© 2014 Фондация Урантия
189:0.1 В ПЕТЪК следобед, скоро след погребението на Иисус, главата на архангелите на Небадон, намиращ се по това време на Урантия, свика съвета по възкресението на спящите волеви създания и пристъпи към обсъждане на възможния метод за възстановяването на Иисус. Събралите се синове на локалната вселена — създадените от Михаил същества, направиха това по собствена инициатива; Гавраил не ги е събирал. Към полунощ те стигнаха до извода, че създанието е неспособно да направи нещо за възкресяването на Създателя. Те решиха да се вслушат в съвета на Гавраил, който им съобщи, че доколкото Михаил “доброволно отдаде своя живот, той има силата да си го вземе отново по свое собствено желание”[1]. Скоро след заседанието на съвета на архангелите, Носителите на Живота и техните многобройни помощници по възстановяването на създанията и осигуряването на моронтийните форми Личностният Настройчик на Иисус, под непосредственото ръководство на когото се намираше небесното войнство, пребиваващо по това време на Урантия, се обърна към изгарящите от нетърпение присъстващи със следните думи:
189:0.2 “Никой от вас не може с нищо да помогне на своя Създател-баща да се върне към живота. Като смъртен на обитаемия свят той премина през смъртта, очакваща всички смъртни, като Властелин той продължава да живее. Това, което вие наблюдавате, е смъртният преход на Иисус Назарянин от живот в плът и към живот в моронтия. Духовният преход на този Иисус беше завършен в момента, когато аз се отделих от неговата личност и станах ваш временен управляващ. Вашият баща-Създател взе решение да премине през целия опит на своите смъртни създания — от раждането в материалните светове до естествената смърт и възкресение в моронтия с придобиване на статут на истинско духовно същество. Скоро вие ще станете свидетели на една от фазите на този опит, но няма да можете да участвате в него. Това, което обикновено правите за създанията, няма да можете да го направите за Създателя. Синът-Създател заключава в себе си способността да се посвещава в образа на всеки от създадените от него синове; той заключава в себе си способността да отдава своя зрим живот и да го възстановява; той притежава тази способност благодарение на пряката повеля на Райския Баща — и аз зная какво говоря[2].”
189:0.3 След тези думи на Личностния Настройчик всеки от тях — от Гавраил до най-скромния херувим — се потопиха във вълнуващо очакване. Те виждаха смъртното тяло на Иисус в гробницата; забелязваха признаците на вселенска активност на своя любим Властелин; и без да разбират тези явления, те започнаха търпеливо да очакват по-нататъшното развитие на събитията.
¶ 1. МОРОНТИЙНИЯТ ПРЕХОД
189:1.1 В два часа и четиридесет и пет минути през нощта в неделя Райската комисия по инкарнация, състояща се от седем неидентифицирани Райски същества, пристигна на място и веднага се установи при гробницата. В три без десет от новата гробница на Йосиф започнаха да излизат мощни вибрации, предизвикани от смесена материално-моронтийна активност, и в три часа и две минути в тази неделна сутрин на 9 април 30 година от н.е. възкресената моронтийна форма и личност на Иисус Назарянин напусна гробницата.
189:1.2 Когато възкръсналият Иисус остави своята погребална гробница, обвитото в плът материално тяло, в което той живя и се труди в продължение на почти тридесет и шест години, все още лежеше цяло и непокътнато в нишата на гробницата такова, каквото беше погребано от Йосиф и неговите съратници в петък следобед. Не беше помръднат и камъкът, закриващ входа към гробницата, недокоснат беше и печатът на Пилат; войниците оставаха на своите места. Храмовите стражи не напускаха своя пост, римската стража се беше сменила в полунощ. Нито един от тези пазачи не заподозря, че този, за когото те бдят, вече беше преминал към нова, прославена форма на съществуване и че охраняваното от тях тяло — тази изиграла своята роля и вече ненужна материална обвивка — беше изгубило каквато и да било връзка с напусналата го и възстановена моронтийна личност на Иисус.
189:1.3 Хората и досега не разбират, че във всичко личностно материята е само скелет на моронтия и че и едното, и другото са отразена сянка на непреходната духовна реалност. Колко още време ще мине, преди да започнете да разглеждате времето като подвижна проекция на вечността, а пространството — като мимолетна сянка на Райски реалности?
189:1.4 Доколкото можем да съдим, нито едно създание в тази вселена и никаква личност от друга вселена нямаха никакво отношение към това моронтийно възкресение на Иисус Назарянин. В петък той отдаде своя живот като смъртен на света; в неделя той си го взе обратно като моронтийно същество от системата на Сатания в съзвездието Норлатиадек. На нас ни е непонятно много от това, което се отнася до възкресението на Иисус. Но ние знаем, че то стана така, както разказахме, и приблизително в указаното от нас време. Можем също така да отбележим, че всички известни явления, свързани с този смъртен преход или моронтийно възкресение, станаха там, в новата гробница на Йосиф, където — загърнати в погребалната тъкан — лежаха материалните останки на Иисус.
189:1.5 Ние знаем, че нито едно създание от тази локална вселена не участва в моронтийното пробуждане на Иисус. Видяхме седемте личности от Рая, обкръжили гробницата, но не забелязахме от тяхна страна никакви действия, които биха могли да имат отношение към пробуждането на Учителя. Още щом Иисус се появи редом с Гавраил, малко над гробницата седемте пристигнали от Рая личности съобщиха за своето намерение веднага да тръгнат за Уверса.
189:1.6 Ние бихме желали следващите положения веднъж завинаги да прояснят представата за възкресението на Иисус:
189:1.7 1. Неговото материално или физическо тяло не беше част от възкресената личност. Когато Иисус напусна гробницата, неговата плът остана недокосната в гробницата. Той излезе от погребалната гробница, без да помръдне закриващите входа камъни и без да докосне печатите на Пилат.
189:1.8 2. Той напусна гробницата не като дух или като Михаил Небадонски; не се яви той и в облика на Създателя-Властелин, в който пребиваваше до своята инкарнация на Урантия в смъртна плът.
189:1.9 3. Иисус излезе от гробницата на Йосиф, като две капки вода приличащ на моронтийните личности на тези, които като възкресени моронтийни възходящи същества напускат възкресителните зали на първия обителски свят на тази локална система, Сатания. И присъствието на мемориала на Михаил в центъра на огромния двор на възкресителните зали на първия обителски свят ни позволява да направим извода, че някакво съдействие по възкресяването на Учителя на Урантия е било оказано именно в този първи свят в системата от обителски светове.
189:1.10 Възкръсвайки от гробницата, Иисус първо поздрави Гавраил и го уведоми да остане с главата на изпълнителната власт на вселената под ръководството на Емануил, след което предаде своя братски поздрав на Емануил чрез главата на синовния ред Мелхиседек. След това той се обърна към Всевишните на Едемия, за да поискат от Извечно Древните да потвърдят неговия смъртен преход; и обръщайки се към моронтийните групи на седемте обителски свята, събрали се тук, за да приветстват своя Създател, който застана пред тях като създание от същата категория, Иисус произнесе своите първи следсмъртни думи. Моронтийният Иисус каза: “Завършвайки своя живот в плът, аз бих искал да остана тук за кратко в преходна форма, за да мога по-пълно да се запозная с живота на моите възходящи създания и да продължа разкриването на волята на моя Отец в Рая.”
189:1.11 Казвайки това, Иисус даде знак на своя Личностен Настройчик и всички разумни същества във вселената, събрали се на Урантия, за да присъстват при възкресението, бяха веднага изпратени да изпълняват своите задачи във вселената.
189:1.12 След това Иисус премина към общуване на моронтийно ниво, по време на което него, като създание, го запознаха с изискванията на този кратък живот, който той реши да преживее на Урантия. За това въвеждане в моронтийния свят отиде повече от час земно време и то два пъти биваше прекъсвано от желанието на Иисус да пообщува със своите бивши другари в плът, пристигнали от Йерусалим, за да погледнат с удивление в празната гробница и да открият там това, което те смятаха като доказателство за неговото възкресение.
189:1.13 Смъртният преход на Иисус — моронтийното възкресение на Сина Човешки, завърши. Учителят започна да придобива опит като личност, заемаща промеждутъчно положение между материалното и духовното нива. И той направи всичко това благодарение на своите собствени вътрешни възможности; нито една личност не му оказа никаква помощ. Сега той живее като Иисус на моронтия и докато пристъпва в моронтийния живот, материалното тяло — неговата плът — лежи цяло и запазено в гробницата. Войниците все още стоят на стража и печатът на коменданта остава недокоснат.
