© 2014 Фондация Урантия
| Документ 120. Посвещаването на Михаил на Урантия |
Индекс
Множествена версия |
Документ 122. Раждане и младенчество на Иисус |
121:0.1 ДЕЙСТВАЙКИ под наблюдението на комисия от дванадесет члена на Обединеното Братство на Промеждутъчните Създания на Урантия, създадено със съдействието на днешния глава на нашата категория и Мелхиседек, отговорен за съставянето на настоящите документи, аз съм вторичното промеждутъчно създание, в миналото прикрепено към апостол Андрей, упълномощено да изложи събитията от живота на Иисус от Назарет такива, каквито ги наблюдаваха урантийските създания от моята категория, и такива, каквито впоследствие те бяха частично записани от человека, временно намиращ се под моя опека. Знаейки колко щателно неговият Учител следеше за това, да не оставя след себе си записи, Андрей упорито се отказваше от разпространяването на своето повествувание. Подобно отношение от страна и на другите апостоли на Иисус значително забави написването на Евангелията.
¶ 1. ЗАПАДЪТ В ПЪРВИ ВЕК СЛЕД ХРИСТА
121:1.1 Иисус не се яви в този свят в епоха на духовен упадък; при неговото раждане Урантия преживяваше такъв разцвет на мисълта и религиозния живот, какъвто не познаваше за цялата постадамическа история и какъвто оттогава никога не изпита. Когато Михаил се въплъти на Урантия, този свят се отличаваше с най-благоприятните условия за посвещаването на Сина-Създател, съществували някога на планетата преди посвещението или след него. В течение на няколкото столетия, непосредствено предшестващи тези времена, гръцката култура и гръцкият език се бяха разпространили на Запад и в Близкия изток и евреите, като левантийски народ, съвместяващ в себе си западни и източни черти, бяха прекрасно приспособени към това, да използват такова културно и езиково обкръжение за успешното разпространяване на новата религия както на Изток, така и на Запад. Тези крайно благоприятни обстоятелства още повече усилваха търпимостта, с която се отличаваше римската политическа власт в Средиземноморието.
121:1.2 Добра илюстрация на цялото това съчетаване на световните влияния е дейността на Павел, който, бидейки по своята религиозна култура юдеин, на юдеите провъзгласи Евангелието на еврейския Месия на гръцки език, докато самият той беше гражданин на Рим[1][2][3].
121:1.3 Нито преди Иисус, нито след него на Запад не възникна даже далечно подобие на цивилизацията, съществувала тук в тези времена. Европейската цивилизация постигна единство и съгласуваност благодарение на необикновеното триединно въздействие на следните фактори:
121:1.4 1. Римската обществено-политическа система.
121:1.5 2. Гръцкият език и култура, а в известна степен и философията.
121:1.6 3. Бързо разпространилото се влияние на еврейските религиозни и нравствени учения.
121:1.7 При раждането на Иисус цялото Средиземноморие представляваше единна империя. Добрите пътища, прокарани за пръв път в световната история, съединяваха много големи центрове. Моретата бяха очистени от пирати; стремително се развиваше великата ера на търговията и пътешествията. Новият разцвет на пътешествията и търговията настъпи в Европа едва през деветнадесетото столетие след Христа.
121:1.8 Независимо от вътрешния мир и привидното процъфтяване голяма част от гръко-римското население на империята водеше жалко и потънало в нищета съществуване. Наред с малобройната богата висша класа съществуваше нещастна и разорена низша класа — обикновени хора. В онези дни все още я нямаше щастливата и заможна средна класа, която едва започваше да се образува в римското общество.
121:1.9 След станалите наскоро първи сблъсъци в разширяващата се римска и партянска държава Сирия се оказа в ръцете на римляните. Във времената на Иисус Палестина и Сирия преживяваха период на процъфтяване и относителен мир, оживено търгувайки със земите, лежащи както на изток, така и на запад.
¶ 2. ЕВРЕЙСКИЯТ НАРОД
121:2.1 Евреите принадлежаха към древната семитска раса, към която се отнасяха също така и вавилонците, финикийците и новите врагове на Рим — картагенците. В течение на първата половина от първото столетие след Христа евреите бяха най-влиятелният семитски народ, който по волята на съдбата заемаше особено географско положение с всемирно стратегическо значение в света, който по това време беше управляван и организиран за търговия.
121:2.2 Много от великите търговски пътища, съединяващи античните държави, преминаваха през Палестина, благодарение на което тя стана място на съединяване — кръстопът на три континента. Сменяйки се един друг, пътешествениците, търговците и армиите на Вавилония, Асирия, Египет, Сирия и Гърция, Партия и Рим наводняваха Палестина. От незапомнени времена много керванни пътища от Изтока преминаваха през една от частите на този регион, водейки към няколко удобни морски пристанища в източния край на Средиземно море, откъдето корабите возеха товари във всички крайморски страни на Запада. И повече от половината от тези кервани преминаваха през неголемия галилейски град Назарет или неговите покрайнини.
121:2.3 Макар че Палестина беше родината на религиозната култура на евреите и мястото на раждане на християнството, евреите бяха разпръснати по света, като живееха сред много народи и водеха търговия във всички краища на римската и партянската държави.
121:2.4 Гърция даде езика и културата, Рим построи пътищата и обедини империя, но обхваналата целия римски свят еврейска диаспора, с нейните повече от двеста синагоги и добре организирани религиозни общини, даде културните центрове, в които новото Евангелие на небесното царство намери своето първо признание и откъдето то впоследствие проникна в най-отдалечените части на света.
121:2.5 Всяка еврейска синагога допускаше съществуването на неголяма група вярващи езичници — “благочестиви” и “боящи се от Бога” хора — и именно тези прозелити съставиха основната маса от ранните християни, които бяха обърнати в новата вяра на Павел[4][5]. Даже в йерусалимския храм друговерците имаха свой богато украсен двор. Съществуваха крайно тесни културни, търговски и религиозни връзки между Йерусалим и Антиохия. В Антиохия учениците на Павел за пръв път започнаха да ги наричат “християни”[6].
121:2.6 В това, че храмовото поклонение на евреите беше съсредоточено в Йерусалим, се заключаваше едновременно и тайната на съхраняването на техния монотеизъм, и залогът за развитие и разпространяване в света на новата и разширена представа за този един Бог на всички народи и Баща на всички смъртни. Храмовата служба в Йерусалим олицетворяваше съхраняването на религиозно-културната концепция въпреки падането на цяла поредица държавни управители езичници и гонители на нацията.
121:2.7 Макар че в тези времена еврейският народ се намираше под владичеството на Рим, той се ползваше от достатъчно широко самоуправление; народът, в чиято памет беше жива неотдавнашната героична освободителна борба на Юда Макавей и неговите последователи, с нетърпение очакваше скорошното идване на още по-великия освободител — дългоочаквания Месия.[7]
121:2.8 Причината за съхраняването на Палестина, царството на евреите, като полунезависима държава се заключаваше във външната политика на Рим, който се стремеше да удържи в свои ръце контрола над Палестинската магистрала, съединяваща Египет със Сирия, и крайните западни пунктове на керванните пътища, съединяващи Изтока със Запада. Рим не желаеше в Левант да се появи някаква сила, способна да подкопае неговата по-нататъшна експанзия в тези региони. За провеждането на политиката на интриги, целта на които беше взаимното насъскване на Сирия и Египет, Селевкиди и Птолемеи, беше необходимо Палестина да се укрепва като отделна и независима държава. Политиката на Рим, упадъкът на Египет и все по-голямото отслабване на Селевкидите, станало пред нарастващата сила на Партия, обясняваха защо в продължение на няколко поколения на малобройни и непритежаващи власт евреи се отдаваше да запазят независимостта си както от Селевкидите на север, така и от Птолемеите на юг. Тази случайна свобода и независимост от политическата власт на по-могъщите обкръжаващи народи евреите отдаваха на факта, че са “богоизбрани” в резултат от прякото застъпничество на Яхве[8]. При такова отношение на расово превъзходство на тях им беше по-трудно да се примирят с господството на Рим, след като тяхната страна в края на краищата попадна под негова власт. Но даже в този тъжен час евреите не можаха да разберат истината — че тяхната всемирна мисия имаше духовен, а не политически характер.
121:2.9 Във времената на Иисус на евреите беше свойствена необичайна предпазливост и подозрителност поради това, че ги управляваше другоземец — Ирод Идумеянин, със своята хитрост и интриги с римските управители завзел властта в Юдея[9]. И макар че Ирод заявяваше за своята вярност към ритуалните обреди на юдаизма, той продължи да строи храмове на много чуждестранни богове.
121:2.10 Благодарение на приятелските отношения на Ирод с римските управители евреите можеха безпрепятствено да пътешестват по целия свят, което им позволяваше все по-широко да разпространят новото Евангелие за небесното царство даже в далечни части на Римската империя и чуждестранните държави, с които съществуваха договорни отношения. Освен това управлението на Ирод също спомагаше за по-нататъшното сливане на юдейската и елинистичната философия.
121:2.11 Ирод построи пристанище в Кесария, което още повече помогна за превръщането на Палестина в кръстопът на цивилизования свят. Той умря в 4 година до н.е. и неговият син — Ирод Антипа, управляваше Галилея и Перея в младостта на Иисус и в годините на неговото служене. Подобно на своя баща, Антипа, чието управление завърши през 39 година от н.е., беше велик строител. Той преустрои много градове на Галилея, включително важния център на търговията Сефорис.
121:2.12 Галилейците не се ползваха с особено уважение сред йерусалимските религиозни вождове и учители-равини. Когато се роди Иисус, Галилея беше повече езическа, отколкото юдейска.
¶ 3. ЕЗИЧЕСКИЯТ СВЯТ
121:3.1 Макар че социално-икономическото положение на римската държава беше от не най-висш порядък, устойчивият вътрешен мир и процъфтяване бяха благоприятни за посвещението на Михаил. В първи век след Христа в средиземноморския свят отчетливо се отделиха пет социални слоя:
121:3.2 1. Аристокрация. Висшите класи, притежаващи пари и официална власт, привилегированите и управляващи групи.
121:3.3 2. Деловите групи. Едри търговци и банкери, търговци — големи вносители и износители, международни търговци.
121:3.4 3. Неголяма средна класа. Макар че тази група действително беше малобройна, тя беше много влиятелна и стана нравствената опора на ранната християнска църква, която препоръчваше на такива хора да продължават да се занимават със своите разнообразни занаяти и търговия. Сред евреите много фарисеи принадлежаха към тази класа на занаятчии.
121:3.5 4. Свободен пролетариат. Тази група имаше слабо или никакво обществено положение. Макар че тези хора се гордееха със своята свобода, те бяха поставени в изключително неизгодно положение, тъй като бяха принудени да се конкурират с труда на робите. Висшите класи гледаха на тях отвисоко, смятайки ги годни само за “размножаване”.
121:3.6 5. Роби. Половината население на римската държава бяха роби; мнозина бяха необикновени индивиди и бързо се издигаха сред свободния пролетариат и даже сред занаятчиите. Нивото на по-голямата част от робите, обаче, беше или посредствено, или много ниско.
121:3.7 Превръщането в роби даже на представителите на високоразвити народи беше особеност на военните завоевания на Рим. Робът се намираше в пълна зависимост от своя господар. Ранната християнска църква се състоеше основно от представители на по-низшите класи и от тези роби.
