© 2014 Фондация Урантия
| Документ 68. Началото на цивилизацията |
Индекс
Множествена версия |
Документ 70. Еволюция на управлението при хората |
69:0.1 В ЕМОЦИОНАЛНО отношение човекът превъзхожда своите животински предци със своята способност да възприема хумора, изкуството и религията. В социално отношение човекът демонстрира своето превъзходство с това, че създава оръдия на труда, способен е да общува и да изгражда социални институции.
69:0.2 Когато в течение на продължително време при хората се запазват социални групи, то в подобни маси винаги възникват определени направления на дейността, които прерастват в институции. Както показва опитът, повечето човешки институции облекчават труда и едновременно с това в една или друга степен спомагат за укрепване на груповата безопасност.
69:0.3 Цивилизованият човек много се гордее със своята репутация, устойчивост и приемственост на съществуващите институции, но всички те са не повече от съвкупност от нравите на миналото, които се запазваха с помощта на табута и се облагородяваха от религията. Такова наследство ставаше традиция, а традициите съответно се превръщаха в установени практики.
69:1.1 Всички човешки институции служат на определена социална потребност — минала или настояща, независимо от това, че тяхното хипертрофирано развитие неизбежно принизява значимостта на отделния човек, оставяйки в сянка неговата личност и подтискайки инициативата. Човекът следва да контролира своите институции, а не да позволява на тези творения на прогресиращата цивилизация да го подчиняват на себе си.
69:1.2 Човешките институции се делят на три основни класа:
69:1.3 1. Институциите по самоосигуряване. Тези институции включват онези видове дейности, които се диктуват от глада и от свързания с него инстинкт за самосъхранение. Тук влизат промишлеността, правото на собственост, завоевателните войни и целият регулативен механизъм на обществото. Рано или късно инстинктът на страха поощрява появата на тези институции за оцеляване за сметка на табутата, устройството и религиозните санкции. Но страхът, невежеството и суеверията изиграха важна роля в изначалната поява и последващото развитие на всички човешки институции.
69:1.4 2. Институциите за запазване на вида. Това са такива обществени учреждения, които възникват от половата потребност, майчинския инстинкт, както и от по-висшите и фини чувства. Те обхващат социалните гаранции на семейството и училището, семейния живот, образованието, етиката и религията. Тук влизат брачните обичаи, отбранителните войни и създаването на семейно огнище.
69:1.5 3. Институциите за самонаслаждение. Това са такива обичаи, които произлизат от тщеславните наклонности и чувството за собствено достойнство — те включват стила, облеклото и украшенията, нормите на поведение, войните за търсене на слава, танците, развлеченията, игрите и другите форми за чувствено удовлетворение. Но цивилизацията никога не е пораждала специални институции за самонаслаждение.
69:1.6 Между тези три групи видове обществена дейност съществува тясна взаимовръзка и взаимозависимост. На Урантия те представляват сложна организация, която функционира като единен обществен механизъм.
69:2.1 Първобитната промишленост постепенно възникна като гаранция срещу ужасите на глада. Още в дълбока древност човекът започна да се учи от животните — в плодоносна година да се запасява с храна за черни дни.
69:2.2 Преди древният човек да стане пестелив и да се появи примитивна промишленост обичайната участ на племето бяха лишенията и страданията. В древността човекът беше принуден да се бори за храна с целия животински свят. Тежестта на конкуренцията неизменно изтегля човека до нивото на животното; бедността е неговото естествено и преобладаващо състояние. Богатството не е природен дар; то е резултат от труд, знания и организираност.
69:2.3 Първобитният човек бързо осъзна предимството на обединението. Обединението водеше към организация, а първото следствие на организацията стана разделението на труда, което веднага доведе до икономия на време и материали. Това разделение на труда беше следствие от принудителната адаптация — пътя на най-слабото съпротивление. Първобитните диваци никога не работеха с радост и желание. За тях подчинението се диктуваше от необходимостта.
69:2.4 Първобитният човек не обичаше тежкия труд и ако не го грозеше сериозна опасност, той не бързаше. Времевият фактор на труда, представата за извършването на определена работа за определен промеждутък от време е изцяло съвременно понятие. Древните хора никога не бързаха. Само двойното въздействие на напрегнатата борба за съществуване и постоянно растящото ниво на живот приучи пасивните по природа древни раси на трудолюбие.
69:2.5 Трудът и творческият замисъл отличават човека от животните, чиито усилия в основата си са инстинктивни. Необходимостта да се труди е висша благословия за човека. Всички членове от персонала на Планетарния принц работеха; те направиха много, за да облагородят физическия труд на Урантия. Адам беше градинар; богът на юдеите се трудеше — той беше всеобщият създател и вседържител. Древните юдеи бяха първото племе, превърнало трудолюбието във висша ценност, първият народ, провъзгласил “Който не работи, няма да яде[1].” Но много от световните религии се върнаха към древния идеал за безделие. Юпитер беше гуляйджия, а Буда се превърна в съзерцателен поклонник на незаетостта.
69:2.6 Сангикските племена, които обитаваха отвъд пределите на тропиците, се отличаваха със сравнително трудолюбие. Но борбата между ленивите фанатици на магията и прозорливите поборници на труда се проточи дълго, много дълго.
69:2.7 Първата поява на човешката предвидливост беше насочена към поддържането на огъня, водата и храната. Но първобитният човек беше роден авантюрист; той винаги искаше да получи нещо даром и твърде често в продължение на тези древни векове успехът, постиган в резултат на старателен труд, се приписваше на магически сили. Магьосничеството неохотно отстъпваше място на прозорливостта, самоотвержеността и трудолюбието.
69:3.1 Разделението на труда в първобитното общество се определяше отначало от естествени, а впоследствие — от социални фактори. Първоначалното разделение на труда изглеждаше по следния начин:
69:3.2 1. Специализация по полов признак. Работата на жените се определяше от наличието на дете; по своята природа жените обичат децата повече — в сравнение с мъжете. Така жените започнаха да изпълняват рутинна работа, а мъжете станаха ловци и войни, с ясно разграничени периоди на труд и почивка.
69:3.3 В течение на всички векове съществуваха табута, задържащи жената в строго определени рамки. Мъжът пределно егоистично избираше за себе си най-приятната работа, оставяйки най-тежкия ежедневен труд на жената. Ако мъжът винаги се е срамувал от женския труд, то жената с готовност изпълняваше мъжката работа. Но колкото и да е странно, и мъжете, и жените се трудеха съвместно над създаването и устройването на своя дом.
69:3.4 2. Изменения вследствие възрастта и болестите. Тези различия обусловиха още един вид разделение на труда. Още в дълбока древност на старците и сакатите се налагаше да се занимават с направата на оръдия на труда и оръжия. По-късно започнаха да ги насочват към строителство на оросителни съоръжения.
69:3.5 3. Диференциация по религиозен признак. Шаманите бяха първите освободени от физически труд хора; те станаха първата професионална класа. Ковачите бяха неголяма група, конкурираща се с шаманите като вълшебници. Способността на ковачите да обработват металите караше хората да се страхуват от тях. Съществуването на тенекеджии (”бели ковачи”) и специалисти по обработката на железата (”черни ковачи”) сложи началото на древната вяра в бялата и черната магия, което впоследствие породи суеверната представа за добри и зли призраци, добри и зли духове.
69:3.6 Ковачите станаха първата нерелигиозна група, получила особени привилегии. Смяташе се, че по време на война те запазват неутралитет, и тази допълнителна незаетост доведе до това, че като класа те се превърнаха в политически дейци на първобитното общество. Но грубите злоупотреби на ковачите със своите привилегии предизвикаха всеобщата ненавист, от което незабавно се възползваха шаманите за разпалване на ненавист към своите конкуренти. В това първо съревнование на науката с религията победи религията (суеверията). Изгонени от селото в покрайнините на селището, ковачите откриваха там ханове — първите ресторанти.
69:3.7 4. Господар и роб. Следващата диференциация на труда възникна от отношенията между победител и победен, което доведе до възникването на робство.
69:3.8 5. Диференциация по физически и умствени способности. По-нататъшното разделение на труда стана вследствие вродените различия между хората, тъй като хората не се раждат еднакви.
69:3.9 Първите занаятчии бяха каменоломци и каменари; следващи станаха ковачите. По-късно получи развитие груповото разделение на труда; цели семейства и кланове се посвещаваха на определен занаят. Една от най-древните касти — жреците, без да смятаме племенните шамани, се появи в резултат от суеверното възвисяване на семейство, чиито членове бяха изкусни изготвители на мечове
69:3.10 Първите специализирани групи станаха износителите на каменна сол и грънчарите. Жените изготвяха проста керамика, мъжете — декоративна. В някои племена с шиенето и тъкачеството се занимаваха жени, в други — мъже.
69:3.11 Първите търговци бяха жени; тях често ги използваха като шпиони, за които търговията носеше второстепенен характер. Търговията бързо се разширяваше, а жените играеха ролята си на посредници — работнички на акорд. След тях се появи класата на посредниците, вземащи за своите услуги определен процент, тоест получаващи доход. Размерът на стокообмена между различните групи доведе до търговия, а вследствие обмена на стоки се появи обмен на квалифицирана работна сила.
69:4.1 Както след насилствения брак дойде бракът по сметка, така и заграбванията се смениха с разменна търговия. Но древната практика на безсловесен обмен и по-късната търговия с помощта на съвременните обменни методи се разделяше от продължителен период на пиратство.
69:4.2 Първата разменна търговия проведоха въоръжени търговци, оставили своите стоки на неутрално място. Жените организираха първите пазари; те станаха най-древните търговци и това беше така, защото те пренасяха товарите; мъжете бяха войни. Още в дълбока древност се появи търговският тезгях — стена, достатъчно широка, за да не даде на продавачите и купувачите да използват един против друг оръжие.
69:4.3 На такива пазари поставяха идол, охраняващ складовете със стоките, предназначени за обикновена обменна търговия. Тук нямаше кражби; да се отнесе някаква стока беше възможно, само като я замениш или закупиш; с такъв идол стоката винаги се пазеше в неприкосновеност. Древните търговци винаги бяха безупречно честни към своите съплеменници, но смятаха за напълно допустимо да излъжат чуждоземец. Още в дълбока древност даже юдеите имаха отделен етически кодекс за общуване с друговерци.
69:4.4 Обикновеният обмен на стоки продължаваше в течение на много векове, докато на свещеническите търговски площади не започнаха да се срещат невъоръжени хора. Такива площади се превърнаха в първите убежища и в някои страни станаха известни като “мирни градове”[2]. Всеки изгнаник, добрал се до търговския площад, беше в безопасност.
69:4.5 Първите единици за тегло бяха зърна от пшеница и други житни растения. Първото средство за обмен беше една риба или една коза. По-късно единица за стокообмен стана кравата.
69:4.6 Началото на съвременната писменост положиха древните търговски записи; първото литературно произведение на човека беше съдействащ за търговията документ — една реклама на сол. Много древни войни се водеха за природни находища — например, на сол, кремък и метали. Първият официален междуплеменен договор се отнасяше до съвместното ползване на един залеж на сол. В тези местности, за които важеше договорът, различните племена можеха дружелюбно и мирно да се отнасят едно с друго и да обменят идеи.
69:4.7 От “пръчките-послания”, завързваните на връвчици възли, рисунъчното писмо, йероглифите и поясите Вампум развитието на писмеността доведе до появата на древни, съдържащи символи азбуки. Започвайки с първобитните димни сигнали, методите за изпращане на съобщения преминаха през стадия на куриерите, вестоносците, влаковете и самолетите, а също и на телеграфа, телефона и радиото.
69:4.8 Древните търговци разпространяваха по света нови идеи и усъвършенствани методи. Търговията, свързана с пътешествията, водеше към изследвания и открития. И всички тези фактори доведоха до появата на транспорта. Търговията беше великият цивилизатор посредством различни култури и подпомагане на тяхното взаимообогатяване.
69:5.1 Капиталът е труд, положен като отказ от настоящето в полза на бъдещето. Спестяванията представляват форма на защита и гаранция за поддържане на съществуването. Натрупването на запаси храна разви самоконтрола и създаде първите проблеми, свързани с капитала и труда. Този, който имаше храна — и който беше способен да я защити от грабители, притежаваше явно предимство пред този, който нямаше храна.
69:5.2 Древният банкер беше най-доблестният човек в племето. При него се пазеха ценностите на цялата група и в случай на нападение в защита на неговото жилище се вдигаше целият клан. Така натрупването на личен капитал и групово богатство веднага доведе до появата на военна организация. В началото подобни мерки бяха преназначени за защита от чужди нападатели, но по-късно стана обичай да се поддържа необходимата подготовка на военната организация с помощта на набези над владенията и богатствата на съседните племена.
69:5.3 Ето основните мотиви, които водеха до натрупване на капитал:
69:5.4 1. Гладът — съчетан с предвидливост. Запазването и съхраняването на храната означаваха власт и удобство за тези, чиято предвидливост беше достатъчна за осигуряване на бъдещите си потребности. Запасяването с храна беше необходима застраховка за в случай на глад и нещастие. И цялата съвкупност от първобитни нрави беше действително насочена към това, да помогне на човека да подчини настоящето на бъдещето.
