© 2014 Фондация Урантия
| Документ 35. Божиите Синове на локалната вселена |
Индекс
Множествена версия |
Документ 37. Личности на локалната вселена |
36:0.1 ЖИВОТЪТ не възниква спонтанно. Животът бива конструиран в съответствие с плановете, формулирани от (неразкритите) Архитекти на Битието, и се появява на населените планети или чрез директно имплантиране, или в резултат от действията на т.нар. Носители на Живот от локалните вселени. Те са най-интересните и най-многостранните от семейството на вселенските Синове. На тях е поверено да проектират и засяват живот под формата на същества върху планетните сфери. След засяването на този живот в подобни нови светове те остават там в продължение на дълги периоди, за да се грижат за неговото развитие.
36:1.1 Макар Носителите на Живот да принадлежат към семейството на божествените синове, те са специален и определен тип вселенски Синове с това, че са единствената група от интелигентен живот в дадена локална вселена, в чието създаване участват владетелите на свръхвселената. Носителите на Живот са потомството на три преди това съществуващи личности: Сина-Създател, Духовната Майка на Вселената и, според случая, един от тримата Извечно Древни, председателстващи съдбите на съответните свръхвселени. Тези Извечно Древни, които сами могат да постановят прекратяването на интелигентен живот, участват в създаването на Носителите на Живот, на които е поверено да настаняват физически живот в развиващите се светове.
36:1.2 За вселената на Небадон в нашите регистри е вписано, че са създадени сто милиона Носители на Живот. Тези изпълнителни групи разпространители на живот не са наистина самостоятелно управляваща се единица. Ръководи ги триото по определяне на живота, съставено от Гавраил, Бащата Мелхиседек и Намбия — първоначалния и първороден Носител на Живота в Небадон. Но на всички етапи от управлението си те са самоуправляващи се.
36:1.3 Носителите на Живот са разделени на три основни групи: В първата са старшите Носители на Живота, във втората — помощниците, а в третата — пазителите. Първата се дели на 12 подгрупи специалисти по различните форми на проявление на живота. Разделянето на три е направено от Мелхиседек, които провеждат за целта тестове в седалищата, помещаващи се на сферата, на която пребивават самите Носители на Живот. Мелхиседек винаги са били тясно свързани с Носителите на Живот и винаги ги придружават при пътуванията им за засяване живот на поредната нова планета.
36:1.4 Щом светлината и животът са вече трайно установени на съответната еволюираща планета, Носителите на Живот биват издигани в по-висшестоящи управляващи тела с ранг на съветници с цел по-нататъшно подпомагане на управлението и развитието на новия свят и неговите славни същества. В следващите етапи на еволюиращата вселена Носителите биват натоварвани с много нови задължения.
36:2.1 Мелхиседек упражняват главния надзор над четвъртата група (от седемте първични сфери в кръга на Салвингтон). Тези светове на Носителите на Живот се наричат по следния начин:
36:2.2 1. Централен Свят на Носителите на Живот.
36:2.3 2. Сфера за планиране на живот.
36:2.4 3. Сфера за запазване на живота.
36:2.5 4. Сфера за жизнена еволюция.
36:2.6 5. Сфера за проучване на живота, свързан с разум.
36:2.7 6. Сфера за разума и духа в живите същества.
36:2.8 7. Сфера за неразкрития живот.
36:2.9 Всяка от тези главни сфери е обкръжена от шест сателита, на всеки от които са съсредоточени специалните етапи в цялата дейност на Носителите на Живот във Вселената.
36:2.10 Свят номер 1 — сферата, на която са главните управления, заедно със своите шест подчинени сателита, се занимава с изучаването на всеобщия живот, на живота във всичките му известни фази на проявление. Тук е разположен колежът за планиране на живот, в дейността на който вземат участие учители и съветници от Уверса и Хавона и дори от Рая. Позволено ми е да разкрия, че седемте централни платформи за спомагателните духове на разума също се намират в този свят.
