© 2014 Фондация Урантия
| Документ 189. Възкресението |
Индекс
Множествена версия |
Документ 191. Явяванията пред апостолите и другите лидери |
190:0.1 ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ Иисус се кани да прекара известно време на Урантия, за да придобие опит от възходящия моронтиен път, който преминават смъртните от обитаемите светове. Макар че Учителят трябва да прекара моронтийния период от своя живот в този свят, в който се е състояла неговата инкарнация като смъртен, този опит във всички свои аспекти ще съответства на опита, който придобиват смъртните на Сатания, които последователно усвояват моронтийния живот в седемте обителски свята на Йерусем.
190:0.2 Цялото това заключено в Иисус могъщество — дарът на живота, позволил му да възкръсне от мъртвите, е същият този дар на вечния живот, който той посвещава на вярващите в Царството и който ви позволява и днес да не се съмнявате в тяхното възкресение и избавление от връзките на естествената смърт[1].
190:0.3 Сутринта, в деня на възкресението, смъртните на световете ще станат със същия тип преходно или моронтийно тяло, каквото имаше Иисус, станал от гробницата в тази неделна сутрин. В тези тела няма кръвообращение и такива същества не се хранят с обикновена материална храна — при все това тези моронтийни форми са реални. Когато различните вярващи видяха възкръсналия Иисус, те действително го виждаха; те не се заблуждаваха, не ставаха жертви на видения или халюцинации.
190:0.4 Устойчивата вяра във възкресението на Иисус беше главна черта от вярата на всички разклонения на ранното евангелско учение[2]. В Йерусалим, Александрия, Антиохия и Филаделфия всички учители на Евангелието се обединиха в тази безусловна вяра във възкресението на Учителя.
190:0.5 Разглеждайки важната роля, която Мария Магдалена изигра във възвестяването на възкресението на Учителя, следва да се отбележи, че Мария беше главната представителка на женския корпус, подобно на това, както Петър беше главен представител на апостолите. Мария не ръководеше жените, които се трудеха за благото на Царството, но тя беше техен водещ учител и представител. Към това време Мария беше станала изключително предпазлива жена, затова нейното дръзко обръщение към мъжа, когото тя взе за страж в градината на Йосиф, говори само за това, в какъв ужас беше изпаднала тя, откривайки празната гробница. Именно дълбочината на нейната любов и преданост заставиха Мария за миг да забрави за традиционната сдържаност на еврейската жена при обръщането си към непознат мъж.
¶ 1. ВЕСТИТЕЛИТЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
190:1.1 Апостолите не искаха Иисус да ги напуска; затова те не придаваха голямо значение на неговите изявления за смъртта, точно както и на неговите обещания да възкръсне. Те не очакваха възкресението в този вид, в който то стана, и се отказваха да вярват в него, докато не им се наложи от собствен опит да се сблъскат с неопровержими свидетелства и изчерпващи доказателства.
190:1.2 Когато апостолите отказаха да повярват на разказа на петте жени, твърдящи, че са видели Иисус и са говорили с него, Мария Магдалена се върна при гробницата, а останалите отидоха в дома на Йосиф, където разказаха за своите впечатления на неговата дъщеря и другите жени. И жените повярваха на техния разказ. В седем часа дъщерята на Йосиф Ариматейски и четирите видели Иисус жени тръгнаха за дома на Никодим, където преразказаха всички тези събития на Йосиф, Никодим, Давид Зеведеев и останалите събрали се тук мъже. Никодим и другите се усъмниха в техния разказ — усъмниха се, че Иисус е възкръснал от мъртвите; те смятаха, че юдеите са взели тялото. Йосиф и Давид бяха склонни да повярват на това съобщение, затова те веднага тръгнаха към гробницата и, разглеждайки я, се убедиха в точността на чутия от жените разказ. И те бяха последните, които видяха гробницата в недокоснато състояние, тъй като в седем и половина първосвещеникът изпрати в гробницата началника на храмовата стража със заповед да вземе погребалните тъкани. Началникът на стражата ги уви в ленено платно и ги изхвърли от близката скала.
