© 2014 Фондация Урантия
| Документ 101. Истинската природа на религията |
Индекс
Множествена версия |
Документ 103. Действителността на религиозния опит |
102:0.1 ЗА НЕВЯРВАЩИЯ материалист човекът е само еволюционна случайност. Неговите надежди за продължаване на живота са плод на смъртното въображение; неговите страхове, любов, желания и убеждения са само реакция на случайни съчетания на някои безжизнени атоми на материята. Никаква проява на енергия или изражение на доверието няма да могат да го пренесат отвъд гроба. Благочестивият труд и въодушевяващият гений на най-добрите представители на човечеството са обречени на унищожение чрез смъртта — дългата и самотна нощ на вечното забвение и гибелта на душата. Неизразимото отчаяние е единствената награда на човека за живота му, преживян в труд под временното слънце на смъртното съществуване. Всеки нов ден бавно и вярно затяга примката на безжалостната съдба, която по решение на враждебната и безпощадна материална вселена ще бъде завършващо оскърбление на всичко прекрасно, благородно, възвишено и добродетелно в човешките желания[1].
102:0.2 Но пределът на човека в неговото вечно предназначение не е в това; такова видение е само вик на отчаяние на заблудилата се душа, отклонила се от пътя в духовен мрак, продължаваща своята борба пред лицето на механистичната софистика на материалната философия и ослепена от объркванията и изкривяванията, с които е изпълнено сложното знание. И цялата тази съдба на безизходността, цялата тази съдба на отчаянието завинаги се разсейва от едно смело усилие на вярата, произлизащо от най-скромното и необразовано от Божиите деца на Земята[2].
102:0.3 Тази спасителна вяра се ражда в човешкото сърце, когато нравственото съзнание на човека разбира, че човешките ценности могат да бъдат преобразувани в смъртен опит от материални в духовни, от човешки в божествени, от временни във вечни.
102:1.1 Превръщането на примитивното и еволюционно чувство за дълг на човека в по-високата и надеждна вяра във вечните реалности на откровението се обяснява с дейността на Настройчика на Съзнанието. За да може човекът да разбере пътя на вярата — път, водещ към висше постижение, неговото сърце трябва да жадува за съвършенство. Всеки човек, решил да изпълнява божествената воля, познава пътя на истината. Буквално вярно е: “Човешкото е нужно да го познаеш, за да го обикнеш, но божественото трябва да го обичаш, за да го познаеш[3].” Но честните колебания и искрени съмнения не са грях; такова отношение само задържа постепенното движение към придобиването на съвършенство. Детската доверчивост е ключът към царството на небесния възход, но прогресът като цяло зависи от енергичното проявление на твърдата и дълбока вяра на зрелия човек[4].
102:1.2 Научните доводи са основани на емпиричните факти на времето; религиозната вяра строи своите доводи от позицията на духовната програма на вечността. Истинската мъдрост ни убеждава да позволим на вярата чрез религиозна проницателност и духовна трансформация да направят за нас това, в което са безсилни знанията и разсъжденията.
102:1.3 Разкриването на истината на Урантия, обречена на изолация след бунта, твърде често се смесваше с изявленията на частични и преходни космологии. Истината остава неизменна от поколение на поколение, но съпътстващите учения за физическия свят се изменят от ден на ден, от година на година. Не следва да се омаловажава вечната истина само поради това, че тя се оказва в съседство с остарели идеи, засягащи материалния свят. Колкото повече научни факти знаете, толкова по-малка може да бъде вашата увереност; колкото по-религиозни ставате, толкова по-голяма става вашата убеденост.
102:1.4 Научната достоверност води своето начало изцяло от интелекта; религиозната убеденост изхожда от самите основи на цялата личност. Науката апелира към разбирането на ума; религията апелира към лоялността и предаността на тялото, разума и духа — към цялата личност.
102:1.5 Бог е толкова всецяло реален и абсолютен, че никой материален признак или демонстрация на така нареченото чудо не могат да служат като потвърждение на неговата реалност. Ние винаги ще Го познаваме затова, защото Му се доверяваме и нашата вяра в Него е изцяло основана на нашето лично участие в божествените проявления на неговата безкрайна реалност.
