© 2014 Фондация Урантия
126:0.1 В ЦЕЛИЯ земен живот на Иисус най-критични бяха четиринадесетата и петнадесетата му година. Тези две години — след като започна да осъзнава своята божественост и своето предназначение и преди да достигне висока степен на общуване с вътрешния Настройчик — бяха най-трудните за целия му богат със събития живот на Урантия. Именно този двегодишен етап следва да бъде наричан великото изпитание, действителното изкушение. Нито един млад човек, встъпващ в периода на първите противоречия и адаптационни трудности на възмъжаването, никога не се е подлагал на по-решаващо изпитание, отколкото това, което премина Иисус при прехода от детството към началото на зрелостта.
126:0.2 Този важен период в юношеското развитие на Иисус започна след посещението на Йерусалим и връщането в Назарет. Отначало Мария беше щастлива, мислейки, че нейното момче отново е редом с нея, че Иисус се е върнал в къщи, за да бъде послушен син, а друг той никога не е бил — и че оттогава той ще стане по-възприемчив към плановете за бъдещето, които тя строеше за него. Но къпането в лъчите на майчинските илюзии и неосъзнатата семейна гордост не беше задълго; много скоро я очакваше още по-голямо разочарование. Момчето все по-често прекарваше времето си в компанията на баща си; то все по-рядко и по-рядко споделяше с нея своите проблеми и двамата родители все по-малко бяха способни да разберат неговото често редуване на земни дела и размишления за своята връзка с делото на своя Отец. Откровено казано, те не го разбираха, макар че истински го обичаха.
126:0.3 С възрастта съчувствието и любовта на Иисус към еврейския народ се усилваха, но постепенно в неговото съзнание започна да расте основателно негодувание поради присъствие в храма на Отеца на назначени по политически мотиви свещеници. Той се отнасяше с огромно уважение към искрените фарисеи и честните книжници, но дълбоко презираше лицемерните фарисеи и нечестните теолози; неискрените религиозни вождове предизвикваха в него само чувство на дълбоко презрение. Гледайки вождовете на Израил, той изпитваше изкушението да се съгласи с ролята на този Месия, когото чакаха евреите, но той нито веднъж не се поддаде на тази съблазън.
126:0.4 Разказът за неговите подвизи сред мъдреците на храма зарадва целия Назарет, особено неговите бивши учители в синагогалното училище. В течение на известно време всички те в един глас го хвалеха. Цялото село си спомняше за това, че още като дете той се отличаваше с мъдрост и похвално поведение, и му предсказваше бъдеще на велик израилски вожд; накрая от галилейския Назарет щеше излезе наистина велик учител. И всички те с нетърпение очакваха времето, когато той щеше да навърши петнадесет години и да получи разрешение в съботите да чете в синагогата Писанието.
¶ 1. НЕГОВАТА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (8 ГОДИНА СЛЕД Н.Е.)
126:1.1 Настъпи календарната година на неговото четиринадесетилетие. Иисус стана добър производител на хамути и успешно работеше както с платно, така и с кожа. Той също така бързо се превръщаше в опитен дърводелец и мебелист. През това лято той често се качваше на върха на хълма, намиращ се на северозапад от Назарет, за да се отдаде на молитви и размишления. Постепенно започваше все по-добре да осъзнава характера на своето посвещение на Земята.
126:1.2 Бяха изминали малко повече от сто години от времето, когато този хълм беше “капище на Ваал”, а сега тук се намираше гробницата на Симеон, известен израилски светия[1]. От върха на този хълм Иисус гледаше Назарет и обкръжаващите го земи. Гледайки Мегидон, той си спомняше преданието за египетската армия, спечелила тук своята първа в Азия голяма победа, и как по-късно друга такава армия разби царя на Юдея — Йосия[2]. Недалеч се виждаше Таанак, където Девора и Варак разгромиха Сисара[3]. В далечината се виждаха и хълмовете на Дотан, където, както го учеха, Йосиф беше продаден от своите братя в египетско робство[4]. Той насочваше своя поглед към Евал и Гаризим, повтаряйки си преданията за Авраам, Яков и Авимелех. Така си спомняше и обмисляше историческите събития и предания на народа, към който принадлежеше неговият баща Йосиф.
