1 (По слав. продължение от 113). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта си и заради верността Си. [1]
2 (9)Защо да рекат народите: Где е сега техният Бог?
3 (11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.
4 (12)Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.
5 (13)Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
6 (14)Уши имат, но не чуват: Ноздри имат, но не миришат;
7 (15)Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.
8 (16)Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
9 (17)Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
10 (18)Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
11 (19)Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
12 (20)Господ си спомни за нас; ще ни благослови; Ще благослови Израилевия дом; Ще благослови Аароновия дом.
13 (21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи. [2]
14 (22)Дано Господ ви умножава повече и повече - Вас и чадата ви.
15 (23)Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята. [3] [4]
16 (24)Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада, [5]
17 (25)Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в мястото на мълчанието;
18 (26)Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуя.