© 2014 Фондация Урантия
0:0.1 В УМОВЕТЕ на смъртните на Урантия — а именно така се нарича вашият свят, съществува огромно объркване по отношение на такива понятия като “Бог”, “божественост” и “божество”. Човешките същества са още по-объркани и несигурни относно взаимовръзките между божествените личности, обозначени с тези многобройни названия. Предвид оскъдността на понятийните средства и свързаното с това повсеместно смесване на представите на мен ми беше поръчано да съставя настоящото предисловие за поясняване на смисъла, който следва да се придава на определени словесни символи, използвани в материалите, преведени на английския език, използван на Урантия от упълномощения корпус от просветители на Орвонтон.
0:0.2 В своя стремеж да разширим космическото съзнание и да усъвършенстваме духовното възприятие ние сме ограничени от използването на несъвършения език на този свят, което изключително много усложнява излагането на разширените понятия и новите истини. Но нашият мандат ни задължава да направим всичко възможно за предаването на смисъла, като използваме словесните символи на английския език. В съответствие с полученото указание ние бяхме инструктирани да въвеждаме нови термини само в случаите на отсъствие на английски еквивалент, способен да изрази понятието частично или дори с известно изкривяване на смисъла.
0:0.3 С надеждата да помогнем на всеки смъртен, четящ внимателно тези материали, да ги разбере и да избегнем объркване, ние смятаме за необходимо да включим в настоящото предисловие кратко пояснение на смисъла, предаван от многобройните английски думи за означаване на Божеството и на някои свързани с това понятие неща, значения и ценности на космическата реалност.
0:0.4 Но за да съставим това предисловие за определенията и ограниченията на терминологията, е необходимо предварително да разясним съответните термини, използвани по-нататък. Поради това само по себе си предисловието не е завършено цяло; то е само ръководство, призвано да помогне на тези, които ще пристъпят към четене на следващите глави, разказващи за Божеството и Вселената на вселените и съставени от Орвонтонската комисия, изпратена за тази цел на Урантия.
0:0.5 Вашият свят — Урантия, е една от многото сходни обитаеми планети от локалната вселена Небадон. Тази вселена, заедно с други подобни творения, образува свръхвселената Орвонтон, от чиято столица Уверса пристигна нашата комисия. Орвонтон е една от седемте свръхвселени на времето и пространството, въртящи се около нямащото начало и край творение с божествено съвършенство — централната вселена Хавона. В центъра на тази вечна централна вселена се намира неподвижният Райски Остров — географски център на безкрайността и местопребиваването на вечния Бог.
0:0.6 Седемте развиващи се свръхвселени, в съвкупност с централната божествена вселена, обикновено се определят от нас като голямата вселена; тук влизат творенията, които сега вече са организирани и населени. Всички те са част от мирозданието, включващо и ненаселени, но намиращи се в състояние на движение вселени на външното пространство.
¶ I. БОЖЕСТВО И БОЖЕСТВЕНОСТ
0:1.1 Вселената на вселените демонстрира феномена на активност на Божеството на разнообразни нива на космическите реалности, интелектуални значения и духовни ценности, но всички тези проявления — личностни или други, са божествено координирани.
0:1.2 БОЖЕСТВОТО може да се олицетворява като Бог; то притежава доличностни и свръхличностни атрибути, които не са напълно понятни на човека. Божеството се отличава с качеството единство — действително или потенциално, на всички свръхматериални нива на реалността; това обединяващо качество най-добре се разбира от създадените същества като божественост.
0:1.3 Божеството функционира на личностно, доличностно и свръхличностно нива. Всеобхватното Божество функционира на седем нива:
0:1.4 1. Статично — самосъдържащо се и самосъществуващо Божество.
0:1.5 2. Потенциално — самопроизволно и самопреднамерено Божество
0:1.6 3. Асоциативно — самоперсонализирано и божествено братско Божество.
0:1.7 4. Съзидателно — саморазпространяващо се и божествено разкрито Божество.
0:1.8 5. Еволюционно — саморазширяващо се и отъждествяващо се със създанията Божество.
0:1.9 6. Висше — самоемпирично, обединяващо създанията и Създателя Божество. Божество, действащо на първото ниво на отъждествяване със създанията като пространствено-времеви върховни управляващи голямата вселена, което понякога се означава като Върховност на Божеството.
0:1.10 7. Пределно — самопроектиращо се, излизащо извън пределите на времето и пространството Божество. Божество всемогъщо, всезнаещо и вездесъщо. Божество, функциониращо на второ ниво на проявление на обединяващата божественост като ефективни върховни управляващи и абсонитни вседържители на мирозданието. В сравнение със служенето на Божествата в голямата вселена тази абсонитна функция в мирозданието е равносилна на всеобщото върховно управление и свръхподдръжка, което понякога се нарича Пределност на Божеството.
0:1.11 Крайното ниво на реалността се характеризира с живот на създанията и пространствено-времеви ограничения. Крайните реалности могат и да нямат край, но те винаги имат начало — те са сътворени. Нивото на Върховността на Божеството може да се осмисли като функция по отношение на крайните съществувания.
0:1.12 Абсонитното ниво на реалността се характеризира с неща и същества, нямащи начало и край, а също така и с преодоляване на времето и пространството. Абсонитните същества не се създават; те възникват — те просто съществуват. Нивото на Пределността на Божеството означава функция по отношение на абсонитните реалности. В която и част на мирозданието да се извършва излизане извън пределите на времето и пространството, всеки път такъв абсонитен феномен са акт на Пределността на Божеството.
0:1.13 Абсолютното ниво няма начало и край и не се намира извън времето и пространството. Например: в Рая пространство и време не съществуват; пространствено-времевият статут на Рая е абсолютен. Екзистенциално това ниво се достига от Божествата на Рая в Троицата, но емпирично това трето ниво на обединяващото проявление на Божеството не е напълно единно. Където, когато и както и да функционира абсолютното ниво на Божеството, при това винаги се проявяват абсолютни, присъщи на Рая ценности и значения.
0:1.14 Божеството може да бъде екзистенциално, както във Вечния Син; емпирично, както във Висшето Същество; асоциативно, както в Бог-Седмократния; неделимо, както в Райската Троица.
0:1.15 Божеството е източникът на всичко божествено. Божеството е непременно и неизменно божествено, но всичко това, което е божествено, не задължително е Божество, макар че то ще бъде свързано с Божеството и ще се стреми към определен аспект на единение с него — единение духовно, интелектуално или личностно.
0:1.16 БОЖЕСТВЕНОСТТА е характерното, обединяващо и координиращо качество на Божеството.
0:1.17 Божествеността се разбира от създадените същества като истина, красота и добродетел; съотнася се в личността като любов, милосърдие и служене; разкрива се на неличностни нива като правосъдие, могъщество и пълновластие.
0:1.18 Божествеността може да бъде съвършена, пълна — както на проявяващото Райското съвършенство екзистенциално ниво, така и на нивото на създателите; тя може да бъде несъвършена — както на характеризиращото пространствено-времевата еволюция емпирично ниво, така и на нивото на създанията; или тя може да бъде относителна, без да е нито съвършена, нито несъвършена, както на някои нива на екзистенциално-емпирични взаимоотношения на Хавона.
0:1.19 В опитите си да постигнем съвършенство във всички аспекти и форми на относителността ние срещаме седем възможни варианта.
0:1.20 1. Абсолютно съвършенство във всички аспекти.[1]
0:1.21 2. Абсолютно съвършенство в някои и относително — във всички останали аспекти.
0:1.22 3. Абсолютни, относителни и несъвършени аспекти в различни съчетания.
0:1.23 4. Абсолютно съвършенство в някои отношения, несъвършенство във всички останали.
0:1.24 5. Отсъствие на абсолютно съвършенство в някакъв аспект, относително съвършенство във всички проявления.
0:1.25 6. Отсъствие на абсолютно съвършенство в някой аспект, относително съвършенство в някои аспекти, несъвършенство в останалите.
0:1.26 7. Отсъствие на абсолютно съвършенство в някое качество, несъвършенство във всички.
¶ II. БОГ
0:2.1 Еволюиращите смъртни изпитват непреодолима потребност от символизация на своите крайни представи за Бога. Осъзнаването от човека на нравствения му дълг и неговият духовен идеализъм представляват ниво на ценност — емпирична реалност, която трудно се поддава на символизация.
0:2.2 Космическото съзнание подразбира признаването на Първопричина, единствената безпричинна реалност. Бог — Всеобщият Баща, действа на три нива на личностното Божество, които се характеризират от суббезкрайна ценност и относително изражение на божествеността:
0:2.3 1. Доличностно — например, в служенето на частици на Отеца, такива като Настройчиците на Съзнанието.
0:2.4 2. Личностно — например, в еволюционния опит на създадените и възпроизведени същества.
0:2.5 3. Свръхличностно — например, във възникналата реалност на някои абсонитни и свързани с тях същества.
0:2.6 БОГ е словесен знак, който означава всички персонализации на Божеството. Този термин се нуждае от ново определение на всяко личностно ниво на активност на Божеството и изисква по-нататъшно уточнение в пределите на всяко от тези нива, тъй като този термин може да се използва за означаване на разнообразните неподчинени и подчинени персонализации на Божеството; например: Райските Синове-Създатели — бащите на локалните вселени.
0:2.7 Терминът “Бог” — така, както го използваме ние, може да се разбира:
0:2.8 По определени — например, Бог Отецът;
0:2.9 По контекст — например, при обсъждане на някое божествено ниво или обединение. Когато се затруднявате да интерпретирате правилно думата “Бог”, ние препоръчваме да го отнасяте към личността на Всеобщия Баща.
0:2.10 Терминът “Бог” винаги обозначава личност. “Божество” може да се отнася или да не се отнася към божествени личности.
0:2.11 В настоящите документи думата “БОГ” се използва в следните значения:
0:2.12 1. Бог-Отец — Създател, Управител и Вседържител[2][3][4]. Всеобщият Баща, Първото Лице на Божеството.
0:2.13 2. Бог-Син — Равноправен Създател, Дух-Властител и Духовен Управляващ. Вечният Син, Второто Лице на Божеството.
0:2.14 3. Бог-Дух — Съвместен Извършител, Всеобщ Обединител и Посветител на Разума. Безкрайният Дух, Третото Лице на Божеството.
0:2.15 4. Бог-Висшият — актуализиращ се или формиращ се Бог на времето и пространството[5]. Личностно Божество, което асоциативно достига пространствено-времевото емпирично сливане на създанията и Създателя. Висшето Същество лично придобива присъщото на Божеството единство като еволюиращ емпиричен Бог на еволюционните създания на времето и пространството.
0:2.16 5. Бог-Седмократният — личност на Божеството, която реално действа където и да е във времето и пространството. Личностните Божества на Рая и техните съзидателни партньори, които функционират в централната вселена и отвъд нейните предели и, чрез енерго-личностен синтез, въплъщавщи се във Висшето Същество на първото ниво на обединяващото разкриване на Божеството във времето и пространството — нивото на създанията. Това ниво, голямата вселена, е сферата на пространствено-времевото низхождане на личностите на Рая и насрещен пространствено-времеви възход на еволюционните създания.
0:2.17 6. Бог-Пределният — възникващият Бог на свръхвремето и преодоляното пространство. Второто емпирично ниво на обединяващото проявление на Божеството. Бог-Пределният подразбира завършеното въплъщение на синтезирани абсонитно-свръхличностни, трансцендентни по отношение на времето и пространството, априорно-емпирични ценности, координирани на завършващите съзидателни нива на реалността на Божеството.
0:2.18 7. Бог-Абсолютният — емпирично формиращият се Бог, който излиза извън пределите на свръхличностните ценности и значения на божествеността и съществува понастоящем като екзистенциално Божество-Абсолют. Това е третото ниво на обединяващото проявление и разпространение на Божеството. На това свръхсъзидателно ниво Божеството изчерпва персонализируемия потенциал, натъква се на завършването на божествеността и изчерпва своите възможности за саморазкриване на последващите и нарастващи нива на друга персонализация. Божеството достига, сблъсква се и се съединява с Безусловния Абсолют.
¶ III. ПЪРВИЯТ ИЗТОЧНИК И ЦЕНТЪР
0:3.1 Всеобхватната, безкрайна реалност съществува в седем аспекта и като седем равноправни Абсолюта:
0:3.2 1. Първият Източник и Център.
0:3.3 2. Вторият Източник и Център.
0:3.4 3. Третият Източник и Център.
0:3.5 4. Островът на Рая.
0:3.6 5. Божеството-Абсолют.
0:3.7 6. Всеобщият Абсолют.
0:3.8 7. Безусловният Абсолют.
0:3.9 Като Първи Източник и Център Бог е първичен по отношение на всеобхватната реалност — тази първичност е безусловна. Първият Източник и Център е безкраен, както и вечен, и вследствие на това е ограничен или обусловен само от собствената си воля[6].
0:3.10 Бог — Всеобщият Баща, е личността на Първия Източник и Център и в това си качество поддържа лични отношения с всички равноправни и подчинени източници и центрове, осъществявайки безкрайно управление над тях. Такова управление е лично и безкрайно потенциално, макар че в действителност то може никога да не функционира предвид съвършенството на тези равноправни и подчинени източници, центрове и личности.
0:3.11 Първият Източник и Център, следователно, е изходен във всички сфери: обожествени и необожествени, личностни и неличностни, актуални и потенциални, крайни и безкрайни. Всяко нещо или същество, относителност или завършеност се намират в непосредствена или опосредствана връзка и зависимост от първенството на Първия Източник и Център.
0:3.12 Първият Източник и Център е свързан с вселената по следния начин:
0:3.13 1. Гравитационните сили на материалните вселени се събират в гравитационния център на долния Рай. Именно затова географското местоположение на Първия Източник и Център е за вечни времена закрепено в абсолютна връзка с енерго-силовия център на долното — или материално, ниво на Рая. Но абсолютната личност на Божеството съществува на горното или духовно ниво на Рая.
0:3.14 2. Силите на разума се събират в Безкрайния Дух; разнообразието на космическия разум — в Седемте Главни Духа; реализиращият се разум на Висшето Същество като пространствено-времеви опит — в Маджестон.
0:3.15 3. Духовните сили на вселената се събират във Вечния Син.