69:5.5 2. Любов към семейството — стремеж да удовлетвориш потребностите на членовете на семейството си. Капиталът представлява запазване на собственост за застраховане в случай на бъдещи потребности независимо от натиска на сегашните нужди. Част от такива бъдещи потребности може да има отношение към последващите поколения.
69:5.6 3. Тщеславие — желанието да демонстрираш увеличаване на личната собственост. Допълнителните дрехи бяха един от първите признаци на различието. Колекционирането още от памтивека стана предмет на човешка гордост.
69:5.7 4. Положението — стремежът да се постигне социален или политически престиж. Още в древността се появи имуществена аристокрация; правото на членство в нея зависеше от някои специални услуги, оказани от управителите, или се получаваше открито срещу пари.
69:5.8 5. Властта — страстното желание да станеш собственик. Отдаването под наем на ценности се използваше като средство за заробване, при което размерът на процентната ставка по заема в древността беше 100% годишно. Заемодателите се превръщаха в царе благодарение на постоянна армия длъжници. Крепостните станаха един от първите видове натрупвана собственост и в древността дълговото робство стигаше дотам, че заемодателят се разпореждаше с тялото на длъжника даже след неговата смърт.
69:5.9 6. Страх пред духовете на мъртвите — заплащане на жреците за защита. Още в древните времена човекът започна да носи дарове на жреците, стремейки се да използва своята собственост за облекчаване на последващия живот. Така духовенството съсредоточи в ръцете си огромни богатства; жреците бяха главните капиталисти в древността.
69:5.10 7. Половото влечение — желанието да си купиш една или няколко жени. Първата форма на търговия се заключаваше в разплащане с жени и се появи доста по-рано, отколкото разплащането с коне. Но търговията с наложници никога не доведе до прогрес обществото; такива операции бяха и си остават позор за расата, тъй като това едновременно пречеше на развитието на семейството и подриваше биологичното състояние на по-развитите народи.
69:5.11 8. Многобройни форми на самоудовлетворяване. Едни се стремяха към богатство, защото то носеше власт; други с упорит труд натрупваха собственост, защото тя означаваше удобства. Древният човек (както и някои хора от по-късни времена) имаше склонност към изразходване на своите средства за предмети на разкоша. Първобитните раси се увличаха от опияняващите и наркотични вещества.
69:5.12 С развитието на цивилизацията в човека се появяваха нови стимули за натрупване на спестявания; към изначалната потребност от храна бързо се прибавяха нови желания. Бедността предизвикваше такова отвращение, че само за богатите се запазваше правото да отидат след смъртта си направо на небето. Собствеността беше на такава почит, че се смяташе за достатъчно да устроиш показен пир, за да изтриеш от своето име позорно лично петно.
69:5.13 Още в древността натрупването на богатство беше знак за социално различие. В някои племена отделни индивиди с години натрупваха собственост само за това, в един от празничните дни да я запалят или безвъзмездно да я раздадат на съплеменниците си и с това да направят впечатление. Това ги правеше велики хора. Даже съвременните народи се наслаждават на раздаването на коледни подаръци, а богатите хора имат огромни дарителски и образователни организации. Методите се изменят, но отношението на човека си остава непроменено.
69:5.14 При това не можем да не отбележим, че мнозина древни богаташи раздаваха значителна част от своето състояние поради страха, че ще бъдат убити от тези, които се домогваха до тяхното богатство. Нерядко състоятелните хора жертваха десетки от своите роби, за да демонстрират своето презрение към богатството.
69:5.15 Макар че капиталът винаги проявяваше тенденция към освобождаване на човека, той съществено усложни социалната и промишлена организация. Злоупотребата с капитала от страна на нечестните капиталисти не намалява факта, че той е основа на съвременното индустриално общество. Благодарение на капитала и изобретателността днешното поколение се ползва с по-голяма степен на свобода, отколкото което и да е от предишните. Това се констатира като факт, а не като оправдание на многото злоупотреби от страна на безразсъдни и егоистични владетели на капитала.
69:6.1 Първобитното общество с неговите четири сектора — производствен, регулативен, религиозен и военен — се създаде благодарение на огъня, животните, робите и частната собственост.
69:6.2 Разпалването на огън веднага и навеки отдели хората от животните; огънят е основно изобретение или откритие за човека. Огънят позволи на хората да остават на земята нощем, тъй като всички животни се боят от огъня. Огънят помагаше на общуването след падането на мрака; той не само защитаваше от студа и дивите зверове, но се използваше и за защита от духовете. Отначало огънят се използваше повече като източник на светлина, отколкото на топлина; много изостанали племена и днес се отказват да спят без горящ цялата нощ пламък.
