© 2014 Фондация Урантия
124:0.1 М АКАР че Александрия можеше да предостави на Иисус по-добри възможности за получаване на образование, отколкото Галилея, там той щеше да бъде лишен от толкова забележително обкръжение, позволяващо му да се справя с жизнените трудности при минимална помощ от образованието и заедно с това даващо огромни предимства, които се заключаваха във възможността постоянно да общува с множеството мъже и жени от всички слоеве на обществото и от всички краища на цивилизования свят. Ако беше останал в Александрия, той щеше да получи образование под ръководството на евреи и изключително в еврейски дух. Образованието и възпитанието, получени от него в Назарет, го подготвяха в по-голяма степен за разбирането на друговерците и му даваха по-добра и по-възвишена представа за относителните достойнства на източната, или вавилонска, и западната, или елинска, школа на юдейската теология.
124:1.1 Макар че едва ли би било вярно да се каже, че Иисус някога е боледувал сериозно, през тази година той заедно със своите братя и малката си сестра прекара някои леки детски заболявания.
124:1.2 Ученето в училището вървеше по своя ред и той както преди беше привилегирован ученик и всеки месец получаваше една свободна седмица. Иисус продължаваше почти по равно да дели това време между пътуванията в съседните градове с баща си, посещенията на фермата на своя чичо на юг от Назарет и ходенето за риба извън Магдала.
124:1.3 Най-сериозната неприятност от случилите се досега в училище стана в края на зимата, когато Иисус се осмели да възрази на хазана по повод ученията за това, че всички изваяния, изображения и рисунки в своята същност са идолопоклонство. Иисус много обичаше да рисува пейзажи и да моделира от глина най-разнообразни предмети. Еврейският закон строго забраняваше всякакви подобни неща, но до това време на него му се отдаваше толкова обезоръжаващо да отговаря на възраженията на родителите си, че те му позволяваха да продължава да се занимава с това.
124:1.4 Но поредният скандал стана в училище, след като един от останалите ученици видя, че Иисус рисува с въглен портрета на учителя върху пода на класната стая. Този портрет си оставаше там, в което можеше да се убеди всеки желаещ, и много от старейшините разгледаха рисунката преди училищният комитет да извика Йосиф и да поиска той да вземе мерки за пресичане на беззаконието на своя най-голям син. И макар че на Йосиф и Мария вече им се беше налагало да изслушват оплаквания от своя разностранен и активен син, това обвинение беше най-сериозното от всички, отправени против него досега. В течение на известно време Иисус слушаше обвинението по повод своите художествени занаяти, седейки на големия камък, който стоеше при задната врата. Него го възмути това, че в неговите мними простъпки обвиняваха баща му. Затова той влезе в помещението и безстрашно застана пред своите обвинители. Старейшините се оказаха в неловко положение. Някои бяха склонни да се отнесат към произшествието с хумор, докато един или двама смятаха, че поведението на момчето е светотатство, ако не и богохулство. Йосиф се разстрои, Мария негодуваше, но Иисус настояваше да го изслушат. Той получи думата, мъжествено се изправи в защита на своите възгледи и с пределно самообладание заяви, че ще се подчинява на решенията на небесния Баща по този и всички други спорни въпроси. И комитетът на старейшините се разотиде в мълчание.
124:1.5 Мария убеждаваше Йосиф да позволи на Иисус да се занимава с моделиране на глина в дома, при условие че той обещае да не продължава да се занимава с каквито и да било съмнителни занимания в училище. Но Йосиф чувстваше, че е принуден да вземе решение за признаване на равинското тълкуване на втората заповед. Затова, започвайки от този ден и дотогава, докато не напусна дома на своя баща, Иисус не рисуваше и не моделираше никакви фигурки. Но така и не им се отдаде да го убедят, че не е прав, и отказът от любимото му занимание беше едно от най-сериозните изпитания в неговия млад живот.
124:1.6 През втората половина на юни Иисус заедно със своя баща за пръв път се изкачи на върха на планината Тавор. Беше ясен ден и гледката беше великолепна. На деветгодишното момче действително му се струваше, че вижда целия свят освен Индия, Африка и Рим.
124:1.7 Втората сестра на Иисус Марта се роди вечерта в четвъртък, 13 септември[1]. Три седмици след появяването на Марта Йосиф, който в това време си беше в къщи, започна да издига постройка, явяваща се едновременно работилница и спалня. Неголям тезгях беше направен и за Иисус, за пръв път получил собствени инструменти. В течение на много години в свободното си време той работеше на тезгяха и се научи майсторски да прави хамути.
