1 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина. [1]
2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
4 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.
7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.
9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други. [2]
10 Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла, [3]
11 от Господа е това, и чудно е в нашите очи?"
12 И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха. [4]
13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му. [5]
14 И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не? [6] [7]
15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.
16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
17 Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. [8] [9]
18 След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки: [10]
19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си. [11]
20 Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
21 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
23 Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
24 Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила? [12]
25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата. [13]
26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате. [14]
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички? [15] [16]
29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; [17] [18]
30 и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". [19]
31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма. [20]
32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; [21]
33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви. [22]
34 Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. [23] [24]
35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син? [25] [26]
36 Сам Давид каза чрез Святия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие". [27] [28]
37 Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие. [29] [30]
38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите, [31]
39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. [32]
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.