© 2014 Фондация Урантия
73:0.1 УПАДЪКЪТ на културата и духовната нищета — резултат от падението на Калигастия и последвалото след него объркване, не се отразиха почти никак на физическия или биологичен статут на урантийските народи. Органичната еволюция продължаваше с бързи темпове напълно независимо от забавянето в развитието на културата и морала, до което толкова бързо доведе враждебността.на Калигастия и Далигастия. И, ето, преди почти четиридесет хиляди години в историята на планетата настана време, когато дежурните Носители на Живота отбелязаха, че в чисто биологичен аспект еволюционният процес на Урантия започва да се приближава към своя апогей. Попечителските Мелхиседек стигнаха до такъв извод и охотно оказаха поддръжка на Носителите на Живот в съвместна петиция, отправена към Всевишните на Едемия и предлагаща да се проведе инспекция на Урантия с цел да бъде одобрено изпращането на биологически усъвършенствуватели — Материален Син и Материална Дъщеря.
73:0.2 Тази молба беше отправена към Всевишните на Едемия затова, защото след падането на Калигастия и временното овакантяване на властта в Йерусем много урантийски дела преминаха под тяхната непосредствена юрисдикция.
73:0.3 Табамантия — върховният наблюдател на десетичните, или експериментални, светове, пристигна на планетата за инспекция и, запознавайки се с расовия прогрес, както се и очакваше, препоръча да се изпратят на Урантия Материални Синове. След малко по-малко от сто години след неговата инспекция Адам и Ева — Материален Син и Материална Дъщеря на локалната система — пристигнаха на Урантия и пристъпиха към решаването на трудната задача: опита да разплетат заплетените дела на планетата, закъсняваща в своето развитие поради бунта и наложената духовна изолация.
73:1.1 На една нормална планета пристигането на Материален Син предвещава приближаването на великата епоха на изобретателството, материалния прогрес и интелектуалното просвещение. В повечето светове от постадамическата ера се установява век на изтъкнати научни постижения, но на Урантия това не беше така. Макар че обитателите на планетата бяха физически развити хора, тези племена изнемогваха под бремето на варварството и моралния застой.
73:1.2 В течение на десет хиляди години след бунта практически всички завоевания на администрацията на Принца бяха предадени на забвение. Състоянието на расите беше почти такова, сякаш този заблуден Син никога не се е появявал на Урантия. Единствено сред нодитите и амадонитите живееха традициите на Далматия и културата на Планетарния Принц.
73:1.3 Нодитите бяха потомци на метежните членове на княжеския персонал, а тяхното название произхожда от името на техния първи лидер — Нод, който тогава беше председател на комисията по въпросите на занаятите и търговията. Амадонитите бяха потомци на тези андонити, които запазиха предаността на Ван и Амадон.
73:1.4 Названието “амадонити” е по-скоро културно и религиозно определение, отколкото расов термин. В расово отношение амадонитите по принцип бяха андонити. “Нодити” е както културно, така и расово определение, тъй като самите нодити представляваха осмата раса на Урантия.
73:1.5 Между нодитите и амадонитите съществуваше традиционна вражда, проявяваща се всеки път, когато потомците на тези две групи се опитваха да се заемат с някакво съвместно дело. Даже по-късно, във времената на Едем, те зле се разбираха помежду си.
73:1.6 Скоро след разрушаването на Далматия потомците на Нод се разделиха на три големи трупи. Централната остана близо до мястото на своето изначално обитаване, недалеч от главния басейн на Персийския залив. Източната група мигрира във високопланинските региони на Елам, непосредствено на изток от долината на Ефрат[1]. Западната група се разположи по североизточните брегове на сирийското Средиземноморие и в прилежащите им територии.
73:1.7 Тези нодити свободно се смесваха със сангикските раси и оставиха след себе си жизнеспособно потомство. Някои потомци на метежните далматийци впоследствие се присъединиха към Ван и неговите верни последователи в земите, лежащи на север от Месопотамия. Тук, близо до езерото Ван, в региона, намиращ се на юг от Каспийско море, нодитите се съединиха и смесиха с амадонитите и се числяха сред “исполините на древните времена”. До пристигането на Адам и Ева тези групи — нодити и амадонити, бяха най-развитите и културни раси на Земята.