102:1.6 Вътрешният Настройчик на Съзнанието неизбежно пробужда в душата на човека истинската и търсеща жажда за съвършенство заедно с ненаситно любопитство, което може адекватно да се удовлетвори само в общуване с Бога — божествения Източник на този Настройчик. Жадуващата човешка душа не е съгласна на по-малко от лично познаване на живия Бог. Бог може да бъде колкото искате по-голям от висшата и съвършена нравствена личност, но за нашата ненаситна и крайна представа Той не може да бъде нещо по-малко.
102:2.1 Наблюдателните умове и проницателните души ще познаят религията, срещайки я в живота на своите ближни. Религията не изисква определение; ние всички знаем нейните социални, интелектуални, нравствени и духовни плодове. И всичко това произлиза от факта, че религията е достояние на човечеството; тя не е плод на културата. Разбира се, субективната представа за религията продължава да запазва човешки черти, изпълнена с кабалата на невежеството, робската зависимост от суеверията, лъжите на софистиката и заблужденията на лъжливата философия.
102:2.2 Една от характерните особености на истинската религиозна убеденост се заключава в това, че независимо от абсолютността на утвърдената и непоколебима позиция духът на нейното изражение е толкова сдържан и умерен, че тя никога няма да остави ни най-малкото впечатление за самоувереност или егоистична екзалтация. Мъдростта на религиозния опит е парадоксална с това, че тя недвусмислено е рожба и на човека, и на Настройчика. Религиозната сила не е продукт на лични привилегии на индивида, а следствие от възвишеното партньорство на човека и вечния източник на всяка мъдрост. Затова думите и действията на истинската и честна религия стават непреодолим авторитет за всички просветени смъртни.
102:2.3 Факторите на религиозния опит лошо се поддават на определение и анализ, но не е трудно да забележимо, че хората, за които религията е станала втора природа, живеят и действат така, сякаш се намират в присъствието на Вечния. Вярващите хора реагират на този временен живот така, сякаш безсмъртието вече се намира в пределите на тяхната власт. В живота на такива смъртни има здрава самобитност и спонтанност на изражението, завинаги отделяща ги от техните събратя, които са попили в себе си само мъдростта на света. Създава се впечатлението, че вярващите успешно се освобождават от изнурителното бързане и мъчителния стрес, с които се съпровождат злополучията, присъщи на скоротечните потоци на времето; устойчивостта на тяхната личност и спокойствието на характера са необясними за законите на физиологията, психологията и социологията.
102:2.4 Времето е постоянен фактор в придобиването на знания; даровете на религията са достъпни веднага, независимо от важността на растежа в благодат — явния прогрес във всички аспекти на религиозния опит. Знанието е вечно търсене; вие винаги научавате нещо ново, но сте неспособни някога да стигнете до пълно знание на абсолютната истина. Единствено само знанието не дава абсолютна увереност — само все по-голяма вероятност за приближение; но духовно озарената религиозна душа знае, при това знае сега[5]. И при все това тази най-дълбока и положителна увереност не довежда до това, здравомислещият вярващ да започне да проявява по-малки интереси към излитанията и паданията по пътя на развитието на човешката мъдрост, материалната страна на която се ограничава с постиженията на бавно прогресираща наука.
102:2.5 Даже научните открития не са истински реални в емпиричното съзнание на човека, докато не им бъде дадено обяснение и не бъде открита тяхната взаимовръзка, докато техните съществени факти не станат действително значение благодарение на включването в мисловните потоци на разума. Смъртният човек гледа даже на своето физическо обкръжение от нивото на разума, в перспективата на психологическото възприятие. Затова не е удивително, че предлагайки изключително цялостно тълкуване на вселената, човек се стреми да отъждестви това енергийно единство на своята наука с духовното единство на своя религиозен опит. Разумът е единство; смъртното създание съществува на нивото на разума и възприема вселенските реалности през призмата на умствените си способности. Гледната точка на разума не разкрива екзистенциалното единство на източника на реалността — Първия Източник и Център, но тя е способна да предаде и някога ще предаде на човека емпиричния синтез на енергията, разума и духа като Висшето Същество. Но разумът никога няма да се сдобие с успех в това обединение на разнообразните проявления на реалността, не притежавайки ясно съзнание за материалните неща, интелектуалните значения и духовните ценности; само в хармония с триединството на функционалната реалност има единство и само в единството има лично удовлетворение от реализацията на космическото постоянство и последователност.
102:2.6 В човешкия опит единството най-добре се изразява във философията. И макар че плътта на философската мисъл трябва винаги да се основава на материалните факти, душата и енергията на истината на истинските движещи сили на философията е духовна проницателност на смъртните.