36:2.11 Числото десет и десетичната система са присъщи на физическата вселена, не на духовната. Областта на живота се характеризира от числата три, седем и дванадесет, от кратни на и от комбинации от тези основни числа. Съществуват три основни и принципно различни плана за живот в съответствие с трите Райски Източника и Центъра, а във вселената Небадон тези три основни форми на живот са разделени на три различни типа планети. Първоначално съществуваха дванадесет различни божествени концепции за предаваем живот. Това число дванадесет, заедно с резултатите от неговото деление и кратните на него величини, преминава през всички основни прототипи на живот и в седемте свръхвселени. Съществуват също така и седем структурни решения на живота, основни варианти на възпроизвеждащите се конфигурации на живата материя. Орвонтонските модели на живота са конфигурирани като дванадесет носителя на наследствени признаци. Различните категории волеви създания имат конфигурация от 12, 24, 48, 96, 192, 384 и 768 елемента. На Урантия има 48 единици за определяне на генотипа — наследствените признаци, в половите клетки на човека.
36:2.12 Свят номер 2 е сферата за проектиране на живот; именно тук се разработват всички нови начини за създаване на живот. Изначалните проекти се осигуряват от Сина-Създател, а непосредствената разработка на тези планове се поверява на Носителите и техните партньори. След като общите планове за живота за съответния нов свят са вече формулирани, те се изпращат в централния свят, където внимателно се изучават от Висшия Съвет, състоящ се от старшите Носители на Живот и корпусите на консултиращите Мелхиседек. Ако плановете съдържат отклонения от приемани преди това формули, те се предават за утвърждаване от самия Син-Създател. Главата на Мелхиседек често представлява Сина-Създател на тези обсъждания
36:2.13 Затова планетарният живот, макар и еднороден в някои отношения, в много аспекти се различава във всеки еволюционен свят. Даже в еднообразния ред на жизнените форми на планетите от едно и също семейство от светове няма две планети с абсолютно еднакъв живот; винаги има собствен планетарен тип, защото Носителите на Живот работят постоянно за подобряване на формулите за живота, които са им предоставени за съхранение.
36:2.14 Съществуват над 1 милион основни или космически химични формули, които образуват родителските прототипи, както и многобройните принципни функционални вариации на проявленията на живота. Сателит номер едно от сферата за планиране на живот е светът на вселенските физици и електрохимици, които служат като технически помощници на Носителите на Живота в работата им по улавянето, организирането и манипулирането на основните единици от енергия, използвани при изграждането на материалната обвивка за предаване на живот — така наречената зародишна плазма.
36:2.15 Планетарните лаборатории за планиране на живот са разположени на втория сателит от този втори по ред свят. В тези лаборатории Носителите на Живот и всички техни партньори, в сътрудничество с Мелхиседек, се стремят да видоизменят и по възможност да подобрят живота, предназначен за внедряване на десетичните планети от Небадон. Животът, който сега се развива на Урантия, е бил планиран и частично разработен на този именно свят, защото Урантия е десетична планета — свят за експериментален живот. В един от всеки десет подобни свята се позволяват по-големи отклонения от стандартните проекти за живот, отколкото в останалите (неекспериментални) светове.
36:2.16 Свят номер 3 се занимава с разработки, свързани със запазването на живота. Тук сътрудници и пазители от групите на Носителите на Живот проучват и разработват различни начини за защита и запазване на живота. Плановете за внедряване на живот за всеки нов свят винаги предвиждат назначаване още в самото начало на комисия по запазването на живота, съставена от опекуни — опитни специалисти по манипулация с основните прототипи на живот. На Урантия се намираха двадесет и четирима подобни упълномощени опекуна — по двама за всеки основен, или родителски, прототип от структурната организация на жизнения материал. На планети, подобни на вашата, най-висшата форма на живот се възпроизвежда от носещ живота „пакет“, който се състои от двадесет и четири отделни прототипа. (А тъй като разумният живот произтича от и се развива върху основата на физическия живот, появяват се двадесет и четири основни организации на психиката.)
