© 2014 Фондация Урантия
| Документ 70. Еволюция на управлението при хората |
Индекс
Множествена версия |
Документ 72. Управлението на една съседна планета |
71:0.1 ДЪРЖАВАТА е полезен продукт от развитието на цивилизацията; тя представлява чистия доход, който остава след нетен приход от причинените от войните разрушения и страдания. Даже изкуството на държавното управление е само съвкупен метод, насочен към регулиране на силовото противоборство между съперничещите си племена и народи.
71:0.2 Съвременната държава е институция, съхранила се в течение на дългата борба за власт в групата. В края на краищата победи превъзхождащата сила, породила фактическата същност — държавата, заедно с моралния мит за абсолютния дълг на гражданина да живее и умре за нея. Но по своя произход държавата не е божествена; нейното създаване даже не беше свързано с волевите разумни човешки действия; държавата представлява изключително еволюционна институция и нейното възникване беше изцяло автоматическо.
71:1.1 Държавата е териториална, социална и регулативна организация; най-силна, успешна и устойчива държава е тази, която е образувана от единна нация с общ език, нрави и институции.
71:1.2 Всички ранни държави бяха малки и се появиха в резултат от завоевания, а не като доброволни обединения. Много бяха основани от чергари — завоеватели, които нападаха мирните скотовъдци и уседнали земеделци, покорявайки и поробвайки ги. В такива държави, възникнали в резултат от завоевания, не можеше да не се появи социално разслоение: образуването на класи беше неизбежно, а класовата борба винаги имаше избирателен характер.
71:1.3 В северните племена на американската червена раса никога не е имало истинска държавност. В своето развитие те достигнаха само до свободно съюзяване на племената — най-примитивна форма на държавно устройство. Най-приличаща на държава беше Ирокезката лига, но тази група от шест народа никога не е функционирала като истинска държава и не се запази поради отсъствието на ред ключови за съвременното общество елементи:
71:1.4 1. Натрупване и предаване по наследство на частна собственост.
71:1.5 2. Градове, селско стопанство и промишленост.
71:1.6 3. Полезни домашни животни.
71:1.7 4. Практическа организация на семейството. Червеният човек се придържаше към матриархата, а имуществото се унаследяваше от племенниците-роднини.
71:1.8 5. Ясно обозначена територия.
71:1.9 6. Силен глава на изпълнителната власт.
71:1.10 7. Поробване на пленници — те или ги приемаха, или ги убиваха.
71:1.11 8. Решителни завоевания.
71:1.12 Червените хора бяха твърде демократични; те имаха добро управление, но то се оказа несъстоятелно. С времето при тях можеше да се появи държава, ако не беше техният преждевременен сблъсък с по-прогресивната цивилизация на белия човек, който следваше държавните методи на гърците и римляните.
71:1.13 Успехът на римската държава се основаваше на следните фактори:
71:1.14 1. Патриархат.
71:1.15 2. Селско стопанство и опитомяване на животни.
71:1.16 3. Уплътняване на населението — градове.
71:1.17 4. Частна собственост и земя.
71:1.18 5. Робовладеене — класи на гражданите.
71:1.19 6. Покоряване и реорганизация на слабите и изостаналите народи.
71:1.20 7. Ясно обозначена територия с пътища.
71:1.21 8. Силна лична власт на управляващите.
71:1.22 Голямата слабост на римската цивилизация и един от факторите, които съответно доведоха до краха на империята, стана смятаното за либерално и прогресивно положение, освобождаващо юношата от опеката на семейството на възраст двадесет и една години, както и безусловното освобождаване на девойката, която имаше право безпрепятствено да се омъжи за всекиго или да напусне дома си и да води аморален начин на живот. Вредата за обществото се заключаваше не толкова в самите реформи, колкото в тяхната бързина и мащабност. Крахът на Рим показва с какво заплашва твърде стремителният растеж на държавата при едновременен вътрешен упадък.
71:1.23 Появата на зачатъци на държава стана възможно поради отслабването на кръвните връзки и усилването на териториалните връзки и обикновено такива племенни федерации устойчиво се циментираха със завоевания. Макар че за истинската държава е характерен суверенитетът, стоящ над всички второстепенни противоборства и групови разногласия, все пак в държавните формации от по-късен период се запазват много класове и касти — остатъци от предишни кланове и племена. Възникналите впоследствие по-големи териториални държави са преминали през продължителна и жестока борба с тези по-малки еднокръвни кланови групи и племенното управление беше необходимата преходна форма между семейната и държавна власт. По-късно много кланове възникнаха на основание търговските и други промишлени обединения.
71:1.24 Ако обединението на държавите търпи провал, започват обратно движение и до-държавните методи на управление — такова, каквото беше феодализмът в средновековна Европа. В това смутно време териториалната държава претърпя крах; извърши се връщане към неголемите феодални групировки, към клановите и племенни стадии на развитие. Даже днес такива полудържави съществуват в Азия и Африка, но не всички те са примери за връщане към предишното състояние; много от тях представляват зародиши на бъдещи държави.
71:2.1 Макар че демокрацията е идеал, тя е продукт на цивилизацията, а не на еволюцията. Не бързайте! Бъдете внимателни в избора, тъй като демокрацията е съпроводена с определени опасности:
71:2.2 1. Възвисяване на посредствеността.
71:2.3 2. Избиране на посредствени и невежи управители.
71:2.4 3. Неспособност да се признаят основните факти на социалната еволюция.
71:2.5 4. Опасност от всеобщото избирателно право, предоставено на ленивото и необразовано мнозинство.
71:2.6 5. Робско подчинение на общественото мнение; мнозинството не винаги е право.
71:2.7 Общественото мнение, общото мнение винаги е задържало развитието на обществото; при все това то е необходимо, тъй като макар и да забавя развитието на обществото, то запазва цивилизацията. Възпитанието на общественото мнение е единственият надежден и истински метод за ускоряване развитието на цивилизацията; силата е само временно средство и културният растеж все повече ще се ускорява успоредно със смяната на погребалните урни с избирателните. Общественото мнение, нравите са основната стихийна енергия в социалната революция и в развитието на държавата, но за да донесе на държавата полза, проявлението на тази енергия трябва да бъде ненасилствено.
71:2.8 Нивото на развитие на обществото зависи непосредствено от това, доколко ненасилственото обществено мнение е способно да контролира поведението на гражданите и държавната администрация. Истински цивилизовано управление се появи едва тогава, когато на общественото мнение беше дадено право на глас. Всеобщите избори не винаги дават правилните решения, но те са правилният път даже в случаите на неправилно решение. Еволюцията не веднага довежда до висше съвършенство — по-скоро тя върви по пътя на сравнителното и постепенно практическо приспособяване.
71:2.9 В еволюцията на ефективната и успешна форма на представителното управление съществуват десет степени или етапи:
71:2.10 1. Свобода на личността. Трябва да изчезнат робството, зависимостта, всички форми на заробване на човека.
71:2.11 2. Свобода на разума. Дотогава, докато свободните хора не станат образовани — обучени разумно да мислят и мъдро да планират, свободата обикновено носи повече вреда, отколкото полза.
71:2.12 3. Непоколебимост на закона. Свободата може да съществува само тогава, когато желанията и хрумванията на човешките управители се заменят със законодателни актове, опиращи се на признаването на основния закон.
71:2.13 4. Свобода на словото. Представителното управление е немислимо без свободата на всички форми на изражение на човешките стремежи и възгледи.
71:2.14 5. Осигуряване на собствеността. Всяко управление ще бъде кратко, ако не осигурява правото за използване на лична собственост в една или друга форма. Човекът желае да използва, контролира, дарява, продава, отдава под аренда и завещава личната си собственост.