121:3.8 Най-добрите от робите често получаваха заплата за своя труд и, натрупвайки пари, можеха да откупят свободата си. Много от освободените роби заеха високо положение в държавата, църквата и деловия свят. Именно такива възможности направиха ранната християнска църква толкова търпелива към тази видоизменена форма на робство.
121:3.9 В Римската империя от първи век след Христа нямаше големи социални конфликти. Най-често хората смятаха себе си за принадлежащи към тази група, в средата на която се раждаха. Талантливите и свободни индивиди винаги имаха възможност да се издигнат от низшите във висшите слоеве римско общество, но като цяло хората бяха доволни от своя обществен статут. Те нямаха класово съзнание и не виждаха в класовите различия несправедливост или зло. Християнството по никакъв начин не беше икономическо движение, което би си поставило за своя цел да облекчи страданията на угнетените класи.
121:3.10 Макар че жената се ползваше с по-голяма свобода в Римската империя, отколкото в Палестина, където нейните права бяха ограничени, по своята преданост към семейството и вродената си привързаност еврейките значително превъзхождаха жените от езическия свят.
¶ 4. ЕЗИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ
121:4.1 От морална гледна точка езичниците донякъде отстъпваха на евреите, но сърцата на най-благородните друговерци представляваха благодатна почва за природната добродетел и потенциалната човешка любов, в която можеха да прораснат семената на християнството, давайки обилна реколта от нравствена устойчивост и духовни придобивки. В това време в езическия свят господстваха четири велики философии, всяка от които в по-голяма или по-малка степен възхождаше към платонизма на гърците. Ето тези философски школи:
121:4.2 1. Епикурейска. Тази школа на мисълта беше посветена на стремежа към щастие. Най-добрите от епикурейците не се предаваха на плътски излишества. В крайна сметка тази доктрина помогна на римляните да се освободят от една от пагубните форми на фатализма; епикурейството учеше, че хората могат да направят нещо за подобряването на своето земно положение. То успешно се бореше с невежеството и суеверията.
121:4.3 2. Стоическа. Стоицизмът беше високоразвитата философия на висшите обществени класи. Стоиците вярваха в това, че над цялата природа господства Разумът-Съдба. Те учеха, че божествената човешка душа е божествена и че е заключена в порочно физическо тяло. Човешката душа според тях постига свобода, като живее в хармония с природата, с Бога; така добродетелта се оказва своя собствена награда. Стоицизмът се издигна до висок морал и оттогава неговите идеали не бяха надминати от нито една чисто човешка философска система. Макар че стоиците заявяваха, че са “Божие потомство”, те не можаха да познаят Бога и вследствие на това не можаха да Го намерят[10]. Стоицизмът си остана философия; той така и не се превърна в религия. Неговите последователи се стремяха да приведат своя разум в хармония с Всеобщия Разум, но те не можаха да видят себе си като деца на любящ Баща. Павел в значителна степен клонеше към стоицизма, когато писа: “Аз се научих да бъда доволен от това, което имам[11].”
121:4.4 3. Циници. Макар че циниците смятаха за родоначалник на своето учение Диоген от Атина, тяхната доктрина в значителна степен се опираше на останките от ученията на Макивента Мелхиседек. Отначало цинизмът беше повече религия, отколкото философия. В крайна сметка циниците придадоха на своята религиозно-философска система демократически характер. В полетата и на пазарските площади те постоянно проповядваха своята доктрина за това, че „човек може да спаси себе си, ако пожелае това”. Те проповядваха простота и добродетел и призоваваха хората безстрашно да посрещат смъртта. Тези бродещи проповедници-циници направиха много, за да подготвят огладнелите за духовна храна хора за последващата поява на християнските мисионери. Формата и стилът, към които се придържаше Павел в своите послания, напомняха народните проповеди на циниците.
121:4.5 4. Скептици. Скептицизмът твърдеше, че знанието е илюзорно, че убедеността и увереността са невъзможни. Това беше чисто негативно отношение, така и не получило широко разпространение.
121:4.6 Тези философии носеха полурелигиозен характер; нерядко те укрепваха духа, възпитаваха нравствеността и облагородяваха, но обикновено оставаха непонятни за простите хора. С изключение вероятно само на цинизма, това бяха философии за силните и мъдрите, а не религии на спасението за всички, включително за слабите и бедните.
¶ 5. ЕЗИЧЕСКИТЕ РЕЛИГИИ
121:5.1 В течение на всички предшестващи векове религията беше предимно племенно или национално дело, рядко интересуващо индивида. Боговете бяха племенни или национални, а не лични. Такива религиозни системи зле удовлетворяваха индивидуалните духовни стремежи на обикновения човек.
121:5.2 Във времената на Иисус на Запад съществуваха следните религии:
121:5.3 1. Езически култове. Тези култове представляваха съчетание на елинската и латинска морфология, патриотизма и традициите.
121:5.4 2. Поклонение на императора. Това обожествяване на човека като символ на държавата предизвикваше рязко възмущение в юдеите и ранните християни и това стана непосредствената причина за жестоките преследвания, на които биваха подлагани техните църкви от страна на римските власти.
121:5.5 3. Астрология. Тази псевдонаука на Вавилон се превърна в религия по целия гръко-римски свят. Даже в двадесети век човекът още не се е освободил напълно от това суеверие.
121:5.6 4. Мистерийни религии. Потокът от мистерийни култове се стовари над свят, жадуващ за духовна храна; нови и необичайни религии от Левант увличаха простите хора и им обещаваха лично спасение. Тези религии бързо се приемаха на вяра от низшите класи от гръко-римския свят. И те направиха много за бързото разпространение на неизмеримо по-високите християнски учения, предлагащи величествена представа за Божеството, съчетана с увлекателна теология за хората от интелектуален тип и проникновение с предложение за спасение на всички, включително невежото, но духовно гладно простолюдие от тези дни.
