© 2014 Фондация Урантия
66:0.1 В ЕДИН обикновен свят пришествието на Син-Ланонандек означава поява в разума на първобитния човек на воля — способността да се избира пътя към вечната истина. Но на Урантия Планетарният Принц пристигна почти половин милион години след появата на човешката воля.
66:0.2 Преди около петстотин хиляди години и едновременно с появата на шестте цветни или сангикски раси, Калигастия - Планетарният Принц, пристигна на Урантия. В това време на земята съществуваха почти половин милиард първобитни хора, разпръснати по Европа, Азия и Африка. Основаната в Месопотамия резиденция на Принца се намираше приблизително в центъра на световните раси.
66:1.1 Калигастия беше Син-Ланонандек, 9 344 - ия член от вторичната категория[1]. Той притежаваше опит в управлението на делата на локалната вселена като цяло, а също и в течение на по-късните епохи в резултат на опита от ръководството на делата на локалната система Сатания в частност.
66:1.2 До началото на управлението на Луцифер в Сатания, Калигастия беше прикрепен към йерусемския съвет на помощниците на Носителите на Живота. Луцифер го повиши, включвайки го в своя личен персонал и той успешно се справи с пет последователни задачи, демонстрирайки честно и отговорно отношение към своите задължения.
66:1.3 Калигастия отдавна се стремеше да получи назначение като Планетарен Принц, но всеки път при разглеждането на неговите молби в съветите на съзвездието на него не му се отдаваше да получи съгласието на Бащите на Съзвездия. Особено упорито Калигастия се домогваше до назначение на длъжността планетарен управител на десетична сфера — свят за видоизменен живот. Молбата му няколко пъти беше отклонявана, преди накрая да бъде назначен на Урантия.
66:1.4 Калигастия напусна Йерусем и зае отговорната длъжност на суверен владетел на света със завиден списък дела на Син верен и предан на благополучието на вселената на своя произход и пребиваване, независимо от свойствената му известна нетърпеливост в съчетание със склонност към несъгласие със съществуващия ред на нещата по редица второстепенни въпроси.
66:1.5 В този паметен ден преди половин милион години аз се намирах в Йерусем, когато блестящият Калигастия напусна столицата на системата. Нито един Планетарен Принц не е започвал управлението на света с по-богат предварителен опит или по-добри перспективи, отколкото Калигастия. Аз съм уверен в едно: изпълнявайки своята задача — предавайки разказа за това събитие по каналите за далечна връзка на вселената — аз не можех ни най-малко да предположа, че този благороден Ланонандек така скоро ще предаде свещения дълг на планетарната опека и ще опетни славното име на тази възвишена категория на вселенско синовство. Бях уверен в това, че Урантия е попаднала в числото на петте или шестте най-щастливи планети в цялата Сатания, защото на нейното кормило щеше да застане толкова опитен, блестящ и оригинален ум. Тогава още не осъзнавах, че Калигастия незабелязано се проникваше със себелюбие, тогава още не разбирах така добре цялото коварство на личната годеливост.
66:2.1 Планетарният Принц беше изпратен за изпълнение на своята мисия не сам, а съпровождан от обичайния корпус от асистенти и административни помощници.
66:2.2 Главата на тази група беше Далигастия, партньор и помощник на Планетарния Принц. Далигастия също беше вторичен Син-Ланонандек, бидейки 319 407 - ия член от тази категория. По време на назначението в качеството на партньор на Калигастия той заемаше длъжност асистент.
66:2.3 Планетарният персонал включваше голям брой сътрудници — ангели и други небесни същества, назначени за отстояване на интересите и съдействие на благополучието на човешките раси. Но от ваша гледна точка най-интересната група бяха телесните членове на персонала на Принца, които понякога се наричаха стотицата на Калигастия.
66:2.4 Тези сто рематериализирани членове на персонала на Принца бяха избрани от Калигастия измежду 785 000 - те възходящи жители на Йерусем, пожелали да вземат участие в Урантийското приключение. Всички членове на избраната стотица бяха от различни планети и сред тях нямаше нито един от Урантия.
66:2.5 Йерусемитските доброволци бяха доставени на Урантия със серафически транспорт направо от столицата на системата и след пристигането останаха в серафимирано състояние дотогава, докато не бяха осигурени с личностни форми. Тези форми отговаряха на двойнствения характер на особената планетарна служба и представляваха истински тела от плът и кръв, но настроени към жизнените контури на системата.
66:2.6 Малко преди пристигането на тези сто йерусемски жители двамата надзираващи Носители на Живота — постоянните обитатели на Урантия, изпълнили успешно своята задача, изпратиха в Йерусем и Едемия петиция с молба да се разреши присаждането на жинена плазма на сто избрани потомци на Андон и Фонта в материални тела, предназначени за телесния персонал на Принца. Тази молба беше удовлетворена в Йерусем и одобрена в Едемия.
