© 2014 Фондация Урантия
| Документ 40. Възходящи Божии Синове |
Индекс
Множествена версия |
Документ 42. Енергия — разум и материя |
41:0.1 П РИСЪСТВИЕТО на Съзидателния Дух е този характерен пространствен феномен, който отделя едно локално творение от останалите. Цялата Небадон е запълнена с явното пространствено присъствие на Божествената Попечителка на Салвингтон и това присъствие също толкова несъмнено изчезва при външните граници на нашата локална вселена. Това, което е изпълнено с Майчинския Дух на нашата локалната вселена, е Небадон; това, което излиза извън неговото пространствено присъствие, се намира извън пределите на Небадон и се отнася към извън-Небадонските региони на пространството на свръхвселената Орвонтон — други локални вселени.
41:0.2 Макар че от административно-организационна гледна точка в голямата вселена се откриват ясно очертани граници между правителствата на централната, свръх- и локалната вселени и макар че тези граници имат астрономически паралели в пространственото разграничение на Хавона и седемте свръхвселени, за локалните творения не съществуват толкова ясни линии на физическа демаркация. Даже големите и малките сектори на Орвонтон (за нас) са отчетливо различими, но да се определят физическите граници на локалните вселени не е лесна задача. Това се обяснява с факта, че локалните творения са административно организирани в съответствие с някои съзидателни принципи, определящи сегментацията на общия енергиен заряд на свръхвселената, докато техните физически компоненти, сферите на пространството — слънца, черни острови, планети и т. н., произхождат основно от мъглявини, астрономическата поява на които е обусловена от някои предсъзидателни (трансцендентални) планове на Архитектите на Голямата Вселена.
41:0.3 Една или няколко и даже много такива мъглявини могат да влизат в пределите на една локална вселена — така физически Небадон била образувана от звездното и планетарно потомство на Андроновер и други мъглявини. Произходът на сферите на Небадон е свързан с различни мъглявини, но всички те имали определена минимална общност на пространствено движение, коригирано от разумните действия на управляващите енергията така, че да се създаде нашето днешно натрупване на определени пространствени тела, които — като единно цяло, извършват съвместно завъртане по орбитите на свръхвселената.
41:0.4 Такъв е строежът на локалния звезден облак на Небадон, който понастоящем се върти по все по-устойчива орбита около Стрелец — центъра на този малък сектор на Орвонтон, към който се отнася нашата локална вселена.
¶ 1. ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦЕНТРОВЕ НА НЕБАДОН
41:1.1 Началото на спиралните и други мъглявинни — майчинските вихрещи се „колела“ на пространствените сфери, се полага от Райските организатори на силата; впоследствие, когато мъглявините започват да реагират на гравитацията, на мястото на организаторите на силата идват енергийните центрове и физическите контрольори, които действат на ниво свръхвселена и поемат върху себе си пълна отговорност за направляването на физическата еволюция на следващите поколения от звездно и планетарно потомство. След пристигането на нашия Син-Създател този физически контрол над вселената Небадон бива незабавно съгласуван с Неговия план за организация на вселената. В пределите на владенията на този Райски Божий Син Висшите Енергийни Центрове и Главните Физически Контрольори, а по-късно — Управляващите Моронтийната Енергия и други същества, създават обширен комплекс от линии за връзка, енергийни кръгове и силови магистрали, трайно свързващи разнообразните пространствени тела на Небадон в интегрирана административна единица.
41:1.2 Сто Висши Енергийни Центъра от четвърти ред постоянно са закрепени за нашата локална вселена. Тези същества приемат входящите силови линии от уверските центрове от трети ред и предават стъпаловидно понижените и модифицирани линии на енергийните центрове на нашите съзвездия и системи. В съвкупност тези енергийни центрове създават жива система за управление и стабилизация, поддържаща равновесието и разпределението на енергията, която в свободно състояние се отличава с неустойчивост и колебания. Но сега енергийните центрове нямат отношение към кратковременните и локални енергийни нарушения, каквито например са появите на слънчеви петна и електрически смущения в системата; светлината и електричеството не са основни енергии на пространството; те са вторични и спомагателни проявления.
41:1.3 Стоте центъра на локалната вселена са разположени в Салвингтон, където функционирт в самия енергиен център на тази сфера. Архитектурните сфери — такива, каквито са Салвингтон, Едемия и Йерусем, се осветяват, топлят и снабдяват с енергия чрез използване на методи, осигуряващи пълната им независимост от слънцата на пространството. Тези сфери са конструирани — направени по поръчка, от енергийните центрове и физическите контрольори така, че да оказват мощно въздействие върху разпределението на енергията. Основавайки своята дейност на такива централни точки за регулиране на енергията, енергийните центрове, благодарение на своето живо присъствие, насочват и преразпределят физическите енергии в пространството. Тези енергийни кръгове са основата на всички физико-материални и моронтийно-духовни явления.
41:1.4 За всяко от стоте съзвездия, основните сектори на Небадон, са предназначени по десет Висши Енергийни Центъра от пети ред. Във вашето съзвездие Норлатиадек те се намират не в столичната сфера, а в центъра на колосална звездна система, която образува физическото ядро на съзвездието. Десет спомагателни механични контрольори и десет баромера на Едемия поддържат безупречна и непрекъсната връзка със съседните енергийни центрове.
41:1.5 В гравитациония център на всяка локална система се намира по един Висш Енергиен Център от шести ред. В системата Сатания прикрепеният към нея енергиен център заема един черен остров в пространството, разположен в астрономическия център на системата[1]. Много от тези черни острови са гигантски генератори, активиращи и направляващи някои пространствени енергии, и тези естествени обстоятелства ефективно се използват от Енергийния Център на Сатания, чиято жива маса осъществява връзка с висшестоящите центрове, насочвайки потоците от по-овеществена енергия чрез Главните Физически Контрольори, намиращи се на еволюционните планети на пространството.
¶ 2. ФИЗИЧЕСКИТЕ КОНТРОЛЬОРИ НА САТАНИЯ
41:2.1 Макар Главните Физически Контрольори да служат заедно с енергийните центрове в цялата голяма вселена, да се разберат техните функции е по-лесно на ниво локална система — такава като Сатания. Сатания представлява една от стоте локални системи, които образуват административната организация на съзвездието Норлатиадек, а нейни непосредствени съседи са системите Сандматия, Асунтия, Порогия, Сортория, Рантулия и Глантония. Системите на Норлатиадек в много отношения се отличават една от друга, но всички те са еволюционни и прогресирщи, по което много си приличат със Сатания.
41:2.2 Самата Сатания се състои от повече от седем хиляди астрономически групи, или физически системи, от които съвсем малко имат произход, сходен с произхода на вашата Слънчева система. Астрономическият център на Сатания е гигантски черен остров на пространството, който — заедно с приближаващите се към него сфери — е разположен недалеч от резиденцията на правителството на системата.
41:2.3 Ако не смятаме присъствието на прикрепения към системата енергиен център, общото управление на цялата система за физическа енергия на Сатания е съсредоточено в Йерусем. Главен Физически Контрольор, намиращ се в тази столична сфера, координира своите действия с енергийния център на системата, изпълнявайки ролята на център за връзка с енергийните инспектори, чийто център се намира в Йерусем и те действат по цялата локална система.
41:2.4 Петстотин хиляди живи и разумни оператори, разхвърляни по цялата Сатания, контролират създаването на енергийни кръгове и преразпределянето на енергията. Благодарение на действието на тези физически контрольори управляващите енергийните центрове осъществяват пълен и съвършен контрол над повечето основни енергии на пространството, включително излъчването на силно нагрети светила и черни, заредени с енергия сфери. Тази група живи същности е способна да мобилизира, преобразува, превръща, манипулира и предава почти всички видове физическа енергия на организираното пространство.
41:2.5 Животът притежава вътрешна способност за мобилизация и превръщане на всеобщата енергия. Вие сте запознати с механизма на растителния живот, посредством който материалната енергия на светлината се преобразува в разнообразни проявления в растителното царство. Вие също така отчасти сте запознати и с метода, чрез който тази растителна енергия може да бъде превръщана в явления, отнасящи се към животинската дейност, но вие практически нищо не знаете за методите, използвани от управляващите енергията и физическите контрольори, които са дарени със способност да мобилизират, трансформират, преразпределят и концентрират разнообразните видове пространствена енергия.
41:2.6 Тези същества от енергийните сфери нямат пряко отношение към енергията като към един от факторите на живите създания — нито даже с областта на биохимията. Понякога те се занимават със създаването на физически предпоставки за живот, разработвайки такива енергийни системи, които могат да служат като физически обвивки за живите енергии на елементарните материални организми. В известен смисъл физическите контрольори също са свързани с предшестващите живота проявления на материална енергия, както спомагателните духове на разума са свързани с пред-духовните функции на материалния разум.
41:2.7 На всяка сфера тези разумни създания, занимаващи се с регулацията на енергията и нейното управление, трябва да привеждат своите методи в съответствие с физическия строеж и структура на съответната планета. Те безпогрешно използват изчисленията и изводите на намиращите се на тяхно разположение физици и други технически съветници относно локалното влияние на силно нагорещени слънца и други типове свръхзаредени звезди. Необходимо е да се съобразяваме и с огромните студени черни гиганти на пространството и струпванията от облаци звезден прах; всички тези материални фактори се вземат под внимание при решаването на практическите задачи, свързани с управлението на енергията.
41:2.8 Енергосиловото управление на еволюционните обитаеми светове влиза в задълженията на Главните Физически Контрольори, но тези същества не носят отговорност за всички енергийни „сривове“ на Урантия. Съществува цяла поредица от причини за такива нарушения, някои от които стават извън пределите на сферата за контрол на физическите опекуни. Урантия я пресичат енергийни линии с колосална мощност — тази малка планета се намира в сферата на влияние на грамадни маси и понякога на местните контрольори се налага да привличат огромен брой същества от своята категория в опита си да балансират тези енергийни линии. Те се справят добре с физическите кръгове на Сатания, но се сблъскват с трудности, свързани с изолирането на енергийните потоци на Норлатиадек.