73:2.1 Почти сто години преди инспекцията на Табамантия Ван и неговите партньори, от своя високопланински център на световната етика и култура, започнаха да възвестяват за пришествието на заветния Божий Син — усъвършенствувателя на расите, проповедника на истината и достоен властелин на света, благородния приемник на предателя Калигастия. Макар че мнозинството от обитателите на света в това време не проявиха никакъв или почти никакъв интерес към такова предсказание, тези, които непосредствено общуваха с Ван и Амадон, възприеха сериозно техните проповеди и започнаха да се готвят за приемането на заветния Син.
73:2.2 Ван разказа на своите най-близки приятели за Материалните Синове на Йерусем — това, което му беше известно за тях до пристигането му на Урантия. Той добре знаеше, че тези адамически Синове винаги живеят в прости, но чудесни градински обители, и осемдесет и три години преди пристигането на Адам и Ева предложи неговата група да се посвети на провъзгласяване на тяхното пристигане и на подготовка на градина-обител за тяхното приемане.
73:2.3 В своя високопланински център, а също така и от шестдесет и едно селища, разхвърляни на голямо разстояние едно от друго, Ван и Амадон набраха корпус от повече от три хиляди доброволци — на тържественото събиране тези изпълнени с ентусиазъм труженици решиха да посветят себе си на подготовката за идването на обещания, във всеки случай очакван, Син.
73:2.4 Ван раздели своите доброволци на сто отряда, начело на всеки от които имаше командир и помощник, който изпълняваше функциите на свързочник и влизаше в персонала на Ван. Той остави Амадон като свой личен заместник. Всички тези комисии се заеха сериозно с подготвителната работа и комисията за избиране на участък за градината тръгна да търси идеалното място.
73:2.5 Макар че Калигастия и Далигастия бяха в значителна степен лишени от своята способност да вършат зло, те правеха всичко възможно да провалят и затруднят работата по подготовката на Градината. Но техните зли интриги в голямата си част бяха сведени до нула от усилията на почти десет хиляди предани промеждутъчни създания, неуморно трудещи се за благото на това начинание.
73:3.1 Комисията, занимаваща се с търсене на място за Градината, отсъства около три години. Тя препоръча три възможни места: първото беше остров в Персийския залив; второто — междуречието, впоследствие заето от втората Градина; третото — дълъг тесен полуостров, почти остров, простиращ се западно от източното крайбрежие на Средиземно море.
73:3.2 Комисията практически единодушно се спря на третия вариант. Изборът беше направен и двете следващи години отидоха за това, да се премести центърът по световна култура — включително и дървото на живота, на този средиземноморски полуостров. Когато пристигна Ван със своя отряд, всичките обитатели на полуострова, с изключение на една група, мирно си заминаха.
73:3.3 Този средиземноморски полуостров се отличаваше с целебен климат и равна температура; устойчивите атмосферни условия се обясняваха с окръжаващите планини и с факта, че тази област практически представляваше остров във вътрешно море. Макар че в окръжаващите възвишения падаха обилни валежи, в самата Едемия рядко валеше дъжд. Но всяка нощ, благодарение на развитата мрежа от изкуствени оросителни канали, “от земята се надигаше мъгла”, която освежаваше растителността на Градината[2].
73:3.4 Бреговата линия на този масив суша се издигаше високо над нивото на морето, а провлакът, съединяващ го с континента, в най-тясното си място беше широк само четиридесет и три километра. Пълноводната река, оросяваща Градината, се стичаше от по-високите райони на полуострова и оттам водите ú поемаха към долината на Месопотамия, до далечното море отвъд нея. Тя се захранваше от четири притока, които водеха своето начало от крайбрежните хълмове на Едемския полуостров; това именно бяха “четирите източника” на реката, която “излизаше от Едем” и за която по-късно вземаха ръкавите на реките, окръжаващи втората Градина[3].
73:3.5 Планините, ограждащи Градината, изобилстваха със скъпоценни камъни и метали, които обаче не привличаха особено внимание. Основната идея се заключаваше в прославяне на градинарството и възвеличаване на селското стопанство.