69:6.3 Огънят беше велик цивилизатор, позволил на човека за пръв път да бъде алтруист без ущърб за себе си: един съсед даваше на друг тлеещ въглен, без с нищо да обеднява. Домашният огън, за който следеше майката или голямата дъщеря, беше първият възпитател, изискващ внимание и надеждност. Древният дом беше не постройката, а семейството, събрало се около огъня — семейното огнище. Когато синът създаваше ново семейство, той отнасяше със себе си главня от семейното огнище.
69:6.4 Макар че Андон, първооткривателят на огъня, съумя да не го превърне в обект на поклонение, много от потомците на Андон се отнасяха към пламъка като към фетиш или дух[3]. Те не съумяха да се възползват от санитарните възможности на огъня, тъй като се отказваха да изгарят отпадъците. Примитивният човек се боеше от огъня и винаги се стараеше да го умилостиви — така възникна опушването с тамян и посипването с благовонна пепел. При никакви обстоятелства древните хора не плюеха в огъня и никога не преминаваха между някого и горящия огън. За свещени се смятаха даже железният пирит и кремъкът, които се използваха за разпалване на пламъка.
69:6.5 Да угасиш огъня значеше да извършиш грях и ако се запалеше постройка, оставяха я да изгори. Пламъкът, горящ в храма или светилището, се смяташе за свещен; никога не го оставяха да угасне, с изключение на това, че веднъж в годината — или след някакво произшествие, се запалваше нов огън[4]. Жените биваха избирани за жрици затова, защото бяха пазителки на семейното огнище.
69:6.6 Древните митове за това как боговете дали на човека огъня се появиха от наблюденията на запалените от мълнии пожари[5]. Тези свръхестествени представи станаха непосредствената причина за поклонението пред огъня, което на свой ред доведе до обичая “преминаване през огъня” — традиции, запазили се до времето на Мойсей[6]. И досега битува представата за преминаването през огън след смъртта. Митът за произхода на огъня силно сковаваше древния човек и досега си остава в символиката на Парсейците.
69:6.7 Огънят доведе до сготвянето на храната и определението “суровоядец” се превърна в насмешка. Приготвената храна надминаваше загубите на жизнената енергия, необходими за нейното преваряване, оставяйки на древния човек известна сила за развитието на социална култура, докато скотовъдството, облекчавайки препитанието, позволяваше да се отделя време за обществена дейност.
69:6.8 Необходимо е да се помни това, че огънят откри пътя към обработката на метала и доведе до последващото откриване на силата на парата и съвременното използване на електричеството.
69:7.1 В началото целият животински свят беше враг на човека; на хората се наложи да се учат как да се защитават от зверовете. Отначало човекът се хранеше с животните, но по-късно се научи да ги опитомява и да ги кара да му служат.
69:7.2 Опитомяването на животни възникна случайно. Диваците ловуваха стадни животни така, както американските индианци — бизони. Обкръжавайки стадото, те можеха да управляват животните и да ги убиват според необходимостта от храна. По-късно започнаха да организират клопки, което им позволяваше да улавят наведнъж цели стада.
69:7.3 Някои животни лесно се опитомяваха, но много от тях — например, слоновете, не се размножаваха в плен. По-късно беше открито, че някои видове животни се подчиняват на човека и се размножават в плен. Така одомашняването на животните се развиваше за сметка на селекцията — изкуство, постигнало огромен прогрес от времената на Далматия.
69:7.4 Първото домашно животно стана кучето и трудният път на неговото опитомяване започна, когато едно от кучетата, целия ден неотстъпно следващо ловеца, буквално си тръгна за в къщи заедно с него. От векове кучетата се използваха като храна, на лов, за придвижване или за дружеско общуване. Отначало кучетата умееха само да вият, но по-късно се научиха да лаят. Острият нюх на кучето породи представата за това, че то е способно да вижда духове, вследствие на което започнаха култове за поклонение пред кучето. Стражевите кучета за пръв път позволиха на целия клан спокойно да спи през нощта. Тогава се появи обичаят да се използват стражеви кучета за защита на дома от духове, точно както и от материални врагове. Смяташе се, че когато кучето лае, се приближава звяр или човек, а ако вие — наоколо има духове. Даже сега мнозина вярват, че нощният кучешки вой предвещава смърт.
69:7.5 Когато човекът беше ловец, той доста добре се отнасяше към жената, но след одомашняването на животните и смутовете, посети от бунта на Калигастия, много племена започнаха да се отнасят позорно към своите жени. Тяхното отношение твърде много напомняше отношението към своите животни. Жестокото отношение на мъжа към жената е една от най-мрачните страници от човешката история.
