© 2014 Фондация Урантия
| Документ 144. В Хеврон и в Декаполис |
Индекс
Множествена версия |
Документ 146. Първото проповедническо пътешествие по Галилея |
145:0.1 ИИСУС и апостолите пристигнаха в Капернаум във вторник вечерта на 13 януари[1]. Както обикновено, те се разположиха в дома на Зеведей във Витсаида. Сега, когато Йоан Кръстител беше екзекутиран, Иисус се приготви за пръв път открито да тръгне на пътешествие по Галилея с публични проповеди. Вестта за пристигането на Иисус бързо се разнесе из града и на следващия ден рано сутринта неговата майка Мария побърза да се махне, отивайки при своя син Йосиф.
145:0.2 Сряда, четвъртък и петък Иисус прекара в дома на Зеведей, готвейки своите апостоли за тяхното първо голямо проповедническо пътешествие. Освен това той прие и учеше много проявяващи искрен интерес посетители — както по един, така и по групи. Чрез Андрей той се уговори за изказване в синагогата в най-близката събота.
145:0.3 Късно вечерта в петък Иисус тайно беше навестен от неговата най-малка сестра Рут. Те прекараха заедно два часа в лодка, оставена на котва недалеч от брега. Нито един човек, с изключение на Йоан Зеведеев, не узна за тази среща и на него му беше наредено да не разказва на никого за нея. Рут беше единственият член на семейството на Иисус, последователно и непоколебимо вярващ в божествеността на неговата земна мисия — започвайки от времето на пробуждането на нейната духовност и в продължение на цялото богато на събития служене, смърт, възкресение и възнесение на Иисус; в резултат тя премина в отвъдните светове, без нито веднъж да се усъмни в свръхестествения характер на мисията на своя баща-брат, изпълнена от него в плът. От всички членове на земното семейство на Иисус мъничката Рут беше неговото главно утешение в течение на тежкото изпитание — съда, отхвърлянето и разпятието.
¶ 1. РИБОЛОВЪТ
145:1.1 Същата седмица в петък сутринта, когато Иисус учеше на брега, тълпата се приближи до него дотолкова, че той се оказа до самата вода и даде знак на рибарите, намиращи се недалеч от лодката, да му дойдат на помощ. Преминавайки в лодката, той повече от два часа продължи да учи събралия се народ[2]. Тази лодка се наричаше “Симон”; преди това тя принадлежеше на Симон Петър и Иисус я беше построил със собствените си ръце. Във въпросната сутрин лодката използва Давид Зеведеев с двама свои колеги; те тъкмо се бяха приближили до брега, след като бяха ловили безуспешно риба на езерото цялата нощ[3]. Те чистеха и кърпеха своите мрежи, когато Иисус ги повика на помощ.
145:1.2 Завършвайки да учи хората, Иисус каза на Давид: “Тъй като се наложи да ви забавя, за да ми помогнете, позволете ми да поработя с вас. Да отидем да ловим риба; откарайте лодката там, на дълбокото, и хвърлете мрежата си.” Но един от помощниците на Давид, Симон, отговори: “Учителю, безполезно е. Ние се трудихме цялата нощ и нищо не хванахме; при все това ще направим, както ти казваш — да излезем в морето и да хвърлим мрежата.” И Симон се съгласи да последва указанията на Иисус след знака на своя капитан, Давид. Когато те стигнаха посоченото място и хвърлиха мрежата, в нея се оказа толкова риба, че те се уплашиха да не се скъса мрежата; затова уведомиха своите другари, намиращи се на брега, че се нуждаят от помощ. Когато и трите лодки бяха напълнени догоре с риба така, че почти загребваха с бортовете си вода, Симон падна в краката на Иисус и каза: “Остави ме, Учителю, защото съм грешен.” Симон и всички останали свидетели на този случай бяха потресени от улова на риба. От този ден Давид Зеведеев, този Симон и техните колеги оставиха своите мрежи и последваха Иисус[4].[5]
145:1.3 Но в този улов на риба нямаше нищо чудодейно. Иисус внимателно изучаваше природата; той беше опитен риболовец и знаеше навиците на рибата в Галилейското езеро. В този случай той просто насочи лодката към мястото, където обикновено намираха риба по това време на денонощието. Но последователите на Иисус винаги смятаха това за чудо.
