© 2014 Фондация Урантия
| Документ 154. Последни дни в Капернаум |
Индекс
Множествена версия |
Документ 156. Пребиваване в Тир и Сидон |
155:0.1 СЛИЗАЙКИ на брега в Хереса в този изпълнен със събития неделен денq Иисус и двадесет и четиримата поеха на север и скоро стигнаха до прекрасния парк на юг от Витсаида-Юлия, където прекараха нощта. Те бяха запознати с това място, тъй като в миналото често спираха тук. Преди да отидат да си легнатq Учителят събра около себе си своите последователи и обсъди с тях плановете за тяхното предполагаемо пътешествие през Витания и Северна Галилея към финикийското крайбрежие.
¶ 1. ЗАЩО БЕСНЕЯТ ЕЗИЧНИЦИТЕ?
155:1.1 Иисус каза: “Всички вие трябва да помните как Псалмопевецът говореше за тези времена: “Защо беснеят езичниците и народите на света правят тщеславни планове? Царете на земята и управителите човешки сплотяват сили против Господа и против неговите помазаници, казвайки: “Да разбием оковите на милосърдието, да отхвърлим пътя на любовта[1].”
155:1.2 Днес виждате как това се сбъдва пред вашите очи. Но на вас няма да ви се наложи да видите изпълнението на останалите пророчества на Псалмопевеца, тъй като той се придържаше към погрешни представи за Сина Човешки и неговите мисии на Земята. Моето царство, основано на любовта, се възвестява в милосърдието и се претворява в безкористно служене. Моят Отец не седи на небето, надсмивайки се над езичниците. Той не се гневи в Своето огромно недоволство[2]. Вярно е обещанието, че синът ще получи тези така наричани езичници (в действителност — своите невежи и необучени събратя) в наследство[3]. Аз ще приема тези друговерци с разтворени обятия, с милост и любов. Цялото това милосърдие ще бъде оказано на така наричаните езичници независимо от злополучното явление, намекващо, че победоносният Син “ще ги съкруши с железен прът, ще ги разбие като глинено гърне”[4]. Псалмопевецът ви убеждаваше да “служите на Господа в страх” — аз ви приканвам да приемете възвишените привилегии на божествено синовство чрез вярата; той повелява да се радвате с трепет; аз ви приканвам да се радвате с увереност[5][6][7]. Той казва: “Почетете Сина, за да не се гневи той и да не загинете, когато се прояви неговият гняв.” Но вие, преживели с мен тези години, добре знаете, че гневът и яростта нямат отношение към установяването на Царството в сърцата на хората[8]. Но Псалмопевецът действително е видял светлината на истината, когато, завършвайки това предупреждение, каза: “Благословени са тези, които вярват на този Син.”[9]
155:1.3 Двадесет и четиримата продължаваха да слушат Иисус, който казваше: “Езичниците не са без оправдание, когато се гневят на нас[10]. Благодарение на оскъдността и тесния си кръгозор те са способни с голяма увлеченост да се концентрират над своите сили. Тяхната цел е близо и е повече или по-малко зрима; затова техните усилия се отличават с геройство и решителност. Вие, заявяващи за влизането в Царството небесно, сте твърде нерешителни и неопределени в своите методи на обучение. Езичниците неотклонно вървят към своите цели; вие сте виновни в прекомерен и постоянен копнеж. Ако желаете да влезете в Царството, защо не го вземете с духовен щурм, както езичниците завладяват обсаден град? Вие едва ли сте достойни за Царството, ако вашето служене основно се състои от съжаление за миналото, жалби за настоящето и напразни надежди за бъдещето. Защо беснеят езичниците? Защото те не знаят истината. Защо вие изнемогвате в напразен копнеж? Защото не се подчинявате на истината. Оставете безполезния копнеж и вървете напред, смело изпълнявайки това, което се отнася до установяването на Царството.
155:1.4 Във всичко, което вие правите, избягвайте едностранчивостта или прекомерното служене на своята дейност. Фарисеите, стремящи се да ви унищожат, действително предполагат, че вършат богоугодно дело. Традициите дотолкова са стеснили техния кръгозор, че предразсъдъците са ги ослепили и страхът ги е направил безчувствени. Спомнете си гърците, които имат наука без религия, докато евреите имат религия без наука. И когато хората ги въвеждат в заблуждение, заставяйки ги да приемат такова тясно и изкривено парченце от истината, тяхната единствена надежда за спасение е връзката им с истината, покръстването.
155:1.5 Бих искал особено да подчертая следната вечна истина: ако вие, придобивайки връзка с истината, се научите в своя собствен живот да демонстрирате тази възхитителна цялостност на праведността, вашите събратя ще ви последват, за да постигнат това, което вие вече сте постигнали. Степента, в която търсачите на истината биват привлечени към вас, представлява степента на вашата отдаденост на истината, вашата праведност. Степента, в която ви се налага да вървите със своето послание към хората, в известен смисъл е мярка за вашата неспособност да живеете цялостен или праведен живот — живот в съгласие с истината.”
155:1.6 И на много друго учеше Иисус своите апостоли и евангелисти, преди те да му пожелаят лека нощ и да се отправят да си легнат.
¶ 2. ЕВАНГЕЛИСТИТЕ В ХОРАЗИН
155:2.1 Сутринта в понеделник, 23 май, Иисус изпрати Петър с дванадесетте евангелисти в Хоразин, докато той самият, заедно с единадесетте апостоли, влезе в Кесария Филипова през Йордан. Стигайки до пътя, водещ от Дамаск към Капернаум, те завиха на североизток и достигнаха кръстопътя за Кесария Филипова, откъдето вече се добраха до града, където се намираха и учеха в течение на цели две седмици. Те пристигнаха тук по обед във вторник, 24 май.
155:2.2 Петър и евангелистите останаха в Хоразин две седмици, проповядвайки Евангелието на Царството пред неголяма, но убедена група вярващи[11]. Но те не успяха да спечелят тук много новообърнати. Нито един град в цялата Галилея не даде на Царството толкова малко души, колкото Хоразин. Следвайки указанията на Петър, дванадесетте евангелисти говореха по-малко за изцеление — за физически неща, но с удвоена енергия проповядваха и учеха на духовните истини за Небесното царство. Тези две седмици в Хоразин станаха за дванадесетте евангелисти истинско бойно кръщение, тъй като това беше най-трудният и непродуктивен период в техния живот. Лишени от удовлетворението, което носи завоюването на нови души за Царството, всеки от тях още по-сериозно и искрено погледна в собствената си душа и оцени нейния духовен растеж по пътищата на новия живот.
155:2.3 На 7 юни, когато стана ясно, че повече желаещи да търсят влизане в Царството няма да има, Петър свика своите другари и се отправи с тях в Кесария Филипова, за да се присъедини към Иисус и апостолите. Те пристигнаха тук около обед в сряда и прекараха цялата вечер, разказвайки за опита, придобит сред невярващите на Хоразин. По време на състоелите се тази вечер дискусии Иисус още няколко пъти се докосна до притчата за сеяча и подробно се спря на смисъла на привидните неуспехи, с които хората се сблъскват в своя живот.
¶ 3. В КЕСАРИЯ ФИЛИПОВА
155:3.1 Макар че по времето на своето двуседмично пребиваване недалеч от Кесария Филипова Иисус не водеше публична дейност, апостолите без излишно огласяне проведоха в града цяла поредица срещи, а много вярващи идваха в лагера, за да поговорят с Учителя. В резултат на тези визити нови вярващи почти не се прибавиха. Всеки ден Иисус беседваше с апостолите и те започнаха по-добре да разбират, че встъпват в нова фаза на проповядване на Небесното царство[12]. Те започнаха да осъзнават, че “Царството Божие не е ядене и пиене, а осъзнаването на духовната радост, която дава приемането на божественото синовство”.
155:3.2 Пребиваването в Кесария Филипова се превърна в истинско изпитание за единадесетте апостоли; този двуседмичен период им се стори много труден. Те бяха на ръба на депресията и в голяма степен им липсваше периодичното въодушевление, което придаваше изпълнената с ентусиазъм личност на Петър. В това време да вярваш в Иисус и да го следваш наистина беше истинско изпитание и подвиг. Макар че за тези две седмици почти не му се отдаде да обърне в своята нова вяра нови хора, те почерпиха много изключително полезни неща от своите ежедневни беседи с Учителя.