¶ 2. МАТЕРИАЛНОТО ТЯЛО НА ИИСУС
189:2.1 В три и десет, докато възкресеният Иисус общуваше със събралите се тук моронтийни личности на седемте обителски свята на Сатания, главата на архангелите — ангелите на възкресението, се обърна към Гавраил с молба да вземе материалното тяло на Иисус. Главата на архангелите каза: “Ние нямаме право да участваме в моронтийното възкресение, което е част от посвещенческия опит на Михаил, нашия властелин, но бихме искали да вземем неговите смъртни останки, за да можем незабавно да ги унищожим. Ние не предлагаме своя метод за дематериализация; бихме искали само да се възползваме от процеса ускоряване на времето. Достатъчно е това, че бяхме свидетели на живота и смъртта на нашия Властелин на Урантия; небесното войнство би било избавено от спомени за мъчителното зрелище — бавното разлагане на човешкото тяло на Създателя и Вседържителя на вселената. От името на небесните същества на цялата Небадон аз моля за разрешение да получа в свое разпореждане материалното тяло на Иисус Назарянин и да бъдем упълномощени незабавно да го унищожим.”
189:2.2 След като се посъветва със старшия Най-Висшестоящ на Едемия, Гавраил разреши на представителя на архангелите, делегат на небесното войнство, да ликвидира физическите останки на Иисус така, както той сметне за нужно.
189:2.3 Получавайки утвърдителен отговор на своята молба, главата на архангелите повика при себе си като помощници много свои съратници, както и многобройните представители на всички категории небесни личности, и с помощта на промеждутъчните създания на Урантия пристъпи към овладяването на физическото тяло на Иисус. Умрялото тяло беше чисто материално творение; то беше физическо и буквално; то не можеше да се отдели от гробницата така, както моронтийното тяло, напуснало запечатаната гробница. С помощта на някои спомагателни моронтийни личности моронтийното тяло може да става ту подобно на дух, нереагиращ на обикновеното вещество, ту видимо, способно да влиза в контакт с материални същества — такива, каквито са смъртните от дадения свят.
189:2.4 Когато се готвеха да отделят тялото на Иисус от гробницата, за да могат достойно и почтително да го ликвидират посредством практически мигновено унищожаване, на вторичните промеждутъчни създания беше поръчано да отместят камъните, закриващи входа към гробницата. По-големият от тези два камъка представляваше огромен кръгъл блок, приличащ много на мелничен камък, който се преместваше в жлеб, изсечен в скалата така, че да бъде търкалян напред и назад, за да затвори или отвори входа към гробницата. Когато стоящите на пост еврейски стражи и римски войници видяха как този гигантски камък започва да се отмества от входа на гробницата като че ли по своя воля, ги обхвана ужас и те в паника се разбягаха[3][4]. Евреите се разбягаха по домовете си, а по-късно отидоха в храма, където доложиха за произшествието на своя началник. Римляните избягаха в крепостта Атония и доложиха за произшествието на своя началник, още щом той застъпи на служба.
189:2.5 Юдейските водачи започнаха своето гнусно дело, предполагайки, че могат да се избавят от Иисус — с това, че предложиха подкуп на изменника Юда; сега, натъквайки се на тази обезкуражаваща ситуация, те прибегнаха към подкуп на своите стражи и римски войници, вместо да накажат стражата, избягала от поста си[5]. Те заплатиха пари на всеки от двадесетте човека и им заповядаха да казват на всички: “През нощта, докато сме спели, ни нападнаха учениците му и откраднаха тялото.” И юдейските вождове тържествено обещаха на войниците да ги защитят пред Пилат, ако управителят някога узнае, че са взели подкупи.
189:2.6 Християнското учение за възкресението на Иисус винаги се е опирало на факта за “празната гробница”. Що се отнася до факта, то гробницата действително беше празна, но това не е истината за възкресението. Вярно е, че когато пристигнаха първите вярващи, гробницата беше празна и този факт, заедно с несъмненото възкресение на Учителя, ги доведе до раждането на съответстващото на истината вероучение за това, че материалното смъртно тяло на Иисус се е възнесло от гроба. Доколкото истината има отношение към духовните реалности и вечните ценности, нея не винаги можеш да я изведеш в резултат от съпоставянето на наблюдаваните факти. Макар че отделно взети факти могат да бъдат материално верни, оттук не следва, че съединяването на групите факти трябва непременно да води до истински духовни изводи.
