© 2014 Фондация Урантия
| Документ 89. Грях, жертвоприношение и изкупление |
Индекс
Множествена версия |
Документ 91. Еволюция на молитвата |
90:0.1 В СВОЯТА еволюция религиозните обреди изминаха пътя от примиренията, отклоненията, заклинанията, принужденията, умиротворяванията и умилостивяванията до жертвоприношенията, изкуплението и спасението. Методите на религиозните ритуали започнаха с примитивните култове, преминаха през стадия на фетишите и се издигнаха до магиите и чудесата; когато в отговор на по-нататъшното усложняване на представите на човека за свръхматериалните сфери ритуалът стана по-сложен, той не можеше да не се окаже във властта на знахарите, шаманите и жреците.
90:0.2 Постепенно, с развитието на представите на първобитния човек, духовният свят започна да се смята за глух към обръщенията на простите смъртни. Само изключителните хора можеха да се удостоят с вниманието на боговете; само необикновеният мъж или необикновената жена можеха да бъдат чути от духовете. Така религията навлиза в нова фаза — този стадий, на който тя постепенно преминава в ръцете на посредници; между вярващите и обекта на поклонение непременно стои знахар, шаман или жрец. И днес повечето урантийски системи на организираната религиозна вяра преминават през това ниво на еволюционно развитие.
90:0.3 Еволюционната религия се ражда от простия и всесилен страх — страха, който овладява човешкия разум при сблъскване с неизвестното, необяснимото или непостижимото. Съответно религията постига изключително простото осъзнаване на всемогъщата любов, която неудържимо изпълва човешката душа, пробудила се към разбирането за безграничността на чувствата на Всеобщия Баща към синовете на вселената. Но началото и завършването на религиозната еволюция отделят дългите векове на шаманите, които приемат да застанат между човека и Бога като посредници, тълкуватели и молители.
90:1.1 Шаманът е високопоставен знахар, ритуален магьосник и централна фигура във всички обреди на еволюционната религия. В много племена шаманът изпревари по ранг военачалника, което положи началото на господството на църквата над държавата. Понякога шаманът действаше като жрец и даже като царстващ жрец[1]. В някои последващи племена съществуваха както древни шамани-знахари (прорицатели), така и появилите се по-късно шамани-жреци[2]. И в много случаи длъжността на шамана ставаше наследствена.
90:1.2 Тъй като в древността всичко ненормално се обясняваше с обладаност, всяка поразяваща душевна или физическа ненормалност се смяташе като достатъчно основание за това да станеш знахар. Много от тези мъже бяха епилептици, много от жените — истерички, и в далечното минало на тези два типа се падаха множество случаи на инспирация, а също обладаност от духовете и дявола. Много от тези най-древни жреци се отнасяха към типа хора, които в по-късни времена наричаха параноици.
90:1.3 Макар и способни на мошеничество в дреболиите, абсолютното мнозинство шамани вярваха във факта на своята обладаност от духове. Жените, способни да влизат в транс или каталептичен припадък, се превръщаха в могъщи шаманки; впоследствие такива жени ставаха прорицателки и спиритични медиуми. Техните каталептични трансове обикновено включваха мнимото общуване с духовете на умрелите. Много шаманки бяха и професионални танцьорки.
90:1.4 Но не всички шамани бяха жертва на самоизмама; много от тях бяха ловки и умели мошеници. С развитието на този занаят от новака се изискваше десетгодишно ученичество — период на лишения и самоотречение, преди да стане знахар. Сред шаманите се установи професионален стил на обличане и тяхното поведение се отличаваше с тайнственост. Те често използваха наркотични средства, с помощта на които въвеждаха себе си в определени физически състояния, поразяващи и озадачаващи съплеменниците им. Ловките трикове изглеждаха на простите хора свръхестествени и хитрите жреци първи започнаха да се ползват от говорене чрез стомаха. Много от древните шамани непроизволно изпадаха в хипноза; други предизвикваха самохипноза, продължително взирайки се в своя пъп.
90:1.5 Макар че много шамани прибягваха към подобни уловки и мошеничество, тяхната репутация като класа се основаваше все пак на очевидни постижения. Ако шаманът претърпеше несполука и не можеше да представи правдоподобно обяснение, то него или го понижаваха, или го убиваха. Затова честните шамани загиваха още в ранна възраст; оживяваха само хитрите актьори.
90:1.6 Именно шаманизмът иззе цялостното управление на племенните дела от ръцете на най-старите и най-силните и го предаде на хитрите, умните и далновидните.
90:2.1 Викането на духове представляваше крайно точна и изключително сложна процедура, сравнима със съвременните църковни обреди на древен език. Отдавна хората се стремяха към свръхчовешка помощ — откровение; и те вярваха, че шаманите действително получават такива откровения. Макар че шаманите използваха цялата сила на своето внушение, то беше почти винаги негативно; едва в последно време започна да се използва методът на положителното внушение. На ранния стадий от развитието на своя занаят шаманите започнаха да се специализират в области като сътворяване на дъжд, лечение на болести и разследване на престъпления. Но основната им функция се заключаваше не в лечението на заболявания, а по-скоро в знания и подчинение на себе си на съпровождащите живота опасности.
90:2.2 Древната черна магия — както религиозна, така и светска — се наричаше бяла, когато с нея се занимаваха жреци, ясновидци, шамани и знахари. Тези, които практикуваха черна магия, се наричаха чародеи, вълшебници, магове, вещици, магьосници, некроманти, заклинатели и гадатели. С времето всички подобни контакти със свръхестествени сили започнаха да се отнасят или към магьосничеството, или към шаманството.
90:2.3 Магьосничеството включваше магията, която се правеше от предишните, обикновени и непризнати духове; шаманството имаше работа с чудеса — дело на ръцете на обикновени и признати племенни богове[3]. В по-късни времена магьосникът започна да се асоциира с дявола и така се установиха предпоставки за многобройни и сравнително неотдавнашни случаи на проява на религиозна нетърпимост. За много първобитни племена магьосничеството беше религия.
90:2.4 Шаманите свято вярваха в значението на случая за разкриване волята на духовете; преди вземането на решение те често хвърляха жребий. Съвременните останки от тази тенденция са видни не само от примера на многото хазартни игри, но и в добре известното “броене”. В древността този, до когото завършваше броенето, трябваше да умре; по-късно той се превърна във водещ в някои детски игри. Това, което беше сериозна работа за първобитния човек, се превърна в развлечение за съвременното дете.
90:2.5 Знахарите изцяло се доверяваха на знаци и знамения, например: “Когато чуеш как шумолят върховете на черничевите дървета, пробуди се за действие[4].” Още на ранния етап на съществуване на човешкия род шаманите обърнаха своето внимание към звездите. По целия свят започнаха да изповядват и практикуват първобитна астрология[5]. Широко разпространение получи и тълкуването на сънищата[6]. Скоро след това се появиха тези истерични шаманки, които заявяваха, че са способни да общуват с духовете на умрелите.
90:2.6 Макар че сътворителите на дъжда или шаманите на времето се появиха още в древността, те се запазиха чак до наши дни. За ранните земеделци жестокото засушаване означаваше смърт; затова първобитната магия обръщаше повече внимание на управлението на времето. Времето и досега е обичайна тема за разговор на съвременните хора. Всички древни народи вярваха в способността на шамана да извиква дъжд. Но в случай на провал него като правило го убиваха, ако не успееше да представи за свое оправдание уважителна причина.
90:2.7 Отново и отново императорите изгонваха астролозите, но те винаги се връщаха, защото народът вярваше в техните способности. Невъзможно беше да ги прогониш, а още в шестнадесети век след Христа църковните и държавни ръководители на Запада покровителстваха астрологията. Хиляди по общо мнение умни хора и досега вярват в това, че човек може да се роди под щастлива или нещастна звезда, че взаимното разположение на небесните светила определя изхода на различните земни начинания[7]. Лековерните и досега са постоянни клиенти на гадателките.
90:2.8 Гърците вярваха в силата на съвета на оракулите, китайците използваха магията за защита от демони, шаманството процъфтяваше в Индия и то и досега открито съществува в Централна Азия. В много райони на света от него се отказаха едва в последно време.
90:2.9 От време на време се появяваха истински пророци и учители, осъждащи разобличаването на шаманизма. За последните сто години такъв пророк се появи даже сред изчезващите червени хора: това беше Тенскватава от племето Шони, предсказал слънчевото затъмнение през 1808 година и осъдил пороците на белия човек. Много истински учители се появяваха в различни племена и в различни раси през дългите векове на дългата история на еволюцията. И те винаги ще се появяват, за да могат във всяка епоха да отправят призив към тези шамани и жреци, които се противят на всеобщото образование и се опитват да спрат научния прогрес.
90:2.10 С помощта на различни начини и нечестни методи древните шамани си създадоха репутацията на глашатаи на Бога и стражи на съдбата. Те ръсеха новородените с вода и им даваха имена; те обрязваха крайната плът при момчетата. Те възглавяваха погребалните процесии и обявяваха за успешното пристигане на покойника в света на духовете.
90:2.11 Шаманстващите жреци и знахари нерядко ставаха много богати хора, които натрупваха състояние за сметка на различни възнаграждения, приемани под формата на пожертвувания пред духовете. Твърде често в ръцете на шамана преминаваше цялото материално богатство на неговото племе. След смъртта на богатия човек неговото имущество обикновено се разделяше по равно между шамана и някоя обществена или благотворителна организация. Такава практика и досега се съхранява в някои райони на Тибет, където половината от мъжкото население се отнася към тази непроизводствена класа.
90:2.12 Шаманите се обличаха добре и обикновено имаха по няколко жени; свободни от всякакви племенни ограничения, те станаха първата аристокрация. Непрекъснато и навсякъде това бяха хора с неизменно съзнание и морал. Те се разправяха със своите съперници, обявявайки ги за вещици или магьосници, и често придобиваха такова влияние и власт, че подчиняваха на себе си вождовете или царете.
90:2.13 Първобитните хора се отнасяха към шаманите като към неизбежно зло; от шаманите се бояха, но не ги обичаха. Древният човек уважаваше знанието; той почиташе и възнаграждаваше мъдростта. Шаманът беше на първо място мошеник, но преклонението пред шаманизма добре показва каква цена се наложи да се заплати за мъдростта в процеса на еволюцията на човечеството.
90:3.1 Тъй като древният човек смяташе, че той и неговото материално обкръжение непосредствено реагират на капризите на духове и призраци, то не е удивително, че материалните въпроси заемаха особено място в неговата религия. Съвременният човек решава своите материални проблеми като такива; той разбира, че материята се подчинява на разумно управление от интелекта. Първобитният човек също се опитваше да видоизмени и даже да подчини на себе си физическите проявления на живота и енергията; и тъй като ограниченото разбиране на космоса го доведе до вярата в това, че призраците, духовете и боговете лично, непосредствено и изцяло контролират живота и материята, то той не можеше да не се опита да завоюва разположението и поддръжката на тези свръхчовешки сили.
90:3.2 В тази светлина стават понятни много ирационални и необясними страни от древните култове. Култовите ритуали представляваха опит на първобитния човек да подчини на себе си този материален свят, в който той се оказа. И много от неговите усилия бяха насочени към продължаване на живота и осигуряване на здравето. Тъй като всички болести и самата смърт изначално се смятаха за духовни явления, то шаманите, изпълняващи задълженията на знахари и жреци, неизбежно ставаха също така лекари и хирурзи.
90:3.3 Първобитният интелект може да бъде ограничен от недостиг на знания, но при всичко това той е логичен. Когато замислящите се хора наблюдават болестта и смъртта, те се стараят да разберат причината за тези нещастия и съгласно своето разбиране шаманите и жреците предлагаха свои теории за болестите:
90:3.4 1. Призраци — пряко въздействие на духовете. Първата хипотеза, издигната като обяснение на заболяванията и смъртта, се заключаваше в това, че духовете предизвикват болест, отклонявайки душата от тялото; ако на душата не се отдаде да се върне, настъпва смърт. Древните хора дотолкова се бояха от тези болестотворни призраци, че болните нерядко ги захвърляха даже без храна и вода. Независимо от това, че тези убеждения се градяха на погрешни възгледи, те осигуряваха надеждна изолация на поразените от недъг хора и предотвратяваха разпространението на инфекциозните заболявания.