0:3.16 4. Неограничената способност за божествено действие е заключена в Божеството-Абсолют.
0:3.17 5. Неограничената способност за реагиране на безкрайното е заключена в Безусловния Абсолют.
0:3.18 6. Двата Абсолюта - Условният и Безусловният, се съотнасят и обединяват във Всеобщия Абсолют и чрез неговото посредничество.
0:3.19 7. Потенциалната личност на еволюционното смъртно същество или на всяко друго нравствено същество е съсредоточена в личността на Всеобщия Баща.
0:3.20 РЕАЛНОСТТА - в разбирането на крайните същества, е частична, относителна и призрачна. Максималната реалност на Божеството, достъпна за разбиране от еволюционните крайни създания, е заключена във Висшето Същество. При все това съществуват априорни, вечни и свръхпределни реалности, които са еволюционни пространствено-времеви създания, изходни по отношение на това Висше Божество. Когато се опитваме да опишем произхода и същността на космическата реалност, ние сме принудени да прибягваме към пространствено-времевата логика, достъпна за нивото на крайния разум. Затова много от едновременните събития, които стават във вечността, трябва да бъдат излагани като последователни действия.
0:3.21 В представата за произхода и диференциацията на Реалностите, която съществува в пространствено-времевото създание, вечното и безкрайно АЗ СЪМ се сдоби с освобождаване на Божеството от връзките на безусловната безкрайност благодарение на своята неотменима и вечна свободна воля и това отделяне от безусловната безкрайност породи първото абсолютно напрежение на божествеността. Тази разлика в напрежението на безкрайността се разрешава от Всеобщия Абсолют, обединяващ и съгласуващ динамичната безкрайност на Всеобхватното Божество и статичната безкрайност на Безусловния Абсолют.
0:3.22 В този първоначален акт теоретичното АЗ СЪМ достигна реализация на личността, като стана едновременно Вечния Баща на Първородния Син и Вечния Източник на Острова на Рая. Паралелно с отделянето на Сина от Отеца и в присъствието на Рая възникнаха личността на Безкрайния Дух и централната вселена Хавона. С появата на съ-съществуващото личностно Божество, Вечния Син и Безкрайния Дух, Отецът — като личност, избегна разтварянето в потенциала на Всеобхватното Божество, което в противен случай неизбежно би станало. Оттогава само в Троичното обединение с две равноправни Божества Отецът изпитва целия потенциал на Божеството, докато непрекъснато разширяващото емпиричния опит Божество се актуализира на нивата на божествеността на Висшето, Пределното и Абсолютното. Понятието АЗ СЪМ е нашата философска отстъпка на ограничения от времето и свързан с пространството краен разум на човека, на неспособността на създанието да осмисли вечните съществувания — нямащите начало и край взаимовръзки. За пространствено-времевото създание трябва да има начало всичко освен ЕДИНСТВЕНОТО БЕЗПРИЧИННО — първосъздадената причина на причините. Затова ние представляваме това философско ниво на ценности като АЗ СЪМ и в същото време обясняваме на всички създания, че Вечният Син и Безкрайният Дух съ-съществуват във вечността с АЗ СЪМ; с други думи, не е имало такова време, когато АЗ СЪМ да не е бил Баща на Сина и заедно с него — на Духа.
0:3.23 Безкрайното служи като обозначение на пълнота — завършеност, която се подразбира от първенството на Първия Източник и Център[7].
0:3.24 Теоретическото АЗ СЪМ е предназначено за създанията и е философско разширение на “безкрайността на волята”, но Безкрайното е действително ниво от ценности, изразяващи това съдържание на понятието “вечност”, което е присъщо на истинската безкрайност, и абсолютна и от нищо не скована свободна воля на Всеобщия Баща. Това понятие понякога се означава като Отеца-Безкраен.
0:3.25 Значителен дял в объркването, с което са съпроводени опитите да се открие Отецът-Безкраен от съществата от всички категории — както низши, така и висши, се обяснява с присъщата им ограниченост в разбирането. Абсолютното първенство на Всеобщия Баща не е очевидно на суббезкрайни нива; затова е вероятно, че само Вечният Син и Безкрайният Дух действително познават Бащата като безкрайност; от всички останали личности такова понятие изисква вяра.
¶ IV. ВСЕЛЕНСКА РЕАЛНОСТ
0:4.1 На различните вселенски нива Реалността се проявява различно. Като възниква в Отеца в резултат от неговото безкрайно волеизявление, тя може да се осъществява в трите основни аспекта на многото различни нива на актуализация във вселената:
0:4.2 1. Необожествената реалност се простира от енергийните области на неличностното до сферите на реалността, които включват неперсонализируемите ценности на всеобщото битие чак до присъствието на Безусловния Абсолют.
0:4.3 2. Обожествената реалност обхваща всички безкрайни, присъщи на Божеството потенциали, като се простира възходящо през всички личностни светове, от най-низшия краен до най-висшия безкраен, обединявайки по такъв начин сферата на всичко персонализируемо и повече от това - чак до присъствието на Божеството-Абсолют.
0:4.4 3. Взаимосвързана реалност. Вселенската реалност е по общо мнение или обожествена, или необожествена, но за съществата, намиращи се под нивото на обожествяването, съществува широка област от взаимосвързаната реалност, потенциална и актуализираща се, която трудно се поддава на определение. Значителна част от тази координирана реалност е заключена в сферата на Всеобщия Абсолют.
0:4.5 Основната представа за изначалната реалност се свежда към следното: Отецът инициира и поддържа Реалността. Основните разновидности са обожествена и необожествена реалност — Божеството-Абсолют и Безусловният Абсолют. Основното отношение се заключава в съществуващото между тях напрежение. Това инициирано от Отеца напрежение на божественост в съвършенство се разрешава и във вечността е Всеобщият Абсолют.
0:4.6 От гледна точка на времето и пространството класификацията на реалността може да бъде продължена по следния начин:
0:4.7 1. Действителна и потенциална. Реалности, които съществуват в пълнотата на изражението — в противоположност на тези, които заключават в себе си неразкритите възможности за растеж. Вечният Син е абсолютна духовна действителност; смъртният човек е в значителна степен нереализиран духовен потенциал.
0:4.8 2. Абсолютна и субабсолютна. Абсолютните реалности съществуват във вечността. Субабсолютните реалности се проектират на две нива: абсонитни реалности, относителни в аспекта както на времето, така и на вечността, и крайни реалности, проектирани в пространството и реализиращи се във времето.
0:4.9 3. Екзистенциална и емпирична. Божеството на Рая е екзистенциално, но формиращите се Божества, Висшето и Пределното, са емпирични.
0:4.10 4. Личностна и неличностна. Разпространяването на Божеството, изражението на личността и еволюцията на космоса са за вечни времена обусловени от свободната воля на Отеца, завинаги отделила интелектуално-духовно-личностните значения и ценности на действителността и потенциалността, съсредоточени във Вечния Син от това, което е присъщо на Острова на Рая и е съсредоточено в него.
0:4.11 РАЯТ е термин, включващ личностните и неличностните Абсолюти, съсредоточаването на всички аспекти на космическата реалност[8]. При правилно определение той може да обозначава всяка и всички форми на реалността, Божеството, божествеността, личностите и силите — духовни, интелектуални или материални. Раят е общо за тях място на възникване, функциониране и предназначение в това, което се отнася до ценностите, значенията и фактическото съществуване.