102:2.7 По своята природа еволюционният човек не намира удоволствия в упорития труд. За да не изостава жизненият опит на човека от настойчивите изисквания и подбуди на растящия религиозен опит, е необходима постоянна активност в областта на духовния растеж, интелектуалното развитие, разширяването на фактическите знания и социалното служене. Истинската религия е невъзможна отделно от високата активност на личността. Затова най-ленивите хора често бягат от строгостта на истинската религиозна дейност с помощта на изкусна самозаблуда, стремейки се да намерят убежище в лъжливото укритие на стереотипните доктрини и догми. Но истинската религия е жива. Интелектуалното закостеняване на религиозните концепции е равносилно на духовна смърт. Вие сте неспособни да си съставите представа за религията без идеи, но когато религията се свежда само до идеи, тя престава да бъде религия и става само разновидност на човешката философия.
102:2.8 Има и други типове неустойчиви и недисциплинирани души, готови да използват сантименталните религиозни идеи за бягство от дразнещите изисквания на живота. Когато някои нерешителни и покорни смъртни се опитват да се избавят от непоносимия гнет на еволюционния живот, на тях им се струва, че религията — такава, каквато я виждат те, предлага най-близкото убежище, най-краткия път за спасение. Но мисията на религията се заключава в това, да подготви човека за смело и даже героично противостоене на превратностите на живота. Религията е висше дарование на еволюционния човек — единственото, което му позволява да живее и “да бъде твърд, сякаш виждайки Този, Който е невидим”[6]. Що се отнася до мистицизма, то той често бива сходен с оттегляне от живота и се приема от тези хора, на които не е по душа по-трудоемката религиозна дейност, присъща на открития религиозен живот в общуването с хората. Истинската религия трябва да действа. Поведението ще бъде следствие на религията, когато човекът действително я овладее, или по-точно, когато на религията бъде позволено да овладее човека. Религията никога няма да се удовлетвори само с едното разсъждение или пасивното чувстване.
102:2.9 Ние не си затваряме очите пред факта, че религията често пъти действа неразумно, даже не религиозно, но тя действа. Религиозните заблуждения водеха до кървави преследвания, но от памтивека религията се отличаваше с дейност; тя е активна!
102:3.1 Непълноценността на интелекта или оскъдността на образованието са неизбежно препятствие за високите религиозни постижения, тъй като толкова мизерно духовно обкръжение лишава религията от нейния главен канал за философско съприкосновение със света на научното знание. Интелектуалните фактори на религията са важни, но тяхното прекомерно развитие е не по-малък ограничаващ и сдържащ фактор. Религията трябва постоянно да се труди в условията на един принудителен парадокс: необходимостта от ефективно използване на мисълта, в същото време съмнявайки се в духовната полза от всяко мислене.
102:3.2 Религиозните спекулации са неизбежни, но винаги пагубни; спекулацията неизменно фалшифицира своя обект. Спекулацията се стреми да превърне религията в нещо материално или хуманистично и така, по пътя на прякото вмешателство в ясността на логическите мисли, косвено принуждава религията да се представи като функция на временния свят — същия този свят, на който тя трябва да служи като вечно противопоставяне. Затова религията винаги ще се характеризира с парадокси, причината за които се заключава в отсъствието на емпирична връзка между материалните и духовни нива на вселената — моронтийните мота, свръхфилософската възприемчивост и разпознаването на истината и усещането на единство.
102:3.3 Материалните чувства — човешките емоции, водят непосредствено към мирни действия, егоистични актове. Религиозната проницателност, духовните мотивации водят непосредствено към религиозни действия — безкористни актове на социалното служене и алтруистичното човеколюбие.
102:3.4 Религиозната страст е неутолимо търсене на божествена реалност. Религиозният опит е осъзнаването на това, че си придобил Бога. А когато човек действително намери Бога, душата му се препълва с толкова неописуемия и неудържим възторг на откриването, че го овладява потребност от любвеобилно служене и общуване със своите по-малко просветлени събратя — не за да разказва, че е открил Бога, а за да излее над тях препълващата душата му вечна добродетел, да оживи и облагороди с нея своите ближни. Неподправената религия води до разширяване на социалното служене.
102:3.5 Науката, знанието води до фактическо осъзнаване; религията, опитът води към ценностно осъзнаване; философията, мъдростта води към координирано осъзнаване; откровението (заменящо моронтийните мота) води към осъзнаването на истинската реалност; координацията на съзнанието, отразяващо факти, ценности и истинска реалност, е осъзнаването на реалността на личността, максималността на битието, заедно с вярата във възможността за оцеляване на дадената конкретна личност.
