© 2014 Фондация Урантия
| Документ 7. Връзката на Вечния Син с Вселената |
Индекс
Множествена версия |
Документ 9. Връзката между Безкрайния Дух и Вселената |
8:0.1 ОТ извора на вечността, когато „първата“ безкрайна и абсолютна мисъл на Вселенския Баща намира във Вечния Син такова съвършено и адекватно слово за своето божествено изражение, Бог-Мисъл и Бог-Слово се утвърждават във върховно желание да намерят всеобщ и безкраен посредник за съвместно изразяване и обединено действие.
8:0.2 В зората на вечността и Отецът, и Синът стават безкрайно осъзнати за своята взаимозависимост, за своето вечно и абсолютно единство; затова те сключват безкрайно и вечно съглашение за божествено сътрудничество. Целта на този безсрочен договор е претворяване на техните обединени идеи по целия кръг на вечността; и от момента на това извечно събитие Баща и Син пребивават в божествен съюз.
8:0.3 Сега се намираме лице в лице с произхода във вечността на Безкрайния Дух, Третото Лице на Божеството. В мига, когато Бог-Баща и Бог-Син съвместно замислят идентично и безкрайно действие — претворяване на абсолютния замисъл, в същия този момент възниква пълноправният Безкраен Дух.
8:0.4 Разказвайки за реда на произхода на Божествата, правя го, само за да ви дам възможност да си ги представите във взаимовръзка. В действителност всички те съществуват извечно; те са екзистенциални. Дните им нямат начало и край; те са равностойни, върховни, пределни, абсолютни и безкрайни. Те са, винаги са били и винаги ще бъдат. Те притежават ярка индивидуалност, но са вечно обединени личности: Бог-Баща, Бог-Син и Бог-Дух.
8:1.1 Във вечността на миналото, с появата на личността на Безкрайния Дух, божественият личностен цикъл придобива съвършенство и пълнота. Появява се Богът на Действието и необятната сцена на пространството е готова за колосалната драма на творението — всеобщото дръзновено начинание — божествената панорама на вечните епохи.
8:1.2 Първият акт на Безкрайния Дух е изучаването и признаването на своите божествени родители: Баща-Баща и Майка-Син. Той, Духът, безусловно идентифицира всеки от тях. Той напълно осъзнава разделността на техните личности, техните безкрайни атрибути, както и тяхната обединена природа и единна функция. След това, независимо от своето равноправие с Първата и Втората Личности, Третото Лице на Божеството доброволно, с трансцендентална готовност и въодушевяваща непосредственост дава обет за вечна вярност към Бога-Баща и признава извечната си зависимост от Бога-Син.
8:1.3 Образува се кръг на вечността, неотменимо свързан с характера на даденото действие и взаимното признаване на независимост на всяка от личностите и изпълнителния съюз на всичките три. Райската Троица се осъществява. Сцената на всеобщото пространство е готова за разгръщане на разнообразната и нескончаема панорама — съзидателното разкриване на замисъла на Всеобщия Баща в личността на Вечния Син и посредством Бога на Действието, изпълнителния посредник в представленията на реалността от страна на съзидателното партньорство БащаСин.
8:1.4 Богът на Действието се захваща за работа и безжизненият небосвод оживява. Един милиард съвършени сфери започват своето съществуване. Преди този хипотетичен момент във вечността заключените в Рая пространствени енергии съществуват и са потенциално действени, но не се проявяват в реалността; невъзможно е да се измери и физическата гравитация, освен като реакция на материалните реалности на нейното постоянно притегляне. Материалната вселена в този (предполагаем) вечно отдалечен от нас момент не съществува, но едновременно с материализацията на тези един милиард светове се появява гравитация, достатъчна и адекватна, за да ги удържа във вечното притегляне на Рая.
8:1.5 Сега вече, през сътвореното от Боговете, се излъчва енергия от втория тип и този изтичащ дух мигновено бива обхванат от духовната гравитация на Вечния Син. Пресечена от две гравитационни полета, вселената се докосва до енергията на безкрайното и се потапя в духа на божествеността. Така почвата на живота се подготвя за осъзнаване от разума, проявен в обединените интелектуални кръгове на Безкрайния Дух.
8:1.6 Отецът използва тези семена на потенциално съществуване, разпръснати по цялото централно творение на Боговете, и се появява личността на създанието. След това присъствието на Райските Божества запълва цялото организирано пространство и започва ефективно да притегля всички неща и същества към Рая.
8:1.7 Безкрайният Дух се увековечава едновременно с раждането на световете на Хавона, тъй като тази централна вселена е създадена от него, с него и в него, в изпълнение на обединените представи и единна воля на Отеца и Сина. Третото Лице бива дарено с божествено съдържание именно благодарение на този акт на съвместно творение; така то завинаги става Съвместният Създател.
8:1.8 Грандиозна и величествена е епохата на съзидателното разпространение на Отеца и Сина посредством и в действието на техния съвместен равноправен и особен изпълнител, Третия Източник и Център. Няма никакви свидетелства за тези вълнуващи времена. Всичко, с което разполагаме за обосноваване на тези могъщи процеси, са оскъдните признания на Безкрайния Дух, а той само потвърждава факта, че централната вселена и всичко, свързано с нея, са възникнали едновременно с неговото постигане на личност и съзнание.
8:1.9 Накратко, Безкрайният Дух потвърждава, че централната вселена е вечна като самия него. И това е традиционната начална точка в историята на вселената на вселените. Отсъства каквато и да било информация, не съществуват никакви документи, засягащи някакво събитие или действие, станало преди това колосално освобождаване на съзидателна енергия и организираща мъдрост, които са се въплътили в огромната и съвършена вселена, съществуваща в центъра на всичко. Отвъд пределите на това събитие остават непостижимите процеси на вечността и дълбините на безкрайността — абсолютна тайна.
8:1.10 Подобно описание на последователния произход на Третия Източник и Център представлява сбита интерпретация, съобразена с обвързания с времето и обусловен от пространството разум на смъртните създания. За да получи представа за космическата история, човешкият разум трябва да има отправна точка и аз получих указание да използвам такъв подход при тълкуване на историческия аспект на вечността. Логиката на материалния разум изисква да съществува Първопричина; поради това ние постулираме като предварително условие Всеобщия Баща като Първи Източник и Абсолютен Център на цялото творение, същевременно обяснявайки на всички създания, че Синът и Духът съсъществуват с Отеца във вечността на всички стадии от космическата история и във всички сфери на съзидателна активност. И правейки това, ние в никакъв случай не пренебрегваме реалността и вечността на Райския Остров и на трите Абсолюта: Безусловния, Всеобщия и Божеството.
8:1.11 Материалният разум на децата на времето е способен да си представи Отеца във вечността. Ние знаем, че всяко дете може найдобре да съотнесе себе си с реалността, ако в началото постигне взаимовръзките, които се установяват между него и родителя, а след това разпространи своята представа върху семейството като цяло. Впоследствие развиващият се ум на детето ще се изпълва с ново съдържание — от взаимовръзките в групата, расата и света до взаимоотношенията във вселената, свръхвселената и дори вселената на вселените.
8:2.1 Съвместният Създател произхожда от вечността, образувайки пълно и безусловно единство с Всеобщия Баща и Вечния Син. Безкрайният Дух в съвършенство отразява природата не само на Райския Баща, но и на Първородния Син.
8:2.2 Третият Източник и Център е известен с различни имена: “Всеобщият Дух”, “Върховният Ръководител”, “Съвместният Създател”, “Божественият Изпълнител”, “Безкрайният Разум”, “Духът на Духовете”, “Майчинският Дух на Рая”, “Съвместният Извършител”, “Крайният Съгласувател”, “Вездесъщият Дух”, “Абсолютният Интелект”, “Божественото Действие”; на Урантия него понякога го бъркат с космическия разум.