0:4.12 Райският Остров — Раят, неопределен по друг начин, е Абсолютът на управлението на материалната гравитация на Първия Източник и Център. Раят се намира в състояние на покой и е единственият неподвижен обект във вселената на вселените. Райският Остров има място във вселената, но няма положение в пространството. Този вечен Остров е непосредствен източник на физическите вселени — минали, настоящи и бъдещи. Ядрото на вселените, Островът на Светлината е производно на Божеството, но той едва ли е Божество; така и материалните творения — те не са част от Божеството, а едно от следствията.
0:4.13 Раят не е създател; това е уникален център на управление на много космически процеси, за който управлението е много по-свойствено, отколкото реагирането. Във всички материални вселени Раят предизвиква ответните реакции и действия на всяко същество, което има отношение към силата, енергията и мощта, но самият Рай е уникален, изключителен и обособен във вселените. Раят не съответства на нищо, както нищо не съответства на Рая. Той не е нито сила, нито присъствие, той е просто Рай.
¶ V. ЛИЧНОСТНИ РЕАЛНОСТИ
0:5.1 Личността е ниво на обожествената реалност, която се простира от стадиите на смъртните и промеждутъчните създания с тяхната висша активация на разума в поклонението и мъдростта и се издига през моронтийния и духовния стадий чак до придобиването на завършеност на личностния статут. Такъв е еволюционният възход на личностите на смъртните и на родствените им създания, но освен тях във вселената има и множество други категории личности.
0:5.2 Реалността е подложена на всеобщо разпространение, личността — на безкрайно разнообразие, при което те и двете са способни практически на неограничена координация с Божеството и на вечна стабилизация. Докато видоизменяемостта на неличностната реалност е явно ограничена, ние не знаем за каквито и да било предели за постепенната еволюция на личностните реалности.
0:5.3 На достигнатите емпирични нива всички категории или значения на личността са съвместими и дори съвместно съзидаеми. Даже Бог и човекът могат да съ-съществуват в обединена личност, което с такова съвършенство се демонстрира в настоящия статут на Христос Михаил - Сина Човешки и Сина Божий.
0:5.4 Всички суббезкрайни категории и стадии на личността са потенциално обединими и съвместно съзидаеми. Доличностното, личностното и свръхличностното — всички тези стадии са свързани чрез взаимна възможност за паралелно постижение, прогрес и съвместна съзидаемост. Но неличностното никога не се преобразува непосредствено в личностно. Личността никога не възниква сама по себе си; тя е дар от Райския Баща. Личността се съвместява с енергията и съществува само в съвкупност с живи енергийни системи; понятието “индивидуалност” може да се асоциира с конфигурациите от неживи енергийни еталони.
0:5.5 Всеобщият Баща е тайната на реалността на личността, даряването с личност и предназначението на личността. Вечният Син е абсолютната личност, тайната на духовната енергия, духовете на моронтия и преобразените духове. Съвместният Извършител представлява личностният дух-разум, източникът на умствени способности, разсъдъкът и космическият разум. Но Райският Остров е неличностен и извъндуховен, представлявайки квинтесенцията на космическото тяло, източникът и центърът на физическата материя и абсолютната матрица на всеобщата материална реалност.
0:5.6 Тези качества на всеобщата реалност се проявяват в човешкия опит на урантийците на следните нива:
0:5.7 1. Тяло. Материалният или физически организъм на човека. Живият електрохимически механизъм на животинската същност и произход.
0:5.8 2. Разум. Мислещият, осъзнаващ и чувстващ механизъм на човешкия организъм. Съвкупният съзнателен и несъзнателен опит. Интелектът, свързан с чувствения живот и стремящ се нагоре чрез поклонение и мъдрост към нивото на духа.
0:5.9 3. Дух. Божественият дух, който населява съзнанието на човека — Настройчикът на Съзнанието. Този безсмъртен дух е доличностен — той не притежава личност, макар че му предстои да стане част от личността на съхранилото се смъртно създание.
0:5.10 4. Душа. Душата на човека е негова емпирична придобивка. Когато смъртното създание решава “да изпълни волята на небесния Баща”, пребиваващият в неговото съзнание дух става баща на новата реалност на човешкия опит[9]. Смъртният материален разум е майка на същата тази възникваща реалност. Субстанцията на тази нова реалност не е нито материална, нито духовна — тя е моронтийна. Така се формира безсмъртна душа, на която предстои да преживее физическата смърт и да започне възхода си към Рая.
0:5.11 Личност. Личността на смъртния човек не e нито тяло, нито разум, нито дух; личността не e и душата. Личността е единствената неизменна реалност в опита на създанието, във всичко останало, подложено на постоянно изменение; тя обединява всички останали съвкупни фактори на индивидуалността. Личността е уникален дар на Всеобщия Баща, предназначен за живите и съвкупни видове енергии на материята, разума и духа и запазващ се заедно със съхранението на моронтийната душа.
0:5.12 Моронтия — термин, който обозначава обширното ниво, лежащо между сферите на материалното и духовното. То може да отразява личностни и неличностни реалности, живи или неживи видове енергии. Основата на моронтийната тъкан е духовна, а самата тъкан — материална.
¶ VI. ЕНЕРГИЯ И МОДЕЛ
0:6.1 Всичко, което реагира на личностния контур на Отеца, ние наричаме личностно. Всичко, което реагира на въздействието на духовния контур на Сина, наричаме духовно. Всичко, което реагира на контура на разума на Съвместния Извършител, наричаме разум — разумът като атрибут на Безкрайния Дух, разумът във всички негови аспекти. Всичко, което реагира на въздействието на материално-гравитационния контур с център долния Рай, наричаме материя-енергия-материя във всичките му видоизменени състояния.
0:6.2 ЕНЕРГИЯТА се използва от нас като всеобхватен термин, прилаган към сферите на духовното, интелектуалното и материалното. Също толкова широко определяме ние и думата сила. Терминът физическа енергия [power] обикновено е ограничен с обозначението на електронното ниво на материята, реагираща на линейната гравитация в голямата вселена. С тази дума [power] се обозначава и суверенността. Ние не можем да се придържаме към вашите общоприети определения на разновидностите на силата [force], енергията [energy] и мощността [power]. Толкова явна бедност на езика ни принуждава да използваме тези термини в различни значения.
0:6.3 Физическа енергия е термин, който обозначава всички стадии и форми на усещаното движение, действие и потенциал.
0:6.4 При обсъждане на проявената физическа енергия ние обикновено използваме термините “космическа сила”, “възникваща енергия” и “вселенска физическа енергия”, които често се използват по следния начин:
0:6.5 1. Космическата сила обхваща всички видове енергии, които изхождат от Безусловния Абсолют и засега все още не реагират на гравитацията на Рая.
0:6.6 2. Възникващата енергия обхваща всички видове енергии, които реагират на гравитацията на Рая, но засега още не реагират на локалната или линейна гравитация. Това е доелектронното ниво на енергията-материя.
0:6.7 3. Вселенската енергия включва всички форми на енергия, които, все още реагирайки на гравитацията на Рая, се подчиняват непосредствено на линейна гравитация. Това е електронното ниво на енергията-материя и на всички последващи я еволюции.
0:6.8 Разумът е феномен, който покрай различните енергийни системи означава присъствие и активност на живата опека; това важи за всички нива на интелекта. В личността разумът е вечен посредник между духа и материята; именно затова вселената се освещава от три вида светлина: материална светлина, интелектуално озарение и духовно светене.
0:6.9 Светлина — светене на духа, е словесен знак, образно изражение, обозначаващо личностно проявление, характерно за разнообразните класове духовни същества[10]. Това ярко излъчване в никаква степен не е свързано нито с интелектуалното озарение, нито с проявите на физическата светлина.
0:6.10 ЕТАЛОНЪТ може да се проектира като материална, духовна или умствена енергия, както и като всяка тяхна комбинация. Той може да се разпространява върху личност, индивидуализирани същества, организми или нежива материя. Но еталонът е еталон и такъв си остава; само копията се умножават.
0:6.11 Еталонът може да съдържа в себе си енергия, но е неспособен да я управлява. Управлението на енергията е прерогатив на гравитацията. Нито пространството, нито еталонът реагират на гравитацията, но между пространството и еталона няма никаква взаимовръзка; пространството не е нито еталон, нито потенциален еталон. Еталонът е конфигурация на реалността, изплатила целия гравитационен дълг; реалността на всеки еталон се заключава в неговите енергии, разум, дух или материални компоненти.
0:6.12 По контраст с аспекта на всеобхватното еталонът разкрива индивидуалния аспект на енергията и личността. Формите на личностите или индивидуализираните създания са еталони, които се пораждат от енергия (физическа, духовна или умствена), но не са нейна неотменима същност. Това свойство на енергията или личността, благодарение на което се появява еталонът, може да бъде приписано на Бога, Божеството — силовата природа на Рая, към съ-съществуването на личността и силата.
0:6.13 Еталонът е образец, в съответствие с който се правят копия. Вечният Рай е абсолютът на еталоните; Вечният Син е образцова личност; Всеобщият Баща е непосредствен творец-източник и на двете. Но Раят не посвещава еталон, а Синът не може да посвети личност.
¶ VII. ВИСШЕТО СЪЩЕСТВО
0:7.1 Що се отнася до отношенията във вечността, в мирозданието действа механизъм на Божеството от две части. Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух са вечни екзистенциални същества, докато Бог-Висшият, Бог-Пределният и Бог-Абсолютният са актуализиращи се личности на Божеството на пост-хавонските епохи в сферите на времето и пространството и преодоляващи пространствено-времевите предели на сферите на еволюционното разпространение на мирозданието. Тези актуализиращи се личности на Божеството стават вечни от това време, когато и щом претърпят енерго-личностен синтез в растящите вселени посредством емпирична актуализация на асоциативно-съзидателни потенциали на вечните Райски Божества.
0:7.2 Следователно присъствието на Божеството е двойствено:
0:7.3 1. Екзистенциално — същества, които притежават вечно съществуване в миналото, настоящето и бъдещето.
0:7.4 2. Емпирично — същества, които се актуализират в днешната пост-хавонска епоха, но притежават безкрайно съществуване във вечността на бъдещето.
0:7.5 Отецът, Синът и Духът са екзистенциални — те са екзистенциални в актуалността (макар че всички потенциали по общо мнение са емпирични). Висшият и Пределният са изцяло емпирични. Божеството-Абсолют е емпирично в актуализацията, но екзистенциално в своята потенциалност. Същността на Божеството е вечна, но само трите изначални лица на Божеството са безусловно вечни. Всички останали личности на Божеството имат произход, но притежават вечно бъдеще.
0:7.6 Като придобива екзистенциално самоизражение на Божеството в Сина и Духа, Отецът понастоящем придобива емпирично изражение на бившите неличностни и неразкрити нива на божествеността в качеството на Бог-Висшия, Бог-Пределния и Бог-Абсолютния; но тези емпирични Божества не са напълно формирани; те се намират в процес на актуализация.
0:7.7 Бог-Висшият в Хавона е отражението на триединното Божество на Рая в личностния дух. Днес тази асоциативна взаимовръзка на Божествата претърпява съзидателно разширяване навън в Бог-Седмократния и се синтезира в емпиричната енергия на Всемогъщия Висш в голямата вселена. По такъв начин Божеството на Рая, екзистенциално в качеството на три лица, се проявява емпирично в два аспекта на Върховността, докато тези два аспекта, посредством енерго-личностния синтез, се обединяват като в единен Господ — Висшето Същество.
0:7.8 Всеобщият Баща придобива доброволно освобождаване от връзките на безкрайността и оковите на вечността по пътя на тринитизацията — триединното въплъщение на Божеството. Висшето Същество продължава да се проявява като субвечно личностно обединение на седмоединното проявление на Божеството в сегментите на времето и пространството на голямата вселена.
0:7.9 Висшето Същество не се отнася към непосредствените творци, с изключение на това, че то е баща на Маджестон, но то представлява синтезиращо начало, съгласуващо всякакви отношения на създанието и Създателя на вселената. Висшето Същество, което се реализира понастоящем в еволюционните вселени, е Божеството, което осъществява взаимовръзката и синтеза на пространствено-времевата божественост, на триединното Божество на Рая, в емпирична взаимовръзка с Висшите Създатели на времето и пространството. След окончателната актуализация това еволюционно Божество ще представлява вечното сливане на крайното и безкрайното — вечен и неразривен съюз на емпиричната енергия и духовната личност.
0:7.10 Под направляващия подтик на формиращото се Висше Същество цялата крайна пространствено-времева реалност е въвлечена във все по-нарастваща мобилизация и все по-съвършено обединение (енерго-личностен синтез) на всички стадии и значения на крайната реалност във взаимовръзка с разнообразните аспекти на реалността на Рая с цел и намерение впоследствие да предприеме опит за достигане на абсонитни нива и постигане на изключително същество.
¶ VIII. БОГ-СЕДМОКРАТНИЯТ
0:8.1 За да компенсира крайността на статута и ограничеността на създанията, Всеобщият Баща учреди седем-етапно приближаване на еволюционното създание към Божеството:
0:8.2 1. Райските Синове-Създатели
0:8.3 2. Извечно Древните
0:8.4 3. Седемте Главни Духа
0:8.5 4. Висшето Същество
0:8.6 5. Бог-Дух
0:8.7 6. Бог-Син
0:8.8 7. Бог-Отец.
0:8.9 Седмократното въплъщение на Божеството във времето и пространството и в седемте свръхвселени позволява на смъртния човек да достигне присъствието на Бога, който е Дух. Това седмократно Божество, което — по отношение на крайните пространствено-времеви създания, някога в бъдещето, в резултат от енерго-личностния синтез, ще се превърне във Висше Същество, е функционалното Божество на смъртните еволюционни създания, възхождащи към Рая. Подобен емпиричен път е открит, води към осъзнаване на Бога, започва с признаването на божествеността на Сина —Създател на локалната вселена, и възхожда, чрез Извечно Древния на свръхвселената и един от Седемте Главни Духа, към откриване и признаване на божествената личност на Всеобщия Баща в Рая.