155:3.3 Апостолите узнаха, че осакатявайки истината и превръщайки я в символ на вярата, юдеите са се обрекли на духовна стагнация и умиране; те узнаха, че когато изкривената истина стане гранична линия на самодоволна изключителност — вместо да служат като пътепоказатели на духовно ръководство и развитие, такива учения губят своята съзидателна и даваща живот сила и в крайна сметка спомагат само за консервация и закостеняване[13].
155:3.4 Все повече научаваха те от Иисус умението да оценяват човешките личности от гледна точка на възможностите във времето и вечността. Те узнаха, че много души могат най-успешно да се научат на любов към невидимия Бог, ако отначало се научат да обичат своите зрими братя. Именно в този контекст нов смисъл придоби изразът на Учителя за безкористното служене на своите ближни: “Когато правите нещо за един от моите по-малки братя, вие правите това за мен.”
155:3.5 Един от най-важните уроци, извлечени по време на пребиваването в Кесария, засягаше произхода на религиозните традиции и сериозната опасност, възникваща, когато започнат да свързват чувството за святост с несвяти неща, обикновени идеи или ежедневни събития. Плод на една беседа стана учението, съгласно което истинската религия е идващата от сърцето преданост на човека спрямо своите висши и най-истински убеждения.
155:3.6 Иисус предупреждаваше своите вярващи, че ако техните религиозни стремежи останат само материални, то все по-широкото познаване на природата, постепенно изтласкващо свръхестественото обяснение на произхода на нещата, в края на краищата ще ги лиши от тяхната вяра в Бога. Ако религията е духовна, то прогресът на физическата наука никога няма да може да разколебае вярата във вечните реалности и божествените ценности.
155:3.7 Те узнаха, че когато религията е изцяло духовна в своите мотиви, тя прави по-достоен всеки живот, изпълвайки го с високи цели, облагородявайки трансценденталните ценности, въодушевявайки възвишените мотиви и едновременно с това постоянно утешавайки човешката душа с висока и укрепяваща надежда. Истинската религия трябва да намалява напрежението на битието; тя освобождава вярата и мъжеството за насъщния живот и безкористното служене. Вярата спомага за духовната енергичност и праведната плодотворност.
155:3.8 Иисус многократно повтаряше на своите апостоли: всяка цивилизация е обречена, ако губи това по-добро, което е съществувало в нейната религия. И той непрестанно обръщаше тяхното внимание към огромната опасност от замяната на религиозния опит с религиозната символика и обреди. В течение на целия си земен живот той постоянно разбиваше застиналите религиозни форми, превръщайки ги в светла свобода на просветленото богосиновство.
¶ 4. НА ПЪТ КЪМ ФИНИКИЯ
155:4.1 Сутринта в четвъртък, 9 юни, получавайки съобщение за успехите на Царството, доставени от куриерите на Давид от Витсаида, тази група от двадесет и пет учители на истината напусна Кесария Филипова и се отправи към фникийското крайбрежие. На път за Луз те заобиколиха заблатена местност и достигнаха кръстопътя с керванния път от Магдала в Ливанските планини — по този път те стигнаха до кръстопътя към Сидон, където и пристигнаха по обед в петък.
155:4.2 Недалеч от Луз, където спряха да обядват в сянката на една надвиснала скала, Иисус произнесе една от най-забележителните речи, чути от апостолите за всичките години от своето общуване с него. Още не бяха успели да седнат и да разчупят хляба, когато Симон Петър попита Учителя: “Учителю, ако небесният Отец знае всичко и Неговият Дух е наша поддръжка в установяването на Царството небесно на Земята, то защо ние бягаме от заплахите на нашите врагове? Защо се отказваме да се срещнем лице в лице с противниците на истината?” Но Иисус не успя да отговори на въпроса на Петър, когато се намеси Тома: “Учителю, аз действително бих искал да зная с какво е по-лоша религията на нашите йерусалимски врагове. Каква е истинската разлика на тяхната религия от нашата? С какво може да се обяснят толкова поразителни разлики във вярата, ако всички заявяваме, че служим на един Бог?” И когато Тома замлъкна, Иисус каза: “Не бих искал да оставям без внимание въпроса на Петър, защото прекрасно зная колко просто би било неправилно да се разбере защо съм против открития сблъсък с управителите на Юдея именно сега. Но за всички вас ще бъде по-полезно, ако се спра на въпроса на Тома. И аз ще направя това, щом се нахраните.”
