© 2014 Фондация Урантия
| Документ 100. Религията в опита на човека |
Индекс
Множествена версия |
Документ 102. Основите на религиозната вяра |
101:0.1 КАТО вид човешки опит религията обхваща и първобитното робство, на което еволюиращият дивак обрича своя страх, и възвишената прекрасна свобода, която носи вярата на цивилизованите смъртни, притежаващи висше съзнание за своя статут като деца на вечния Бог.
101:0.2 Религията е предшественица на развитите етика и нравственост, възникващи в процеса на постепенната социална еволюция. Но като такава религията не е чисто морално движение, макар че етическият и морален импулс на човешкото общество оказват огромно въздействие върху външното и социално проявление на религията. Религията винаги въодушевява еволюиращата човешка природа, но тя не е тайната на тази еволюция.
101:0.3 Религията — убедеността и вярата в личността, винаги тържествува над повърхностната и противоречива логика на отчаянието, породено от невярващия материален разум. Истинският и неподправен вътрешен глас, тази “истинска светлина, освещаваща всеки човек, който се появява в този свят”, действително съществува[1]. И това духовно ръководство се отличава от етическото подбуждане на човешкото съзнание. Чувството на религиозна увереност е нещо повече от емоционално чувство. Религиозната увереност излиза извън пределите на доводите на интелекта и даже на логиката на философията. Религията е вяра, доверие и увереност.
101:1.1 Истинската религия не е система на философско вероучение, към която може да се стигне по логически път и която може да се обоснове с естествени доказателства — тя не е и фантастичен и митичен опит на неописуемите екстатични чувства, достъпни само за романтичните привърженици на мистицизма. Религията не е продукт на рационални аргументации, но при поглед отвътре тя е напълно обоснована. Религията не е производна на логиката на човешката философия, но като нравствен опит тя е напълно логична. Религията е преживяване на божествеността в съзнанието на нравствено еволюиращото смъртно същество; тя изразява истинския опит на вечните реалности на времето, духовното удовлетворение на създанието още при живота му в плът.
101:1.2 Настройчикът на Съзнанието не разполага с някакъв особен механизъм, посредством който да достига до самоизражение; не съществува някаква мистична религиозна способност за възприемане или изразяване на религиозните чувства. Такъв опит става възможен благодарение на естествения предопределен механизъм на смъртния разум. И в това се заключава едно от обясненията на трудностите, с които се сблъсква Настройчикът при непосредствено общуване с материалния разум — мястото на неговото постоянно пребиваване.
101:1.3 Божественият дух установява връзка със смъртния човек не в сферата на чувствата или емоциите, а в областта на висшето и най-одухотворено мислене. Именно вашитем и сли, а не чувства, ви водят към Бога. Божествената същност може да се види само с очите на разума. Но този разум, който действително постига Бога, който слуша вътрешния Настройчик, е разум чист. “Без святост никой няма да види Господа[2].” Цялото това вътрешно духовно общуване се нарича духовна проницателност. Такъв религиозен опит е следствие от съвкупното влияние на разума на Настройчика и Духа на Истината, функциониращи и въздействащи в средата на идеи, идеали, прозрения и духовни стремежи на еволюиращите Божии синове.
101:1.4 Следователно религията живее и се развива не за сметка на зрението и чувствата, а за сметка на прозрението и вярата. Тя се заключава не в откриването на нови факти или в придобиване на уникален опит, а в откриването на нови и духовни значения на вече известни на човечеството факти. Висшият религиозен опит не зависи от предшестващото проявление на вярата, от следване на традициите и от подчинение на авторитета. Не е религия и пораждането на възвишени чувства и на чисто мистични преживявания. По-скоро тя представлява най-дълбокият действителен опит на духовно общуване с въздействащите върху човека духовни същности, пребиваващи в човешкия разум, и в тази степен, в която подобен опит е определим в термините на психологията, религията е просто опит за преживяване на реалността на вярата в Бога като реалността на такъв чисто личен опит.
101:1.5 Макар че религията не е продукт на рационалистически спекулации с материалната космология, тя при все това е резултат от всецяло умствено постижение, водещо началото си от опита на човешкия разум. Религията не се ражда нито от мистично съзерцание, нито от отделни размишления, макар че тя винаги остава в по-голяма или по-малка степен загадка, извечно неопределима и необяснима в термините на чисто интелектуалните обосновавания и философската логика. Бисерите на истинската религия се зараждат в областта на нравственото съзнание на човека и се проявяват в процеса на растежа на неговата духовна проницателност — тази способност на човешката личност, която се появява благодарение на присъствието на разкриващия Бога Настройчик на Съзнанието в жадуващия Бога смъртен разум.