¶ 2. ПО ОБЕД В СИНАГОГАТА
145:2.1 На следващия ден по време на дневната служба в синагогата Иисус изнесе проповед на тема “Волята на небесния Отец”[6]. Сутринта Симон Петър беше прочел проповедта “За Царството”. Темата на Андрей, който беше проповядвал в четвъртък на вечерното събрание в синагогата, беше “Новият път”. По това време в Капернаум в Иисус вярваха повече хора, отколкото в който и да е друг град на Земята.
145:2.2 Докато проповядваше в синагогата в този съботен ден, Иисус, според обичая, отначало избра текст от Закона, прочитайки откъс от книгата „Изход”: “Служи на Господа, твоя Бог, и Той ще благослови твоя хляб и твоята вода и ще отклони от теб всички болести[7].” Втория текст той взе от пророците, прочитайки откъс от Исая: “Стани и свети, защото твоята светлина дойде и славата на Господа сияе над теб. Тъмнината може да покрива земята, а мракът — народа, но Духът на Господа сияе над теб и божествената слава ще бъде зрима в теб. Даже езичниците ще дойдат при тази светлина и много велики умове няма да устоят пред нейната яркост[8].”
145:2.3 За Иисус тази проповед беше опит ясно да покаже, че религията е личен опит. В частност Учителят каза:
145:2.4 “Вие добре знаете, че любовта на добросърдечния баща към своето семейство като към единно цяло се обяснява с неговото силно чувство към всеки отделен член на своето семейство. Занапред всеки от вас трябва да се отнася към небесния Баща не като дете на Израил, а като дете Божие. Всички заедно вие действително сте деца на Израил, но като индивид всеки от вас е дете Божие. Аз дойдох, не за да разкрия Отеца на децата на Израил, а за да донеса знанието за Бога и откровението за Неговата любов и милосърдие към всеки вярващ като неподправен личен опит. Всички пророци ви учеха, че Яхве се грижи за Своите деца, че Бог обича Израил. Но аз дойдох при вас, за да провъзглася по-велика истина — тази, която разбраха и много от по-късните пророци: Бог обича вас — всекиго от вас, като индивид. В течение на всички тези поколения вашата религия е била национална или расова; аз съм дошъл, за да ви дам лична религия.
145:2.5 Но даже това не е нова идея. Много от вас са хора духовно настроени — знаят тази истина дотолкова, доколкото някои пророци ви наставляваха за това. Нима не сте чели в Писанията при пророк Йеремия, където е казано: “В тези дни вече няма да казват, че бащите са яли зелено грозде и че децата имат скомина. Всеки ще умира заради собствения си грях; скомина ще има всеки, който яде зелено грозде. И, ето, ще настъпят дни, когато ще сключа със Своя народ нов завет — не такъв, какъвто сключих с техните предци, когато ги изведох от Египетската земя, а съгласно новия път. Ще запиша Своя закон даже в техните сърца. Аз ще бъда техният Бог, а те — Мой народ. В тези дни вече брат брата няма да пита: Познаваш ли Господа?” Не! Защото всички те ще Ме познават лично, от най-малкия до най-големия.”[9]
145:2.6 Нима не сте чели тези обещания? Нима не вярвате на Писанията? Нима не разбирате, че думите на пророка се изпълняват в това, което вие виждате днес? И нима Йеремия не ви призова да направите религията дело на сърцето си, да установите лична връзка с Бога? Нима пророкът не ви каза, че небесният Бог прониква във всяко сърце? И нима не ви предупреждаваха, че човешкото сърце е твърде лъжливо, а и крайно измамно?[10]
145:2.7 Нима не сте чели това място, където Йезекиил учеше още вашите бащи, че религията трябва да стане реалност във вашия личен опит? Вие вече няма да използвате пословицата, гласяща: “Бащите ядоха зелено грозде, а децата имат скомина.” „Живея Аз! — казва Господ Бог. — Вижте, всички души Ми принадлежат — както душата на бащата, така и душата на сина. Само душата, която е грешила, ще умре.” Именно този ден предвиждаше Йезекиил, когато каза от името на Бога: “И ще ви дам сърце ново и нов дух ще вложа във вас.”[11]
145:2.8 Вие не трябва да се боите повече, че Бог ще накаже народа за греха на един човек; няма да накаже небесният Баща и едно от своите вярващи деца заради греховете на народа, макар че членовете на едно семейство често са длъжни да се сблъскват с материални последствия от семейни грешки и колективни постъпки. Нима вие не осъзнавате, че мечтата за по-добър народ — или за по-добър свят, е свързана с усъвършенстването и просвещаването на индивида?”