124:1.8 Тази и следващата зима бяха най-студените в Назарет за много десетилетия. Преди Иисус беше виждал сняг в планината; няколко пъти сняг валя в Назарет, където бързо се топеше, но едва през тази зима Иисус за пръв път видя лед. Това, че водата може да съществува в твърдо, течно и газообразно състояние — а той отдавна размишляваше за парата, излизаща от кипящите котли, — караше момчето задълго да се замисля за физическия свят и неговия строеж; и при все това заключената в този растящ юноша личност през цялото това време оставаше действителният създател и организатор на всички тези неща в цялата обширна вселена.
124:1.9 Климатът в Назарет не беше суров. Най-студеният месец беше януари, когато средната температура беше 10ºС. През юли и август, най-горещите месеци, температурата варираше между 23, 8 и 32ºС. От планината до Йордан и долината на Мъртво море климатът на Палестина се изменяше от студен до зноен. Затова евреите в известна степен бяха подготвени за живот практически във всички без изключение климатични условия, които се срещат по света.
124:1.10 Даже в най-топлите летни месеци от 10 часа сутринта приблизително до 10 часа вечерта обикновено духаше прохладен вятър от запад. Но периодически над цяла Палестина връхлитаха силните горещи ветрове на източната пустиня. Обикновено това ставаше през февруари и март, близо до края на сезона на дъждовете. В тези времена освежаващи проливни дъждове валяха от ноември до април, но дъждовете не бяха постоянни. В Палестина имаше само два годишни сезона — лято и зима, сух и влажен сезон. Цветята започваха да цъфтят през януари и към края на април цялата земя се превръщаше в една обширна цветна градина.
124:1.11 През май тази година Иисус за пръв път взе участие в прибирането на зърното във фермата на своя чичо. Към тринадесет години той успя да се запознае практически с всичко, с което се занимаваха мъжете и жените край Назарет, освен работа с метал, и прекара няколко месеца в ковачницата, когато беше по-голям, след смъртта на своя баща.
124:1.12 Докато в работата и движението на керваните настъпваше мъртъв сезон, Иисус извърши многобройни пътувания със своя баща — по работа или за развлечение, в съседните Кана, Ен-Дор и Наин. Още като дете той често посещаваше Сефорис, намиращ се на разстояние около пет километра на северозапад от Назарет, а от 4 година преди н.е. до 25 година след н.е. — столицата на Галилея и една от резиденциите на Ирод Антипа.
124:1.13 Иисус продължи да расте във физическо, интелектуално и духовно отношение. Неговите пътувания до други места спомагаха за по-добро разбиране и по-великодушно отношение към своето собствено семейство и към това време даже неговите родители не само го учеха, но и сами започнаха да се учат от него. Още като юноша Иисус беше самобитен мислител и талантлив учител. Той постоянно се сблъскваше с така наречения “неписан закон”, но винаги се опитваше да се приспособи към практиките, приети в тяхното семейство. Той поддържаше добри отношения с децата на своята възраст, но често го обезкуражаваше тяхната бавност. Още преди да навърши десет години, той стана водач на група от седем подрастващи, обединили се в общество за развитието на достойнствата — физически, интелектуални и религиозни, необходими на възрастните мъже. В кръга на тези момчета Иисус успяваше да въведе много нови игри и различни усъвършенствани методи за активен отдих.
124:2.1 Това се случи на пети юли, в първата събота от месеца, когато Иисус, разхождайки се в околностите с баща си, за пръв път изказа чувства и идеи, които свидетелстваха за това, че той започваше да осъзнава необичайния характер на своята мисия. Йосиф внимателно изслуша знаменателните думи на своя син, но почти никак не реагира на тях и не разкри това, което му беше известно. На следващия ден Иисус проведе аналогичен, но по-продължителен разговор с майка си. Мария също изслуша изказванията на своя син, но и тя нищо не му разказа. Изминаха почти две години преди Иисус отново да заговори със своите родители за все по-голямото разкриване в неговото съзнание на същността на неговата личност и характера на неговата мисия на Земята.
124:2.2 През август той премина в училището за по-големи при синагогата, където постоянно досаждаше със своите настойчиви въпроси и все по-често привеждаше целия Назарет в повече или по-малко възбудено състояние. Неговите родители не искаха да му забраняват да задава тези смущаващи спокойствието въпроси и неговият главен учител беше изключително озадачен от любознателността на момчето и от неговата проницателност и жажда за знания.
124:2.3 Другарите на Иисус по игри не виждаха в неговото поведение нищо свръхестествено — като цяло той беше точно такъв, каквито бяха и те. Неговият интерес към учението беше малко над средния, но не беше нещо напълно необичайно. Той наистина задаваше в училище повече въпроси, отколкото другите ученици от неговия клас.
124:2.4 Навярно най-необичайната и забележителна особеност на неговия характер беше нежеланието да отстоява своите права със сила. Тъй като за своите години той беше добре развит подрастващ, на неговите другари им изглеждаше странно, че той не беше склонен да се защитава даже при несправедливости или при лични оскърбления. Наистина това не му създаваше особени неприятности благодарение на дружбата му с Яков — съседско момче, което беше с една година по-голямо от него. Той беше син на зидаря, съдружник на Йосиф. Яков се отнасяше с огромно възхищение към Иисус и следеше да не би на някого да му хрумне да се възползва от отвращението на Иисус към физическото противоборство. На няколко пъти по-големи и груби подрастващи нападаха Иисус, разчитайки на неговата покорност, но винаги получаваха бърз и решителен отпор от ръцете на неговия доброволен страж и верен защитник — Яков, сина на зидаря.
124:2.5 Иисус беше общопризнатият вожд на назаретските подрастващи, изповядващи висшите идеали на своето време и поколение. Неговите млади другари се отнасяха към него с истинска любов — не само затова, защото той беше справедлив, а също така и благодарение на неговата рядка отзивчивост, основана на любов и сдържано състрадание.
124:2.6 През тази година него започна явно да го тегли към обществото на по-големите. Той обичаше да обсъжда културни, педагогически, обществени, икономически, политически и религиозни проблеми с по-възрастни хора, при което дълбочината на неговите разсъждения и остротата на наблюденията му дотолкова покоряваха неговите старши другари, че те винаги и с удоволствие се срещаха с него. Дотогава, докато той не пое върху себе си отговорността за осигуряването на семейството си, родителите му постоянно се опитваха да го привлекат към обществото на връстниците му или на тези, които бяха на по-близка до неговата възраст, вместо към по-големите и знаещи хора, на които той отдаваше своето предпочитание.
124:2.7 По-късно през тази година в течение на два месеца той ловеше риба със своя чичо в Галилейското езеро и постигна още по-големи успехи. Той стана опитен рибар още преди да достигне зряла възраст.
124:2.8 Иисус продължаваше да се развива физически; той беше един от най-добрите и привилегировани ученици в училище; беше в добри отношения с по-младите си братя и сестри, притежавайки предимство по отношение на възрастта — Иисус беше с три и половина години по-голям от най-голямото от другите деца. Той имаше добра репутация в Назарет, ако не се смятат родителите на някои крайно немарливи деца, които често говореха, че Иисус е твърде дързък и че не му достигат нужната скромност и юношеска сдържаност. Той проявяваше нарастваща склонност да направлява игрите на своите другари в по-сериозно и разумно русло. Беше роден учител и просто не можеше да не се държи като учител, даже ако само участваше в игрите.
124:2.9 Още в ранна възраст Йосиф започна да учи Иисус на различни видове изкарване на прехрана, обяснявайки предимствата на земеделието пред занаятите и търговията. Галилея беше по-красив и заможен район, отколкото Юдея, и издръжката на живота представляваше тук само около четвърт от издръжката на живота в Йерусалим и Юдея. Това беше провинция от селскостопански села и процъфтяващи занаятчийски градове; тук имаше повече от двеста града с население над пет хиляди души и тридесет града с повече от петнадесет хилядно население.
124:2.10 По времето, когато Иисус за пръв път отиде със своя баща на Галилейското езеро, за да се запознае с рибния улов, той почти вече реши да стане рибар. Но опознавайки по-добре занаята на баща си, впоследствие започна да клони към професията на дърводелец, а още по-късно съчетанието от няколко фактора му позволи да направи окончателен избор и да стане религиозен учител от нов тип.
124:3.1 През цялата година момчето продължаваше да прави пътувания заедно със своя баща, но често посещаваше също така и фермата на своя чичо и понякога отиваше в Магдала, за да лови риба с този си чичо, който се установи недалеч от града.
124:3.2 Йосиф и Мария често изпитваха изкушението да покажат специална благосклонност към Иисус, да разкрият по някакъв друг начин своето знание за това, че той е заветно дете, син с предначертана съдба. Но по тези въпроси неговите родители се отличаваха с изключителна мъдрост и прозорливост. В редките случаи, когато те все пак му оказваха някакво, макар и най-незначително, предпочитание, юношата бързо отхвърляше всякакви знаци на особено внимание.