189:2.7 Гробницата на Йосиф беше празна не поради възсъздаването или възкресяването на тялото на Иисус, а защото небесното войнство получи разрешение да осъществи особена и уникална ликвидация на тялото — завръщане на “прахта при праха” без влиянието на времевите задръжки и без действието на обичайните зрими процеси на разложението на тленното тяло и гниенето на материята[6].
189:2.8 Смъртните останки на Иисус претърпяха такъв естествен процес на разпад на съставните елементи, през който преминават всички човешки тела на Земята, с изключение на това, че в аспекта на времето този естествен начин на разрушение беше прекомерно ускорен и доведен до предела, при който той стана практически мигновен.
189:2.9 Истинските свидетелства за възкресението на Михаил по своята природа са духовни, макар че това учение се подкрепя от показанията на много смъртни от дадения свят, които срещаха и познаваха възкресения моронтиен Учител, а също така общуваха с него. Преди окончателно да напусне Урантия, той стана част от личния опит на почти хиляда човешки същества.
¶ 3. ЕПОХАЛНОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ
189:3.1 Тази неделна сутрин малко след четири и половина Гавраил свика архангелите и се приготви да възвести всеобщото възкресение, завършващо адамическата епоха на Урантия. След като огромно войнство от серафими и херувими, вземащи участие в това велико събитие, беше разположено в надлежния ред, моронтийният Михаил застана през Гавраил и произнесе: “Имайки живот в Себе Си, моят Отец го даде на Своя Син, за да може той да го има в себе си. Макар че аз все още не използвам цялата своя предишна власт във вселената, това самопроизволно ограничаване по никакъв начин не пречи на посвещаванието на живота на моите спящи синове; нека започне огласяването на участниците в планетарното възкресение[7].”
189:3.2 След това контурът на архангелите беше приведен в действие за пръв път от самата Урантия. Гавраил и войнството на архангелите се преместиха към мястото на духовния полюс на планетата; и когато Гавраил даде знак, неговият глас като мълния се устреми към първия от обителските светове на системата: “По повеля на Михаил, умрели урантийци от тази епоха — станете!” След това всички съхранили се представители на човешките раси на Урантия, заспали последен сън от времената на Адам и още не преминали съд, се появиха във възкресителните зали на обителския свят готови за придобиване на моронтиен облик и след миг серафимите, заедно със своите помощници, бяха готови за изпращане в обителските светове. Обикновено тези серафически пазители, на които е поръчана груповата опека на спасилите се смъртни, присъстват в момента на тяхното пробуждане във възкресителните зали на обителските светове, но по това време те се намираха в самия този свят предвид необходимостта от присъствие тук на Гавраил във връзка с моронтийното възкресение на Иисус.
189:3.3 Независимо от това, че безброй индивиди, притежаващи лични серафически пазители, както и тези, които се сдобиха с прогреса, необходим за придобиване на духовна личност, бяха отишли в обителските светове в течение на епохите, сменили се от времената на Адам и Ева, както и независимо от това, че оттогава се бяха състоели много специални и хилядолетни възкресения на урантийски синове, това огласяване беше третото от планетарните или пълни епохални възкресения. Първото се състоя при пристигането на Планетарния Принц, второто — във времената на Адам, а това, третото, се състоя при ознаменуването на моронтийното възкресение — смъртния преход на Иисус Назарянин.
189:3.4 Когато сигналът за началото на планетарното възкресение беше получен от главата на архангелите, Личностният Настройчик на Сина Човешки сне от себе си управлението на събраното на Урантия небесно войнство и го предаде на всички тези синове на локалната вселена на съответните им ръководители. И след като направи това, той тръгна за Салвингтон, за да регистрира при Емануил факта на завършването от Михаил на смъртния преход. Веднага го последваха всички небесни същества, чиито услуги не трябваха на Урантия. Що се отнася до Гавраил, то той остана на Урантия заедно с моронтийния Иисус.
