1 А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества. [1]
2 И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
3 Тогава Исус простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.
4 И Исус му каза: гледай да не кажеш това никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Мойсей е заповядал. [2]
5 А когато влезе в Кипернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки: [3] [4] [5]
6 Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи. [6]
7 Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля. [7]
8 Стотникът в отговор Му рече: Господи не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.
9 Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.
10 Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра. [8]
11 Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; [9] [10]
12 а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
13 Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час. [11]
14 И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска. [12] [13]
15 И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.
16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни; [14]
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на Себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе". [15]
18 И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд езерото. [16] [17]
19 И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш. [18] [19]
20 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони. [20]
21 А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си. [21]
22 Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци. [22]
23 И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него. [23]
24 И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше. [24]
25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! Загиваме!
26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните, и настана голяма тишина. [25] [26]
27 А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните(Гръцки: Морето.) Му се покоряват?
28 И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път. [27] [28] [29]
29 И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш? [30]
30 А надалеч от тях имаше голямо стадо свине, което пасеше. [31]
31 И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свине.
32 И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свинете; и, ето, цялото стадо се спусна долу по стръмнината в езерото, и загина във водата. [32]
33 А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.
34 И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, помолиха Му се да си отиде от техните предели. [33]