124:3.3 Иисус прекарваше много време в работилницата, която обслужваше кервани; тук, общувайки с пътешественици от всички краища на света, той придоби огромна и поразителна за своята възраст информация за международните събития. Това беше последната година, когато той можеше свободно да се отдава на игри и юношески забавления. Започвайки от това време, трудностите и отговорността в живота на този юноша стремително нарастваха.
124:3.4 Вечерта в сряда, 24 юни 5 година след н.е., се роди Юда. Раждането на седмото дете мина с усложнения[2]. В течение на няколко седмици Мария беше в такова тежко състояние, че Йосиф си оставаше в къщи. Иисус беше затрупан с поръченията на баща си и с многобройните задължения, предизвикани от сериозната болест на майката. Оттогава той вече не сметна за възможно да се върне към безгрижието, присъщо на ранната възраст. От времето на болестта на майката — малко преди да навърши единадесет години, той беше принуден да поеме върху себе си отговорността на първороден син, и то да направи това с една или две пълни години по-рано, отколкото това бреме трябваше да легне върху неговите плещи.
124:3.5 Всяка седмица хазанът прекарваше една от вечерите с Иисус, помагайки му да усвоява свещените книги на евреите. Той беше изключително заинтересуван от успехите на своя многообещаващ ученик и затова беше готов всячески да му помага. Еврейският педагог оказваше огромно влияние върху този най-голям ум, но за него си оставаше пълна загадка защо Иисус беше толкова равнодушен към всичките му предложения относно възможността за преместване в Йерусалим за продължаване на образованието под ръководството на учените равини.
124:3.6 Приблизително в средата на май Йосиф замина заедно с Иисус по работа в Скитопол — главния гръцки град Декаполис, древноеврейския град Бет-Сан. По пътя Йосиф му разказваше за много събития в древната история на цар Самуил, филистимците и последващите събития от бурната история на Израил. Чистотата и стройната планировка на този така наречен езически град направиха на Иисус огромно впечатление. Порази го откритият театър и го възхити прекрасният мраморен храм за поклонение пред “езическите” богове. Йосиф беше дълбоко разтревожен от възторга на юношата и се опитваше да сведе до минимум тези благоприятни впечатления, превъзнасяйки красотата и величието на юдейския храм в Йерусалим. Иисус често гледаше с любопитство към Скитопол от хълма в Назарет и неведнъж разпитваше за неговите огромни обществени съоръжения и богато украсени здания, но бащата винаги се стремеше да се отклони от отговорите на тези въпроси. Сега те се оказаха лице в лице с красотата на градовете на друговерците и Йосиф не можеше, без да урони собственото си достойнство, да остави разпитванията на Иисус без внимание.
124:3.7 Случи се така, че по това време в амфитеатъра на Скитопол се провеждаха ежегодните съревнования и публични демонстрации на майсторите на физическата култура от гръцките градове Декаполис, и Иисус започна да моли баща си да му позволи да погледа игрите — неговата молба беше толкова настойчива, че Йосиф не се реши да му откаже. Момчето изпадна във възторг от игрите и се проникна от духа на атлетизъм и спортни умения. Йосиф беше потресен от дъното на душата си, като видя как неговият син гледа възхитено демонстрацията на гръцкото тщеславие. Когато игрите завършиха, Йосиф беше поразен както никога в живота си, след като Иисус му заяви за своето одобрително отношение към игрите и предположи, че ако юношите от Назарет можеха да се отдават на физически упражнения изцяло на чист въздух, това би им било от полза. Йосиф дълго и откровено говори с Иисус за порочността на такива действия, но той прекрасно разбираше, че момчето си остана неубедено.
124:3.8 Единствено тази вечер в стаята на странноприемницата Иисус видя своя баща разсърден: в хода на техния разговор момчето дотолкова забрави за някои особености на еврейските представи, че предложи те да си отидат в къщи и да организират строителството на амфитеатър в Назарет. Когато Йосиф чу от устата на своя първороден толкова нееврейски мисли, той изгуби своята обичайна сдържаност и, хващайки Иисус за рамото, гневно възкликна: “Синко, никога вече да не чувам от теб толкова греховни изказвания!” Иисус беше поразен от този взрив на емоции от страна на своя родител; никога по-рано на него не му се налагаше да изпитва тази пареща болка, която предизвика негодуванието на баща му, и той беше искрено изумен и потресен. В отговор каза само: “Добре, татко, така ще бъде.” И никога занапред момчето, докато баща му беше жив, не спомена нито дума за игрите и другите спортни занятия на гърците.