¶ 5. БЕСЕДАТА ЗА ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ
155:5.1 Тази незабравима беседа за религията, изложена в резюме на съвременен език, изразява следните истини:
155:5.2 Макар че религиите на света имат двояк произход — естествен и богооткровен, във всяко време и във всеки народ могат да се открият три явни форми на религиозно чувство. Съществуват три форми на религиозен подтик:
155:5.3 1. Примитивна религия. Полуестествената и истинска подбуда да се боиш от тайнствените енергии и да се покланяш на висшите сили; основно, това е религия на физическата природа, религия на страха.
155:5.4 2. Религия на цивилизацията. Прогресиращите религиозни представи и обичаи на цивилизованите раси — разсъдъчната религия, рационална теология, която се строи върху авторитета на установената религиозна традиция.
155:5.5 3. Истинска религия — религията на откровението. Разкриването на свръхестествени ценности, частично проникване във вечните реалности, съприкосновение с добродетелта и красотата на безкрайния характер на небесния Отец, духовната религия, която може да се демонстрира в човешкия опит.
155:5.6 Учителят съвсем не намаляваше значението на религията, основана на физическите чувства и суеверни страхове на природния човек, макар че той съжаляваше, че така много от тази примитивна форма на вероизповедание се съхранява в религиозните форми на по-интелигентните човешки раси. Иисус обясни в какво се състои принципната разлика на разсъдъчната религия от духовната: първата се опира върху авторитета на църквата, а другата е изцяло основана на човешкия опит.
155:5.7 И след това Учителят продължи своя урок по разясняването на тези истини:
155:5.8 Дотогава, докато хората не станат високоразумни и по-цивилизовани, ще се съхраняват много наивни и суеверни обреди, толкова характерни за еволюционните религиозни обичаи на примитивните и изостанали народи. Докато хората не достигнат нивото на по-високо и по-разпространено признание на реалностите на духовния опит, множеството мъже и жени, както и преди, ще отдават лично предпочитание на тези официални религии, които изискват само разсъдъчно съгласие, в противоположност на духовната религия, предполагаща активно участие на разума и душата в подвига на вярата — борбата на човека със суровите реалности в процеса на постепенно натрупване на опит.
155:5.9 Приемането на традиционните официални религии предлага прост път за удовлетворяване на присъщия на човека стремеж да утолява своите духовни потребности. Утвърдените, закостенели и господстващи официални религии служат като готово убежище за смутената и объркана човешка душа, преследвана от страха и терзана от неопределеността. Като отплата за удовлетворението и утешението такава религия изисква от своите привърженици само едно пасивно и чисто рационално съгласие.
155:5.10 На Земята още дълго ще се срещат тези плахи, боязливи и нерешителни индивиди, предпочитащи такъв път на придобиване на религиозно утешение независимо от това, че свързвайки своята съдба с религиозната власт, с това те жертват суверенността на личността, унижават достойнството на уважаващия себе си човек и изцяло се отказват от правото на участие в най-завладяващия и въодушевяващ от всички възможни видове човешки опит, а именно — в личното търсене на истината, в опияняващото изправяне лице в лице с опасностите на рационалните открития, в решимостта да изследват реалностите на личния религиозен опит, висшето удовлетворение от усещането на лична победа, която се заключава в истинско осъзнаване на триумфа на духовната вяра над разсъдъчното съмнение, във висшето дерзание на цялото човешко съществуване — търсенето на Бога, Когото човек търси за себе си самостоятелно и Когото той намира.
