© 2014 Фондация Урантия
| Документ 176. Във вторник вечерта на Елеонската планина |
Индекс
Множествена версия |
Документ 178. Последният ден в лагера |
177:0.1 В СЛУЧАИТЕ, когато Иисус и апостолите не бяха претоварени с обучаването на хора, те като правило посвещаваха всяка сряда на отдих. Тази сряда те закусиха малко по-късно от обичайното; в лагера цареше зловеща тишина и първата половина от тази сутрешна трапеза премина в почти пълно мълчание. Накрая Иисус заговори: “Аз искам днес да си починете. Обмислете спокойно всичко, което стана от времето на нашето идване в Йерусалим, и поразмислете за онова — с какво ви предстои скоро да се срещнете и за какво вече ви говорих. Стремете се истината да се утвърди във вашия живот и всеки ден да израствате в благодат.”
177:0.2 След закуска Учителят съобщи на Андрей, че се кани да отсъства в течение на деня, и предложи на апостолите да бъде позволено да прекарат това време по собствено усмотрение с една уговорка — в никакъв случай да не влизат в Йерусалим.
177:0.3 Когато Иисус вече се канеше да се отправи сам в планината, Давид Зеведеев се обърна към него с думите: “Ти прекрасно знаеш, Учителю, че фарисеите и управителите се опитват да те убият, и въпреки това се каниш да отидеш сам в планината. Това би било безумие. Затова аз ще изпратя с теб трима души, които ще съумеят да се погрижат за твоето благополучие.” Поглеждайки тримата силни, добре въоръжени галилейци, Иисус каза на Давид: “Ти желаеш добро, но грешиш, тъй като не разбираш, че на Сина Човешки не са нужни защитници. Никой няма да ме обиди, докато не настане часът, когато ще бъда готов да отдам своя живот в съгласие с волята на Отеца. Аз не разрешавам на тези хора да ме съпровождат. Искам да остана насаме с Отеца.”
177:0.4 Чувайки тези думи, Давид и неговите въоръжени охранители се оттеглиха; но когато Иисус започна да се отдалечава, Йоан Марк дойде при него, държейки в ръце неголяма кошница с храна и напитки, и изказа предположението, че Иисус може да огладнее, щом се кани да отиде за целия ден. Учителят се усмихна на Йоан и протегна ръка, за да вземе кошницата.
¶ 1. ДЕНЯТ, ПРЕКАРАН НАСАМЕ С БОГА
177:1.1 Когато Иисус вече искаше да вземе кошницата с храната от ръцете на Йоан, юношата дръзна да каже: “Но, Учителю, може да се случи така, че ти да сложиш кошницата на земята, за да се помолиш, и после да я забравиш. Освен това ако ми позволиш да вървя редом и да нося храната, ще ти бъде по-лесно да се молиш, а аз обещавам да мълча. Няма да задам нито един въпрос и ще пазя кошничката, когато се уединяваш за молитва.”
177:1.2 Произнасяйки тези думи, отчаяната смелост на които потресе някои от стоящите наблизо хора, Йоан не изпускаше от ръце кошницата. Така и стояха, Йоан и Иисус, държейки кошницата. След миг Учителят я отпусна и, поглеждайки към юношата, каза: “Щом от цялото си сърце желаеш да станеш мой спътник, това няма да ти бъде отказано. Ще тръгнем на път двамата и добре ще побеседваме. Ти можеш да ми зададеш всеки въпрос, който възникне в твоята душа, и ние ще се успокояваме и утешаваме един друг. Ти можеш пръв да носиш храната, а когато се измориш, аз ще ти помогна. Да вървим.”
