© 2014 Фондация Урантия
| Документ 81. Развиване на съвременна цивилизация |
Индекс
Множествена версия |
Документ 83. Институцията на брака |
82:0.1 СЪПРУЖЕСКИТЕ, или брачни, отношения произтичат от двуполовостта. Съпружеството е ответно приспособяване на човека към своята разнополовост, докато семейният живот е съвкупен резултат от подобни еволюционни и адаптивни приспособявания. Съпружеството е устойчиво. То не е чисто биологична еволюция, но служи като основа на всяка социална еволюция и затова със сигурност ще се запази в една или друга форма. Съпружеството е дало на човека семейното огнище — славния венец на дългата и напрегната еволюционна борба.
82:0.2 Докато религиозните, обществени и образователни институти са необходими за запазването на културната еволюция, главен двигател е семейството. Голяма част от най-необходимото в живота детето усвоява в своето семейство и от съседите.
82:0.3 В древността в разпореждане на хората нямаше особено изискана социална цивилизация, но тази, с която те разполагаха, добросъвестно и успешно се предаваше на новото поколение. И вие следва да осъзнаете факта, че голяма част от тези древни цивилизации продължаваше да се развива при минимално въздействие от страна на други институции, защото семейството изпълняваше своите функции ефективно. Днес човешките интереси притежават богато социално и културно наследство, което трябва да се предава на следващите поколения мъдро и ефективно. Необходимо е да се поддържа семейството като образователна институция.
82:1.1 Независимо от пропастта, съществуваща между личността на мъжете и на жените, половото влечение е достатъчно, за да осигури тяхното съединяване за продължаване на рода. Този инстинкт действаше ефективно много по-рано от времето, когато хората започнаха да изпитват много от това, което впоследствие започна да се нарича любов, преданост и съпружеска вярност. Половите отношения имат природен характер, а съпружеството е тяхното еволюционно социално следствие.
82:1.2 Сред първобитните народи половото влечение и желание не бяха преобладаващите видове страсти: те просто ги приемаха за даденост. Целият репродуктивен опит беше лишен от творческа идеализация. Всепоглъщащата полова страст на по-цивилизованите народи основно се обяснява с расовите смесвания, особено в тези случаи, когато еволюционната природа се стимулираше от асоциативното въображение и естетическото чувство на нодитите и адамитите. Но андитската наследственост беше усвоена от еволюционните раси в толкова малки пропорции, че тя не можа да осигури достатъчно подчинение на животинските страсти, пробудени и усилени от по-остро сексуално чувство и по-силно полово влечение. От еволюционните раси най-висш кодекс на междуполовите отношения притежаваше червеният човек.
82:1.3 С оглед на брака уреждането на половия живот е показател за следните фактори:
82:1.4 1. Сравнителният прогрес на цивилизацията. По цялото продължение на своето развитие цивилизацията все повече изискваше половото влечение да се удовлетворява целесъобразно и в съгласие с нравите.
82:1.5 2. Делът на андитската наследственост във всеки народ. В такива групи половото влечение стана израз както на висшите, така и на низшите качества на физическата и чувствена страни на човека.
82:1.6 Сангикските раси притежаваха нормалната, присъща на животните страст, но в тях беше слабо развито въображението или осъзнаването на красотата и привлекателността на противоположния пол. Така нареченият сексапил практически отсъства даже в съвременните примитивни раси; тези чисти в расово отношение народи демонстрират явен брачен инстинкт, но недостатъчно силна сексуална привлекателност за появата на сериозни проблеми, изискващи социален контрол.
82:1.7 Брачният инстинкт е една от главните физически движещи сили на човека; това е единственото чувство, което под формата на лично удовлетворение успешно залъгва егоиста, като го принуждава да сложи благополучните раси и продължаването на рода значително по-високо от индивидуалния комфорт и личната свобода от отговорност.
82:1.8 Като институция бракът — от своето възникване в древността до наши дни, отразява социалната еволюция на биологичния стремеж към запазване на вида. Запазването на еволюционните човешки видове се осигурява от присъствието на този расов брачен импулс — подбудата, която неясно се нарича сексуална привлекателност. Тази огромна биологична подбуда става централен импулс за всевъзможните свързани с него инстинкти, чувства и обичаи — физически, интелектуални, нравствени и социални.
82:1.9 За дивака подбуждаща мотивация беше препитанието, но в условията, когато цивилизацията осигурява изобилие от храна, половото влечение често пъти става доминиращ импулс и затова се нуждае постоянно от социален контрол. Инстинктивната периодичност съдържа стремежа към съвкупление в животните, но предвид това, че човекът е в толкова голяма степен самоуправляващо се същество, половото желание не е само периодично. Именно затова обществото е принудено да заставя индивида да прояви сдържаност.
82:1.10 Нито едно човешко чувство или подбуда, ставайки разюздано и прекомерно, не е способно да доведе до такива обиди и нещастия, както това могъщо полово влечение. Разумното подчиняване на дадения импулс за ограничаване на обществото е висш критерий за неподправения характер на всяка цивилизация. Сдържаност, все повече и повече сдържаност — ето постоянно растящото изискване на прогресиращото човечество. Скритостта, неискреността и лицемерието могат да замъглят проблемите на пола, но не предлагат решения, както и не спомагат за развитието на етиката.
82:2.1 В опростен вид еволюцията на съпружеството е история на сдържането на половото влечение под натиска на обществените, религиозни и граждански ограничения. Природата едва ли се съобразява с индивида; тя не признава съществуването на така наричаната нравственост; тя е заинтересувана само от размножаването на видовете. Природата подбужда към репродукция, равнодушно оставяйки обществото да решава поражданите от това проблеми, което създава постоянни и значителни трудности за еволюиращото човечество. Социалният конфликт се заключава в непрекратяващата се война между основните инстинкти и прогресиращата етика.
82:2.2 В древните раси нямаше никакво или почти никакво ограничаване на половите отношения. Предвид тази полова свобода отсъстваше и проституция. Днес сред пигмеите и другите изостанали народи няма институция на брака; изследването на такива народи показва, че примитивните раси се поддържат от прости брачни обичаи. Но всеки древен народ следва да се изучава и оценява само в светлината на моралните норми, отнасящи се към нравите на съответната епоха.
82:2.3 При все това свободната любов беше на почит само при примитивните диваци. Щом започнаха да се оформят обществени групи, започна формирането на законите и ограниченията на съпружеския живот. Така брачните отношения преминаха еволюционния път от почти пълна сексуална всезадоволеност до нормите на двадесети век с тяхното относително пълно ограничаване на половия живот.
82:2.4 В най-ранните стадии на племенния живот нравите и ограничителните табу, при цялата си примитивност, действително държаха мъжете и жените поотделно; това спомагаше за покоя, порядъка и трудолюбието, с което започна дългата еволюция на брака и семейството. Съответстващият на пола маниер да се облича, стилът украшения и религиозните ритуали водят своето начало от тези древни табу, които установяваха пределите на сексуалните свободи и така съответно създадоха представата за порока, престъпленията и греха. Но в течение на дълго време съществуваше обичай да се отменят всички полови ограничения в дните на големите празници, особено деня Първи май[1].
82:2.5 Жените винаги бяха подлагани на по-сериозни забрани, отколкото мъжете. Древните нрави предоставяха на неомъжените жени такава степен на полова свобода, каквато и на мъжете, но от жената винаги се изискваше вярност към нейния съпруг. Първобитните съпружески отношения почти не ограничаваха половата свобода на мъжете; що се отнася до жената, то на нейната по-нататъшна сексуална свобода се налагаше табу. Омъжените жени винаги имаха някакъв знак, отделящ ги в обособена класа — например, прическата, дрехите, воала, украшението или пръстена.
82:3.1 Съпружеството е институционална реакция на социалния организъм спрямо повсеместното биологично напрежение, предизвиквано от непрестанната подбуда на човека към репродукция — самовъзпроизвеждане. Брачните отношения винаги са естествени и според развитието на обществото от просто към сложно се извършваше съответно изменение на нравите в сферата на брачните отношения — развитие на институцията на брака. Навсякъде, където социалната еволюция стигна до стадия на формирането на нравите, съществува еволюиращата институция на брака.