155:5.11 Религията на духа означава усилие, борба, конфликт, вяра, решителност, любов, преданост и напредък. Разсъдъчната религия — официалната теология, съвсем или почти не изисква нито едно от тези усилия от своите официални вярващи. Традицията е сигурен подслон и лек път за онези страхливи и нерешителни души, които инстинктивно отбягват духовните борби и душевните неопределености, присъщи на плаванията на вярата — дръзко пътешествие в откритото море на неизследваната истина в търсене на по-нататъшните брегове на духовните реалности в този им вид, в който е способен да ги открие напредничавият човешки разум и да ги изживее еволюиращата човешка душа.
155:5.12 Иисус продължи: “В Йерусалим религиозните вождове водеха различните доктрини на своите традиционни учители и пророци от отминалите дни в господстващата система на рационални вероучения — официалната религия. Всички подобни религии отправят призив основно към разума. И сега ни предстои да встъпим в безпощадна борба с такава религия, защото скоро ще започнем смело да оповестяваме новата религия — такава, която не е религия в съвременния смисъл на тази дума, религия, която отправя своя главен призив към Божествения Дух на моя Отец, Който пребивава в разума на човека; религия, която ще извлече авторитета си от плодовете на своето приемане, което ще се появи толкова сигурно в личния опит на всички, които действително и искрено повярват в истините на това висше духовно общуване.”
155:5.13 Обръщайки се към всеки от двадесет и четиримата по име, Иисус каза: “Така че кой от вас предпочита да избере лекия път на подчиняване на господстващата и вкаменила се религия, защитавана от фарисеите в Йерусалим, вместо да се подлага на трудностите и преследванията, съпровождащи мисията на възвестяването на по-добрия път за спасение на хората, и едновременно да чувства удовлетворение, откривайки за себе си красотите, които са заключени в реалностите на живия личен опит в постигането на вечните истини и висшето великолепие на Небесното царство? Може би вие се боите, слабохарактерни сте и търсите лесните пътища? Може би не се решавате да поверите своето бъдеще на Бога на истината, Чиито синове сте? Може би не се доверявате на своя Баща, деца на Когото сте? Ще се върнете ли назад, към лесния път на определеността и интелектуалната неизменност на религията, опираща се върху традицията, или ще съберете кураж и ще тръгнете заедно с мен напред, в неопределеното и тревожно бъдеще, свързано с възвестяването на новите истини на духовната религия, на Царството небесно в сърцата на хората?”
155:5.14 Всичките двадесет и четирима слушатели станаха на крака, готови да заявят за своя единодушен и предан отклик на този призив — един от немногото емоционални призиви, с които Иисус някога се е обръщал към тях, но той вдигна ръка и ги спря, казвайки: “Вървете и нека всеки от вас остане насаме с Отеца в търсене на безстрастен отговор на моя въпрос и откривайки такова истинско и искрено отношение на душата; свободно и смело дайте своя отговор на моя и вашия Отец, Чийто безкраен, изпълнен с любов живот е самият дух на възвестяваната от нас религия.”
155:5.15 За кратко време евангелистите и апостолите се разотидоха. Техният дух беше възвисен, техният разум — въодушевен, техните чувства — приведени в най-силно възбуждение от думите на Иисус. Но когато Андрей ги повика, Учителят каза само следното: “Да продължим нашия път. Ние отиваме във Финикия, където ще останем известно време и всеки от вас следва да се моли на Отеца за преобразуване на емоциите на разума и тялото в по-висока преданост на разума и по-насищащ опит на духа.”
155:5.16 В мълчание двадесет и четиримата апостоли и евангелисти тръгнаха на път. Но скоро те започнаха да говорят един с друг и към три часа през деня вече не можеха да вървят по-нататък; те спряха и Петър, приближавайки се към Иисус, каза: “Учителю, ти произнесе думите на живота и истината. На нас ни се искаше да чуем повече; ние те молим да продължиш своя разказ.”
¶ 6. ВТОРАТА БЕСЕДА ЗА РЕЛИГИЯТА
155:6.1 И докато спряха на сенчестия склон, Иисус продължи да ги учи на религията на духа — същността на казаното от него се свежда до следното.
155:6.2 Вие сте излезли от редовете на тези свои ближни, които са решили и по-нататък да се задоволяват с разсъдъчната религия, които жадуват за безопасност и предпочитат подчинението. Вие сте решили да замените своето чувство за надеждност, внушавано от официалната религия, с увереността, предлагана от духа на смелата и еволюираща вяра. Вие сте се решили да протестирате против изморителното бреме на институционалната религия и да отхвърлите властта на писмените предания, възприемани днес като словото Божие. Действително, нашият Отец говореше чрез устата на Мойсей, Илия, Исая, Амос и Осия, но Той не прекратяваше да помага на света с думите на истината, когато тези древни пророци престанаха да пророкуват[14]. Моят Отец не отдава предпочитания на народите или поколенията — той не удостоява със словата на истината само една епоха, лишавайки друга[15]. Не извършвайте грехове, не назовавайте божествено това, което е изцяло човешко, и различавайте думите на истината — те изхождат не от устата на традиционните оракули, говорещи уж по божествено вдъхновение.
155:6.3 Аз ви призовавах да се родите отново, да се родите в духа[16]. Аз ви призовавах да се разделите с официалното невежество, да скъсате с апатичността на традицията и да влезете в трансценденталната светлина — тази светлина е осъзнаването на възможността да извършите най-великото лично откритие, на което е способна човешката душа и което се заключава в божествения опит и намирането на Бога за самия себе си, в самия себе си и по собствено желание и в извършването на всичко това като факт в своя реален личен опит. Така ще можете да преминете от смъртта към живота, от властта на традициите към опита от познаването на Бога; така ще излезете от тъмнината и ще влезте в светлината, ще преминете от националната и унаследена вяра към вяра лична и придобита чрез действителен опит; и с това ще преминете от рационална теология, предадена ви от вашите предци, към истински духовната религия, която ще бъде създадена във вашите души като вечен дар[17][18].
155:6.4 Вашата религия ще се превърне от чисто разсъдъчната вяра, опираща се върху властта на традициите, в непосредствен опит от тази жива вяра, която е способна да постигне реалността на Бога и всичко, което се отнася към Божествения Дух на Отеца. Разсъдъчната религия безнадеждно ви привързва към миналото, духовната религия се заключава в постепенното богооткровение и неизменно ви подбужда да вървите напред, към по-високи и свети постижения в сферата на духовните идеали и вечните реалности.
155:6.5 Макар че официалната религия е способна за известно време да придаде чувство за устойчива надеждност, за такова кратковременно удовлетворение вие ще заплатите със загуба на вашата духовна разкрепостеност и религиозна свобода. Моят Отец не изисква от вас вие — като отплата за влизане в Царството небесно — да принуждавате себе си да се съгласявате с вяра в това, което е духовно отблъскващо, нечестиво и лъжливо. От вас не се изисква вие да оскърбявате собственото си чувство за милосърдие, справедливост и истина, подчинявайки се на остаряла система от религиозни форми и обреди. Духовната религия ви дарява вечната свобода да следвате истината, където и да ви изведе водачеството на духа. И кой знае, може би този дух ще може да даде на това поколение това, което други поколения отказваха да чуят?
155:6.6 Позор за тези религиозни учители, които се стремят да захвърлят огладнелите души назад, в смътното и далечно минало, и да ги оставят там! И тези нещастни обречени се страхуват от всяка ново откритие, като се объркват при всяко поредно разкриване на истината. Пророкът, който е казал: “Този ще пребъде в съвършения свят, чиито помисли остават с Бога”, не се е придържал само към разсъдъчната вяра в официалната теология[19]. Този познал истината човек е бил открил Бога; за него разсъжденията за Бога не са били само думи.
155:6.7 Аз ви призовавам да се откажете от практиката без край да цитирате древните пророци и да възхвалявате героите на Израил, а вместо това да се стремите да станете живи пророци на Всевишния и духовни герои на бъдещото Царство. Разбира се, нужно е да се отдаде дължимото и на позналите Бога водачи от миналото, но защо, постъпвайки така, трябва да жертвате висшия опит на човешкия живот — откриването на Бога за самите себе си и познаването Му в собствените си души?