73:3.6 Мястото, избрано за Градината, беше възможно най-красивото по своя вид в целия свят и по онова време климатът му беше идеален. На цялата Земя нямаше друг район, който с такъв успех да може да се превърне в рай за ботаническата изразителност. В това пристанище започна да се събира урантийската цивилизация. Навсякъде извън неговите предели светът пребиваваше в тъмнина, невежество и дивачество. Едем беше единственото светло петно в цялата Урантия, той беше върхът на земното очарование и скоро се превърна в идеал за изискано и усъвършенствано благоустройство на Земята.
73:4.1 Когато Материалните Синове — биологическите усъвършенствуватели, се заселят в еволюционен свят, мястото на тяхното обитание често се нарича Едемска Градина, тъй като такава градина се отличава с растителната красота и ботаническото великолепие на столицата на съзвездието — Едемия. Ван беше добре запознат с тези обичаи и съответно се погрижи за това, целия полуостров да бъде предаден в разпореждане на Градината. Прилежащите територии от континента бяха определени за пасбища и занятия по скотовъдство. От животните в този парк можеха да се срещнат само птици и различни домашни видове животни. Съгласно указанията на Ван Едем трябваше да стане градина — и само градина. На нейната територия не беше убито нито едно животно. Месото, с което се хранеха строителите на градината в течение на всичките години на нейното създаване, постъпваше само от пазените на континента стада.
73:4.2 На първо място беше издигната тухлена стена, закриваща провлака до полуострова. След това можеха безпрепятствено да се занимават със самото благоустройство на земята и със строителството на жилища.
73:4.3 Между основната стена и по-малката, построена непосредствено пред нея, беше създадена зоологическа градина; промеждутъчното пространство, където обитаваха всевъзможни диви зверове, служеше като допълнителна защита от вражески атаки. Тази менажерия беше разделена на дванадесет големи участъка; оградените със стени проходи, разделящи групите зверове, водеха към дванадесетте врати на Градината, а реката и прилежащите към нея пасбища заемаха централната част на полуострова.
73:4.4 Градината се създаваше изключително със силите на доброволци; тук никога не беше използван наемен труд. Те обработваха Градината и пасяха стадата, даващи им препитание; освен това пожертвувания на храна се приемаха и от обитаващите недалеч вярващи. И това велико предприятие беше доведено до край, независимо от трудностите, свързани с всеобщия хаос, царящ в света в онези тревожни времена.
73:4.5 Ван, незнаещ кога могат да пристигнат дългоочакваните Син и Дъщеря, предложи в случай на тяхното забавяне младото поколение също да получи необходимата подготовка за продължаването на това дело, но неговото предложение доведе до дълбоко разочарование. Изглеждаше, че със своята постъпка Ван признава своето недоверие и това стана причина за големи неприятности; редиците на строителите на Градината пооредяха. При все това Ван продължаваше да следва своя план за подготовка, набирайки млади доброволци вместо дезертьорите.
73:5.1 В центъра на Едемския полуостров се намираше изисканият каменен храм на Всеобщия Баща — светинята на Градината. На север от него беше устроен административен център, на юг бяха построени жилища за работниците и техните семейства, на запад — отделен земен участък, където се предполагаше да се създадат училища за образователната система на очаквания Син, докато „в източната част на Едем“ бяха построени обители, предназначени за заветния Син и неговите преки потомци[4]. Архитектурните планове на Едем позволяваха да се осигурят с жилища и богати земеделски земи един милион души.
73:5.2 Независимо от това, че към пристигането на Адам беше готова само една четвърт част от Градината, тук вече бяха прокопани хиляди километри оросителни канали, прекарани бяха повече от деветнадесет хиляди и триста километра настлани алеи и пътища. В различните сектори на Градината бяха построени малко над пет хиляди тухлени постройки, а цветята и растенията бяха безброй. В нито една група парковите здания не бяха повече от седем на брой. И независимо от своята простота на постройките на Градината беше присъщо майсторството на изпълнението. Пътищата и алеите се отличаваха с качество, благоустроенте участъци — с изисканост.