0:8.10 Голямата вселена е тройствената сфера на Божествата: Троицата на Върховността, Бог-Седмократния и Висшето Същество. Бог-Висшият присъства потенциално в Райската Троица, откъдето черпи своите личностни и духовни атрибути; но понастоящем той се реализира в Синовете-Създатели, Извечно Древните и в Главните Духове, от които получава своята енергия като Всемогъщ спрямо пространствено-времевите свръхвселени. Това енергийно проявление на непосредствения Бог на еволюционните създания фактически съпътства тяхната поява във времето и пространството. Всемогъщият Висш, който възниква на ценностното ниво на неличностната дейност, и духовното лице на Бога-Висшия са единна реалност — Висшето Същество.
0:8.11 В обединяването на Божествата в Бог-Седмократния Синовете-Създатели осигуряват механизма, благодарение на който смъртният става безсмъртен, а крайното придобива безкрайност. Висшето Същество предоставя метод за мобилизация на енергийните и личностни атрибути — божествен синтез — на всички тези разнообразни взаимодействия, което позволява на крайното да се издигне на абсонитно ниво и да се опита да достигне Пределния чрез други възможни в бъдеще актуализации. Заедно с Божествените Попечителки Синовете-Създатели са участници в това велико движение, но Извечно Древните и Седемте Главни Духа вероятно са за вечни времена прикрепени като постоянни управляващи на голямата вселена.
0:8.12 Функционирането на Бог-Седмократния води своето начало от организацията на седемте свръхвселени и вероятно ще се разширява в хода на бъдещата еволюция на създанията от външния космос. Несъмнено е, че организацията на тези бъдещи вселени на първично, вторично, третично и четвъртично пространствени нива на постепенна еволюция несъмнено ще стане свидетел на настъпването на епохата на трансцендентното и абсонитно приближаване към Божеството.
¶ IX. БОГ-ПРЕДЕЛНИЯТ
0:9.1 Така, както Висшето Същество възниква постепенно от предшестващия го дар на божествеността, заключен в съвкупния потенциал на енергията и личността на голямата вселена, така и Бог-Пределният се развива от потенциалите на божествеността, които се намират отвъд пределите на пространствено-времевите сфери на мирозданието. Актуализацията на Пределното Божество ознаменува абсонитното обединение на първата емпирична Троица и означава разпространението на обединяващото Божество на следващото ниво на съзидателно саморазкритие. В личностно-енергиен аспект това е еквивалентно на актуализацията в емпиричното Божество на вселената на абсонитните реалности на Рая на нивата, възникващи отвъд пределите на пространствено-времевите ценности. Завършването на подобно емпирично разкритие трябва да осигури пределното предназначение — служенето, за всички пространствено-времеви създания, достигнали абсонитни нива чрез завършеното въплъщение на Висшето Същество и благодарение на служенето на Бог-Седмократния.
0:9.2 Бог-Пределният означава личностно Божество, действащо на абсонитните нива на божествеността и във вселенските сфери на преодоляното време и пространство. Пределният е развитието на Божеството отвъд пределите на нивото на върховността. Бог-Висшият е Троичното обединение на Райската Троица в разбирането на абсонитните същества.
0:9.3 Посредством механизма на еволюционното Божество Всеобщият Баща действително е въвлечен в колосалния и поразителен акт на съсредоточаване на личността и мобилизация на енергията, обхващаща божествените ценности на реалността на крайното, абсонитното и даже абсолютното нива на съответните равнища на техните значения във вселената.
0:9.4 Във вечното бъдеще личностите на трите първи Божества на Рая, които съществуват във вечното минало — Всеобщият Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух, ще бъдат допълнени от емпиричното реализиране на обединените еволюционни Божества — личностите на Бог-Висшия, Бог-Пределния и, вероятно, Бог-Абсолютния.
0:9.5 Бог-Висшият и Бог-Пределният, които понастоящем се формират в емпиричните вселени, не са екзистенциални — те са вечни не в миналото, а само в бъдещето; те са ограничени от времето и пространството и трансцендентално обусловени от вечността. Те са Божества с върховни, пределни и вероятно върховно-пределни пълномощия, но те имат своя произход в космическата история. Те никога няма да имат край, но са имали начало като личности. Те действително представляват актуализацията на вечните и безкрайни потенциали на Божеството, но сами по себе си не са нито безусловно вечни, нито безкрайни.
¶ X. БОГ-АБСОЛЮТНИЯТ
0:10.1 Съществува цял ред свойства на вечната реалност на Божеството-Абсолют, които е невъзможно да бъдат обяснени напълно на крайния пространствено-времеви разум, но актуализацията на Бог-Абсолютния би станала следствие от обединяването на втората емпирична Троица — Абсолютната Троица. Нейната поява би се ознаменувала с емпиричното въплъщение на абсолютната божественост, обединението на абсолютните значения на абсолютни нива, но ние не сме напълно уверени относно обхвата на всички абсолютни ценности, тъй като на нас никога не са ни съобщавали, че Условният Абсолют е еквивалентен на Безкрайния. Предназначенията, които лежат отвъд нивото на пределното, са свързани с абсолютните значения и безкрайната духовност, а без тези две непостигнати реалности ние не можем да обосновем абсолютни ценности.
0:10.2 Осъзнаването и постигането на Бог-Абсолютния е цел на всички свръхабсонитни същества, но потенциалът на личността и енергията на Божеството-Абсолют излизат извън пределите на нашата представа и ние не се решаваме да обсъждаме реалности, толкова далечни от емпиричните актуализации.
¶ XI. ТРИТЕ АБСОЛЮТА
0:11.1 Когато обединената мисъл на Всеобщия Баща и Вечния Син, която функционира в Бога на Действието, се въплътила в създаването на централната божествена вселена, Отецът, след изразяването на своята мисъл в словото на своя Син и акта на техния Съвместен Изпълнител, като отделил своето присъствие в Хавона от потенциалите на безкрайността. Тези неразкрити потенциали остават пространствено скрити в Безусловния Абсолют и божествено скрити в Божеството-Абсолют, докато две от тези Божества се сливат заедно при функционирането на Всеобщия Абсолют — неразкритото единство на Райския Баща в безкрайността.
0:11.2 Както потенцията на космическата сила, така и потенцията на духовната сила се намират в процес на постепенно разкриване и реализация, тъй като всички видове на реалността се обогатяват в процеса на емпиричния растеж и за сметка на корелацията на емпиричните и екзистенциални същности на Всеобщия Абсолют. Благодарение на уравновесяващото присъствие на Всеобщия Абсолют Първият Източник и Център разширява сферата на действие на емпиричното могъщество, съединява се със своите еволюционни създания и достига разпространение на емпиричното Божество на нивото на Върховността, Пределността и Абсолютността.
0:11.3 Когато разликата на Божеството-Абсолют от Безусловния Абсолют остава неясна, тяхната по общо мнение съвместна дейност или координирано присъствие се определя като действие на Всеобщия Абсолют.
0:11.4 1. Божеството-Абсолют изглежда всемогъщ активатор, докато Безусловният Абсолют изглежда като всесилен движещ, във висша степен обединен в пределно координираната вселена на вселените — в действителност множеството вселени: създадени, създавани и все още несъздадени.
0:11.5 Божеството-Абсолют не може да реагира — във всеки случай, не реагира на каквато и да е вселенска ситуация по субабсолютен начин. Всяка ответна реакция на този Абсолют на всяка дадена ситуация се оказва за благото на всички създадени неща и същества — не само в техния настоящ стадий на съществуване, но и в перспективата на безкрайните възможности в цялата бъдеща вечност.
0:11.6 Божеството-Абсолют е този потенциал, който е бил отделен от всеобхватната безкрайна реалност с доброволния избор на Всеобщия Баща и в пределите на който се извършват всички божествени дейности — както екзистенциални, така и емпирични. Това е Условният Абсолют, за разлика от Безусловния Абсолют; но обхващащият целия абсолютен потенциал Всеобщ Абсолют е свръхадитивен и към двата абсолютни потенциала.
0:11.7 2. Безусловният Абсолют е неличностен, небожествен и необожествен. По такъв начин Безусловният Абсолют е лишен от всички атрибути на личността, божествеността и от всички прерогативи на създател. Било то факт или истина, опит или откровение, философия или сфера на абсонитното — нищо не е способно да проникне в същността и характера на този лишен от вселенска обусловеност Абсолют.
0:11.8 Нека ясно да се разбира, че Безусловният Абсолют е позитивна реалност, изпълваща голямата вселена и очевидно простираща се с такова пространствено присъствие по-нататък, в областта на силовите проявления и пред-материални еволюции отвъд пределите на седемте свръхвселени, в регионите на пространството, поразяващи въображението със своите измерения. Безусловният Абсолют не е само пример за отрицание на философското понятие, което се основава на допусканията на метафизичната софистика по отношение на всеобщността, доминирането и първенството на необусловеното и безусловното. Безусловният Абсолют е позитивно вселенско управление в безкрайността; това свръхуправление не е ограничено в пространствено-силов аспект, но определено е обусловено от присъствието в живота, разума, духа и личността, както и от волевите аспекти и целенасочените мандати на Райската Троица.
0:11.9 Ние сме убедени, че Безусловният Абсолют не е недиференцирано и вездесъщо влияние, сравнимо с пантеистичните понятия на метафизиката или с битуващата някога в науката хипотеза за небесния етер. Безусловният Абсолют не е ограничен в аспекта на силата и обусловен от Божеството, но ние не разбираме напълно връзката на този Абсолют с духовните реалности на вселените.
0:11.10 3. Ние логически заключаваме, че Всеобщият Абсолют е бил неизбежно следствие от абсолютния доброволен акт на Всеобщия Баща: диференциране на космическите реалности на обожествени и необожествени — персонализируеми и неперсонализируеми, ценности. Всеобщият Абсолют е феноменът на Божеството, който е показателен за разсейването на напрежението, създало се в резултат от доброволния акт на така диференциращата космическа реалност, и действа като асоцииращ координатор на тези съвкупности от екзистенциални потенциални възможности.
0:11.11 Наличието на напрежение, създавано от Всеобщия Абсолют, означава изравняване на различията между реалността на Божеството и необожествената реалност, присъща на отделянето на динамиката на доброволната божественост от статиката на безусловната безкрайност.
0:11.12 Винаги помнете: потенциалната безкрайност е абсолютна и неотделима от вечността. Фактическата безкрайност във времето може да бъде само частична и следователно трябва да бъде неабсолютна; така и безкрайността на фактическата личност не може да бъде абсолютна, с изключение на безусловното Божество. Именно различният потенциал на безкрайността в Безусловния Абсолют и Божеството-Абсолют увековечава Всеобщия Абсолют, с което прави космически възможно създаването на материални вселени в пространството и духовно възможна появата на крайни личности във времето.
0:11.13 Крайното и Безкрайното могат да съ-съществуват в космоса само благодарение на асоциативното присъствие на Всеобщия Абсолют, с необикновено съвършенство изравняващ напрежението между времето и вечността, крайността и безкрайността, потенциалната и действителна реалност, Рая и пространството, човека и Бога. Асоциативно Всеобщият Абсолют представлява идентификацията на област от прогресиращата еволюционна реалност, съществуваща в пространствено-времевите и извън пространствено-времевите вселени на суб-безкрайното проявление на Божеството.
0:11.14 Всеобщият Абсолют е потенциалът на статично-динамичното Божество; това Божество може функционално да се претворява като крайно-абсолютни стойности на нива, обединяващи времето и безкрайността и допускащи съвместяване на емпиричния и екзистенциален подход. Този непостижим аспект на Божеството може да бъде статистически, потенциален и асоциативен, но той не е емпирично-съзидателен или еволюционен по отношение на разумните личности, действащи понастоящем в мирозданието.
0:11.15 Абсолютът. Независимо от толкова поразителните от гледна точка на разумните създания различия във функциите двата Абсолюта — условен и безусловен, са божествено и съвършено обединени във и от Всеобщия Абсолют. В крайна сметка и в окончателно постижение и трите са един Абсолют. На суббезкрайни нива функционалните различия между тях се запазват, но в безкрайността те са ЕДНО.
0:11.16 Ние никога не използваме термина “Абсолют” като отрицание или отхвърляне на нещо. Чуждо ни е и разбирането на Всеобщия Абсолют като самоопределящо се начало, като някакво пантеистично и безлично Божество. Във всичко, което се отнася до вселенската личност, Абсолютът е строго ограничен от Троицата и се подчинява на Божеството.
¶ XII. ТРОИЦИТЕ
0:12.1 Исконната и вечна Райска Троица е екзистенциална и беше неизбежна. Нямащата начало Троица е неразривно свързана с факта на диференциацията на личностното и неличностното свободно волеизявление на Отеца и се реализира, когато неговата лична воля съгласува тези сдвоени реалности посредством разума. Троиците от постхавонския период са емпирични — те са органично свързани със създаването на две субабсолютни и еволюционни нива на личностно-енергийни проявления в мирозданието.
0:12.2 Райската Троица — вечният съюз на Божествата, включващ Всеобщия Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух, е екзистенциална в реалностите, но всичките ú потенциали са емпирични[11]. Ето защо тази Троица представлява единствената реалност на Божеството, обхващаща безкрайността, и по тази причина възникват космическите феномени на актуализацията на Бог-Висшия, Бог-Пределния и Бог-Абсолюта.
0:12.3 Първата и Втората емпирични Троици — Троиците от постхавонския период, не могат да бъдат безкрайни, тъй като те включват в себе си производни Божества, тоест Божествата, формирали се по пътя на емпиричната актуализация на реалностите, създадени или възникващи благодарение на екзистенциалната Райска Троица. Безкрайността на божествеността постоянно се обогатява, даже разширява, за сметка на крайността и абсонитността на опита на създанията и Създателите.
0:12.4 Троиците са истински взаимовръзки и факти на независимото проявление на Божеството. Функциите на Троицата обхващат реалността на Божеството, а реалностите на Божеството винаги се стремят да въплътят и да се проявят в личности. Затова Бог-Висшият, Бог-Пределният и даже Бог-Абсолютът са божествено неизбежни. Тези три емпирични Божества бяха потенциални в екзистенциалната Троица — Райската Троица, но разкриването им във вселената като енергийни личности зависи отчасти от тяхната собствена емпирична дейност в енерго-личностните вселени и отчасти — от емпиричните постижения на Създателите и Троиците на постхавонския период.
