© 2014 Фондация Урантия
| Документ 175. Последната проповед в храма |
Индекс
Множествена версия |
Документ 177. Сряда, ден за отдих |
176:0.1 ВЪВ вторник вечерта, когато Иисус и апостолите излязоха от храма и тръгнаха към гетсиманския лагер, Матей, показвайки постройката на храма, каза: “Учителю, виж как са построени тези здания. Погледни тези масивни камъни и прекрасни украшения, нима всичко това ще бъде разрушено?” Те продължиха пътя си към Елеонската планина, а Иисус каза: “Вие виждате тези камъни и този масивен храм; истина, истина ви казвам: наближават дните, когато тук няма да остане камък върху камък; всичко ще бъде разрушено.” Тези думи, рисуващи разрушението на светия храм, пробудиха любопитството на крачещите зад Учителя апостоли; в техните представи само краят на света можеше да доведе до разрушаване на храма[1].[2]
176:0.2 За да избегнат тълпите, преминаващи по Кедронската долина към Гетсимания, Иисус и апостолите решиха да се изкачат малко по западния склон на Елеонската планина, а след това да преминат по пътеката към своя лагер, който се намираше малко над обществения парк в Гетсимания. Като се отклониха от пътя, водещ към Витания, те видяха храма, светещ в лъчите на залязващото слънце. И докато се намираха на планината, те гледаха как се запалват градските огньове и се любуваха на красотата на осветения храм; тук, в меката светлина на пълната луна, Иисус и дванадесетте седнаха да си починат. Учителят заговори с тях и скоро Натанаил му зададе въпрос: “Кажи ни, Учителю, как ще можем да разберем кога ще се приближи времето на тези събития?”[3]
¶ 1. РАЗРУШАВАНЕТО НА ЙЕРУСАЛИМ
176:1.1 Отговаряйки на въпроса на Натанаил, Иисус каза: “Добре, ще ви разкажа за времената, когато този народ докрай ще напълни чашата със своите беззакония, когато правосъдието ще се стовари над този град на нашите бащи. Скоро ще ви напусна; аз отивам при Отеца. Когато няма да ме има с вас, внимавате никой да не ви заблуди, защото мнозина ще дойдат като избавители и мнозина ще бъдат отклонени от правия път. Когато чуете за войни и военни слухове, не се ужасявайте, защото макар да е съдено на всичко това да бъде, това още не е краят на Йерусалим[4]. Нека не ви смущават гладът или земетресенията и не се тревожете, когато ви предават на гражданските власти и ви преследват заради Евангелието[5]. Заради мен ще ви гонят от синагогите и ще ви хвърлят в тъмница и някои от вас ще бъдат убити. Когато ви водят при управителите и властващите, това ще свидетелства за вашата вяра и ще бъде доказателство за вашата привързаност към Евангелието на Царството[6]. И когато стоите пред съдиите, не се безпокойте предварително за това, какво да кажете, защото в същия този час духът ще ви открие какво да отговорите на своите противници. В тези тежки дни вашите съплеменници, възглавявани от тези, които отхвърлиха Сина Човешки, ще ви хвърлят в тъмница и ще ви умъртвят[7]. Може би за известно време ще ви ненавиждат заради мен, но и в тези преследвания аз няма да ви оставя; моят дух няма да ви напусне. Бъдете търпеливи! Не се съмнявайте, че това Евангелие за Царството ще възтържествува над всички врагове и в края на краищата ще бъде възвестено на всички народи.”
176:1.2 Иисус замълча, гледайки към града. Учителят разбираше, че отказът от духовната представа за Месията, настойчивият стремеж упорито и сляпо да се вкопчваш в материалната мисия на очаквания избавител скоро ще доведат евреите към пряк сблъсък с могъщите римски армии и че резултатът от такава борба може да бъде само окончателен и пълен крах на еврейския народ. Отхвърляйки неговото духовно посвещение и отказвайки се да приемат светлината на небесата, толкова милосърдно пролята над тях, с това те предрешиха края на своята история на независим народ с особена духовна мисия на Земята. Даже юдейските водачи впоследствие признаваха, че именно светската представа за Месията стана непосредствената причина за вълненията, които в края на краищата ги погубиха.