66:2.7 Съгласно този план Носителите на Живота избраха петдесет мъже и петдесет жени — потомци на Андон и Фонта, представляващи остатъците от най-добрите родове на тази уникална раса. С едно или две изключения, тези андонити, внесли своя принос в развитието на расата, бяха непознати един за друг. Живеещи далеч едни от други, те бяха събрани при границата на планетарната резиденция на Принца благодарение на координираното ръководство на Настройчиците на Съзнанието и помощта на серафическото войнство. Тук стоте човешки субекта бяха предадени в ръцете на изкусна комисия доброволци от Авалон, ръководещи извличането на част от жизнената плазма на тези потомци на Андон. След това този жив материал беше пренесен в материалните тела, изготвени за стоте йерусемити — членове на персонала на Принца. В това време новопристигналите жители на столицата на системата продължаваха да се намират в състоянието на сън, в който се бяха потопили за серафическия пренос.
66:2.8 Тези събития, заедно със самия процес по създаването на специални тела за стотицата на Калигастия, породиха множество легенди, много от които впоследствие бяха смесени с по-късните предания, свързани с появата на планетата на Адам и Ева.
66:2.9 Целият процес по възстановяването на личността — от пристигането на серафическия транспорт със стоте йерусемски доброволци до възстановяването на съзнанието в тези тройствени същества от сферата, отне точно десет дни.
66:3.1 Резиденцията на Планетарния Принц беше разположена в региона, където в това време се намираше Персийския залив, в областта, съответстваща на по-късната Месопотамия.
66:3.2 В тези дни климатът и ландшафтът на Месопотамия във всички отношения благоприятстваха начинанията на Принца и неговия персонал и съществено се отличаваха от условията, които от известно време преобладават тук. Благоприятният климат като част от естественото обкръжение беше необходим, за да подбуди първобитните урантийци към постигане на някои начални успехи в културата и цивилизацията. Централната задача по това време беше превръщането на човека от ловец в скотовъд с надеждата, че по-късно ще се превърне в мирен фермер, любител на домашното огнище.
66:3.3 Резиденцията на Планетарния Принц беше типичен пример за опорен център в младия развиващ се свят. Центърът на столицата на Принца представляваше много прост и красив град, обкръжен със стена висока дванадесет метра. В чест на Далигастия този всемирен културен център за култура беше наречен Далматия.
66:3.4 Градът беше разделен на десет сектора, в центъра на всеки от които се намираха резиденциите на десетте съвета на телесния персонал. Централно място заемаше храма на невидимия Отец. Административните резиденции на Принца и неговите партньори бяха устроени в дванадесет зали, разположени непосредствено около храма.
66:3.5 Всички сгради в Далматия бяха едноетажни, с изключение на двуетажните резиденции на съветите и централния храм на Бащата на всичко съществуващо — неголяма, но триетажна постройка.
66:3.6 По отношение на строителния материал този град демонстрираше висшето постижение за своето време: беше построен от тухли. Камък или дърво почти не се използваха. Благодарение на Далматия значително се повиши нивото на домостроене и селска архитектура сред обкръжаващите народи.
66:3.7 Недалеч от резиденцията на Принца обитаваха всички цветове и слоеве на човешкото общество. Именно от тези съседни племена бяха набрани първите ученици в училищата на Принца. При цялата си примитивност древните училища на Далматия осигуряваха всичко, което можеше да се направи за благото на мъжете и жените от тази първобитна епоха.
66:3.8 Членовете на телесния персонал на Принца постоянно се събираха с най-добрите индивиди от съседните племена, подготвяйки тези ученици и вдъхновявайки ги, те ги изпращаха обратно като учители и лидери на своите народи.
66:4.1 Пристигането на персонала на Принца направи огромно впечатление. Независимо от това, че бяха необходими хиляда години, за да може тази новина да обиколи целия свят, ученията и поведението на стоте нови обитатели оказаха влияние върху племената обитаващи близо до резиденцията на Принца в Месопотамия. И много ваши последващи митове са основани на изкривените легенди за този ранен период на дейност на членовете на персонала на принца, пресъздадени на Урантия като свръх-хора.
66:4.2 Сериозно препятствие за благотворното въздействие на такива извънпланетни учители е тенденцията на смъртните да се отнасят към тях като към богове, макар че с изключение на метода за своята поява на земята, стотицата на Калигастия — петдесетте мъже и петдесетте жени, не е прибягвала нито към свръхестествени методи, нито към свръхчовешки манипулации.
66:4.3 И все пак членовете на телесния персонал бяха свръххора. Те пристъпиха към своята мисия на Урантия като необикновени тройствени същества:
66:4.4 1. Те бяха телесни и относително човешки същества, тъй като съдържаха в себе си действителната жизнена плазма на човешките раси — плазмата на андонитите на Урантия.
66:4.5 Тези сто члена от персонала на Принца бяха поделени по равно по полов признак в съответствие с техния предишен смъртен статут. Всеки член на тази група можеше да стане един от родителите на някаква нова категория физическо същество, но получените от тях подробни инструкции позволяваха да се прибягва към това само при определени условия. Обикновено телесният персонал на Принца създава потомство малко преди завършването на специалното планетарно служене. Като правило това става с пристигането на Планетарните Адам и Ева или скоро след това.
66:4.6 Поради това тези особени същества имаха крайно смътна представа за това какъв тип материално същество може да се получи от техния съюз. Те така и никога не узнаха това: още преди планетарния труд да може да доведе до подобна крачка, целият режим беше обхванат от бунта и тези, които впоследствие станаха родители, бяха изолирани от жизнените контури на системата.
66:4.7 По отношение на цвета на кожата и езика тези материализирани членове на персонала на Калигастия съответстваха на андонитите. Те консумираха храна така, както и смъртните от съответния свят, но с едно изключение - възстановените тела на тази група изцяло се задоволяваха с вегетарианска диета. Това беше едно от съображенията, предопределили тяхното преживяване в топлия регион с изобилие от плодове и орехи. Практиката на съществуване за сметка на такава диета води началото си от времената на стотицата на Калигастия, тъй като този обичай широко се разпространи и повлия на културата на хранене на много обкръжаващи племена — групи, произлезли от някога изключително плътоядните еволюционни раси.
66:4.8 2. Стотицата се състоеше от материални, но свръхчовешки същества, възсъздадени на Урантия като уникални мъже и жени от висок и особен тип.
66:4.9 Членовете на тази група, притежаващи временен статут на жители на Йерусем, все още не се бяха слели със своите Настройчици на Съзнанието; и когато те бяха приети като доброволци за планетарно служене заедно с низходящите категории синовенство, техните Настройчици се отделиха от тях. Но тези йерусемити бяха свръхчовешки същества: в техните души зрееха плодовете на възхода. В течение на смъртния живот в плът душата се намира в зачатъчно състояние; тя се ражда (възстановява) в моронтийния живот и претърпява растеж в последователните моронтийни светове. Затова душите на стотицата на Калигастия бяха вече разширени с постепенния опит, натрупан в седемте обителски свята и позволяващ им да придобият статут на жители на Йерусем.
66:4.10 В съответствие с получените инструкции членовете на персонала се въздържаха от полова репродукция, но те внимателно изучаваха своя личен строеж и внимателно изследваха всевъзможните аспекти на интелектуалната (разума) и моронтийната (душата) връзка. И на тридесет и третата година от своето пребиваване в Далматия — дълго преди завършването на строителството на стената, вторият и седмият член на Данитската група случайно откриха феномена, възникнал след съединяването на тяхната моронтийна същност (предполагаемо неполови и нематериални); в резултат на този експеримент се появи първото от първичните промеждутъчни създания. Новото същество беше напълно видимо от планетарния персонал и неговите небесни партньори, но невидимо за мъжете и жените на различните човешки племена. С одобрението на Планетарния Принц целият телесен персонал пристъпи към създаването на сходни същества и всички постигнаха успех, следвайки инструкциите на първата двойка от Данитската група. Съответно персоналът на Калигастия породи изначалния корпус първични промеждутъчни създания от 50 000 същества.
66:4.11 Тези промеждутъчни създания оказваха огромна помощ в управлението на делата на световната столица. Те бяха невидими за хората, но първобитните обитатели на Далматия знаеха за тези невидими полудухове. В течение на много векове за тези еволюиращи смъртни целияj духовен свят се заключаваше в промеждутъчните създания.
66:4.12 3. Членовете на стотицата на Калигастия притежаваха лично безсмъртие — те не умираха. В техните материални форми циркулираха противотоксичните компоненти на жизнените токове на системата; и ако техният контакт с жизнените контури не беше прекъснат от бунта, те биха живели безкрайно дълго — чак до пристигането на последващия Син Божий или до освобождаването им от планетарна служба и възобновяването на прекъснатия им възход към Хавона и Рая.
66:4.13 Тези противотоксични допълнения на жизнените токове на Сатания се извличаха от плодовете на дървото на живота — храста на Едемия, изпратен на Урантия от Всевишните на Норлатиадек едновременно с пристигането на Калигастия. В епохата на Далматия това дърво растеше в централния двор на храма на невидимия Отец и докато материалните същества от персонала на Принца имаха достъп до дървото на живота, именно неговите плодове им осигуряваха безкраен живот — в противен случай те щяха да си остават смъртни.
66:4.14 Макар че тази поддръжка не представляваше някаква ценност за еволюционните раси, тя беше напълно достатъчна, за да се дари непрекъснат живот както на стотицата на Калигастия, така и на стоте свързани с нея видоизменени андонити.
66:4.15 В тази връзка е необходимо да поясним, че когато стоте андонити пожертваха своята човешка зародишна плазма за членовете на персонала на принца, Носителите на Живота внедриха в техните смъртни тела допълнението на системните контури. Така те получиха възможност да живеят едновременно с персонала — век след век, неподвластни на физическата смърт.
66:4.16 Впоследствие на стоте андонити разказаха за своето участие в създаването на нови форми за своите ръководители и тези сто андонити останаха в столицата като лични спътници на телесния персонал на Принца.
66:5.1 Стотицата на Калигастия беше разделена на десет автономни съвета по десет члена във всеки. Когато два или няколко съвета провеждаха съвместни заседания, то на такива общи събрания председателстваше Далигастия. Бяха създадени десет групи:
66:5.2 1. Съвет по въпросите на храненето и материалното благополучие. Тази група се оглавяваше от Анг. В компетенцията на този квалифициран корпус влизаха храната, водата, облеклото и помощта на материалния прогрес на хората. Те се учеха да копаят кладенци, да използват ручеите и да оросяват земята. Жителите на високопланинските региони и северняците те обучаваха на усъвършенствани методи за обработка на кожата за използването им като облекло, а по-късно специалистите от тази група научиха хората да тъкат.
66:5.3 Огромен прогрес беше достигнат в подобряването на методите за съхраняване на храната с помощта на сваряване, изсушаване и опушване. Така храната се превърна в най-древния вид собственост. Човекът се учеше да прави запаси за случаите на глада, който периодически довеждаше до рязко намаляване броя на населението на планетата.
66:5.4 2. Комисията по въпросите на опитомяването и използването на животните. Този съвет се занимаваше със селекцията и отглеждането на животните най-добре приспособени към това да превозват хора и тежести, да служат като източник на храна или да се използват при обработката на земята. Начело на този компетентен корпус стоеше Бон.
66:5.5 Някои от опитомените и полезни животни днес са измрели, докато други продължават да служат и до ден днешен. Към това време кучетата вече отдавна живееха заедно с хората, а синият човек вече беше опитомил слона. Кравата беше дотолкова подобрена в резултат на щателна селекция, че стана ценен източник на храна; в порциона за хранене надлежно влязоха маслото и сиренето. Хората се научиха да използват биковете за превозване на тежести, но коня беше опитомен едва в по-късните времена. Членовете на този корпус научиха човека да използва колелото за улесняване на тегленето.
66:5.6 Именно тогава за пръв път започнаха да се използват пощенските гълъби, извършващи дълги прелети за предаване на съобщения или извикване на помощ. Групата на Бон успя да превърне огромните фандори в пасажерски птици, които обаче измряха преди над тридесет хиляди години.
66:5.7 3. Съветници по въпросите на покоряването на хищните животни. Древният човек трябваше не само да опитомява някои животни, но и да се научи да се защитава от опасността от унищожаване от страна на другите, враждебни представители на животинското царство. Тази група беше оглавена от Дан.
66:5.8 Древната градска стена беше предназначена за защита от свирепи животни, а също за отразяване на внезапните атаки на враждебно настроените хора. Тези хора, жилищата на които нямаха стени и които живееха в гората, зависеха от укритието на дърветата, каменните убежища и поддържането на нощни огньове. Затова, естествено, тези учители посвещаваха много време на обучаване на своите ученици на методите за подобряване на човешките жилища. Използвайки усъвършенствани методи и използвайки капани хората постигаха голям прогрес в покоряването на животните.
66:5.9 4. Групата за разпространяване и натрупване на знания се занимаваше с организацията и ръководството на чисто образователни дейности в тази древна епоха. Оглавяваше я Фад. Образователните методи на Фад се заключаваха в контрол на заетостта и обучението на по-съвършени методи на труд. Фад състави първата азбука и въведе писмеността. Тази азбука включваше двадесет и пет знака. Като материал за писане древните хора използваха дървесна кора, глинени плочки, каменни пластини, подобие на пергамент от обработена кожа, както и грубо подобие на хартия, която се приготвяше от гнездата на осите. Библиотеката на Далматия, разрушена скоро след измяната на Калигастия, съдържаше над два милиона отделни единици и беше известна като “домът на Фад”.
66:5.10 Синият човек се увличаше от азбучното писмо и постигна най-голям прогрес в тази област. Червените хора предпочитаха рисунъчното писмо, докато жълтите хора за изразяване на думи и идеи преминаха към използването на символи сходни с тези, които използват днес. Но, както и много друго, азбуката беше изгубена за света в резултат на смутовете, последвали след бунта. Измяната на Калигастия разруши надеждата за свят с един език — във всеки случай, лиши го от тази надежда за неопределено дълъг срок.
66:5.11 5. Комисия по въпросите на занаятите и търговията. Този съвет се занимаваше с развитието на производство вътре в племената и съдействаше за търговията между различните мирни групи. Негов лидер беше Нод. Този корпус поощряваше всеки вид първобитно производство. Неговите членове непосредствено влияеха на повишаването на нивото на живот за сметка на внедряването на нови предмети за потребление, които можеха да се окажат по вкуса на първобитните хора. Те значително разшириха търговията с по-качествена сол, произведена от съвета по въпросите на науката и изкуствата.
66:5.12 Именно тези просветителски групи, получили образование в училищата на Далматия, въведоха в практиката първите търговски кредити. В централната обменна каса те получаваха жетони, които се приемаха вместо реални стоки. Тези методи на водене на търговията останаха неизменни в продължение на сто хиляди години.
66:5.13 6. Колегия на богооткровената религия. Работата на този орган напредваше трудно. Урантийската цивилизация в буквален смисъл на думата се изковаваше между наковалнята на необходимостта и чука на страха. Но тази група отбеляза значителен прогрес в стремежа си да замени със страха от създания (поклонението пред духовете) страха пред Създателя, преди нейните усилия да бъдат прекъснати и впоследствие изкривени в резултат на смута, до който доведоха бунта и разкола. Главата на този съвет беше Хеп.