¶ 3. НАШИТЕ ЗВЕЗДНИ ПАРТНЬОРИ
41:3.1 Повече от две хиляди ярки слънца изливат светлина и енергия в Сатания, а вашето собствено слънце е блестящо светило от средна величина[2]. От тридесетте най-близки слънца само три притежават по-голяма сила на светене. Управляващите Вселенската Енергия инициират специални енергийни токове, които протичат между отделните звезди и съответстващите им звездни системи. За енергийните центрове и физическите регулиращи тези звездни пещи, заедно с черните гиганти на пространството, служат като междинни пунктове за ефективна концентрация и направляване на енергийните потоци на материалните творения.
41:3.2 Небадонските слънца не се различават от останалите слънца на другите вселени. Материалният състав на всички слънца, черни острови, планети и спътници, даже на метеорите, е напълно идентичен. Диаметърът на такива слънца е средно около един милион и шестотин хиляди километра, а на вашето светило е малко по-малък. Диаметърът на най-голямата звезда във вселената — звездния облак Антарес, превишава диаметъра на вашето слънце четиристотин и петдесет пъти и е шестдесет милиона пъти повече от неговия обем. Но съществува повече от достатъчно пространство, за да се поберат всички тези гигантски слънца. За тях има толкова свободно място в космоса, колкото биха имали дузина портокали, въртейки се вътре в Урантия, ако планетата представляваше кух глобус.
41:3.3 Когато от майчинския вихър на мъглявината се изхвърлят твърде големи слънца, те скоро се разтрошават или образуват двойни звезди. Всички слънца първоначално са в напълно газообразно състояние, макар че впоследствие могат временно да съществуват и в полутечно състояние. Когато вашето слънце стигнало до това полутечно състояние, предизвикано от налягането на свръхгаз, то било недостатъчно голямо за разделяне по екватора, което съответства на един от типовете образуване на двойни звезди.
41:3.4 Когато техните размери са по-малко от една десета от размерите на вашето слънце, тези огнени сфери бързо се свиват, уплътняват и изстиват. Тези светила, чиито размери превишават размерите на вашето слънце повече от тридесет пъти — по-точно тези, които съдържат тридесет пъти повече собствено вещество, бързо се разделят на две отделни тела или ставайки центрове на нови системи, или оставайки в пределите на взаимното си гравитационно въздействие, въртейки се около общ център като един вид двойна звезда.
41:3.5 Последният от най-големите космически взривове на Орвонтон беше необичайният взрив на двойна звезда, светлината от който достигна Урантия през 1572 година сл.Хр.. Този голям пожар беше толкова интензивен, че взривът се виждаше отчетливо и на дневна светлина.
41:3.6 Не всички звезди са твърди, но такива са много от по-старите. Някои от червеникавите, слабо блестящи звезди в центъра на своята колосална маса достигат плътност, която може да се определи така: един кубически сантиметър от подобна звезда би тежал на Урантия около сто и седемдесет килограма. Вследствие колосалното свиване, съпровождано от загуби на топлина и циркулация на енергия, се е извършило сближаване на орбитите на елементарните частици и днес те плътно са се приближили към състоянието на електронно уплътняване. Този процес на изстиване и свиване може да продължава до последната и критична точка на взрива, настъпваща при уплътняване на ултиматоните.
41:3.7 Повечето от гигантските слънца са сравнително млади; повечето от звездните джуджета са стари, но не всички. Джуджетата, образуващи се в резултат от сблъсъци, могат да бъдат много млади и да излъчват интензивна бяла светлина и без да преминат през начален период на младо червено светене. Както много младите, така и много старите слънца обикновено светят с червеникав отблясък. Жълтият оттенък е показател за разцвет на младостта или за приближаване към старостта, но ярката бяла светлина означава здрав и продължителен живот в зряла възраст.
41:3.8 Макар че не всички млади слънца преминават през стадии на пулсации, във всеки случай не видимо, вглеждайки се в пространството, вие можете да забележите много от тези по-млади звезди, чийто цикъл на гигантски респирационно повдигане и отпускане продължава от два до седем дни. Вашето слънце досега съхранява постепенно изчезващите последствия от мощните раздувания от своята младост, но техният период се е удължил от предишните три и половина дневни пулсации до днешните единадесет и половина години на циклично появяване на слънчеви петна.
41:3.9 Променливите звезди имат разнообразен произход. В някои двойни звезди приливите, предизвиквани от бързо променящите се растояния при завъртането на двете тела по техните орбити, довеждат също така и до периодични колебания при излъчването на светлина. Промените в гравитацията предизвикват регулярни и повтарящи се избухвания — точно както захващането на метеори чрез акреция на енергия-материал на повърхността би довело до сравнително внезапно избухване на светлина, което бързо би спаднало до нормалното за това слънце ниво на яркост. Понякога слънцето улавя поток метеори по линията на намаленото съпротивление на гравитацията, а в редки случаи причината за звездните избухвания се оказва сблъсък, но повечето такива явления се дължат само на вътрешни колебания.
41:3.10 В една от групите променливи звезди периодът на светлинни колебания се намира в пряка зависимост от яркостта — знанието на този факт позволява на астрономите да използват такива слънца като вселенски фарове и надеждни точки за измерване с оглед продължаване на изследванията на далечните звездни струпвания. С помощта на този метод може да се измерват с голяма точност междузвездни разстояния в пределите на повече от един милион светлинни години. Подобряването на метода за измерване на пространството и усъвършенстването на телескопите някога по-пълно ще разкрият десетте големи региона на свръхвселената Орвонтон; вие ще различавате най-малко осем от тези необятни сектори, имащи вид на колосални и достатъчно симетрични звездни струпвания.
¶ 4. ПЛЪТНОСТТА НА СЛЪНЦЕТО
41:4.1 Масата на вашето слънце малко превишава оценката на вашите физици, по изчисленията на които тя е хиляда и осемстотин квадрилиона (1,8 x 1027) тона. Сега то се разполага приблизително в средната част на скáлата между най-плътните и най-разредените звезди, бидейки около един и половина пъти по-плътно от водата. Но вашето слънце не е нито течно, нито твърдо — то е газообразно; и това е така независимо от това, че е трудно да се обясни по какъв начин някое газообразно вещество е способно да достига такива и още по-големи плътности. Газообразното, течното и твърдото състояние се отнасят към въпросите на атомно-молекулярните отношения, но плътността е отношение на пространството и масата. Плътността се изменя право пропорционално на количеството на масата в пространството и обратно пропорционално на количеството пространство в масата — пространството между централните ядра на материята и частиците, които се завихрят около тези центрове, а също и пространството вътре в тези материални частици.
41:4.2 Изстиващите звезди могат да бъдат физически газообразни и едновременно с това изключително плътни. Вие не сте запознати със слънчевите
41:4.3 свръхгазове, но тези и други необичайни форми на материята обясняват по какъв начин даже нетвърдите слънца достигат плътността на желязото — например, такава, каквато притежава Урантия, и едновременно могат да се намират в изключително нагрято газообразно състояние, продължавайки да функционират като слънца. Атомите в тези плътни свръхгазове са изключително малки; те съдържат малко електрони. Освен това такива слънца са загубили значително количество от запаса си на свободна ултиматонна енергия.
41:4.4 Едно от близките до вас слънца, масата на което в началото на неговото съществуване се равняваше на масата на вашето слънце, се е уплътнило почти до размерите на Урантия, ставайки четиридесет хиляди пъти по-плътно от вашето светило. Теглото на това горещо-хладно газообразно-твърдо тяло е петдесет и пет килограма на кубически сантиметър. Въпреки това това слънце свети със слаба червеникава светлина, с угасващия блясък на умиращ монарх на светлината.
41:4.5 В повечето от случаите, обаче, слънцата не са толкова плътни. Един от вашите по-близки съседи притежава плътност, точно съответстваща на плътността на вашата атмосфера на нивото на морето. Ако можехте да се окажете вътре в такова слънце, вие не бихте могли да забележите нищо. И ако не беше температурата, бихте могли да преминете през повечето блестящи в нощното небе светила и да забележите не повече вещество, отколкото чувствате във въздуха в своето земно жилище.
41:4.6 Масивното слънце Велунтия — едно от най-големите в Орвонтон, има плътност, равна на една хилядна от плътността на атмосферата на Урантия. Ако по своя състав то съответстваше на вашата атмосфера и не беше нажежено, би се образувал такъв вакуум, че хората, намиращи се на неговата повърхност или вътре в него, щяха бързо да се задушат.
41:4.7 Температурата на повърхността на друг гигант от Орвонтон понастоящем е малко под хиляда и шестотин градуса. В диаметър той превишава четиристотин и осемдесет милиона километра — пространство, достатъчно да вмести вашето слънце заедно със сегашната орбита на земята. Но независимо от цялата му колосална величина — повече от четиридесет милиона пъти надвишаваща размерите на вашето слънце, неговата маса е само малко повече от тридесет пъти повече от масата на слънцето. Тези гигантски слънца притежават корона, която се простира почти от едното слънце до другото.
¶ 5. СЛЪНЧЕВАТА РАДИАЦИЯ
41:5.1 Това, че намиращото се в пространството слънце не притежава голяма плътност, се потвърждава от устойчивите потоци излъчвана светлинна енергия. Прекалено голяма плътност би задържала светлината вследствие на непрозрачността, докато налягането на светлинната енергия не достигне до точката на избухване. В недрата на слънцето съществува колосално налягане, създавано от газове или светлина, достатъчно за изхвърлянето на поток енергия, способен да преодолее много милиони километри пространство, за да отдаде енергия, светлина и топлина на отдалечените планети. Повърхност с дебелина пет метра, която има плътността на Урантия, ефективно би предотвратявала излъчването от слънцето на всички рентгенови лъчи и светлинна енергия, докато повишаването на вътрешното налягане на акумулиращите се при разцепване на атомите енергии преодолява гравитацията чрез насочен навън взрив с огромна сила.
41:5.2 В присъствието на изтласкващи газове светлината, задържана при високи температури от непрозрачни стени, притежава голяма взривност. Светлината е реална. Ако използваме вашите оценки на енергията и мощността на Урантия, слънчевата светлина щеше да бъде икономична даже при цена два милиона долара за килограм.
41:5.3 Вътрешността на вашето слънце е гигантски генератор на рентгенови лъчи. Слънцето се поддържа отвътре за сметка на непрекъснат поток от тези мощни излъчвания.
41:5.4 На възбудения от рентгеновите лъчи електрон му трябват повече от половин милиона години, за да се издигне от самия център на средно по величина слънце до неговата повърхност, откъдето започва своето пътешествие в пространството — може би за да стопли обитаема планета, да бъде уловен от метеор, да вземе участие в раждането на атом, да бъде притеглен към силно зареден черен остров в пространството или за да прекъсне своя полет поради окончателно потъване в повърхността на слънце, сходно с това, в което се е появил.
41:5.5 Излъчваните от недрата на слънцето рентгенови лъчи зареждат нагретите до високи температури и възбудени електрони с енергия, позволяваща им да преминават през пространството, покрай многобройните въздействия на интервениращото вещество и да достигат далечни сфери в отдалечени системи, независимо от отклоняващото гравитационно притегляне. Огромната енергия, определяна от скоростта, необходима за преодоляването на гравитационния „захват“ на слънцето, е достатъчна за поддържане на постоянната скорост на слънчевите лъчи до сблъсъка им със значителна маса материя. След това те бързо се трансформират в топлина с освобождаване на други енергии.
41:5.6 Енергията — под формата на светлина или в други форми — в своя полет през пространството се движи право напред. Всъщност материалните частици пресичат пространството подобно на изстрелян куршум. Те се преместват по ред или, по-точно, по права и непрекъсната линия, ако не се взема под внимание това въздействие, което им оказват превъзхождащите сили и неизменното подчинение, присъщо на масата на веществото поради линейната гравитация, както и поради въздействието на кръговата гравитация на Райския Остров.
41:5.7 Може да изглежда, че слънчевата енергия се премества на вълни, но това се обяснява с едновременното действие на различни фактори. Организираната енергия от всеки тип се премества линейно, а не вълнообразно. Присъствието на втори или трети тип сила-енергия може да създаде илюзията за привидно преместване на наблюдаемия поток като вълнова формация — така, както при проливен дъжд, съпровождан от силен вятър изглежда, че дъждът пада като струи или вълни. Дъждовните капки последователно и непрекъснато падат по права линия, но действието на вятъра е такова, че се създава впечатление за водни струи или вълни от дъждовни капки.
41:5.8 Действието на някои вторични и други неразкрити енергии, присъстващи в пространствените региони на вашата локална вселена, е такова, че видимото излъчване на слънчевата светлина е с привидно вълнообразен характер, сякаш е разделено на безкрайно малки порции с определена дължина и тегло. Практически това наистина е точно онова, което се случва. Вие едва ли можете да се надявате на по-добро разбиране на поведението на светлината, докато не формирате по-ясна представа за взаимодействието и взаимовръзката на различните пространствени сили и слънчеви енергии, действащи в пространствените региони на Небадон. Настоящото ви объркване се дължи и на недостатъчно разбиране на проблема, засягащ взаимовръзката на личностното и неличностното управление в главната вселена — присъствия, дейности и взаимодействия на Обединения Извършител и Безусловния Абсолют.
¶ 6. КАЛЦИЯТ — КОСМИЧЕСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК
41:6.1 При разшифроването на спектралните явления следва да се помни, че пространството не е празно; че преминавайки през пространството, светлината понякога леко се видоизменя под действието на различните видове енергии и материя, циркулиращи в цялото организирано пространство. Някои от линиите, които се появят в спектъра на вашето слънце, показвайки неизвестна материя, се обясняват с видоизменянето на добре известни елементи, носещи се в пространството в разрушен вид — атомни жертви на ожесточени стълкновения, възникващи в стихийнните слънчеви битки. Пространството е наситено с такива странстващи останки, особено с натрий и калций.
41:6.2 Действително, по цялата Орвонтон калцият е основният от проникващите в пространството елементи. Цялата наша свръхвселена е осеяна с най-малки частички от „пулверизиран камък“. Камъкът в буквален смисъл е основен строителен материал на планетите и пространствените сфери. Космическият облак — огромното покривало на пространството, се състои главно от видоизменени атоми на калция. Атомът на калция е един от най-разпространените и устойчиви елементи. Той не само издържа на слънчевата йонизация — разлагане, но съхранява и асоциативната си идентичност даже след изпитанието на разрушителните рентгенови лъчи и разсейванията под въздействието на високата слънчева температура. Калцият притежава индивидуалност и дълготрайност, които превъзхождат всички най-разпространени форми на материята.
41:6.3 Както предполагат вашите физици, деформираните остатъци на калция от слънцето се преместват на различни разстояния в прекия смисъл на думата заедно с лъчите на слънцето, което необичайно облекчава тяхното широко разпространение в пространството. Атомът на натрия, след някои модификации, също е способен да се придвижва с помощта на светлината и енергията. Ловкостта на калция е толкова по-удивителна и поради това, че масата на този елемент почти двойно превишава масата на натрия. Локалното проникване на калция в пространството се обяснява с факта, че той в модифициран вид се изтръгва от фотосферата на слънцето буквално ”яхвайки” устремилите се навън слънчеви лъчи. От всички елементи на слънцето калцият, независимо от своята сравнително голяма маса — в неговия атом се намират цели двадесет въртящи се електрона, с най-голям успех се освобождава от недрата на слънцето, устремявайки се към сферите на пространството. С това се обяснява наличието на слънцето на слой калций — газообразна каменна повърхност с дебелина девет хиляди и шестотин километра. И то независимо от това, че под него се намират деветнадесет по-леки елементи и множество по-тежки.
41:6.4 При слънчевите температури калцият е активен и неустойчив елемент. Атомът на камъка притежава два подвижни и слабо свързани електрона на две външни и намиращи се много близко една до друга орбити. В самото начало на атомните сражения калцият губи своя външен електрон; след това той започва майсторски да жонглира с деветнадесетте електрона, превеждайки ги от деветнадесетата на двадесетата орбита и обратно. Прехвърляйки този деветнадесети електрон между неговата собствена орбита и орбитата на загубения си придружител над двадесет и пет хиляди пъти в секунда, даден деформиран атом на камъка е способен частично да противостои на действието на гравитацията и така с успех да се придвижва на възникващите потоци светлина и енергия — слънчевите лъчи, устремявайки се към свободата и приключенията. Този атом на калция се придвижва напред с редуващи се скокове, захващайки и отпускайки слънчевия лъч около двадесет и пет хиляди пъти всяка секунда. Именно затова камъкът е основен компонент на пространствените светове. Калцият е най-опитният беглец от слънчевия затвор.
41:6.5 Подвижността на този акробатичн електрон на калция се демонстрира с факта, че, бидейки прехвърлен под въздействието на слънчевите сили — температури и рентгеново излъчване — на по-висока орбита, той остава на нея само около една милионна част от секундата; но докато електро-гравитационната сила на атомното ядро да го притегли в неговата предишна орбита, той успява да извърши милион обиколки около атомния център.
41:6.6 Вашето слънце е изразходвало огромна част от своя калций, загубвайки го в грамадни количества при конвулсивните изригвания в процеса на формиране на Слънчевата система. Значителна част от неговия калций сега се намира във външната кора на слънцето.
41:6.7 Необходимо е да се помни, че спектралният анализ показва само тези елементи, които се намират на повърхността на слънцето. Например: слънчевият спектър открива цял ред линии от желязо, но желязото не е основен елемент от слънцето. Причината за това явление почти изцяло се съдържа в настоящата температура на повърхността на слънцето — малко под три хиляди и триста градуса, която е много благоприятна за регистриране на спектъра на желязото.
¶ 7. ИЗТОЧНИЦИТЕ НА СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ
41:7.1 Вътрешната температура на много от слънцата, включително и на вашето, е значително по-висока, отколкото обикновено се предполага. В недрата на слънцето практически не съществуват цели атоми; всички те в по-голяма или по-малка степен са разрушени от интензивната бомбардировка на рентгеновите лъчи, присъщи на толкова високи температури. Независимо от това какви материални елементи могат да се появят във външните слоеве на слънцето тези, които се намират в неговите недра, стават крайно еднородни под дисоцииращото въздействие на разрушителните рентгенови лъчи. Рентгеновият лъч оказва огромно нивелиращо действие на атомното съществуване.
41:7.2 Температурата на повърхността на вашето слънце е почти три хиляди и триста градуса, но тя бързо се повишава със задълбочаване в недрата му, докато не достигне невероятната цифра 19 400 000 градуса в централните региони на слънцето. (Всички температури са дадени по вашата скала на Целзий.)
41:7.3 Всички тези явления са показател за колосалния разход на енергия. Ето източниците на слънчева енергия по реда на тяхната важност:
41:7.4 1. Анихилирането на атоми и, в крайна сметка, на електрони.
41:7.5 2. Превръщането на елементи, включително и освобождаваната при това радиоактивна група енергия.
41:7.6 3. Акумулирането и предаването на някои всеобщи пространствени енергии.
41:7.7 4. Космическата материя и метеорите, непрестанно потапящи се в горящите слънца.
41:7.8 5. Слънчевото свиване; охлаждането и последващото свиване на слънцето освобождава енергия и топлина, които понякога превъзхождат енергията, привнасяна от космическата материя.
41:7.9 6. Гравитационното действие при високи температури превръща някои кръгови сили в излъчвана енергия.
41:7.10 7. Възвърната светлина и други видове материя, напуснали слънцето и отново притеглени към него, заедно с други енергии от извънслънчев произход.
41:7.11 Съществува регулираща обвивка от горящи газове (с температура, достигаща понякога милиони градуси), която обгръща слънцето, стабилизирайки топлинните загуби и, като цяло, предотвратява опасните колебания в разсейването на топлина. В течение на активния живот на слънцето вътрешната температура — 19 400 000 градуса, остава почти неизменна независимо от прогресивното понижаване на външната температура.
41:7.12 Вие можете да направите опит да си представите 19 400 000 градуса топлина в съвкупност с определено гравитационно свиване като точката на кипене на електроните. При такова налягане и температура всички атоми се деформират и разпадат до своите електрони и други съставни компоненти; разрушени могат да бъдат даже електроните и други съединения на ултиматоните, но слънцето е неспособно да деформира ултиматоните.
41:7.13 Под въздействието на такива слънчеви температури се извършва колосално ускорение на ултиматони и електрони — поне на тези електрони, които продължават да съществуват в подобни условия. Вие ще можете да разберете какво значи висока температура чрез повишаване на ултиматонната и електронна активност, ако се замислите за това, че една капка обикновена вода съдържа един милиард трилиона атоми. В нея е заключена такава енергия, каквато се изработва при експлоатацията на мощност над сто конски сили в течение на две години. Сумарната топлина, отдавана всяка секунда от вашето слънце, е способна да изпари цялата вода от океаните на Урантия за една секунда.
41:7.14 Само тези слънца, които функционират в правите канали на основните потоци вселенска енергия, са способни да светят вечно. Такива слънчеви пещи сияят безкрайно дълго, притежавайки способността да попълват своите материални загуби с поглъщането на пространствена сила и аналогична циркулираща енергия. Що се отнася до звездите, намиращи се далеч от тези главни канали за презареждане, то на тях им е съдено да претърпят изтощаване на енергийните запаси — постепенно да изстинат и в резултат на това евентуално да изгорят.
41:7.15 Такива изгаснали или гаснещи слънца могат да бъдат подмладени с ударно въздействие или да бъдат презаредени — или с помощта на някои несветещи острови на пространството, или посредством гравитационно „ограбване“ на по-малки съседни слънца или системи. Повечето изгаснали слънца се възраждат с помощта на тези или други еволюционни методи. Тези, които не могат да се презаредят, ги очаква разрушаване вследствие взрив на масата, когато гравитационното уплътнение достига критично ниво, при което обусловеното от енергията налягане довежда до ултиматонно уплътнение. Тези изчезващи слънца по такъв начин се превръщат в енергия от най-рядък вид, великолепно приспособена за енергийно зареждане на по-изгодно разположените слънца.
¶ 8. ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕАКЦИИ НА СЛЪНЦЕТО
41:8.1 В слънцата, които са включени към каналите на пространствената енергия, слънчевата енергия се освобождава в различни сложни верижни ядрени реакции, най-разпространената от които е водородно-въглеродно-хелиевата реакция. В това превръщане въглеродът действа като енергиен катализатор, тъй като сам той никак не се изменя в този процес на преобразуване на водорода в хелий. При определени високотемпературни условия водородът прониква в ядрото на въглерода. Тъй като въглеродът е неспособен да задържи повече от четири протона водород, то след достигането на този стадий на насищане той започва да изпуска протони едновременно с постъпването на нови. В тази реакция частиците на входящия водород излизат във вид на атоми на хелия.
41:8.2 Намаляването на съдържанието на водород повишава яркостта на слънцето. В тези слънца, на които е съдено да изгорят, пикът на яркост се достига при изтощаването на водорода. След това блясъка на звездата се поддържа от последното гравитационно свиване. В резултат подобна звезда се превръща в така нареченото бяло джудже — сфера с висока степен на уплътнение.
41:8.3 В големите слънца — малки кръгови мъглявини, след изтощаването на запасите на водород и последващото свиване се извършва внезапен колапс, ако такова тяло не е достатъчно непрозрачно, за да поддържа вътрешното налягане като един вид опора за външните газови слоеве. Гравитационно-електрическите изменения пораждат колосално количество най-малки частици, лишени от електрически потенциал, и такива частици бързо напускат слънчевите недра, в течение на няколко дни предизвиквайки колапса на гигантското слънце. Именно такова изтичане на „частици-бегълци“ предизвика колапса на гигантската нова звезда в мъглявината Андромеда преди около петдесет години. Това грамадно звездно тяло се разруши в течение на 40 минути урантийско време.
41:8.4 Като правило огромното количество изтеглена материя продължава да съществува за остатъчното слънце като обширни облаци небулярни газове. Всичко това обяснява произхода на много типове неправилни мъглявини — такива като мъглявината на Рака, възникнала преди около 900 години. Нейната майчинска сфера досега се вижда като единична звезда близо до центъра на тази неправилна небулярна маса.
¶ 9. СТАБИЛНОСТТА НА СЛЪНЦЕТО
41:9.1 По-големите слънца поддържат такъв гравитационен контрол над своите електрони, че светлината се „измъква“ само с помощта на мощните рентгенови лъчи. Тези лъчи-помощници пронизват цялото пространство и участват в поддържането на основни ултиматонни асоциации на енергия. Огромните загуби на енергия в ранните периоди от съществуването на слънцето, след достигането на максимална температура над 19 400 000 градуса, се дължат не толкова на излъчването на светлина, колкото на изтичането на ултиматони. Тези ултиматонни енергии — като истински енергийни пориви на младото слънце — се устремяват навън в пространството, където участват в завладяващия процес създаване на електронни асоциации и в материализиране на енергии.
41:9.2 Атомите и електроните са подложени на въздействието на гравитация. Ултиматоните не са подложени на локална гравитация, на взаимодействието на материално притегляне, но те напълно се подчиняват на абсолютната гравитация или гравитацията на Рая — на общото направление, движение, на всеобщата и вечна сфера на вселената на вселените. Ултиматонната енергия не се подчинява на линейна или на непосредствена гравитация на близките или далечни материални маси, но тя извечно участва в кръгооборота по огромната елипса на обширното творение.
41:9.3 Вашият собствен слънчев център ежегодно излъчва почти сто милиарда тона вещество, докато гигантските светила губят материя в огромни количества в течение на ранния период на своето развитие — първия милиард години. След достигането на максимална вътрешна температура животът на слънцето се стабилизира и започва освобождаване на субатомна енергия. Именно в такъв критичен период по-големите слънца са подложени на конвулсивни пулсации.
41:9.4 Стабилността на слънцето изцяло зависи от поддържането на гравитационно-топлинен баланс — колосални налягания, уравновесявани от невероятни температури. Еластичността на вътрешния газ в недрата на слънцето служи като опора за горните слоеве разнообразни материали, а когато гравитацията и топлината се намират в състояние на равновесие, то теглото на наличното вещество с точност съответства на температурното налягане на отдолу лежащите и вътрешни газове. В много от младите звезди продължаващото гравитационно уплътнение привежда в състояние на постоянно нарастване вътрешните температури, а с увеличаването на степента на вътрешното нагряване рентгеновото налягане на свръхгазови ветрове в недрата на слънцето става толкова високо, че във връзка с центробежното движение слънцето започва да изхвърля своите връхни слоеве в пространството, коригирайки по този начин възникналия дисбаланс между гравитацията и степента на нагряване.
41:9.5 Вашето слънце вече отдавна е достигнало относително равновесие между циклите на разширение и свиване — тези нарушения, които довеждат до гигантските пулсации на много от по-младите звезди. Понастоящем вашето слънце пресича границата на шестте милиарда години и функционира във фазата на най-голяма „пестеливост“. То ще продължава да свети със същата ефективност в течение на повече от двадесет и пет милиарда години. Възможно е то да претърпи период на частичен упадък на активността, продължителността на който ще бъде равна на сумарната продължителност на периодите на неговата младост и стабилизирана функция.
¶ 10. ПРОИЗХОДЪТ НА ОБИТАЕМИТЕ СВЕТОВЕ
41:10.1 Някои от променливите звезди, в стадия на максимална или близки до нея пулсации, се намират в процес на пораждане на производни системи, много от които евентуално ще бъдат сходни с вашето слънце и въртящите се около него планети. Именно в такова състояние на мощни пулсации е пребивавало вашето слънце, когато към него се е приближила масивната система Ангона, вследствие на което повърхността на слънцето започнала да изхвърля истински потоци — непрекъснати слоеве — от материя. Силата на този процес продължила да нараства до най-близкото съположение, когато е бил достигнат пределът на слънчевата кохезия и изхвърлен огромен къс материя — предшественик на Слънчевата система. При аналогични обстоятелства максималното сближаване на притеглящото тяло понякога „изтръгва“ цели планети, съставляващи до една четвърт или една трета от цялото слънце. Тези крупни изтласквания довеждат до образуването на особени, обвити в облаци светове — сфери, подобни на Юпитер и Сатурн.
41:10.2 При все това повечето слънчеви системи са имали изцяло различен произход, в сравнение с вашата, и това е вярно даже по отношение на тези, които са били образувани с помощта на гравитацинно-приливния механизъм. Но независимо от метода за образуване на света гравитацията винаги довежда до появата на система от типа слънчева — тоест централно слънце или черен остров с планети, спътници, спътници на спътниците и метеори.
41:10.3 Физическите аспекти на индивидуалните светове в голяма степен се определят от произхода, астрономическото положение и физическото обкръжение. Определящи фактори са също така възрастта, размерът, скоростта на завъртане и скоростта на преместване в пространството. Както за световете, образуващи се при свиването на газа, така и за тези, които се формират за сметка на акрецията на твърдото вещество, са характерни планини, а в млада възраст — ако техният размер не е твърде малък — наличие на вода и въздух. Световете, образувани при делението на разтопената маса, а също и колизионните светове понякога са лишени от крупни планински вериги.
41:10.4 На ранните си стадии на съществуване всички нови светове изпитват чести земетресения, за всички тях са типични значителни физически катаклизми; това е особено вярно за сферите, образуващи се при свиването на газа — светове, родили се от колосалните небулярни кръгове, останали след уплътняването и свиването на някои отделни светила. Планетите с двойствен произход, подобни на Урантия, преживяват по-малко бурна и неистова младост. Но и вашият свят е преминал през ранен период на мощни сътресения, характеризиращи се с вулкани, земетресения, наводнения и жестоки бури.
41:10.5 Урантия е сравнително изолирана сфера в покрайнините на Сатания, вашата Слънчева система, с едно изключение, на най-отдалечената от Йерусем, докато самата Сатания е втора по отдалеченост система на Норлатиадек, съзвездието, което понастоящем пресича външния край на Небадон. Вие действително сте били сред низшите на цялото творение, докато посвещението на Михаил не възвисило вашата планета до ниво на уважение и огромен вселенски интерес. Понякога последните стават първи и наистина низшият става най-висш[3][4].
41:10.6 [Представено от Архангел, в сътрудничество с Управляващия на Енергийните Центрове на Небадон.]
| Документ 40. Възходящи Божии Синове |
Индекс
Множествена версия |
Документ 42. Енергия — разум и материя |
¶ препратки
- ↑ Център за захранване: Йв 26:7.
- ↑ Нашите звездни сътрудници: Бт 1:14-15; Йв 9:9; Йв 38:31-33; Пс 147:4; Ам 5:8.
- ↑ Последният става първи: Мт 19:30; Мт 20:16; Мк 9:35; Мк 10:31; Лк 13:30.
- ↑ Кой ще бъде най-велик: Мт 18:1-4; Мт 20:26-27; Мт 23:11-12; Мк 10:43-44; Лк 9:46-48; Лк 22:26.