190:1.3 От гробницата Давид и Йосиф веднага отидоха в дома на Илия Марк, където се срещнаха с десетте апостоли в горната зала. От всички апостоли само на Йоан Зеведеев му се вярваше, макар и слабо, в това, че Иисус е възкръснал от мъртвите. Петър отначалото повярва, но като не намери Учителя, изпадна в дълбоко съмнение. Всички бяха склонни да вярват, че юдеите са взели тялото. Давид не започна да спори с тях, но отивайки си, каза: “Вие сте апостолите и трябва да разбирате тези неща. Аз няма да споря с вас; връщам се в дома на Никодим, където сутринта имам среща с моите куриери и когато те се съберат, ще ги изпратя на път с последната им задача — като вестители на възкресението на Учителя. Аз чух как Учителят казваше, че след своята смърт ще възкръсне на третия ден, и му вярвам.” Казвайки това на обезсърчените и нещастни посланици на Царството, доброволният глава на службата за информация и връзки напусна апостолите. Излизайки от горната зала, той хвърли на коленете на Матей Леви торбичката на Юда, в която се пазеха всички апостолски средства.
190:1.4 Беше около девет и половина, когато последният от куриерите на Давид пристигна в дома на Никодим. Давид веднага ги събра в просторния двор и се обърна към тях със следните думи:
190:1.5 “Мъже, братя! През цялото това време вие ми служихте, верни на клетвата, дадена на мен и един на друг, и аз ви призовавам да засвидетелствате, че никога не съм ви изпращал с лъжлива информация. Каня се да ви изпратя с последна задача като доброволни вестители на Царството; с това ви освобождавам от дадената от вас клетва и разпускам корпуса на куриерите. Мъже! Аз ви заявявам, че вие изпълнихте своя дълг. На Учителя повече не са му нужни смъртни куриери; той възкръсна от мъртвите. Още преди своя арест той ни казваше, че ще умре и ще възкръсне отново на третия ден. Аз видях гробницата — тя е празна. Говорих с Мария Магдалена и четири други жени, които са разговаряли с Иисус. И сега ви пускам, прощавам се с вас и ви изпращам с последна задача, и вестта, която вие ще понесете към вярващите, ще гласи: “Иисус възкръсна от мъртвите, гробницата е празна.”
190:1.6 Повечето присъстващи се опитваха да разубедят Давид да не прави това, но не можаха да му повлияят. След това се опитаха да разубедят куриерите, но те не желаеха да слушат нито дума на съмнение. И затова в тази неделна сутрин около десет часа двадесет и шестима куриери тръгнаха на път като вестители на великия факт и истината за възкръсналия Иисус. Те тръгнаха на тази мисия, както бяха тръгвали с толкова много поръчения в миналото, изпълнявайки клетвата, дадена на Давид Зеведеев и един другиму. Давид се ползваше с огромно доверие сред тези мъже. Те тръгнаха да изпълнят своята задача, даже без да се задържат, за да поговорят с тези, които бяха виждали Иисус; те повярваха на думата на Давид. Повечето от тях вярваха в това, което им каза Давид, и даже тези, които се съмняваха в нещо, носеха тази вест толкова уверено, колкото и бързо.
190:1.7 Апостолите — духовният корпус на Царството, пребивават този ден в горната стая в страх и съмнения, докато тези миряни, символизиращи първия опит да социализират Евангелието на Учителя за братството между хората, тръгват на път, изпълнявайки заповедите на своя безстрашен и умел ръководител и възвестявайки възкръсналия Спасител на света и вселената. И те пристъпват към това историческо служене още преди избраните представители на Учителя да повярват в неговото слово или да приемат свидетелствата на очевидци.
190:1.8 Тези двадесет и шестима куриери бяха изпратени в дома на Лазар във Витания и във всички центрове на вярващите — от Вирсавее на юг до Дамаск и Сидон на север, от Филаделфия на изток до Александрия на запад.
190:1.9 Напускайки своите събратя, Давид отиде в дома на Йосиф за своята майка, заедно с която тръгна за Витания, за да се присъедини към очакващото ги семейство на Иисус. Давид остана във Витания заедно с Марта и Мария, докато те не продадоха своята собственост, и той ги съпроводи по пътя, когато тръгнаха за Филаделфия при техния брат Лазар.