126:1.3 Той, както преди, задълбочено се занимаваше с четене под ръководството на учителя на синагогата, а също така продължаваше да се занимава и с домашното образование на своите братя и сестри според достигането от тях на съответната възраст.
126:1.4 В началото на тази година Йосиф уреди своите дела така, че да заделя дохода, който носеше собствеността им в Назарет и Капернаум, за изплащане на продължителния курс на обучение на Иисус в Йерусалим, тъй като се предполагаше, че през август следващата година, след като навърши петнадесет години, той ще отиде в Йерусалим.
126:1.5 В началото на тази година както Йосиф, така и Мария започнаха да ги обхващат чести съмнения относно съдбата на своя първороден. Той действително беше прекрасно и мило дете, но беше така трудно да го разбереш, така сложно да го постигнеш; при това с него не ставаше нещо изключително или свръхестествено. Десетки пъти неговата горда майка стоеше затаила дъх и чакаше нейният син да извърши нещо свръхчовешко или чудотворно действие, но всеки път я очакваше горчиво разочарование. Всичко това я обезкуражаваше и довеждаше до униние. В тези времена набожните хора искрено вярваха, че пророците и Божиите хора винаги откриват своето призвание и провъзгласяват своята божествена власт, творейки вълшебства и извършвайки чудеса. Но Иисус не правеше нищо такова; затова недоумението на неговите родители, размишляващи над бъдещето му, постоянно се усилваше.
126:1.6 Много признаци свидетелстваха за подобряване на икономическото положение на назаретското семейство. Особено ярко свидетелство за това беше увеличаването на количеството на гладките бели дъсчици, които се използваха като калеми за писане с въглен. Освен това на Иисус беше позволено отново да се заеме с уроци по музика; той много обичаше да свири на арфа.
126:1.7 По отношение на цялата тази година може да се каже, че Иисус наистина “преуспяваше в любовта към хората и Бога”[5]. Перспективите пред семейството бяха добри; бъдещето изглеждаше безоблачно.
¶ 2. СМЪРТТА НА ЙОСИФ
126:2.1 Всичко наистина вървеше добре чак до този съдбовен ден — вторник, 25 септември, когато пратеник от Сефорис донесе в назаретското семейство трагичната вест, че по време на строителството на резиденцията за управителя Йосиф е бил тежко ранен от паднал подемник. На път към дома на Йосиф пратеникът се отби в работилницата, за да съобщи на Иисус за нещастието, случило се с неговия баща, и те заедно отидоха към дома, за да съобщят на Мария за трагичното събитие. Иисус искаше веднага да отиде при баща си, но Мария не искаше да чуе нищо — тя трябваше сама да побърза да отиде при мъжа си. Тя нареди на Яков, който по това време беше на десет години, да я съпроводи до Сефорис, а Иисус да остане с по-малките деца до нейното завръщане, тъй като тя не знаеше доколко сериозно е ранен Йосиф. Но още преди пристигането на Мария Йосиф почина от получените рани. Той беше преместен в Назарет и на следващия ден погребан редом със своите предци.
126:2.2 Изглеждаше, че в този момент, когато се появиха добри перспективи и бъдещето изглеждаше светло, злата съдба порази главата на това назаретско семейство. Делата на семейството се разстроиха и всички планове по отношение на Иисус и неговото бъдещо образование бяха разрушени. Този юноша-дърводелец, който неотдавна навърши четиринадесет години, осъзна, че му предстои не само да изпълни поръчението на своя небесен Баща и да разкрие божествената същност на Земята и в плът, но че на неговата млада човешка същност ще се наложи да поеме върху себе си и грижата за овдовялата си майка и седемте си братя и сестри, както и за това дете, на което тъкмо му предстоеше да се роди. Този назаретски подрастващ стана единствената опора и утешение на така внезапно осиротялото си семейство. Така беше позволено да станат тези естествени за Урантия събития, които не можеха да не накарат насила този юноша с предначертана съдба толкова рано да поеме върху себе си тежката, но имаща огромно възпитателно и дисциплиниращо значение отговорност, появила се, след като той стана глава на земното семейство — баща за своите собствени братя и сестри, опора и защита за майка си, пазител на семейството на своя баща — единственото семейство, което му беше съдено да познае в този свят.
126:2.3 Иисус с готовност прие задълженията, които така внезапно се стовариха върху него, и добросъвестно ги изпълняваше до края. Във всеки случай един огромен проблем, заплашващ да усложни неговия живот, получи трагично решение — сега на него не му беше нужно да отива в Йерусалим, за да се учи при равините. Иисус наистина никога не “се е подчинявал на нито един човек”. Той винаги беше готов да се учи даже от последното дете, но неговите пълномощия на проповедник на истината никога не произхождаха от хората[6].
126:2.4 Той, както и преди, не знаеше нищо за явяването на Гавраил на неговата майка преди своето раждане; той узна за това едва от Йоан в деня на своето кръщение в началото на общественото служение.
126:2.5 С течение на времето този млад назаретски дърводелец все по-често оценяваше всяка обществена институция и всеки религиозен обичай с едно и също мерило: каква полза носят те на човешката душа? Приближават ли те Бога към човека? Приближават ли те човека към Бога? Макар че този юноша не отхвърляше напълно такива страни на живота като развлечението и общуването, все по-голяма част от своето време и енергия той посвещаваше на две цели: грижата за семейството и подготовката за изпълнение на волята на своя небесен Баща на Земята.
126:2.6 През тази година съседите започнаха редовно да наминават в зимните вечери, за да послушат свиренето на Иисус на арфа, да чуят неговите разкази (тъй като юношата беше прекрасен разказвач) и да послушат как той чете свещените книги на гръцки.
126:2.7 Материалното положение на семейството си оставаше крайно благополучно, тъй като в момента на смъртта на Йосиф те разполагаха с доста голяма сума пари. Още в младите си години Иисус показа остър делови ум и финансова прозорливост. Той беше великодушен — но пестелив, икономичен — но щедър; той се оказа мъдър и умел управляващ състоянието на своя баща.
126:2.8 Но независимо от всички старания на Иисус и съседите в Назарет, опитващи се да утешат семейството, Мария и децата бяха обхванати от скръб. Йосиф го нямаше. Йосиф беше необикновен мъж и баща и той им липсваше. И всичко това изглеждаше още по-трагично при мисълта за това, че той умря, преди те да успеят да поговорят с него или да чуят прощалната му благословия.
¶ 3. ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА (9 ГОДИНА СЛЕД Н.Е.)
126:3.1 Приблизително по средата на тази петнадесета година (ние водим отчет за времето по календара на двадесети век, а не в съответствие с еврейската година) Иисус се зае здраво с воденето на семейните дела. Към края на годината почти всичките им спестявания свършиха и те бяха принудени да се откажат от един от назаретските си домове, които Йосиф владееше съвместно със своя съсед Яков.
126:3.2 В сряда вечерта, на 17 април 9 г[7]. след н.е., се роди Рут — най-малкият член на семейството, и Иисус направи всичко, което беше по силите му, за да замени баща си — да утеши своята майка и да ú помогне по време на това тежко и печално изпитание. В продължение на почти двадесет години (до началото на своето обществено служение) Иисус се грижеше за малката Рут с такава нежност и преданост, с каквато нито един баща не би могъл да обича и отглежда своята дъщеря. И той беше еднакво добър баща и за всички останали членове на семейството.
126:3.3 В течение на тази година Иисус за пръв път съчини молитвата, на която по-късно научи своите апостоли и която на мнозина стана известна като “Господнята молитва”[8]. В известен смисъл тя беше развитие на семейния олтар; те имаха много видове благодарности и няколко официални молитви. След смъртта на баща си Иисус се опитваше да научи големите деца да изразяват себе си в молитвата индивидуално — подобно на това, както самият той обичаше да прави, но те не го разбираха и неизменно се връщаха към заучените думи на молитвите. Стремейки се да подбуди своите по-големи братя и сестри да произнасят индивидуални молитви, Иисус им помагаше с насочващи фрази, но в резултат — без всякакъв умисъл от негова страна — се получаваше така, че всички те започнаха да използват молитва, съставена основно с помощта на тези насочващи думи, на които ги учеше Иисус.
126:3.4 Накрая Иисус се отказа да мисли да научи всеки член на семейството да произнася спонтанни молитви и веднъж вечерта през октомври той седна край неголяма тумбеста лампа, поставена на каменната маса, и на парче гладка кедрова дъска с площ около половин квадратен метър написа с въглен молитвата, която от това време стана неизменното семейно прошение.
126:3.5 През тази година причина за сериозните преживявания на Иисус беше неговото смутено съзнание. Отговорността за семейството изключи всяка мисъл за незабавно претворяване на някакъв план в отговор на повелята да се “заеме с делото на своя Отец”, дадена му в Йерусалим[9]. Иисус основателно прецени, че грижата за семейството на неговия земен баща трябва да бъде негов първостепенен дълг, че поддръжката на семейството трябва да стане негово главно задължение.
126:3.6 В тази година, в така наречената „Книга на Енох”, Иисус намери откъс, под влиянието на който той по-късно започна да използва израза “Син Човешки” като определение на своята посвещенческа мисия на Урантия[10]. Той сериозно обмисли идеята за юдейския Месия и окончателно се убеди в това, че няма да стане такъв Месия. Страстно желаеше да помогне на народа на своя баща, но никога не смяташе да застава начело на еврейските армии за сваляне на чуждото господство в Палестина. Той знаеше, че никога няма да седи на трона на Давид в Йерусалим. Не вярваше и в това, че неговата мисия беше мисия на духовен спасител или нравствен учител само на еврейския народ. Затова в никакъв смисъл делото на неговия живот не можеше да бъде изпълнение на ревностните желания и смятаните за месиански пророчества в свещените книги на юдеите — поне не в този смисъл, в който разбираха тези предсказания пророците на евреите. Също така той беше уверен, че никога няма да се появи като този Син Човешки, който е описан от пророк Даниил[11].
126:3.7 Но как да назове себе си, когато дóйде време да стане световен учител? Какво трябва да говори за своята мисия? С какво име ще го наричат онези, които повярват в неговото учение?
126:3.8 Размишлявайки над тези проблеми, той намери в синагогалната библиотека на Назарет, сред изучаваните от него апокалиптични книги, ръкопис под названието “Книга на Енох”; и макар че беше уверен, че не принадлежи на перото на древния Енох, тя изключително го заинтересува и той я четеше и препрочиташе много пъти. Особено силно впечатление направи на Иисус един откъс, в който се срещаше определението “Син Човешки”. Авторът на така наричаната „Книга на Енох” разказваше за Сина Човешки, описвайки труда, който на него му предстоеше да извърши на Земята и обяснявайки, че Синът Човешки — преди да се спусне на Земята и да донесе спасение на цялото човечество — е преминал през чертозите на небесно блаженство със своя Отец — Бащата на всичко съществуващо; и че той се е отказал от цялото това величие и слава, за да се спусне на Земята и да провъзгласи спасение за страдащите смъртни. Четейки тези откъси, Иисус (прекрасно разбирайки, че привнесеният в тези учения източен мистицизъм беше в много аспекти погрешен) почувства със своето сърце и осъзна със своя разум, че от всички месиански предсказания в свещените книги на юдеите и всички теории за еврейския спасител нищо не беше по-близо до истината, отколкото този разказ, скрит само в една, частично призната „Книга на Енох”. И той веднага реши, че ще започне своето служение под името “Синът Човешки”. Така и направи, когато впоследствие пристъпи към обществена дейност. Иисус притежаваше безупречна способност да види истината, а истината той приемаше без колебания, какъвто и да беше нейният източник.
126:3.9 Към това време той крайно изчерпателно реши много въпроси, засягащи неговия последващ труд, но нищо не говореше за това на майка си, която все още упорито се придържаше към представата за това, че той е юдейският Месия.
126:3.10 Настъпи времето на великото объркване на младия Иисус. Решавайки някои въпроси, засягащи характера на мисията му на Земята — да “служи на делото на своя Отец”, тоест да продемонстрира любвеобилната същност на неговия Баща на цялото човечество, — той отново започна да се замисля за много твърдения на Писанията относно идването на националния спасител, юдейския проповедник или цар[12]. Какво събитие се имаше предвид в тези пророчества? Та нали той беше юдеин? Или все пак не? Принадлежеше ли той към Давидовия дом — или не? Майка му твърдеше, че принадлежи; баща му — че не принадлежи. На такова мнение беше и той самият. Може би пророците грешаха относно характера и предназначението на Месията?
126:3.11 В края на краищата, възможно ли беше майка му да е права? В миналото, когато възникваха разногласия, в повечето въпроси тя се оказваше права. Ако той е новият учител, но не е Месията, то как той ще може да познае юдейския Месия, ако такъв се появи в Йерусалим по време на неговата мисия на Земята? Каква ще бъде неговата връзка с този Месия? И какво ще бъде неговото отношение към семейството, след като пристъпи към делото на своя живот? А неговото отношение към еврейското общество и религия? Към Римската империя? Към друговерците и техните религии? Отново и отново се връщаше този млад галилеец към всеки от тези важни проблеми, сериозно размишлявайки над тях и едновременно продължавайки да работи на дърводелския тезгях, заработвайки с тежък труд препитание за себе си, своята майка и другите осем гладни гърла.
126:3.12 Към края на годината Мария видя, че семейните спестявания се стопяват. Тя предаде продажбата на гълъби на Яков. Скоро той купи втора крава и с помощта на Мириам започнаха да продават мляко на своите назаретски съседи.
126:3.13 Периодите на дълбока замисленост на Иисус, неговите чести изкачвания на върха на хълма за молитва и много странни идеи, които той от време на време изказваше, предизвикваха дълбока тревога в неговата майка. Понякога на нея ú се струваше, че момчето не е на себе си, но тя прогонваше страха, спомняйки си, че в края на краищата той е заветно дете и в известен смисъл се отличава от другите подрастващи.
126:3.14 Но Иисус постепенно се учеше да оставя някои свои мисли за себе си, да не посвещава света, даже собствената си майка, във всяка своя идея. Започвайки от тази година, Иисус все по-малко разкриваше това, което ставаше в неговото съзнание; тоест той говореше все по-малко за това, което беше недостъпно за обикновения човек и заради което той можеше да се стори някому странен или неприличащ на другите. Във всички външни проявления той стана обикновен и нормален човек, макар че му липсваше някой, който да може да разбере неговите трудности. Той мечтаеше за надежден и близък другар, но неговите проблеми бяха твърде сложни за неговите човешки другари. Уникалността на тази необичайна ситуация го принуждаваше да носи своето бреме в самота.