176:1.3 Доколкото на Йерусалим му предстоеше да стане люлката на ранното евангелско движение, Иисус не искаше учителите и проповедниците да загинат при ужасното поражение на еврейския народ във връзка с разрушаването на Йерусалим; именно затова даде на своите последователи тези указания. Иисус много го тревожеше това, че в скорошното бъдеще някои от неговите ученици можеха да вземат участие в метежа и да загинат при падението на Йерусалим.
176:1.4 Тогава Андрей попита: “Но, Учителю, ако Свещеният град и храмът бъдат унищожени, а теб те няма тук, за да ни водиш, кога трябва да напуснем Йерусалим?” Иисус отговори: “Вие можете да оставате в града, след като си отида, даже в период на несгоди и жестоки гонения, но когато видите, че Йерусалим е обкръжен от римски армии след метежа, вдигнат от лъжепророците, ще знаете, че е дошъл краят на града; тогава трябва да бягате в планината. Нека никой от жителите на града и околностите не се задържа в Йерусалим и не се опитва да спаси нищо, а който е извън града, нека не влиза в него[8]. Ще има много мъка, защото ще настане време за мъстта на езичниците[9]. И когато напуснете града, този непокорен народ ще падне от меча и ще бъде отведен в плен във всички страни; така Йерусалим ще бъде стъпкан от езичниците. В това време, предупреждавам ви, не се заблуждавайте. Ако някой дойде при вас и ви каже: “Вижте! Ето Избавителя!”, или: “Вижте! Ето го!”, не вярвайте, защото ще се появят много лъжеучители, които ще въведат в заблуждение мнозина[10]. Но вие не трябва да се заблуждавате, защото съм ви предупредил за всичко това предварително.”
176:1.5 Апостолите още дълго седяха мълчаливо на светлината на луната, докато тези зашеметяващи предсказания на Учителя стигнат до тяхното смутено съзнание. Следвайки именно това предупреждение, практически цялата група вярващи и ученици избяга от Йерусалим на север при първата поява на римските войски, получавайки нужното укритие в Пела.
176:1.6 Даже след тези недвусмислени предупреждения много последователи на Иисус изтълкуваха тези предсказания като намек за измененията, които очевидно ще станат в Йерусалим, когато повторната поява на Месията доведе до създаване на Новия Йерусалим и разрастване на града, до превръщането му в столица на мира[11]. В своето съзнание тези евреи непременно искаха да свържат разрушението на храма с “края на света”. Те вярваха, че този Нов Йерусалим ще запълни цяла Палестина, че след края на света веднага ще се появи “ново небе и нова земя”[12][13]. Затова не е чудно, че Петър каза: “Учителю, ние знаем, че всичко ще мине, когато се появят новото небе и новата земя, но кога ще се върнеш ти, за да извършиш всичко това?”[14]
176:1.7 Като чу това, Иисус се позамисли, а след това каза: “Вие вечно се заблуждавате, защото на всяка цена се опитвате да съедините новото учение със старото; непременно искате правилно да разберете всички мои учения; вие упорито тълкувате Евангелието в съответствие с вашите вкоренили се вярвания. При все това аз ще се постарая да ви просветя.”
¶ 2. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА УЧИТЕЛЯ
176:2.1 В няколко случая направените от Иисус изявления позволиха на неговите слушатели да заключат, че макар да се кани скоро да напусне този свят, той непременно ще се върне, за да завърши труда на Небесното царство. Доколкото сред неговите последователи растеше убеждението, че той възнамерява да ги напусне след заминаването си от този свят, всички вярващи естествено се хванаха за неговото обещание да се върне. Така още на ранния етап доктрината за второто пришествие на Христос влезе в ученията на християните и почти всяко следващо поколение ученици благоговейно вярваше в тази истина и убедено очакваше неговото пришествие.