189:3.5 Такива видяха събитията, свързани с възкресението на Иисус, техните непосредствени очевидци, свободни от недостатъците, присъщи на непълното и ограничено човешко зрение.
¶ 4. ОТКРИВАНЕ НА ПРАЗНАТА ГРОБНИЦА
189:4.1 Приближавайки се към времето на възкресението на Иисус в тази ранна сутрин, следва да си спомним, че десетте апостоли се намираха в дома на Илия и Мария Марк, където спяха в горната зала, разполагайки се на същите одъри, на които лежаха по време на последната вечеря със своя Учител. В тази неделна сутрин тук бяха се събрали всички освен Тома. Късно вечерта в събота, когато те за пръв път се събраха всички заедно, Тома прекара с тях няколко минути, но да вижда апостолите и да мисли за това, какво е станало с Иисус, се оказа за него твърде тежко изпитание. Поглеждайки другарите си, той веднага напусна стаята и отиде при Симон във Витфагия, където реши да се отдаде на своята мъка насаме със самия себе си. Страдаха всички апостоли — не толкова поради съмнения и отчаяние, колкото от страх, тъга и срам.
189:4.2 В дома при Никодим, заедно с Давид Зеведеев и Йосиф Ариматейски, се събраха около дванадесет-петнадесет от най-известните йерусалимски ученика на Иисус. В дома на Йосиф Ариматейски се намираха от петнадесет до двадесет най-близки вярващи жени. Тук нямаше никого освен тези жени и цялата събота и цялата вечер при завършването на съботата те никъде не се отлъчваха и затова нищо не знаеха за въоръжената охрана, поставена пред гробницата; те не знаеха и за това, че входът на гробницата е бил затворен с втори камък и че на двата камъка е положен печатът на Пилат.
189:4.3 Малко преди три часа в тази неделна сутрин, още щом на изток се зазори новият ден, пет от тези жени тръгнаха към гробницата на Иисус[8]. Те приготвиха голямо количество специални балсамиращи благовония и носеха със себе си много ленени повивки. Събираха се, за да изпълнят по-щателно следсмъртното помазване на Иисус и по-акуратно да го обвият с новите повивки.
189:4.4 Да помажат тялото на Иисус отидоха Мария Магдалена, Мария — майката на близнаците Алфееви, Саломия, майката на братята Зеведееви, Йоанна — жената на Хуза, и Сусана — дъщерята на Ездра от Александрия.
189:4.5 Беше около три и половина, когато петте жени, натоварени със своите благовония, стигнаха празната гробница. Излизайки от дамаските порти, те видяха група бягащи към града войници, които — кой в по-голяма, кой в по-малка степен — бяха обхванати от паника. Това ги накара да се спрат за няколко минути, но като не последва нищо ново, те продължиха своя път.
189:4.6 Крайно ги удиви това, че камъкът е отместен от входа на гробницата, още повече че по пътя те си говореха помежду си: “Кой ще ни помогне да отместим камъка?” Пускайки на земята кошниците си, те започнаха да се споглеждат, обзети от страх и огромно изумление[9]. Докато стояха там, треперейки от страх, Мария Магдалена съумя да заобиколи по-малкия камък и, събирайки кураж, погледна в отворената гробница[10]. Гробницата на Йосиф се намираше в градината, на склона на хълма от източната страна на пътя, и гледаше също на изток. Към този час се беше развиделило точно толкова, колкото Мария да може да погледне към мястото, където беше положен Учителят, и да види, че тялото е изчезнало[11]. В изсечената в скалата ниша, в която беше положен Иисус, Мария видя само сгънатата повивка, на която почиваше главата му, и повивките, с които беше обвит, оставени в този вид, в който лежаха в гробницата допреди небесното войнство да ликвидира тялото. Покривалото лежеше в основата на погребалната ниша.
189:4.7 За миг Мария остана при входа (отначало влизайки в гробницата, тя виждаше лошо); когато видя, че тялото на Иисус е изчезнало и на негово място е останала само погребалната тъкан, вик на объркване и болка се изтръгна от гърдите ú. Всички жени бяха крайно възбудени; те нервничеха от момента, в който край градските врати срещнаха бягащите в паника войници; затова, когато чуха мъчителния вопъл на Мария, ги обхвана ужас и те през глава побегнаха. Спряха едва при портите за Дамаск. Към това време Йоанна осъзна, че са изоставили Мария; тя накара своите спътници да се осъзнаят и те тръгнаха назад към гробницата.