¶ 4. ПЪРВАТА ПРОПОВЕД В СИНАГОГАТА
126:4.1 Когато Иисус навърши петнадесет години, той получи официално право в съботния ден да заема катедрата на синагогата. Преди това, в отсъствието на четци, него неведнъж го молеха да чете Писанието. Сега настана денят, когато съгласно закона той имаше право на богослужение[13]. Затова в първата събота след навършване на петнадесет години хазанът се уговори за това, че утринната служба в синагогата ще се проведе от Иисус. И когато всички благоверни от Назарет се събраха, юношата, избирайки откъс от Писанието, стана и започна да чете:
126:4.2 “Духът на Господ Бог е в мен, защото Господ ме помаза; той ме изпрати да благовестя смирен, да изцелявам съкрушените сърца, да възвестявам свободата на пленените и да освобождавам духовните затворници; да възвестявам годината на Божията милост и деня на Божия съд; да утешавам всички печални, да им давам красота вместо пепел, елея на радостта — вместо скръбта, хвалебствена песен — вместо унилия дух, за да могат тези хора да се наричат добри дървета, ластари Господни в Негова прослава[14].
126:4.3 Творете добро, а не зло и тогава ще живеете и Господ, Бог Саваот, ще бъде с вас. Ненавиждайте злото и възлюбете доброто, и възстановете на вратата правосъдие. Може би Господ Бог ще се съжали над това, което е останало от Йосиф[15].
126:4.4 Умийте се и очистете се; отдалечете злите дела свои от Моя взор; престанете да творите зло и се научете да творите добро; търсете справедливост, спасявайте угнетените. Защитавайте сираците и се застъпвайте за вдовиците[16].
126:4.5 С какво ще дойда при Господа и ще се поклоня пред Всемогъщия? Да застана ли пред него с жертвоприношения, с едногодишни телци? Ще бъде ли доволен Господ, ако му занеса хиляда овена, десет хиляди овце или река с масло? Или да донеса моя първороден за изкупление на моите престъпления, плод на моята утроба за греха на моята душа? Не! Защото Господ показа нам, о, хора, какво е добро. Какво още иска от вас Господ, освен да постъпвате справедливо и да обичате милосърдието, и да живеете смирено пред Бога ваш?[17]
126:4.6 Тогава с какво можете да сравните Бога, Който седи над кръга на Земята? Вдигнете очи и погледнете кой сътвори всички тези светове, кой изчислява небесните армии и назовава всички тях по име. Всичко това извършва Той според величието на Своето могъщество и благодарение на Неговата огромна сила нито една звезда не се губи. Той дава на уморените сила и на изнемогващите дарява сила. Не се бойте, защото Аз съм с вас; не се смущавайте — защото Аз съм вашия Бог. Аз ще ви дам сили и ще ви укрепя; да, Аз ще подкрепя десницата ви с Моята правда, защото Аз съм вашият Господ Бог. И ще държа вашата дясна ръка, казвайки: не бойте се, защото Аз ще ви помогна[18].
126:4.7 А вие сте Моите свидетели, казва Господ, и Мои слуги, които съм избрал, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че Аз съм Вечен. Аз, само Аз съм Господ и няма друг спасител освен Мен[19].”
126:4.8 Завършвайки четенето, той си седна на мястото и хората се разотидоха по домовете си, размишлявайки над тези думи, които той с такова достойнство им прочете. За пръв път гражданите го видяха толкова величествено тържествен; за първи път те чуваха неговия глас да звучи толкова сериозно и искрено; за пръв път той застана пред тях толкова мъжествен и решителен, толкова властен.
126:4.9 Този съботен следобед Иисус заедно с Яков се изкачиха на върха на назаретския хълм, а когато се върнаха в къщи, Иисус записа с въглен Десетте Заповеди на гръцки на две гладки дъсчици. Впоследствие Марта украси с рисунки и оцвети тези дъсчици и в течение на дълго време те висяха на стената над неголемия тезгях на Яков.
¶ 5. ФИНАНСОВИТЕ ТРУДНОСТИ
126:5.1 Постепенно Иисус и неговото семейство се върнаха към по-простия живот, който водеха преди това. Тяхното облекло и даже храна станаха по-прости. Те имаха в излишък мляко, масло и сирене. В зависимост от времето на годината използваха даровете на своята градина, но с всеки изминат месец им се налагаше да прибягват до все по-голяма пестеливост. Те закусваха изключително скромно, а по-добрата храна оставяха за вечеря. При все това в тези времена сред евреите отсъствието на богатство не означаваше ниско социално положение.