177:1.3 Тази вечер Иисус се върна в лагера едва след залез слънце. Учителят прекара своя последен спокоен ден на Земята в беседа с юношата, който жадуваше да познае истината, и в общуване със своя Райски Баща. Това събитие стана известно на небесата като “деня, който юношата прекара заедно с Бога в планината”. Този случай ще остане вечен пример за готовността на Създателя към братско общуване със създанието. Даже един юноша, ако поривите на неговото сърце са високи, е способен да привлече вниманието на Бога на вселената и да се наслади на изпълнено с любов и дружелюбие общуване, действително да изпита незабравим възторг за целия ден, прекаран в планините заедно с Бога. Именно такъв беше уникалният опит на Йоан Марк тази сряда в планините на Юдея.
177:1.4 Иисус дълго беседва с Йоан, като откровено му разказа за делата на този и на следващия свят. Йоан каза на Иисус колко дълбоко съжалява, че поради своята младост не е могъл да стане един от апостолите, и изрази огромната признателност за това, че му беше позволено да го следва от времето на първата проповед при брода през Йордан близо до Йерихон, с изключение на пътешествията във Финикия. Иисус предупреди юношата да не унива поради предстоящите събития и го увери, че му е подготвено бъдеще на могъщ посланик на Царството.
177:1.5 Йоан Марк с трепет си спомняше този ден, прекаран заедно с Иисус в планините, но той винаги помнеше последното предупреждение на Учителя, произнесено непосредствено преди тяхното завръщане в гетсиманския лагер: “Ето, Йоане, ние добре побеседвахме и прекарахме истински ден на отдих, но виж, на никого не разказвай това, което ти казах.” И Йоан Марк действително никога не разкри нищо от онова, което стана в този ден, прекаран заедно с Иисус в планините.
177:1.6 В продължение на малкото оставащи часове от земния живот на Иисус Йоан Марк практически не сваляше очи от Учителя. Юношата, без да привлича вниманието, винаги беше редом; той спеше само тогава, когато спеше Иисус.
¶ 2. ДЕТСТВО В КРЪГА НА СЕМЕЙСТВОТО
177:2.1 Този ден, прекаран с Йоан Марк, Иисус посвети много време на съпоставянето на преживяванията от тяхното ранно детство и по време на прехода им към юношеството. Макар че родителите на Йоан бяха по-състоятелни, отколкото родителите на Иисус, техните впечатления от детството се оказаха в значителна степен еднакви. Много от това, което беше казано от Иисус, помогна на Йоан по-добре да разбере своите родители и членовете на семейството си. Когато юношата попита откъде на Иисус му е известно, че той се е превърнал в “могъщ посланик на Царството”, Иисус отвърна:
177:2.2 “Аз зная, че ти ще запазиш предаността към Евангелието на Царството, доколкото мога да разчитам на твоята днешна вяра и любов — та нали тези качества се опират на началното възпитание, което си получил в кръга на семейството. Ти си излязъл от семейство, където родителите са искрено привързани един към друг, и затова не си изпитал на себе си прекомерната любов, която би довела до пагубно възвеличаване на представите за собствената си значимост. От друга страна, ти си запазил своята личност от изкривяванията, които са следствие на бездушните родителски интриги, когато родителите се опитват да се надхитрят взаимно в борбата си за доверието и предаността на децата. Ти си имал удоволствието да изпиташ тази родителска любов, която осигурява похвална увереност в себе си и укрепва естественото чувство за безопасност. Но на теб ти е провървяло и в това, че твоите родители са се отличавали не само с любов, но и с мъдрост; и именно мъдростта им е помогнала да се въздържат от повечето отстъпки и многото наслаждения, които може да си позволи богатството. Вместо това те са те изпратили в синагогата заедно с другите съседски момчета и освен това са ти помагали да се учиш от този живот. Ти се появи на Йордан, където ние проповядвахме, а учениците на Йоан Кръстител кръщаваха заедно с твоя млад приятел Амос. Вие и двамата желаехте да тръгнете на път заедно с нас. Когато ти се върна в Йерусалим, твоите родители дадоха съгласието си; родителите на Амос му отказаха; те обичаха своя син дотолкова, че му отказаха този благословен опит, който можа да получиш ти и който продължаваш да придобиваш днес. Ако Амос беше избягал от дома си, той щеше да може да се присъедини към нас, но с това би оскърбил любовта и би пожертвал предаността. Даже ако такава постъпка на Амос беше мъдра, на него щеше да му се наложи да заплати ужасна цена за своя опит, независимост и свобода. Мъдрите родители, подобни на твоите, се грижат на техните деца при достигането на твоята възраст да не им се налага да раняват любовта или да жертват предаността за придобиване на независимост и въодушевяваща свобода.