121:5.7 Мистерийните религии сложиха край на националните вярвания и доведоха до раждането на многобройни лични култове. Независимо от своята многобройност всички мистерии имаха общи черти.
121:5.8 1. Митическа легенда, мистерия — откъдето и произлязоха тези названия. Като правило такава мистерия беше свързана с разказа за живота и смъртта на някакъв бог и неговото завръщане към живота, което е илюстрирано от учението на митраизма, което в течение на известно време съществуваше наред с основания от Павел християнски култ и си съперничеше с него.
121:5.9 2. Мистериите носеха извъннационален и междурасов характер. Те се основаваха на идеите на личности и братства и пораждаха религиозни братства и многобройни секти.
121:5.10 3. Техните служби се съпровождаха от инициации със сложни обреди и впечатляващи със символите си поклонения. Техните тайни обичаи и ритуали бяха ужасни и отблъскващи.
121:5.11 4. Но какъвто и да беше характерът на тези обреди или степента на техните излишества, тези мистерии неизменно обещаваха на своите привърженици спасение, “освобождаване от злото, продължаване на живота след смъртта и вечен живот в блажените сфери, далеч от този свят на страдания и робство”[12][13][14][15].
121:5.12 Но би било заблуждение да се смесват ученията на Христос с мистериите. Популярността на мистериите говори за стремежа на човека към спасение и с това показва действителната жажда за лична религия и индивидуална праведност. Макар че мистериите не можаха адекватно да утолят тази жажда, те действително разчистиха пътя за последващата поява на Иисус, който наистина донесе в този свят хляба и водата на живота.
121:5.13 В своя стремеж да използва широко разпространената привързаност към по-добрите типове мистерийни религии Павел малко видоизмени ученията на Иисус, за да могат те да станат по-приемливи за широките слоеве потенциални новообърнати. Но даже предложеният от Павел компромисен вариант на ученията на Иисус (християнството) превъзхождаше най-добрите от мистериите. Причините за това са няколко.
121:5.14 1. Павел учеше на нравствено изкупление, на етническо спасение. Християнството посочи нов живот и провъзгласи нов идеал. Павел се отказа от магическите ритуали и обредното магьосничество.
121:5.15 2. Християнството представляваше религия, стремяща се към окончателно решаване на проблемите на човека, тъй като то не само предлагаше спасение от мъките и даже от смъртта, но обеща и освобождаване от греха с последващо придобиване на праведния характер и качествата, необходими за вечен живот.
121:5.16 3. Мистериите се градяха на митове. Християнството, проповядвано от Павел, беше основано на исторически факт: посвещаването на Михаил — Божия Син, на човечеството.
121:5.17 Сред езичниците моралът не задължително биваше свързван с философията или религията. Отвъд пределите на Палестина хората рядко се замисляха за това, че свещеникът трябва да води нравствен живот. Еврейската религия, последващите учения на Иисус и появилото се по-късно християнство на Павел бяха първите европейски религии, които положиха в своята основа и морала, и етиката, изисквайки от вярващите да отделят нужното внимание и на едното, и на другото.
121:5.18 Именно в такова поколение, изпитващо преобладаващото влияние на толкова несъвършени философски системи и объркани от толкова заплетени религиозни култове, в Палестина се роди Иисус. И на същото това поколение той впоследствие даде своето Евангелие на личната религия — благата вест за това, че човекът е син Божий.
¶ 6. ЮДЕЙСКАТА РЕЛИГИЯ
121:6.1 Към края на първото столетие до Христа системата на религиозна мисъл на Йерусалим претърпя известно изменение вследствие мощното влияние на културните учения на гърците и даже на гръцката философия. В резултат от продължителното противоборство на източната и западната школи на юдаизма Йерусалим и останалата част на Запада, а също и Левант като цяло приеха западноевропейския или видоизменения елинистичен възглед.
121:6.2 В дните на Иисус в Палестина преобладаваха три езика: простите хора говореха на един от арамейските диалекти; свещениците и равините ползваха иврит; образованите класи и по-осигурените слоеве евреи говореха основно на гръцки. Направените в Александрия ранни преводи от древноеврейските свещени писания на гръцки в значителна степен станаха причина за последващото господстващо положение на гръцкото направление в еврейската култура и теология. И скоро на същия този език предстоеше да се появи писанието на християнските учители. Възраждането на юдаизма започна от гръцките преводи на свещените книги на древните евреи. Това стана най-важният фактор, определил ориентацията на християнския култ на Павел на Запад вместо на Изток.
121:6.3 Макар че ученията на епикурейците почти не повлияха на елинизираните еврейски вярвания, огромно въздействие оказа на тях философията на Платон и доктрината за самоотречение на стоиците. Свидетелство за мащабното нахлуване на стоицизма е четвъртата Книга Макавейска; проникването както на философията на Платон, така и на доктрината на стоиците е видно от примера с Премъдростите на Соломон. Елинизираните евреи привнесоха в древноеврейските писания такова алегорично тълкувание, че им беше лесно да съвместят юдейската теология с почитаната от тях философия на Аристотел. Но всичко това доведе до катастрофална бъркотия, докато с тези проблеми не се захвана Филон Александрийски, пристъпил към съгласуване и систематизация на гръцката философия и юдейска теология и към свеждането им до компактна и напълно логична система от религиозна вяра и практика. Именно това последно учение, основано върху обединяването на гръцката философия и юдейска теология, стана господстващо в Палестина в периода на живот и служене на Иисус и именно него използва Павел като фундамент, на който той построи по-прогресивния и просвещаващ култ на християнството.