176:2.2 Първите ученици и апостоли, на които предстоеше да се разделят със своя Наставник и Учител, още повече се хванаха за неговото обещание да се върне и побързаха да свържат предсказаното разрушение на Йерусалим с обещаното второ пришествие. И те продължиха да се придържат към такова тълкуване на неговите думи, независимо че в течение на цялото вечерно обучение на Елеонската планина Учителят специално ги предпазваше именно от такава грешка.
176:2.3 Продължавайки да отговаря на въпроса на Петър, Иисус каза: “Защо вие както преди се надявате, че Синът Човешки ще седне на трона на Давид, и очаквате да се изпълнят материалните мечтания на юдеите? Нима всичките тези години не ви казвах, че моето Царство не е от този свят? Това, което вие сега виждате там долу, е към края си, но то ще бъде ново начало, откъдето Евангелието на Царството ще се разпространи по целия свят и това спасение ще дойде при всички народи[15][16]. И когато Царството се осъществи изцяло, не се съмнявайте, че небесният Отец задължително ще ви посети с разширеното разкриване на истината и с новото проявление на праведността, както Той вече посвети на този свят този, който стана княз на мрака, а след това — Адам, последван от Мелхиседек, а днес Сина Човешки. По такъв начин моят Отец и занапред ще проявява Своето милосърдие и ще възвестява Своята любов даже на този тъмен и порочен свят. Така и аз — след като моят Отец ме надари с цялата пълнота на могъществото и властта — ще продължавам да следя за вашата съдба и да ви направлявам в делата на Царството чрез присъствието на моя дух, който скоро ще бъде излят над цялата плът. Независимо че по такъв начин ще присъствам с вас в духа, аз също така обещавам, че някога ще се върна в този свят, където преживях живот в плът и придобих опит по едновременното разкриване на Бога пред човека и отвеждането на човека до Бога. Много скоро трябва да ви напусна и да се върна към труда, поверен ми от Отеца, но имайте кураж, защото някой ден аз ще се върна. Междувременно моят вселенски Дух на Истината ще ви утешава и направлява.
176:2.4 Сега ме виждате в слабост и в плът, но когато се върна, това ще стане със сила и в духа[17]. Очите на плътта виждат Сина Човешки в плът, но само очите на духа ще могат да видят Сина Човешки, прославен от Отеца и явил се на земята от своето собствено име.
176:2.5 Но времето на новата поява на Сина Човешки е известно само в съветите на Рая; даже ангелите небесни не знаят кога ще стане това[18]. При все това вие трябва да разберете, че когато това Евангелие на Царството бъде възвестено по целия свят за спасението на всички народи и когато настане краят на тази епоха, Отецът ще ви изпрати още един завършител на съдния период или Синът Човешки ще се върне за съда над епохата.
176:2.6 Що се отнася до мъките йерусалимски, за които ви говорих, то моите думи ще се сбъднат, още докато е живо това поколение; но що се отнася до времето на второто пришествие на Сина Човешки, то никой на небето или на земята не може да го каже[19]. Но на вас ви е необходима мъдрост, за да видите края на епохата; вие трябва да бодърствате, за да забележите знаменията на времето[20]. Когато клонките на смокинята станат меки и пуснат листа, вие знаете, че приближава лятото. Подобно на това когато светът премине през дългата зима на материалистичните възгледи и вие видите как настъпва духовната пролет на новия съден период, знайте, че се приближава лятото на новото пришествие.