126:5.2 Към това време юношата вече притежаваше достатъчно всестранно разбиране за живота на своите съвременници. И това, доколко добре разбираше той живота в семейството, в полето и работилницата, е видно по неговите последващи учения, които в цялата си пълнота разкриват неговата близка връзка с всички страни на човешкия опит.
126:5.3 Назаретският хазан продължаваше да смята, че на Иисус му е съдено да стане велик учител — вероятно приемник на знаменития Гамалиил в Йерусалим.
126:5.4 Беше ясно, че всички планове на Иисус, свързани с кариерата, са рухнали. Развитието на събитията не предвещаваше розово бъдеще. Но той не отстъпи, не изгуби присъствие на духа. Ден след ден живееше, добросъвестно и предано изпълнявайки непосредствените си задължения, свързани с неговото положение в живота. Животът на Иисус е вечното утешение за всички разочаровани идеалисти.
126:5.5 Доходите на обикновен дърводелец-надничар постепенно намаляваха. Към края на годината, трудейки се от сутрин до вечер, Иисус беше способен да заработи сума, еквивалентна на двадесет и пет цента на ден. Към началото на следващата година на него вече му беше трудно да плаща гражданските налози, да не говорим пък за вноските, които се вземаха от синагогата, и храмовия налог от половин шекел. През тази година събиращият налозите се опита да накара Иисус да заплати допълнителна сума и даже заплашваше да му вземе арфата.
126:5.6 Опасявайки се от това, че екземплярът от Писанията на гръцки ще бъде открит и конфискуван от събирачите на налози, в деня на своята петнадесетгодишнина Иисус го предаде в библиотеката на назаретската синагога като свой дар на Господа при влизане в периода на зрелостта.
126:5.7 Огромен стрес за петнадесетте години от неговия живот очакваше Иисус в Сефорис, където той отиде, за да получи решение по повод жалбата, подадена до Ирод във връзка със спора по отношение на парите, полагащи се на Йосиф към момента на неговата трагична смърт. Иисус и Мария се надяваха да получат значителна сума, но ковчежникът в Сефорис им предложи грошове. Братята на Йосиф се обърнаха с жалба до самия Ирод и сега Иисус стоеше в двореца и изслушваше решението на Ирод за това, че на неговия баща, в момента на смъртта му, не се полагат никакви пари. Заради това несправедливо решение Иисус завинаги се лиши от доверие към Ирод Антипа. Не е чудно, че веднъж той го нарече “тази лисица”[20].
126:5.8 Уединената работа зад дърводелския тезгях в течение на тази и последващата година лиши Иисус от възможността да общува с керванните пътници. Семейното магазинче по обслужването на керваните вече беше преминало към неговия чичо и Иисус работеше само в домашната работилница, където той винаги беше наблизо, за да помага на Мария да се грижи за семейството. Приблизително по това време той започна да изпраща Яков на стоянката за камили, където той научаваше какво ново е станало в света; така се стремеше да остава в течение на последните събития.
126:5.9 В периода на възмъжаването Иисус премина през всички тези противоречия и смущения, с които се сблъскваха обикновените млади хора от предшестващите и последващи епохи. И суровият опит на издържащ семейството беше надеждна гаранция срещу прекомерно увлечение в напразни размишления или срещу пристрастяване към мистиката.