189:4.8 Когато се приближаваха към гробницата, изплашената Магдалена — която избяга от гробницата и не намирайки своите сестри, изпадна в още по-голям ужас — се хвърли към тях, крещейки от възмущение: “Няма го там — те са го взели!” Тя поведе жените към гробницата и те влязоха вътре и видяха, че гробницата е празна.
189:4.9 След това и петте жени седнаха на стоящия при входа камък и обсъдиха възникналата ситуация. Те все още не се досещаха, че Иисус е бил възкръснал. Цялата събота те не общуваха с никого и затова решиха, че тялото е било пренесено в друг гроб. Но такова решение на проблема никак не се съгласуваше с акуратния вид на погребалната тъкан; как беше възможно да се отдели тялото, ако същите тези повивки, с които то беше увито, лежаха в нишата явно недокоснати?
189:4.10 Седейки край гробницата в ранните часове на новия ден, жените забелязаха встрани беззвучна и неподвижна фигура. За миг те отново се изплашиха, но Мария Магдалена, устремявайки се към непознатия и обръщайки се към него така, както ако го беше взела за градински страж, попита: “Къде дяна Учителя? Къде го положи? Кажи ни, за да можем да го вземем!” Непознатият продължаваше да мълчи и Мария заплака. Тогава Иисус се обърна към нея с думите: “Кого търсите?” Мария отвърна: “Ние търсим Иисус, който беше погребан в гробницата на Йосиф и изчезна. Не знаеш ли къде са го пренесли?” Тогава Иисус каза: “Иисус не ви ли каза още в Галилея, че ще умре, но ще възкръсне отново?” Тези думи поразиха жените, но Учителят беше се изменил толкова, че те не го познаха така, както беше застанал с гръб към слабата светлина. Докато обмисляха неговите думи, той се обърна към Магдалена и с познатия ú глас произнесе: “Мария.” И когато Мария чу тази дума, изпълнена с познатото ú съчувствие и любов, тя разбра, че това е гласът на Учителя, и падна в краката му, възкликвайки: “Боже мой, Учителю мой!” И всички жени разбраха, че пред тях стои прославеният Учител, и те веднага паднаха на колене пред него.[12]
189:4.11 Човешките очи можаха да видят моронтийния облик на Иисус благодарение на особената помощ на преобразувателите на енергия и промеждутъчните създания, които заедно с някои моронтийни личности придружаваха в това време Иисус.
189:4.12 Когато Мария се опита да обхване краката на Иисус, той каза: “Не ме докосвай, Мария, защото аз не съм такъв, какъвто ме познаваше в плът. В тази форма аз ще прекарам с вас известно време, преди да се възнеса към Отеца. Но вървете всички вие и разкажете на моите апостоли — и на Петър, че съм възкръснал и че сте говорили с мен[13].”
189:4.13 Окопитили се от изумлението, потресените жени побързаха към града, в дома на Илия Марк, където преразказаха всичко, което им се случи, на десетте апостоли; но апостолите не бяха склонни да повярват на техния разказ[14][15]. Отначало те решиха, че на жените им се е привидяло, но когато Мария повтори думите, с които Иисус се обърна към тях, и когато Петър чу собственото си име, той избяга от горната зала и през глава се хвърли към гробницата, за да види всичко със собствените си очи[16]. Йоан го следваше по петите.
189:4.14 Жените повториха разказа за своя разговор с Иисус на останалите апостоли, но те не им повярваха и тръгнаха към гробницата, за да проверят лично думите им, както направиха това Петър и Йоан.
¶ 5. ПЕТЪР И ЙОАН КРАЙ ГРОБНИЦАТА
189:5.1 Докато двамата апостоли бързаха към Голгота и гробницата на Йосиф, страхът и надеждата на смени обхващаха Петър: той се боеше от среща с Учителя, но думите за това, че Иисус специално е споменал неговото име, пробуждаха в него надежда. Той беше наполовина убеден, че Иисус е действително жив. Спомни си обещанието на Учителя да възкръсне на третия ден. Странно, че за цялото това време, изминало след разпятието, той си спомни това обещание едва сега, когато бързо прекосяваше Йерусалим в северна посока. Йоан, бързащ към гробницата, усещаше как неговата душа се изпълва със странен възторг — смесица от радост и надежда. Той беше наполовина уверен, че жените действително са видели възкръсналия Учител.