176:2.7 Но какво отношение има това учение към пришествието на Божиите Синове? Нима не виждате, че когато всеки от вас бива призоваван да остави своята земна борба и премине през вратата на смъртта, вие веднага заставате пред съда, изправяйки се лице в лице пред реалността на новия период — служенето, следващо вечния план на безкрайния Отец? Това, което очаква целия свят като буквално събитие в края на епохата, на всеки от вас — като индивид — задължително му предстои да придобие като личен опит, когато достигнете края на естествения си живот и продължите своя път, сблъсквайки се с условията и изискванията, присъщи на поредното откровение в процеса на вечния растеж в Царството на Отеца[21].”
176:2.8 От всички беседи на Учителя със своите апостоли нито една не породи толкова погрешни тълкувания като тази, състояла се във вторник вечерта на Елеонската планина и засягаща двустранния въпрос — разрушаването на Йерусалим и неговото собствено второ пришествие[22]. Затова последващите записи, основани на спомените за това, което каза Учителят в този изключителен случай, слабо съвпадаха един с друг. Доколкото сведенията за това, което беше казано тази вечер във вторник, останаха непълни, появиха се много предания; и в самото начало на втори век юдейското пророчество за Месията, написано от някой си Селта, служещ в двора на римския император Калигула, беше изцяло включено в Евангелието по Матей и впоследствие добавено (частично) към свидетелствата на Марк и Лука. Именно в тези писания на Селта се появи притчата за десетте девици[23]. Никаква друга част от евангелския текст не беше подложена на толкова объркано и невярно тълкуване, както учението, изложено в тази вечер[24]. Но апостол Йоан съумя да избегне това заблуждение.
176:2.9 Когато тези тринадесет човека продължиха своя път към лагера, те вървяха мълчаливо, усещайки силно емоционално напрежение. Юда окончателно потвърди решението си да изостави своите съратници. Беше вече късно, когато Давид Зеведеев, Йоан Марк и ред най-близки ученици приветстваха Иисус и дванадесетте апостоли в новия лагер, но на апостолите не им беше до сън; те искаха да знаят повече за разрушаването на Йерусалим, заминаването на Учителя и края на света.
¶ 3. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОБСЪЖДАНЕТО В ЛАГЕРА
176:3.1 Когато те седнаха край огъня, където се събраха около двадесет души, Тома попита: “Доколкото ти се каниш да се върнеш, за да завършиш труда за Царството, как следва да се държим, докато ти отсъстваш, занимавайки се с делото на Отеца?” Оглеждайки своите ученици, озарявани от светлината на огъня, Иисус отвърна:
176:3.2 “Даже ти, Тома, не разбираш моите думи. Нима за цялото това време не ви внушавах, че вашата връзка с Царството е духовна и индивидуална и се състои само от единия личен духовен опит — вероизповедно осъзнаване на своето богосиновство? Какво още мога да добавя към това? Гибелта на народа, крушението на империята, унищожението на невярващите юдеи, краят на епохата и даже краят на света — какво отношение имат тези неща към този, който е повярвал в Евангелието и е защитил своя живот с увереност във вечното Царство? Вие, позналите Бога и повярвали в Евангелието, повече не се съмнявате във вечния живот. Доколкото вашият живот беше преживян в духа и в името на Отеца, нищо не може да ви вълнува сериозно. Строителите на Царството, упълномощени от гражданите на небесните светове, не ги безпокоят временните пертурбации, не ги тревожат катаклизмите. Какво значение има за вас, повярвалите в Евангелието на Царството, рухването на народа, краят на епохата и крушението на всичко зримо, когато знаете, че вашият живот е дар на Сина и че залог на неговата вечна безопасност е Отецът? Преживявайки тленния си живот във вяра и донасяйки плодовете на духа като праведно любвеобилно служене на своите събратя, вие можете с увереност да гледате в бъдещото очакване на следващата крачка по вечния път с тази вяра в спасението, която ви преведе през първия опит на богосиновството.
