1 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
4 Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява. [1]
5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.
6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти,- И аз съм от кал образуван.
7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:
9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;
10 Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.
15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
17 За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;
18 Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.
19 Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,
20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
22 Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
24 И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, - [2]
25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му. [3]
27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми; [4]
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
29 Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.