0:12.5 Двете емпирични Троици от постхавонския период — Пределната и Абсолютната, се проявяват все още не изцяло; те се намират в процес на космическа реализация. Тези обединени Божества могат да бъдат описани по следния начин:
0:12.6 1. Пределната Троица, намираща се в стадий на разкриване, в резултат ще бъде представена от Висшето Същество, Висшите Създатели и абсонитните Архитекти на Мирозданието — тези уникални космически проектанти, които не са нито създатели, нито създания. В крайна сметка Бог-Пределният неизбежно ще претърпи силово и личностно въплъщение като Божество, което възниква в резултат от обединяването на тази емпирична Пределна Троица върху разширяващата се арена на почти безбрежното мироздание.
0:12.7 2. Абсолютната Троица — втората емпирична Троица, понастоящем се намира в стадий на актуализация и ще бъде представена от Бог-Висшия, Бог-Пределния и от засега все още неразкритите Завършили Вселенския Път. Тази Троица действа както на личностно, така и на свръхличностно нива, чак до границите на неличностното, и нейното обединение във всеобщността би направило Абсолютното Божество емпирично.
0:12.8 В своята завършеност Пределната Троица достига емпирично обединение, но ние дълбоко се съмняваме във възможността на толкова пълно обединение на Абсолютната Троица. При все това нашата представа за вечната Райска Троица неизменно ни напомня за това, че тринитизацията на Божествата е способна да постигне това, което по друг начин е непостижимо; оттук и нашият постулат за бъдещото проявление на Висшия-Пределния и възможната тринитизация-реализация на Бога-Абсолют.
0:12.9 Философите на вселената постулират Троицата на Троиците, екзистенциално-емпиричната Безкрайна Троица, но те са неспособни да си представят нейната персонализация — може би тя е била еквивалентна на личността на Всеобщия Баща на концептуалното ниво АЗ СЪМ. Но независимо от всичко това изначалната Райска Троица е потенциално безкрайна, тъй като Всеобщият Баща е действително безкраен.
0:12.10 Забележка
0:12.11 При съставянето на следващите документи, разказващи за личността на Всеобщия Баща и за природата на неговите Райски партньори, както и при предприемането на опит за описване на съвършената централна вселена и обкръжаващите я седем свръхвселени, ние трябва да се ръководим от мандата на управителите на свръхвселената, задължаващ ни да правим всичко възможно за разкриване на истината и за съгласуване на най-важните знания, да отдаваме предпочитание на най-възвишените човешки представи за излаганите теми. Към собствено откровение можем да прибягваме само тогава, когато липсва адекватно човешко описание на излаганото понятие.
0:12.12 Последователните планетарни разкрития на божествената истина са непременно свързани с използването на висшите представи за духовните ценности като част от новото и усъвършенствано съгласуване на планетарните знания. Затова при съставянето на настоящите повествувания за Бога и неговите вселенски съюзници ние избрахме повече от хиляда човешки понятия, представящи висшите и най-прогресивни планетарни познания в областта на духовните ценности и вселенски значения. В тези случаи, когато тези човешки представи, събрани сред богопозналите смъртни на миналото и настоящето, се оказват неадекватни за поставената пред нас задача за разкриването на истината така, както ни е предписано да направим, ние, без да се колебаем, ще ги допълваме, използвайки за тази цел своето превъзходство в познанията на реалността и божествеността на Райските Божества и местата на тяхното обитаване — трансценденталната вселена.
0:12.13 Напълно съзнаваме трудностите на възложената ни задача; познаваме невъзможността да преведем напълно езика на общите представи за божествеността и вечността в символите на езика на ограничените понятия на смъртния разум. Но ние знаем, че в съзнанието на човека живее частица от Бога, а в неговата душа — Духът на Истината; нещо повече: ние знаем, че тези духовни сили се стремят съвместно да помогнат на материалния човек да осмисли реалността на духовните ценности и да усвои философията на вселенските значения. Но още по-сигурно ние знаем, че тези духове на Божественото Присъствие са в състояние да помогнат на човека в духовното усвояване на цялата истина, която съдейства за разширяване на постоянно развиващата се реалност на личния религиозен опит — богосъзнанието.
0:12.14 [Съставено от Божествен Съветник на Орвонтон — глава на Корпуса на Личностите на Свръхвселената, на когото беше възложено да разкрие на Урантия истината за Райските Божества и за вселената на вселените.]
¶ препратки
- ↑0:1.20-26: Man’s Vision of God and the Logic of Theism, Charles Hartshorne, глава 1, p. 8
- ↑ Бог като Създател на всичко: Бт 1:1-27; Бт 2:4-23; Из 20:11; Нем 9:6; Пс 146:6; Ис 42:5; Ер 51:15-16; Мк 13:19; Йн 1:1-3; ДА 4:24; ДА 14:15; Еф 3:9; Кол 1:16; 1 Пт 4:19; Отк 4:11; Отк 10:6. Бог като Създател на небето, земята: Из 31:17; 4 Ц 19:15; 2 Лт 2:12; Пс 115:15-16; Пс 121:2; Пс 124:8; Пс 134:3; Ис 37:16; Ис 45:12-18; Ер 10:11-12; Ер 32:17; Отк 14:7. Бог като Създател на мъжа, жената: Бт 5:1-2. Бог като Създател на човека: ПИС 33:10; Мал 2:10. Бог като Създател на земята: Ис 40:26,28; Ам 4:13. Бог като Създател на мъдростта: ПИС 1:1-4; Вар 3:32-36. Бог като Създател на светове: Евр 1:2.
- ↑ Бог като контролер: Йв 38:1-39:30; Пс 104:1-32; Пс 148:6-12; ДА 14:15.
- ↑ Бог като поддържащ: Пс 37:17,24; Пс 63:8; Пс 145:14; Ис 41:10,13; Евр 1:3.
- ↑ Бог Върховният: Пс 136:2-3; Дан 2:47; Дан 10:17; ИН 22:22; 1 Пт 2:13.
- ↑ Вечен Бог: Вт 33:27; Рим 1:20; 1 Тм 1:17.
- ↑ АЗ СЪМ: Из 3:13-14.
- ↑ Paradise: Лк 23:43; 2 Кр 12:4; Отк 2:7.
- ↑ Хората изпълняват волята на бащата: Пс 143:10; ПИС 15:11-20; Мт 6:10; Мт 7:21; Мт 12:50; Мк 3:35; Лк 8:21; Лк 11:2; Йн 7:16-17; Йн 9:31; Йн 14:21,24; Йн 15:10,14-16.
- ↑ Духовна светлина: Ез 7:55; Ис 9:2; Мт 4:16; Мт 5:14-16; Лк 1:79; Лк 2:32; Йн 1:4-9; Йн 3:19-21; Йн 8:12; Йн 9:5; Йн 12:46; 1 Йоан 1:5; 1 Йоан 2:8.
- ↑ Paradise Trinity: Мт 28:19; ДА 2:32-33; 2 Кр 13:14; 1 Йоан 5:7. Райска Троица (ранният възглед на Павел): 1 Кр 12:4-6.