69:8.1 Първобитният човек без всякакви колебания поробваше своите другари. Жената стана първият роб — семеен роб. Човекът от епохата на чергарското скотовъдство поробваше жената като низш полов партньор. Непосредствена причина за такъв вид полово робство беше намаляването на зависимостта на мъжете от жените.
69:8.2 Неотдавна превръщането в роби беше жребият на тези военнопленници, които се отказваха да приемат религията на завоевателя. В по-дълбока древност пленниците ги изяждаха, измъчваха до смърт, принуждаваха ги да се бият един срещу друг, принасяха ги в жертва на духовете или ги заробваха. Владеенето на роби беше значителен прогрес в сравнение с масовите убийства и канибализъм.
69:8.3 Поробването беше крачка напред в развитието на по-милосърдно отношение към военнопленниците. Битката в Aи, по време на която бяха убити всички мъже, жени и деца и само царят беше оставен жив за удовлетворяване на тщеславието на победителя, е типичен пример за варварските убийства, с които се занимаваха даже смятащите се за цивилизовани народи[7]. Нападението над Ог — Васанския цар, беше също толкова жестоко и опустошително[8]. Юдеите “напълно изтребиха” своите врагове, вземайки като военна плячка цялата им собственост[9]. Те наложиха на всички градове дан на страданието, “убивайки всички мъже”[10]. Но много съвременни на тях племена, отличаващи се с по-малък племенен егоизъм, вече отдавна приемаха при себе си най-добрите пленници.
69:8.4 Ловците — например, американските червени хора, не заробваха: те или приемаха, или убиваха пленниците. Владеенето на роби не получи разпространение сред чергарите, на които не беше необходима малко работна сила. На война скотовъдците обикновено убиваха всички пленени мъже, отвеждайки в робство само жените и децата. Мойсеевите закони съдържаха подробни предписания, позволяващи жената да се превърне в пленница[11]. Ако пленената жена не удовлетворяваше, тя можеше да бъде прогонена, но на юдеите не се разрешаваше да продават такива отхвърлени спътници в робство — във всеки случай това беше най-малкото една прогресивна стъпка[12]. Независимо от примитивните социални стандарти на юдеите те значително превъзхождаха окръжаващите ги племена.
69:8.5 Скотовъдците бяха първите капиталисти: техните стада представляваха капитал, а те живееха от процентите — естествения прираст. И те не бяха склонни да поверяват грижите за своето богатство на роби или жени. Но впоследствие те започнаха да залавят пленени мъже, заставяйки ги да обработват земята. Такъв е произходът на крепостните — хора, прикрепени към земята. Лесно беше да научиш африканците да обработват земята; затова те станаха велика, незаменима за роби раса.
69:8.6 Владеенето на роби е неотменимо звено в развитието на човешката цивилизация. То стана този мост, през който обществото се придвижи от хаоса на празнотата към реда и цивилизованата дейност. То накара изостаналите и лениви народи да работят, осигурявайки по такъв начин богатството и свободното време, необходими за прогреса на по-развитите раси.
69:8.7 Институцията на владеенето на роби застави човека да създаде регулативен механизъм на първобитното общество; то доведе до появата на първите форми на управление. Владеенето на роби, изискващо твърдо регулиране, в средновековна Европа практически изчезна предвид неспособността на феодалите да управляват робите. Изостаналите племена от древността — такива като днешните австралийски аборигени, никога не са имали роби.
69:8.8 Разбира се, владеенето на роби означаваше угнетяване, но именно в училищата на гнета човекът се учеше трудолюбиво. В края на краищата робите започнаха да се ползват от благата на по-развитото общество, което те толкова неохотно помагаха да се създаде. Владеенето на роби създава организация, водеща към културни и социални постижения, но скоро то незабелязано прояжда обществото отвътре, превръщайки се в най-тежката от всички разрушителни социални болести.
69:8.9 Благодарение на откритията на съвременната техника робството остана в миналото. Владеенето на роби, както и многоженството, отмира, защото е неизгодно. Но внезапното освобождаване на голяма маса роби винаги е било гибелно; постепенното им освобождаване е свързано с по-малко беди.
69:8.10 Днес хората не са социални роби, но хиляди от тях допускат поради амбиции да заробят себе си в робството на ямата на дълговете. Принудителното робство се смени с по-съвършена форма и нова индустриална зависимост.
69:8.11 Макар че идеал на обществото е всеобщата свобода, никога не следва да търпите безделието. Всеки здрав човек трябва да изпълнява поне такъв обем от работа, който е необходим за неговото самоосигуряване.