155:6.8 Всеки народ притежава свои собствени разсъдъчни възгледи за човешкото съществуване. Затова религията на разума трябва винаги да отговаря на тези различни национални възгледи. Официалните религии никога няма да могат да се обединят. Човешкото единство и нравствено братство могат да бъдат постигнати само благодарение на висшия дар на духовната религия. Националните възгледи могат да се различават, но цялото човечество притежава един и същи божествен и вечен дух. Надеждата на човешкото братство може да бъде реализирана, само когато обединяващата и облагородяваща духовна религия — религията на личния духовен опит — бъде пропита от различните разсъдъчни официални религии, оставяйки ги в своята сянка.
155:6.9 Официалните религии са способни само да разделят хората и да ги поставят един срещу друг съобразно техните убеждения; духовната религия ще привлича все повече хората един към друг, задълбочавайки тяхното взаимно разбиране и взаимна симпатия. Официалната религия изисква от човека еднообразие на вярата, което е невъзможно да се реализира при днешното състояние на света. Духовната религия изисква само единство на опита — еднообразие на предназначението, — напълно допускайки разнообразие на вероученията. Духовната религия изисква само еднообразност на постижението, а не еднообразие във възгледите и гледищата. Духовната религия не изисква еднообразие на рационалните подходи, а предполага само единство на духовното усещане. Официалните религии закостеняват, превръщайки се в безжизнени догми; духовната религия се превръща във все по-голяма радост и свобода на облагородяващата дейност — любвеобилното служене и милосърдната опека.
155:6.10 Предупреждавам ви: не гледайте с презрение на децата на Авраам само затова, защото на тях се е паднало да живеят в тази порочна епоха на безплодни традиции. Нашите праотци изцяло са посвещавали себе си на упоритото и страстно търсене на Бога и са Го познали по-добре, отколкото който и да е друг народ от времената на Адам — а той знаеше много от това, за което говоря аз, защото той самият беше Син Божий. Дългата и неуморима борба на Израил, която той води от времената на Мойсей, опитвайки се да намери Бога и да Го познае, не отмина незабелязано за моя Отец. В продължение на много безрадостни поколения евреите не спираха да се трудят, проливайки пот, да стенат, да се мъчат, да търпят страдания и мъки на погрешно разбиран и презиран народ — и всичко това, за да стигнат малко по-близо до откриването на истината за Бога. И независимо от всички неуспехи и колебания на Израил нашите бащи — започвайки с Мойсей и свършвайки с Амос и Йосия — постепенно разкриваха на целия свят все по-ясна и истинска представа за вечния Бог. Така беше подготвен пътят за още по-голямото разкриване на Отеца, участници в което вие сте призовани да станете.
155:6.11 Никога не забравяйте, че има само едно приключение, което удовлетворява и вълнува повече, отколкото опитът да се открие волята на живия Бог, а именно — върховното изживяване на искрен стремеж да се изпълни тази божествена воля. И помнете: във всяко земно занимание може да се изпълни Божията воля. Не смятайте едни призвания за свети, а други — за светски. Всичко е свещено в живота на водените от духа; това означава, че такива хора са подчинени на истината, облагородени от любовта, изпълнени с милосърдие и обуздани от честност — справедливост. Духът, Когото моят Отец и аз ще изпратим в този свят, е не само Духът на Истината, но и Духът на идеалистическата красота.
155:6.12 Трябва да престанете да търсите словото Божие само в древните летописи, издържани в духа на официалната теология. Родените от Божия Дух ще разпознават Божието слово независимо от неговия произход. Не трябва да се пренебрегва божествената истина само поради това, че средството за нейното посвещаване е очевидно човешко. Разумът на много ваши братя приема теорията за Бога, макар че духовно те са неспособни да осъзнаят присъствието на Бога. Именно затова аз толкова често ви учих, че Царството небесно може с най-голям успех да се осъзнае, ако се усвои духовното отношение на чистосърдечно дете[20]. Аз ви призовавам не към умствената незрелост на детето, а към духовната простота на подобно простодушно и доверчиво дете. Важно е не толкова да знаете за факта на Бога, колкото да повишавате своята способност да чувствате присъствието на Бога.
155:6.13 Щом започнете да намирате Бога в собствената си душа, веднага започвате да Го откривате в душите и на другите хора и накрая — във всички създания и творения на могъщата вселена. Но може ли Отецът да изглежда като Бог на висшите стремежи и божествени идеали в душите на хората, които почти или съвсем не отделят време за внимателно размишление за такива вечни реалности? Макар че разумът не е местонахождение на духовната същност, той действително служи за нейни врати.
