъхновение за дванадесетте. Те за пръв път влязоха в съприкосновение с толкова огромни тълпи и извлякоха много ценни уроци, донесли огромна полза в тяхната по-нататъшна работа.
¶ 6. СРЕЩАТА С НИКОДИМ
142:6.1 Една вечер домът на Флавий беше посетен от Никодим — богат член на еврейския Синедрион[33]. Той беше чувал много за ученията на галилееца и затова един ден по обед отиде да послуша как Иисус учи в двора на храма. Никодим би посещавал проповедите на Иисус и по-често, но се боеше, че присъстващите ще го познаят, тъй като различията между еврейските управители и Иисус вече достигнаха такива дълбини, че нито един от членовете на Синедриона не искаше открито да се солидаризира с него. Затова Никодим се уговори чрез Андрей за тайна среща с Иисус тази вечер след залез слънце. В началото на разговора Петър, Яков и Йоан се намираха в градината на Флавий, но по-късно те преминаха в дома, където беседата продължи.
142:6.2 Приемайки Никодим, Иисус не му оказваше някакво особено внимание; беседвайки с него, той не правеше компромиси или излишни уговорки. Учителят не се опитваше да отблъсне своя тайнствен гост или да прибегне до сарказъм. Във всички свои отношения с високопоставени посетители Иисус се държеше спокойно, сериозно и достойно. Никодим не беше официален представител на Синедриона; той дойде при Иисус поради своя личен искрен интерес към неговите учения.
142:6.3 След като Флавий представи Никодим, той каза: “Рави, ние знаем, че ти си учител, изпратен от Бога, защото никой не би могъл да учи така, ако Бог не беше с него. И аз бих искал да узная повече за твоите учения относно бъдещото Царство[34].”
142:6.4 Иисус отговори на Никодим: “Истина, истина ти казвам, Никодим, само този, който се е родил свише, може да види Царството Божие[35].” Тогава Никодим каза: “Но как може стар човек да се роди отново? Та нали не може да се върне в майчината утроба и да се роди втори път?”[36]
142:6.5 Иисус каза: “И при все това ти казвам: този, който не се роди от духа, не може да влезе в Царството Божие. Роденото от плътта е плът, а роденото от духа е дух. Но не се удивлявай на моите думи за това, че трябва да се родиш свише. Когато духа вятър, ти слушаш шепота на листата, но не виждаш вятъра — откъде и накъде духа той; така е и с всеки роден от духа. С очите от плът ти можеш да видиш проявленията на духа, но не можеш да видиш самия дух[37].”
142:6.6 Никодим отговори: “Но аз не разбирам — как е възможно това?” Иисус казва: “Ти си наставник на израилтяните и не знаеш това? А затова тези, които знаят за реалностите на духа, трябва да ги разкриват на онези, които виждат само проявления на материалния свят[38]. Но ще ни повярваш ли, ако ти разкажем за небесните истини? Стига ли ти мъжество, Никодим, за да повярваш в този, който слезе от небето — в Сина Човешки?”[39]
142:6.7 И Никодим каза: “Но как мога да овладея този дух, който трябва да ме прероди, за да мога да навляза в Царството?” Иисус отговори: “Духът на небесния Отец вече е в теб. Ако ти се подчиниш на ръководството на духа свише, то скоро ще започнеш да виждаш с очите на духа и след това, благодарение на беззаветното избиране на духовно ръководство, ще бъдеш роден в духа, защото единствената ти цел в живота ще бъде изпълнението на волята на твоя небесен Отец. Така, роден в духа и щастлив в Царството Божие, ти ще започнеш да носиш в своя ежедневен живот обилните плодове на духа.”
142:6.8 Никодим беше напълно искрен. Думите на Иисус дълбоко го впечатлиха, но той си отиде озадачен. Никодим постигна големи успехи в личното си развитие, сдържаност и даже високи нравствени качества. Той се отличаваше с изискани маниери, себелюбие и доброжелателност, но не знаеше как да подчини своята воля на волята на божествения Отец, подобно на малко дете, готово да се подчини на опеката и ръководството на мъдрия и любящ земен баща, за да стане действително Син Божий — еволюиращ наследник на вечното Царство.
142:6.9 И все пак на Никодим му стигаше вяра, за да влезе в Царството. Той слабо протестираше, когато всичките му колеги по Синедрион се опитваха да осъдят Иисус без разпит; и по-късно, заедно с Йосиф Ариматейски, той смело призна своята вяра и измоли тялото на Иисус независимо от това, че мнозинството ученици в страха си избягаха от мястото на последните страдания и смъртта на Учителя.[40]
¶ 7. УРОКЪТ ЗА СЕМЕЙСТВОТО
142:7.1 След напрегнатата пасхална седмица в Йерусалим, преминала в обучение и индивидуален труд, Иисус и неговите апостоли прекараха срядата във Витания, посвещавайки я на отдих. В този ден Тома зададе въпрос, който стана причина за продължителен и поучителен отговор. Тома каза: “Учителю, в този ден, когато ние бяхме избрани като посланици на Царството, ти ни разказа за много неща, даде ни наставления относно нашия личен начин на живот; но на какво трябва да учим народа? Как трябва да живеят тези хора след по-пълното установяване на Царството? Могат ли твоите ученици да притежават роби? Следва ли вярващите в теб хора да почитат бедността и да избягват богатството? Трябва ли да господства само милосърдието, така че у нас да не остане закон и правосъдие?” Цялото следобедно време и цялата вечер след вечеря Иисус и апостолите обсъждаха този въпрос с Тома. В даденото повествувание ние предлагаме кратко резюме на казаното от Учителя.
142:7.2 Отначало Иисус се опита да разясни на своите апостоли, че самият той се намира на Земята, за да преживее уникален живот в плът, и че те, дванадесетте, са призвани да участват в този посвещенчески опит на Сина Човешки; и като негови съратници и те трябва да споделят много от тези ограничения и задължения, които са част от целия опит на посвещението. В неговите думи присъстваше скрит намек, че Синът Човешки е единственото същество, живяло някога на Земята, способно едновременно да проникне в самото сърце на Бога и в самите дълбини на човешката душа.
142:7.3 Иисус напълно недвусмислено обясни, че това Царство небесно е еволюционен опит, който започва тук на Земята и се развива на последващите етапи чак до Рая. В хода на вечерта той с цялата си определеност заяви, че на някакъв бъдещ стадий от развитието на Царството той отново ще посети този свят в духовно могъщество и божествена слава.
142:7.4 След това разясни, че “идеята за Царството” не по най-добрия начин илюстрира отношението на човека към Бога; че той използва тази метафора затова, защото еврейският народ се надява на царство, както и затова, защото Йоан Кръстител е използвал в своята проповед образа на бъдещото Царство. Иисус каза: “В друга епоха хората по-добре ще разберат Евангелието за Царството, когато то бъде представено от гледна точка на семейните отношения — когато хората разберат религията като учение за бащинството на Бога и братството между хората, синовството на човека по отношение на Бога[41].” След това Учителят известно време говори за земното семейство като пример за небесното семейство и по новому формулира два основни закона на живота: първата заповед за любовта към бащата, главата на семейството, и втората заповед за взаимната любов между децата — да обичаш своя брат като самия себе си. И след това той обясни, че такава особеност на братското чувство неизбежно ще се прояви в безкористно и любвеобилно обществено служене.
142:7.5 След това се състоя паметното обсъждане на характерните черти на семейния живот и на тяхното приложение към взаимоотношенията, съществуващи между Бога и човека. Иисус отбеляза, че в основата на настоящото семейство лежат седем факта:
142:7.6 1. Фактът на съществуването. Природните взаимоотношения и родството на смъртните са преплетени в семейството: децата наследяват определени родителски черти. Децата произхождат от родителите; съществуването на личността зависи от действието, предприето от родителите. Отношенията на бащата и детето са присъщи на цялата природа и се разпространяват над всички живи субстанции.
142:7.7 2. Безопасност и удоволствие. Истинските бащи с огромно удоволствие осигуряват своите деца с всичко необходимо. Много бащи не се ограничават само с едното удовлетворяване на потребностите на децата — на тях им харесва да се грижат и за това, техните деца да получават удоволствие.
