© 2014 Фондация Урантия
| Документ 90. Шаманство — знахари и жреци |
Индекс
Множествена версия |
Документ 92. По-нататъшната еволюция на религията |
91:0.1 МОЛИТВАТА като религиозно средство възникна от предшестващите я монологични и диалогични изрази с нерe лигиозен характер. Неизбежно следствие от постигнатото от първобитния човек самосъзнание стана осъзнаването от него на външния свят, придобиването на двойната способност за социална реакция и осъзнаване на Бога.
91:0.2 Най-древните молитви не се отнасяха към Божеството. Тези изрази много напомняха думите, с които общувате един с друг, захващайки се за важно дело: "Пожелай ми късмет!" Първобитният човек беше роб на магията; случаят — сполука и несполука — се намесваше във всички сфери на живота. Отначало такива молби за късмет бяха монолози, приличащи на размишляване на глас на човека, извършващ магически обред. На следващия етап тези вярващи в случая хора си осигуряваха поддръжката на своите приятели и семейства и скоро те вече изпълняваха някакво подобие на обред с участието на целия клан или племе.
91:0.3 С появата на представите за призраци и духове тези молби започнаха да се отправят към свръхчовешките същества, а след това, когато човекът осъзна съществуването на боговете, подобни изрази достигнаха нивото на сегашните молитви. Например, примитивната религиозна молитва на някои австралийски племена предшестваше вярата в духове и свръхчовешки личности.
91:0.4 Днес към такъв обичай се придържа индийското племе Тода, чиито молитви нямат конкретен адресат. Така постъпваха и ранните народи, докато в тях се пробуди религиозно съзнание. Наистина, за племето Тода този факт свидетелства за това, че тяхната израждаща се религия регресира до това примитивно ниво. Днешните ритуали на млекарите жреци на това племе изобщо не са религиозен обред, тъй като тези неличностни молитви никак не спомагат за съхраняването или подобряването на социалните, морални или духовни ценности.
91:0.5 Дорелигиозните молитви бяха често ритуалите мана при меланизийците, вярата в удах при африканските пигмеи и поклоненията маниту при африканците. Африканските племена Баганда едва неотдавна се разделиха с молитвите, свързани с вярата в мана. Забърквайки се в дебрите на ранната еволюция, човекът се молеше на местни и национални богове, фетиши, амулети, призраци, владетели и обикновени хора.
91:1.1 Функцията на ранната еволюционна религия се заключава в съхранение и укрепване на постепенно формиращите се основни социални, морални и духовни ценности. Тази мисия на религията не се осъзнава от човечеството, но тя се осъществява основно за сметка на молитвите. Молитвата символизира непреднамерения, но при все това личен и колективен опит на всяка група да осигури (да реализира) запазването на висши ценности. Но ако не беше защитната сила на молитвите, всички свети дни бързо щяха да се превърнат в обикновени дни на отдих.
91:1.2 Религията и нейните средства, главното от които е молитвата, се обединяват само с тези ценности, които се признават от обществото и се одобряват от групата. Затова, когато първобитния човек се опитваше да удовлетвори своите най-неизменни емоции или да постигне откровено егоистични цели, той се лишаваше от утешението, което дава религията, и поддръжката, която предлага молитвата. Ако стремежите на индивида имаха антисоциален характер, на него му се налагаше да търси помощта на нерелигиозната магия, да се обръща към магьосници и така да се лишава от помощта на молитвата. Затова молитвата още в дълбока древност стана могъща опора на социалната еволюция, моралния прогрес и духовните постижения.
91:1.3 Но разумът на първобитния човек не се отличаваше нито с логичност, нито с последователност. Ранният човек не разбираше, че материалният свят не се отнася към компетенцията на молитвите. Тези простодушни души предполагаха, че храната, кръвта, дъждът, плячката и други материални неща подобряват общественото благополучие, и затова започнаха да се молят за физически блага. Макар че беше извращение на молитвата, това съдействаше на стремежа да се сдобиваш с материални цели за сметка на социални и етически действия. Независимо от това, че такова проституиране на молитвата понижаваше духовните ценности на народите, то въпреки това непосредствено повишаваше техните икономически, социални и етически нрави.