124:3.9 По-късно Иисус видя гръцкия амфитеатър в Йерусалим и узна колко ненавистни бяха такива неща от еврейска гледна точка. При все това в продължение на целия си живот той се стремеше да включи идеята за цялостен отдих в своите лични планове и доколкото позволяваше еврейският обичай, в програмата за редовни занятия на неговите дванадесет апостоли.
124:3.10 Към края на единадесетата си година Иисус представляваше силен, добре развит и доста весел подрастващ. Но започвайки с тази година, все по-често го посещаваха характерни периоди на дълбока замисленост и сериозни размишления. Той много размишляваше над това, как да изпълни задълженията си по отношение на семейството и едновременно с това да следва зова на своята мисия в света; той вече разбра, че неговата мисия няма да се ограничи с възпитанието на еврейския народ.
124:4.1 Тази година от живота на Иисус беше изпълнена със събития. Той продължи да постига успехи в училище и неуморимо изследваше природата. Едновременно с това отделяше голямо внимание на изучаването на методите, с помощта на които хората си заработваха препитание. Той започна да работи редовно в дърводелската работилница и получи разрешение да се разпорежда със спечелените си пари, което беше голяма рядкост в еврейското семейство. През тази година също така се научи да пази подобни неща в пределите на семейството си. Той започна да разбира с какво именно е предизвикал неприятности и занапред ставаше все по-дискретен, скривайки всичко, заради което можеха да го смятат за различен от останалите му другари.
124:4.2 В течение на тази година той неведнъж преживяваше неувереност, ако не и истински съмнения, относно характера на своята мисия. Естествено развиващият се човешки разум все още не можеше да осъзнае цялата реалност на двойната му същност. Фактът, че притежаваше единна личност, пречеше на неговия разум да осъзнае двойния произход на тези фактори, които съставляваха същността, свързана със същата тази личност.
124:4.3 От това време започна по-добре да се разбира с братята и сестрите си. Той ставаше все по-тактичен, състрадателен и внимателен към тяхното благополучие и щастие, същевременно запазвайки добри отношения с тях чак до началото на своето обществено служене. По-точно, най-добри отношения го свързваха с Яков, Мириам и двете по-малки (все още неродени) деца — Амос и Рут. Той винаги се разбираше много добре и с Марта. Източник на домашни неприятности за него бяха търканията в отношенията му с Йосиф и Юда, особено с последния.
124:4.4 Да се захване с възпитанието на това безпрецедентно съчетание на божественото и човешкото начала беше нелеко изпитание за Йосиф и Мария; те заслужават голяма похвала за толкова преданото и успешно изпълнение на своите родителски задължения. Родителите на Иисус все повече осъзнаваха, че в техния по-голям син присъства нещо свръхчовешко, но те даже не можеха да си представят, че заветното дете действително и наистина е непосредственият създател на тази локална вселена с неща и същества. Йосиф и Мария живяха и умряха, така и не узнавайки, че техният син Иисус всъщност е Създателят на Вселената, въплътил се в смъртна плът.
124:4.5 През тази година Иисус повече от когато и да било отделяше внимание на музиката и продължи да обучава в къщи своите братя и сестри. Приблизително по това време юношата започна остро да осъзнава различието във възгледите на Йосиф и Мария относно характера на неговата мисия. Той много размишляваше за разликата във възгледите на своите родители и често слушаше техните беседи, когато те мислеха, че той отдавна вече спи. Той все повече клонеше към мнението на баща си, затова неговата майка не можеше да не се чувства уязвена, виждайки как нейният син постепенно отхвърля нейното ръководство по въпроси, имащи отношение към неговия жизнен път. И с течение на годините пропастта на неразбирането се увеличаваше. Все по-малко Мария беше способна да разбере значението на мисията на Иисус и все по-силно тази добра майка преживяваше поради това, че нейният любим син не оправдава нейните съкровени надежди.
124:4.6 Йосиф все повече вярваше в духовния характер на мисията на Иисус. И затова, а да не говорим за други и по-важни причини, наистина е тъжно, че той не доживя дотогава, когато се сбъдна неговата представа за посвещаването на Иисус на Земята.
124:4.7 В течение на своята последна година в училище Иисус, който навърши дванадесет години, баща си да се откаже от еврейския обичай при всяко влизане и излизане от дома да докосва парчето пергамент, заковано на касата на вратата, и да целува пръста, докоснал се до пергамента[3]. Този обичай се съпровождаше с думите: “Господ ще ни пази в походи и завръщания, отсега и вовеки[4].” Йосиф и Мария неведнъж молиха Иисус да не прави изваяния и рисунки, обяснявайки, че те могат да бъдат използвани за целите на идолопоклонството. Макар че Иисус така и не можеше да разбере техните забрани за изваяния и рисунки, той имаше много добра представа за логиката, вследствие на което посочи на своя баща принципно идолопоклонническия характер на ритуалното поклонение пред пергамент, закован на касата на вратата. След това възражение на Иисус Йосиф сне пергамента.