71:2.15 6. Право на подаване на петиции. Представителното управление признава на гражданите правото да бъдат изслушвани. Правото за подаване на петиции е неотменно право на свободния гражданин.
71:2.16 7. Право на управление. Само възможността да бъде изслушван е недостатъчна; силата на петицията трябва да осигурява реалното въздействие спрямо правителството.
71:2.17 8. Всеобщо избирателно право. Представителното управление подразбира наличие на разумен, ефективен и всеобщ контингент от избиратели. Характерът на такова управление винаги ще се определя от характера и нивото на тези, които го съставляват. С развитието на цивилизацията избирателното право — оставайки всеобщо за двата пола, ще претърпи съществени изменения, ще бъде прегрупирано и диференцирано.
71:2.18 9. Контрол над дейността на държавните служещи. Никаква форма на гражданско управление няма да бъде полезна и ефективна, ако гражданите не притежават и не използват мъдри методи за ръководство и контрол над дейността на длъжностните лица и държавните служители.
71:2.19 10. Разумни и подготвени представители. Съществуването на демокрация зависи от успеха на представителното управление, което е обусловено от практиката на избиране на държавните постове само на професионално подготвени, интелектуално компетентни, социално лоялни и морално достойни индивиди. Само при такива условия може да се запази избраното от народа, съществуващото с помощта на народа и действащото за благото на народа правителство.
71:3.1 Политическата или административна форма на управление няма голямо значение, при условие че осигурява прерогативите на обществения прогрес: свобода, сигурност, образование и социално взаимодействие. Ходът на социалната еволюция се определя не от това каква е държавата, а от това какво прави. В крайна сметка никаква държава не е способна да надмине нравствените ценности на своите граждани, проявяващи се в избрани лидери. Невежеството и егоизмът водят до крах даже висшия тип управление.
71:3.2 Колкото и тъжно да е, но за своето запазване обществото винаги се е нуждаело от национален егоизъм. Чак до днешни времена доктрината за избрания народ служеше за главен фактор за сплотяване на племената и формиране на нациите. Но никаква държава не е способна да постигне идеалните нива на функциониране, докато в нея не са изживени всички видове нетърпимост, вечно враждебна на прогреса. И с най-голям успех нетърпимостта се преодолява чрез съгласуване на науката, търговията, развлеченията и религията.
71:3.3 Идеалната държава функционира под въздействието на три могъщи и съгласувани стимула:
71:3.4 1. Преданост, изпълнена с любов и произтичаща от осъзнаване братството между хората.
71:3.5 2. Разумен патриотизъм, възпитан върху основата на мъдри образци.
71:3.6 3. Космическа интуиция, разбирана от гледна точка на планетарните факти, потребности и цели.
71:3.7 Законите на идеалната държава са малобройни. Те преминаха епохата на негативистичните табута и влязоха в ерата на позитивния прогрес на индивидуалната свобода, настъпваща с постигането на по-голям самоконтрол. Такава държава не само подбужда своите граждани да работят, но също така ги въвлича и в полезно и облагородяващо използване на свободното време, което с прогреса на машинния век нараства благодарение на освобождаването от тежкия труд. Свободното време трябва не само да се консумира, но и да произвежда.
71:3.8 Нито едно общество не достига високо ниво на развитие, ако допуска безделието или се примирява с бедността. Но с бедността и зависимостта не може да се свърши никога, ако недоразвитите и дегенеративни елементи получават широка помощ и безпрепятствено се размножават.
71:3.9 Нравственото общество трябва да се стреми към поддържане на самоуважението на своите граждани и към предоставяне на всеки нормален индивид на адекватна възможност за самореализация на своите способности. Такъв план за социално развитие би довел до създаването на културно общество с високо ниво. Правителството трябва да поощрява социалната еволюция, осъществявайки минимум регулативен контрол. Най-добра е тази държава, която повече координира и по-малко управлява.
71:3.10 Идеалите на държавата трябва да се постигат еволюционно, за сметка на постепенния растеж на гражданското съзнание, признаването на общественото служене като дълг и привилегии. Отначало, след периода на управление на продажните политици, хората възприемат тежестта на правителствената служба като задължение, но впоследствие те се стремят към такова служене като към привилегия и висша чест.
71:3.11 Интелектуалните достойнства на тези граждани, които доброволно поемат ангажимента по управлението на държавата, достоверно отразяват състоянието на съответното ниво на цивилизацията. Понастоящем в държавата всеобщото благоденствие на градовете и провинциите се управлява от експертите, управляващи ги точно така, както се управляват и всякакви други форми на икономически и комерсиални обединения на хора.
71:3.12 В развитите държави политическата дейност се почита като висше призвание на гражданина. Най-великата цел на най-мъдрите и най-благородни граждани е да завоюват обществено признание, да бъдат избрани и назначени на отговорни правителствени постове и такива правителства присъждат своите висши награди за гражданска и обществена служба. По-нататък в редовете на тези, на които се присъждат награди, вървят (в посочената последователност) философи, просветители, учени, промишленици и военни. Успехите на децата са висша награда за родителите, а чисто религиозните учители — посланици на духовното царство, получават своята истинска награда в друг свят.
71:4.1 За да оцелеят, икономиката, обществото и управлението трябва да се развиват. В еволюционния свят статистическите условия са признак на упадък; съхраняват се само тези институции, които прогресират, следвайки течението на еволюцията.
71:4.2 Програмата за развитие на еволюиращата цивилизация включва следните фактори:
71:4.3 1. Запазване на индивидуалните свободи.
71:4.4 2. Защита на семейството.
71:4.5 3. Съдействие на икономическата сигурност.
71:4.6 4. Предотвратяване на заболяванията.
71:4.7 5. Задължително образование.
71:4.8 6. Задължителна заетост.
71:4.9 7. Плодотворно използване на свободното време.
71:4.10 8. Грижа за нещастните.
71:4.11 9. Расово усъвършенстване.
71:4.12 10. Съдействие на науката и изкуството.
71:4.13 11. Съдействие на философията — мъдростта:
71:4.14 12. Повишаване на космическата интуиция — духовността.
71:4.15 И този прогрес в изкуството на цивилизацията води непосредствено към постигане на висшите човешки и божествени цели, към които се стремят смъртните: социалното постижение на братството на хората и личното богосъзнание, което започва да се разкрива в най-голямото желание на всеки индивид да изпълни волята на небесния Баща.
71:4.16 Появата на истинското братство означава настъпване на такъв обществен ред, когато всеки с удоволствие помага на своите братя да носят тежестта на живота и действително желае да живее съгласно златното правило. Но такова идеално общество не може да се въплъти, докато слабите или порочните чакат възможността несправедливо и нечестиво да използват тези, чиято основна подбуда е стремежът да служиш на истината, красотата и добродетелите. В такава ситуация е реален само един път: тези, които живеят по “златното правило”, могат да основат прогресивно общество, в което ще изповядват своите идеали и едновременно надлежно ще се защитават от своите изостанали другари, които биха могли да се опитат да използват техните мирни наклонности или да разрушат тяхната напредваща цивилизация.
71:4.17 Идеализмът никога няма да се запази на еволюиращата планета, ако във всяко поколение идеалистите позволяват на хората с по-низш начин на мислене да унищожават себе си. Ето в какво е голямото изпитание на идеализма: способно ли е развитото общество да поддържа такова ниво на военна готовност, което да го защити от всякакви нападения на войнствените му съседи, без да се поддава на изкушението да използва тази военна мощ за агресивни действия против други народи с цел обогатяване и национално възвеличаване? За да оцелее, нацията трябва да се намира в състояние на готовност и само религиозният идеализъм е способен да попречи на порочното превръщане на готовността в агресия. Само любовта и братството са способни да предотвратят угнетяването на слабите от силните.