121:6.4 Филон беше велик учител. От времената на Мойсей не се беше появявал човек, който да окаже толкова дълбоко влияние върху етическата и религиозна мисъл на западния свят. Човешкият род даде седем изтъкнати учители, усвоили всички най-добри елементи в съвременните етически и религиозни системи: Сифард, Мойсей, Заратустра, Лао Цзъ, Буда, Филон и Павел.
121:6.5 Павел осъзна и благоразумно изключи от своята основна предхристиянска теология много, макар и не всички, противоречия на Филон — следствие на неговите опити да обедини мистичната философия на гърците и доктрината на римските стоици със законопослушната теология на юдеите. Филон продължи пътя на Павел, позволявайки му по-пълно да възстанови концепцията за Райската Троица, която отдавна вече съществуваше в юдейската теология. Само по един въпрос Павел не можеше да се сравнява с Филон или да надмине ученията на този богат и образован александрийски евреин — и този въпрос беше доктрината на изкуплението; Филон призоваваше да се откажат от ученията за прошката, придобивана само чрез проливане на кръв. Възможно е той също по-ясно, отколкото Павел, да осъзнаваше реалността и духовното присъствие на Настройчиците на Съзнанието. Но по своя произход теорията на Павел за първородния грях — доктрината за наследствения грях и вроденото зло и избавлението от него, беше частично митраистична и имаше малко общо с юдейската теология, философията на Филон или ученията на Иисус. Някои аспекти на ученията на Павел, засягащи първородния грях и изкуплението, отразяваха неговите собствени идеи.
121:6.6 Евангелието от Йоан — последното от повествуванията за земния живот на Иисус, беше адресирано към народите на Запада и излаганите в него събития в много отношения са основани на възгледите на късните александрийски християни, които също така бяха ученици на Филон.
121:6.7 Приблизително по времето, когато живееше Христос, в Александрия стана странна промяна в отношението към евреите и тази бивша крепост на еврейството породи яростна вълна от преследвания, обхванала даже Рим, откъдето бяха изгонени много хиляди. Но кампанията на клеветата беше краткотрайна и много скоро римските власти изцяло възстановиха орязаните свободи на евреите по цялата империя.
121:6.8 Където и да бягаха евреите от преследванията, където и да ги водеше търговията, в целия необятен свят централно място в сърцето на всеки евреин заемаше светият храм в Йерусалим. Юдейската теология се съхрани именно в йерусалимския вариант на тълкуването и изпълняването на обредите независимо от това, че няколко пъти я спасяваха от забвение своенравните вмешателства на някои вавилонски учители.
121:6.9 До два и половина милиона от еврейската диаспора пристигаха обикновено в Йерусалим на свои национални религиозни празненства. И независимо от теологичните или философски различия, съществуващи между източните (вавилонски) и западните (елински) евреи, всички те бяха единодушни в своето отношение към Йерусалим като център на тяхната религия и в постоянното очакване на идването на Месията.
¶ 7. ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ
121:7.1 Към времето на Иисус сред евреите се установи твърдата представа за своя произход, история и предназначение. Отделяйки се от езическия свят с устойчивата стена на изолацията, те се отнасяха с дълбоко презрение към всичко нееврейско. Покланяха се на буквата на закона и се предаваха на самодоволство, основано на лъжливата гордост от своя произход. Те формираха предубедени представи за обещания Месия и голямата част от тези очаквания беше свързана с един Месия, който беше част от тяхната национална и расова история. За евреите от тези дни юдейската теология имаше неизменен и завинаги решен характер.
121:7.2 Ученията и поведението на Иисус, призоваващ към търпимост и доброта, противоречаха на традиционното отношение на евреите към другите народи, които те смятаха за варвари. Отношението, което евреите отдавна изпитваха към обкръжаващия свят, направи за тях невъзможно да приемат учението на Иисус за духовното братство на хората. Те не желаеха да делят своя Яхве на равни начала с друговерците и не искаха да приемат като Божий Син този, който проповядваше толкова нови и странни доктрини.
121:7.3 Книжниците, фарисеите и духовенството държаха евреите в ужасната кабала на обредността и законничеството — кабала много по-реална, отколкото политическата власт в Рим. Евреите от времената на Иисус не само биваха удържани в подчинение на закона; те бяха също така свързани и с поробващите изисквания на обичаите, обхванали всяка сфера на личния и обществен живот. Детайлните предписания по отношение на поведението преследваха и държаха в своя власт всеки благоверен евреин и затова не е чудно, че те веднага отхвърлиха своя съплеменник, който си позволи да пренебрегне техните свети традиции и който се осмели да се надсмива над техните отдавна почитани правила за обществено поведение. Те едва ли биха могли благосклонно да се отнесат към ученията на човека, непоколебал се да застане против догмите, които по тяхно убеждение бяха предписани от самия Баща Авраам. Мойсей им беше дал техния закон и те не желаеха да правят никакви отстъпки.
121:7.4 Към първи век след Христа устните тълкувания на закона от признатите учители — книжниците, станаха по-голям авторитет, отколкото самият писан закон. И всичко това помогна на някои религиозни вождове на евреите да настроят хората против приемането на новото Евангелие.
121:7.5 Тези обстоятелства попречиха на евреите да изпълнят своето божествено предназначение — да станат посланици на новото Евангелие за. религиозна независимост и духовна свобода. Те не можаха да счупят оковите на традициите[16]. Йеремия говореше за “закона, който трябва да бъде записан в сърцата на хората”[17][18]. Йезекиил писа за “новия дух, който ще живее в душата на човека”, а Псалмопевецът се молеше за това, Бог да “вложи в сърцето чистота и да направи отново един прав дух”. Но когато еврейската религия на благите дела и робското послушание пред закона доведе до застой по силата на присъщата на традиционализма бездейност, развитието на религиозната мисъл се премести на Запад — към народите на Европа.