124:4.8 С времето Иисус направи много, за да измени формите на изразяване на техните религиозни чувства — семейни молитви и други обичаи. Много подобни неща бяха възможни в Назарет, тъй като назаретската синагога се намираше под влиянието на либералното училище на равините, пример за което служеше известният назаретски учител Йосиф.
124:4.9 В продължение на тази и двете последвали я години Иисус изпитваше силни душевни страдания поради постоянните опити да съвмести собствените си възгледи за религиозните обичаи и норми на обществено поведение с вкоренилите се вярвания на своите родители. Него го смущаваше противоречието между стремежа да бъде верен на своите собствени убеждения и осъзнатата необходимост покорно да се подчинява на родителите си; и най-голямото противоречие се заключаваше в сблъсъка между двете заповеди, имащи преобладаващо значение за неговия юношески разум. Първата гласеше: “Следвай повелите на твоите висши представи за истината и праведността[5].” В другата се казваше: “Почитай майка си и баща си, защото те са ти дали живот и са те възпитали[6].” При все това Иисус никога не се отклоняваше от ежедневните задължения с необходимото съгласуване между верността към собствените си убеждения и задълженията по отношение на своето семейство и той получаваше удовлетворение от все по-хармоничното обединяване на личните убеждения и семейния дълг в изкусното претворяване на идеите за групова солидарност, основана на вярност, справедливост, търпимост и любов.
124:5.1 В тази година завърши детството на назаретския подрастващ и започна периодът на възмъжаването; промяната на гласа, както и други особености на неговия разум и тяло свидетелстваха за приближаването на периода на възмъжаване.
124:5.2 В неделя вечерта, на 9 януари 7 година след н.е., се роди най-младият от неговите братя, Амос. Юда нямаше и две години, а малката Рут още не се беше родила; затова година по-късно, след трагичната смърт на неговия баща, на грижите на Иисус остана доста голямото семейство от малки деца.
124:5.3 Приблизително в средата на февруари Иисус-човекът придоби увереност в това, че му е съдено да изпълни на Земята мисия, свързана с просвещаването на човека и разкриването на Бога. Съдбоносните решения, заедно с далеч отиващите планове, съзряваха в съзнанието на този юноша, който външно беше обикновен подрастващ от Назарет. Очарован и изумен, разумният живот в Небадон следеше как всичко това започва да се разкрива в мислите и действията на сина на дърводелеца, превърнал се вече в юноша.
124:5.4 В първия ден от седмицата, на 20 март 7 година след н.е[7]., Иисус завърши курса по обучение в местното училище при назаретската синагога. Това беше знаменателен ден в живота на всяко честолюбиво еврейско семейство — денят, когато първородният биваше провъзгласяван за “син на закона” и изкупен първороден син на Господ, Бог на Израил, “дете на Всевишния” и слуга на Господа на цялата Земя.
124:5.5 В предишната седмица, в петък, Йосиф се върна от Сефорис, където ръководеше строителството на ново обществено здание, за да присъства на радостното събитие. Учителят на Иисус твърдо вярваше, че този буден и прилежен ученик го очакват велики дела, важна мисия. Независимо от всички неприятности, предизвикани от бунтарските наклонности на Иисус, старейшините изключително много се гордееха с юношата и вече започнаха да съставят планове, които биха му позволили да отиде в Йерусалим за продължаване на образованието си в знаменитите юдейски академии.
124:5.6 Слушайки периодичните обсъждания на тези планове, Иисус все повече се уверяваше в това, че никога няма да отиде в Йерусалим, за да получи образование под ръководството на равините. Но той и не подозираше за надвисналата над него трагедия, сложила край на всички подобни планове и принудила го да поеме върху себе си отговорността за осигуряването и ръководството на голямото семейство, което вече се състоеше от петима братя и три сестри, майка му и него самия. Иисус имаше по-обширен и продължителен опит по издържането на семейството, отколкото Йосиф, неговият баща; и на него действително му беше по силите задачата, която впоследствие си постави: да стане мъдър, търпелив, отзивчив и опитен учител и по-голям брат за това семейство — неговото семейство, толкова внезапно потресено от мъка и така неочаквано осиротяло.