82:3.2 Винаги съществуваха и винаги ще съществуват две явно изразени области на съпружеството: нрави — закони, регулиращи външните аспекти на брачните отношения, и интимните по своята природа лични отношения между мъжете и жените. Индивидът винаги въставаше против половите ограничения, налагани от обществото. Причината за вековния проблем на пола се заключава в следното: осигуряването е индивидуално, но то се осъществява от групата; продължаването на рода е социално, но то се осигурява от индивидуален импулс.
82:3.3 Нравите, ако ги уважават, са достатъчно силни, за да сдържат половото влечение и да го управляват, както е потвърдено от всички раси. Брачните норми винаги са служили като истински показател за могъществото на нравите и функционалната цялостност на гражданското управление. Но ранните структури, регулиращи половите и брачни отношения, бяха натоварени с противоречиви и примитивни ограничения. Родителите, децата, роднините, обществото — във всички тези групи имаше противоречиви интереси при регулирането на съпружеските отношения. Но независимо от всичко това тези народи, които придаваха голямо значение на институцията на брака и я внедряваха на практика, по естествен начин се издигнаха на по-високи еволюционни нива и увеличиха броя на своето население.
82:3.4 В първобитните времена бракът беше отплата за общественото положение; наличието на жена служеше като знак за отличие[2]. За дивака денят на сватбата означаваше навлизане във време на отговорност и зрелост. В една епоха бракът се смяташе за обществен дълг, в друга — за религиозно задължение, в трета — за политическо изискване за осигуряване на граждани за държавата.
82:3.5 Много древни племена изискваха дръзко похищаване на чуждо имущество за потвърждаване на готовността за съпружество; по-късните народи замениха тези грабителски набези с турнири и състезателни игри. Като висша награда победителите в такива състезания получаваха правото за избор на невеста от числото на най-добрите девойки. Според обичая на ловците на глави юношата имаше право да се жени едва след като придобиеше най-малко една глава, макар че понякога черепът можеше да се купи. С постепенното отмиране на обичая за купуване на жените тях започнаха да ги печелят на конкурси — практика, която все още се запазва при много групи на черния човек.
82:3.6 С развитието на цивилизацията в някои племена жените започнаха да устройват сурови изпитания за мъжката издръжливост; така те можеха да отдадат предпочитание на тези мъже, които удостояваха със своя избор. Съпружеските изпитания включваха демонстрация на изкуството на ловеца и боеца, както и на способностите за осигуряване на семейството. В течение на дълго време от жениха се изискваше в продължение на минимум една година да бъде член на семейството на невестата; тук той живееше, трудеше се, доказвайки, че е достоен за жената, която искаше да вземе за съпруга.
82:3.7 От жената се изискваше умение да извършва тежка работа и да ражда деца. Тя трябваше да се справи с определен обем селскостопанска работа за определено време. А ако детето се появеше преди омъжването, стойността на жената нарастваше още повече, тъй като тя потвърждаваше своята способност да ражда деца.
82:3.8 Фактът, че да не се омъжиш древните смятаха за позор, дори за грях, обяснява произхода на детските бракове: щом като на човек му е съдено да живее в съпружество, колкото по-рано, толкова по-добре. Освен това битуваше и поверието, че неженените и неомъжените няма да попаднат в страната на духовете. Това беше още един довод в полза на детските бракове, сключвани още при раждането, а понякога и преди раждането, в зависимост от пола на детето. Древните вярваха в това, че даже покойниците трябва да сключат брак. За водене на преговорите за сключване на брак между мъртвите биваха наемани истински сватове. Някой от родителите се договаряше за участие на такива посредници за сключване на брак между умрелия син и умряла дъщеря от друго семейство.
82:3.9 Сред по-късните народи бракът обикновено се сключваше с достигането на полова зрелост, но развитието на тази тенденция беше непосредствено свързано с прогреса на цивилизацията. Още на ранните етапи на социалната еволюция се появиха особени безбрачни категории както мъже, така и жени; те се формираха и поддържаха от индивиди, в една или друга степен лишени от нормално полово влечение.
82:3.10 Много племена позволяваха на членовете на управляващия клан да имат полови отношения с невестата непосредствено преди тя да се отдаде на своя мъж. Всеки от тези мъже даваше на девойката подарък; такъв е произходът на обичая да се подаряват сватбени подаръци. В някои групи девойката трябваше да заработи своята зестра, която се състоеше от подаръци, представяни в изложбата на невестата и получени като възнаграждение за сексуални услуги.
82:3.11 Някои племена женеха юношите за вдовици и по-възрастни жени, а впоследствие, когато на свой ред те самите оставаха вдовци, им позволяваха да вземат за жена девойка, обяснявайки, че в такъв случай и двамата съпрузи със сигурност няма да бъдат глупци — което, предполагаха те, би се случило, ако разрешаха в брак да встъпват юноши и девойки. Други племена ограничаваха брачните отношения с еднаква възрастова категория. Именно ограничаването на брака в определени възрастови групи породи идеята за кръвосмешение. (В Индия и досега няма възрастови ограничения за брака.)
82:3.12 В някои култури жените смъртно се бояха от вдовството: вдовицата или я убиваха, или ú позволяваха да извърши самоубийство на гроба на съпруга, тъй като се смяташе, че тя трябва да влезе в страната на духовете заедно със своя мъж. Останалата жива вдовица практически винаги я обвиняваха за смъртта на нейния мъж. В някои племена вдовиците ги изгаряха живи. Ако вдовицата продължаваше да живее, нейният живот се превръщаше в непрекъснат траур и беше свързан с нетърпими социални ограничения, тъй като повторният брак се подлагаше на всеобщо осъждане.
82:3.13 В древността се поощряваше много от това, което сега се смята за аморално. В първобитните времена жените нерядко изпитваха огромна гордост от връзките на своя мъж с други жени. Девическото целомъдрие беше истинско препятствие за сключването на брак; раждането на дете преди омъжването правеше девойката много по-желана като жена, тъй като мъжът беше уверен, че неговата спътница не е безплодна.
82:3.14 Много първобитни племена разрешаваха изпитателния брак, който продължаваше дотогава, докато жената не забременееше, след което можеше да се проведе обичайната сватбена церемония. В други групи сватбата се правеше едва след раждането на първото дете. Ако жената се окажеше безплодна, родителите трябваше да я откупят, а бракът се обявяваше за недействителен. Нравите изискваха всяка двойка да има дете.
82:3.15 Такъв първобитен изпитателен брак нямаше нищо общо с всезадоволеността; това беше само честно изпитание на плодовитостта. Встъпилите във връзка индивиди сключваха брак, щом се потвърдеше тяхната способност да имат деца. Когато съвременните двойки започват съпружески живот със задната мисъл за удобен развод, в случай че не бъдат напълно удовлетворени от съвместния живот, те по същество сключват подобие на изпитателен брак, при това със значително по-нисък статут, отколкото честните и смели опити на своите по-малко цивилизовани предци.
82:4.1 Бракът винаги е бил свързан както със собствеността, така и с религията. Собствеността правеше брака устойчив, религията — нравствен.
82:4.2 Първобитният брак представляваше инвестиция, икономическа сделка; той се основаваше повече на делови отношения, отколкото на сексуална заинтересуваност. Древните встъпваха в брак заради благополучието на групата; затова техните бракове се планираха и уреждаха от групата — от родителите и старейшините. И това, че нравите, регулиращи отношението към собствеността, действително укрепваха институцията на брака, се потвърждава от по-голямата устойчивост на брака в ранните племена, отколкото сред много съвременни народи.
82:4.3 В зависимост от прогреса на цивилизацията и все по-голямото признаване на частната собственост най-голямото престъпление стана кражбата. Прелюбодеянието се смяташе за форма на кражба, за посегателство над правото на собственост на мъжа. Затова то не се споменава отделно в ранните кодекси и закони. До встъпването в брак жената беше собственост на своя баща, който предаваше своите права на нейния мъж и всички легализирани полови връзки произтичаха от тези априорни права на собственост. Старият Завет се отнася към жените като с разновидност на собствеността. Коранът учи, че жените са същества от втора категория. Мъжът притежаваше правото да заеме своята жена на приятел или на гост и този обичай и досега съществува сред някои народи.