145:2.9 След това Учителят разказа за желанието на небесния Баща Неговите земни деца, постигнали духовна свобода, да пристъпят към вечния възход към Рая, който се състои в осъзнат отговор на създанието спрямо божественото пробуждане на пребиваващия в него дух да намериш Създателя, да познаеш Бога и да се стремиш да станеш подобен на Него.
145:2.10 Тази проповед оказа на апостолите огромна помощ. Всеки от тях по-пълно осъзна, че Евангелието за Царството е обърнато към индивида, а не към народа.
145:2.11 Независимо от това, че жителите на Капернаум бяха запознати с учението на Иисус, те бяха потресени от неговата проповед, с която излезе тази събота. Той действително учеше като човек, който има власт, а не като книжник[12].
145:2.12 Щом Иисус свърши да говори, един от слушащите — юноша, силно възбуден от неговите думи, беше обхванат от епилептичен припадък и силно закрещя. Когато пристъпът му премина и съзнанието му започна да се връща, той проговори в полузабрава: “Какво общо имаме ние с теб, Иисус Назарянин? Ти си светец Божий; защо си дошъл тук — за да ни погубиш ли?” Иисус заповяда на хората да се успокоят и, хващайки младия човек за ръка, каза: “Събуди се” — и юношата веднага дойде на себе си[13].
145:2.13 Този юноша не беше обладан от нечист дух или демон. Той страдаше от обикновена епилепсия, но му внушаваха, че неговият недъг е следствие от обладаване от зъл дух. Той вярваше на тези учения и това слагаше отпечатък върху всичко, което той мислеше или говореше относно своето заболяване. Всички хора вярваха, че подобни явления са пряко следствие от присъствието на нечисти духове. Затова те смятаха, че Иисус е изгонил от този човек демон. Но по това време Иисус не го излекува от епилепсията. Този човек действително беше изцелен на този ден, но това стана едва по-късно, след залез слънце. Много години след Петдесетница апостол Йоан — последният, описал деянията на Иисус — избягваше каквото и да било споменаване на така нареченото “изгонване на бесовете” и той постъпваше така, защото след Петдесетница случаите на обладаване напълно се прекратиха.
145:2.14 В резултат на това обикновено събитие по целия Капернаум бързо се разнесе вестта, че Иисус е изгонил от човека демон и по чудодеен начин го е изцелил в синагогата при завършването на следобедната проповед[14]. Съботата беше подходящото време за мълниеносното разпространяване на такива поразителни слухове. Съобщението за това произшествие се разнесе и по всички по-малки селища край Капернаум и много хора му повярваха.
145:2.15 С приготвянето на храната и стопанството в големия дом на Зеведей, станал център на дейността на Иисус и дванадесетте апостоли, обикновено се занимаваха жената на Симон Петър и нейната майка. Домът на Петър се намираше редом с дома на Зеведей и Иисус и неговите приятели се спряха тук на връщане от синагогата, тъй като майката на жената на Петър вече от няколко дни страдаше от редуващи се температура и треска. И, ето, случи се така, че докато Иисус стоеше над болната жена, държейки я за ръка, галейки я по челото и говорейки ú думи на утешение и ободрение, треската я напусна. Иисус не беше успял да обясни на своите апостоли, че в синагогата не е станало никакво чудо; сега, намирайки се под свежото и ярко впечатление от този случай и спомняйки си водата и виното в Кана, те възприеха това съвпадение като поредното чудо и някои от тях избягаха от къщата, за да разнесат тази новина по целия град[15].