36:2.17 Сфера номер 4 и подчинените ú спътници е посветена на изучаване на общата еволюция на живота на създанията и, в частност, на еволюционните предпоставки на всяко едно ниво на живот. Изначалната жизнена плазма на еволюционния свят трябва да съдържа пълния потенциал от всички последващи еволюционни изменения и модификации. Осигуряването на подобни дългосрочни проекти за видоизменение на живота може да предвижда появата на голям брой привидно безполезни форми на животински и растителен живот. Подобни предвидени и непредвидени странични продукти от планетарната еволюция се появяват на сцената за кратко, и то само за да слязат от нея, но през целия този продължителен процес се проследяват мъдрите и разумни формулировки на първоначалните създатели на планетарния план за живота и структурата на видовете. Всички многобройни странични продукти от биологичната еволюция са важни за окончателното и цялостно функциониране на по-висшите разумни форми на живот независимо от възможните периоди на преобладаване на колосална външна дисхармония в дългосрочната борба на по-висшите създания за господство над низшите форми на живот, много от които са толкова враждебни за мира и покоя на еволюиращите волеви създания.
36:2.18 Свят номер 5 се занимава само с въпроси, засягащи живота, свързан с разум. Всеки от неговите сателити е посветен на изучаването на отделна фаза от ума на всеки отделен аспект на разума на създанията във връзка с техния живот. Разумът такъв, какъвто човекът го разбира, е дар от седемте спомагателни духове на разума, съвместяван със средствата на Безкрайния Дух с необучаемите или механични нива на разума. Формите на живота реагират разнообразно на тези спомагателни духове и на различните типове служене на духа във вселените на времето и пространството. Духовната чувствителност на материалните създания зависи изцяло от съответното надаряване с разум, което на свой ред определя направлението на биологичната еволюция на тези смъртни създания.
36:2.19 Свят номер 6 проучва взаимовръзката между разума и духа в съчетанието им с живи форми и организми. Този свят и подчинените му спътници включват училищата по координация на създанията, където учители както от централната, така и от свръхвселената си сътрудничат с преподаватели от Небадон и разкриват висшите нива на постижения от пространствено-времевите създания.
36:2.20 Седмата сфера на Носителите на Живота е посветена на неразкритата област от живота на еволюционните създания в тази степен, в която тя е свързана с космическата философия на разширяващото се претворяване на Висшето Същество.
36:3.1 Животът не се появява във вселените спонтанно; Носителите на Живот го внедряват на планетите, където той липсва. Те са носители, разпространители и пазители на живота при появата му в еволюиращите светове на пространството. Животът на всички категории и форми, известни на Урантия, възниква заедно с тези Синове, макар че на нея не съществуват всички форми на планетарен живот.
36:3.2 Корпусът на Носителите на Живот, на които се възлага да внедрят живот в новия свят, обикновено се състои от сто старши носителя, сто помощника и хиляда опекуна. Носителите на Живот често пренасят в новия свят самата жизнена плазма, но не винаги става така. Понякога те създават прототипите на живота след пристигането си на съответната планета в съответствие с формулите, които предварително са били одобрени за поредния опит за установяване на живот. Така се зароди и планетарният живот на Урантия.
36:3.3 След създаването на физическите прототипи (съответстващи на одобрените предварително формули) Носителите на Живот катализират този безжизнен материал, като провеждат през себе си духовната искра на живота; от този момент нататък инертният прототип става жива материя.
36:3.4 Жизнената искра — тайната на живота, се внася посредством Носителите на Живот, но не от тях самите[1]. Те наистина контролират такива процеси, формулират самата плазма на живота, но самият Вселенски Майчински Дух осигурява най-съществения фактор за плазмата на живота. Съзидателната Дъщеря на Безкрайния Дух дава тази енергийна искра, която оживява тялото и е предвестник на разума.
36:3.5 При даряването на живота самите Носители не предават нищо от самите себе си, дори ако действат в светове, където се планират нови форми на живот. Те просто инициират и предават искрата на живота, слагат началото на необходимите кръговрати на материята в съответствие с физическите, химически и електрически аспекти на утвърдените планове и прототипи. Носителите на Живот са живи катализатори, които възбуждат, организират и оживяват иначе безжизнените елементи от материалния свят.
36:3.6 Планетарните групи определят около половин милион години (по системата за отчитане на времето на дадената планета) на Носителите на Живот за установяване на живот в новия свят. При изтичането на този срок, за което свидетелстват някои еволюционни постижения в развитието на планетарния живот, те прекратяват процедурата по внедряването на живот и след това вече нямат право да внасят никакви изменения или допълнения към живота на съответната планета.