155:6.14 Но не се опитвайте напразно да доказвате на другите, че вие сте намерили Бога; вие сте неспособни съзнателно да представите за това убедителни доказателства, макар че съществуват две несъмнено ярки потвърждения за факта, че сте познали Бога:
155:6.15 1. Плодовете на Божия Дух, показвани във вашия ежедневен живот.
155:6.16 2. Фактът, че цялостният план за живота ви служи като убедително доказателство за това, че безрезервно сте рискували всичко, което сте и което притежавате, в името на непознато пътешествие — продължаването на живота след смъртта с надеждата да се открие Богът на вечността, до Чието присъствието сте се докоснали във времето.
155:6.17 И още: не се съмнявайте, че моят Отец винаги ще отговаря даже на най-слабия проблясък на вяра. Той не оставя без внимание физическите и суеверни преживявания на примитивния човек. Що се отнася до тези честни, макар и боязливи души, чиято вяра е толкова слаба, че почти не се издига над разсъдъчното съгласие до пасивно подчинение пред официалните религии, Отецът е винаги готов да ободри и поощри даже такива слаби опити да се обърнат към Него. От вас, призваните от тъмнината в светлината, се очаква, че ще вярвате от все сърце; вашата вяра ще преобладава в съвкупното отношение на тялото, разума и духа.
155:6.18 Вие сте мои апостоли и за вас религията няма да бъде теологическо убежище, където да можете да се скривате в страх пред суровите реалности на пътя на духовното развитие и идеалистичния подвиг; обратното — вашата религия ще стане реален емпиричен факт, потвърждаващ, че Бог е намерил вас, идеализирал ви е, облагородил ви е и ви е одухотворил и че вие сте станали участници във вечното приключение — намирането на Бога, Който е намерил вас и ви е направил Свои синове.
155:6.19 И когато Иисус замлъкна, той извика при себе си Андрей и като показа на запад в посока към Финикия, каза: “Да продължим пътя си.”
| Документ 154. Последни дни в Капернаум |
Индекс
Множествена версия |
Документ 156. Пребиваване в Тир и Сидон |
¶ препратки
- ↑ Защо буйстват езичниците?: Пс 2:1-3; Пс 46:6; ДА 4:25-26.
- ↑ Коригиране на погрешни възгледи за Бога: Пс 2:4-5.
- ↑ Езичници за наследство: Пс 2:8.
- ↑ Синът чупи с железен жезъл: Отк 2:9.
- ↑ Служете на Господа със страх: Пс 2:11a.
- ↑ Синовство чрез вяра: Йн 1:12.
- ↑ Радвайте се с трепет: Пс 2:11b.
- ↑ Целуни сина: Пс 2:12a.
- ↑ Довери се на сина: Пс 2:12b.
- ↑ Защо буйстват езичниците?: Пс 2:1; Пс 46:6; ДА 4:25.
- ↑ Хоразин учи: Мт 11:21; Лк 10:13.
- ↑ Царството не е месо или питие: Рим 14:17.
- ↑ Служете на братята: Мт 25:40.
- ↑ Бог говори чрез пророците: Мт 11:13.
- ↑ Бог не се съобразява с расите: 2 Лт 19:7; Йв 34:19; ПИС 35:12; ДА 10:34; Рим 2:11; Гал 2:6; Гал 3:28; Еф 6:9; Кол 3:11.
- ↑ Призивът „на Исус“: да се родите от духа: Йн 3:3,7; 1 Пт 1:23.
- ↑ Смърт към живот: Йн 5:24; Рим 5:21; Рим 8:2.
- ↑ Тъмнина в светлина: Ис 9:2; Мт 4:16; Лк 1:79; Лк 11:35-36; Йн 3:19-21; Йн 8:12.
- ↑ Съвършен мир: Ис 26:3.
- ↑ Детинска вяра, духовна простота: Мт 18:2-4; Мт 19:13-15; Мк 9:36-37; Мк 10:13-16; Лк 9:47-48; Лк 18:16-17.