145:2.16 Тъщата на Петър, Амата, страдаше от маларична треска. Тя не беше чудодейно изцелена от Иисус тогава. Едва няколко часа след залез слънце тя се излекува във връзка с изключителното събитие, станало в градинката пред дома на Зеведей.
145:2.17 Всички тези случаи са типични за поведението на търсещото вълшебства поколение; тези вярващи в чудеса хора използваха като предлог всяко стечение на обстоятелствата, за да заявят, че Иисус е сътворил поредното чудо.
¶ 3. ИЗЦЕЛЕНИЕТО ПО ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ
145:3.1 Към края на този богат на събития съботен ден, когато Иисус и неговите апостоли се канеха да пристъпят към своята вечерна трапеза, целият Капернаум и неговите околности бяха в най-голямо възбуждение поради тези привидно чудодейни изцеления; всички, които страдаха от някакъв недъг, се приготвиха веднага след залез слънце да отидат при Иисус сами или с помощта на приятели. Съгласно юдейското учение в свещените часове на съботата човек нямаше право да отиде даже за лечение.
145:3.2 Затова, щом слънцето се скри зад хоризонта, множество поразени от болести мъже, жени и деца започнаха да се стичат към дома на Зеведей във Витсаида. Един човек тръгна на път със своята парализирана дъщеря, още щом слънцето се скри зад съседската къща[16].
145:3.3 Всичко в този ден водеше към необикновеното събитие, станало на залез слънце. Даже откъсът, използван от Иисус в следобедната проповед, сочеше, че следва да се избавиш от болестите; и той беше говорил с такава невидима мощ и власт! Неговата проповед беше толкова убедителна! Без да се позовава на човешки авторитети, той говореше, обръщайки се непосредствено към съзнанието и душите на хората. Без да прибягва към логика, правни софизми или към дълбокомислени изрази, той действително се обръщаше със силно, прямо, ясно и лично възвание към сърцата на своите слушатели.
145:3.4 Тази събота беше велик ден в земния живот на Иисус, а и в живота на вселената. Еврейското градче Капернаум фактически стана действителна столица на локалната вселена Небадон. Шепата евреи в капернаумската синагога не бяха единствените същества, които чуха заключителните думи от проповедта на Иисус: “Ненавистта е сянка на страха; отмъщението — белег на страхливостта.” Неговите слушатели не можеха да забравят и благословените му думи: “Човекът е син на Бога, а не дете на дявола.”
145:3.5 Скоро след залез слънце, когато Иисус и апостолите, приключващи вечерята си, още седяха на масата, жената на Петър чу от градинката отпред гласове и, приближавайки се до вратата, видя, че пред дома се събира голяма тълпа от болни хора и че пътят от Капернаум е задръстен от тези, които са тръгнали към него с надеждата за изцеление от ръцете на Иисус. Виждайки това, тя веднага съобщи за него на своя мъж, а той — на Иисус.
145:3.6 Когато Учителят излезе от парадния вход на дома на Зеведей, пред неговия поглед се откриха множество поразени от болести и страдащи хора. Той видя почти хиляда болни и сакати; най-малко такъв беше броят хора, събрани пред него. Не всички присъстващи страдаха от болести; някои бяха дошли, за да помогнат на своите любими хора в стремежа им да се излекуват.
145:3.7 Видът на тези страдащи смъртни — мъже, жени и деца, мъченията на които в значителна степен бяха следствие от грешки и престъпления на неговите собствени доверени Синове от вселенската администрация, по особен начин трогна човешкото сърце на Иисус и пробуди в този великодушен Син-Създател божествено милосърдие. Но Иисус прекрасно разбираше, че никога няма да построи здраво духовно движение и фундамент само от материални чудеса. Той последователно се стремеше да се въздържа от демонстрации на своите прерогативи на Създател. От времето на Кана с неговото учение не беше свързано нищо свръхестествено или вълшебно; при все това тази тълпа страдащи трогна неговото благожелателно сърце и дълбоко го развълнува.