69:8.12 Съвременното общество се устреми назад. Практически изчезна робството; излизат от употреба домашните животни. В търсенето на могъщество цивилизацията се устреми назад, към огъня — към неорганичния свят. Човекът излезе от варварството с помощта на огъня, животните и робите; днес той се стреми назад, отхвърляйки услугите на робите и помощта на животните, за да изравя нови тайни, нови източници на богатство и могъщество, които се пазят в хранилищата на природата.
69:9.1 Макар че първобитното общество практически беше комуна, първобитният човек не беше привърженик на съвременните комунистически доктрини. Комунизмът в тази древна епоха не беше само теория или социална доктрина; той беше проста, практическа и автоматична адаптация. Комунизмът предотвратяваше нищетата и нуждата, просията и проституцията бяха практически неизвестни на тези древни племена.
69:9.2 Първобитният комунизъм не особено принизяваше хората, както не възвеличаваше и посредствеността; но той действително поощряваше пасивността и безделието, подтискаше трудолюбието и разрушаваше честолюбието. Комунизмът беше необходимата опора в процеса на растеж на първобитното общество, но той отстъпи място на по-високия обществен ред, тъй като противоречеше на четири явно изразени човешки тенденции:
69:9.3 1. Семейството. Човекът се стреми не само да натрупа собственост, но и да я предаде на своето потомство. Но в древното общинно общество личния капитал или веднага се изразходваше, или след смъртта на собственика се разпределяше сред членовете на групата. Собственост не се наследяваше — налогът на наследството беше сто процента. Появилите се по-късно правила, регулиращи натрупването на капитал и наследяването на собствеността, бяха бавна крачка напред в развитието на обществото. Това е така независимо от последвалите груби злоупотреби с капитала.
69:9.4 2. Религиозните тенденции. Покрай това първобитният човек се стремеше да натрупа собственост като начален капитал за следващия живот. С това се обяснява съществуващият в течение на дълго време обичай да се погребват личните принадлежности на човека заедно с него. В древността вярваха, че само за богатите веднага след смъртта е подготвено някакво удоволствие и величие. Учителите на богооткровената религия — особено християнските проповедници — първи провъзгласиха, че бедняците имат равни с богаташите шансове за спасение.
69:9.5 3. Стремежът към свобода и свободно време. В зората на социалната еволюция пропорционалното разпределение на личните доходи сред членовете на групата практически беше форма на робство; труженикът ставаше роб на безделника. В това се заключаваше самоубийствената черта на комунизма: разточителният живееше за сметка на пестеливия. Даже понастоящем прахосникът зависи от държавата (грижливите данъкоплатци), които трябва да се грижат за него. Тези, които нямат капитал, и досега смятат, че онези, които го имат, трябва да ги хранят.
69:9.6 4. Стремежът към безопасност и могъщество. Комунизмът беше окончателно унищожен в резултат на измамната практика на прогресивните и преуспяващи индивиди, прибягващи към различни уловки в опита си да се избавят от заробването пред ленивите безделници на своето племе. Но отначало всички подобни натрупвания се правеха тайно; небезопасността в първобитното общество пречеше на откритото натрупване на капитал. Даже в по-късните времена притежаването на прекомерно богатство беше свързано с голяма опасност; в такива случаи царят непременно измисляше някакъв повод за конфискация на имуществото на богаташа, а когато той умираше, погребението се забавяше, докато семейството не жертва крупна сума като налог на наследството — за обществени нужди или в полза на царя.
69:9.7 В най-древните времена жените бяха собственост на групата и в семейството господстваше майката. Цялата земя и всички жени принадлежаха на древния вожд, чието съгласие се изискваше за сключване на брак. С отмирането на комунизма жените преминаха в лично ползване и водещото положение в дома постепенно преминаваше към бащата. Така възникна семейството и преобладаващата полигамия постепенно се сменяше с моногамия. (Полигамията е запазване на чертите на робската зависимост на жените в брака. Моногамията е свободен от робство идеал на ненадминатото обединяване на един мъж и една жена във висш стремеж за създаване на семейство, възпитаване на потомство, взаимна култура и самоусъвършенстване.)
69:9.8 В началото имуществото, включително оръдията на труда и оръжието, беше общо владение на племето. Първата частна собственост станаха предметите, към които хората имаха личен допир. Ако непознатият пиеше от чаша, тя ставаше негова собственост. Всяко място, където беше пролята кръв, ставаше собственост на ранения човек или групата.
