© 2014 Фондация Урантия
| Документ 75. Простъпката на Адам и Ева |
Индекс
Множествена версия |
Документ 77. Промеждутъчните създания |
76:0.1 КОГАТО Адам взе решение да отдаде първата Градина на нодитите без бой, той и неговите спътници не можеха да се придвижат на запад, тъй като в тяхно разпореждане нямаше годни за такова пътешествие лодки. Те не можеха да отидат на север, защото северните нодити вече бяха тръгнали към Едем. Те се опасяваха да вървят на юг, където хълмистите райони гъмжаха от враждебни племена. Единственото открито направление оставаше източното и затова те се устремиха на изток, в благодатното по това време междуречие на Тигър и Ефрат. И много от тези, които останаха, по-късно се отправиха на изток, за да се присъединят към адамитите в тяхната нова долинна родина[1].
76:0.2 Каин и Санса се родиха още преди адамическият керван да се добере до своята цел, междуречието на Месопотамия. Лаотта — майката на Санса, загина при раждането на своята дъщеря. Ева понесе жестоки мъчения, но успя да оживее благодарение на своята огромна сила; тя откърми детето на Лаотта, Санса, и го отгледа заедно с Каин. Когато Санса порасна, тя се превърна в необикновено талантлива жена. Тя стана жена на Сарган — вожда на северните племена на синята раса, и спомогна за развитието на сините хора от онова време.
76:1.1 Измина почти година, преди керванът на Адам да достигне река Ефрат. Поради пълноводието в течение на почти шест седмици те стояха на лагер в долината на запад от течението, докато не им се отдаде да достигнат до междуречието, където щеше да се появи втората Градина.
76:1.2 Когато до обитателите на тази земя достигна слух, че при тях идват царят и първосвещеникът на Едемската Градина, те бързо се оттеглиха към източните хълмове. Достигайки до целта си, Адам установи, че цялата желана територия беше свободна. Тук, в тази нова местност, Адам и неговите помощници се заеха да строят нови жилища и да създават нов център за култура и религия.
76:1.3 Това място беше известно на Адам като един от трите изначални варианта, избрани от комисията, която се занимаваше с търсене на подходящи места за предложената от Ван и Амадон Градина. В тези времена Тигър и Ефрат сами по себе си осигуряваха надеждна естествена преграда, а на неголямо разстояние на север от втората Градина двете реки се сближаваха, което позволяваше да се построи стена с дължина деветдесет километра за защита на южната част на междуречието.
76:1.4 Заселвайки се в новия Едем, на адамитите се наложи да се приспособят към примитивен начин на живот: тази земя изглеждаше наистина прокълната. Природата за пореден път диктуваше своите закони. Този път адамитите бяха принудени с тежък труд да се сдобиват с препитание на неподготвена земя и да привикнат към живот в условията на враждебната природа и противоречията на смъртното съществуване. Те завариха първата Градина частично подготвена за тях, но втората се наложи да създават със своите собствени ръце, с “пот на челото”[2].
76:2.1 По-малко от две години след Каин се роди Авел — първото дете на Адам и Ева, родено във втората Градина[3][4]. Когато стана на дванадесет години, той реши да стане скотовъд, а Каин избра земеделието.
76:2.2 В онези времена съществуваше обичай да се правят дарения на свещенослужителите[5]. Всеки даваше това, което имаше: скотовъдите докарваха добитък, фермерите донасяха дарове на земята. Съгласно този обичай Каин и Авел също периодически правеха дарения на свещениците. Много пъти момчетата спореха за сравнителните достойнства на своите занимания и Авел бързо забеляза, че предпочитание се отдава на неговите жертвоприношения на животни. Напразно напомняше Каин за традициите на първия Едем, където се предпочитаха даровете на земята. Авел не признаваше това и всячески се надсмиваше над смущението на своя по-голям брат.