177:2.3 Любовта, Йоане, е висшата реалност във вселената, когато се посвещава на премъдрите същества, но тя става опасен и нерядко полуегоистичен белег в този вид, в който се проявява в опита на смъртните родители. Когато се жениш и възпитаваш собствените си деца, погрижи се за това, мъдростта да наставлява твоята любов, а умът да я ръководи.
177:2.4 Твоят млад приятел Амос вярва в това Евангелие на Царството така дълбоко, както и ти, но аз не мога изцяло да разчитам на него. Не мога с увереност да кажа с какво ще се занимава той в бъдеще. Неговото детство не беше такова, каквото създава изцяло надежден човек. Амос твърде много прилича на този апостол, на когото не се отдаде да получи нормално, изпълнено с любов и мъдрост домашно възпитание. Цялата твоя последваща женитба ще бъде по-щастлива и заслужаваща доверие, тъй като първите осем години ти прекара в нормално и благополучно семейство. Ти притежаваш силен и надежден характер, доколкото си израсъл в дом, където са господствали любовта и правилата на мъдростта. Полученото от теб в детството възпитание формира такъв тип преданост, който ми позволява да бъда уверен, че ти няма да изоставиш започнатото от теб дело.”
177:2.5 Повече от час Иисус и Йоан продължаваха да обсъждат семейния живот. Учителят обясни на Йоан, че детето изцяло зависи от своите родители и от свързания с родителите семеен живот във всичко, което се отнася до неговите първи представи за всякакви интелектуални, социални, нравствени и даже духовни понятия, тъй като семейството — това е единственото, което на него отначало му е известно за човешките или божествените отношения. Детето трябва да получи своите първи впечатления за вселената от грижите на майка си; неговите първи представи за небесния Баща изцяло зависят от земния баща. Именно ранният умствен и емоционален живот, обусловен от тези социални и духовни отношения в семейството, определят ще бъде ли последвалият живот на детето щастлив или нещастен, лесен или труден. Това, което става в течение на първите няколко години съществуване, оказва колосално въздействие върху целия последващ живот на човека.
177:2.6 Ние искрено вярваме, че съдържащите се в ученията на Иисус възгледи, основани на отношенията баща и дете, ще могат да получат всемирно признание само тогава, когато в семейния живот на съвременните цивилизовани народи настъпи време на по-голяма любов и мъдрост. Независимо че в двадесети век в разпореждане на родителите се намират обширни познания, независимо от задълбоченото постигане на истината, позволяващо да се усъвършенства семейството и да се придаде на семейния живот по-благороден характер, фактически рядко съвременното семейство е толкова благоприятно място за възпитание на момчета и девойки, както семейството на Иисус в Галилея и семейството на Йоан Марк в Юдея, макар че приемането на Евангелието на Иисус ще доведе до незабавно подобряване на семейния живот. Любовта, изпълваща живота на мъдрото семейство, и предаността, възпитавани от лоялната преданост към истинската религия, си оказват колосално взаимно въздействие. Такъв семеен живот усъвършенства религията, а истинската религия винаги възвеличава семейния живот.
177:2.7 Разбира се, в много по-благополучни съвременни семейства практически са изживени многобройни осъдителни, забавящи растежа влияния и други стесняващи развитието фактори, свойствени на тези древни еврейски семейства. Действително съществуват повече непосредствени права и много повече лична свобода, но тази свобода не се възпира от любовта, не се мотивира от предаността и не се подчинява на разумната дисциплина на мъдростта. Дотогава, докато учим детето на молитвата “Отче наш”, върху всички земни бащи ще лежи огромна отговорност — те трябва да живеят така и да устройват своя дом по такъв начин, че думата баща по достойнство да се пази свято в съзнанието и сърцето на всяко подрастващо дете[1].
¶ 3. ДЕНЯТ, ПРЕКАРАН В ЛАГЕРА
177:3.1 По-голямата част от този ден апостолите прекараха в разходки по Елеонската планина и беседи с учениците, живеещи в този лагер, но още в началото на втората половина нот деня Иисус започна много да им липсва. Те все повече се тревожеха за неговата безопасност; без Иисус те се чувстваха неизразимо самотно. Целия ден те много спореха за това, следваше ли да позволяват на Учителя да заминава в планината, съпровождан само от един юноша. Макар че никой открито не признаваше това, всеки от тях, с изключение на Юда Искариот, искаше да бъде на мястото на Йоан Марк.
177:3.2 Приблизително в средата на втората половина от деня Натанаил излезе с речта “За висшето желание”; сред неговите слушатели имаше половин дузина апостоли и още толкова ученици. В заключение той каза: “На повечето от нас им пречи нерешителността. Ние сме неспособни да обичаме Учителя така, както той ни обича. Ако всички ние желаехме да се отправим с него така силно, както Йоан Марк, той непременно би ни взел със себе си. Ние стояхме редом и гледахме как юношата се приближи към Учителя и му предложи кошницата, но когато Учителят се хвана за нея, Йоан не пожела да я пусне. И, ето, Учителят ни остави тук и отиде в планината с кошницата, съпровождан само от един юноша.”
177:3.3 Към четири часа при Давид Зеведеев пристигнаха куриери със съобщение от неговата майка от Витсаида и от майката на Иисус. Няколко дни по-рано Давид стигна до заключението, че първосвещениците и управителите се канят да убият Иисус. Давид знаеше, че те са си поставили за цел да унищожат Учителя, и той почти не се съмняваше, че Иисус няма да прибегне до своята божествена сила заради собственото си спасение и няма да позволи на своите последователи да използват силата за негова защита. Правейки тези изводи, той веднага изпрати до майка си послание, приканвайки я незабавно да дойде в Йерусалим и да доведе със себе си Мария, майката на Иисус, както и всички членове на неговото семейство.
177:3.4 Майката на Давид постъпи така, както ú каза нейният син, и сега куриерите се върнаха при Давид, съобщавайки, че майка му и цялото семейство на Иисус тръгват за Йерусалим и трябва да пристигнат тук към края на следващия ден или ден по-късно рано сутринта. Давид направи всичко това по своя собствена инициатива и той сметна за най-добре да не разказва на никого за това. Затова нито един човек не знаеше, че семейството на Иисус е на път за Йерусалим.
177:3.5 Скоро след обяд повече от двадесет гърци, срещнали се с Иисус и дванадесетте в дома на Йосиф Ариматейски, пристигнаха в лагера, където в течение на няколко часа се съвещаваха с Петър и Йоан. Гърците — поне някои от тях — получиха добра подготовка по въпросите на Царството при Родан в Александрия.
177:3.6 Тази вечер, връщайки се към лагера, Иисус побеседва с гърците и ако не беше опасението, че прекомерно ще обезпокои своите апостоли и мнозина от най-близките си ученици, Иисус би посветил тези двадесет гърци точно така, както вече посвети седемдесетте евангелисти.
177:3.7 По времето, когато в лагера ставаха всички тези събития, в Йерусалим първосвещениците и старейшините се изумиха от това, че Иисус не се връща, за да се обърне към народа. Наистина в навечерието, напускайки храма, той каза: “Аз оставям вашия дом безлюден[2].” Но те не можаха да разберат защо той беше готов да се откаже от придобитото през това време огромно предимство — съчувственото отношение на тълпата. Макар да се опасяваха, че той ще предизвика вълнение в народа, ще го вдигне на бунт, последните думи, с които Учителят се обърна към хората, бяха призив по всички разумни начини да се подчиняват на властта на тези, които “седят на мястото на Мойсей”[3]. Това беше напрегнат ден, тъй като те едновременно се готвеха за Пасхата и уточняваха своите планове за убийството на Иисус.
