© 2014 Фондация Урантия
| Документ 62. Ранните видове първобитен човек |
Индекс
Множествена версия |
Документ 64. Еволюционните цветни раси |
63:0.1 УРАНТИЯ беше регистрирана като обитаем свят когато двете първи човешки същества — близнаците, бяха на единадесет години и преди те да станат родители на първото от второто поколение истински човешки същества. Посланието на архангела, изпратено от Салвингтон по случай официалната регистрация на планетата завършваше със следните думи:
63:0.2 “Човешкият разум се е появил на 606 -тата планета в Сатания и основателите на новата раса ще се наричат Андон и Фонта. Всички архангели се молят за това тези създания да могат да бъдат по-скоро надарени с личното присъствие на дара на духа на Всеобщия Баща”.
63:0.3 Андон е небадонско име, което означава “първото подобно на Отеца създание, проявило свойствения на човека стремеж към съвършенство”. Фонта означава “първото подобно на Сина създание, проявило свойствения на човека стремеж към съвършенство”.Андон и Фонта узнаха за своите имена едва след като те бяха присвоени от тях при сливането с техните Настройчици на Съзнанието. По време на своето смъртно пребиваване на Урантия те се наричаха един друг Сонта-ан и Сонта-ен: Сонта-ан означаваше “любимеца на майката”, а Сонта-ен — “любимката на бащата”. Те сами си дадоха тези имена, изразяващи взаимната им загриженост и любов.
63:1.1 В много отношения Андон и Фонта бяха най-изумителната човешка двойка живяла някога на земята. Тази прекрасна двойка — действителните прародители на цялото човечество, във всички отношения превъзхождаше много от своите преки потомци и коренно се отличаваше от всички свои предци — както непосредствени, така и далечни.
63:1.2 Родителите на първата човешка двойка очевидно малко се отличаваха от обичайните представители на своето племе, макар да принадлежаха към числото на неговите най-разумни членове — групата, първа научила се да хвърля камъни и да използва в сраженията тояги. Освен това, те използваха и островърхи отломки от камък, кремък и кости.
63:1.3 Веднъж Андон — още по времето, когато живееше със своите родители, прикрепи остро парче кремък към края на тояга, използвайки за това сухожилие от животно - впоследствие той нееднократно и с успех използваше това оръжие, спасявайки както собствения си живот, така и живота на своята така безстрашна и любознателна сестра, неизменно съпровождаща го във всички негови изследователски пътешествия.
63:1.4 Решението на Андон и Фонта да напуснат племето на приматите говори за разум с много превишаващ интелекта от по-ниско ниво, свойствен на толкова много от техните по-късни потомци, които стигнаха до смесване със своите изостанали родственици от племето на човекоподобните маймуни. Но смътното осъзнаване на това, че те са не просто животни, а нещо повече, се обясняваше с наличието на личност и се укрепваше от вътрешното присъствие на Настройчиците на Съзнанието.
63:2.1 След като Андон и Фонта решиха да избягат на север временно ги обхвана страх, особено опасението, че ще огорчат баща си и останалите членове на своето семейство. Те се опасяваха от нападения на враждебно настроените си родственици и осъзнаваха, че могат да загинат от ръцете на своите и без това ревниви съплеменници. В младостта си близнаците прекарваха голяма част от времето заедно, поради което не бяха много популярни сред своите животни-братовчеди от племето на приматите. Не повиши популярността им и това, че те си построиха отделно и доста по-хубаво жилище на дървото.
63:2.2 Именно тук, в това устроено между върховете на дърветата ново жилище, веднъж през нощта те се събудиха от силна буря и притиснали се един до друг от страх и нежност, окончателно решиха да напуснат своето племе и своя роден дом.
63:2.3 Към това време те вече си бяха подготвили примитивно убежище на върха на дървото на разстояние половин ден на север. Това беше тяхното тайно укритие за първия ден от пребиваването им извън пределите на родните гори. Макар че като примати близнаците смъртно се бояха да остават на земята нощем, малко преди настъпването на тъмнината те тръгнаха по своя път на север. Независимо от това, че нощният преход, даже при пълнолуние, изискваше от тях необичайна смелост, те правилно решиха, че това ще им позволи да си отидат незабелязано и да намалят вероятността от преследване от страна на техните съплеменници и роднини. И малко след настъпване на полунощ те благополучно се добраха до преди това устроеното място.
63:2.4 Придвижвайки се на север те откриха откритите залежи на кремък и избирайки много камъни, имащи подходяща за различни цели форма, приготвиха запас за в бъдеще. Опитвайки се да разчупят тези парчета кремък така, че те по-добре да отговарят на определени предназначения, Андон откри свойството на камъка да пуска искри и схвана идеята за получаване на огън. По това време обаче тази мисъл не се закрепи в неговото съзнание, тъй като климатът все още беше благоприятен и потребност от огън почти нямаше.
63:2.5 Но есенното слънце се спускаше все по-ниско и колкото по-далеч на север се придвижваха те, толкова по-хладни ставаха нощите. За да се сгреят вече им се наложи да ползват кожи на зверове. Когато от времето на тяхното бягство мина около месец, Андон обясни на своята другарка, че знае начин за добиване на огън с помощта на кремък. В течение на два месеца те безуспешно се опитваха да запалят огън с искра. Всеки ден близнаците настойчиво правеха искри с кремък, опитвайки се да запалят дървото. Накрая, веднъж вечерта, по залез слънце, тайната на метода беше разкрита, когато Фонта се досети да се качи на стоящото недалеч дърво и да донесе напуснато от птиците гнездо. Гнездото беше сухо и лесно възпламеняемо и затова лумна още щом на него попадна искра. Те бяха толкова учудени и изплашени от своя успех, че едва не оставиха огъня да угасне, но успяха да го запазят, прибавяйки подходящо гориво и прародителите на цялото човечество за пръв път тръгнаха да търсят дърва.
63:2.6 Това беше един от най-радостните епизоди в техния кратък, но богат на събития живот. Цялата нощ те останаха до своя огън, съзерцавайки горящия огън и смътно разбирайки, че са извършили откритие, което ще им позволи да удържат победа над климата и така завинаги да получат независимост от своите животински роднини от южните земи. След три дни отдих и наслаждение над огъня те продължиха своя път.
63:2.7 Предците на Андон и Фонта — приматите, често поддържаха огъня запален от мълниите, но никога преди това земните създания не владееха метод за произволно запалване на огън. Но измина много време преди близнаците да узнаят, че сухият мъх и други материали са способни да поддържат огъня не по-зле от птичите гнезда.
63:3.1 Изминаха почти две години от тази нощ, когато близнаците напуснаха своето жилище, преди да им се роди първото дете. Те го нарекоха Сонтад; и Сонтад стана първото създание родено на Урантия, увито при раждането си в защитно покривало. Беше положено началото на човешката раса и на тази нова еволюционна степен се появи инстинктивния стремеж да се грижат както трябва за все по-безпомощните младенци, което беше характерно за постепенното развитие на разума и интелектуалния тип в сравнение с по-животинските типове.
63:3.2 На Андон и Фонта им се родиха общо деветнадесет деца и те успяха да се насладят на обществото на почти половин стотица внуци и половин дузина правнуци. Семейството обитаваше в четири съседни едно на друго скални укрития или полупещери, три от които се съединяваха с коридори, изровени в мекия варовик с помощта на кремъчни оръдия, измислени от децата на Андон.
63:3.3 Ранните андонити притежаваха ясно изразено родово чувство; те ловуваха на групи и никога не се отделяха на голямо разстояние от дома си. Изглеждаше, че разбират изключителността на своята изолирана група живи същества и необходимостта да се държат заедно. Това чувство на близост несъмнено се обясняваше с нарастващата помощ на спомагателните духове на разума.
63:3.4 Андон и Фонта неуморно се трудеха над възпитанието и усъвършенстването на своя род. Те доживяха до четиридесет и две години и двамата бяха убити по време на земетресение при падане на надвиснала скала. Пет от техните деца и единадесет от внуците им загинаха заедно с тях и около двадесет от техните потомци получиха сериозни наранявания.
63:3.5 Веднага след смъртта на своите родители Сонтад, независимо от страшното увреждане на крака си, оглави клана, в което му помагаше умело неговата жена — голямата от сестрите. Най-напред им се наложи да устроят надеждно погребение за мъртвите си родители, братя, сестри и деца, поради което те ги затрупаха с камъни. Не следва да се придава излишно значение на този акт на погребване. Техните смътни и неопределени представи за живота след смъртта основно биваха черпени от причудливите им и пъстри сънища.
