1 Бог,Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, [1]
2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете, [2] [3]
3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо, [4]
4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
5 Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога: - "Ти си Мой Син, Аз днес те родих", и пак: "Аз ще Му бъда Отец, и той ще ми бъде Син"? [5]
6 А когато въвежда Първородния във вселената, казва: - "И поклонете се Нему, всички Божии ангели". [6]
7 И за ангелите казва: - "Който прави ангелите Си силни като ветровете, И служителите Си като огнен пламък";
8 А за Сина казва: - "Твоят престол, о Боже е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правотата. [7]
9 Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".
10 И пак: "В началото Ти, Господи си основал земята, И делото на твоите ръце е небето;
11 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтяват като дреха,
12 И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
13 А кому от ангелите е рекъл някога: - "Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твоето подножие"?
14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение? [8]