8:2.3 Съвсем уместно е да наречем Третото Лице на Божеството “Безкрайният Дух”, защото Бог е Дух[1]. Но материалните създания, които са склонни да разглеждат погрешно материята като основна реалност и да постулират разума — заедно с духа — като производен на материята, биха могли да разберат подобре Третия Източник и Център, ако той се наричаше “Безкрайната Реалност”, “Всеобщият Организатор” или “Личностният Съгласувател”.
8:2.4 Като вселенско разкриване на божествеността Безкрайният Дух е непостижим и съвършено недостъпен за човешкото разбиране. За да усетите абсолютността на Духа, е достатъчно да се обърнете към съзерцание на безкрайността на Всеобщия Баща и да изпитате трепета от осъзнаването на вечността на Първородния Син.
8:2.5 В личността на Безкрайния Дух наистина се крие тайна, но не толкова дълбока, колкото в Отеца и Сина. От всички аспекти на природата на Отеца найпоразително Съвместният Създател разкрива неговата безкрайност. Даже ако някога главната вселена евентуално се разшири до безкрайност, то и тогава духовното присъствие, управлението на енергията и потенциалите на разума на Съвместния Извършител ще бъдат достатъчни за удовлетворяване потребностите на подобно безгранично творение.
8:2.6 Независимо от това, че Безкрайният Дух всестранно споделя съвършенството, праведността и любовта на Всеобщия Баща, той се стреми към атрибутите на милосърдие на Вечния Син, ставайки по този начин проводник на милосърдието на Райските Божества в голямата вселена. Винаги и навсякъде — във всеобщ и вечен смисъл, Духът носи милосърдие, защото както божествените Синове разкриват любовта на Бога, така божественият Дух изразява милосърдието на Бога.
8:2.7 Невъзможно е Духът да има поголяма доброта от Отеца, тъй като цялата доброта произхожда от Отеца, но именно в деянията на Духа сме способни подобре да разберем тази доброта. Верността на Отеца и постоянството на Сина са толкова реални за духовните същества и материалните създания на сферите благодарение на преданата помощ и непрестанно служене на личностите на Безкрайния Дух.
8:2.8 Съвместният Извършител наследява от Отеца цялата красота на неговата мисъл и истинност на характера. И тези възвишени черти на божественост са съгласувани на предвърховните нива на космическия разум и се подчиняват на безкрайната и вечна мъдрост на безусловния и неограничен разум на Третия Източник и Център.
8:3.1 Както Вечният Син е словесно изражение на „първата“ абсолютна и безкрайна мисъл на Всеобщия Баща, така Съвместният Извършител е съвършеното изпълнение на „първата“ завършена съзидателна идея или план за обединеното действие на личностното приятелство на Отеца и Сина в абсолютното единство на мисъл и слово. Третият Източник и Център се увековечава едновременно с централното или възникнало в резултат от взаимно одобрение творение и само това централно творение е вечно в своето съществуване сред вселените.
8:3.2 След даряването на Третия Източник с личност Първият Източник повече не взема лично участие в създаването на вселената. Всеобщият Баща предава всичко възможно на своя Вечен Син; подобно на това Вечният Син предава всички възможни пълномощия и сила на Съвместния Създател.
8:3.3 Като партньори и равностойни личности Вечният Син и Съвместният Създател са планирали и придали определена форма на всяка появила се вселена в постхавонската епоха. В цялото последващо творение Духът съхранява същата лична връзка, каквато съществува между Сина и Отеца в първото централно творение.
8:3.4 Един Син-Създател на Вечния Син и един Създателен Дух на Безкрайния Дух създадоха вас и вашата вселена; и макар че Отецът е вярна опора на организираното от тях творение, Вселенският Син и Вселенският Дух са задължени да поощряват и поддържат резултатите от своя труд, както и да опекунстват над сътворените от тях същества.