63:3.6 Потомците на Андон и Фонта живееха като единен клан чак до двадесетото поколение, когато съперничеството за храна и социалните търкания доведоха до началото на тяхното разпръскване.
63:4.1 Първобитните хора — андонитите, имаха черни очи и смугла кожа с жълто-червен оттенък. Меланинът — цветната субстанция, присъстваща в кожата на всеки човек, е исконният кожен пигмент на андонитите. По своя общ вид и цвят кожите на тези ранни андонити повече напомняха на съвременните ескимоси, отколкото на който и да е друг тип хора. Те бяха първите създания, които използваха кожите на животни за защита от студа; по тялото си имаха съвсем малко повече козина, отколкото съвременния човек.
63:4.2 В племенния живот на животните предшественици на тези първобитни хора се криеха източниците на многобройните социални съглашения, а развитието на чувствата и умствените способности на тези същества веднага се отразиха на усъвършенстването на общественото устройство и новото разделение на родовия труд. Те бяха великолепни подражатели, но игровият им инстинкт оставаше почти неразвит, а чувство за хумор практически напълно отсъстваше. Първобитният човек понякога се усмихваше, но никога не се смееше от все сърце. Хуморът беше наследство от по-късната Адамическа раса. Първобитните хора не бяха толкова чувствителни на болка и не реагираха така остро на неприятните ситуации, както много от по-късните еволюиращи смъртни. Раждането на деца не беше болезнено или мъчително изпитание за Фонта и нейните непосредствени потомци.
63:4.3 Това беше чудесно племе. Мъжете геройски отстояваха безопасността на своите жени и своето потомство; жените нежно се грижеха за децата. Но техният патриотизъм се ограничаваше само със своя род. Те бяха изцяло предани на своите семейства; те без да се колебаят отдаваха живота си, защитавайки своите деца, но стремежът да осигурят по-добър живот за своите внуци беше над тяхното разбиране. В човешкото сърце все още не беше събуден алтруизма независимо от това, че на тези коренни жители на Урантия бяха свойствени всички емоции, необходими за раждането на религията.
63:4.4 Древните хора ги отличаваше трогателна нежност в отношенията със своите другари и безусловно истинска, макар и примитивна представа за дружбата. В по-късни времена, по време на постоянно възникващите сражения с останалите племена, нерядко можеше да се види как първобитният човек, храбро бранейки се с една ръка, се опитва да защити и спаси свой ранен другар. Много от най-благородните и във висша степен човешки черти от последващото еволюционно развитие намериха своето трогателно предварително загатване в тези първобитни хора.
63:4.5 Изначалният андонически род продължаваше да остава оглавяващ чак до двадесет и седмото поколение, когато сред преките потомци на Сонтад не се оказа нито едно момче и двама претенденти за ролята глава на рода встъпиха в борба за господство.
63:4.6 Още преди мащабното разпръскване на андоническите кланове техните ранни опити за взаимно общуване доведоха до появата на добре развит език. Този език продължаваше да се разширява, добавки към него се внасяха почти ежедневно, благодарение на новите изобретения и приспособяванията към средата, които се създаваха от тези активни, неуморими и любознателни хора. И чак до появата на цветните раси този език беше урантийската реч — езика на древното човешко семейство.
63:4.7 С течение на времето броя на андоническите кланове се увеличи и контактите на нарастващите семейства започнаха да водят до търкания и несъгласия. Мислите на тези хора бяха заети само от две неща: лов заради изхранване и сражения заради отмъщение поради някаква реална или въображаема несправедливост или оскърбление, причинено от съседното племе.
63:4.8 Усилваше се родовата вражда, избухваха племенни войни и сред най-добрите представители на най-способните и развити групи възникнаха сериозни загуби. Някои от тези загуби бяха невъзстановими; част от линията най-ценни по своите способности и ниво на интелект, беше изгубена завинаги. Безкрайната война на клановете постави под заплаха съществуването на тази древна раса и нейната първобитна цивилизация.
63:4.9 Такива примитивни създания е невъзможно да бъдат заставени да живеят дълго в мир. Човекът е потомък на войнствени животни и когато неразвитите хора се оказват тясно свързани един с друг, това води до взаимни раздразнения и оскърбления. Носителите на Живота знаят тази особеност на еволюиращите създания и предвиждат, съответно, разделяне на еволюиращите хора минимум на три — а по-често на шест различни и самостоятелни раси.
63:5.1 Древните андонически раси не проникнаха в дълбинните региони на Азия, и отначало те не се заселваха в Африка. Географията на тези времена ги водеше на север, и тези хора се придвижваха все по-далеч и по-далеч в тази посока, докато не бяха спрени от бавното нашествие на третия ледник.
63:5.2 Преди леденият щит да достигне Франция и Британските острови, потомците на Андон и Фонта, придвижвайки се на запад, пресякоха Европа, основавайки повече от хиляда отделни селища покрай големите реки, водещи към водите на тогава още топлото Северно море.
63:5.3 В древността тези андонически племена обитаваха бреговете на реките на територията на Франция. В течение на десетки хиляди години те се заселваха покрай река Сома. Сома е единствената река, руслото на която не беше изменено от ледниците и в онези дни тя се устремяваше към морето практически така, както и днес. С това се обяснява изобилието от свидетелства за обитанието на андонитите в долината, разположена покрай руслото на тази река.
63:5.4 Тези аборигени на Урантия не обитаваха на дърветата, макар че те както и преди се качваха на тях в момент на опасност. Обикновено те се разполагаха в укритие под надвисналите покрай речните брегове скали и в пещерите, разположени по склоновете на хълмове, което им осигуряваше добър обзор на подстъпите и ги защитаваше от стихиите. Така те можеха спокойно да се ползват от огън без да изпитват прекалени неудобства от дима. Те още не бяха истинските пещерни жители, макар че в последващите епохи ледените щитове, спускащи се още по на юг, прогониха техните потомци в пещерите. Те предпочитаха да се заселват в покрайнините на гората и край потоците.
63:5.5 Още на ранния стадий те с голямо изкуство строяха частично заслонени жилища и демонстрираха забележителни способности по отношение на изграждането на каменни спални — куполообразни каменни хижи, в които пропълзяваха през нощта. Входът в такава хижа нощем се затваряше с помощта на голям камък, който се поставяше за тази цел вътре още преди покривните камъни да бъдат окончателно сложени на местата им.
63:5.6 Андонитите бяха безстрашни и умели ловци и с изключение на диворастящите ягоди и някои дървесни плодове, се хранеха само с месо. След Андон, измислил каменната брадва, неговите потомци още в дълбините на древността изобретиха и ефективно използваха копия и харпуни. Накрая създаващият оръдията разум започна да действа заедно с използващата ги ръка и тези древни хора се научиха прекрасно да обработват кремъчни оръдия на труда. В търсене на кремък те изминаваха големи разстояния — подобно на съвременните хора, които ходят на края на света, за да търсят злато, платина и диаманти.
63:5.7 Така, а и в много други отношения, андоническите племена демонстрираха ниво на интелект, оказал се недостъпен за техните регресиращи потомци и след половин милион години, независимо от това, че те отново и отново откриваха различни начини за разпалване на огън.
63:6.1 В течение на почти хиляда години, с все по-голямото разсейване на андонитите, културното и духовно състояние на клановете се влошаваше[1]. Така продължи дотогава, докато не се появи Онагар, който възглави тези племена, сдоби се с установяването на мир сред тях и за пръв път ги доведе до поклонението “на Даващия Дихание на хора и животни.
63:6.2 Философията на Андон беше пределно объркана; той едва не стана поклонник на огъня поради огромното удовлетворение, което му донесе случайното откритие на огъня. Разумът обаче му подсказа да обърне своите мисли към слънцето като към висш и извикващ още по-голям трепет източник на топлина и светлина. Но слънцето беше твърде далеч и той така и не стана поклонник на слънцето.
63:6.3 Още на началния етап у андонитите се разви страх пред стихиите — гърма, мълниите, дъжда, снега, градушката и леда. Но в тези далечни дни постоянно възобновяващият се мотив беше глада, а тъй като основно живееха за сметка на животните, в тях се появи определена форма на зоолатрия. За Андон по-големите животни символизираха съзидателното могъщество и изпълването със сили. От време на време възникваше култово поклонение към различни големи животни. По време на модата на конкретно животно на стените на пещерата се появяваха неговите грубо очертани силуети, а по-късно, с развитието на изкуството, подобно животинско божество биваше гравирано като част от различни орнаменти.