190:1.10 Приблизително след седмица Йоан Зеведеев взе Мария, майката на Иисус, при себе си в къщи във Витсаида. По-големият от братята на Иисус, Яков, остана със своето семейство в Йерусалим. Рут остана във Витания заедно със сестрите на Лазар. Останалите членове на семейството на Иисус се върнаха в Галилея. Давид Зеведеев напусна Витания и тръгна заедно с Марта и Мария към Филаделфия на първи юни — на другия ден след женитбата на Рут, най-младата от сестрите на Иисус.
¶ 2. ЯВЯВАНИЯТА НА ИИСУС ВЪВ ВИТАНИЯ
190:2.1 Започвайки от времето на моронтийното възкресение и чак до възнасянето на неговия дух, Иисус се яви деветнадесет пъти пред своите вярващи в зрим вид[3]. Той не се явяваше на своите врагове или на тези, които не можеха да извлекат духовна полза от неговите появявания в зрим вид. За пръв път той се яви на петте жени при гробницата; неговото второ явяване — на Мария Магдалена, се състоя пак там.
190:2.2 Неговото трето явяване стана същата неделя във Витания. Това стана скоро след обяд, когато по-големият от братята на Иисус, Яков, стоеше в градината на Лазар пред празната гробница на възкръсналия брат на Марта и Мария и размишляваше над известието, предадено приблизително един час по-рано от един от куриерите на Давид. Яков винаги беше склонен да вярва в мисията на своя по-голям брат на Земята, но той отдавна загуби връзка с делото на Иисус и с времето започна дълбоко да се съмнява в неотдавнашните твърдения на апостолите за това, че Иисус е Месия. Цялото семейство беше поразено и напълно объркано от това съобщение на куриера. Докато Яков стоеше пред празната гробница на Лазар, дойде Мария Магдалена и започна възбудено да разказва на семейството за това, какво ù се наложи да изпита рано сутринта при гробницата на Йосиф. Тя още не беше успяла да завърши своя разказ, когато пристигна Давид Зеведеев със своята майка. Рут, разбира се, повярва на това съобщение; Юда също му повярва, след като поговори с Давид и Саломия.
190:2.3 По времето, докато те търсеха Яков и преди да го намерят, в момента, когато стоеше в градината при гробницата, той почувства редом със себе си нечие присъствие, сякаш някой го беше докоснал по рамото; и когато се обърна, видя как пред него постепенно изниква странен облик. Той беше твърде поразен, за да говори, и твърде наплашен, за да избяга. Загадъчната фигура произнесе: “Яков, аз дойдох, за да те призова към служене за благото на Царството. Обедини се в искрените усилия със своите братя и ме следвай.” Когато Яков чу името си, той разбра, че към него се обръща неговият по-голям брат Иисус. На всички тях им беше повече или по-малко трудно да разпознаят Иисус в моронтийния му облик, но малцина от тях не познаваха неговия глас или неговата обаятелна личност, след като той започнеше да разговаря с тях.[4]
190:2.4 Когато Яков разбра, че Иисус се обръща към него, той започна да пада на колене с възклицанието: “Татко мой, братко мой!”, но Иисус помоли Яков да го изслуша прав. И те се разхождаха из градината и беседваха почти три минути; обсъждаха бившите дни и се готвеха за предстоящите събития. Когато се приближиха към дома, Иисус каза: “Сбогом, Яков. Следващия път ще ви поздравя всичките заедно.”
190:2.5 Яков, когото в това време търсеха във Витфагия, забърза към къщи, възкликвайки: “Видях Иисус! Говорих, общувах с него. Иисус не е умрял; той е възкръснал! Той изчезна пред мен, като каза: “Сбогом. Следващия път ще поздравя всички ви заедно.” Едва беше свършил да говори, когато се върна Юда и Яков повтори за него разказа за своята среща с Иисус. И всички те повярваха във възкресението на Иисус. Яков заяви сега, че няма да се върне в Галилея, а Давид възкликна: „Него го виждат не само развълнуваните жени; даже сдържаните мъже започнаха да го виждат. Аз също се надявам да го видя.”
190:2.6 И на Давид не му се наложи да чака дълго, тъй като четвъртото достъпно за смъртното възприятие явяване на Иисус стана около два часа в същия този дом на Марта и Мария, когато той се появи в зрим облик пред своето земно семейство и техните приятели; тук присъстваха общо двадесет човека. Учителят се появи в отворената врата, водеща към двора, с думите: “Мир вам. Приветствам тези, които някога ми бяха близки в плът; братски привет на моите братя и сестри в Царството небесно. Как можахте да се усъмните? Защо така дълго се бавихте, преди с цялото си сърце да решите да застанете на пътя на светлината и истината? Елате всички в братството на Духа на Истината в Царството на Отеца.” Когато те започнаха да идват на себе си от изумление и се устремиха към него, за да го прегърнат, той изчезна.
190:2.7 На всички тях им се искаше да се хвърлят към града, за да разкажат на съмняващите се апостоли за това, което беше станало, но Яков ги спря. Само на Мария Магдалена беше позволено да се върне в дома на Йосиф. Яков им забрани да разказват за това моронтийно посещение поради онова, което чу от Иисус по време на техните беседи в градината. Но Яков никога не разкри повече подробности от своето общуване с възкръсналия Учител този ден в дома на Лазар във Витания.
¶ 3. В ДОМА НА ЙОСИФ
190:3.1 Петото достъпно за смъртното зрение моронтийно явяване на Иисус стана в присъствието на приблизително двадесет и пет вярващи жени, събрали се тази неделя в дома на Йосиф Ариматейски, към четири и петнадесет следобед. Няколко минути преди това явяване Мария Магдалена се беше върнала в дома на Йосиф. Яков — братът на Иисус, им нареди нищо да не казват на апостолите за явяването на Учителя във Витания. Той не беше помолил Мария да се въздържи от съобщаването на този случай на своите вярващи сестри. Затова, когато всички жени обещаха на Мария да пазят тайна, тя започна да преразказва това, което едва неотдавна стана във Витания, където тя се намираше заедно със семейството на Иисус. Внезапно, в самия разгар на нейния завладяващ разказ, настъпи тържествено мълчание: направо между тях, в изцяло зрим облик, стоеше Иисус. Той ги поздрави и каза: “Мир вам[5]. В братството на Царството няма да има юдеи или езичници, богати или бедни, свободни или роби, мъже или жени[6][7]. Вие също сте призовани да станете глашатаи на благата вест за свободата на хората, придобивана чрез Евангелието на богосиновството в Небесното царство. Вървете по целия свят, възвестявайки това Евангелие и укрепвайки вярващите в него. И правейки това, не забравяйте да помагате на болните и да поддържате тези, които са боязливи и сковани от страх[8]. И аз ще бъда с вас винаги, до края на Земята.” Казвайки това, той изчезна, а жените паднаха ничком и се молеха в мълчание.
190:3.2 Четири от петте моронтийни явявания на Иисус до това време бяха станали в присъствието на Мария Магдалена.
190:3.3 В резултат от изпращането на куриерите в средата на първата половина от деня вследствие изтичането на слуховете за явяването на Иисус в дома на Йосиф от ранната вечер до юдейските управители започнаха да достигат съобщения, че в града говорят за възкръсването на Иисус и много хора твърдят, че са го видели. Тези слухове крайно разтревожиха членовете на Синедриона. След спешни консултации с Ханан Каяфа назначи заседание на Синедриона за осем часа вечерта. Именно на това заседание беше решено да гонят от синагогите всеки, който спомене за възкресението на Иисус. Даже беше внесено предложение да бъде екзекутиран всеки, който твърди, че е видял Иисус; но това предложение не беше подложено на гласуване, тъй като събранието завърши с объркване, граничещо с истинска паника. Те се бяха осмелили да мислят, че са свършили с Иисус, и смятаха, че са успели. Скоро им предстоеше да се убедят, че техните истински беди, свързани с Назарянина, едва бяха започнали.
¶ 4. ЯВЯВАНЕТО ПРЕД ГЪРЦИТЕ
190:4.1 Около четири и половина се състоя шестото моронтийно явяване на Учителя пред приблизително четиридесет вярващи гърци, събрали се в дома на човек на име Флавий. В момента, когато те обсъждаха съобщението за възкресението на Учителя, той се яви сред тях, независимо че вратите бяха плътно затворени, и каза: “Мир вам. Макар че Синът Човешки се появи на Земята сред юдеите, той дойде да служи на всички хора. В Царството на моя Отец няма да има нито юдеи, нито езичници; вие ще бъдете братя — синовете Божии[9]. Затова вървете по целия свят, възвестявайки Евангелието на спасението, каквото го получихте от посланиците на Царството, и аз ще ви приема в братството на синовете на Отеца във вярата и истината[10][11][12][13].” Давайки им тази повеля, той ги напусна и те повече не го видяха. Те си останаха в къщи цялата вечер; бяха дотолкова сковани от ужас и страх, че се страхуваха да излизат в града. През нощта нито един от тези гърци не затвори очи; те бодърстваха, обсъждайки случилото се и надявайки се на това, че Учителят отново ще ги посети. В тази група имаше много гърци, намиращи се в Гетсимания, когато войниците арестуваха Иисус и Юда го предаде със своята целувка.
190:4.2 Слуховете за възкресението на Иисус и разказите за неговите многобройни явявания пред своите последователи бързо се разпространяват по града, привеждайки цял Йерусалим в крайно вълнение. Учителят вече се беше явил пред своето семейство, жените и гърците и скоро ще застане сред своите апостоли. Синедрионът се готви да пристъпи към обсъждане на новите проблеми, толкова внезапно стоварили се върху юдейските управници. Иисус много мисли за своите апостоли, но на него му се иска да прекара сам още няколко часа в дълбоки размишления и сериозни обсъждания, преди да ги посети.
¶ 5. РАЗХОДКАТА С ДВАМАТА БРАТЯ
190:5.1 В Емаус, приблизително на около десет километра западно от Йерусалим, живееха двама братя-пастири, които прекараха пасхалната седмица в Йерусалим, където взеха участие в жертвоприношенията, церемониите и празненствата. По-големият, Клеопа, отчасти вярваше в Иисус; във всеки случай той беше изгонен от синагогата. Неговият брат Яков не споделяше тези възгледи, макар че беше крайно заинтригуван от това, което беше чул за ученията на Иисус и за неговите деяния.
190:5.2 Тази неделя следобед, преди пет часа, те бяха на около пет километра от Йерусалим; бродейки уморено по пътя за Емаус, те увлечено обсъждаха Иисус, неговите учения, труд и особено слуховете, съгласно които неговата гробница се е оказала празна, а някои жени са говорили с него[14]. Клеопа беше наполовина склонен да повярва на тези съобщения, но Яков твърдеше, че вероятно всичко това е мошеничество. Докато спореха по този начин и се препираха по пътя към дома, към тях се присъедини моронтийният облик на Иисус; това беше неговото седмо явяване. Клеопа често присъстваше на проповедите на Иисус и няколко пъти беше се хранил заедно с него в домовете на йерусалимските вярващи, но не позна Учителя, даже след като той непринудено заговори с тях.
190:5.3 Известно време вървяха мълчаливо, след което Иисус попита: “За какво така увлечено беседвахте, когато се приближих към вас?” Чувайки въпроса му, братята спряха, гледайки го с тъга и удивление. Клеопа отговори: “Нима ти, намирайки се в Йерусалим, не знаеш какво е станало там тези дни?” Тогава Учителят попита: “А какво е станало там?” Клеопа отговори: “Ако не знаеш нищо, то ти си единственият в Йерусалим, до когото не са стигнали слуховете за Иисус Назарянин, който беше велик пророк и на думи, и на дело в очите на Бога и целия народ. Първосвещениците и нашите управници го издадоха на римляните и поискаха те да го разпънат. Много от нас се надяваха, че именно той ще спаси Израил от ярема на езичниците. Но това не е всичко. Вече трети ден откакто е разпънат, а днес някои жени ни поразиха със своето изявление, че на разсъмване са посетили неговата гробница и са я намерили празна. Освен това тези жени твърдят, че са разговаряли с този човек; те уверяват, че той е възкръснал от мъртвите. И когато жените съобщиха за това на мъжете, двама от неговите апостоли изтичаха до гробницата и също я намериха празна[15].” Но тук Яков прекъсна брат си, за да вмъкне: “Но те не са видели Иисус.”