90:3.5 2. Насилие — очевидни случаи. В някои случаи причините за травми или смърт биваха толкова очевидни, че те бяха скоро иззети от категорията на въздействие на духовете. Смъртта или раняването, получени в сражения или в схватка с животни, а също така и други лесно познаваеми фактори, се смятаха за естествени явления. Но в течение на дълго време хората вярваха, че духовете са все пак виновни за закъснялото лечение или за възпалилите се рани, даже ако те се бяха появили вследствие на “естествени” причини. Ако не им се отдаваше да открият естествения фактор, то за виновни за болестта и смъртта пак се смятаха призраците.
90:3.6 И днес в Африка и на други места се срещат примитивни племена, които убиват някого от съплеменниците си при всяка насилствена смърт. Техните знахари показват виновните. Ако майката умира при раждане, то детето веднага го удушават — живот за живот.
90:3.7 3. Магия — влияние на враговете. Много болести се смятаха за резултат от магьосничество — урочасване и магически насочен лък. По едно време беше наистина опасно да сочиш някого с пръст. Соченето с пръст и досега се смята за невъзпитано. В случай на непонятно заболяване и смърт древните хора устройваха официално дознание, отваряха тялото и стигаха до някакви изводи относно причините за смъртта. В противен случай смъртта се приписваше на магьосничество, което изискваше екзекуция на виновния за него магьосник. Тези древни следствени аутопсии спасиха живота на много мними магьосници. В някои племена се смяташе, че човек може да умре в резултат от собственото си магьосничество и в такива случаи никой не се смяташе виновен.
90:3.8 4. Грях — наказание за нарушаване на табуто. Не чак толкова отдавна се смяташе, че болестта е наказание за грях — личен или родов. Сред народите, преминаващи този етап на еволюцията, преобладава теорията за това, че човек може да заболее само в резултат от нарушаването на табу. В такива поверия болестта и страданията “носят стрелите на Вседържителя”[8]. В течение на дълго време китайците и месопотамците смятаха болестта за резултат от действията на зли демони, макар че в търсенето на причините за страданията халдейците гледаха и звездите. Дадената теория за заболяванията като следствия на божествения гняв и досега преобладава сред много смятащи се за цивилизовани групи урантийци.
90:3.9 5. Естествени причини. Човечеството крайно бавно проникваше в материалните тайни на взаимната връзка между причини и следствия във физическия свят на енергията, материята и живота. Древните гърци, съхранили традициите на учението на Адамсон, едни от първите разбраха, че всяко заболяване е следствие от естествени причини. Развитието на научната ера бавно и неотвратимо разрушава древните човешки теории за болестта и смъртта. Треската стана един от първите човешки недъзи, иззети от категорията на свръхестествените разстройства, и ерата на науката разбива все нови и нови окови на невежеството, така дълго лишили от свобода човешкия разум. Разбирането на стареенето и инфекциозните заболявания постепенно изтрива страха на човека пред призраците, духовете и боговете като лични виновници за човешките нещастия и душевни страдания.
90:3.10 Еволюцията неизменно постига своята цел: тя изпълва човека със суеверен страх пред неизвестното и ужас пред невидимото, което служи за опора за създаването на концепцията за Бога. И засвидетелствайки раждането на развитата представа за Божеството, възникващо благодарение на координираното действие на откровението, същият еволюционен метод неизбежно привежда в движение тези сили на мислите, които безжалостно унищожават станалата ненужна опора.
90:4.1 Целият живот на древните хора беше свързан с предпазването от опасности; тяхната религия в значителна степен беше метод за прекратяване на заболяванията. И независимо от погрешността на своите теории хората искрено ги приемаха на практика; те имаха безгранична вяра в своите методи на лечение, което само по себе си е могъщо лекарство.