145:3.8 Той чу как от градинката отпред някой викна: “Учителю, промълви думата, върни ни здравето, изцели нашите болести и спаси нашите души.” Тези думи още не се бяха разнесли във въздуха, когато войнството серафими, физически управляващи, Носителите на Живота и промеждутъчните създания, постоянно съпровождащи въплътения Създател на вселената, се приготвиха да използват съзидателна сила в случай на получаване на сигнал от техния Владетел. Това беше един от тези моменти в земния живот на Иисус, когато божествената мъдрост и човешкото съчувствие се преплетоха дотолкова, че Синът Човешки се обърна за помощ към волята на своя Отец.
145:3.9 Когато Петър започна да го моли да обърне внимание на техния вик за помощ, Иисус, гледайки тълпата страдащи, отвърна: “Аз дойдох в този свят да разкрия Отеца и да установя Неговото Царство. На тази цел беше посветен целият преживян от мен живот. Затова, ако такава е волята на Този, Който ме изпрати, и ако това не противоречи на провъзгласяването на моето Евангелие за небесното Царство, бих искал да видя своите деца изцелени и …” — но по-нататъшните думи на Иисус потънаха в шума.
145:3.10 Иисус предаде на Отеца отговорността за вземането на решение за изцеление. Очевидно волята на Отеца не противоречеше на това желание, защото Учителят не успя да произнесе своите думи, когато войнство от небесни личности, действащи под ръководството на Личностния Настройчик на Иисус, изпадна в състояние на изключителна активност. Обширната свита се спусна над разноликата тълпа страдащи смъртни и след миг 683 човека — мъже, жени и деца — бяха изцелени, напълно избавени от всички физически заболявания и други материални недъзи[17]. Това беше първата и последна сцена от такъв род на Земята. И за тези от нас, които бяхме свидетели на тази съзидателна вълнá от изцеление, това стана действително завладяваща гледка.
145:3.11 Но от всички същества, потресени от мигновеното изливане на свръхестествено изцеление, най-много беше удивен Иисус. В този момент, когато неговото човешко участие и състрадание бяха съсредоточени върху открилата се пред тях сцена на състрадание и болка, той забрави предупрежденията на своя Личностен Настройчик, че при определени условия и определени обстоятелства става невъзможно да се ограничи временният аспект на присъщите на Сина-Създател прерогативи на творец. Иисус желаеше изцелението на тези страдащи смъртни, ако това не противоречеше на волята на Бащата. Личностният Настройчик на Иисус веднага постанови, че в този момент подобен акт с използването на съзидателна енергия не нарушава волята на Райския Баща, и с това решение — предвид предшестващото желание на Иисус да излекува хората, съзидателният акт стана факт. Това, което желае Синът-Създател и което съответства на волята на неговия Баща, Е. Това стана най-масовото физическо изцеление на смъртни за целия живот на Иисус.
145:3.12 Както и можеше да се очаква, мълвата за това изцеление на залез слънце във Витсаида близо до Капернаум се разнесе по цяла Галилея и Юдея, както и отвъд техните предели. За пореден път в Ирод се пробуди страх и той изпрати наблюдатели, които трябваше да му съобщават за труда и ученията на Иисус и да изяснят кой е той — бивш дърводелец от Назарет или възкръсналият от мъртвите Йоан Кръстител.
145:3.13 Основно благодарение на тази преднамерена демонстрация на физическо изцеление занапред — в продължение на целия оставащ му земен живот — Иисус в равна степен беше както лекар, така и проповедник. Разбира се, той продължаваше да учи хората, но неговият непосредствен труд се заключаваше основно в помощ за болните и страдащите, докато неговите апостоли излизаха с публични проповеди и кръщаваха вярващите.
145:3.14 Но мнозинството от тези, над които се прояви действието на божествената енергия, демонстрирана след залез слънце под формата на свръхестествено или съзидателно изцеление, не извличаше трайна духовна полза от това действително необичайно милосърдие. Едва малцина тази физическа помощ действително укрепи във вярата, но поразителният изблик на извънвремево изцеление не помогна сърцата на хората да се проникнат от духовното Царство.
145:3.15 Чудесата на изцелението, с които от време на време беше свързана земната мисия на Иисус, не бяха част от неговия план за провъзгласяване на Царството. Те бяха странично следствие от присъствието на Земята на божественото Същество, притежаващо практически неограничени прерогативи на Създател в съчетание с безпрецедентното съединение на божественото милосърдие и човешкото съчувствие. Но тези така наречени чудеса доставяха на Иисус много грижи, създавайки му ненужна слава, и бяха източник на известност, пораждаща предубеждения.
¶ 4. ВЕЧЕРТА НА СЪЩИЯ ДЕН
145:4.1 В течение на цялата вечер, настъпила след това огромно масово изцеление, тълпи ликуващо и щастливо множество изпълниха дома на Зеведей и апостолите на Иисус бяха на върха на емоционалния подем. От човешка гледна точка този ден стана вероятно най-великият от всички велики дни в техните отношения с Иисус. И никога — нито до, нито след това — техните надежди не излитаха до такива висоти на убедено очакване. Само преди няколко дни и докато те все още се намираха в Самария, Иисус им каза, че е настанал часът за провъзгласяване на Царството с пълна мощ, и сега техните очи бяха видели това, което, както те предполагаха, беше изпълнението на това обещание. Те затрепериха, предвиждайки какво ги очаква занапред, ако тази поразителна демонстрация на целителна сила е само началото. Изчезнаха и последните следи от съмнение в божествеността на Иисус. Замаяни и очаровани, те буквално се опияняваха от възторг.
145:4.2 Но когато започнаха да търсят Иисус, не можаха да го намерят. Учителят беше крайно развълнуван от станалото. Тези мъже, жени и деца, изцелили се от различните болести, не се разотидоха до късно с надеждата да дочакат завръщането на Иисус, за да му благодарят. Апостолите не можаха да разберат поведението на Учителя: времето минаваше, а те оставаха в уединение; тяхната радост щеше да е пълна и съвършена, ако не беше неговото забавило се отсъствие. Когато Иисус накрая се върна при тях, беше късно и практически всички облагодетелствани от изцелението хора вече се бяха разотишли по домовете си. Иисус отхвърли поздравленията и възторзите на дванадесетте и другите хора, задържали се тук, за да го поздравят, и каза само: “Не се радвайте на това, че моят Отец може да изцели тялото; радвайте се на това, че Той е способен да спаси душата. Да отидем да си легнем, защото утре ни предстои да се заемем с делото на Отеца.”
145:4.3 И отново дванадесет разочаровани, смутени и опечалени мъже отидоха да си легнат; в тази нощ те, с изключение на близнаците, почти не затвориха очи. Учителят правеше нещо такова, което ободряваше душите и радваше сърцата на неговите апостоли, и като че ли веднага след това разбиваше техните надежди на пух и прах и унищожаваше напълно самата основа на тяхното мъжество и ентусиазъм. Объркани, тези рибари се гледаха един друг и в очите им се четеше само една мисъл: “Ние не можем да го разберем. Какво означава всичко това?”
