1 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти, [1]
2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се поместили всред моретата,
3 Ако и да бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).
4 Има една река, чиито води веселят Божия град, Свето място, гдето обитава Всевишният. [2]
5 Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде Той гласа си; земята се разтопи. [3]
7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села). [4]
8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.
9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и строшава копие; Изгаря с огън колесници.
10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог, Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята. [5]
11 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).