190:5.4 Докато вървяха по пътя, Иисус им каза: “Колко бавно постигате истината! Щом ми казвате, че сте обсъждали ученията и труда на този човек, позволете ми да ви просветя, защото аз добре познавам тези учения[16][17]. Нима не помните, че този Иисус винаги учеше: неговото Царство не е от този свят; бидейки синове Божии, всички хора трябва да придобият свободата и независимостта в духовната радост, която дава братството, основано на любвеобилното служене в това ново Царство на истината — небесната любов на Отеца? Нима не помните как този Син Човешки възвестяваше Божието спасение на всички хора, помощ на болните и страдащите и освобождение на тези, които са сковани от страха и поробени от злото? Нима не знаете, че този човек от Назарет каза на своите ученици, че трябва да отиде в Йерусалим, където ще бъде предаден в ръцете на враговете, които ще го убият и на третия ден ще възкръсне? Нима не ви беше казано всичко това? И нима никога не сте чели в Писанията за този ден на спасението за юдеи и езичници, където се казва, че чрез него ще бъдат благословени всички племена земни; че той ще чуе вопъла на нуждаещите се и ще спаси душите на бедните, които го търсят; че всички народи ще го назоват благословен; че такъв Избавител ще бъде подобен на сянката на огромна скала в знойна земя[18][19][20][21][22][23][24]. Че той ще нахрани стадото като истински пастир, вдигайки агънцата на ръце и ласкаво носейки ги в своите обятия[25]. Че той ще отвори очите на духовно слепите и ще изведе пленниците на отчаянието на свобода и светлина; че всички пребиваващи в тъмнина ще видят великата светлина на вечното спасение[26][27]. Че той ще укрепи безутешните, ще възвести свобода на пленниците на греха и ще пусне на воля тези, които са поробени от страх и объркани от зло[28]. Че той ще утеши скърбящите и ще им посвети радостта от спасението, снемайки от тях тъгата и унинието[29][30]. Че той ще стане желан за всички народи и вечна радост за тези, които се стремят към праведност[31][32]. Че този Син на истината и праведността ще стане велик в своята изцеляваща светлина и спасителна сила; даже че той ще спаси своя народ от неговите грехове; че той наистина ще търси и спаси изгубените[33][34][35][36]. Че той няма да унищожи слабите, но ще помага за спасението на всички, които жадуват за праведност[37]. Че онези, които вярват в него, ще придобият вечен живот[38]. Че той ще излее своя дух над цялата плът и че неговият Дух на Истината ще бъде във всеки вярващ, подобно на ручей, вливащ се във вечния живот? Нима не разбрахте колко велико беше Евангелието на Царството, което ви възвести този човек? Нима не виждате какво спасение дойде при вас?”[39][40][41][42]
190:5.5 По това време те наближиха селото, където живееха тези братя. Откакто Иисус започна да ги учи, продължавайки заедно с тях пътя, тези двама души не произнесоха нито дума. Скоро те се приближиха към своето скромно жилище; Иисус се канеше да ги напусне и да продължи своя път, но те го помолиха да влезе в дома и да отседне при тях. Те настояваха Иисус да пренощува, тъй като настъпваше вечерта. Накрая Иисус се съгласи и влизайки в дома, те почти веднага седнаха на масата. Братята дадоха на Иисус хляб за благословение и когато той започна да разчупва хляба и да им го подава, очите им се отвориха и Клеопа позна в госта самия Учител. Но когато каза: “Това е Учителят...”, моронтийният Иисус изчезна от погледа им[43].
190:5.6 И тогава те си казаха един на друг: “Не е чудно, че нашите сърца горяха, когато той говореше с нас, крачейки заедно с нас по пътя и помагайки ни да разберем ученията от Писанията!”[44]
190:5.7 Те не желаеха да губят време за хранене. Видяха моронтийния Учител и затова избягаха от дома и забързаха към Йерусалим, за да разкажат за благата вест — възкръсналия Спасител[45].
190:5.8 Същата вечер, около девет часа, точно преди явяването на Иисус пред десетте апостоли, двамата развълнувани братя се хвърлиха към апостолите, намиращи се в горната зала, и заявиха, че са видели Иисус и са говорили с него[46]. И те разказаха за всичко, което чуха от Иисус, и за това, как не са го познали, докато не е разчупил хляба.
| Документ 189. Възкресението |
Индекс
Множествена версия |
Документ 191. Явяванията пред апостолите и другите лидери |
¶ препратки
- ↑ Исус контролира целия „живот“: Йн 10:17-18; Йн 11:25-26; Йн 17:2-3.
- ↑ Вяра във възкресението: ДА 4:10-12; Рим 10:9-13; 1 Кр 15:12-20; 1 Пт 1:21.
- ↑ Исус се е явил на вярващите: ДА 10:41.
- ↑ Явяване на Яков: 1 Кр 15:7a.
- ↑ В кралството няма различия: 2 Лт 19:7; Йв 34:19; ПИС 35:12; ДА 10:34; Рим 2:11; Гал 2:6; Гал 3:28; Еф 6:9; Кол 3:11.
- ↑ Велика комисия: Мт 24:14; Мт 28:19-20a; Мк 13:10; Мк 16:15; Лк 24:47; Йн 17:18; ДА 1:8b.
- ↑ Евангелие на синовството: 1 Лт 22:10; Пс 2:7; Ис 56:5; Мт 5:9,16,45; Лк 20:36; Йн 1:12-13; Йн 11:52; ДА 17:28-29; Рим 8:14-17,19,21; Рим 9:26; 2 Кр 6:18; Гал 3:26; Гал 4:5-7; Еф 1:5; Фил 2:15; Евр 12:5-8; 1 Йоан 3:1-2,10; 1 Йоан 5:2; Отк 21:7; 2 Ц 7:14.
- ↑ Великото обещание: Мт 28:20.
- ↑ Нито евреин, нито езичник: 2 Лт 19:7; Йв 34:19; ПИС 35:12; ДА 10:34; Рим 2:11; Гал 2:6; Гал 3:28; Еф 6:9; Кол 3:11.
- ↑ Велика комисия: Мт 24:14; Мт 28:19-20a; Мк 13:10; Мк 16:15; Лк 24:47; Йн 17:18; ДА 1:8b.
- ↑ Евангелие на спасението: Лк 1:69,77; Лк 3:6; Йн 4:22-23; ДА 4:12; ДА 13:47; ДА 16:17; ДА 28:28; Рим 1:16-17; Рим 10:10-13; Еф 1:13-14; Фил 1:19,28; 1 Сл 5:9; Тт 2:11.
- ↑ Братство, братство: 1 Кр 1:9-10; 1 Йоан 1:3-7.
- ↑ Синове на вярата: Гал 3:26.
- ↑ Пътят към Емаус: Мк 16:12; Лк 24:13-16.
- ↑ Разговор за Исус: Лк 24:17-24.
- ↑ Разговор за Исус: Лк 24:27.
- ↑ Хората, които бавно научават истината: Лк 24:25-27.
- ↑ Царство, което не е от този свят: Йн 8:23; Йн 18:36.
- ↑ Всички хора са синове Божии: 1 Лт 22:10; Пс 2:7; Ис 56:5; Мт 5:9,16,45; Лк 20:36; Йн 1:12-13; Йн 11:52; ДА 17:28-29; Рим 8:14-17,19,21; Рим 9:26; 2 Кр 6:18; Гал 3:26; Гал 4:5-7; Еф 1:5; Фил 2:15; Евр 12:5-8; 1 Йоан 3:1-2,10; 1 Йоан 5:2; Отк 21:7; 2 Ц 7:14.
- ↑ Предсказана смърт и възкресение: Мт 16:21; Мт 17:22-23a; Мт 20:17-19; Мт 27:63; Мк 8:31; Мк 9:31; Мк 10:32-34; Лк 9:22,31,43b-44; Лк 18:31-33; Лк 24:7,46; Йн 14:28a; Йн 20:9.
- ↑ Всички семейства да бъдат благословени: Бт 12:3; Бт 28:14.
- ↑ Той ще чуе вика на бедните и нуждаещите се: Пс 72:4,12-13; Пс 113:5-8; Ис 41:17.