124:6.1 Достигайки прага на зрелостта и завършвайки образованието си в синагогалните училища, Иисус получи правото да отиде в Йерусалим заедно със своите родители за празнуване на своята първа Пасха[8]. През тази година празникът Пасха се падна в събота, 9 април 7 година след н.е. Рано сутринта в понеделник, 4 април, голяма група жители от Назарет (103 -ма човека) се приготвиха да тръгнат за Йерусалим. Те поеха на юг по посока на Самария, но достигайки до Изреелската долина, завиха на изток и заобикаляйки планината Хеврон, излязока при долината на Йордан, за да избегнат преминаването през Самария. Йосиф и неговото семейство с удоволствие биха минали през Самария, край кладенеца на Яков и Ветил, но тъй като евреите предпочитаха да си нямат работа със самаряните, те решиха да поемат заедно със своите съседи през Йорданската долина.
124:6.2 Внушаващият страх Архелай беше вече детрониран и те можеха без страх да вземат Иисус със себе си в Йерусалим. Изминали бяха дванадесет години, след като първият Ирод се опитваше да унищожи витлеемския младенец, и сега вече никой не би и помислил да свърже този случай с неизвестния юноша от Назарет.
124:6.3 Много скоро, още преди да достигнат Изреелския кръстопът, от лявата им страна остана древното селище Сунам и Иисус за пореден път чу разказа за най-прекрасната от девойките на Израил, която някога е живяла тук — Елиша. Преминавайки през Изреелската долина, родителите на Иисус си спомняха за делата на Ахав и Йезавел и за подвизите на Ииуй. Преминавайки край планината Хеврон, те говориха много за Саул, който свърши със себе си на склоновете на тази планина, за цар Давид и за събитията, които бяха свързани с това историческо място.
124:6.4 Заобикаляйки основата на Хеврон, отдясно пътниците можеха да видят гръцкия град Скитопол. Те гледаха мраморните постройки, държейки се на разстояние и без да се приближават към езическия град — в противен случай биха осквернили себе си дотолкова, че да не могат да вземат участие в свещените ритуали на Пасхата в Йерусалим. Мария не можеше да разбере защо нито Йосиф, нито Иисус говорят за Скитопол. Тя не знаеше за миналогодишния спор, тъй като те никога не ú разказаха за този случай.
124:6.5 Започна спускането в тропическата Йорданска долина и скоро пред възторжения поглед на Иисус се появи лъкатушещата, криволичеща Йордан, носеща своите искрящи и развълнувани води към Мъртво море. Те свалиха връхните си дрехи и продължиха пътя си на юг по тази тропическа долина, любувайки се на разкошните житни поля и прекрасните олеандри с техните розови цветове, а далеч на север се извисяваше покритият със снежна шапка Ермон, величествено взирайки се в тази историческа долина. Те отминаха Скитопол и след малко повече от три часа път стигнаха до пенещ се ручей, където се разположиха за през нощта под звездното небе.
124:6.6 На втория ден те минаха край мястото, където река Явок се влива от изток в Йордан, и гледайки на изток, към долината на тази река, те си спомняха времената на Гедеон, когато мадиамците наводниха тази местност, за да я завладеят. Към края на втория ден те се установиха в основата на най-високия връх, извисил се над Йорданската долина — планината Сартаба; на нейния връх се намираше Александрийската крепост, в която Ирод заточи една от своите жени и където погреба двамата си удушени синове.
124:6.7 На третия ден те минаха край две селища, построени неотдавна от Ирод, отбелязвайки тяхната архитектура и прекрасни палмови градини. Привечер стигнаха до Йерихон, където останаха до сутринта. Тази вечер Йосиф, Мария и Иисус преминаха два и половина километра до мястото, където някога се намираше древният Йерихон и където, съгласно еврейското предание Иисус Навин, в чест на когото беше наречен Иисус, извърши своите знаменити подвизи.
124:6.8 Към четвъртия, последен ден от пътуването им пътят се превърна в непрекъсната процесия от поклонници. Започнаха да изкачват хълмовете, водещи към Йерусалим. С приближаването към върха пред техните погледи се откриваха далечните планини, издигащи се далеч отвъд Йордан, а на юг се простираше земя, лежаща зад ленивите води на Мъртво море. На половината път към Йерусалим Иисус за пръв път видя Елеонската планина (на която предстоеше да изиграе толкова значителна роля в неговия последващ живот) и Йосиф му каза, че Свещеният град лежи непосредствено след този гребен, а сърцето на подрастващия силно заби в радостно очакване на скорошната среща с града и дома на неговия небесен Баща.
124:6.9 Те спряха за почивка на източния склон на Елеонската планина, край неголямо селце на име Витания. Гостоприемните жители на селото се изсипаха насреща, за да услужат на поклонниците, и се случи така, че Йосиф и Мария се установиха до дома на някой си Симон, който имаше три деца на възрастта на Иисус — Мария, Марта и Лазар. Те поканиха назаретското семейство да си отдъхне в техния дом и с това започна продължилата цял живот дружба между двете семейства. Впоследствие Иисус неведнъж спираше в този дом в течение на своя богат със събития живот.
124:6.10 Те се устремиха напред, скоро вече стояха на гребена на Елеонската планина и Иисус за пръв път (доколкото си спомняше), видя Свещения град, пищните дворци и вдъхновяващия храм на своя Отец. За целия си живот Иисус никога не изпита такъв чисто човешки възторг, както този, който го обхвана в този априлски ден на Елеонската планина, когато за пръв път се наслаждаваше на панорамата на Йерусалим. Щеше да мине време и той щеше да стои на същото място и да плаче за града, на който предстоеше да отхвърли още един пророк — последния и най-велик от небесните учители.
124:6.11 Но те забързаха напред, към Йерусалим. Това беше в четвъртък по обед. Влизайки в града, те преминаха през храма и Иисус все още никога не беше виждал такова струпване на хора. Той съсредоточено мислеше за това, как тези евреи са могли да дойдат тук от най-отдалечените ъгълчета на известния свят.
124:6.12 Скоро те стигнаха мястото, предварително подготвено като тяхно убежище за времето на Пасхалната седмица; това беше голям дом на самостоятелния роднина на Мария — този, който от самото начало знаеше от Захария както за Йоан, така и за Иисус. На следващия ден, деня на приготовленията, те се подготвиха за нужното празнуване на Пасхалната събота.
124:6.13 Докато целият Йерусалим възбудено се готвеше за Пасхата, Йосиф намери време да разведе своя син из града, за да посети академията, в която той трябваше да продължи своето образование две години по-късно, веднага след достигането на необходимата петнадесетгодишна възраст. Йосиф беше не на шега разтревожен, забелязвайки колко малко интересуваха Иисус всички тези внимателно премислени планове.
124:6.14 Храмът, а също и всички свързани с него служби и други дейности, направиха на Иисус дълбоко впечатление. За пръв път, откакто навърши четири годинки, той беше твърде потънал в собствените си мисли, за да засипва другите с въпроси. И все пак (както и в предишните случаи) зададе на баща си няколко трудни въпроса за това, защо небесният Отец изисква убийството на толкова много невинни и беззащитни животни. И виждайки изражението на лицето на момчето, Йосиф прекрасно разбираше, че неговите отговори и опити да даде някакво обяснение не удовлетвориха неговия дълбокомислен и съобразителен син.
124:6.15 В навечерието на Пасхалната събота вълни от духовно озарение преминаха през смъртния разум на Иисус и до край изпълниха неговото човешко сърце с жалост към духовно слепите и морално невежи тълпи, събрали се за празнуването на древната Пасха. Това беше един от най-удивителните дни, прекарани от Божия Син в плът; и в течение на тази нощ, за пръв път от целия смъртен живот на Иисус, при него се яви изпратен от Емануил пълномощен посланик от Салвингтон, който каза: “Удари часът. Време е да се заемеш с делото на своя Отец[9].”
124:6.16 И така, още преди на тези млади плещи да падне тежкият товар на отговорността за назаретското семейство, пристигна небесният посланик, за да напомни на този юноша, който още не беше навършил тринадесет години, че е дошло времето да възобнови своите задължения пред вселената. Това беше първото действие от дълъг ред събития, кулминация на които стана завършването на посвещението на Сина на Урантия и повторното възлагане на “управлението на вселената на неговите бого-човешки плещи”[10].
124:6.17 С времето тайната на инкарнацията ставаше за всички нас все по-непостижима. В нашето съзнание не се вписваше фактът, че този назаретски юноша беше създателят на цялата Небадон. Така дори и днес ние не разбираме по какъв начин Духът на самия Син-Създател и Духът на неговия Райски Баща се съединяват с душите на хората. Постепенно ние видяхме как неговият човешки разум все по-добре осъзнава, че докато той живее в плът, в духа на неговите плещи лежи отговорността за една вселена.
124:6.18 Така завършва пътят на назаретския подрастващ и започва разказът за този юноша, който все по-дълбоко се осъзнаваше като богочовек, който вече започва да обмисля своя път в света и се опитва да съвмести разкриващата се цел на своя живот с желанията на родителите си и със задълженията към своето семейство и към своите съвременници.