102:3.6 Знанието води до разделение на хората, пораждайки социални слоеве и касти. Религията води към служене на хората, създавайки етика и алтруизъм. Мъдростта води към по-високо и успешно съдружие както на идеи, така и на хора. Откровението освобождава хората и им помага да застанат на пътя на вечния подвиг.
102:3.7 Науката класифицира хората, религията обича хората — такива като вас; мъдростта различава хората по достойнство, откровението прославя човека и разкрива неговата способност да бъде партньор на Бога.
102:3.8 Науката напразно се опитва да създаде братство на културата; религията поражда братството на духа. Философията се стреми към братството на мъдростта; откровението изобразява вечното братство — Райския Корпус на Завършилите.
102:3.9 Знанията пораждат гордост от факта на личността; мъдростта е осъзнаване на значението на личността; религията е опит за познаване на ценността на личността; откровението е увереността в запазването на личността след смъртта.
102:3.10 Науката се опитва да идентифицира, анализира и класифицира отделните части на безкрайния космос. Религията обхваща идеята за цялото, целия космос. Философията се опитва да свърже материалните части на науката с постиганата от духа концепция за цялото. Там, където такъв опит е недостъпен за философията, откровението се сдобива с успех, потвърждавайки, че космическият кръг е всеобщ и вечен, абсолютен и безкраен. Следователно този космос на Безкрайния АЗ СЪМ е безпределен, безграничен и всеобхватен — извънвремеви, извънпространствен и безусловен[7]. И ние свидетелстваме, че Безкрайното АЗ СЪМ е и Бащата на Михаил Небадонски, и Богът на човешкото спасение.
102:3.11 Науката показва Божеството като факт; философията представя идеята за Абсолюта; религията вижда Бога като любяща духовна личност. Откровението потвърждава единството и факта на Божеството, идеите за Абсолюта и духовната личност на Бога и освен това представлява тази концепция в качеството на нашия Баща — всеобщия факт на съществуването, вечните идеи на разума и безкрайния дух на живота.
102:3.12 Стремежът към знания е наука; стремежът към мъдрост е философия; любовта към Бога е религия; жаждата за истина е откровение. Но именно вътрешният Настройчик на Съзнанието съединява в човека чувството за реалност с духовното вникване в космоса.
102:3.13 В науката идеята предшества нейното осъзнато изражение; в религията, опитът за осъзнаване предшества изразяването на идеята. Съществува огромно различие между еволюционната воля да вярваш и творението на просветения ум, религиозната проницателност и откровение — волята, която вярва.
102:3.14 В процеса на еволюцията религията често води човека към създаване на собствени представи за Бога; откровението демонстрира феномена на Бога, развиващ самия човек, докато в земния живот на Христос Михаил ние виждаме феномена на Бога, разкриващ Себе Си на човека. Еволюцията се стреми да направи Бога човекоподобен; откровението се стреми да направи човека Богоподобен.
102:3.15 Науката бива удовлетворявана само от първопричини, религията — от върховна личност, философията — от единство. Откровението утвърждава единството и благотворността и на трите. Вечната реалност е благо за вселената, а не лъжливи временни представи за пространственото зло. В духовния опит на всички личности е извечна истината за това, че реалното е доброто и че доброто е реалното.
102:4.1 Благодарение на присъствието във вашия разум на Настройчика на Съзнанието познаването на разума на Бога за вас не е по-голяма тайна, отколкото осъзнаването на своята способност да се познае всеки друг разум — човешки или свръхчовешки. В религията и общественото съзнание има обща черта — те се основават върху осъзнаване на съществуването на други интелекти. Методът, с помощта на който сте способни да възприемете нечия идея като ваша собствена, е същият този метод, с помощта на който можете да “позволите на разума, който е бил в Христа, да бъде също така и във вас”[8].
102:4.2 Какво е човешкият опит? Това е просто взаимодействие между активното и питащо “аз” и всяка друга активна и външна реалност. Голямата част от опита се определя от дълбочината на представите и мярката за всеобхватност на възприятието на реалностите на външния свят. Движението на опита е равно по сила на изчакващото въображение и остротата на сензорното откритие на външните качества на възприемаемата реалност. Фактът на опита е открит в самосъзнанието и в наличието на други реалии — други неща, други разуми и други духове.
102:4.3 Още на най-ранния етап човекът осъзнава, че не е самотен в света или във вселената. В него се изработва естествено спонтанно самосъзнание за съществуването и на други интелекти в средата, окръжаваща неговото собствено “аз”. Вярата преобразува този естествен опит в религия, във възприемане на Бога като реалност — източник, същност и цел, на друга разумност. Но такова познаване на Бога винаги и извечно е реалност на личния опит. Ако Бог не беше личност, той нямаше да може да стане жива част от реалния религиозен опит на човешката личност.
102:4.4 Елементът на заблуждение, присъстващ в религиозния опит на човека, е право пропорционален на съдържанието в него на материализъм, оскверняващ духовната концепция за Всеобщия Баща. Преддуховното придвижване на човека във вселената се заключава в опита за освобождаване на себе си от такива погрешни идеи за същността на Бога и за реалността на чистия и истински дух. Божеството е нещо повече от духа, но духовният подход е единствено възможен за възходящия човек.
102:4.5 Молитвата действително е част от религиозния опит, но съвременните религии ù отделят твърде много внимание, при това нерядко забравяйки за по-същественото общуване — поклонението. Поклонението задълбочава и разширява способността на разума за рефлексия. Молитвата може да обогати живота, но именно поклонението озарява съдбата.
102:4.6 Богооткровената религия представлява обединяващия елемент на човешкото битие. Откровението обединява историята, координира геологията, астрономията, физиката, химията, биологията, социологията и психологията. Духовният опит е истинската душа на човешкия космос.
102:5.1 Макар че установяването на факта на вярването не е еквивалентно на установяването на факта за това, което е обект на вярването, при все това еволюционното развитие на примитивния живот до статута на личността действително демонстрира факта на изначалното съществуване на потенциала на личността. Във времевите вселени потенциалното винаги превъзхожда актуалното. В еволюиращия космос потенциално е това, което трябва да бъде, а това, което трябва да бъде, е постепенното разкриване на целенасочените повели на Божеството.
102:5.2 Същата тази целенасочена върховност се проявява в развиващата се в човешкия разум способност за формиране и възприемане на идеите — превръщане на примитивния животински страх във все по-благоговейно отношение към Бога и все по-дълбок трепет пред вселената. При първобитния човек религиозният страх превъзхождаше вярата и господстващото положение на потенциалните същности на духа по отношение на актуалните същности на разума се проявява тогава, когато този малодушен страх се преобразува в жива вяра — вяра в духовните реалности.
102:5.3 Психологизацията е приложима към еволюционната религия, но не към духовната по своята природа религия на личния опит. Човешкият морал е способен да признава ценности, но само религията може да запази, възвиси и одухотвори такива ценности. Но независимо от подобни действия религията е нещо повече от имащ емоционален характер морал. Религията се отнася към морала така, както любовта към дълга, както синовството към служенето, както същността към субстанцията. Моралът разкрива един всемогъщ Извършител — Божество, на Което служат; религията разкрива един любвеобилен Баща — Бога, на Когото се покланят и Когото обичат. Това е така, защото духовната потенциалност на религията преобладава над актуалността на дълга на еволюционния морал.
102:6.1 Философското унищожаване на религиозния страх и постоянният прогрес на науката в огромна степен спомагат за отмирането на лъжливите богове; и макар че такива загуби от измислените от човека божества могат за известно време да затъмнят духовния взор, те унищожават това невежество и суеверие, които в течение на толкова дълго време скриваха образа на живия Бог на вечна любов. Отношението между създанието и Създателя е жив опит, динамична религиозна вяра, неподдаваща се на точно определение. Да бъде изолирана част от живота и да бъде наречена тя религия, означава да бъде разрушен животът и да бъде изкривена религията. Именно затова Богът на поклонението изисква или пълна преданост, или никаква.
102:6.2 Боговете на примитивните хора бяха само техни собствени сенки; живият Бог е божествената светлина, временните прекъсвания на която образуват извънпространствените сенки на цялото творение.
102:6.3 Религиозният човек на философското постигане вярва в личностния Бог на личното спасение — нещо повече от реалност, ценност, ниво на постижение, възвишен процес, преобразуване, пространствено-времеви предел, идеализация, персонализацията на енергията, същността на гравитацията, човешка проекция, идеализацията на "аз”-а, природния стремеж нагоре, склонността към добродетели, постъпателното движение на еволюцията или съвършената хипотеза. Религиозният човек вярва в Бога на любовта[9]. Любовта е същността на религията и източникът на високоразвитата цивилизация.
102:6.4 В религиозния опит на индивида вярата преобразува философския Бог на възможностите в спасителния Бога на увереността. Скептицизмът може да отправя предизвикателства към теологичните теории, но увереността в надеждността на личния опит укрепва истинността на това вероучение, което е прераснало във вяра.
102:6.5 Убеденото отношение към Бога може да бъде резултат от разумна аргументация, но индивидът познава Бога само чрез вярата, чрез личния опит. В много от това, което се отнася до живота, е необходимо да се отчита и възможността, но влизайки в съприкосновение с космическата реалност, може да се усети увереност, когато такива значения и ценности се постигат с жива вяра. Позналата Бога душа има смелостта да каже “аз знам”, даже ако невярващият се съмнява в това знание за Бога, отричайки такава увереност поради това, че тя не до край се подкрепя от интелектуалната логика. На всеки такъв съмняващ се вярващ може само да се отговори: “Ти откъде знаеш, че аз не знам?”
102:6.6 Макар че разумът винаги може да се усъмни във вярата, вярата винаги може да допълни и разума, и логиката. Разумът създава вероятност, която вярата е способна да трансформира в нравствена увереност и даже в духовен опит. Бог е първата истина и последният факт, затова цялата истина произлиза от Него, докато всички факти съществуват по отношение на Него. Бог е абсолютната истина. Можеш да познаеш Бога като истина, но за да разбереш — да обясниш Бога, е необходимо да изучиш факта на вселената на вселените. Само живата вяра е способна да прекоси огромната пропаст между опита на истината на Бога и невежеството по отношение на факта на Бога. Само единият разум е неспособен да постигне хармония между безкрайната истина и вселенския факт.
102:6.7 Вярването може да бъде неспособно да се бори с нерешителността и да се справя със страха, но вярата неизменно удържа победа над съмнението, тъй като тя винаги е и положителна, и жива. Положителното винаги притежава предимство пред отрицателното, истината — пред заблуждението, опитът — пред теорията, духовните реалности — пред изолираните факти на времето и пространството. Убедителното свидетелство за тази духовна увереност са социалните плодове на духа — истинският духовен опит на вярващите хора. Иисус каза: “Ако се обичате един друг, както ви обичам Аз, то всеки ще знае, че вие сте Мои ученици[10].”
102:6.8 За науката Бог е възможност, за психологията — желателност, за философията — вероятност, за религията — увереност, действителност на религиозния опит. Разумът изисква философията, неспособна да намери Бога на вероятността, да се отнася с голямо уважение към тази религиозна вяра, която е способна да намери и намира Бога на увереността. Науката също не следва да пренебрегва религиозния опит на това основание, че той се строи върху доверчивост — поне дотогава, докато тя продължава да изхожда от предположението, че интелектуалните и философски дарования на човека се предшестват от дълъг ред намаляващи интелектуални способности, започвайки с примитивния живот, изцяло лишен от някакво мислене и чувства.
102:6.9 Фактите на еволюцията не следва да се противопоставят на истината, заключваща се в реалността на увереността, която се ражда в духовния опит на религиозния живот на богопозналия смъртен. Разумният човек е длъжен да престане да разсъждава като дете и да се опита да се обърне към последователната логика на възрастните хора — логика, която допуска представа за истината наред с наблюдаването на факта. Научният материализъм доказа своята несъстоятелност, тъй като всеки път, сблъсквайки се с периодично възникващото вселенско явление, той повтаря своите обикновени възражения, смятайки това, което бива признавано за висшестоящо, като следствие на това, което бива признавано за по-долу стоящо. Последователността изисква признаване на целенасочена дейност на Създателя.
102:6.10 Органичната еволюция е факт; целенасочената, или постепенна, еволюция е истина, правеща състоятелни противоречивите феномени на възходящите постижения на еволюцията. Колкото по-високо стига всеки ученик в своята наука, толкова повече той ще се отказва от теорията на материалистичния факт в полза на космическата истина за преобладаването на Висшия Разум. Материализмът понижава цената на човешкия живот; евангелието на Иисус в огромна степен възвисява и божествено възвеличава всеки смъртен. Смъртното съществуване следва да се представя като очарователен опит от осъзнаването на тази реалност, която се заключава в срещата между възходящото човешко начало и низходящото и спасително божествено начало.
102:7.1 Бидейки самосъществуващ, Всеобщият Баща е също така и самотълкуващ; Той действително живее във всеки разумен смъртен. Но вие не можете да бъдете уверени в съществуването на Бога, докато не Го познаете; синовството е единственият опит, който прави бащинството несъмнено. Вселената повсеместно се изменя. Една изменящата се вселена е зависима вселена; такова творение не може да бъде нито окончателно, нито абсолютно. Една крайна вселена изцяло зависи от Пределното и Абсолютното. Бог и вселената не са идентични: едното е причина, другото — следствие. Причината е абсолютна, безкрайна, вечна и неизменна; следствието е пространствено-времево и трансцендентално, но вечно изменящо се, вечно растящо.
102:7.2 Бог е единственият самопричинен факт в цялата вселена. В Него е отгатването на последователността, плана и предназначението на цялото творение на неща и същества. Повсеместно изменящата се вселена се регулира и стабилизира от абсолютно неизменни закони — навиците на неизменния Бог. Фактът на Бога — божественият закон, е постоянен; истината за Бога — Неговата връзка с вселените, е относително откровение, постоянно приспособявано към непрекъснато развиващата се вселена.
102:7.3 Тези, които биха искали да измислят религия без Бог, приличат на хората, желаещи да събират плодове без дървета, да имат деца в отсъствие на родители. Следствие без причина е невъзможно; безпричинно е само АЗ СЪМ. Фактът на религиозния опит предполага Бог и такъв Бог на личния опит трябва да бъде личностно Божество. Вие не можете да се молите на химическа формула, да умолявате математическо уравнение, да се покланяте на хипотеза, да се облягате на постулат, да общувате с процес, да служите на абстракции или нежно да дружите със закон.
102:7.4 Разбира се, много явно религиозни черти могат да имат нерелигиозни корени. Човек може с разума си да отрича Бога и да бъде морално добродетелен, предан, да почита родителите си, да бъде честен и даже идеалистичен. Човекът е способен да прояви в своята дълбочинно-духовна основа множество чисто хуманистични качества и така, явно, да докаже истинността на своите твърдения, представени в защита на безбожната религия, но такъв опит е лишен от спасителни ценности — познаване на Бога и възход към Него. Такъв смъртен опит донася само социални, а не духовни плодове. Присадката определя същността на плода независимо от това, че жизнените сокове постъпват от корените на изначалните божествени способности както на разума, така и на духа.
102:7.5 Интелектуалният признак на религията е увереността, философската характеристика — последователността, социалните плодове са любовта и служенето[11].
102:7.6 Позналият Бога индивид не е този, който е сляп за трудностите или който не мисли за последствията, стоящи на пътя на откриването на Бога в лабиринта на суеверията, традициите и материалистичните тенденции на съвременността. Той се сблъсква с всички тези неблагоприятни обстоятелства, но удържа над тях победа, преодолява ги с помощта на живата вяра, и независимо от тях постига висотите на духовния опит. Но много хора, притежаващи вътрешна увереност в Бога, действително се боят да заявят за своето чувство на увереност поради многобройността и хитростта на тези, които събират възражения и преувеличават трудностите, свързани с вярата в Бога. За да се търсят недостатъци, да се задават въпроси или да се изтъкват възражения, не се изисква голям ум. Но наистина блестящ ум е нужен, за да отговори на тези въпроси и да разрешава подобни трудности; вярата определено е най-прекрасният метод за разрешаване на всякакви повърхностни спорове.
102:7.7 Ако науката, философията или социологията са готови да прибегнат към догматизъм в спора с пророците на истинската религия, то позналите Бога хора са длъжни да отговорят на такова необосновано доктринерство с помощта на този по-прозорлив догматизъм, който се ражда от несъмнеността на личния духовен опит. “Аз зная какво съм изпитал, защото съм син на АЗ СЪМ.” Ако на личния опит на вярващия противостои догма, то този син на вярата в емпирично познаваемия Баща може да отговори с тази неопровержима догма — изявлението за това, че той е свързан с Всеобщия Баща чрез синовство.
102:7.8 Последователно догматична може да бъде само безусловната реалност, само Абсолютът. Този, който застава на пътя на последователния догматизъм, рано или късно трябва да се окаже във властта на Абсолюта на енергията, Всеобщността на истината и Безкрайността на любовта.
