1 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка. [1] [2]
2 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.
4 Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя. [3]
6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.
7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир. [4]
8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.
9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
10 Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.
11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син. [5]
12 Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него. [6] [7]
14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват, [8]
15 и да имат власт да изгонват бесове. [9]
16 Определи: Симона, на когото даде и името Петър; [10]
17 и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма, [11]
18 и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот, [12]
19 и Юда Искариотски, който Го и предаде. [13]
20 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
21 А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си. [14]
22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете. [15] [16]
23 Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната? [17]
24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои. [18]
25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
26 И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
27 Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
29 но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. [19]
30 Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.
31 Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат. [20]
32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те. [21]
33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми? [22]
34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка. [23]