142:7.8 3. Образование и възпитание. Мъдрите бащи внимателно планират образованието и адекватното възпитание на своите синове и дъщери, готвейки ги от млади за по-сериозни задължения в последващия живот.
142:7.9 4. Дисциплина и принуда. Предвидливите бащи се грижат и за необходимата дисциплина, ръководство, наказания и понякога принуждаване на своето младо и незряло потомство.
142:7.10 5. Приятелство и преданост. Любящият баща поддържа тесни и сърдечни взаимоотношения със своите деца. Той винаги е готов да изслуша техните молби, да сподели с тях страданията и да им помогне при преодоляването на трудностите. Бащата е във висша степен заинтересуван от подобряване благополучието на своето потомство.
142:7.11 6. Любов и милосърдие. Съчувстващият баща лесно прощава; бащата свободно прощава на своите деца. Бащите не приличат на съдии, врагове или кредитори. Настоящите семейства са основани на търпимост, издръжливост и умение да прощаваш.
142:7.12 7. Грижа за бъдещето. Тленните бащи се стремят да оставят наследство на своите синове. Семейството продължава от едно поколение към друго. Смъртта слага край само на едно поколение, за да положи началото на следващото. Смъртта прекратява живота на индивида, но не задължително разрушава семейството.
142:7.13 С часове Учителят обсъждаше приложението на тези характеристики на семейния живот към взаимоотношенията между човека, земното дете, и Бога, Райския Баща. И неговият извод беше следният: “Аз в съвършенство познах всичко, което се отнася до отношенията на сина към Бащата, тъй като вече постигнах всичко, което вие трябва да постигнете в синовството на вечното бъдеще. Синът Човешки е готов да се възнесе и да заеме място отдясно на Отеца така, че в мен за всички вас още по-широко се открива пътят към Бога и заставайки на този път, вие ще станете съвършени, както е съвършен вашият небесен Баща, преди да завършите своя славен възход[42].”
142:7.14 Когато апостолите чуха тези поразителни думи, те си спомниха това, което казваше Йоан Кръстител по време на кръщението на Иисус, и този епизод винаги живееше в тяхната памет в течение на цялата проповедническа и просветителска дейност след смъртта и възкресението на Учителя.
142:7.15 Иисус е божествен Син, който се ползва с абсолютното доверие на Всеобщия Баща. Той е бил с Отеца и изцяло Го разбира. Сега той в пълна мяра удовлетвори Отеца със своя преживян на Земята живот и тази инкарнация в плът му позволи изцяло да разбере човека. Иисус беше съвършенството на човека; той постигна именно такова съвършенство, което — в него и чрез него, е съдено да постигнат всички искрено вярващи. Иисус разкри на човека Бога на съвършенството и в собствено лице представи Бога на усъвършенствания син на световете.
142:7.16 Макар че Иисус говори в течение на няколко часа, Тома не беше удовлетворен, защото каза: “Но, Учителю, по наше мнение небесният Отец не винаги се отнася към нас благоприятно и милосърдно. Нерядко ние мъчително страдаме на Земята и нашите молитви не винаги биват чути. В какво не успяваме да разберем смисъла на твоето учение?”
142:7.17 Иисус отговори: “Тома, Тома, кога ще се научиш да слушаш със своя духовен слух? Колко време трябва да измине, преди да осъзнаеш, че това Царство е Царството духовно и че моят Отец също е духовно Същество? Нима не разбираш, че аз ви уча като духовни деца на небесното семейство на Духа и че главата на това семейство е безкрайният и вечен Дух? Нима не можеш да ми позволиш да използвам земното семейство като пример за божествени отношения, без да прилагаш буквално моето учение към това, което е материално? Нима си неспособен да отделиш в своето съзнание духовните реалности на Царството от днешните материални, социални, икономически и политически проблеми? Когато говоря с езика на духа, защо ти упорито превеждаш влагания от мен смисъл на езика на плътта само затова, защото като пример аз предпочитам да използвам обикновените и буквални отношения? Мои деца, призовавам ви да престанете да прилагате учението за Царството на Духа към такива долни неща като робството, бедността, дома, земята, а също и към материалните проблеми на човешката справедливост и правосъдие. Тези тленни неща се отнасят към хората на този свят и макар че те в известен смисъл засягат всички хора, вие бяхте призвани да представяте в този свят мен така, както аз представлявам своя Отец. Вие сте духовни посланици на духовното Царство, особени представители на духовния Отец. Към това време аз вече трябваше да мога да ви уча като възрастни хора на духовното Царство. Нима винаги ще трябва да се обръщам към вас като към деца? Нима вие никога няма да пораснете в своето духовно възприятие? И все пак аз ви обичам и ще бъда търпелив към вас до самия край на вашата връзка с плътта. Но и след това моят дух ще върви пред вас по целия свят.”