73:5.3 Санитарните условия на Градината значително превъзхождаха всичко, което беше известно по-рано на Урантия. Питейната вода на Едем запазваше своите ценни свойства благодарение на стриктното съблюдаване на санитарните норми, предназначени за поддържането на нейната чистота. Отначало нарушаването на тези правила довеждаше до много неприятности, но Ван постепенно внуши на своите другари колко е важно да не се допуска замърсяване на водните ресурси на Градината.
73:5.4 Преди по-късно да бъде създадена система за отделяне на отточните води или гниещите материали едемците следваха практиката на внимателно закопаване на всички отходни или гниещи материали. Инспекторите на Амадон провеждаха ежедневни проверки за проява на възможни източници на болести. Едва в деветнадесетото столетие урантийци отново осъзнаха важността на предотвратяването на човешките заболявания. Преди крушението на адамическия режим беше построена закрита система от тухлени канализационни тръби, които преминаваха под стените и изхвърляха отпадъците в реката на Едем на разстояние почти километър и половина от външната или по-малката стена на Градината.
73:5.5 Към времето на пристигането на Адам в Едем вече израстваха повечето растения, срещащи се в тази част на света, и много видове плодове, житни растения и орехи бяха съществено подобрени. Тук за пръв път бяха култивирани много съвременни плодове и житни растения, но множество съестни растения впоследствие изчезнаха от повърхността на Земята.
73:5.6 Около пет процента от Градината бяха определени за културни растения; на петнадесет процента от нейната територия беше проведена частична култивация, а останалата ú част остана в повече или по-малко естествено състояние в очакване на пристигането на Адам, тъй като се смяташе, че ще бъде най-добре да завършат устройството на парка в съответствие с неговите идеи.
73:5.7 Така Едемската Градина беше подготвена за пристигането на Адам и неговата съпруга. Тази Градина можеше да стане гордостта на всеки свят с подобрено управление и нормално ръководство. Адам и Ева бяха крайно доволни от общия план на Едем, макар че внесоха много изменения в интериора на своята лична обител.
73:5.8 Въпреки че към момента на пристигането на Адам работата по украсяването на Градината беше още далеч от своето завършване, това място вече беше перла от природна красота, а в течение на началния период от неговото пребиваване в Едем цялата Градина се преобрази, достигайки нови висоти на красота и великолепие. Нито преди, нито след това време Урантия не познава толкова великолепни и богати образци на градинарство и селско стопанство.
73:6.1 В центъра на градинския храм Ван посади отдавна охраняваното дърво на живота, листата на което са предназначени за “изцеление на народите” и плодовете на което така дълго поддържаха на Земята и самия него[5][6]. Ван добре знаеше, че Адам и Ева също ще зависят от този дар на Едемия за запазване на своя живот след появата си на Урантия в материален вид.
73:6.2 На Материалните Синов от столицата на системата не им трябва дърво на живота. Едва след пристигането си на планетата и възстановяването тук на своята личност те стават зависими от него за запазване на тяхното физическо безсмъртие.
73:6.3 “Дървото на познанието за доброто и злото” може да е образно изражение и символ, обхващащ огромното богатство на човешкия опит, но “дървото на живота” не беше мит: то беше реалност и в течение на дълго време съществуваше на Урантия[7]. Когато Всевишните на Едемия одобриха назначаването на Калигастия за Планетарен Принц на Урантия и сто йерусемски жители — за членове на неговия административен персонал, то с помощта на Мелхиседек те изпратиха на планетата един храст от Едемия и с времето това растение се превърна на Урантия в дървото на живота. Тази форма на извънразумен живот е присъща на столичните сфери на съзвездията и се среща в столичните светове на локалните и свръхвселените, точно както и в сферите на Хавона — но не в столиците на системите.
73:6.4 Това свръхрастение натрупваше някои пространствени енергии, служещи като противоотрова за тези субстанции в животинските организми, които предизвикват процеса на стареене. Плодовете на дървото на живота служеха като свръххимически акумулатор, при изяждането на който по тайнствен начин се освобождаваше силата на вселената, продължаваща живота. Такава форма на поддръжка не даваше нищо на обикновените еволюционни същества на Урантия: тя се предназначаваше изключително за стоте материализирани члена на персонала на Калигастия и стоте модифицирани андонити, пожертвали своята жизнена плазма за персонала на Принца и, в замяна, станали притежатели на този жизнен компонент, който би им позволил да се ползват от плодовете на дървото на живота за безкрайно продължаване на своето по принцип смъртно съществуване.
73:6.5 Във времената на управление на Принца дървото на живота растеше в централния кръгъл двор на храма на Отеца. Когато избухна бунта, Ван и неговите другари в своя временен лагер отгледаха ново дърво от сърцевината на старото. Впоследствие този храст на Едемия беше пренесен в тяхното високопланинско убежище, където той служеше и на Ван, и на Амадон в течение на повече от сто и петдесет хиляди години.
73:6.6 Занимавайки се с подготовката на Градината за Адам и Ева, Ван и неговите другари пресадиха дървото на Едемия в Едемската Градина, където, както и преди, то растеше в централната кръгла част на новия храм на Отеца. Адам и Ева периодически използваха неговите плодове за поддържане на своята двойствена форма на физически живот.
73:6.7 След провала на плановете на Материалния Син на Адам и неговото семейство не беше позволено да изнесе от Градината сърцевината на дървото. Когато нодитите завладяха Едем, те чуваха, че ще станат като “богове, ако вкусят плодовете на дървото”[8]. Какво беше тяхното удивление, че дървото не се охранява. В течение на много години те свободно ядяха от неговите плодове, но без резултат: всички те бяха материални смъртни от дадения свят, на тях им липсваше дарът, без който тези плодове не можеха да упражнят своето действие. Неспособността да извлекат полза от дървото на живота ги доведе до ярост и по време на една от междуособните войни както храмът, така и дървото бяха изгорени. Остана само каменната стена, която оцеля, докато Градината потъна под водата. Така загина вторият храм на Отеца.
73:6.8 От онова време нататък цялата урантийска плът трябваше да следва естествения път на живота и смъртта. Адам, Ева, техните деца, децата на техните деца, както и техните приятели — всички те с течение на времето измряха и така станаха участници в програмата за възход в локалната вселена, където след материалната смърт следва възкресение в обителските светове.
73:7.1 След заминаването на Адам първата Градина поредно беше завладявана от нодитите, кутитите и сунтитите. По-късно тук се заселиха северните нодити, нежелаещи да сътрудничат с адамитите. В течение на почти четири хиляди години тези слаборазвити нодити опустошаваха оставената от Адам Градина, когато — във връзка с мощната активност на окръжаващите вулкани и потопяването на моста от суша между Сицилия и Африка — източният участък на дъното на Средиземно море се издигна на огромна височина. Така загина най-прекрасното от природните творения, съществувало някога на Урантия. Потопяването не беше внезапно — за пълно потопяване на полуострова бяха необходими няколкостотин години..
73:7.2 Ние не можем да смятаме изчезването на Градината за следствие от провал на божествените планове или за резултат от грешките, допуснати от Адам и Ева. Ние предполагаме, че потопяването на Едем беше само природно явление, но на нас изобщо не ни се струва случайно, че потопяването на Градината практически съвпадна по време с обединяването на резервите на виолетовата раса, поставило за своя цел възраждане на народите на своя свят.
73:7.3 Мелхиседек съветваха Адам да не пристъпва към програмата за усъвършенстване и смесване на расите дотогава, докато числеността на неговото собствено семейство не достигне половин милион души. Градината никога не е била предназначена като място за постоянно обитание на адамитите. Те трябваше да станат посланици на новия живот за целия свят; тяхното призвание трябваше да стане безкористното служене на всички бедстващи раси на Земята.
73:7.4 Съгласно инструкциите, които Адам получи от Мелхиседек, той трябваше да основе расови, континентални и областни центрове, които се намираха във владение на неговите непосредствени синове и дъщери, докато той и Ева трябваше периодически да посещават тези различни световни столици като съветници и координатори на всемирното служене, което се заключаваше в биологично усъвършенстване, интелектуално развитие и нравствено възраждане.
73:7.5 [Представено от серафим Солония — “гласът в Градината”[9].]