176:3.3 Всяко поколение вярващи трябва да продължава своя труд, отчитайки възможното завръщане на Сина Човешки точно така, както всеки вярващ продължава труда на своя живот, отчитайки неизбежната, вечна заплаха от естествена смърт[25]. Когато благодарение на своята вяра ставате синове Божии, всичко останало няма никакво значение за увереността в спасението. Но не допускайте грешка! Вярата в спасението е вяра жива, демонстрираща все повече плодове от този божествен дух, който някога я е пробудил в човешкото сърце. Приемането на богосиновството в Небесното царство няма да ви спаси, ако съзнателно и упорито отхвърляте истините, които са свързани с все по-голямо принасяне на плодовете на духа от страна на Божиите синове в плът. Вие, които заедно с мен се занимавахте с делото на Отеца на Земята, можете даже сега да напуснете Царството, ако видите, че не ви е по душа служенето на Отеца на човечеството.
176:3.4 Като индивиди и като поколение вярващи, изслушайте ме — аз ще ви разкажа притча. Живял някога един велик човек, който, предприемайки продължително пътешествие в чужда страна, повикал своите доверени слуги и им поверил цялото си имущество. На единия дал пет таланта, на другия — два, а на третия — един. Така на всеки от достойните управляващи било поверено имение според техните способности; и след това той тръгнал на пътешествие. Когато техният господар заминал, слугите се заловили за работа, за да получат приход от повереното им богатство. Този, който получил пет таланта, веднага започнал да търгува с тях и получил като печалба още пет таланта. Така и този, който получил два таланта, скоро придобил още два. И всички останали слуги получили приход за своя стопанин освен този, който имал само един талант. Той отишъл и го закопал в земята, скривайки своите парите, получени от неговия господар[26]. Скоро господарят на тези слуги неочаквано се върнал и повикал своите управляващи за отчет. И когато те били призовани при своя господар, този, който получил пет таланта, дошъл при него с поверените му пари и донесъл петте други таланта, казвайки: „Господарю! Ти ми даде пет таланта, за да ги вложа, и аз с радост ти давам още пет таланта като приход.” И тогава господарят му казал: “Добре. Ти си верен слуга, ти беше верен в малкото, сега ще те поставя над многото; сподели с мен моята радост.” След това този, който получил два таланта, дошъл и казал: “Господарю, ти ми остави два таланта; ето още два таланта, които заработих.” И тогава неговият господар му казал: “Добре. Ти си добър, верен слуга; ти също беше верен в малкото и сега аз ще те поставя над многото; сподели с мен моята радост.” Дошъл да се отчита и този слуга, който получил един талант. Той се приближил и казал: “Господарю! Аз те познавах и видях, че ти си хитър човек, очакващ приходи там, където сам не се трудиш, затова се боях да рискувам даже малка част от това, което ти ми повери. Аз надеждно скрих твоя талант в земята; ето го; сега имаш онова, което ти принадлежи.” Но неговият господар отговорил: “Ти си мързелив и ленив слуга! Сам признаваш това, което си знаел: аз ще поискам от теб отчет и разумен доход, подобно на този, който донесоха днес другите усърдни слуги. Знаейки това, ти трябваше поне да дадеш моите пари на банкерите, за да мога при завръщането си да получа своето с лихва.” И след това господарят казал на своя управляващ: “Вземи таланта от този безполезен слуга и го дай на този с десетте таланта.”[27]
176:3.5 Всеки, който има, ще получи още повече; на този, който няма нищо, ще му бъде отнето и това, което има[28]. Вие не можете да оставате неизменни в делата на вечното Царство. Моят Отец изисква всички Негови деца да растат в благодат и знаене на истината[29]. Вие, знаещите тези истини, трябва да носите все повече плодове на духа и да демонстрирате растяща привързаност към безкористното служене на своите ближни — такива като вас, слуги на Царството[30]. И запомнете: помагайки на един от моите по-малки братя, вие служите на мен[31].
176:3.6 А затова вие трябва да продължавате да се занимавате с делото на Отеца — отсега и вовеки веков. Продължавайте да се трудите, докато се върна. Предано изпълнявайте това, което ви поръчах, и по такъв начин ще бъдете готови, когато смъртта ви призове към отчет. Преживявайки така в слава на Отеца и удовлетворение на Сина, вие с радост и най-голямо наслаждение ще встъпите във вечното служене на непреходното царство.”
176:3.7 Истината е активна. Духът на Истината извечно води децата на света към нови светове на духовна реалност и божествено служене. Истината не ви се дава, за да я кристализирате в неизменни, надеждни и почтени форми. Преминавайки през вашия личен опит, разкриването на духовната истина трябва да се усъвършенства дотолкова, че нова красота и истински духовни придобивки да се открият на всички, които видят вашите духовни плодове, и така бъдат доведени до прослава на небесния Отец[32]. Само тези предани слуги, които растат в това знаене на истината и с това придобиват способността за божествено възприятие на духовните реалности, ще могат някога да се надяват “изцяло да споделят радостта със своя Господ”[33]. Каква жалка гледка представляват мнимите последователи на Иисус, от поколение на поколение говорещи за поверената им истина: “Ето, Учителю, тази истина, която ти ни довери преди сто или хиляда години. Ние нищо не загубихме; ние предано съхранихме всичко, което ти ни даде; ние не позволихме да се внесат никакви изменения в това, на което ни научи; ето тази истина, която ти ни даде.” Но такова признание на духовна немарливост не оправдава безплодния разпоредител на истината пред Учителя. Учителят на истината ще поиска отчет съгласно тази истина, която ви беше предадена.
176:3.8 В следващия свят от вас ще искат да се отчетете за това, което беше получено от вас като дар за съхранение в този свят. Независимо от оскъдността или изобилието на вродените таланти вас ви очаква справедлив и милосърден съд. Ако вашите дарове са използвани само за егоистични цели и нито една мисъл не е посветена на по-висок дълг — придобиване на по-обилна реколта от духовни плодове, което се потвърждава от постоянно разширяващото се служене на хората и поклонение на Бога, то такива егоистични управляващи трябва да са готови за последствията от своя преднамерен избор.
176:3.9 И колко приличаше на всички егоистични смъртни този неверен слуга с един талант по това, че смяташе своя господар за виновен за собствената си немарливост. Колко е голяма в човека склонността да вини за собствените си нещастия другите — често тези, които най-малко заслужават това!
176:3.10 Тази нощ, когато отиваха да си легнат, Иисус каза: “Вие щедро получихте; а затова следва щедро да споделяте небесната истина с другите и когато я споделяте, тя ще започне да се приумножава и при това все по-ярко ще лее светлина на спасителна благодат[34].”
¶ 4. ЗАВРЪЩАНЕТО НА МИХАИЛ
176:4.1 Нито един аспект от ученията на Иисус не е бил толкова невярно разбиран, както неговото обещание някога да посети планетата, където преживя своето седмо и последно посвещение като смъртно същество на обитаемия свят. Напълно естествено е да се предполага, че Иисус Назарянин, който понастоящем е властелин на обширната вселена, ще желае да се върне — и то не веднъж, а много пъти, в този свят, където преживя толкова уникален живот и в резултат завоюва правото да получи от Отеца неограничено могъщество и власт в своята вселена. Урантия вечно ще бъде една от посвещенческите сфери на Михаил, свързани с придобиването на статут на пълновластен владика на вселената.
176:4.2 Действително, в много случаи и на много индивиди Иисус говореше за своето намерение да се върне в този свят. Осъзнавайки, че техният Учител не смята да стане световен избавител, и слушайки предсказанията му за гибелта на еврейския народ, неговите привърженици по напълно естествен начин започнаха да свързват обещанието му да се върне с тези катастрофални събития. Но когато римските армии изравняваха стените на Йерусалим със земята, разрушиха храма и разпръснаха евреите на Юдея, а Учителят така и не разкри себе си в могъщество и слава, неговите последователи започнаха да формулират доктрината, която в резултат свърза второто пришествие на Христос с края на епохата и даже с края на света.