¶ 8. В ЮЖНА ЮДЕЯ
142:8.1 Към края на април опозицията на Иисус сред фарисеите и садукеите стана толкова явна, че Учителят и неговите апостоли решиха за известно време да напуснат Йерусалим и да продължат своята дейност на юг — във Витлеем и Хеврон[43]. Целият месец май премина в индивидуален труд в тези градове и сред жителите на околните села. По време на това пътешествие Иисус и апостолите му не излизаха с публични проповеди, ограничавайки се с посещения по домовете. Част от времето, докато апостолите учеха Евангелието и помагаха на болните, Иисус и Абнер прекараха в колонията на назореите в Ен-Геди. Оттук излезе Йоан Кръстител и Абнер беше главата на тази група. Много членове на братството на назореите повярваха в Иисус, но в своето мнозинство тези аскетични и чудати мъже се отказваха да го приемат като учител, изпратен свише, защото той не призоваваше към пост и други видове самоотречение.
142:8.2 Хората, живеещи по тези места, не знаеха, че Иисус е роден във Витлеем. Както и огромното мнозинство ученици, те винаги смятаха, че Учителят се е родил в Назарет. Но апостолите знаеха истинското положение на нещата.
142:8.3 Времето, прекарано в Южна Юдея, беше период на спокоен и плодотворен труд; Царството се изпълни с много нови души. Към началото на юни нападките към Иисус в Йерусалим почти се прекратиха, което позволи на Учителя и апостолите да се върнат там за наставляване и утешаване на вярващите.
142:8.4 Макар че целия юни Иисус и апостолите прекараха в Йерусалим и неговите околности, в този период те не учеха публично. Голяма част от времето те живееха в палатки, поставени в сенчестия парк или в градината, по това време известна като Гетсимания. Тази градина се намираше на западния склон на Елеонската планина недалеч от потока Кедрон. Съботните почивни дни обикновено прекарваха във Витания заедно с Лазар и неговите сестри. Само няколко пъти Иисус посети Йерусалим, но множество посетители идваха при него от града в Гетсимания. Една вечер в петък Никодим и Йосиф Ариматейски решиха да посетят Иисус, но се изплашиха и се върнаха назад, чак когато бяха стигнали до входа на палатката на Иисус. И, разбира се, те не се досещаха, че Иисус е знаел за всичките им действия.
142:8.5 Когато управителите на евреите узнаха, че Иисус се е върнал в Йерусалим, те решиха да го арестуват; но виждайки, че той не излиза с публични проповеди, си направиха извода, че той е наплашен от техните предишни заплахи, и решиха да прекратят по-нататъшните преследвания и да му позволят да продължи да учи по такъв непривличащ вниманието начин. Събитията се развиваха спокойно чак до последните дни на юни, когато някой си Соломон, член на Синедриона, публично започна да поддържа учението на Иисус, заявявайки за това на еврейските управители. Веднага се раздадоха нови призиви за ареста на Иисус и събитията приеха толкова сериозен обрат, че Учителят реши да се оттегли в градовете на Самария и Декаполис[44].
| Документ 141. Начало на обществения труд |
Индекс
Множествена версия |
Документ 143. Преминаване през Самария |
¶ препратки
- ↑ Божието царство е близо: Мт 3:2; Мт 4:17; Мт 10:7; Мк 1:15; Лк 10:9,11; Лк 17:20-21; Лк 21:31.
- ↑ Вяра - деца на живия Бог: 1 Лт 22:10; Пс 2:7; Ис 56:5; Мт 5:9,16,45; Лк 20:36; Йн 1:12-13; Йн 11:52; ДА 17:28-29; Рим 8:14-17,19,21; Рим 9:26; 2 Кр 6:18; Гал 3:26; Гал 4:5-7; Еф 1:5; Фил 2:15; Евр 12:5-8; 1 Йоан 3:1-2,10; 1 Йоан 5:2; Отк 21:7; 2 Ц 7:14.
- ↑ Обичай Бога и ближния като себе си: Мт 5:43-44; Мт 19:19; Мт 22:36-39; Мк 12:28-33; Лк 10:25-27.
- ↑ Плодове на духа: Гал 5:22-23; Еф 5:9.
- ↑ Множества се зарадваха на новината: Йн 2:23.
- ↑ Мойсей каза, че Бог е ревнив: Из 20:5; Из 34:14; Нам 1:2; Вт 6:15; Вт 32:16,21; ИН 24:19. Бог на голям гняв и свиреп гняв: Из 22:24; 4 Ц 22:13; Лв 10:6; Чс 11:33; Вт 9:7-8,22. Отмъщава на грешниците: Пс 58:10; Ис 34:8; Вт 32:35,41,43; Сд 11:36.
- ↑ Яхве, Бог на синайските кланове: Бт 22:14; Из 6:3; Пс 83:18; Ис 12:2; Ис 26:4.
- ↑ Аврам напуска Ур: Бт 11:31.
- ↑ Ел Елион, Всевишният Бог: Бт 14:18-22; Евр 7:1.
- ↑ Ел Шадай, Божеството създател: Бт 17:1; Бт 28:3; Из 6:3.
- ↑ Елохим (богове), създадени: Бт 1:1; Из 6:2.
- ↑ Вселенски създател: Бт 1:1-27; Бт 2:4-23; Бт 5:1-2; Из 20:11; Из 31:17; 4 Ц 19:15; 2 Лт 2:12; Нем 9:6; Пс 115:15; Пс 121:2; Пс 124:8; Пс 134:3; Пс 146:6; ПИС 1:1-4; Екл 33:10; Ис 37:16; Ис 40:26,28; Ис 42:5; Ис 45:12,18; Ер 10:11-12; Ер 32:17; Ер 51:15; Вар 3:32-36; Ам 4:13; Мал 2:10; Мк 13:19; Йн 1:10-3; ДА 4:24; ДА 14:15; Еф 3:9; Кол 1:16; Евр 1:2; 1 Пт 4:19; Отк 4:11; Отк 10:6; Отк 14:7.
- ↑ Всемогъщ: Из 9:16; Из 15:6; 1 Лт 29:11-12; Нем 1:10; Йв 36:22; Йв 37:23; Пс 59:16; Пс 106:8; Пс 111:6; Пс 147:5; Ер 10:12; Ер 27:5; Ер 32:17; Ер 51:15; Чс 14:17; Нам 1:3; Вт 9:29; Мт 28:18; 2 Ц 22:33.
- ↑ Всемилостив: Из 20:6; 1 Лт 16:34,41; 2 Лт 5:13; 2 Лт 7:3,6; 2 Лт 30:9; Ез 3:11; Пс 25:6; Пс 36:o5; Пс 86:5,13,15; Пс 100:5; Пс 103:8,11,17; Пс 107:1; Пс 116:5; Пс 117:2; Пс 118:1,4; Пс 136:1-26; Пс 145:8; Ис 54:8; Ис 55:7; Ер 3:12; Чс 14:18-19; Мих 7:18; Вт 4:31; Вт 5:10; Евр 8:12.
- ↑ Небесният Отец: Мт 5:9,16,45,48; Мт 6:1,9,14; Мт 6:26,32; Мт 7:11,21; Мт 10:32-33; Мт 11:25; Мт 12:50; Мт 15:13; Мт 16:17; Мт 18:10,14,19,35; Мт 23:9; Мк 11:25-26; Лк 10:21; Лк 11:2,13.
- ↑ Господ казва на Давид да брои: 2 Ц 24:1. Сатаната казва на Давид да брои: 1 Лт 21:1.
- ↑ Не се покланяйте на друг бог: Из 20:3; Из 34:14; Вт 5:7.
- ↑ Никакъв разтопен бог: Из 20:4; Из 34:17; Вт 5:8.
- ↑ Пази безквасните хлябове: Из 12:6-11; Из 23:15; Из 34:18; Вт 16:1-4.
- ↑ Бог изисква първородните мъже: Из 13:2,12; Из 34:19-20; Чс 18:15.
- ↑ Почивка в събота: Из 20:8-11; Из 34:21; Вт 5:12-15.
- ↑ Правете два празника: Из 23:16; Из 34:22.
- ↑ Не принасяй жертви с квасен хляб: Из 23:18a; Из 34:25a.
- ↑ Няма да оставяш великденска храна до сутринта: Из 23:18b; Из 34:25b.
- ↑ Ще донесете първите плодове от плодовете: Из 23:16,19a; Из 34:22,26a.
- ↑ Няма да препикаваш яре в майчино мляко: Из 23:19b; Из 34:26b; Вт 14:21.
- ↑ Планината Синай: Из 19:16-18; Вт 5:4-5. Десетте заповеди: Из 20:1-17; Вт 5:6-21. Избавление от Египет: Вт 5:15. Сътворението за шест дни: Из 20:11.
- ↑ Променен в закон на любовта: Ис 38:17; Ис 55:4-7; Ис 63:7-9. Обичай Бога и ближния си: Мт 5:43-44; Мт 19:19; Мт 22:36-40; Мк 12:28-33; Лк 10:25-27.
- ↑ Мойсей се бори с идолопоклонството: Из 20:4; Вт 5:8. Променен от закона на любовта: Ис 38:17; Ис 55:4-7; Ис 63:7-9. Обичай Бога и ближния си: Мт 5:43-44; Мт 19:19; Мт 22:36-40; Мк 12:28-33; Лк 10:25-27.
- ↑ Съдете по плодовете на духа: Мт 7:15-19; Мт 12:33; Лк 3:9; Лк 6:43-45; Гал 5:22-23; Еф 5:9. Деца на живия Бог: 1 Лт 22:10; Пс 2:7; Ис 56:5; Мт 5:9,16,45; Лк 20:36; Йн 1:12-13; Йн 11:52; ДА 17:28-29; Рим 8:14-17,19,21; Рим 9:26; 2 Кр 6:18; Гал 3:26; Гал 4:5-7; Еф 1:5; Фил 2:15; Евр 12:5-8; 1 Йоан 3:1-2,10; 1 Йоан 5:2; Отк 21:7; 2 Ц 7:14.
- ↑ Духът свидетелства за духа: Рим 8:14-17; 1 Йоан 5:6,8. Преодоляване на съмнението с вяра: 1 Йоан 5:4.
- ↑ Когато духът се излее, ще настъпи мир: Ис 32:15-17. Доказателство за духа: любов: Йн 13:35.
- ↑ Посещението на Никодим при Исус: Йн 3:1-2a.
- ↑ Въпросът на Никодим: Йн 3:2b.
- ↑ Отговорът на Исус: да се „родиш отново“: Йн 3:3.
- ↑ Как да се „родим отново“?: Йн 3:4.
- ↑ Роден от духа: Йн 3:5-8.
- ↑ Никодим задава същия въпрос: Йн 3:9.
- ↑ Реалности на духа: Йн 3:10-13.
- ↑ Публично признание: Йн 19:38-42.
- ↑ „Семейна“ аналогия: 1 Йоан 3:1-2a.
- ↑ Бъдете перфектни: Бт 17:1; 3 Ц 8:61; Лв 19:2; Вт 18:13; Мт 5:48; 2 Кр 13:11; Як 1:4; 1 Пт 1:16.
- ↑ Върнете се в Юдея: Йн 3:22.
- ↑ Завръщане в Декаполис: Йн 4:1-3.