71:5.1 Конкуренцията е неотменима от социалния прогрес, но неконтролируемата конкуренция поражда насилие. В съвременното общество конкуренцията постепенно изтласква войната с това, че определя мястото на индивида в промишленото производство, точно както и решава съдбата на самите производства. (Преднамереното убийство и войната се отличават по своя нравствен статут: убийството стана незаконно от ранните дни на съществуването на обществото, докато войната още никога не е била обявявана извън законите от цялото човечество.)
71:5.2 Идеалната държава регулира общественото поведение само в тази степен, която е достатъчна за изключване на насилието в конкуренцията между хората и предотвратяване на несправедливостта в личната инициатива. Огромният проблем на държавата се заключава в следното: как да се гарантира мирното и спокойно развитие на промишлеността, да се плащат налози за поддържането на държавната мощ и едновременно да не се допуска налогооблагането да се превръща в пречка за производството, а държавата — в паразит или тиранин?
71:5.3 При началния етап на развитие на света конкуренцията е необходима за прогреса на цивилизацията. В процеса на еволюцията все по-ефективно става сътрудничеството. В развитата цивилизация сътрудничеството е по-ефективно, отколкото конкуренцията. Древният човек се стимулира от конкуренцията. За ранния етап на еволюцията е характерно оцеляването на тези, които са приспособени биологически, но последващите цивилизации по-успешно се развиват за сметка на разумното сътрудничество, другарското взаиморазбиране и духовното братство.
71:5.4 Разбира се, конкуренцията в промишлеността е крайно разорителна и във висша степен неефективна, но не следва да се одобряват никакви опити да се избавим от този празен ход, ако такива преобразувания дори в най-малка степен засягат която и да било от основните свободи на човека.
71:6.1 Съвременната икономика, която се мотивира от печалбата, е обречена, ако стремежът към печалба не се допълва от стремеж за служене. Безжалостната конкуренция, основана на тесногръдо удовлетворяване на собствените интереси, в крайна сметка разрушава даже това, което се опитва да запази. Мотивацията, изключваща всичко останало и съсредоточена само върху личните интереси, е несъвместима с идеалите на християнството и още по-несъвместима с ученията на Иисус.
71:6.2 В икономиката мотивацията на печалбата и мотивацията на служенето се отнасят така, както в религията — мотивацията на страха и мотивацията на любовта. Но не следва внезапно да се унищожава или отстранява подбудата към печалба: тя принуждава много нехайни по своята природа смъртни прилежно да се трудят. При все това съвсем не е задължително целите на този възбудител на социална енергия да бъдат винаги егоистични.
71:6.3 Стремежът към печалба в икономическата дейност е абсолютно низък и съвършено недостоен за развитото общество; при все това той е необходим фактор за началните етапи от съществуването на цивилизацията. Не следва да се лишава човекът от мотивацията на печалбата дотогава, докато той не овладее солидно висшите типове некомерсиални стимули в икономическите стремежи и бъдещото служене — трансцендентални подбуди към висша мъдрост, високо братство и възвишени духовни постижения.
71:7.1 В основата на стабилната държава лежи културата; в нея господстват идеалите; тях ги движи служенето. Целта на образованието трябва да бъде придобиване на умения, овладяване на мъдрост, разкриване на индивидуалността и постигането на духовни ценности.
71:7.2 В идеалната държава образованието продължава в течение на целия живот и в съответното време основно занимание става философията. Гражданите на такава държава се стремят към мъдростта като към метод за задълбочаване на постигането на смисъла на човешките взаимоотношения, значението на реалностите, величието на ценностите, целите на живота и висотите на космическото предназначение.
71:7.3 Урантийците трябва да имат представа за културното общество от нов и по-висш тип. С отмирането на икономическата система, основана само на печалбата, образованието ще се издигне на ново качествено ниво. Твърде дълго то е било провинциално, милитаристично, усилващо егоизма и развиващо кариеризма. Някога то трябва да стане всемирно, идеалистично, разкриващо индивидуалността, космическо по своето проникновение.