8:3.5 Безкрайният Дух е ефективен посредник на любвеобилния Баща и на изпълнения с милосърдие Син, призван да въплъти техния съвместен проект: да привлече към себе си обичащите истината души на създанията от всички светове на времето и пространството. В същия момент, в който Вечният Син приел плана на Отеца по преобразяването на създанията на вселените, в момента, когато проектът за духовно извисяване станал съвместен план на Отеца и Сина, в същия момент Безкрайният Дух станал съвместен ръководител, представляващ Отеца и Сина при изпълнението на техния обединен и вечен замисъл. Така Безкрайният Дух дал обет: предоставил всички свои възможности на божественото присъствие и на духовните личности в разпореждане на Отеца и Сина; той посветил всичко на грандиозния план за възвисяване на спасените волеви създания до божествените висоти на съвършенството на Рая.
8:3.6 Безкрайният Дух е изчерпващо, особено и универсално разкриване на Всеобщия Баща и неговия Вечен Син. Всички знания за сътрудничеството на Отеца и Сина трябва да бъдат постигани чрез Безкрайния Дух, съвместния представител на божествения съюз между мисълта и словото.
8:3.7 Вечният Син е единственият път за приближаване до Всеобщия Баща, а Безкрайният Дух е единственото средство за достигане до Вечния Син[2]. Единствено чрез търпеливото служене на Духа духовно възходящите същества на времето са способни да открият за себе си Сина.
8:3.8 В центъра на вселената Безкрайният Дух е първото Божество на Рая, което трябва да бъде постигнато от възходящия странстващ. Третото Лице обхваща Второто и Първото Лица и поради това трябва да бъде първото, осъзнато от всички кандидати за представяне пред Сина и Отеца.
8:3.9 С това далеч не се изчерпват възможностите на Духа в равна степен да представя Отеца и Сина и да им служи.
8:4.1 Паралелно на физическата вселена, където гравитацията на Рая удържа цялата материя, съществува вселената на Духа, където словото на Сина интерпретира мисълта на Бога и, „ставайки плът“, демонстрира изпълненото с любов милосърдие, присъщо на съвкупната природа на обединените Създатели[3]. Но във и през цялото това материално и духовно творение съществува необятната сцена, на която Безкрайният Дух и неговото духовно потомство демонстрират сливане на милосърдието, търпеливостта и вечната любов на божествените родители към децата на разума, замислени и създадени в резултат от техните съвместни усилия. Извечното служене на разума е основа на божествения характер на Духа. И цялото духовно потомство на Съвместния Извършител изпитва този стремеж да оказва помощ, този божествен подтик към служене.
8:4.2 Бог е любов, Синът е милосърдие, Духът е служене — служенето на божествената любов и безкрайното милосърдие спрямо цялото разумно творение[4]. Духът е персонификация на любовта на Отеца и милосърдието на Сина; в него те намират своето вечно обединение за всеобщо служене. Духът е любов, приложена към света на създанията, обединената любов на Отеца и Сина.
8:4.3 На Урантия Безкрайният Дух е известен като вездесъщо влияние, всеобщо присъствие, но в Хавона вие ще го познаете като действително личностно служене. Тук служенето на Райския Дух е поучителен и въодушевяващ пример и вдъхновяващ модел за всеки от неговите равностойни Духове и подчинени личности, служещи на сътворените създания в световете на времето и пространството. В тази божествена вселена Безкрайният Дух взел пълноценно участие в седемте трансцендентални появявания на Вечния Син; така, съвместно с първородния Син Михаил, той е участвал в седемте посвещения на кръговете на Хавона, ставайки по този начин състрадателен и отзивчив духовен опекун за всеки странстващ на времето, пресичащ тези съвършени небесни кръгове в стремежа си да се извиси духовно.
8:4.4 Когато един Божий Син-Създател поема отговорност за бъдещата локална вселена, личностите на Безкрайния Дух дават обет за беззаветно служене на Сина Михаил, пристъпващ към своята мисия — дръзновената съзидателна епопея. Всеобщата помощ на Безкрайния Дух при възхода на материалните създания на все нови и нови нива на духовността особено нагледно се проявява в личностите на Съзидателните Дъщери — Майчинските Духове на локалната вселена. И цялото това служене се осъществява в съвършена хармония с целите на Синовете-Създатели на тези локални вселени и в тясна връзка с техните личности.