90:4.2 В края на краищата вярата, която се изискваше за оздравяване след безсмисленото лечение при древните шамани, не се отличаваше съществено от тази вяра, която е нужна, за да се получи излекуване след посещението на някои от техните днешни последователи, занимаващи се с ненаучно лекуване на заболяванията.
90:4.3 Най-примитивните племена изключително много се бояха от болните и в продължение на много векове тях внимателно ги избягваха и срамно ги пренебрегваха. Това, че с развитието на шаманството се появиха жреците и знахарите, съгласяващи се да лекуват болести, беше огромен прогрес на хуманизма. По-късно целият клан започна да се събира при постелята на болния, за да помогне на шамана да изгони болестотворните призраци. Нерядко диагностициращият шаман беше жена, докато с лечението се занимаваше мъж. Обичаен метод за диагностика беше изследването на вътрешностите на някое животно.
90:4.4 Болестта лекуваха с монотонно пеене, виене, полагане на ръце; на пациента му дишаха и ползваха много други начини. По-късно широко разпространение получи храмовият сън, по време на който предполагаемо настъпваше изцеление. С времето, във връзка с храмовия сън, знахарите започнаха да се залавят с истинска хирургия; една от първите операции беше трепанация на черепа за освобождаване на духа, предизвикващ главоболието. Шаманите се научиха да лекуват фрактури и дислокации, да отварят циреи и абсцеси; шаманките станаха прекрасни акушерки.
90:4.5 Обичаен метод за лечение беше натъркването на заразен или увреден участък от тялото с магически предмет, след което талисманът се изхвърляше и човекът предполагаемо оздравяваше. Ако някой случайно вземеше използвания талисман, се смяташе, че веднага му се прехвърлят инфекцията или петното. Измина много време, преди хората да започнат да използват треви и други истински лекарства. Масажът се появи във връзка със заклинанието — “изтриването” на духа от тялото, и беше усъвършенстван благодарение на натриването на лекарство, подобно на съвременното втриване на мехлеми. Смяташе се, че поставянето на вендузи, изсмукването и кръвопускането, които се използваха на поразените места, спомагат да се избавиш от болестотворен дух.
90:4.6 Тъй като водата беше могъщ фетиш, тя се използваше при лечението на много заболявания. В течение на дълго време хората вярваха, че болестотворният дух може да бъде изгонен с изпотяване. Високо се ценяха парните вани; скоро естествените горещи водоизточници се превърнаха в популярни курорти. Древният човек забеляза, че топлото премахва болката; той използваше слънчевата светлина, пресните органи на животни, горещата кал и горещите камъни и много от тези методи се използват и досега. Ритмичните удари служеха като средство за въздействие върху духовете; повсеместно се използваха тамтами.
90:4.7 Някои народи предполагаха, че болестта е резултат от нечестивия сговор на духовете с животните. Така се породи вярата в това, че за лечение на всяко заболяване, предизвикано от животни, съществува целебно растение. Особено убедени последователи на тази теория за универсалните растителни лечебни свойства бяха червените хора; те винаги капваха кръв във вдлъбнатината, която оставаше на мястото на изтръгнатото растение.
90:4.8 В лечението често се използваше постене, диета, ревулсивни средства. На голяма почит бяха течностите от човешкото тяло, определено притежаващи магически свойства; затова сред най-древните средства бяха кръвта и урината, към които скоро се прибавиха и корени и различни соли. Шаманите вярваха, че болестта може да се изгони с помощта на лекарства, притежаващи лоша миризма и вкус. Още в дълбока древност обичайно лечение стана изчистването на червата, а сред първите успехи на фармацевтиката беше откриването на ценните свойства на пресния кокос и хинина.
90:4.9 Гърците първи разработиха действително рационални начини за лечение на болните. Както гърците, така и египтяните придобиха своите познания по медицина от обитателите на долината на р. Ефрат. Маслото и виното бяха най-древните средства за лечението на рани; бобровата мас и опиумът се използваха от шумерите. Много от тези тайни и ефективни лекарствени средства от древността загубиха своята сила, след като станаха известни; за успеха на мошеничеството и суеверията е необходим покровът на тайните. Само фактите и истината се стремят към ярката светлина на разбирането; само те приветстват образованието и просвещението, към които водят научните изследвания.