126:5.10 Именно през тази година Иисус взе под аренда голям участък на север от техния дом, който беше разделен като парцел за семейна градина. Всяко от по-големите деца се сдоби със своя собствена градина и те увлечено се съревноваваха един с друг за най-добри успехи в земеделието. В сезона на селскостопанските работи техният по-голям брат ежедневно прекарваше известно време с тях в градината. Работейки в градината със своите по-малки братя и сестри, Иисус неведнъж мечтаеше за възможността всички заедно да се повеселят на селската ферма, където можеха да се наслаждават на свободен и волен живот. Но съдбата се разпореди другояче; и Иисус, бидейки не само идеалист, но и напълно практичен юноша, разумно и енергично решаваше именно тези проблеми, с които се сблъскваше, и правеше всичко възможно, за да могат и той, и неговото семейство да се приспособят към реалностите на тяхното положение и да изменят условията на живота си така, че да могат колкото е възможно по-добре да удовлетворят техните индивидуални и съвместни желания.
126:5.11 По едно време Иисус имаше слаба надежда, че ще му се отдаде да събере достатъчно средства — в случая за получаването на голямата парична сума, която Ирод дължеше на неговия баща за работата му при строителството на двореца — за покупка на малка ферма. Той действително сериозно се замисляше да прехвърли своето семейство в селска местност. Но след като Ирод не се съгласи да заплати полагащите се на Йосиф пари, те се отказаха от стремежа да придобият селски дом. Всъщност те успяваха да се наслаждават на много от страните на селския живот, защото в добавка към гълъбите имаха три крави, четири овци, пиленца, магаре и куче. Даже малчуганите имаха свои постоянни задължения в добре организираната схема на управление, с която се отличаваше домашният живот на назаретското семейство.
126:5.12 Със завършването на тази петнадесета година в живота на Иисус приключи опасният и труден за човека период — времето между относително безгрижната детска възраст и осъзнаването на приближаването към зрелостта с нейните нараснали задължения и нови възможности за постигането на по-сложния опит, необходим за развитието на благороден характер. Завърши периодът на растеж на разум и тегло; този млад назарянин пристъпи към действителното дело на своя живот.
¶ препратки
- ↑ Високото място на Ваал: Чс 22:41.
- ↑ Йосия победен: 4 Ц 23:29-30; 2 Лт 35:20-24.
- ↑ Сисара победен: Сд 4:10-16.
- ↑ Йосиф продаден като роб: Бт 37:23-28.
- ↑ Исус се радва на благоволението на човека и Бога: Лк 2:52.
- ↑ Седнал в нозете на никого: ДА 22:3.
- ↑ Сестра Рут се роди: Мт 13:56; Мк 6:3.
- ↑ Господнята молитва: Мт 6:9-13; Лк 11:2-4.
- ↑ За делата на баща Му: Лк 2:49.
- ↑ Човешки син: Ез 2:1,3,6,8; Ез 3:1-4,10,17; Дан 7:13-14; Мт 8:20; Мк 2:10; Лк 5:24; Йн 1:51; Отк 1:13; Отк 14:14; 1 Enoch 46:1-6; 1 Enoch 48:1-7; 1 Enoch 60:10; 1 Enoch 62:1,14; 1 Enoch 63:11; 1 Enoch 69:26-29; 1 Enoch 70:1-2; 1 Enoch 71:14-16.
- ↑ Не е Човешкият син на Даниил: Дан 7:13-14.
- ↑ За делата на баща Му: Лк 2:49.
- ↑ Първото богослужение на Исус: Лк 4:16-20.
- ↑ Прочетено Писание: Духът Господен е върху мен: Ис 61:1-3.
- ↑ Писанието се чете: Търсете доброто, а не злото: Ам 5:14-15.
- ↑ Писанието да се чете: Измий се, очисти се: Ис 1:16-17.
- ↑ Писанието се чете: С какво да дойда пред Господа?: Мих 6:6-8.
- ↑ Писание прочети: На кого тогава ще оприличите Бога?: Ис 40:18,22,26,29; Ис 41:10,13.
- ↑ Писание прочетено: Вие сте Мои свидетели, казва Господ: Ис 43:10-11.
- ↑ Тази лисица, Ирод: Лк 13:32.