1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си, [1]
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, - [2]
13 От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -
14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, -
15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, -
16 за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -
20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.