66:5.14 За да не усложняват еволюционния процес никой от членовете на персонала на Принца не се опита да запознае урантийците с откровението; към него се обърнаха едва тогава, когато бяха изчерпани възможностите на еволюцията. Наистина, Хеп все пак отстъпи пред желанията на обитателите на града и основа религиозна служба. Неговата група научи далматийците на седем молитвени песнопения, а също и на ежедневна благодарност и накрая - на “молитвата на Отеца”, която звучеше така:
66:5.15 “Всеобщи Татко, чиито Синове ние почитаме, обърни към нас своя благосклонен взор. Освободи ни от всякакъв страх, освен от страха пред теб. Направи така, че да радваме нашите божествени учители и завинаги вложи истината в нашата уста. Освободи ни от насилието и гнева; научи ни да уважаваме старшите и това, което принадлежи на нашите ближни. Дай ни в тази година зелените пасбища и тучните стада за наслада на нашите сърца. Ние възнасяме молитви за най-скорошното идване на заветния усъвършенствувател и ще изпълним волята ти в тази свят, както я изпълняват другите в далечните светове”.
66:5.16 Макар членовете на персонала на принца да бяха ограничени от естествените средства и обикновени методи за усъвършенстване на расите, те сдържаха обещанието си, че ще се появи нова раса — дар от Адам, цел на последващия еволюционен растеж след достигането до предела на биологичното развитие.
66:5.17 7. Попечители на здравето и живота. Този съвет се занимаваше с внедряването на санитарията и развитието на основите на хигиената; възглавяваше го Лут.
66:5.18 Много от това, на което членове на този съвет научиха хората, беше изгубено в резултат на смутове в последващите векове и беше повторно открито през двадесети век. Те учеха хората, че приготвянето — варене или печене, на храната, е средство за предотвратяване на заболяванията и че подобна обработка на храната значително снижава детската смъртност и облекчава ранното отбиване на детето от гърдата.
66:5.19 Много знания, предадени на древните попечители на здравето от групата на Лут, се съхраняваха в земните племена чак до Мойсей, макар че бяха силно изкривени и претърпяха съществени изменения.
66:5.20 Огромно препятствие в поддържането на хигиената сред невежите народи се заключаваше в това, че истинските причинители на много заболявания бяха твърде малки, за да могат да се видят с невъоръжено око, както и в това, че всички тези хора ги отличаваше суеверното отношение към огъня. Необходими бяха хилядолетия, за да ги заставиш да изгарят отпадъците; междувременно бяха подбуждани да закопават своите гниещи отпадъци. Голямо постижение на тази епоха в областта на санитарията стана разпространението на знанията за оздравителните и лечебни свойства на слънчевата светлина.
66:5.21 До пристигането на Калигастия къпането беше изключително религиозен обред. Необходим беше действително голям труд, за да заставиш първобитните хора да мият своите тела за поддържане на здраве. Лут в края на краищата се сдоби с това религиозните учители да правят измиване като част от очистителните обреди, които се извършваха веднъж седмично във връзка с полудневните церемонии, свързани с поклонението пред Бащата на всичко съществуващо.
66:5.22 Освен това попечителите на здравето се опитваха да въведат ръкостискането вместо да обменят слюнка или да пият взаимно кръвта си, което беше знак за лична дружба и символ на преданост към групата. Но когато тези примитивни народи се освобождаваха от принудителното въздействие на ученията на небесните учители, те веднага се връщаха към своите предишни невежи и суеверни обичаи, разрушаващи тяхното здраве и довеждащи до разпространяването на заболявания.
66:5.23 8. Планетарен съвет по въпросите на изкуството и науката. Този съвет направи много за подобряване производствените методи на древния човек и неговите възвишени представи за красотата. Ръководител на тази група беше Мек.
66:5.24 Макар че в целия свят изкуството и науката се намираха в упадък, далматийците бяха обучавани на основите физиката и химията. Развиваше се грънчарския занаят, бяха подобрени всички приложни изкуства и издигнати на нова висота от идеалите за човешка красота. Но музиката започна да се развива истински едва с появата на виолетовата раса.
66:5.25 Независимо от призивите на своите учители първобитните хора не се съгласяваха да експериментират с енергията на парата. Те така и не можаха да преодолеят своя огромен страх пред взривната сила на сгъстената пара. Наистина, в края на краищата те можаха да бъдат убедени да започнат да използват метала и огъня, макар че видът на нажежения до червено метал караше древния човек да изпада в ужас.
66:5.26 Мек внесе голям принос в развитието на културата на андонитите и в изкуството на синия човек. Смесването на синия човек с потомците на Андон доведе по появата на художествено надарен тип хора, много от които станаха прекрасни скулптори. Те не се занимаваха с обработката на камък или мрамор, но градините на Далматия украсяваха техните изделия от втвърдена чрез изпичане глина.
66:5.27 Огромен прогрес беше постигнат в областта на приложните изкуства, голяма част изгубен в течение на дългите и тежки векове на бунта и повторно открит едва в ново време.
66:5.28 9. Управление по въпросите на развитието на племенните отношения. На тази група беше поръчано развитието на човешкото общество до нивото на появата на държавата. Оглавяваше я Тут.