71:7.4 В последно време образованието излезе изпод контрола на духовенството и премина в ръцете на юристите и бизнесмените. В края на краищата е необходимо да го предадем на философите и учените. Учителите са длъжни да бъдат свободни същества, истински лидери, за да може философията — стремежът към мъдростта, да може да стане предмет на образованието.
71:7.5 Образованието е наука да се живее. То трябва да продължава в продължение на целия живот, за да може човечеството постепенно да се издигне до последователно нарастващите нива, достъпни за смъртната мъдрост:
71:7.6 1. Знаенето на нещата.
71:7.7 2. Осъзнаването на значенията.
71:7.8 3. Разбирането на ценностите.
71:7.9 4. Благородството на труда — дълг.
71:7.10 5. Мотивацията на целта — нравственост.
71:7.11 6. Любовта към служенето — характер.
71:7.12 7. Космическата интуиция — духовна проницателност.
71:7.13 И след това, с помощта на тези постижения, мнозина ще се издигнат на пределно за смъртния разум ниво — нивото на Богосъзнание.
71:8.1 Единствената свещена черта на всяка форма на човешко управление е делението на институцията на държавата на три функционални области: изпълнителна, законодателна и съдебна. Вселената се управлява в съответствие с такъв план за разделяне функциите и властта. С изключение на тази божествена концепция ефективната социална регулация на гражданското управление, една или друга форма на държавно устройство няма принципно значение, при условие че целта на гражданите е стремежът към все по-голям самоконтрол и обществено служене. Интелектуалната дълбочина, икономическата мъдрост, социалната разумност и моралната устойчивост на народа — всичко това достоверно се отразява в институцията на държавата.
71:8.2 Еволюцията на държавността предполага постепенен преход от едно ниво към друго в следния ред:
71:8.3 1. Създаване на триединно управление, състоящо се от изпълнителната, законодателната и съдебната клонки на властта.
71:8.4 2. Свобода на обществената, политическата и религиозната дейност.
71:8.5 3. Унищожаване на всички форми на робство и зависимост между хората.
71:8.6 4. Предоставяне на гражданите на възможности да контролират нивото на данъчното облагане.
71:8.7 5. Учредяване на системи за непрекъснато образование — обучение, продължаващо от люлката до гроба.
71:8.8 6. Необходимото съгласуване между местната и централната власт.
71:8.9 7. Поощряване на развитието на науката и победа над заболяванията.
71:8.10 8. Нужното признание на равенството на половете и съгласувана дейност на мъжете и жените в семейството, училището и църквата при специализирано участие на жените в производствената и държавна дейност.
71:8.11 9. Отстраняване на робската зависимост от тежкия труд благодарение на изобретяването на машините и последващите постижения на машинния век.
71:8.12 10. Преодоляване на многоезичието — тържество на всеобщия език.
71:8.13 11. Прекратяване на войните — международно разрешаване на държавните и расови разногласия с помощта на континентални съдилища на нациите, възглавявани от висш планетарен съд, който автоматически се попълва от периодически излизащите в оставка глави на континенталните съдилища. Континенталните съдии притежават властови пълномощия, световният съд е консултативно-нравствен.
71:8.14 12. Световен стремеж към мъдростта — възвисяване на философията. Развитие на всемирна религия, която ще стане предвестник на встъпването на планетата в началните стадии от ерата на светлината и живота.
71:8.15 Такива са предпоставките за прогресивното управление и отличителните признаци на идеалната институция на държавата. Урантия е далеч от претворяването на тези възвишени идеали, но цивилизованите народи вече направиха първата крачка: човечеството застана на пътя, водещ към висшите еволюционни цели.
71:8.16 [Подготвено от Мелхиседек от Небадон.]
| Документ 70. Еволюция на управлението при хората |
Индекс
Множествена версия |
Документ 72. Управлението на една съседна планета |