177:3.8 В лагера имаше малко посетители, защото тези, които знаеха, че Иисус се кани да остане тук, вместо всяка вечер да отиват във Витания, пазеха съществуването на лагера в дълбока тайна.
¶ 4. ЮДА И ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИТЕ
177:4.1 Скоро след като Иисус и Йоан Марк напуснаха лагера, Юда Искариот изчезна, връщайки се при своите братя едва вечерта. Независимо от това, че Учителят специално помоли да се въздържат от посещения на Йерусалим, този объркал се и недоволен апостол спешно се отправи в града на среща с враговете на Иисус, която се състоя в дома на първосвещеника Каяфа[4]. Неофициалното заседание на Синедриона трябваше да започне малко след 10 часа сутринта. На тази среща те се канеха да обсъдят характера на обвинението, което предстоеше да предявят против Иисус, както и да решат каква процедура следва да се използва, за да го доставят на римските власти и да осигурят необходимото утвърждаване от гражданската власт на вече произнесената смъртна присъда[5].
177:4.2 Предишния ден Юда разказа на някои роднини и садукеи, приятели на семейството на неговия баща, че той се е убедил, че Иисус е благонамерен мечтател и идеалист, а не дългоочакваният избавител на Израил. Юда заяви, че много би му се искало да намери някаква възможност да напусне това движение. Неговите приятели ласкателно го увериха, че неговото оттегляне ще бъде приветствано от юдейските управители като велико събитие, значението на което ще бъде трудно да се прецени. Те го накараха да повярва, че той ще се удостои с високи почести от Синедриона и накрая ще може да изтрие от себе си клеймото на позора — неговата благонамерена, но “прискърбна връзка с невежите галилейци”.
177:4.3 Юда не можа истински да повярва в това, че Учителят прави своите чудеса със силата на княза на дяволите, но сега беше напълно убеден, че Иисус няма да започне да използва своето могъщество за самовъзвеличаване; накрая той се убеди, че Иисус ще позволи на юдейските управители да го убият, и не можа да понесе унизителната мисъл да се окаже причислен към разгроменото движение[6]. Той не се канеше да се примири с явното поражение. Добре разбираше твърдия характер на Учителя и проницателността на неговия величествен или милосърден разум. И при все това на него му беше приятно поне отчасти да споделя мнението на един от роднините за това, че Иисус, оставайки си благонамерен фанатик, беше вероятно не с всичкия си, че той винаги е изглеждал странен и погрешно разбиран човек.
177:4.4 И сега — както никога преди това — Юда осъзна, че изпитва странно негодувание поради това, че Иисус така и не го назначи на по-почетна длъжност. Преди той винаги ценеше това, че му повериха длъжността на апостолски ковчежник, но сега започна да чувства, че не са го оценили по достойнство и че неговите способности са останали непризнати. Внезапно го обхвана негодувание, когато помисли, че именно Петър, Яков и Йоан бяха удостоени с честта на близкото общуване с Иисус, и сега, когато отиваше към първосвещеника, стремежът да се разплати с Петър, Яков и Йоан го поглъщаше доста повече, отколкото мисълта да предаде Иисус. Но покрай всичко друго именно в този момент на преден план в неговото съзнание започна да се появява нова преобладаваща мисъл: той реши да се сдобие с почести за себе си, а ако едновременно с това можеше да си разчисти сметките и с виновниците за най-голямото разочарование в живота му, толкова по-добре. Овладя го ужасна смесица от смущение, гордост, отчаяние и решителност. Затова трябва да е ясно, че далеч не парите водеха Юда в дома на Каяфа, където му предстоеше да се уговори за предаването на Иисус.
177:4.5 Приближавайки се към дома на Каяфа, той стигна до окончателната мисъл да напусне Иисус и своите ближни-апостоли; като реши по този начин да предаде делото на Царството, той си постави за своя цел да се сдобие за себе си с колкото може повече от тези почести и слава, които, както той предполагаше, когато за пръв път свързваше себе си с Иисус и новото Евангелие на Царството, трябваше някога да станат негови. Преди всички апостоли споделяха такива честолюбиви мечти, но с течение на времето се научиха да се възхищават на истината и да обичат Иисус — във всеки случай повече, отколкото Юда.
177:4.6 Предателят беше представен на Каяфа и на еврейските управители от негов братовчед; той обясни, че Юда, откривайки, че е било грешка да позволи на хитрото учение на Иисус да го въведе в заблуждение, е пристигнал тук, където би желал публично и официално да се отрече от своята връзка с галилееца и едновременно да моли за възстановяване на доверието и братството на своите събратя-юдеи. Както обясни по-нататък този представител на Юда, той признава, че за запазването на мира в Израил Иисус следва да бъде взет под стража и че той е дошъл, за да може — в потвърждение на своето разкаяние, че е вземал участие в такова погрешно движение, и като доказателство за искреното връщане към ученията на Мойсей — да предложи на Синедриона своите услуги, защото той, заедно с началника на стражата, имащ заповед за ареста на Иисус, може да направи така, че този човек да може да бъде арестуван тихо и с това напълно да изключи опасността от народни вълнения или необходимостта да се отлага арестът до завършването на Пасхата.[7]
177:4.7 Когато братовчедът замлъкна, той представи Юда, който — приближавайки се към първосвещеника — каза: “Ще направя всичко, което обеща моят братовчед, но какво сте готови да ми предложите вие за тази услуга?” Явно Юда не забеляза изражението на презрение и даже отвращение, което се появи на лицето на жестокия и тщеславен Каяфа; сърцето на Юда прекалено се стремеше към лична слава и жадуваше това удовлетворение, което дава самовъзвеличаването[8].
177:4.8 Поглеждайки предателя, Каяфа каза: “Юда, върви при началника на стражата и се уговори с него да доведеш своя Учител при нас днес или утре вечерта; и когато ни го предадеш в ръцете, ще получиш награда за своите услуги.” Чувайки това, Юда напусна първосвещениците и управителите и уговори с началника на храмовата стража плана за ареста на Иисус[9]. Юда знаеше, че по това време Иисус го нямаше в лагера, и изобщо не си представяше кога ще се върне той. Затова те се договориха да арестуват Иисус следващата вечер (в четвъртък), след като жителите на Йерусалим и пристигналите тук поклонници отидат да си легнат.
177:4.9 Юда се върна при своите съратници в лагера опиянен от отдавна непосещавалите го мечти за величие и слава. Той се беше записал при Иисус с надеждата, че някога ще стане велик човек в Царството, и накрая разбра, че ново Царство — такова, каквото го очакваше той — няма да има. Но той се радваше, че се оказа толкова благоразумен, че да замени своите разочарования, свързани с невъзможността да постигне слава в това ново Царство, което и очакваше, за бързо придобиване на почести и награда при стария ред, който, както той сега предполагаше, ще се запази и който, както той беше уверен, щеше унищожи Иисус и това, което той олицетворяваше. Последният осъзнат мотив за предателството на Юда разкрива страхливата постъпка на егоистичен дезертьор, единствената цел на когото беше да обезопаси и прослави самия себе си независимо от последствията, с които беше изпълнено неговото поведение спрямо Учителя и бившите му съратници.
177:4.10 Но такъв той си беше винаги. Юда отдавна вече бе завладян от своето злостно, упорито, егоистично и мнително съзнание, постепенно натрупвайки в ума си и приемайки в сърцето си тази пропита с ненавист злонамерена жажда за мъст и предателство. Иисус обичаше Юда и му се доверяваше така, както обичаше другите апостоли и им се доверяваше, но Юда не възпита в себе си лоялна преданост и не изпита в отговор беззаветна любов. Колко опасно може да стане тщеславието, когато се слее с егоизма, а неговата висша мотивация стане по-зловещото и отдавна подтискано желание за отмъщение! Колко съкрушително е разочарованието за тези глупци, които, без да свалят очи от призрачните и ефимерни съблазни на времето, са неспособни да видят по-високи и реални постижения — тези непреходни дела, които осъществяват във вечните светове божествените ценности и истинските духовни реалности! Юда жадуваше за светски почести в ума си и постепенно с цялото си сърце заобича своето желание; с ума си останалите апостоли също жадуваха за такава светска слава, но в душата си обичаха Иисус и правеха всичко възможно, за да заобичат истините, на които той ги учеше.
177:4.11 По това време Юда не си даваше сметка, че подсъзнателно той критикуваше Иисус, откакто Йоан Кръстител беше обезглавен от Ирод. В дълбините на душата си Юда винаги се беше възмущавал от това, че Иисус не спаси Йоан. Не забравяйте, че Юда беше ученик на Йоан преди да стане последовател на Иисус. И цялото това човешко възмущение и горчиво разочарование, което Юда натрупваше в своята душа, обличайки го в одеждите на ненавистта, стана сега органична част от неговото подсъзнание, готово да излезе на повърхността и да го погълне, още щом той се реши да се лиши от защитното въздействие на своите събратя и едновременно с това стана жертва на хитрите намеци и тънките насмешки на враговете на Иисус. Всеки път, когато Юда позволяваше на своите надежди да се издигнат до небесата, а думите или делата на Иисус ги разбиваха на парчета, в неговото сърце оставаше белег от горчива обида; тези белези ставаха все повече и повече и скоро сърцето, на което толкова често нанасяха рани, изгуби истинската любов към този, който накара да страда тази благонамерена, но страхлива и егоистична личност. Макар че Юда не разбираше това, той беше страхливец. Затова винаги беше готов да припише на Иисус страхливостта като мотива, който толкова често го принуждаваше да се отказва от стремежа към власт или слава, когато, както изглеждаше, нищо не струваше да ги овладее. И всеки смъртен допълнително знае, че любовта, даже когато е истинска, е способна — чрез разочарование, ревност и продължително чувство на обида — в резултат да се превърне в най-истинска ненавист.
177:4.12 Най-после първосвещениците и старейшините можеха да въздъхнат с облекчение, получавайки възможността да дишат по-спокойно в течение на няколко часа. Сега нямаше нужда да арестуват Иисус пред хората, а получавайки като съюзник предателя Юда, те можеха да бъдат уверени, че Иисус няма да избегне техния съд, както това вече неведнъж се беше случвало в миналото.
¶ 5. ПОСЛЕДНИТЕ БЕСЕДИ
177:5.1 Доколкото всичко това ставаше в сряда, вечерта в лагера премина в общуване. Учителят се опитваше да поободри своите подтиснати апостоли, но това беше практически невъзможно. Всички те започнаха да разбират, че се надигат мрачни и тежки събития. Те не се развеселиха, даже когато Учителят припомни за наситените със събития и изпълнени с любов години, които прекараха заедно. Иисус внимателно разпита апостолите за техните семейства и, гледайки Давид Зеведеев, се осведоми не е ли имало в последно време съобщение от майка му, по-малката му сестра и другите членове на неговото семейство. Давид сведе поглед към краката си; той се боеше да отговори.