¶ 5. В НЕДЕЛЯ, РАНО СУТРИНТА
145:5.1 В тази съботна вечер Иисус също почти не затвори очи. Той съзнаваше, че светът е пълен с физически бедствия и изобилства с материални трудности, и се замисли за огромната опасност — да бъде принуден да посвещава толкова значителна част от своето време на грижи за болните и страдащите, че физическата опека да се превърне в препятствие за неговата мисия по установяването на духовното Царство в сърцата на хората или поне да я подчини на себе си. Поради тези и сходни с тях мисли, обхванали през тази нощ смъртния разум на Иисус, в това неделно утро той стана дълго преди съмване и отиде сам на едно от неговите любими места за общуване с Отеца. В тази ранна сутрин Иисус се молеше за мъдрост и здрав смисъл, за да не позволи на своето човешко съчувствие, съединено с божественото милосърдие, да оказва върху него толкова силно влияние в присъствието на страдащите смъртни, за да може през цялото време да отива за физическа опека в ущърб на духовната[18]. Макар че не искаше напълно да се отклонява от помощта на болните, той знаеше, че трябва да се занимава с нещо по-важно — с духовно обучение и религиозно възпитание.
145:5.2 Иисус толкова често отиваше да се моли в планината поради отсъствието на уединено помещение, подходящо за неговите молитви.
145:5.3 Петър не можа да спи в тази нощ; затова много рано, скоро след като Иисус беше отишъл да се моли, той събуди Яков и Йоан и тримата отидоха да търсят Учителя[19]. След като бяха търсили Иисус повече от час, те го намериха и започнаха да го молят да им обясни причината за своето странно поведение. Те искаха да знаят защо той изглеждаше обезпокоен от могъщото излияние на целителен дух, привел всички хора в бурен възторг и толкова зарадвал неговите апостоли.
145:5.4 Повече от четири часа Иисус се опитваше да разясни на тези трима апостоли какво се е случило. Той им разкри станалото и обясни цялата опасност на такива проявления. Иисус им каза защо е дошъл тук за молитва. Той се стремеше да обясни на своите лични съратници действителните причини за невъзможността да изгради Царството на Отеца върху чудеса и физически изцеления. Но те не можаха да разберат неговите учения.
145:5.5 През това време, от рано сутринта в неделя, към дома на Зеведей започнаха да се стичат нови тълпи страдащи и любопитни, които искаха среща с Иисус. Андрей и апостолите се оказаха в толкова затруднително положение, че докато Симон Зилот говореше със събралата се тълпа, Андрей заедно с няколко свои приятели отиде да търси Иисус. Намирайки Иисус в обществото на тримата апостоли, той каза: “Учителю, защо ни остави сами с народа? Виж, всички търсят теб; никога досега толкова много хора не са се стремили към твоето учение. Ето, и сега дома го обкръжават хора, дошли от близки и далечни места след сътворените от теб чудеса. Нима няма да се върнеш с нас, за да им помогнеш?”[20]
145:5.6 Изслушвайки тези думи, Иисус отговори: “Андрей, нима не съм учил теб и останалите, че моята земна мисия е разкриването на Отеца, а моята проповед — възвестяване на Царството небесно? Тогава защо в този случай ти си готов да допуснеш да ме отвличат от моя труд за удовлетворяване на тези, които търсят знамения и чудеса? Нима не се намирахме сред тези хора през всичките тези месеци и нима те се стичаха на тълпи, за да чуят благата вест за Царството? Защо сега са дошли да ни обсаждат? Нима не затова, защото се изцелиха техните физически тела, а не вследствие възприемането на духовната истина за спасението на техните души? Когато хората се стремят към нас поради необичайни явления, много от тях търсят не истината и спасението, а изцеление на своите физически болести и освобождение от своите материални трудности.
145:5.7 Цялото това време аз прекарах в Капернаум; и както в синагогата, така и на морето провъзгласявах благата вест за Царството на всички, които имаха уши да чуят, и сърца, за да приемат истината. Волята на моя Отец не е в това, аз да се върна при вас, за да угаждам на любопитните и да се занимавам с физическа опека в ущърб на духовната опека. Казвах ви да проповядвате Евангелието и да помагате на болните, но аз не трябва да се увличам в изцеление в ущърб на своето учение. Не, Андрей, аз няма да се върна с вас. Идете и кажете на хората да вярват в това, на което сме ги учили, и да се радват на свободата на синове Божии, а самите вие се стягайте за път — отиваме в други градове на Галилея, където вече е подготвен пътят за проповядване на благата вест за Царството. Именно за тази цел аз дойдох от Отеца. Вървете и бъдете готови веднага да тръгнете на път; ще очаквам вашето завръщане тук.”[21]
145:5.8 Когато Иисус замлъкна, Андрей и неговите натъжени другари-апостоли тръгнаха обратно към дома на Зеведей, разпуснаха събрания народ и бързо се приготвиха за път, както им поръча Иисус. Така по обед в неделя, на 18 януари 28 година от н.е[22]., Иисус и апостолите тръгнаха на своето първо действително открито пътешествие с публично проповядване по градовете на Галилея. По време на това първо пътешествие те проповядваха Евангелието за Царството в много градове, но не посетиха Назарет.
