1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят. [1]
2 И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата. [2]
3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: [3] [4] [5]
4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай. [6]
5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси. [7] [8]
6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.
7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.
8 Затова оная нива се нарече кръвна нива, както се нарича и до днес.
9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от изралтяните, [9]
10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".
11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш. [10] [11] [12]
12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. [13]
13 Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?
14 Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.
15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуща на народа един от затворниците, когото биха поискали. [14]
16 А тогава имаха един прочут затворник, на има Варава. [15]
17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос? [16]
18 (Понеже знаеше, че от завист го предаваха. [17]
19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него). [18] [19]
20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят. [20]
21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.
22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат. [21]
23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат. [22]
24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, оми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте. [23] [24]
25 А целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.
26 Тогава им пусна Варава; а Исуса бй и Го предаде на разпятие. [25] [26] [27] [28]
27 Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина. [29]
28 И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.
29 И оплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичаха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
30 И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.
31 И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат. [30] [31]
32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. [32]
33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място), [33]
34 дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие. [34]
35 И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие. [35] [36] [37]
36 И седяха да Го пазят там. [38]
37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар. [39]
38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво. [40]
39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха: [41] [42]
40 Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако Си Божий Син, слез от кръста. [43]
41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:
42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него. [44]
43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. [45]
44 Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.
45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. [46]
46 А около деветия час Исус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? [47]
47 Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.
48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие. [48]
49 А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. [49]
51 И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
52 гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, [50] [51]
53 (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град, и се явиха на мнозина).
54 А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога. [52]
55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; [53] [54] [55]
56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове. [56]
57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Йосиф, който също беше се учил при Исуса. [57]
58 Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да Му се даде.
59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница, [58] [59]
60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.
61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба. [60]
62 И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха: [61]
63 Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна. [62]
64 Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете. [63]
66 Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата.