1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. [1]
2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.
3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. [2] [3]
4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?
6 А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях. [4]
7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. [5]
8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите. [6]
10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара, [7]
11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.
12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на праздника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим, [8] [9]
13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевия Цар!
14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: - [10]
15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле";
16 Учениците Му изпърво не разбраха това: а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това. [11]
17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо. [12]
18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
19 За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
20 А между ония, които дойдоха на поклонение по праздника, имаше и някои гърци. [13]
21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса. [14]
22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохойда, и Филип, и те казват на Исуса.
23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. [15]
24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на тоз свят, ще го запази за вечен живот. [16] [17]
26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми. [18]
27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче избави Ме от този час. Но за това дойдох на тоя час. [19]
28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя. [20]
29 На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори. [21]
30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас. [22]
31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде извърлен вън. [23]
32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. [24] [25]
33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син? [26]
35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива. [27] [28]
36 Докле имате светлината, вярвайте в свтлината, за да станете просветени чрез светлината. Това изговори Исус, и отиде та се скри от тях. [29] [30]
37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; [31]
38 за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"? [32]
39 Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: - [33]
40 "Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля". [34]
41 Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; [35]
43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога. [36]
44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил. [37] [38] [39]
45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. [40]
46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. [41]
47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря. [42] [43]
50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.