189:5.2 Бидейки по-млад от Петър, Йоан го изпревари и първи се приближи към гробницата. Той се спря при входа и огледа гробницата — тя изглеждаше точно такава, каквато я описа Мария[17]. Скоро притича и Петър и влизайки вътре, видя тази празна гробница и толкова необичайно положените погребални повивки[18]. Когато Петър излезе от гробницата, Йоан влезе в нея и видя всичко със собствените си очи, след което те седнаха на камъка, размишлявайки над значението на видяното и чутото. Седейки при гробницата, те прекарваха през паметта си всичко, което им разказаха за Иисус, но не можеха да разберат какво е станало.
189:5.3 Отначало Петър предположи, че гробът е бил ограбен, че враговете са откраднали тялото, вероятно подкупвайки охраната. Но Йоан разсъди, че гробът едва ли би бил оставен в такъв вид, ако тялото беше откраднато. Освен това той не разбираше и как са могли да останат повивките, при това явно недокоснати. И те отново отидоха заедно в гробницата, за да огледат по-внимателно погребалните повивки. Когато за втори път излязоха от гробницата, пред входа завариха върналата се и ридаеща Мария Магдалена. Мария отиде при апостолите, уверявайки ги, че Иисус е станал от гроба, но когато те, всички като един, се отказаха да повярват на нейния разказ, я обхванаха тъга и отчаяние. Тя страстно желаеше да се върне при гробницата, където, както предполагаше, чу познатия глас на Иисус.
189:5.4 Мария остана при гробницата и след отдалечаването на Петър и Йоан[19]. Учителят отново се яви при нея с думите: “Не се съмнявай, имай мъжеството да вярваш на това, което видя и чу[20]. Върви обратно при моите апостоли и им кажи, че аз съм възкръснал и че ще им се явя, и че скоро аз, както обещах, ще отида преди тях в Галилея.”
189:5.5 Мария побърза да се върне в дома на Марк и разказа на апостолите, че отново е говорила с Иисус, но те не ú повярваха. Но когато се върнаха Петър и Йоан, апостолите прекратиха своите насмешки, изпълвайки се със страх и тревога.
¶ препратки
- ↑ Исус положи живота си: Йн 10:17-18.
- ↑ Той има силата да положи и да вдигне живота: Йн 10:17-18.
- ↑ Камъкът се отвали: Мт 28:2-4.
- ↑ Въздействие върху охраната: Мт 28:11.
- ↑ Подкупване на охраната: Мт 28:12-15.
- ↑ Празният гроб: Мт 28:6; Мк 16:6; Лк 24:3; Йн 20:3-8.
- ↑ Диспенсационно възкресение: Мт 27:52-53; Йн 5:25-29.
- ↑ Жени се приближават до гроба: Мт 28:1; Мк 16:1-2; Лк 24:1; Йн 20:1a.
- ↑ Изненадани от отнесения камък: Мт 28:2; Мк 16:3-4; Лк 24:2; Йн 20:1b.
- ↑ Влязъл в гробницата: Мк 16:5a; Лк 24:3a.
- ↑ Намери празен гроб: Мт 28:6; Мк 16:6; Лк 24:3b.
- ↑ Явяване на жените: Мт 28:1-6,9; Мк 16:1-6,8; Лк 24:1-10; Йн 20:13-16.
- ↑ Идете и кажете на апостолите: Лк 24:10; Йн 20:17-18. Иди да кажеш на апостолите и на Петър: Мт 28:7-8,10; Мк 16:7.
- ↑ Жените да кажат: Мт 28:8; Йн 20:2,18.
- ↑ Жените разказват, но не им се вярва: Мк 16:8,10-11; Лк 24:9-11.
- ↑ Петър и Йоан тичат към гроба: Йн 20:2-4,6a.
- ↑ Празният гроб: Лк 24:12b; Йн 20:3-8.
- ↑ Петър влиза в гроба: Лк 24:12.
- ↑ Исус се явява на Мария: Йн 20:11-18.
- ↑ Христос възкръсна, отидете в Галилея: Мт 28:7,10; Мк 16:7.