90:5.1 Същността на ритуала е в съвършенството на неговото изпълнение; при диваците той трябва да се изпълнява с абсолютна точност. Само изпълненият по всички правила обряд притежава такава сила, която може да подчини духовете. Ако ритуалът е несъвършен, той е способен да предизвика само гнева и негодуванието на боговете. Доколкото бавно развиващият се разум на човека предполагаше, че начинът за изпълнение на ритуала е решаващ фактор за неговата ефективност, рано или късно древните шамани трябваше да се превърнат в духовенство, подготвящо ръководството на скрупульозни обреди. Така в продължение на десетки хиляди години безкрайните ритуали пречеха на развитието на обществото. Това проклятие на цивилизацията с непоносим товар утежняваше всяка жизнена крачка, всяко начинание на човешкия род.
90:5.2 Ритуалът е начин за освещаване на обичая; ритуалите водят към създаване и увековечаване на митовете, а също така спомагат и за съхраняването на социалните и религиозни обичаи. От друга страна, самите ритуали се пораждаха от митове. Често ритуалите носят в началото социален, после икономически характер и накрая придобиват светостта и величието на религиозния обряд. Практиката на ритуала може да бъде лична или групова — или и едната, и другата, което се вижда от примера с молитвите, танца и драмите.
90:5.3 Думите станаха част от ритуал, например, употребата на такива изрази като “амин” и “селах”[9][10]. Навикът да се кълнеш, богохулството, е проституиране на отдавнашния ритуал за повтаряне на светите имена. Много древен ритуал е извършването на посещения на светите места. На следващия етап ритуалът се превърна в изискани обреди по очистване и канонизация[11][12][13]. Обредите на посвещението на първобитните племена в действителност бяха примитивен религиозен ритуал. Методите на поклонение, които се използваха в тайните обреди на древните мистерийни култове, бяха не нещо друго, а непрекъснато изпълнение на разраснал се религиозен обряд. Накрая ритуалът се превърна в съвременни типове обществени церемонии и религиозно поклонение — служби, включващи молитви, песнопения, разпевно четене с отговори на хор и други индивидуални и групови духовни обреди.
90:5.4 Еволюцията на свещенослужителите започна с шаманите и премина през стадиите на оракули, прорицатели, певци, танцьори, създатели на време, пазители на религиозни реликви, опекуни на храмове и предсказатели — до действителни ръководители на религиозно поклонение. Съответно службата стана наследствена; появи се постоянната каста на свещенослужителите.
90:5.5 С развитието на религията духовниците започнаха да се специализират съгласно своите дарования или особени наклонности. Едни ставаха певци, други отслужваха молебени, трети извършваха обредите по жертвоприношенията. По-късно се появиха ораторите — проповедниците. А когато религията се превърна в институция, тези свещенослужители започнаха да твърдят, че те “държат ключа от небето”.
90:5.6 Духовниците винаги се стремяха да поразят простите хора и да извикат у тях благоговение, използвайки за провеждането на религиозните ритуали един от древните езици и изпълнявайки различни магически пасове, призвани дотолкова да мистифицират вярващите, че да усилят в тях съзнанието за благочестието и авторитета на свещениците. Във всичко това се съдържа голяма опасност от подмяна на религията с ритуал.
90:5.7 Духовенството направи много, за да задържи развитието на науката и да възпрепятства духовния прогрес; от друга страна, то помогна да се укрепи цивилизацията и да се усъвършенстват някои области на културата. Но много съвременни свещенослужители престанаха да ръководят ритуала на поклонението пред Бога, превключвайки своето внимание към теологията — опита да дадеш определение на Бога.
90:5.8 Духовниците несъмнено бяха камък на шията на човечеството, но неоценимо е значението на истинските религиозни вождове, показващи пътя към по-висши и по-добри реалности.
90:5.9 [Представено от Мелхиседек от Небадон.]
| Документ 89. Грях, жертвоприношение и изкупление |
Индекс
Множествена версия |
Документ 91. Еволюция на молитвата |