- ↑ Народите Го наричат благословен: Пс 72:17; Мал 3:12.
- ↑ Сянка на велика скала: Ис 32:2.
- ↑ Паси стадото като истински пастир: Ис 40:11.
- ↑ Отваряй очите на духовно слепите: Ис 42:7.
- ↑ В тъмнината голяма светлина: Ис 9:2.
- ↑ Обвържи съкрушените сърца: Ис 61:1.
- ↑ Той ще утеши скърбящите: Ис 57:18; Ис 61:2-3; Ер 31:13; Мт 5:4.
- ↑ Радостта на спасението: Пс 51:12; Ис 12:3; Авк 3:18.
- ↑ Той е желанието на всички народи: Аг 2:7.
- ↑ Вечна радост: Ис 35:10; Ис 51:11; Ис 61:7.
- ↑ Сине, слънце на правдата: Мал 4:2.
- ↑ Спасителна сила: Пс 28:8.
- ↑ Той ще ни спаси от греховете: Мт 1:21.
- ↑ Той ще потърси и спаси изгубените: Мт 18:11; Лк 19:10.
- ↑ Жажда за правда: Мт 5:6.
- ↑ Вярващите живеят вечно: Дан 12:2; Мт 19:16,29; Мт 25:46; Мк 10:17,30; Лк 10:25; Лк 18:18,30; Йн 3:15-16,36; Йн 4:14,36; Йн 5:24,39; Йн 6:27,40,47; Йн 6:54,68; Йн 8:51-52; Йн 10:28; Йн 11:25-26; Йн 12:25,50; Йн 17:2-3; ДА 13:46-48; Рим 2:7; Рим 5:21; Рим 6:22-23; Гал 6:8; 1 Тм 1:16; 1 Тм 6:12,19; Тт 1:2; Тт 3:7; 1 Йоан 1:2; 1 Йоан 2:25; 1 Йоан 3:15; 1 Йоан 5:11,13,20; Юд 1:21; Отк 22:5.
- ↑ Той ще излее дух върху всяка плът: Ез 11:19; Ез 18:31; Ез 36:26-27; Йл 2:28-29; Лк 24:49; Йн 7:39; Йн 14:16-18,23-26; Йн 15:4,26; Йн 16:7-8,13-14; Йн 17:21-23; ДА 1:5,8a; ДА 2:1-4,16-18; ДА 2:33; 2 Кр 13:5; Гал 2:20; Гал 4:6; Еф 1:13; Еф 4:30; 1 Йоан 4:12-15.
- ↑ Духът ще бъде извор на вода: Йн 4:14.
- ↑ Евангелие на царството: Мт 3:2; Мт 4:17,23; Мт 5:3,10,19-20; Мт 6:33; Мт 7:21; Мт 8:11; Мт 9:35; Мт 10:7; Мт 11:11-12; Мт 12:28; Мт 13:11,24,31-52; Мт 16:19; Мт 18:1-4,23; Мт 19:14,23-24; Мт 20:1; Мт 21:31,43; Мт 22:2; Мт 23:13; Мт 24:14; Мт 25:1,14; Мк 1:14-15; Мк 4:11,26,30; Мк 9:1,47; Мк 10:14-15,23-25; Мк 12:34; Мк 14:25; Мк 15:43; Лк 4:43; Лк 6:20; Лк 7:28; Лк 8:1,10; Лк 9:2,11,27; Лк 9:60,62; Лк 10:9-11; Лк 11:20; Лк 12:31-32; Лк 13:18,20,28-29; Лк 14:15; Лк 16:16; Лк 17:20-21; Лк 18:16-17,24-25; Лк 19:11; Лк 21:31; Лк 22:16-18; Лк 23:51; Йн 3:3,5; Рим 14:17; 1 Кр 4:20; 1 Кр 6:9-10.
- ↑ Колко велико е спасението: Евр 2:3.
- ↑ Пристигане и признание: Лк 24:28-31.
- ↑ Нищо чудно, че сърцата горят: Лк 24:32.
- ↑ Завръщане в Йерусалим: Лк 24:33.
- ↑ Добри новини: възкръснал Господ: Мк 16:13a; Лк 24:34-35.