176:4.3 Иисус обеща, че след възнесението си при Отеца и получаването на цялата власт на небето и земята той ще изпълни две неща[35]. Първо, обеща да изпрати в света вместо себе си друг учител — Духа на Истината, и направи това в деня Петдесетница[36][37]. Второ, той съвсем определено обеща на своите последователи, че някога лично ще се върне в този свят[38]. Но не каза как, къде или кога ще се състои неговото посещение на планетата, на която той придоби опита от посвещението в плът. В един случай даде да се разбере, че ако по време на неговия живот в плът той беше виждан с очите на плътта, то при неговото завръщане (най-малкото при едно от възможните му завръщания) ще може да бъде видян само с очите на духовната вяра.
176:4.4 Много от нас са склонни да предполагат, че в бъдещите епохи Иисус неведнъж ще се връща на Урантия. Той не ни е давал конкретно обещание да осъществява такива многократни посещения, но изглежда крайно вероятно, че притежателят на титлата Планетарен Принц на Урантия нееднократно ще посещава света, покоряването на който го надари с толкова уникално звание.
176:4.5 Ние съвсем определено предполагаме, че Михаил отново лично ще пристигне на Урантия, но нямаме ни най-малка представа кога или как ще сметне за възможно да пристигне тук. Ще бъде ли това негово второ пришествие на Земята съобразено по време със заключителния съд над днешната епоха — със или без свързаната с това поява на Син-Арбитър? Ще дойде ли Той във връзка със завършването на една от последващите урантийски епохи? Ще се превърне ли неговото пришествие в неочаквано и самостоятелно събитие? Не знаем. Ние сме уверени само в едно: когато той действително се върне, за това най-вероятно ще узнае целият свят, тъй като на него му е съдено да се появи като върховния управител на вселената, а не като скромното дете от Витлеем. Но ако на всеки е съдено да го види и ако той ще може да бъде видян само с духовното ви зрение, то неговата поява ще трябва задълго да се отсрочи.
176:4.6 Затова ще постъпите правилно, ако престанете да свързвате личното завръщане на Учителя с каквито и да са установени събития или определени епохи. Ние сме уверени само в едно: той обеща да се върне. Нямаме никаква представа кога или във връзка с какво ще изпълни своето обещание. Доколкото знаем, той може да се появи на Земята в който и да е ден — а може би ще се появи едва след многократна смяна на епохите, надлежния съд над които ще осъществят неговите съратници — синовете на Райския корпус.
176:4.7 Второто пришествие на Михаил има огромно емоционално значение както за промеждутъчните създания, така и за хората; но в останалото то не представлява непосредствена важност за промеждутъчните създания и има не по-голяма практическа ценност за хората от обикновената естествена смърт, толкова внезапно полагаща смъртния човек във властта на тази последователност от вселенски събития, която води непосредствено към присъствието на същия този Иисус — властелина на нашата вселена. На всички деца на светлината е съдено да го видят и няма голямо значение дали ние ще отидем при него или първо той ще дойде при нас. Затова бъдете винаги готови да го поздравите на Земята, както самият той е готов да ви приветства на небето. Ние с увереност очакваме неговото славно пришествие — и даже много пришествия, но не знаем нищо за това, как, кога или във връзка с какво му е съдено да се появи.
| Документ 175. Последната проповед в храма |
Индекс
Множествена версия |
Документ 177. Сряда, ден за отдих |
¶ препратки
- ↑ Предсказва разрушаването на храма: Мт 24:1-2; Мк 13:1-2; Лк 21:5-6.
- ↑ Объркан с края на света: Мт 24:3b.
- ↑ Исус и апостолите говорят: Мт 24:3a; Мк 13:3-4; Лк 21:7.