76:2.3 Адам действително се стремеше да отучи обитателите на първия Едем от жертвоприношенията на животни, затова в своите спорове Каин обосновано се позоваваше на прецедент. Но организацията на религиозния живот на втория Едем беше нелеко дело. Адам беше претоварен с много проблеми, свързани със строителството, отбраната и селското стопанство. Крайно подтиснат духовно, той повери организацията на вероизповеданието и образованието на тези нодити, които се занимаваха с това в първата Градина; достатъчни бяха няколко години и извършващите богослужение нодитски свещеници започнаха да се завръщат към нормите и правилата на доадамовите времена.
76:2.4 Момчетата никога не се погаждаха помежду си и споровете за жертвоприношенията още повече разпалваха тяхната ненавист. Авел знаеше, че е син както на Адам, така и на Ева, и не изпускаше нито един случай да напомни на Каин за това, че Адам не е негов баща. Каин не беше чистокръвен представител на виолетовата раса, тъй като неговият баща принадлежеше към тези нодити, които по-късно се смесиха със синята и червената раса, а също и с коренните андонити. И всичко това в съчетание с наследствената агресивност на Каин го караше да храни все по-голяма ненавист към своя по-млад брат.
76:2.5 Веднъж, когато юношите бяха съответно на осемнадесет и двадесет години, напрегнатите отношения между тях се разрешиха: насмешките на Авел доведоха неговия войнствен брат в такава ярост, че в гнева си Каин се нахвърли върху него и го уби[6].
76:2.6 Наблюдавайки поведението на Авел, можем да забележим каква роля играят средата и образованието като фактори за развитието на характера. Авел притежаваше идеална наследственост, а наследствеността лежи в основата на всеки характер. Но влиянието на лошата среда практически сведе до нулата тези великолепни заложби. Авел, особено в младите си години, се подлагаше на силното въздействие на неблагоприятното обкръжение. Той щеше да стане съвършено друг човек, ако беше доживял до двадесет и пет или тридесет години, когато щеше да се прояви по-съвършената наследственост. Добрата среда не може съществено да компенсира недостатъците на характера, произтичащи от лоша наследственост, но лошата среда е способна в значителна степен да провали прекрасната наследственост, поне в младостта. Доброто социално обкръжение и надлежното образование са необходимата почва и атмосфера за извличане на всички потенциални възможности от добрата наследственост.
76:2.7 Родителите узнаха за смъртта на Авел, когато неговите кучета докараха стадото му в къщи без своя стопанин. За Адам и Ева Каин бързо се превръщаше в мрачно напомняне за собствената им простъпка и те подкрепиха неговото решение да напусне Градината.
76:2.8 Животът на Каин в Месопотамия не беше особено щастлив, тъй като той стана толкова необичаен символ на простъпката на Адам и Ева. Не че неговите другари се отнасяха зле с него, но той се досещаше за тяхното скрито негодувание. Но Каин знаеше, че не притежавайки племенния знак, той ще бъде убит от първите срещнати членове на съседното племе[7]. Страхът и донякъде угризенията на съвестта му го доведоха до разкаяние. Каин нямаше Настройчик, той никога не почиташе семейната дисциплина и презираше религията на своя баща. Но сега той дойде при своята майка Ева, за да се обърне за духовна помощ и съвет, и когато искрено помоли за божествено участие, в него се всели Настройчик. И този Настройчик, който пребиваваше в него и го охраняваше, даде на Каин това преимущество и превъзходство, което го поставиха в равно положение с внушаващите огромен страх племена на Адам[8].
76:2.9 Така Каин се отправи в земята Нод, на изток от втория Едем[9]. Той стана велик вожд на една от групите, принадлежащи към народа на неговия баща, и в определена степен изпълни предсказанието на Серапатия, тъй като в течение на целия свой живот той действително спомагаше за укрепването на мира между това племе от нодити и адамити. Каин се ожени за Ремона — своя далечна родственица, а тяхното първо дете, Енох, стана главата на еламитските нодити[10]. И в течение на много векове между еламитите и адамитите цареше мир.
76:3.1 Колкото повече съществуваше втората Градина, толкова по-очевидни ставаха последствията от простъпката. Адам и Ева дълбоко тъгуваха по своя предишен, прекрасен и спокоен дом, по своите деца, изпратени в Едемия. Тази великолепна двойка, понижена до нивото на обикновената плът на дадения свят, действително предизвикваше съчувствие, но те достойно и мъжествено понасяха своето унизено положение.