8:4.5 Както Синовете на Бога участват в грандиозната задача — разкриването пред вселените на любвеобилната личност на Отеца, така и Безкрайният Дух е посветен на нескончаемото служене: разкриването на обединената любов на Отеца и Сина пред разума на всяко дете във всички вселени. В тези локални творения Духът не слиза при материалните създания в плът, както правят това някои Божии Синове, но Безкрайният Дух и неговите равноправни Духове действително „понижават“ своя статут и с радост претърпяват поредица поразителни превръщания, снижаващи нивото на тяхната божественост, докато се появят като ангели, за да ви съпровождат и направляват по скромния ви земен път.
8:4.6 Именно благодарение на тази поредица „превръщания“ Безкрайният Дух действително и като личност се сближава с всеки обитател на сферите, населени със същества с животински произход. И всичко, което извършва Духът, ни наймалко не пречи на неговото съществуване като Третото Лице на Божеството в центъра на голямата вселена[5].
8:4.7 Съвместният Създател е велик опекун, всеобщ милосърден пастир наистина и во веки веков. За да разберете служенето на Духа, помислете за тази истина, че той е обединеният образ на нескончаемата любов на Отеца и вечното милосърдие на Сина. Но служенето на Духа не е ограничено само до това, че той е представител на Вечния Син и Всеобщия Баща. Безкрайният Дух е способен да служи на съществата от всеки свят от свое собствено име и по свое собствено право; Третото Лице е изпълнено с божествено благородство и също така и по свое собствено решение дарява с всеобща милосърдна опека.
8:4.8 Разширявайки своите познания за преданата и неуморна грижа, с която Безкрайният Дух обкръжава понизшите категории създания, човек още повече ще се възхищава и прекланя пред трансцендентната същност и несравнимия характер на това обединено Действие на Всеобщия Баща и Вечния Син. Наистина, този Дух е „Божият поглед, неизменно обърнат към праведните“ и „божественият слух, които е винаги открит за техните молитви“[6][7].
8:5.1 Изключителният атрибут на Безкрайния Дух е неговата вездесъщност. Цялата вселена на вселените е пропита с този всепроникващ Дух, който е толкова сходен с присъствието на всеобщия и божествен разум. Във всеки свят както Второто, така и Третото Лице на Божеството са представени от своите вездесъщи Духове.
8:5.2 Отецът е безкраен и поради това ограничен само от волята. Дарявайки Настройчиците и включвайки личност в своя кръг, Отецът действа самостоятелно, но при отношенията на духовните сили с разумните същества той използва духовните и личностни същества на Вечния Син и Безкрайния Дух. По свое желание той може да присъства в духа наравно със Сина или със Съвместния Извършител; той присъства заедно със Сина и в Духа. Отецът неизменно присъства повсеместно и ние откриваме неговото присъствие във всяка и във всички тези разнообразни, но съвкупни сили, влияния и присъствия и с тяхна помощ.
8:5.3 Във вашите свещени книги под термина Дух Божий се подразбира ту Безкрайният Дух в Рая, ту Съзидателният Дух на вашата локална вселена[8]. Светият Дух е духовният кръг на тази Съзидателна Дъщеря на Безкрайния Дух на Рая; това е кръг, присъщ на всяка локална вселена и ограничен от духовните предели на такова творение; що се отнася до Безкрайния Дух, то той е вездесъщ.
8:5.4 Съществуват много духовни влияния и всички те са като едно. Даже трудът на Настройчиците на Съзнанието, независим от всички други въздействия, неизменно съвпада с духовното служене на обединените влияния на Безкрайния Дух и Майчинския Дух на локалната вселена. В живота на жителите на Урантия проявите на тези духовни присъствия са неотделими една от друга. Във вашите разум и душа те действат като единен дух, независимо от това, че имат различен произход. И когато сте въвлечени в това единно духовно служене, то става за вас влияние на Върховния, „винаги способен да ви предпази от падане и да ви представи непорочни на вашия небесен Баща“[9].