82:4.4 Съвременната полова ревност не е вродена; тя е резултат от еволюцията на нравите. Първобитният човек не ревнуваше своята жена; той просто охраняваше собствеността си. В полово отношение предявяването към жената на по-големи изисквания, отколкото към нейния мъж, се обясняваше с това, че нейната съпружеска невярност влече след себе си появата на наследник и предаването на собствеността по наследство. Още на най-ранните стадии от развитието на цивилизацията незаконно роденото дете се ползваше с лоша слава. Отначало само жената биваше наказвана за прелюбодеяние. Впоследствие нравите предписваха да бъде наказван също така и нейният партньор и в течение на много векове оскърбеният мъж или баща имаха пълното право да убият този, който навлезе в техните владения. В съвременните народи се запазиха тези нрави с техния неписан закон, разрешаващ така наречените “престъпления в защита на честта”.
82:4.5 Тъй като изискването за непорочност се появи като един от аспектите на развитие на нравите, регулиращи отношенията към собствеността, то се разпространяваше в началото над омъжените жени, но не засягаше неомъжените девойки. Впоследствие от девствеността щеше да бъде заинтересуван повече бащата, отколкото женихът: непорочната девойка беше търговското имущество на бащата — това му даваше възможност да определя по-висока цена. С повишаването на търсенето на девственост се появи обичаят да се заплаща възнаграждение на бащата на невестата за това, че е отгледал непорочна девойка за нейния бъдещ съпруг. Веднъж възникнала, идеята за женската непорочност толкова завладя умовете, че девойките започнаха буквално да ги затварят и заточават за много години, за да се гарантира тяхната непорочност. Сравнително неотдавнашните морални и социални норми, а също така и проверките на девствеността автоматически породиха класата на професионалните проститутки; това бяха отхвърлени невести — жени, които при проверките, уреждани от майките на жениха, биваха признавани за лишени от девственост.
82:5.1 Още в дълбока древност дивакът забеляза, че расовото смесване повишава качеството на потомството — не затова, защото ендогамията винаги довеждаше до лоши последствия, а защото екзогамията винаги даваше сравнително по-добри резултати. Затова нравите се стремяха да закрепят ограничения на половите отношения между близките и роднините. Беше признато, че екзогамията изключително повишава селективните възможности на еволюционното вариране и развитие. Появилите се в резултат от такива връзки индивиди бяха по-разностранни и притежаваха по-голяма способност за оцеляване във враждебно обкръжение; последователите на ендогамията, както и техните нрави, постепенно изчезнаха. Този процес беше бавен; дивакът не се замисляше над такива проблеми, за разлика от по-късните и прогресиращи народи, които при това забелязаха, че общата слабост понякога е следствие от прекомерното количество бракове между близки роднини.
82:5.2 Докато при наличие на добра наследственост резултатът от ендогамията понякога беше успешно укрепване на силните племена, красноречивите случаи на печални последствия от ендогамията на наследствено непълноценни хора оказваха по-силно въздействие върху съзнанието на човека. Затова формирането на нравите се съпровождаше с появата на все нови и нови табута, забраняващи всякакви бракове между близки роднини.
82:5.3 Религията отдавна служи като ефективна преграда за екзогамията; много религиозни учения обявиха брака с друговерците за нарушаване на закона. Жената обикновено беше последователка на ендогамията, а мъжът — на екзогамията. Собствеността винаги влияеше на брака и понякога — в опита си да закрепят собствеността в пределите на клана — се появяваха нрави, заповядващи на жените да избират мъже сред едноплеменниците на техния баща. Разпореждания от такъв род доведоха до огромна популярност на браковете между братовчеди. Освен това от ендогамията се ползваха в стремежа си да запазят тайните на майсторството: майсторите искаха изкуството на техния занаят да си остане в семейството.