63:6.4 Още на ранния етап сред андоническите народи се появи обичай да се въздържат от използването на месо от тези животни, на които се покланя племето. Скоро за оказване на необходимото въздействие върху съзнанието на младото поколение беше създаден култов обред, който се извършваше с тялото на едно от почитаните животни, а още по-късно техните потомци превърнаха тези примитивни действия в по-изискани обреди на жертвоприношение. Такъв е произходът на жертвоприношението като част от поклонението. Тази идея беше развита от Моисей в древноеврейския ритуал и беше, като цяло, запазена от апостол Павел като доктрина за изкупване на греха чрез “проливането на кръв”[2][3].
63:6.5 Това, че храната беше най-важното нещо в живота на първобитните хора, се вижда от молитвата на която учеше тези прости хора Онагар — техния велик учител. Тази молитва звучеше така:
63:6.6 “О, Дихание на Живота, дай ни днес храна, избави ни от проклятията на леда, спаси ни от горските врагове и приеми ни милосърдно във Великото Отвъдно”.
63:6.7 Пристанището на Онагар се намираше на северния бряг на древното Средиземно море, в областта на днешно Каспийско море, в селището, наречено Обан — междинният пункт, устроен на това място, където водещият на север път от южните региони на Месопотамия завиваше на запад. От Обан Онагар изпращаше проповедници в отдалечени селища за разпространяване на своето учение за единното Божество, а също и на представите за отвъдния свят, който той наричаше Великото Отвъдно. Тези посланици на Онагар станаха първите в света мисионери. Те бяха и първите хора, които сваряваха месото, първите, които редовно използваха огън за приготовянето на храна. Те печеха месото на краищата на пръчки, а също така и на нагорещени камъни. По-късно започнаха да пекат големи парчета месо на огъня, но техните потомци почти напълно се върнаха към употребяването на сурово месо.
63:6.8 Онагар се роди преди 983 323 години (смятано от 1934 година) и доживя до шестдесет и девет години. Изложението на постиженията на този мислител и духовен вожд на епохата до пристигането на Планетарния Принц представлява вълнуващо повествование за организацията на тези първобитни хора в истинско общество. Той въведе ефективното племенно управление, подобно на което последващите поколения не можаха да постигнат много десетилетия. За целия период до пристигането на Планетарния Принц на земята никога не се появи толкова високо духовна цивилизация. В тези прости хора имаше истинска, макар и примитивна религия, която не се запази в техните изродили се потомци.
63:6.9 Макар че Андон и Фонта, както и много от техните потомци получиха Настройчици на Съзнанието, масовото пристигане на Урантия на Настройчиците и Серафимите-хранители започна едва по времето на Онагар. Това беше истински златен век на първобитния човек.
63:7.1 Андон и Фонта, забележителните основатели на човешката раса, получиха признание по време на съда над Урантия, състоял се след пристигането на Планетарния Принц и в надлежното време завършиха подготовката си в обителските светове със статут жители на Йерусем. Макар че никога не им се позволи да се върнат на Урантия, те знаят за основаната от тях раса. Те тъжаха заради предателството на Калигастия, скърбяха за провала на Адам, но изключително се зарадваха, получавайки съобщението за това, че Михаил е избрал техния свят като място за приключване на своето завършващо посвещение.
63:7.2 В Йерусем и Андон и Фонта — а също и няколко от техните деца, в това число и Сонтад, се сляха със своите Настройчици на Съзнанието, но повечето даже от техните преки потомци стигнаха само до сливане с Духа.
63:7.3 Скоро след пристигането в Йерусем, Андон и Фонта получиха от Властелина на Системата разрешение да се върнат в първия обителски свят за преминаване на служба заедно с моронтийните личности, приветстващи урантийските странстващи на времето в небесните сфери. Това назначение е безсрочно. Във връзка с настоящите откровения те искаха да изпратят на Урантия своите приветствия, но това им беше благоразумно отказано.
63:7.4 Такъв е разказът за най-героичната и завладяваща страница в цялата история на Урантия — разказът за еволюцията, борбата за оцеляване, смъртта и вечния живот на уникалните родители на цялото човечество.
63:7.5 [Представено от Носител на Живота, постоянно пребиваващ на Урантия.]
| Документ 62. Ранните видове първобитен човек |
Индекс
Множествена версия |
Документ 64. Еволюционните цветни раси |