36:3.7 В периода между първоначалното внедряване на живот и появата на притежаващи нравственост човешки създания на Носителите на Живот се позволява да манипулират жизнената среда и да предприемат други мерки за насочване на биологичната еволюция в благоприятно русло. Те се занимават с това дълги периоди от време.
36:3.8 Когато Носителите на Живот, работещи в нов свят, за пръв път успеят да създадат същество, притежаващо воля, със способност да взема нравствени решения и да прави духовен избор, техният труд се прекратява — с това се изчерпват всичките им пълномощия; те нямат право да продължават да въздействат на развиващия се живот. От този момент нататък еволюцията на живите организми трябва да протича в съответствие с вътрешните свойства и тенденции, заложени във формулите и прототипите на планетарния живот и закрепени в тях. На Носителите на Живот не се позволява да експериментират с волята или да се намесват в нейното действие; те нямат право да подчиняват на себе си нравствените създания или произволно да им въздействат.
36:3.9 При пристигането на Планетарния Принц те се подготвят да напуснат планетата, макар че двама от старшите носители и дванадесет опекуна могат доброволно да изявят желание да останат на планетата за определен срок като съветници по въпросите за по-нататъшното развитие и запазване на жизнената плазма. Понастоящем двама от тези Синове със своите дванадесет партньора служат на Урантия.
36:4.1 Във всяка локална система от обитаеми светове в Небадон има поне една сфера, на която функцията носители на живот са изпълнявали Мелхиседек. Тези обители са известни като мидсонитните светове на системата, във всеки от които материално видоизменен Мелхиседек се е съединил с една избрана Дъщеря от материалната категория на синовство. Майките-Ева от мидсонитните светове пристигат от централните светове на системата, към които се отнасят тези светове, като назначеният носител на живот Мелхиседек ги избира измежду многобройните доброволки, отзовали се на призива на Властелина на Системата, отправен към Материалните Дъщери от неговата сфера.
36:4.2 Потомството на носител на живот Мелхиседек и Материалната Дъщеря е известно като мидсонити. Мелхиседек — бащата на тази раса небесни създания, накрая напуска планетата, където е изпълнил своята уникална функция, свързана с живота, а Майката-Ева на тази особена категория вселенски същества също напуска планетата след появата на седмото поколение планетарно потомство, след което ръководството на съответния свят преминава към нейния най-голям син.
36:4.3 Мидсонитните създания живеят в своите великолепни светове, функционирайки като възпроизвеждащи се създания, докато не навършат хиляда години стандартно време; след това биват пренасяни посредством серафически транспорт. Оттогава мидсонитните създания губят способността за възпроизводство, тъй като процедурата на дематериализация, през която преминават в хода на подготовката си за серафимиране, завинаги ги лишава от прерогативи за възпроизводство.
36:4.4 Понастоящем е трудно да се определи дали тези същества са смъртни или безсмъртни, както е невъзможно да бъдат причислени към класа на хората или божествените същества. В тези създания няма Настройчици, затова те едва ли могат да се смятат за безсмъртни. Но пък и не изглежда да са смъртни; никое от тях не е умирало. Всички мидсонити, родени някога в Небадон, са живи до ден днешен и действат в своите изконни светове, на една от промеждутъчните сфери, или в Салвингтонската сфера на мидсонитите, намираща се в групата светове на завършилите.
36:4.5 Световете за Завършилите в Салвингтон. Носителите на живот Мелхиседек, както и свързаните с тях Майки-Ева, преминават от сферите за мидсонити на системата в световете за завършили от Салвингтонския кръг, където с течение на времето ще се събере и тяхното потомство.
36:4.6 В тази връзка е необходимо да поясним, че седем от първичните светове на петата група от Салвингтонския кръг са световете за завършили от Небадон. Потомството на носителите на живот Мелхиседек и Материалните Дъщери са настанени в седмия свят на завършилите — мидсонитната сфера на Салвингтон.
36:4.7 Спътниците на седемте първични свята за завършили служат като места за срещи на изпращаните в Небадон личности от свръхвселената и централната вселена. Макар духовно възходящите смъртни да могат свободно да посещават светове за култура и подготвителните сфери, отнасящи се към 490-те свята, които образуват Университета на Мелхиседек, съществуват някои особени, закрити за тях училища и многобройни забранени зони. В частност това се отнася за четиридесет и деветте сфери, подчинени на завършилите.
36:4.8 Предназначението на мидсонитните създания понастоящем е неизвестно, но на нас ни се струва, че тези личности се събират в седмия свят за завършилите с цел подготовка за някакво събитие, отнасящо се към бъдещата еволюция на вселената. Нашите запитвания във връзка с мидсонитните раси винаги биват преадресирани към завършилите, а завършилите неизменно се отказват да обсъждат съдбата на своите подопечни. Независимо от нашата смътна представа за бъдещето на мидсонитите ние знаем, че всяка локална вселена в Орвонтон разполага с нарастващ корпус от тези тайнствени същества. Носителите на живот Мелхиседек предполагат, че някога Бог-Пределният ще дари техните мидсонитни деца с трансценденталния и вечен дух на абсонитността.
36:5.1 Именно присъствието в примитивните светове на седемте спомагателни духа на разума определя направлението на органичната еволюция; това обяснява нейната целенасоченост и закономерност[2]. Тези спомагателни духове олицетворяват тази функция на служене на разума, изпълнявана от Безкрайния Дух, която — благодарение на Майчинския Дух на локалната вселена — се разпространява над низшите категории разумен живот. Спомагателните духове, деца на Вселенския Майчински Дух, са личната помощ на Духа към материалния разум. Всяка проява на такъв разум свидетелства за активността на тези разностранни духове.
36:5.2 Седемте спомагателни духа на разума се наричат по имена, изразяващи следните понятия: интуиция, разбиране, кураж, знание, съвет, поклонение и мъдрост[3]. Тези духове на разума разпространяват своето влияние над всички обитаеми светове като характерни подбуждащи импулси; всеки от тях се стреми да се сдобие с възприемчивост към своето въздействие, напълно независимо от това, в каква степен се възприемат и имат възможност да функционират неговите другари.
36:5.3 За Носителите на Живот, които контролират дейността на спомагателните духове, тяхното централно разположение в главния свят на носителите на Живот е показател за мащаба и качеството на функцията на въздействие на спомагателните духове на разума във всеки свят и във всеки притежаващ интелект организъм. По отношение на първите пет спомагателни духа тези разпределения на разума на живота са съвършен индикатор за функционирането на жив разум. Но в това, което се отнася до шестия и седмия духове — поклонението и мъдростта, тези централни разположения регистрират само качествена функция. Количествената активност на спомагателните духове на поклонението и мъдростта се регистрира в непосредственото присъствие на Божествената Попечителка в Салвингтон, явявайки се личен опит на Майчинския Дух на Вселената.
36:5.4 Когато Носителите на Живота отиват на нова планета, винаги ги съпровождат седем спомагателни духа на разума; но не следва да ги разглеждаме като същества — те повече напомнят контури. Отделно от вселенското присъствие на Божествената Попечителка спомагателните духове не функционират като личности; фактически те представляват ниво на съзнание на Божествената Попечителка и винаги се подчиняват на действията и присъствието на своята съзидателна майка.
36:5.5 Не ни достигат думи, за да подберем адекватни названия за тези седем спомагателни духа на разума. Те са попечители на емпиричния разум на низшите нива и по реда на постигане на съответните еволюционни нива могат да бъдат описани по следния начин:
36:5.6 1. Духът на интуицията — бързината на възприемане, примитивните физически и вродени рефлекторни инстинкти, ориентацията в пространството и други качества на самосъхранение, характерни за всички разумни създания; единственият от спомагателните духове, действащ в такъв мащаб в низшите категории животински живот, и единственият, установил широка функционална връзка с необучаемите нива на механичен разум.
36:5.7 2. Духът на разбирането — импулсът за координиране, спонтанното и привидно автоматично свързване на идеи: способността да се координират придобитите знания, феноменът съобразителност, бързи съждения и незабавни решения[4].
36:5.8 3. Духът на куража — дарът на предаността в личностните същества е основата за придобиване на характер и интелектуалният източник на морална издръжливост и духовна храброст. Просветен от фактите и въодушевен от истината, духът на куража става тайната на стремежа към еволюционно извисяване чрез разумна и съзнателна целеустременост.
36:5.9 4. Духът на знанието — поражданият от любознателността дух на търсенето и откриването, научният дух; водач и верен партньор на духовете на куража и съвета; стремежът да се насочи куражът по пътя на полезното и прогресивно развитие[5].
36:5.10 5. Духът на съвета — стремежът към общуване, дарът на междувидовата кооперация; способността на волевите създания да постигат съгласие със своите събратя; източникът на стадния инстинкт в низшите създания[6].
36:5.11 6. Духът на поклонението — религиозният импулс, първият характерен стремеж, разделящ разумните създания на два основни класа смъртни[7]. Духът на поклонение става вечен критерий за разликата между свързаното с него животно и създанията, дарени с разум, но не притежаващи душа. Поклонението е отличителен знак на кандидата за духовно извисяване.
36:5.12 7. Духът на мъдростта — вродената тенденция на всички нравствени създания към последователно и прогресивно еволюционно развитие[8]. Това е висшият спомагателен дух — духовен координатор и изразител на дейността на всички останали. Този дух е тайната на оня вроден за разумните създания стремеж, който инициира и поддържа целесъобразната и ефективна програма на възходящото битие; това е този дар на живите същества, който обяснява тяхната непостижима способност да оцеляват и, оцелявайки, да използват целия си съвкупен минал опит и налични възможности за овладяване на всичко, което са способни да мобилизират всички останали духове на разума. Мъдростта е върхът на интелектуалните способности. Мъдростта е целта на чисто разумното и нравствено съществуване.
36:5.13 Спомагателните духове претърпяват емпиричен растеж, но те не стават личности. Те се формират в действие и функционирането на първите пет от тях в животинските категории е в известна степен задължително условие за функционирането на всичките седем като човешки интелект. Тази връзка с животните осигурява голямата ефективност на спомагателните духове като човешки разум; затова животните в определена степен са неотменим фактор както за интелектуалната, така и за физическата еволюция на човека.
36:5.14 Тези помощници на разума, принадлежащи към Майчинския Дух на локалната вселена, имат в много отношения такова отношение към живота на разумните създания, каквото енергийните центрове и физически регулатори — към неживите сили на вселената. Те изпълняват безценна служба в контурите на разума на обитаемите светове и успешно сътрудничат с Главните Физически Регулатори, които също така служат като регулатори на управляващите нива на разума, разположени по-ниско от сферите на влияние на спомагателните духове — нивата на необучаем или механичен разум.
36:5.15 Докато живият разум придобива способност да се учи от опита, той влиза в сферата на опеката на Главните Физически Регулатори. Докато в разума на създанието се появи способност да възприема божествеността и да се покланя на Божеството, той се отнася към изключителната сфера на влияние на спомагателните духове[9]. Щом разумът на създанията открие духовно реагиране, той става носител на свръхразума, тъй като моментално се обхваща от духовните цикли на Майчинския Дух на локалната вселена.
36:5.16 Спомагателните духове на разума нямат никакво пряко отношение към разнообразната и високодуховна функция, която изпълнява духът на личното присъствие на Божествената Попечителка — Светият Дух на обитаемите светове; но функционално те предшестват неговото появяване, подготвяйки появата на този дух в еволюционния човек. Спомагателните духове осигуряват на Вселенския Майчински Дух разнообразна връзка с и управление над материалните живи създания на локалната вселена, но техните действия на доличностни нива не намират отражение във Висшето Същество.
36:5.17 Недуховният разум е проявление или на духовна, или на физическа енергия. Така и разумът на човека — разумът на личността, може да се съхрани само чрез съединяване с духа. Разумът се посвещава на божествеността, но той не е безсмъртен, ако неговото функциониране не е свързано с духовната проницателност и ако той е лишен от възможността да се прекланя и да жадува за продължаване на живота.
36:6.1 Животът е едновременно механистичен и виталистичен — материален и духовен[10]. С все нови и нови успехи ще се сдобиват физиците и химиците на Урантия в разбирането на протоплазмата на различните форми растителен и животински живот, но никога няма да могат да създадат живи организми. Животът е нещо различно от всички проявления на енергията; даже материалният живот на физическите създания не е свойствен на материята.
36:6.2 Материалните неща могат да съществуват самостоятелно, но животът произтича само от живот. Разумът произтича само от предшестващ го разум. Дух се наследява само от духовни предци. Създанието е способно да създаде форми на живот, но само личността на Създателя може да внесе активираща жива искра.