121:7.6 И затова друг народ беше призован да носи мир в прогресивната теология на света — система учения, включваща гръцката философия, римския закон, древноеврейския морал и евангелието на личностната святост и духовната свобода, формулирани от Павел и основани на ученията на Иисус.
121:7.7 Родилното петно на юдаизма в християнския култ на Павел беше моралът. Евреите гледаха на историята като на провидение на Бога — като на действие на Яхве. Гърците дадоха на новото учение по-ясна представа за вечния живот. Във философски и теологичен аспект върху доктрината на Павел оказаха влияние не само ученията на Иисус, но също така и трудовете на Платон и Филон. В областта на етиката вдъхновител на Павел беше не само Христос, но и стоиците.
121:7.8 Евангелието на Иисус — в този вид, в който то влезе в култа на антиохийското християнство на Павел, се смеси със следните учения:
121:7.9 1. С философските разсъждения на гръцките прозелити на юдаизма, включващи някои от техните представи за вечен живот.
121:7.10 2. С привлекателните учения на основните мистерийни култове, особено с доктрините на митраизма за избавлението, изкуплението и спасението за сметка на жертвата, принесена на един от Боговете.
121:7.11 3. Със суровия морал на традиционната еврейска религия.
121:7.12 Населението на средиземноморската Римска империя, Партянското царство, а също така и всички съседни народи, съществуващи във времената на Иисус, притежаваха примитивни представи за географията на света, астрономията, здравето и болестите; естествено, тях ги изумяваха нечуваните и поразителни изявления на дърводелеца от Назарет. Идеите за обладаност от духове, добри и зли, се разпространяваха не само сред хората — мнозина виждаха вселили се духове във всеки камък или дърво. Това беше век на вълшебства и всички вярваха в разпространените като нещо обичайно чудеса.
¶ 8. ПРЕДШЕСТВАЩИТЕ ПИСМЕНИ СВИДЕТЕЛСТВА
121:8.1 Дотолкова, доколкото позволяваха условията на нашия мандат, ние се стремяхме към използването и в известна степен към съгласуването на съществуващите писмени източници, отнасящи се до живота на Иисус на Урантия. Макар че имахме достъп до изгубените свидетелства на апостол Андрей и извлякохме полза от сътрудничеството си с множество небесни същества, намиращи се на Земята в течение на посвещението на Михаил (особено с неговия сега вече Личностен Настройчик), нашата цел беше да използваме и така наречените Евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан.
121:8.2 Тези новозаветни източници се появиха при следните обстоятелства.
121:8.3 1. Евангелието от Марк. Йоан Марк написа първия (ако не смятаме записите на Андрей), най-кратък и най-прост разказ за живота на Иисус. Той показа Учителя в неговото служене като човек сред хората. Макар че юношата Марк беше бил на много от описаните от него места, в действителност неговият разказ е Евангелието според Симон Петър. Отначало той се сближи със Симон Петър, а по-късно — с Павел. Марк написа своя разказ под влиянието на Петър и в отговор на настоятелната молба на църквата в Рим. Знаейки с какво постоянство Учителят отказваше да записва своите учения по време на пребиваването си на Земята в плът, Марк, подобно на останалите апостоли и други най-близки ученици, се съмняваше следва ли да ги излага в писмен вид. Но Петър чувстваше, че римската църква се нуждае от такъв писмен източник и Марк се съгласи да се заеме с неговата подготовка. Той направи много записи до гибелта на Петър през 67 г. от н.е. и скоро след неговата смърт, съгласно одобрения от Петър план и очакванията на църквата в Рим, пристъпи към своето съчинение. Евангелието беше завършено към края на 68 година от н.е. Марк пишеше, опирайки се само на своята собствена памет и на спомените на Петър. Оттогава свидетелството претърпя съществени изменения: много пасажи бяха извадени, а в края беше добавен по-късен материал, заменил последната една пета част от първоначалното Евангелие, която изчезна още преди да бъдат направени копия от оригинала. Разказът на Марк, в съвкупност със записите на Андрей и Матей, послужи като писмена основа за всички последващи Евангелия, стремящи се да опишат живота и ученията на Иисус.
121:8.4 2. Евангелието от Матей. Така нареченото Евангелие от Матей представлява разказ за живота на Учителя, написан за назидание на християните-евреи. Авторът на това свидетелство постоянно се стреми да покаже, че много от извършеното от Иисус в неговия живот е било направено, за да “се сбъдне казаното от устата на пророка”[19]. Евангелието от Матей изобразява Иисус като син на Давид, който се отнася с огромно почитание към законите и пророците[20].
121:8.5 Апостол Матей не е автор на това Евангелие. То беше написано от Исадор — един от неговите ученици, който в работата си се опираше не само на личните спомени на Матей за тези събития, но и на изреченията на Иисус, записани от Матей веднага след разпятието. Записите на Матей бяха направени на арамейски; Исадор пишеше на гръцки. Авторството на Евангелието беше приписано на Матей не с цел заблуда. В онези дни беше прието по такъв начин учениците да отдават дан на своите учители.
121:8.6 В 40-та година от н.е., преди Матей да напусне Йерусалим, за да пристъпи към проповядване на Евангелието, неговото първоначално повествувание беше преработено и към него беше добавен нов материал. Това бяха лични записи, последният екземпляр от които беше унищожен при пожар в един от сирийските манастири през 416 година от н.е.
121:8.7 Исадор избяга от Йерусалим през 70 година от н.е., след като градът беше обсаден от армиите на Тит, вземайки със себе си в Пела екземпляр от записите на Матей. През 71 година, живеейки в Пела, Исадор написа Евангелието от Матей. В негово разпореждане се намираха също така и първите четири пети от повествуванието, написано от Марк.