91:1.4 Молитвата е монологична само в разума от най-примитивен тип. Още на ранния етап тя се превръща в диалог и бързо достига нивото на групово поклонение. Молитвата означава, че догматичните заклинания на примитивната религия са достигнали такова ниво, на което човешкият разум осъзнава реалността на благотворителните сили или същества, способни да повишат социалните ценности и да разширят нравствените идеали, както и това, че тези сили са свръхчовешки и различни от вътрешното “аз” на самоосъзнаващия се човек и неговите смъртни събратя. Затова истинската молитва възниква, едва след като факторът на религиозната помощ започне да се осъзнава като личностен.
91:1.5 Молитвата почти не е свързана с анимизма, но такива вярвания могат да съществуват наред с религиозните чувства. В много случаи религията и анимизмът имаха религиозни източници.
91:1.6 Тези смъртни, които не са се освободили от примитивните окови на страха, ги заплашва истинска опасност; тя се заключава в това, че всичките им молитви могат да доведат само до болезнено чувство за греховност — реална или измислена. Но в съвременния свят малцина прекарват в молитви толкова време, че да стигнат до това пагубно размишление за собствената недостойност или греховност. Опасностите, свързани с изкривяването и извращаването на молитвата, се заключават в невежество, суеверия, кристализиране, загуба на жизнеспособност, меркантилност и фанатизъм.
91:2.1 Първите молитви бяха само изричане на желания, изразяване на искрени желания. На следващия етап молитвата се превърна в метод, позволяващ да влезеш във взаимодействие с духове. След това тя се издигна до по-висока функция — помощ на религията в запазването на всички истински ценности.
91:2.2 Както молитвата, така и магията се появиха в резултат на адаптационните реакции на човека в урантийската среда. Но — с изключение на това свойство — те имат малко общи неща. Молитвата винаги служеше като признак за позитивно въздействие на молещото се “аз”; тя винаги беше психично явление и понякога — духовно. Магията обикновено означаваше опит да се манипулира реалността, без да се засяга “аз”-ът на въздействащия субект — на този, който я практикува. Независимо от самостоятелния произход на магиите и молитвите те често бяха взаимосвързани на по-късните стадии от своето развитие. Понякога, възвисявайки своите цели, магията се издигаше от магически формули — чрез ритуали и заклинания, към преддверието на истинската молитва. Понякога молитвата ставаше твърде меркантилна, деградирайки и превръщайки се в псевдомагически метод на отклоняване от загуба на усилията, необходими за решаването на земните проблеми.
91:2.3 Когато човекът разбра, че молитвата е неспособна да принуди боговете, тя започна повече да напомня молба, стремеж да спечели разположение. Но в своето висше проявление молитвата е истинско общуване на човека със своя Творец.
91:2.4 Във всяка религия появата на идеята за жертвоприношението неизбежно намалява висшата ефективност на истинската молитва, тъй като човекът се опитва да предложи материални жертви вместо пожертването на своята воля, посветена на изпълнението на волята на Бога.
91:2.5 Когато религията е лишена от личността на Бога, нейните молитви преминават на нивото на теологията и философията. Когато висшата проява на религията е концепцията за безликото Божество, както например в пантеистичния идеализъм, такава представа, създавайки основа за някои форми на мистичното общуване, се оказва при все това пагубна за ефективната истинска молитва, която винаги символизира общуването на човека с личностно и висше същество.
91:2.6 Както на ранните периоди от еволюцията на човешките раси, така и в настояще време в ежедневния опит на обикновения смъртен молитвата в значителна степен е феномен на общуване на молещия се със собственото си подсъзнание. Но съществува и такава област от молитвата, в която интелектуално активният и духовно прогресиращ индивид постига по-голям или по-малък контакт с нивата на свръхсъзнание в човешкия разум — областта на пребиваващия в него Настройчик на Съзнанието. Освен това съществува явен духовен аспект на истинската молитва, свързан с нейното приемане и признаване на духовните сили на вселената, което коренно се отличава от всяко човешко и интелектуално общуване.
91:2.7 Молитвата внася огромен принос в развитието на религиозното чувство на развиващия се човешки разум. Тя е могъщ фактор, който спомага за предотвратяване изолацията на човешката личност.
91:2.8 Молитвата представлява единствения метод, свързан с естествените религии на расовата еволюция, който представлява съставна част от емпиричните ценности на висшите религии на етическо съвършенство — религията на откровението.
91:3.1 Когато децата едва започват да се ползват от езика, за тях е типично да мислят на глас, да изразяват своите мисли с думи, дори ако наоколо няма никой, който да може да ги чуе. С развитието на творческото въображение в тях се появява тенденция да разговарят с въображаеми събеседници. Така събуждащото се “аз” се стреми да установи връзка с въображаемото второ “аз”. С помощта на този метод детето бързо се учи да превежда своята монологична реч в псевдодиалози, в които неговото второ “аз” отговаря на изречените на глас мисли и желания. Ставащото на ум размишление на възрастния човек основно протича в разговорна форма.
91:3.2 Ранните и примитивни форми на молитвата много напомняха полумагическите речитативи на съвременното племе Тода — молитви, ненасочени към никого конкретно. Но с възникването на представите за второто “аз” такива молитви придобиха тенденцията да се превръщат в диалогичен вид общуване. С времето концепцията на второто “аз” се въздига във висш статут на божествено величие и като средство на религията се появява молитвата. На този примитивен вид молитва предстои да премине многобройни стадии на дълъг еволюционен процес преди да достигне нивото на разумната и истински етична молитва.
91:3.3 В разбиранията на сменящите се едно друго поколения молещи се смъртни второто “аз” еволюира през стадия на призраците, фетишите и духовете към политеизма и накрая, към Единия Бог — божественото Същество, олицетворяващо висшите идеали и най-възвишените помисли на възнасящото молитвите “аз”. Така молитвата действа като най-могъщото средство на религията за съхраняване на висшите ценности и идеали на молещите се. От момента на появата на представите за второто “аз” и чак до възникването на концепциите за божествения и небесен Баща молитвата неизменно укрепваше социалността, нравствеността и духовността.
91:3.4 Простата, произтичаща от вярата молитва служи за доказателство за могъщата еволюция на човешкия опит, благодарение на която древните беседи с измисления символ на второто “аз”, свойствени на примитивните религии, се възвисиха до нивото на общуване с Духа на Безкрайното и до истинското осъзнаване на реалността на вечния Бог — Райския Баща на цялото разумно творение.
91:3.5 Освен всичко онова, което съставлява свръхличностното съдържание на молитвения опит, е необходимо да се помни, че етичната молитва е прекрасен път за възвисяване на “аз”-а и укрепването му за по-съвършен живот и високи постижения. Молитвата подбужда човешкото “аз” да търси помощ от две страни: материална помощ — от намиращия се в подсъзнанието резервоар на смъртния опит; вдъхновение — от граничещите със свръхсъзнанието области, където става контакт с духовността, Тайнствения Наставник.
91:3.6 Молитвата винаги е била и ще бъде двуединен човешки опит: психологическа процедура, взаимосвързана с духовния метод. И тези две функции на молитвата никога няма да могат напълно да се отделят една от друга.
91:3.7 Просветената молитва е длъжна да осъзнава не само външния и личностен Бог — тя предполага осъзнаването на вътрешна и неличностна Божественост, на пребиваващия в човека Настройчик. Напълно уместно е молещият се човек да се опитва да постигне концепцията на Всеобщия Баща в Рая; но за повечето практически цели по-ефективен метод би бил да се обърнеш към представата за намиращото се наблизо второ “аз”, както би направил това примитивният разум, след което да осъзнаеш, че идеята на това второ “аз” се превърна от чиста фикция в истина за Бога, Който действително се вселява в смъртния човек като Настройчик, за да може човекът да говори като че ли лице в лице с истинското, автентично и божествено второ “аз”, пребиваващо в него и явяващо се самото присъствие и същност на живия Бог — Всеобщия Баща.
91:4.1 Никоя молитва не може да бъде етична, ако молителят се стреми към егоистично превъзходство над своите другари. Егоистичната и меркантилна молитва е несъвместима с етичните религии, които са основани на алтруистична и божествена любов. Всяко моление, лишено от етичност, е връщане към примитивните нива на псевдомагията и е недостойно за прогресиращите цивилизации и просветени религии. Егоистичната молитва нарушава духа на всяка етика, основана на милосърдна справедливост.
91:4.2 Молитвата никога не бива да се извращава дотолкова, че да замени действието и ръководния принцип в последователната борба за идеалистични цели — постигането на свръх-“аз”-а.
91:4.3 Във всички свои молитви бъдете безпристрастни; не очаквайте от Бога пристрастност, не очаквайте да ви обича повече от останалите свои деца — вашите другари, съседи и даже врагове. Но в естествените или еволюционни религии молитвата поначало е етична, каквато става тя в последващите богооткровени религии. Всяко молене — както индивидуално така и групово — може да бъде егоистично или алтруистично. Тоест молитвата може да бъде съсредоточена към самия себе си или към другите. Когато молитвата не моли нищо за молещия се или за неговите другари, такива състояния на душите водят до нивата на истинското поклонение. Егоистичните молитви включват изповеди и моления и често се изразяват в молбите за материални блага. Молитвата става толкова по-етична, когато има отношение към прощаването и търси мъдрост за по-добро самообладание.
91:4.4 Докато неегоистичният тип молитва укрепява и утешава, меркантилната молитва непременно води до разочарование и изтрезняване, тъй като развитието на науката показва, че човек живее във физическата вселена на закона и реда. За ранния период в развитието на индивида или расите са характерни примитивните, егоистични и меркантилни молитви. И в известен смисъл всички подобни прошения се оказват ефективни, тъй като те неизбежно водят към тези опити и усилия, които помагат да се получи отговор на такива молитви. Истинската молитва, основана на вярата, винаги съдейства за подобряване на начина на живот, даже ако такива молби не заслужават духовно признание. Но духовно развитият човек трябва да проявява огромна предпазливост, опитвайки се да отучи от такива молитви примитивния или незрял разум.
91:4.5 Помнете, даже ако самата молитва не изменя на Бога, тя много често довежда до огромни и продължителни изменения в такъв човек, който се моли с вяра и твърда надежда. За много мъже и жени от еволюцията на прогресиращите раси молитвата предвещаваше душевен мир, добро настроение, спокойствие, мъжество, самообладание и възвишеност на съжденията.
91:5.1 В поклонението на предците молитвата води към култивиране на идеалите от миналото. Ако молитвата е един от аспектите на поклонение на Божеството, тя превъзхожда всяка подобна практика, тъй като води към култивирането на божествени идеали. Когато второто “аз” на молещия се започва да се възприема като висше и божествено начало, идеалите на човека се възвисяват от чисто човешки до най-висши божествени нива и резултат от всички такива молитви е усъвършенстването на човешкия характер и всестранното обединение на човешката личност.
91:5.2 Но молитвата не трябва задължително и винаги да е лична. Груповото или колективно молене е изключително ефективно според своите социални последствия. Когато група хора е въвлечена в съвместно молене за получаване на морална поддръжка и духовен подем, такива молитви се отразяват на индивидите, съставляващи дадената група; всички те стават по-добре благодарение на своето участие. Такива молитвени обреди могат да помогнат даже на цял град или нация. Изповедта, покаянието и молитвата са повдигали отделни хора, градове, нации и цели раси за титанични преобразуващи усилия, подвизи, водещи към доблестни дела.
91:5.3 Ако действително искате да се избавите от навика да критикувате своя другар, най-бързият и надежден метод за постигането на такава промяна в отношението е да възприемете като правило да се молите за този човек всеки ден от своя живот. Но социалните последствия от подобни молитви зависят основно от две условия:
91:5.4 1. Човекът, за когото се молите, трябва да знае за това.
91:5.5 2. Молещият се човек трябва да се намира в тесен социален контакт с този, за когото се моли.
91:5.6 Молитвата е този метод, който рано или късно превръща всяка религия в институция. С времето молитвата започва да се асоциира с многобройни производни средства, някои от които полезни такива като свещениците, свещените книги, ритуалните поклонения и обреди, а други са явно вредни.
91:5.7 Но разумът, в голяма степен озарен от духа, трябва да прояви сдържаност и търпимост по отношение на по-слабо озарените умове, на които е нужна символика за мобилизация на своето слабо духовно зрение. Силните не трябва да гледат с презрение на слабите. Тези, чието богосъзнание не се нуждае от символи, не трябва да лишават от великодушната помощ на символа тези, на които им е трудно да се покланят на Божеството и да почитат истината, красотата и добродетелта, без да прибягват към формата на ритуала. В молитвеното поклонение за повечето смъртни присъства символичния образ на обекта и целите на техните моления.
91:6.1 Молитвата е неспособна да окаже непосредствено въздействие върху физическата среда на молещия се, с изключение на случаите, в които тя се съгласува с волята и действията на личностните духовни сили и материалните наблюдатели на сферите. Макар че съществуват явни ограничения, засягащи компетенцията на изразените в молитвата прошения, такива ограничения не се разпространяват по равно спрямо вярата на молещите се.
91:6.2 Молитвата не е метод за лечение на истински органични заболявания, но в огромна степен хората могат да се наслаждават на прекрасно здраве и да се избавят от многобройни психически, емоционални и нервни разстройства благодарение на молитвата. И даже в случай на истински инфекциозни заболявания молитвата нееднократно усилваше действеността на другите методи за лечение. Молитвата превърна много раздразнени и вечно недоволни инвалиди в образци на издръжливост, направи ги пример за подражание в очите на другите страдащи хора.
91:6.3 Колкото и трудно да беше да се примирят научните съмнения в ефективността на молитвата с постоянния стремеж за помощ и водителство от божествените сили, никога не забравяйте за това, че искрената вяра на вярващия човек е могъщо средство, спомагащо за личното щастие и самообладание, за социална хармония, морален прогрес и духовни постижения.
91:6.4 Молитвата — даже като чисто човешка практика, като диалог с второто “аз”, е метод за най-ефективно пробуждане на тези скрити сили на човека, които са заложени в човешкия разум и се пазят в областта на подсъзнанието. Молитвата е благотворна психологична практика покрай нейното религиозно значение и духовен смисъл. Това, че мнозинството хора, попадайки в трудно положение, по един или друг начин се обръщат към молитвата и молят за помощ някакъв източник, е факт от човешкия опит.
91:6.5 Не бъдете толкова нехайни, че да молите Бога да реши вашите трудности, а винаги, без да се колебаете, се обръщайте към Него за мъдрост и устойчивост на духа, които да ви водят и поддържат, докато вие решително и мъжествено решавате възникващите проблеми.
91:6.6 Молитвата беше необходим фактор за прогреса и запазването на религиозната цивилизация; тя и днес може да внесе огромен принос в по-нататъшното укрепване и развитие на духовността на обществото, ако само тези, които възнасят своите молитви, правят това в светлината на научните факти, философията на мъдростта, интелектуалната честност и духовната вяра. Молете се така, както съветваше своите ученици Иисус — искрено, неегоистично, честно и без съмнения.
91:6.7 Но ефективността на молитвата в личния и духовен опит на молещия се в никаква степен не зависи от умственото разбиране, философската проницателност, социалното ниво, културния статут или другите смъртни придобивки на човека. Психичните и духовни явления, съпътстващи молитвата на вярващия човек, са непосредствени, лични и емпирични. Не съществуват много начини, с помощта на които всеки човек, независимо от всички останали присъщи смъртни постижения, да може толкова ефективно и непосредствено да се доближи до прага на тази област, където е способен да се обръща към Твореца и където съзнанието се докосва до реалността на Създателя — вътрешния Настройчик на Съзнанието.
91:7.1 Мистицизмът като метод, позволяващ на човека да осъзнае присъствието в себе си на Божеството, заслужава пълно одобрение, но когато такава практика води до социална изолация и се превръща в религиозен фанатизъм, тя е достойна само за порицание. Твърде често това, което възбуденият мистик приема за божествено вдъхновение, е проява на неговото подсъзнание. Макар че религиозното съзерцание нерядко помага за връзката на смъртния разум с вътрешния Настройчик, често с това спомага за беззаветното и предано служене и безкористна помощ на своите събратя.
91:7.2 Великите религиозни учители и пророци на миналото не бяха крайни мистици. Тези познали Бога мъже и жени по най-добрия начин служеха на своя Бог, оказвайки безкористна помощ на своите събратя. Иисус често се уединяваше със Своите апостоли за кратко, за да се отдаде на размишления и молитва, но Той правеше така, за да може по-голяма част от времето да прекарва в общуване с хората и в служене на тях. Човешката душа се нуждае както от духовна дейност, така и от духовна храна.
91:7.3 Религиозният екстаз е разрешен, когато е резултат от здрави предпоставки, но такъв опит най-често от всичко представлява продукт на емоционално въздействие, а не проява на истински духовен характер. Религиозните хора не трябва да разглеждат всяко остро психологично предчувствие и всяко силно емоционално преживяване като божествено откровение или духовно общуване. Истинският духовен екстаз обикновено се съчетава с най-дълбоко външно спокойствие и почти пълно самообладание. Но истинската пророческа визия е свръхпсихологично предчувствие. Такова преживяване не е псевдохалюцинация, както не е и приличащ на състояние на транс екстаз.
91:7.4 Човешкият разум е способен да действа в отговор на така нареченото вдъхновение, когато е чувствителен или към пробуждането на подсъзнанието, или към въздействието на свръхсъзнанието. Във всеки случай такива разширения на съзнанието се представят на индивидите като повече или по-малко чужди. Безконтролното мистично въодушевление и буйният религиозен екстаз не са потвърждение на привидното божествено вдъхновение.
91:7.5 Практическото изпитание на всички тези необичайни религиозни преживявания на мистицизма, екстаза и вдъхновението се заключава в това, да се изясни помагат ли те на индивида да се сдобие със следните резултати:
91:7.6 1. Да придобие по-добро и по-пълноценно физическо здраве.
91:7.7 2. Да действа по-ефективно и с голяма полза в сферата на умствената дейност.
91:7.8 3. По-пълно и с по-голяма радост да споделя своя религиозен опит с другите.
91:7.9 4. Да достигне още по-голяма духовност в своя ежедневен живот и заедно с това честно да изпълнява прозаичните си задължения, свързани с обикновеното смъртно съществуване.
91:7.10 5. Повече да обича и цени истината, красотата и добродетелта.
91:7.11 6. Да пази признатите социални, морални, етически и духовни ценности.
91:7.12 7. Да разширява своята духовна проницателност — богосъзнанието.
91:7.13 Но молитвата не притежава реална връзка с тези изключителни видове религиозен опит. Когато молитвата става излишно естетична, когато се състои почти изцяло от прекрасно и блажено съзерцание на Райската божественост, тя в значителна степен губи своето социализиращо въздействие и може да отведе своите привърженици към мистицизма и самоизолацията. Прекомерната склонност на молещия се в уединение носи със себе си определена опасност, което се поправя и предотвратява при груповото колективно молене.
91:8.1 На молитвата е свойствена истинска спонтанност, тъй като първобитният човек започна да се моли дълго преди в него да се появи макар и най-малката представа за Бога. Обикновено древният човек се молеше в две противоположни ситуации: остро нуждаейки се, той изпитваше подбуда да се обърне за помощ; ликувайки, той се отдаваше на импулсивна проява на радост.
91:8.2 Молитвата не е продължение на магията; и едната, и другата възникнаха независимо една от друга. Магията беше опит да се приспособи Божеството към някакви условия; молитвата е стремеж да се приспособи личността към волята на Божеството. Истинската молитва е и морална, и религиозна; магията не се отличава нито с едното, нито с другото.
91:8.3 Молитвата може да стане общоприет обичай; мнозина се молят затова, защото така правят другите. Други се молят поради страх от нещо ужасно, което може да се случи, ако те престанат да се обръщат със своите редовни смирени молитви.
91:8.4 За някои хора молитвата е израз на тиха благодарност, за други — колективна похвала, социален израз на религиозно чувство. Понякога тя е подражание на религията на друг човек, докато в истинската молитва се извършва искрено и доверително обръщане на духовната същност на създанието към вездесъщото присъствие на Духа на Създателя.
91:8.5 Молитвата може да бъде спонтанен израз на богосъзнението или безсмислено повторение на теологични щампи. Тя може да бъде възторжена похвала на позналата Бога душа или робска покорност на скования от страх смъртен. Понякога тя е патетичен израз на духовните стремежи, понякога креслив, показен израз на набожност. Молитвата може да бъде радостна похвала или смирена молба за прошка.
91:8.6 Молитвата може да бъде детска молба за невъзможното — или зряла молба за нравствен растеж и духовна сила. Тя може да моли за хляба насъщен — или да заключава в себе си чистосърдечния стремеж да намериш Бога и да изпълниш Неговата воля[1]. Това може да бъде изцяло егоистична молба — или истинска и величествена крачка към въплъщение на безкористното братство.
91:8.7 Молитвата може да бъде гневен призив за мъст или милосърдно застъпничество за своите врагове. Тя може да е израз на надеждата да измениш на Бога или могъща техника за изменение на собственото “аз”. Тя може да е раболепната молба на пропадналия грешник пред привидно непреклонните Съдии или радостното излияние на освободения син на милосърдния небесен Баща.
91:8.8 Съвременния човек го довежда до недоумение идеята за изцяло лично общуване с Бога. Много хора престанаха да се молят редовно; те се обръщат към молитва едва тогава, когато изпитват особени затруднения, когато се оказват в изключителни ситуации. Човекът не бива да се бои да говори с Бога, но само инфантилният човек може да се опитва да уговаря Бог или да предполага, че е способен да Го измени.
91:8.9 Но истинската молитва действително постига реалността. Даже надигащият се въздушен поток няма да помогне на птицата да набере височина, ако тя не разтвори своите крила. Молитвата възвисява човека, защото е метод за постигане на прогрес за сметка на използването на възходящите духовни потоци на вселената.
91:8.10 Истинската молитва помага на духовния растеж, изменя възгледите и носи това удовлетворение, което дава общуването с божествеността. Тя е самопроизволен поток богосъзнание.
91:8.11 Бог отговаря на молитвите на човека, като разширява неговото разбиране за истината, подобрява възприятието на красотата и задълбочава представата за добродетелите. Молитвата е субективна постъпка, но тя влиза в съприкосновение с могъщите обективни реалности на духовните нива на човешкия опит. Тя е значителен стремеж на човека към свръхчовешки ценности. Молитвата е най-мощният стимул за духовен растеж.
91:8.12 Думите са несъществени за молитвата — те са само интелектуалното русло, по което може да отправи своето течение реката на духовната молба. Словесното значение на молитвата при нейното индивидуално възнасяне се заключава само в самовнушение, а при съвместни моления — в групови внушения. Бог отговаря не на думите, а на състоянието на душата.
91:8.13 Молитвата не е метод за избавяне от конфликти, а по-скоро стимул за растеж в самата конфликтна ситуация. Молете се само за ценности, а не за вещи; за израстване, а не за удовлетворение.
91:9.1 Ако искате вашите молитви да бъдат ефективни, трябва да помните законите, определящи успеха на моленията:
91:9.2 1. За да станат вашите молитви убедителни, трябва да се научите искрено и мъжествено да гледате в очите проблемите на вселенската реалност. Трябва да притежавате космическа устойчивост.
91:9.3 2. Вие трябва предварително да изчерпите своите адаптационни възможности. Трябва да проявите усърдие.
91:9.4 3. Вие трябва да посветите всяко желание на своя разум и всеки стремеж на своята душа към преобразяващите обятия на духовен растеж. Трябва да изпитате разширение на значението и възвишените ценности.
91:9.5 4. Вие трябва беззаветно да изберете изпълнението на божествената воля. Трябва да напуснете мъртвата зона на нерешителността.
91:9.6 5. Вие не само признавате волята на Отеца и решавате да я изпълните, но също така и безусловно и енергично посвещавате себе си на действително изпълнение волята на Отеца.
91:9.7 6. В своята молитва вие трябва да молите само за божествена мъдрост за решаване на свойствените на човека проблеми, с които ще се срещате при възхода си към Рая — придобиване на божествено съвършенство.
91:9.8 7. Вие трябва да имате вяра — жива вяра.
91:9.9 [Представено от главата на промеждутъчните създания на Урантия.]
| Документ 90. Шаманство — знахари и жреци |
Индекс
Множествена версия |
Документ 92. По-нататъшната еволюция на религията |