82:5.4 Оказвайки се в изолация, по-развитите групи винаги се връщаха към еднокръвните бракове. В течение на сто и петдесет хиляди години една от най-големите ендогамни групи бяха нодитите. Ендогамните нрави от по-късно време бяха в огромна степен укрепени от традициите на виолетовата раса, в която в брачни отношения отначало се налагаше да встъпват братя и сестри. Браковете между братя и сестри получиха също така разпространение в древен Египет, Сирия, Месопотамия и навсякъде, където обитаваха андити. Египтяните дълго се придържаха към такива бракове, опитвайки се да запазят чиста царската кръв — обичай, който още дълго време оставаше в сила в Персия. При месопотамците — до появата на Авраам, браковете с братовчеди бяха задължителни. Братовчедите се ползваха от преимуществени права за встъпване в брак със своите братовчеди[3][4]. Самият Авраам се ожени за своята доведена сестра, но по-късните нрави на евреите забраняваха такива съюзи.
82:5.5 Първото отстъпване от практиката на браковете между братя и сестри стана с появата на многоженството, тъй като сестрата-жена грубо потъпкваше другата жена или жени[5]. Някои племенни нрави забраняваха на вдовицата на умрелия брат да се омъжва, изисквайки останалият жив брат да замени бащата на децата на покойния брат[6]. Не съществува биологичен инстинкт, който не би позволил да се сключва брак при една или друга степен на родство. Такива ограничения са изключително следствие от табу.
82:5.6 В резултат екзогамията преобладаваше, защото на нея отдаваха предпочитания мъжете: да намерят жена отвъд пределите на своята група означаваше да си осигурят по-голяма свобода от роднините на жената[7]. Колкото по-отблизо познаваш, толкова по-малко почиташ. Затова когато в брачните отношения започна да преобладава индивидуалният избор, стана обичайно да се намират партньори отвъд пределите на племето.
82:5.7 Съответно много племена забраниха браковете в пределите на клана. Други ограничиха брачните отношения до определени касти. Табуто над брака с жена със същия тотем доведе до обичая да се крадат жени от съседните племена. По-късно браковете се регулираха предимно по териториален, а не по родов признак. Преди ендогамията да се превърне в съвременна екзогамия, тя премина през цял ред еволюционни степени. Даже след като табуто се разпространи над еднокръвните бракове между простолюдието, на вождовете и царете се разрешаваше да се женят за своите роднини, което позволяваше да се избегне разреждането на царската кръв и да се запази нейната чистота. Нравите обикновено разрешаваха на монарсите някои волности в половия живот.
82:5.8 Присъствието на по-късните андитски народи имаше по-голямо значение за усилването на желанията на сангикските раси да влизат в брачни отношения отвъд пределите на своите племена. Но екзогамията стана преобладаваща, едва след като съседните групи се научиха да живеят в относителен мир.
82:5.9 Екзогамията сама по себе си спомагаше за укрепването на мира: междуплеменните бракове гасяха враждебните настроения. Екзогамията водеше към междуплеменно сътрудничество и военни съюзи; тя стана преобладаваща поради това, че осигуряваше голяма сила; тя създаваше нацията. В голяма степен за екзогамията спомага развитието на търговските връзки; пътешествията и изследванията внасяха своя принос в разширяването на географията на брачните отношения и в огромна степен съдействаха за взаимопроникването на расовите култури.
82:5.10 Необяснимите по друг начин несъобразности на нравите, регулиращи расовите бракове, са основно следствие от влязлата в обичаите екзогамия, а също и в съпътстващата я кражба на невестата и покупката ú от други племена — всичко това доведе до обединяване на нравите на различни племена. Това, че тези засягащи ендогамията табута носеха социален, а не биологичен характер, добре се илюстрира със заповедта върху родствените бракове, под които попадаха много родственици от страна на жената или мъжа, които въобще нямаха отношение към кръвното родство.
82:6.1 Сега в света няма чисти раси. От числото на изначалните еволюционни цветни раси в света се запазиха само две — жълтата и черната, но и тя включва в себе си много от кръвта на изчезналите цветни народи. Макар че така наричаната бяла раса основно произлезе от древния син човек, тя в по-голяма или по-малка степен е смесена с всички раси, което в значителна степен е вярно и за червения човек в Америка.
82:6.2 От шестте цветни сангикски раси три бяха първични и три вторични. Макар че първичните раси — синя, червена и жълта, в много отношения превъзхождаха трите вторични, не следва да се забравя за това, че в тези вторични раси имаше много привлекателни черти, които можаха съществено да подобрят първичните раси, ако съществуваше възможност да асимилират по-добрите генотипи на вторичните.
82:6.3 Днешните предразсъдъци против “метисите”, “хибридите” и тези със “смесената кръв” възникват поради това, че съвременните расови смесвания се извършват основно между изключително долнопробните генотипи на съответстващите раси. Неудовлетворително потомство се получава и при смесване на дегенеративните типове на една и съща раса.
82:6.4 Ако съвременните раси на Урантия можеха да се освободят от бремето на низшия пласт на изродилите се, антисоциални, слабоумни и негодни екземпляри, щяха да съществуват твърде малко възражения против ограничените расови смесвания. А ако такива расови смесвания можеха да стават между висшите типове на няколко раси, то възраженията щяха да бъдат още по-малко.
82:6.5 Тайната на създаването на нови и по-жизнеспособни генотипи се заключава в хибридизацията на най-добрите и несходни елементи. Това важи както за растенията и животните, така и за хората. Хибридизацията увеличава жизнеспособността и повишава плодовитостта. Расовите смесвания на средните и висши слоеве на различните народи изключително усилват съзидателния потенциал, което се демонстрира с примера за съвременното население на Съединените щати на Северна Америка. Когато таква брачни отношения се установяват между по-малоценните или низши слоеве, творческата способност намалява, както се вижда от примера със съвременните народи на Южна Индия.
82:6.6 Расовите смесвания изключително спомагат за внезапната поява на нови качества, а ако такава хибридизация е съюз от най-добрите генотипи, то тези нови качества ще бъдат също превъзхождащи свойства.
82:6.7 Дотогава, докато съвременните раси остават толкова претоварени от низши и дегенеративни генотипове, широкомащабното расово смесване би било крайно пагубно. Но повечето възражения против такива експерименти се обясняват по-скоро със социални и културни предразсъдъци, отколкото с биологични съображения. Даже средите на низшите родове хибриди често означават крачка напред в сравнение с техните предшественици. Хибридизацията води към подобряването на вида благодарение на ролята на доминантните гени. Расовите смесвания повишават вероятността за увеличаване в хибрида на броя на желателните доминанти.
82:6.8 За последните сто години на Урантия имаше повече големи расови смесвания, отколкото за много хилядолетия. Опасността от поява на резки диспропорции в резултат от смесването на човешките раси е прекалено преувеличена. Основните проблеми, с които се сблъскваха “метисите”, се обясняват със социални предразсъдъци.
82:6.9 Питкернският експеримент по смесването на бялата и полинезийската раси даде напълно удовлетворителни резултати благодарение на това, че белите мъже и полинезийските жени произхождаха от достатъчно добри родове. Смесените бракове между висшите типове бяла, червена и жълта раси можеха веднага да дадат много нови и биологически ефективни качества. Тези три народа принадлежат към първичните сангикски раси. Смесването на бялата и черната раси не дават толкова желателни непосредствени резултати, но мулатското потомство съвсем не е така осъдително, както се опитват да представят това социалните и расови предразсъдъци. Във физическо отношение такива хора са великолепни модели на човешкия род независимо от тяхната незначителна непълноценност в някои други отношения.
82:6.10 Когато първична сангикска раса се смесва с вторична, последната съществено се подобрява за сметка на първата. Ако такова жертвено участие на първичните раси в подобряване на вторичните групи се извършва в неголям мащаб — и в течение на продължителен период от време, то не може да предизвика сериозни възражения. В биологичен аспект вторичните сангикски раси в известно отношение превъзхождаха първичните.
82:6.11 В крайна сметка истинската опасност за хората лежи по-скоро в неограничената репродукция на низшите и дегенеративни типове на различните цивилизовани народи, отколкото в някаква мнима опасност от тяхното расово смесване.
82:6.12 [Представено от главата на серафимите, разположени на Урантия.]
| Документ 81. Развиване на съвременна цивилизация |
Индекс
Множествена версия |
Документ 83. Институцията на брака |