- ↑ Разрушаването на Йерусалим: Мт 24:4-14; Мк 13:5-13; Лк 21:8-17.
- ↑ Преследване и опасност: Мт 10:17-20; Лк 12:11-12.
- ↑ Евангелие на царството: Мт 4:23; Мт 9:35; Мт 24:14; Мк 1:14-15.
- ↑ Предаден от роднини: Мт 10:21-22.
- ↑ Бягайте, за да спасите живота си!: Мт 24:15-18; Мк 13:14-16; Лк 21:20-21.
- ↑ Голяма скръб: Мт 24:21a; Мк 13:19a; Лк 21:22-24.
- ↑ Пазете се от фалшив Месия: Мт 24:23-25; Мк 13:21-23.
- ↑ Апостолите объркват събитията: Мт 24:3.
- ↑ Новият Йерусалим: Отк 3:12; Отк 21:2.
- ↑ Нови небеса и нова земя: Ис 65:17; Ис 66:22; 2 Пт 3:13; Отк 21:1.
- ↑ Всичко ще премине: Мт 24:35; Мк 13:31; Лк 21:33.
- ↑ Царство, което не е от този свят: Йн 18:36.
- ↑ Евангелието да отиде по целия свят: Мт 24:14; Мт 28:19-20a; Мк 13:10; Мк 16:15; Лк 24:47; Йн 17:18; ДА 1:8b.
- ↑ Второ пришествие със сила: Мт 16:27; Мт 24:30b; Мт 25:31; Мк 13:26; Мк 14:62; Лк 21:27.
- ↑ Само Бог знае кога: Мт 24:36; Мк 13:32.
- ↑ Трудът на Йерусалим: Мт 24:34; Мк 13:30; Лк 21:32.
- ↑ Бъди мъдър, за да узрееш за възрастта: Мт 24:32-33; Мк 13:28-29; Лк 21:29-31.
- ↑ Каква е разликата за теб?: Мт 24:42-44.
- ↑ Объркване на предупрежденията: Мт 24:15-44; Мк 13:14-37; Лк 21:20-36.
- ↑ Добавки от Selta: Мк 13:14-37; Лк 21:20-36.
- ↑ Притча за десетте девици: Мт 25:1-13.
- ↑ Завръщането на Човешкия син: Мт 16:27; Мт 24:30b; Мт 25:31; Мк 13:26; Мк 14:62; Лк 21:27.
- ↑ Притча за талантите: Мт 25:14-18.
- ↑ Притча за талантите, продължение: Мт 25:19-28.
- ↑ Край на притчата за талантите: Мт 25:29. На този, който има, ще му се даде повече; който няма, всичко ще му се отнеме: Мт 13:12; Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18; Лк 19:26.
- ↑ Расте в благодатта: 2 Пт 3:18.
- ↑ Плод на духа: Гал 5:22-23; Еф 5:9.
- ↑ Каквото служиш на човека, служиш и на мен: Мт 25:40.
- ↑ Влез в радостта на Господа: Мт 25:21b, 23b.
- ↑ Тук е истината, която си дал: Мт 25:24-26.
- ↑ Свободно получил, свободно дай истината: Мт 10:8b.
- ↑ Цялата власт на небето и на земята: Мт 28:18.
- ↑ Друг учител, Духът на истината: Ез 11:19; Ез 18:31; Ез 36:26-27; Йл 2:28-29; Лк 24:49; Йн 7:39; Йн 14:16-18,23,26; Йн 15:4,26; Йн 16:7-8,13-14; Йн 17:21-23; ДА 1:5,8a; ДА 2:1-4,16-18; ДА 2:33; 2 Кр 13:5; Гал 2:20; Гал 4:6; Еф 1:13; Еф 4:30; 1 Йоан 4:12-15.
- ↑ Ден на Петдесетница: ДА 2:1-40.
- ↑ Личното завръщане на Исус: Йн 14:3,28.