177:5.2 Тази вечер Иисус предупреди своите последователи да не разчитат на поддръжка от тълпата. Той напомни какво им се наложи да изпитат в Галилея, когато, отново и отново хорските тълпи с ентусиазъм се устремяваха към тях, а след това със същата страст се отвръщаха от тях и се връщаха към предишната си вяра и живот. И след това той каза: “Затова вие не трябва да позволявате на огромните тълпи, които ни слушаха в храма и както изглеждаше, вярваха на нашето учение, да ви въвеждат в заблуждение. Тълпата чува истината и ú вярва повърхностно, с ума си, но малко от тези хора позволяват на думите на истината да пуснат живи корени право в сърцето. Когато дойде истинска беда, вие няма да можете да се надявате на поддръжката на тези, които знаят Евангелието само с ума си и не са го почувствали със своето сърце. Когато управителите на евреите се уговорят за убийството на Сина Човешки и съвместно нанесат удар, ще видите как тълпата или ще се разбяга в паника, или ще застине в мълчаливо изумление, докато тези заслепени управители водят учителите на Евангелието на екзекуция. А след това, когато ви връхлетят вражда и преследвания, другите — които, както смятате вие, обичат истината — ще бъдат разпръснати, а други ще се отрекат от Евангелието и ще ви изоставят. Някои от тези, които ни бяха много близки, вече са решили да бягат. Днес вие си починахте, готвейки се за времената, които ни предстоят. Затова бъдете бдителни и се молете утре да бъдете по-силни, за да устоите в тези дни, на прага на които се намираме.”
177:5.3 Атмосферата в лагера беше нажежена до краен предел. Мълчаливи куриери се появяваха и изчезваха, общувайки само с Давид Зеведеев. До настъпването на нощта някои вече знаеха, че Лазар спешно е избягал от Витания. След завръщането в лагера Йоан Марк пазеше зловещо мълчание независимо от това, че прекара целия ден в компанията на Учителя. Всички опити да го разпитат ясно показваха, че Иисус му е казал да мълчи.
177:5.4 Даже доброто настроение и необичайната общителност на Учителя ги плашеха. Всички те чувстваха неизбежното приближаване на ужасната изолация и съзнаваха, че тя е готова да се стовари върху тях със съкрушителна внезапност и неизбежен ужас. Те смътно усещаха какво ги чака и нито един от тях не се чувстваше готов за това изпитание. Учителят отсъства целия ден; на тях той страшно им беше липсвал.
177:5.5 За цялото време чак до смъртния час на Учителя апостолите никога не бяха падали духом така, както тази вечер в сряда. Макар че в четвъртък те се приближиха с още един ден към трагичния петък, при все това той беше с тях и те се справиха по-добре с вълненията от този ден.
177:5.6 Точно преди полунощ Иисус, знаейки, че това ще стане последната нощ, която ще може спокойно да прекара заедно със своето избрано семейство на Земята, разпускайки ги да си легнат, каза: “Идете да си легнете, мои братя, и нека мирът да е с вас, докато се събудим и посрещнем утрешния ден — още един ден за изпълнение на волята на Отеца и за изпитване на радост от осъзнаването на това, че сме Негови синове.”
| Документ 176. Във вторник вечерта на Елеонската планина |
Индекс
Множествена версия |
Документ 178. Последният ден в лагера |
¶ препратки
- ↑ Молете се „Отче наш“: Лк 11:2.
- ↑ Остави къщата пуста: Мт 23:38; Лк 13:35.
- ↑ Онези, които седят на мястото на Мойсей: Мт 23:2.
- ↑ Юда отива в дома на Каиафа: Мт 26:14; Мк 14:10; Лк 22:4a.
- ↑ Среща на Синедриона при Каиафа: Мт 26:3-4; Мк 14:1b; Лк 22:2.
- ↑ Княз на бесовете: Мт 9:34; Мт 10:25; Мт 12:24,27; Мк 3:22; Лк 11:15,18-19.
- ↑ Страх от множествата: Мт 26:5; Мк 14:2; Лк 22:2b.
- ↑ Юда пита „Колко?“: Мт 26:15a.
- ↑ „Възнаграждение“ при предателство на Исус: Мт 26:16; Мк 14:11; Лк 22:4-6.