36:6.3 Носителите на Живот са способни да организират материални форми, или физически прототипи, на живи същества, но именно Духът осигурява изначалната искра на живота и дарява с дара на разума. Даже живите форми на експериментален живот, създавани от Носителите на Живот в техните салвингтонски светове, са неизменно лишени от способността за възпроизводство. При правилно съчетаване и правилно организиране на формулите на живота и жизнените прототипи присъствието на Носители на Живот е достатъчно за иницииране на живота, но всички подобни живи организми са лишени от два най-важни атрибута: разум и способност за възпроизводство. Животинският разум и човешкият разум са дарове от Майчинския Дух на локалната вселена, действаща чрез седемте спомагателни духа на разума, докато способността на създанията за възпроизводство е това качество, което се появява в изходната плазма на живота, привнесено в резултат от специфичното и лично въздействие на Вселенския Дух.
36:6.4 След подготовка от Носителите на Живота на жизнените прототипи и след създаване на енергийните системи трябва да се случи още един феномен: в тези жизнени форми е необходимо да се вдъхне „диханието на живота“[11]. Божиите Синове са способни да конструират формите на живот, но именно Божият Дух привнася самата искра на живота. И когато дареният по този начин живот идва към своя край, оставащото материално тяло отново става мъртва материя. Когато посветеният живот завършва, тялото се връща в недрата на материалната вселена, от която някога е било заимствано от Носителите на Живота като временна обвивка за живота, придаваща такова зримо съчетание на енергия и материя.
36:6.5 Животът, който Носителите на Живота дават на растенията и животните, не се връща към тях след смъртта на растението или животното. Отделящият се живот на такова живо същество не притежава нито индивидуалност, нито личност; той не се запазва като такъв. В течение на своето съществуване и времето, прекарано в тяло от материя, той се е изменил; претърпял е енергийна еволюция и се запазва само като част от космическите сили на вселената; не продължава съществуването си като индивидуален живот. Продължаването на живота на смъртните създания е изцяло основано на създаването в смъртния разум на безсмъртна душа.
36:6.6 Говорим за живота като за „енергия“ и „сила“, но в действителност той не е нито едното, нито другото. Сила-енергията в една или друга степен реагира на гравитацията; животът не реагира на нея. Прототипът също не реагира на гравитацията, бидейки конфигурация от енергии, които вече са изпълнили всички свързани с гравитацията задължения. Животът като такъв представлява активизация на конфигурираната в съответствие с даден прототип или отделена по друг начин система от материална, интелектуална или духовна енергия.
36:6.7 Някои неща, свързани с развитието на живота на еволюционните планети, не са ни напълно ясни. Ние добре разбираме физическата организация и електрохимическите формули на Носителите на Живота, но ние не до край разбираме природата и източника на активиращата живота искра. Ние знаем, че животът произтича от Бащата чрез Сина посредством Духа. Твърде вероятно е Главните Духове да представляват седмократен канал, през който реката на живота се излива над цялото творение. Но на нас ни е непонятен методът, с помощта на който Главният Дух, съответстващ на свръхвселената, взема участие в изначалното посвещаване на живота на нова планета. Ние сме уверени в това, че Извечно Древните също играят определена роля във внедряването на живота в новия свят, но сме в пълно неведение относно характера на подобно участие. Ние знаем, че Вселенският Майчински Дух действително одушевява безжизнените прототипи и дарява такава активирана плазма с прерогативите на присъщото за организмите възпроизводство. Ние забелязваме, че тези три източника са нива на Бога-Седмократния, понякога наричани Висши Създатели във времето и пространството. Но за всичко останало знаем не много повече от смъртните на Урантия, а именно това, че идеята е заключена в Бащата, нейното изразяване — в Сина, а жизненото въплъщение — в Духа.
36:6.8 [Изложено от Син-Ворондадек, пребиваващ на Урантия като наблюдател и действащ като такъв по молба на Мелхиседек — главния надзираващ Корпуса на Просветителите.]
| Документ 35. Божиите Синове на локалната вселена |
Индекс
Множествена версия |
Документ 37. Личности на локалната вселена |