1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия. [1]
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята; [2]
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса; [3]
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си; [4]
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия; [5]
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло. [6]
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.