145:5.9 В този неделен следобед, малко след като Иисус и апостолите бяха тръгнали за Римон, неговите братя Яков и Юда дойдоха в дома на Зеведей, за да се видят с него. В този ден около обед Юда намери своя брат Яков и настоя те да отидат при Иисус. По времето, когато Яков се съгласи да отиде с Юда, Иисус вече беше напуснал Капернаум.
145:5.10 На апостолите им беше жал да напускат Капернаум, където тяхната проповед беше посрещана с огромен интерес. По изчисления на Петър не по-малко от хиляда души можеха да се кръстят и да встъпят в Царството. Иисус търпеливо ги изслуша, но отказа да се върне. За известно време се възцари мълчание, а след това Тома се обърна към своите другари-апостоли с думите: “Да вървим! Учителят каза своето слово. Макар че не можем докрай да разберем тайните на небесното Царство, в едно сме уверени: ние следваме Учител, който не търси за себе си слава.” И напускайки с неохота Капернаум, те тръгнаха на път, за да възвестяват благата вест в градовете на Галилея.
| Документ 144. В Хеврон и в Декаполис |
Индекс
Множествена версия |
Документ 146. Първото проповедническо пътешествие по Галилея |
¶ препратки
- ↑ Исус и апостолите в Капернаум: Мк 1:21a; Лк 4:31.
- ↑ Исус говори от лодката: Лк 5:1-3.
- ↑ Симон и Давид: Мт 4:18; Мк 1:16.
- ↑ Теглене на риби: Лк 5:4-11.
- ↑ Рибари на хора: Мт 4:19-20; Мк 1:17-18.
- ↑ Исус проповядва в синагогата: Мк 1:21; Лк 4:31.
- ↑ Служете на Господа, вашия Бог: Из 23:25.
- ↑ Стани, свети, светлината дойде: Ис 60:1-3.
- ↑ Кисело грозде, зъби на ръба: Ер 31:29-34.
- ↑ Религията - сърдечна работа: Ер 24:7. Търсене на индивидуални сърца: Ер 17:9-10.
- ↑ Само грешната душа умира: Ер 31:29-30; Ез 18:2-4. Бог дава ново сърце, нов дух: Ез 36:26.
- ↑ Исус поучаваше с авторитет: Мт 7:28-29; Мк 1:21-22; Лк 4:31-32.
- ↑ Изцеление на епилептик: Мк 1:23-26; Лк 4:33-35.
- ↑ Доклад за изцеление: Мк 1:27-28; Лк 4:36-37.
- ↑ Болната свекърва на Петър: Мт 8:14-15; Мк 8:30-31; Лк 4:38-39.
- ↑ Тълпа при залез слънце: Мт 8:16; Мк 1:32-33; Лк 4:40.
- ↑ Лечението при залез слънце: Мт 8:6b; Мк 1:34; Лк 4:40-41.
- ↑ Отстъплението на Исус: Мк 1:35; Лк 4:42a.
- ↑ Търсене на Исус: Мк 1:36-37a.
- ↑ Тълпи търсят Исус за изцеление: Мк 1:37b; Лк 4:42b.
- ↑ Исус трябва да учи, а не да лекува: Мк 1:38; Лк 4:43.
- ↑ Започнете първата си проповедническа обиколка: Мт 4:23; Мт 9:35b; Мк 1:39; Лк 4:44.