121:8.8 3. Евангелието от Лука. Лука — лекар от Антиохия Писидийска, беше друговерец, обърнат в християнството от Павел, и написаният от него разказ за живота на Учителя се отличава от другите. Присъединявайки се към Павел през 47 година от н.е[21]., той започна да се запознава с живота и ученията на Иисус[22]. В своето повествувание Лука съхрани много факти, почерпени от Павел и от други, запазвайки “благодатта на Господа Иисуса Христа”. Лука рисува Учителя като “приятеля на митари и грешници”. Неговите многобройни записи бяха изложени от него под формата на Евангелие едва след смъртта на Павел. Евангелието от Лука беше написано през 82 година в Ахая. Той се канеше да напише три книги за историята на Христа и християнството, но почина през 90 г. от н.е., не успявайки да завърши втората от тях — “Деяния на апостолите”.
121:8.9 Първоначално като материал за съставяне на своето Евангелие Лука използва историята на живота на Иисус, разказана му от Павел. Затова Евангелието от Лука е в известен смисъл Евангелието според Павел. Но Лука имаше и други източници на информация. Той не само разпита десетки свидетели на включените в неговото повествувание многобройни епизоди от живота на Иисус, но имаше на свое разположение и екземпляр от Евангелието от Марк (тоест неговите първи четири пети), повествуванието на Исадор и кратко свидетелство, записано през 78 година от н.е. в Антиохия от един вярващ на име Седес. Лука имаше също така и един изопачен и многократно редактиран екземпляр записи, авторството на които се приписваше на апостол Андрей.
121:8.10 4. Евангелието от Йоан. Евангелието от Йоан разказва много за служенето на Иисус в Юдея и околностите на Йерусалим, за което не се говори в другите свидетелства. Това е така наричаното Евангелие според Йоан, син на Зеведей, и макар че Йоан не беше негов автор, той беше негов вдъхновител. Първият вариант на Евангелието няколко пъти беше поправян с цел да се създаде впечатление, че то е написано от самия Йоан. Когато се пишеше това повествувание, на разположение на Йоан бяха останалите Евангелия и той виждаше, че много е пропуснато; съответно, през 101 година от н.е., той вдъхнови своя другар Натан — гръцки евреин от Кесария, да състави Евангелие. Йоан възстановяваше събитията по памет, а също така правеше справки и с трите вече съществуващи по това време разкази. Самият той не си водеше никакви записки. Така нареченото “Първо послание на Йоан” беше написано от самия Йоан като съпроводително писмо към работата, която Натан изпълни под неговото ръководство.
121:8.11 Всички тези автори искрено изобразяваха Иисус такъв, какъвто го виждаха, помнеха или познаваха по разказите на другите. Необходимо е също така да се отчита и въздействието, което последващото приемане от тях на християнската теология на Павел оказа върху представите им за тези отдавнашни събития. При цялото си несъвършенство тези свидетелства се оказаха достатъчни за това, за период от почти две хиляди години да се измени историческото развитие на Урантия.
121:8.12 [Забележка: Изпълнявайки получената задача по новому да изложа ученията и делата на Иисус от Назарет, аз свободно използвах всички източници, включително писмени свидетелства и планетарна информация. Ръководеше ме стремежът да подготвя разказ, способен да просвети не само днешното поколение хора, но да донесе полза и на всички бъдещи поколения. От огромните запаси от намиращата се на мое разположение информация аз избирах тази, която най-добре съответстваше на осъществяването на този замисъл. Доколкото това беше възможно, черпех своята информация само от хора. Само в случаите, когато такива източници се оказваха недостатъчни, аз прибягвах към свръхчовешки свидетелства. Ако идеите и представите, въплътени в живота на Иисус, се изразяваха от човешкия разум в приемлива форма, неизменно отдавах предпочитание на такъв типично човешки начин на мислене. Макар че се стремях да коригирам словесния израз за по-доброто му съответствие на нашите представи за действителния смисъл и истинското значение на живота и ученията на Христос, във всички свои повествувания, доколкото това беше възможно, аз се придържах към неподправените човешки представи и начин на мислене. Прекрасно разбирам, че тези представи, които бяха възникнали в човешкия разум, ще бъдат по-приемливи и полезни за всички останали хора. В тези случаи, когато не ми се отдаваше да намеря необходимите представи в писмени свидетелства или изрази на хора, аз прибягвах към източниците на памет в съществата от моята собствена категория — промеждутъчните създания. А когато и този вторичен източник на информация се оказваше неадекватен, без колебание се обръщах към свръхпланетарни източници.
121:8.13 Освен спомените, съдържащи се в повествуванията на апостол Андрей, събраните от мен записи, въз основа на които аз подготвих този разказ за живота и ученията на Иисус, съдържат скъпоценни мисли и висши представи за ученията на Иисус, събрани от повече от две хиляди души, живели на Земята в периода между Иисус и съставянето на тези откровения — по-точно, нови изложения. Разрешението, позволяващо да се прибягва към откровение, беше използвано само тогава, когато в човешките източници и човешките представи отсъстваше адекватна идея. В съответствие с полученото поръчение имах правото да използвам извънчовешки източници на информация или изрази само в тези случаи, когато можех да потвърдя, че всички мои опити да намеря търсения концептуален израз сред чисто човешките източници са били напразни.
121:8.14 В сътрудничество със своите единадесет другари — промеждутъчни създания, и под ръководството на Мелхиседек, отговорен за съставянето на настоящите документи, аз изложих настоящото повествувание в съответствие с моята собствена представа за ефективността на подреждането и съгласно избраната от мен форма за непосредствено изразяване. При все това повечето идеи и даже някои от използваните от мен сполучливи изрази се родиха в съзнанието на хора от много раси, живеещи на Земята и принадлежащи на сменилите се оттогава поколения, чак до тези хора, които живеят сега — по времето на подготовката на даденото повествувание. В много отношения аз не толкова сам излагах събитията, колкото влизах в ролята на съставител и редактор. Без колебание използвах тези идеи и представи — за предпочитане човешки, които ми позволиха най-плодотворно да изобразя живота на Иисус и по новому да изложа неговите несравними учения в най-точни и забележителни, в най-широкия смисъл, възвишени изрази. От името на Братството на Обединените Промеждутъчни Създания на Урантия аз, с чувство на дълбока благодарност, изразявам своята признателност към всички писмени и концептуални източници, използвани от нас в следващото по-долу преработено изложение за живота на Иисус на Земята.]
| Документ 120. Посвещаването на Михаил на Урантия |
Индекс
Множествена версия |
Документ 122. Раждане и младенчество на Иисус |
¶ препратки
- ↑ Павел, евреин от Евреите: 2 Кр 11:22; Фил 3:5.
- ↑ Павел говореше на гръцки език: ДА 21:37-40; ДА 22:2-3.
- ↑ Павел беше римски гражданин: ДА 16:37-39; ДА 22:24-29.
- ↑ „Благочестиви“ езичници: ДА 10:7; ДА 17:4,17.
- ↑ „Богобоязливи“ езичници: ДА 10:2,22.
- ↑ за първи път наречени „християни“ в Антиохия: ДА 11:26.
- ↑ Повечето евреи очакват Месията: Лк 3:15.
- ↑ Избран народ: 3 Ц 3:8; 1 Лт 17:21-22; Пс 33:12; Пс 105:6,43; Пс 135:4; Ис 41:8-9; Ис 43:21; Ис 44:1; Вт 7:6; Вт 14:2.
- ↑ Цар Ирод: Мт 2:1; Лк 1:5a.
- ↑ Стоиците „потомци на Бога“: ДА 17:28-29.
- ↑ Научете се да бъдете доволни: Фил 4:11.
- ↑ Избавление от злото: Йв 5:19; Пс 140:1; Пр 2:12; Мт 6:13; Лк 11:4; Гал 1:4; 2 Тм 4:18.
- ↑ Преживяване на смъртта: възкресение: Мт 22:30-33; Мт 27:52-53; Мк 12:24-27; Лк 14:14; Лк 20:35-38; Йн 5:28-29.
- ↑ Блажени царства: Йн 14:2-3; Отк 3:12; Отк 21:2-4.
- ↑ Живот след смъртта: Дан 12:2; Мт 19:16,29; Мт 25:46; Мк 10:17,30; Лк 10:25; Лк 18:18,30; Йн 3:15-16,36; Йн 4:14,36; Йн 5:24,39; Йн 6:27,40,47; Йн 6:54,68; Йн 8:51-52; Йн 10:28; Йн 11:25-26; Йн 12:25,50; Йн 17:2-3; ДА 13:46-48; Рим 2:7; Рим 5:21; Рим 6:22-23; Гал 6:8; 1 Тм 1:16; 1 Тм 6:12,19; Тт 1:2; Тт 3:7; 1 Йоан 1:2; 1 Йоан 2:25; 1 Йоан 3:15; 1 Йоан 5:11,13,20; Юд 1:21; Отк 22:5.
- ↑ Закон, написан в сърцата на хората: Ер 31:33; Ер 32:40.
- ↑ Нов дух, жив в човешките сърца: Ез 11:19; Ез 18:31; Ез 36:26-27; Йл 2:28-29; Лк 24:49; Йн 7:39; Йн 14:16-18,23,26; Йн 15:4,26; Йн 16:7-8,13-14; Йн 17:21-23; ДА 1:5,8a; ДА 2:1-4,16-18; ДА 2:33; 2 Кр 13:5; Гал 2:20; Гал 4:6; Еф 1:13; Еф 4:30; 1 Йоан 4:12-15.
- ↑ Създай чисто сърце, нов дух: Пс 51:10.
- ↑ Пророчество 1) Девицата ще зачене и ще роди син, и ще го нарече с името Емануил: Ис 7:14: Mt 1:22-23. Пророчество 2) От Вит-Елим ще излезе Месията: Мих 5:2: Mt 2:5-6. Пророчество 3) Извикаха сина ми от Египет: Ос 11:1: Mt 2:15. Пророчество 4) Глас се чува в Рама: Ер 31:15: Mt 2:17-18. Пророчество 5) Той ще се нарече назирей: Сд 13:5: Mt 2:23. Пророчество 6) Хората от Завулон и Нефталим видяха голяма светлина: Ис 9:1-2: Mt 4:14-16. Пророчество 7) Той понесе нашите скърби: Ис 53:4: Mt 8:17. Пророчество 8) Ето Моят раб, когото избрах: Ис 42:1-4: Mt 12:17-21. Пророчество 9) Чуйте наистина, но не разберете: Ис 6:9-10: Mt 13:14. Пророчество 10) Ще отворя устата Си в притча: Пс 78:2: Mt 13:35. Пророчество 11) Цар, възседнал ослица: Зах 9:9: Mt 21:4-5. Пророчество 12) Претеглиха за наема ми тридесет сребърника: Зах 11:12: Mt 27:9-10. Пророчество 13) Разделиха дрехите ми между тях: Пс 22:18: Mt 27:35.
- ↑ Родословие на Давид: Мт 1:1,6-17; Мт 9:27; Мт 12:23; Мт 15:22; Мт 20:30-31; Мт 21:9,15; Мт 22:42.
- ↑ Благодатта на Господ Исус Христос: Лк 2:40; ДА 11:23; ДА 13:43; ДА 14:3,26; ДА 15:11,40; ДА 18:27; ДА 20:24,32; 1 Кр 13:14.
- ↑ Приятел на митарите и грешниците: Лк 5:29-30; Лк 7:29,34; Лк 15:1-2; Лк 19:2-6.