69:9.9 Така частната собственост от самото начало предизвикваше уважение, тъй като се смяташе, че тя съдържа в себе си част от личността на своя собственик. Подобни суеверия бяха гаранция за честно отношение към собствеността; полиция за охрана на личното имущество не беше необходима. В пределите на групата нямаше кражби, макар че хората без колебание присвояваха имуществото на чуждите племена. Отношенията, свързани със собствеността, не завършваха със смърт: в древността личното имущество го изгаряха, по-късно го погребваха заедно с покойника, а още по-късно то преминаваше по наследство към членовете на семейството или племето.
69:9.10 Първите лични украшения станаха талисманите. Тщеславието и суеверността заставяха древния човек да се съпротивлява на всеки опит да бъде лишен от любимите му талисмани, защото такъв вид собственост се ценеше повече от предметите от първа необходимост.
69:9.11 Мястото за спане беше един от най-древните видове собственост. Впоследствие племенният вожд, разпореждащ се по поръчение на групата с цялата недвижима собственост, започна да разпределя участъците за построяване на жилища. Скоро основание за собствеността стана огнището, а още по-късно — обоснованото право над прилежащата земя[13].
69:9.12 Водните дупки и кладенци бяха сред първите видове частна собственост. Цялата практика на култовите обреди се използваше за охрана на водните дупки, кладенци, дървета, посеви и мед. След загубата на вяра във фетишите се появиха закони за охрана на личното имущество. Но правото на плячка — правото да ловуваш, се появи дълго преди земеделските закони. Американският червен човек никога не разбираше правата за частно владеене на земята. Бяха му чужди възгледите на белия човек.
69:9.13 Още в древността частната собственост беше белязана със семейния символ — древния предшественик на семейния герб. Охраната на недвижимата собственост също така поверяваха и на духовете. Жреците “освещаваха” земния парцел, след което той вече се намираше под защитата на действащите тук магически табута. За собствениците на такива парцели казваха, че имат “дадено от жреците право на собственост”[14]. Юдеите проявяваха огромно уважение към тези семейни синорни знаци: “Проклет да е този, който наруши междата на съседа[15].” На такива каменни стълбове се поставяха инициалите на жреца. Даже дърветата ставаха частна собственост, ако на тях стояха инициали.
69:9.14 В древността частна беше само реколтата, но последващите реколти даваха и право на собственост над земята; така земеделието положи началото на частното земевладеене. Отначало частното ползване беше само пожизнено и след смъртта земята се връщаше на племето. Най-древното право за владеене на земята, предаваемо от племето на неговите членове, се отнасяше към гробовете — местата за семейни погребения. В по-късните времена земята принадлежеше на този, който ú сложи ограда. Но градовете винаги отделяха част от земята за общи пасбища, а също и за използване — в случай на обсада. Такива “общински земи” представляват остатъци от древните форми на колективна собственост.
69:9.15 С времето държавата започна да предава собствеността на частно владение, запазвайки за себе си правото на облагане с налози. Запазвайки за себе си правото на собственост, земевладелците можеха да вземат аренда и земята се превърна в източник на доходи — капитал. Съответно земята стана истински обект за покупко-продажба: тя можеше да се продаде, да се предаде правото на собственост на друг, да се заложи и да се лишиш от правото си да изкупиш заложената земя.
69:9.16 Частното владение разшири свободата и укрепи стабилността; наистина частното земевладеене получи обществено одобрение едва след провала на общинското управление и ръководство и скоро след въвеждането на земевладеенето едни след други започнаха да се появяват роби, крепостни и непритежаващи земя класи. Но усъвършенстването на техниката постепенно освобождава човека от робския труд.
69:9.17 Правото на собственост не е абсолютно; то има чисто социален характер. Но всяко управление, закон, порядък, граждански права, социални свободи, конвенции, мир, щастие — такива, каквито ги знаят съвременните народи, бяха създадени около частното владеене на собствеността.
69:9.18 Съвременният социален ред не е непременно правилен — божествен или свещен, но човечеството ще постъпи разумно, ако всякакви изменения се осъществяват постепенно. Това, което имате, е неизмеримо по-добро от всяка система, известна на вашите предци. Изменяйки социалния ред, се убедете в това, че го изменяте към по-добро. Не се съгласявайте на експерименти с отхвърлени от вашите предци формули. Вървете напред, а не назад! Нека еволюцията продължава! Не правете крачка назад.
69:9.19 [Представено от Мелхиседек на Небадон.]
| Документ 68. Началото на цивилизацията |
Индекс
Множествена версия |
Документ 70. Еволюция на управлението при хората |