66:5.29 Тези ръководители направиха много за появата на практиката на междуплеменните бракове. Те поощряваха ухажването и женитбата, когато решението се вземаше след пълната възможност за всестранно познанство. Чисто войнствените танци станаха по-изящни и започнаха да служат за важни цели. Бяха въведени много състезателни игри, но древните хора се отличаваха със сериозен нрав; хуморът рядко украсяваше техния живот. Едва немного от тези обичаи се запазиха в течение на планетарния бунт.
66:5.30 Тут и неговите партньори се стремяха към развиването на мирните групови обединения, към регулиране и хуманизация на методите за водене на война, координиране на междуплеменните отношения и усъвършенстване на органите на племенното управление. Близо до Далматия възникна по-висока култура и усъвършенстваните обществени отношения оказваха много полезно въздействие върху по-отдалечените времена. Но моделът на цивилизацията, преобладаваща в резиденцията на Принца, коренно се отличаваше от варварското общество, формирало се на другите места — така, както съвременното южноафриканско общество на Кейптаун коренно се отличава от примитивната култура на обитаващите на север ниски на ръст бушмени.
66:5.31 10. Върховен съд по въпросите на племенната координация и междурасовото сътрудничество. Работата на този висш съвет ръководеше Ван; този съд разглеждаше апелациите, отправяни към всичките останали девет специални комисии, контролиращи състоянието на човешките дела. Във владение на този притежаващ широки пълномощия съвет се намираха всички въпроси, имащи отношение към земните проблеми и не влизащи в компетенцията на другите групи. Този подбран корпус получи правото да изпълнява функциите на висшия съд на Урантия, след като неговият състав беше утвърден от Бащите на Съзвездия в Едемия.
66:6.1 Нивото на културата се определя от социалните традиции на коренните обитатели на света, а темповете на разпространение на културата изцяло зависят от способностите на жителите на планетата да усвояват нови и по-прогресивни идеи.
66:6.2 Сляпата привързаност към традициите осигурява стабилност и взаимодействие благодарение на сантименталното съединение на миналото с настоящето, но тя в равна степен подтиска инициативата и сковава творческите сили на личността. Целият свят се намираше в лабиринта на традиционния морал, когато пристигна стотицата на Калигастия и пристъпи към провъзгласяването на новата доктрина на личната инициатива в социалните групи на това време. Но това благотворително управление беше прекъснато така скоро, че расите не успяха напълно да се освободят от робската привързаност към традициите; Урантия и досега се намира в прекомерната власт на обичая.
66:6.3 Стотицата на Калигастия — випускниците на обителските светове на Сатания — бяха добре запознати с изкуството и културата на Йерусем, но такива знания са практически безсмислени в условията на варварска планета, населена с примитивни хора. Тези мъдри същества знаеха до какво може да доведе внезапната трансформация или масовото възвисяване на първобитните раси на това време. Те добре разбираха постепенността на еволюцията на човешките видове и мъдро се въздържаха от каквито и да било радикални опити да видоизменят начина на живот на човека на земята.
66:6.4 Всяка от десетте планетарни комисии пристъпи към постепенно и естествено развитие на поверените им области. Техният план се състоеше в привличане на най-добрите умове от обкръжаващите племена и, след съответната подготовка, в изпращането им обратно към съплеменниците им като посланици на социалния прогрес.
66:6.5 Чужди посланици биваха изпращани към някой народ само по негова молба. Тези, които се трудеха в името на развитието и прогреса на даденото племе или раса, винаги биваха произлезли от това племе или тази раса. Членовете на стотицата на Калигастия не се опитваха да натрапят на друго племе обичаите на даже високоразвита раса. Те с неизменно търпение се трудеха над развитието и прогреса на изпитаните от времето нрави. Простодушните урантийци идваха в Далматия със своите социални обичаи не за да ги сменят с други, по-съвършени, а за да ги издигнат на нова висота чрез съприкосновение с по-висока култура и общуване с по-развити умове. Процесът беше бавен, но крайно ефективен.
66:6.6 Учителите в Далматия се стремяха да съединят съзнателния социален отбор и напълно естествения отбор, присъщ на биологичната еволюция. Отдаде им се, без да предизвикат в човешкото общество объркване, съществено да ускорят неговата нормална и естествена еволюция. Прогрес чрез еволюция, а не революция чрез откровение — ето в какво се заключаваше патоса на техните усилия. На човешката раса щяха да са необходими векове за придобиване на зачатъците на религията и морала и тези свръх хора бяха достатъчно мъдри, за да не лишават човечеството от незначителния напредък на прогреса поради объркването и уплахата, които неизменно възникват, когато просветени и по-развити същества се опитват да усъвършенстват изостаналите раси чрез прекомерно обучение и просвещение.
66:6.7 Когато християнските мисионери се отправят в дълбините на Африка, където децата трябва да се намират под родителска опека и да се подчиняват на родителите си до тяхната смърт, те довеждат до смущение и крах всички авторитети, опитвайки се — в продължение на едно единствено поколение, да изменят тази традиция посредством поучаване, че тези деца са длъжни да се освобождават от родителска опека при достигане на двадесет и една години.
66:7.1 Макар че резиденцията на Принца се отличаваше с изискана красота и трябваше да довежда първобитните хора в състояние на благоговеен трепет, тя беше крайно скромна. Зданията бяха не твърде големи, тъй като чрез внедряване на животновъдството извънземните учители се стремяха да доведат хората към евентуално земеделие. Осигуреността със земя в пределите на градските стени беше достатъчна за осигуряването на града при население около двадесет хиляди души с пасбища и градини.
66:7.2 Вътрешността на централния храм за поклонение и десетте сгради за ръководещите групи свръх хора бяха наистина прекрасни произведения на изкуството. И макар жилищните здания да служеха като образец на подреденост и чистота в сравнение с по-късното ниво на развитие, всичко се отличаваше с простота и примитивност. В този център на културата не се използваха никакви чужди за Урантия методи.
66:7.3 В разпореждане на телесния персонал на Принца бяха прости и образцови обители, които служеха като жилища, предназначени за стимулиране и оказване на положително въздействие на учениците, временно намиращи се в световния център за обществена култура и образование.
66:7.4 Уреденият семеен живот и съвместното преживяване на семейството на едно относително постоянно място, водят началото си от Далматия. Основно това стана следствие от личния пример и учения на членовете на стотицата на Калгастия и техните ученици. Като обществена единица домашното огнище се утвърди едва след като свръх мъжете и свръх жените на Далматия научиха човечеството на любов и загриженост за бъдещето на своите внуци и правнуци[2]. Дивакът обича своето дете, но цивилизованият човек обича и своите внуци.
66:7.5 Членовете на персонала на Принца живееха съвместно като бащи и майки. Наистина собствени деца те нямаха, но в петдесетте образцови жилища на Далматия винаги имаше не по-малко от петстотин приемни малчугана, събрани от най-развитите семейства от андоническите и сангикските раси; много от такива деца бяха сирачета. За тях беше успех да получат възпитание и образование при своите свръхродители. След това, след тригодишно пребиваване в училищата на Принца (където се обучаваха от тринадесет до петнадесет-годишната си възраст), те можеха да встъпят в брак и да получават назначения като посланици на Принца в нуждаещите се племена на своите раси.
66:7.6 Фад беше попечител на програмата за образование. В Далматия тя се осъществяваше под формата на производствени училища: учениците получаваха образование на практика, придобивайки навици чрез ежедневно изпълнение на полезни задачи. Тази програма не оставяше без внимание умственото и душевно развитие, но предпочитане се отдаваше на уроците на труда. Обучението биваше индивидуално и групово. Занятията провеждаха както мъже, така и жени — поотделно и съвместно. Половината занятия преминаваха разделно за момчетата и момичетата, а другата половина — съвместно. Трудовите умения се развиваха в учащите се индивидуално, а навиците на обществения живот биваха придобивани от тях в групи или класове. Те се учеха да общуват с младшите групи, старшите групи и с възрастните, а също така и да работят в група със своите съвръстници. Освен това тях ги запознаваха с такива обединения като семейните групи, игровите команди и училищните класове.
66:7.7 В по-късен период сред тези, които преминаха подготовка в Месопотамия за последваща работа със своите раси, бяха андонитите от възвишенията на западна Индия заедно с представителите на червената и синята раси, а още по-късно беше приет неголям брой жълти хора.
66:7.8 Хеп даде на древните раси нравствен закон: Този кодекс беше известен като “Волята на Отеца” и се състоеше от седем заповеди:
66:7.9 1. Не се страхувай от никакъв Бог и не служи на никакъв Бог, освен на всеобщия Баща[3].
66:7.10 2. Подчинявай се на Сина на Отеца — управителят на света, и не изказвай неуважение към неговите свръхчовешки помощници[4].
66:7.11 3. Ако са те извикали в съда, не лъжи съдиите[5].
66:7.12 4. Не убивай мъже, жени или деца[6].
66:7.13 5. Не кради стоката или добитъка на ближния си[7].
66:7.14 6. Не се докосвай до жената на своя другар[8].
66:7.15 7. Не изказвай неуважение към своите родители или към старейшините на племето[9].
66:7.16 Такъв беше законът в Далматия в продължение на почти триста хиляди години. И много от каменните плочки, на които бяха начертани тези заповеди, лежат сега на дъното на морето край бреговете на Месопотамия и Персия. Стана привично всеки ден от седмицата да се повтаря една от тези заповеди, използвайки ги като приветствията и благодарността при приемането на храна.
66:7.17 Мярката за време в тези дни беше лунния месец — периодът от двадесети осем дни. С изключение на деня и нощта това беше единственото изчисляване на времето известно на древните народи. Седемдневната неделя беше въведена от учителите в Далматия на това основание, че семейството беше една четвърт от двадесет и осем. Несъмнено е, че значението на числото седем за свръхвселената им позволи да внесат в обичайното времеизчисление духовен елемент. Но сėдмичният период няма естествен произход.
66:7.18 Територията около града беше достатъчно плътно заселена в радиус от приблизително сто и шестдесет километра. Непосредствено зад пределите на града стотици випускници от училищата на Принца се занимаваха с животновъдство и използваха на практика знанията, получени от членовете на неговия персонал и техните многобройни човешки помощници. Някои от тях се занимаваха със земеделие и градинарство.
66:7.19 Човекът не беше обречен на тежкия труд на земеделеца като наказание за минали грехове. “С пот на лицето ще придобиваш хляба си” не беше наказателна присъда, произнесена поради участието на човека в безумния бунт на Луцифер под ръководството на изменника Калигастия[10]. Обработката на земята е неотменима от създаването на прогресивна цивилизация на еволюционните светове, такова предписание беше централна част от всички учения на Планетарния Принц и неговия персонал в течение на тристата хиляди години, преминали между тяхното пристигане на Урантия и тези трагични дни, когато Калигастия свърза своята съдба с метежника Луцифер. Обработката на земята не е проклятие - обратно, това е висше благоволение за всички онези, които по такъв начин получават възможността да се предадат на най-човешката от всички човешки дейности.
66:7.20 Към началото на бунта постоянното население на Далматия наброяваше почти шест хиляди души. Това число включва само постоянните учещи се, но не обхваща посетителите и наблюдателите, които винаги биваха над хиляда човека. Но вие едва ли сте способни да си създадете представа за изумителния прогрес на такава далечна епоха; практически всички чудесни постижения от това време бяха изтрити от лицето на земята в резултат от ужасяващото объркване и крайния духовен упадък, които последваха трагичното предателство и бунта на Калигастия.
66:8.1 Спомняйки си дългия път на Калигастия ние откриваме само една особеност от неговото поведение, на която може би следваше да обърнем внимание: той беше свръхиндивидуалист. Той беше склонен да поддържа практически всеки протест и обикновено симпатизираше на тези, които в мека форма изразяваха своето вътрешно несъгласие. Ние отбелязваме ранната тенденция да чувства отегчение от положението на подчинен, както и лека неприязън към всякаква форма на контрол. Макар че той донякъде се дразнеше при получаването на съвети от своите ръководители и в определена степен се съпротивяваше на висшата власт, на дело той беше неизменно предан на вселенските управители и се подчиняваше на разпорежданията на Бащите на Съзвездията. Чак до позорното предателство на Урантия в него не беше открит нито един истински недостатък.
66:8.2 Следва да се отбележи, че както Луцифер, така и Калигастия, търпеливо са възпитавани и с любов са предупреждавани за техните опасни наклонности, а също така и с постепенното развитие на тщестлавието и свързаното с него хипертрофирано чувство за собствена значимост. Но всички тези опити да му се помогне бяха погрешно изтълкувани като неоправдана критика и посегателство върху личната свобода. Както Калигастия, така и Луцифер смятаха, че техните дружелюбни съветници са действали под влиянието на същите тези осъдителни мотиви, които все повече проникваха в тяхното собствено изкривено съзнание и погрешни помисли. Те съдеха за своите неегоистични съветници през призмата на своя собствен, все по-явен егоизъм.
66:8.3 От времето на пристигането на Принц Калигастия планетарната цивилизация се развиваше крайно успешно в течение на почти триста хиляди години. Без да се отчита този факт, че Урантия е планета за видоизменен живот и поради това е подложена на многобройни отклонения от нормите и необичайните еволюционни колебания, нейната планетарна история протече напълно удовлетворително чак до бунта на Луцифер и предателството на Калигастия. Цялата последваща история носи в себе си дълбок отпечатък от тази катастрофална грешка точно както и от това, че по-късно Адам и Ева не се справиха със своята планетарна мисия.
66:8.4 Принцът на Урантия се отдаде на властта на мрака по време на бунта на Луцифер и с това низвергна планетата в период на продължителен хаос. Впоследствие той беше лишен от пълновластие със съгласуваните действия на управителите на съзвездия и другите вселенски власти. Както и останалите обитатели на Урантия, той изпитваше неизбежните превратности от изолацията чак до появата на Адам и в определена степен спомогна за провала на плана за усъвършенстването на човешките раси, което трябваше а стане за сметка на привнасянето на кръвта на новата виолетова раса — потомците на Адам и Ева.
66:8.5 Властта на падналия Принц да се намесва в човешките дела беше в огромна степен подкопана от инкарнацията на Макивента Мелхиседек в облика на смъртен във времената на Авраам, а по-късно, по време на живота на Михаил в плът, този вероломен Принц беше окончателно лишен от цялата си власт на Урантия.
66:8.6 Макар че представата за въплътения дявол имаше в основата си определена почва в смисъл, че на планетата се намираше отвратителния предател Калигастия, учението за способността на такъв “дявол” да влияе върху човешкия разум против неговата свободна воля и естествен избор е чиста измислица. Даже до посвещението на Михаил на Урантия нито Калгастия, нито Далигастия бяха в състояние да подтискат смъртните или да отклоняват нормалните хора против волята им. Висшата власт по въпросите на нравствения избор е свободната воля на човека; даже вътрешният Настройчик на Съзнанието се отказва да принуди човека да мисли каквото и да е, или да прави каквото и да е, противоречащо на избора на свободната воля на самия човек.
66:8.7 И сега този планетарен бунтовник, изцяло лишен от възможността да вреди на своите предишни подчинени, очаква окончателния съд на Извечно Древните на Уверса над всички участници в бунта на Луцифер.
66:8.8 [Представено от Мелхиседек от Небадон.]