102:7.9 Ако тези, които се придържат към нерелигиозен подход и космическа реалност, си позволяват да оспорват несъмнеността на вярата въз основа на нейната недоказаност, то притежаващият духовен опит човек може по същия начин да се обърне към догматичното възражение против фактите на науката и убежденията на философията, позовавайки се на това, че те също не са доказани; и те са такива емпирични явления в съзнанието на учения или философа.
102:7.10 От всички видове вселенски опит ние можем да бъдем повече от всичко уверени в Бога — най-неизбежното от всички присъствия, най-реалният от всички факти, най-живата от всички истини, най-любящият от всички приятели и най-божествената от всички ценности.
102:8.1 Най-висшето доказателство за реалността и ефективноста на религията се заключава във факта на човешкия опит, а именно в това, че плашливият и подозрителен по природа човек, от раждането си надарен със силен инстинкт за самосъхранение и жадуващ спасение след смъртта, е готов напълно да се довери на своите най-дълбоки интереси по отношение на настоящата и бъдеща опека и ръководство на тази сила и същество, което в своята вяра той назовава Бог. В това се заключава най-важната истина на всяка религия. Що се отнася до изискванията, предявявани от тази сила или същество към човека в отговор на загрижеността и окончателното спасение, то няма две религии, които да се придържат към еднакви възгледи; фактически всички те в една или друга степен се различават в мненията си.
102:8.2 Оценявайки статута на всяка религия по еволюционната стълбица, най-добрият критерий за нея могат да бъдат нейните нравствени възгледи и етически норми. Колкото по-висш е типът религия, толкова по-голямо е взаимното поощрение, от една страна, от религията и, от друга — от постоянно усъвършенстващия се социален морал и етическа култура. Ние не можем да съдим за религията по състоянието на съпътстващата я цивилизация; по-верен път за оценка на истинската природа на цивилизацията е да се погледне на нея през призмата на чистотата и благородството на нейната религия. Много от най-забележителните религиозни учители бяха практически неграмотни. Мъдростта на света не е задължителна за спасителната вяра във вечните реалности.
102:8.3 Различията между религиите на разни епохи изцяло се определят от това, че хората различно разбират реалността и нееднакво възприемат нравствените ценности, етическите отношения и духовните реалности.
102:8.4 Етиката е вечното социално или расово огледало, достоверно отразяващо иначе незабележимия, по принцип вътрешен духовен и религиозен прогрес. Човекът винаги мислеше за Бога, ползвайки се от най-добрите известни му категории — своите най-дълбоки идеи и най-висши идеали. Даже историческата религия създаваше свои концепции за Бога и върху основата на най-висшите признати ценности. Всяко разумно създание нарича Бога най-добрата и най-висшата известна му същност.
102:8.5 Всеки път, когато религията се свеждаше до разсъдъчни категории и интелектуално изражение, тя си позволяваше да критикува цивилизацията и еволюционния прогрес, оценявайки ги в съответствие със своите собствени критерии за етическа култура и морален прогрес.
102:8.6 Макар че личната религия предшества еволюцията на човешкия морал, налага се да признаем, че институционалната религия неизменно изоставаше от постепенно изменящите се нрави на човешките раси. Организираната религия доказа своята консервативна мудност. Пророците обикновено водеха хората напред по пътя на религиозното развитие; теолозите обикновено ги задържаха. Предвид това, че религията е свързана с вътрешния или личен опит, тя е неспособна да изпревари съществено интелектуалната еволюция на расите.
102:8.7 Но религията никога не се подобрява с обръщането към така наречените чудеса, стремежът към които е връщане към примитивните религии на магиите. Истинската религия няма никакво отношение към мнимите чудеса и богооткровената религия никога не се позовава на чудеса в потвърждение на своите права. Религията винаги израства от личния опит и се опира на него. И вашата най-висша земна религия, животът на Иисус, беше именно такъв личен опит: човекът, смъртният човек, търсещ Бога и намиращ Го в цялата пълнота в течение на един кратък живот в плът, докато в този човешки опит се появи Бог, търсещ човека и намиращ го за пълно удовлетворение на съвършената душа, характеризирана от безкрайната върховност. И това е религия, макар най-висшата от религиите, и все пак разкрита във вселената Небадон — земният живот на Иисус от Назарет.
102:8.8 [Представено от Мелхиседек на Небадон.]
| Документ 101. Истинската природа на религията |
Индекс
Множествена версия |
Документ 103. Действителността на религиозния опит |