8:5.5 Винаги помнете, че Безкрайният Дух е Съвместният Извършител; в него и чрез него действат както Отецът, така и Синът; той присъства не само лично, но и като Баща, и като Син, а също и като Баща-Син. В знак на признаването на този факт, както и по силата на много допълнителни причини, за духовното присъствие на Безкрайния Дух често говорят като за „Духа на Бога“[10].
8:5.6 Би било логично да наричаме “Дух на Бога” цялата съвкупност от духовно служене, защото такава съвкупност наистина е съюз от Духовете на Бог-Баща, БогСин и Бог-Дух, Бог-Седмократния — дори Духа на Бог-Върховния[11].
8:6.1 Повсеместното присъствие и обширно разпространение на Третия Източник и Център не трябва да отклонява вашето внимание от факта за неговата личност. Безкрайният Дух е вселенско присъствие, вечно действие, космическо могъщество, божествено влияние и всеобщ разум; той е всичко това и повече от това, но той е и истинска и божествена личност.
8:6.2 Безкрайният Дух е пълноценна и съвършена личност, Божество равноправно и равностойно по отношение на Всеобщия Баща и Вечния Син. За висшите разумни същества на вселените Съвместният Създател е толкова реален и видим, колкото Отецът и Синът — и даже повече, защото преди да се приближат до Отеца чрез Сина, всички възходящи създания трябва да достигнат Духа.
8:6.3 Безкрайният Дух, Третото Лице на Божеството, притежава всички атрибути, които вие свързвате с личността. Духът е дарен с абсолютен разум: „Духът изследва всичко, дори скритите дълбини Божии[12].“ Духът е дарен не само с разум, но и с воля. За посвещаването на неговите дарове е казано: „Всичко това го прави един и същи Дух, дарявайки всеки човек поотделно, както прецени[13].“
8:6.4 „Любовта на Духа“ е реална, както са реални и неговите страдания; поради това: „Не опечалявайте Божия Дух[14][15].“ Можем да разглеждаме Безкрайния Дух като Райско Божество или като Съзидателен Дух на локалната вселена, но във всеки случай откриваме, че Съвместният Създател е не само Трети Източник и Център, но и божествена личност. Тази божествена личност реагира и на вселената така, както е свойствено на личността. Духът ви казва: „Този, който има уши, нека чуе какво казва Духът[16].“ „Самият Дух ходатайства за вас[17].“ Духът оказва непосредствено и лично влияние върху създадените същества, „защото всички, водени от Божия Дух, са истински Божии синове“[18][19].
8:6.5 Макар да съзерцаваме феномена служене на Безкрайния Дух в отдалечени светове от вселената на вселените, макар да наблюдаваме как едно и също съгласуващо Божество действа в несметните легиони разнообразни същества, произхождащи от Третия Източник и Център, макар да признаваме вездесъщността на Духа, независимо от всичко това ние утвърждаваме, че този същият Трети Източник и Център е личност, Съвместен Създател на всичко съществуващо и на всички същества и всички вселени.
8:6.6 Съвършена и вечна е взаимовръзката на Отеца, Сина и Духа в управлението на вселените. Макар всеки да е зает с лична опека на цялото творение, всичките три божествено и абсолютно са обединени помежду си в съзиданието и управлението, което ги прави навеки единно цяло.
8:6.7 Отецът и Синът винаги и в безусловно съвършенство съвместно присъстват в лицето на Безкрайния Дух, защото Духът е подобие на Отеца и подобие на Сина, точно както и подобие на съвкупността от Отеца и Сина, тъй като те са завинаги единни.
8:6.8 [Представено на Урантия от Божествен Съветник на Уверса, комуто беше възложено от Извечно Древния да опише природата и дейността на Безкрайния Дух.]
| Документ 7. Връзката на Вечния Син с Вселената |
Индекс
Множествена версия |
Документ 9. Връзката между Безкрайния Дух и Вселената |