76:3.2 Мъдрият Адам прекарваше голяма част от своето време с децата си и техните другари, занимавайки се с възпитанието в областта на гражданското управление, с методите за образование и религиозно служене. Ако не беше тази предвидливост, неговата смърт щеше да доведе до хаос. В действителност смъртта на Адам практически не повлия върху състоянието на делата на неговия народ. Но дълго преди своята смърт Адам и Ева разбраха, че техните деца и последователи постепенно се научиха да забравят своята слава в Едем. И за повечето от техните привърженици забвението на едемското величие беше за добро: можеше с по-голяма вероятност да се надяват на това, че няма да изпитват излишно недоволство от своята по-малко благоприятна среда.
76:3.3 Гражданските управители на адамитите бяха потомци на синовете на първата Градина. Първият син на Адам — Адамсин (Адам бен Адам), основа вторичния център на виолетовата раса на север от втория Едем. Вторият син на Адам — Евасин, стана прекрасен вожд и управляващ; той оказваше огромна помощ на своя баща. Евасин умря по-рано от Адамсин и неговият най-голям син — Янсад, стана приемник на Адам като глава на адамическите племена.
76:3.4 Религиозните управители, или духовенството, водят своето начало от Сит — най-големия от останалите живи синове на Адам и Ева, появили се във втората Градина[11]. Той се роди сто двадесет и девет години след пристигането на Адам на Урантия. Сит посвети себе си на повишаване духовното ниво на последователите на своя баща и стана глава на новото духовенство на втората Градина. Неговият син Енос създаде новия тип поклонение, а неговият внук, Каинан, учреди мисионерска служба за окръжаващите племена, близки и далечни[12][13].
76:3.5 Сититското духовенство беше тройнствено начинание, включващо религията, здравето и образованието. Свещениците на този орден получаваха подготовка като изпълнители на религиозни обреди, лекари и санитарни инспектори, както и учители в училищата на градината.
76:3.6 Керванът на Адам достави от първата Градина в междуречието семена и луковици на стотици различни растения и житни култури. Освен това бяха докарани угоени стада и по няколко броя от всеки вид опитомени животни. Това поставяше адамитите в значително по-изгодно положение в сравнение с окръжаващите племена. Те използваха много предимства от бившата култура на първоначалната Градина.
76:3.7 До заминаването от първата Градина Адам и неговото семейство се хранеха само с плодове, житни култури и орехи. По пътя към Месопотамия те за пръв път започнаха да използват треви и зеленчуци. Още на началния етап от съществуването на втората Градина тук започнаха да употребяват месо, но плътта никога не беше част от редовното хранене на Адам и Ева. Нито Адамсин, нито Евасин, нито другите деца на първото поколение, родило се в първата Градина, не преминаха към месна храна.
76:3.8 Адамитите значително превъзхождаха съседните народи в културните си достижения и интелектуално развитие. Те създадоха трета азбука и като цяло заложиха основата за много от това, което положи началото на съвременното изкуство, наука и литература. Тук, в междуречието на Тигър и Ефрат, те съхраниха изкуството на писането, металообработката, грънчарското и тъкаческо майсторство и създадоха архитектура, която остана ненадмината хиляди години.
76:3.9 За своето време семейният живот на виолетовата раса беше идеален. Децата задължително се обучаваха на земеделие, занаяти и животновъдство, тъй като получаваха образованието, необходимо за изпълнение на тайнствените задължения на ситит: свещеник, лекар и учител.
76:3.10 Размишлявайки за сититското духовенство, не бъркайте тези възвишени и благородни проповедници на здравето и религията, тези истински просветители с опорочените и алчни жреци на последващите племена и окръжаващи нации. Религиозните представи на сититите за Божеството и вселената бяха прогресивни и повече или по-малко правилни, нивото на тяхната медицина беше за своето време великолепно, а техните методи за обучение остават ненадминати и до ден днешен.
76:4.1 Адам и Ева бяха основателите на виолетовата раса — деветата човешка раса, появила се на Урантия. Адам и неговите деца имаха сини очи и виолетовите народи се отличаваха със светла кожа и коси — руси, рижи или кестеняви.
76:4.2 Ева не изпитваше болки при ражданията, нямаха родилни мъки и жените от ранните еволюционни раси. Само представителките на смесените раси, образувани от съюза на еволюционния човек с нодитите и по-късно с адамитите, изпитваха мъчителни родилни болки.
76:4.3 Адам и Ева, както и техните йерусемски събратя, получаваха енергия за сметка на двойното хранене, употребявайки както храна, така и светлина, с добавка на някои серафически видове енергия, неразкрити на Урантия. Тяхното урантийско потомство не наследи присъщия на техните родители дар — потреблението на енергия и циркулацията на светлина. Те имаха единната, присъща на техните родители система на кръвообращение: тяхната храна постъпваше чрез кръвта. По своята природа те бяха смъртни, макар и живеещи дълго. Наистина, с всяко следващо поколение продължителността на техния живот все повече се приближаваше до човешката норма.
76:4.4 Нито Адам, нито Ева, нито тяхното първо поколение се хранеха с месото на животни. Те употребяваха за храна изключително “плодове на дървета”[14]. Започвайки от второто поколение, всички потомци на Адам започнаха да се хранят с млечни продукти, но много от тях продължаваха да се придържат към вегетарианството. Много южни племена, с които те впоследствие се обединиха, също не ядяха месо. По-късно повечето от тези вегетариански племена мигрираха на изток и понастоящем съществуват в състава на народите на Индия.
76:4.5 Както физическото, така и духовното зрение на Адам и Ева значително превъзхождаше зрението на съвременните им народи. Техните специални органи на сетивността се отличаваха с особена острота: те бяха способни да виждат промеждутъчните създания и ангелите, Мелхиседек, както и падналия Принц Калигастия, който няколко пъти се явяваше за беседи със своя благороден приемник. Те си запазиха способността да виждат небесните същества в течение на повече от сто години след своята простъпка. Тези особени органи на сетивността бяха не така ярко изразени в техните деца и с всяко последващо поколение все повече се притъпяваха.
76:4.6 В децата на Адам обикновено се заселваха Настройчици, тъй като всички те несъмнено притежаваха способност за продължаване на живота. Това знаменито потомство беше не толкова подвластно на страха, колкото бяха децата на еволюцията. В съвременните раси на Урантия има толкова много страх, защото във връзка с бързия провал на плановете по физическото усъвършенстване на расите вашите предци получиха толкова малка част от жизнената плазма на Адам.
76:4.7 Телесните клетки на Материалните Синове и техните потомци притежават много по-голяма съпротивляемост към заболяванията, отколкото клетките на еволюционните същества — изначалните обитатели на планетата. Клетките на коренните раси са сходни с живите възбудители на заболяванията — микроскопичните и ултрамикроскопичните организми на дадения свят. Именно затова на урантийските учени се налага да полагат толкова усилия в борбата с многобройните физически заболявания. Вие щяхте да притежавате много по-голяма съпротивляемост към болестите, ако във вашите тела течеше адамическа кръв.
76:4.8 Установявайки се във втората Градина в долината на Ефрат, Адам реши да остави на Урантия колкото може повече от своята жизнена плазма, която щеше да донесе на света полза след неговата смърт. В съответствие с това Ева стана глава на комисията от дванадесет члена, занимаващи се с въпросите по усъвършенстването на расите. До смъртта на Адам тази комисия избра 1, 682 жени от най-добрия урантийски тип и тези жени бяха оплодени с жизнената плазма на Адам. С изключение на 112 човека, всички техни деца доживяха до зряла възраст, така че светът по такъв начин получи полза от привнасянето на 1, 570 високо развити мъже и жени. Макар че бъдещите майки се набираха измежду всички окръжаващи племена и представляваха почти всички световни раси, повечето бяха избрани измежду най-добрите нодитски родове; те положиха началото на могъщата раса на андитите. Тези деца бяха родени и възпитани в племената, към които принадлежаха техните майки.[15]
76:5.1 Скоро след създаването на втория Едем на Адам и Ева по надлежен начин им съобщиха, че тяхното разкаяние се приема и че макар че са обречени да споделят участта, подготвена за смъртните от дадения свят, те сигурно ще получат правото да влязат в числото на съхранилите се спящи смъртни на Урантия. Те свято вярваха в това евангелие на възкресението и възраждането, толкова трогателно възвестено им от Мелхиседек. Тяхното правонарушение се заключаваше в невярно съждение, а не в греха на съзнателното и преднамерено въстание.
76:5.2 Като жители на Йерусем Адам и Ева не притежаваха Настройчици на Съзнанието; те нямаха Настройчици и тогава, когато действаха на Урантия във времената на първата Градина. Но скоро след понижаването на техния статут до нивото на смъртни те почувстваха в себе си ново присъствие и разбраха, че човешкият статут, в съчетание с искреното разкаяние, са позволили на Настройчиците да се заселят в тях. Именно съзнанието за това, че те притежават Настройчици, беше огромно утешение за Адам и Ева през целия останал им живот. Те знаеха, че са претърпели неуспех като Материални Синове на Сатания, но те също така знаеха и това, че Райският път все още остава открит за тях като за възходящи синове на вселената.
76:5.3 Адам знаеше за възкресението във връзка със завършването на съдния период, което се извърши едновременно с неговото пристигане на планетата, и предполагаше, че той и неговата спътница вероятно ще бъдат възсъздадени във връзка с пристигането на Сина от следващата категория. Той не знаеше, че Михаил, Властелинът на тази вселена, трябва скоро да се яви на Урантия. Той очакваше, че следващият ще бъде син от категорията на Авоналовците. Независимо от това неизменно утешение за Адам и Ева бяха размишленията за единственото за целия им живот лично послание, получено от Михаил, макар че им беше трудно да разберат неговия смисъл. Сред изразените (твърдения за) дружба и участие в него се казваше “Аз взех под внимание обстоятелствата на вашата простъпка, помня желанието на вашите сърца да бъдете винаги предани на волята на Моя Отец и когато дойда на Урантия, вас ще ви призоват от обятията на смъртния сън, ако подчинените Синове на моята вселена не изпратят за вас преди това.”
76:5.4 Това послание беше огромна загадка за Адам и Ева. Те можеха да разберат завоалираното обещание за възможно специално възкресение и такава перспектива изключително ги радваше, но те не можеха да осмислят намека за това, че е възможно да останат в покой в очакване на възкресението, свързано с личното пристигане на Михаил на Урантия. И затова едемската двойка винаги провъзгласяваше предстоящото идване на Божия Син и предаваше на своите любими вярата — в крайна сметка, поне страстната надежда — в това, че светът на техните грешки и печали ще може да се окаже сфера, избрана от управителя на тази вселена за изпълнение на мисията му на Райски посвещенчески Син. Това изглеждаше твърде хубаво, за да бъде истина, но Адам действително таеше мисълта за това, че разкъсваната от противоречия Урантия ще може съответно да се окаже най-щастливия свят в системата на Сатания — планетата, на която да завижда цялата Небадон.
76:5.5 Адам доживя до 530 години; той умря от това, което може да се определи като старост[16]. Неговият физически механизъм просто се износи; процесът на разрушение просто взе превес над процеса на възстановяване и дойде неизбежният край. Ева умря деветнадесет години по-рано поради отслабнало сърце. Те и двамата бяха погребани в центъра на храма за божествено служение, издигнат по техен план скоро след завършването на строителството на защитаващата колонията стена. Така възникна традицията знаменити и благочестиви мъже и жени да се погребват под пода на храма.
76:5.6 Свръхматериалното управление на Урантия продължаваше да съществува под ръководството на Мелхиседек, но прекият физически контакт с еволюционните р аси беше прекъснат. От далечните дни на телесния персонал на Планетарния Принц в течение на цялата епоха на Ван и Амадон и чак до пристигането на Адам и Ева на планетата се намираха физически представители на вселенското правителство. Но простъпката на Адам и Ева сложи край на този режим, просъществувал повече от четиристотин и петдесет хиляди години. В духовните сфери на ангелските помощници, заедно с Настройчиците на Съзнанието, продължаваха геройски да се борят за спасението на индивидите; но до пристигането на Макивента Мелхиседек, което стана в дните на Авраам, смъртните на Земята нямаха никакъв общ план за постигане на продължително благополучие в света. Макивента, притежавайки могъществото, търпението и властта на Божия Син, съумя да заложи фундамента за по-нататъшно усъвършенстване и духовно възраждане на нещастната Урантия.
76:5.7 Но нещастието не беше единствената съдба на Урантия; тя се оказа също така и най-щастливата планета в локалната вселена Небадон. Урантийци трябва да смятат всичко това за благо, тъй като простъпките на техните предци и грешките на древните управители на света, увеличаването на злото и греха тласнаха планетата в толкова безнадежден хаос, че самото това мрачно минало привлече Михаил Небадонски — привлече го дотолкова, че той избра този свят като място за разкриване на любвеобилната личност на небесния Отец. Въпросът не е в това, че за привеждането в ред на своите объркани дела на Урантия ú беше необходим Син-Създател. По-скоро злото и грехът на Урантия позволиха на Сина-Създател да намери още по-конкретен фон за демонстрация на несравнимата любов, милосърдие и търпение на Райския Баща.
76:6.1 Адам и Ева навлязоха в смъртен покой с дълбоката вяра в обещанието на Мелхиседек за това, че в съответното време те ще се пробудят от съня на смъртта за възобновяване на живота им в обителските светове, толкова познати им от дните, които предшестваха мисията, изпълнена от тях в материален облик на виолетовата раса на Урантия.
76:6.2 Тяхното забвение, потопяването в безсъзнателния сън на планетарните смъртни, не беше дълго. На третия ден след смъртта на Адам — вторият ден след преминалото с големи почести погребение, Гавраил получи разпореждане от Ланафорг, поддържано от временните Всевишни на Едемия и одобрено от представляващия Михаил Салвингтонски Извечно Единен, за провеждането на Урантия на специално възкресяване на прославените смъртни, съхранили се след простъпката на Адам и Ева. И в съответствие с този мандат за специално възкресение — двадесет и шестото на Урантия, Адам и Ева възстановиха своята личност и бяха възсъздадени във възкресителните зали на обителските светове на Сатания заедно с 1, 316 свои другари от първата Градина. Към момента на появата на Адам и Ева на Урантия много други предани души бяха вече преобразувани, доколкото тяхното пристигане се съпровождаше с раздаването на правосъдие, свързано със завършването на съдния период както над спящите съхранили се създания, така и над преуспелите живи възходящи същества.
76:6.3 Адам и Ева бързо преминаха през световете за последователен възход и скоро станаха жители на Йерусем — за пореден път станаха жители на своята родна планета, но този път в състава на друга категория вселенски личности. Те напуснаха Йерусем като постоянни жители — като Божии Синове; върнаха се като възходящи същества — като човешки синове. Тях веднага ги прикрепиха към урантийската служба на столицата на системата и по-късно те влязоха в числото на двадесет и четирите члена на урантийския съвет, изпълняващ съвещателни и контролни функции.
76:6.4 Такъв е разказът за Планетарните Адам и Ева на Урантия — разказ за изпитанията, трагедията и триумфа, във всеки случай личния триумф на благонамерените, но въведени в заблуждение Материални Син и Дъщеря. Несъмнено е, че в крайна сметка това също така е и разказ за окончателния триумф на техния свят и неговите обитатели, измъчени от бунта и изтерзани от злото. Като цяло Адам и Ева внесоха огромен принос в бързото развитие на цивилизацията и ускоряването на биологическия прогрес на човечеството. Те оставиха на Земята велика култура, но тази прогресивна цивилизация не можа да оцелее предвид преждевременното отслабване и постепенното изчезване на адамическата наследственост. Народът е този, който създава цивилизацията; цивилизацията не създава народ.
76:6.5 [Представено серафим Солония — “гласът в Градината”.]
| Документ 75. Простъпката на Адам и Ева |
Индекс
Множествена версия |
Документ 77. Промеждутъчните създания |