101:1.6 Вярата обединява нравствената проницателност със способността съзнателно да се различават ценностите, а предшестващото по-рано еволюционно чувство за дълг завършва родословната истинска религия. С времето религиозният опит се проявява в известно осъзнаване на Бога и безспорната увереност в спасението на вярващата личност.
101:1.7 Както е видно, природата на религиозните стремежи и духовни подбуди не е такава, че да принуди човека само да желае да вярва в Бога; по-скоро тяхната същност и могъщество оставят в човека дълбоки следи — убеждението, че той би следвало да вярва в Бога. Чувството за еволюционен дълг и задълженията, появяващи се вследствие на озарението, което идва заедно с откровението, правят толкова дълбоко впечатление на нравствената природа на човека, че той окончателно постига това състояние на разума и това отношение на душата, при които достига до извода, че той няма право да не вярва в Бога. Накрая висшата и свръхфилософска мъдрост на такива просветени и дисциплинирани индивиди ги учи на това, че да се съмняваш в Бога или да не се доверяваш на Неговите добродетели би означавало да се окажеш неверен по отношение на най-реалната и най-дълбока същност, съдържаща се в човешкия разум и душа — неговия божествен Настройчик.
101:2.1 Действителността на религията като цяло се заключава в религиозния опит на обикновените разумни хора. И само в този смисъл религията може да се отнесе към областта на науката или психологията. Доказателството за това, че откровението е откровение, се заключава във все този факт на човешкия опит: в това, че откровението действително синтезира външното различие на естествените науки и религиозната теология в последователната и логична философия на вселената — съгласуваното и ненадминато обяснение както на науката, така и на религията, създаващо хармония на разума и удовлетворяващо духа, отговарящо в човешкия опит на тези въпроси на смъртния разум, чрез които той се стреми да узнае по какъв начин Безкрайното претворява своята воля и замисли в материята заедно с разума и съобразно с духа.
101:2.2 Аргументацията е метод на науката; вярата е метод на религията; логиката е изпробван метод на философията. Откровението компенсира отсъствието на моронтийна гледна точка, предоставяйки метод за достигането на единство в разбирането на реалността и отношенията на веществото и духа благодарение на посредничеството на разума. Истинското откровение никога не е за науката неестествено, за религията — необосновано, или за философията — алогично.
101:2.3 Опирайки се на научните изследвания, аргументацията може да доведе назад — чрез природата, към Първата Причина, но е нужна религиозна вяра, за да преобразува Първата Причина на науката в Бога на спасението; а за обосноваването на такава вяра и такава духовна проницателност се изисква също така и откровение.
101:2.4 Съществуват две основни причини за вярата в Бога, благоприятстващи човешкото спасение:
101:2.5 1. Човешкият опит, личната увереност, по някакъв начин регистрируемите надежда и доверие, пораждани от Настройчика на Съзнанието.
101:2.6 2. Откриването на истината — било то чрез непосредствено лично служене на Духа на Истината, чрез планетарно посвещение на божествените Синове или чрез писмени откровения.
101:2.7 Науката завършва своите търсения на причини в хипотезата за Първата Причина. Религията не се спира в своя порив към вярата дотогава, докато не придобие увереност в съществуването на Бога на спасението. Изтънченото научно изследване логически предполага реалността и съществуването на Абсолюта. Религията безрезервно вярва в съществуването и реалността на Бога, Който благоприятства спасението на личността. Това, което се оказва съвършено недостъпно за метафизиката и частично недостъпно за философията, е достъпно за религията — тя потвърждава, че Първата Причина в науката и Богът на спасението в религията са едно и също Божество.
101:2.8 Аргументацията служи като доказателство в науката, вярата е доказателство в религията, логиката — доказателство във философията, но откровението се потвърждава само в човешкия опит. Науката дава знания; религията дава щастие; философията дава единство; откровението потвърждава емпиричната съгласуваност на този триединен подход към вселенската реалност.
101:2.9 Съзерцаването на природата е способно да разкрие само Бога на природата, Бога на движението. В природата се откриват само вещество, движение и одушевеност — живот. При определени условия веществото, в съчетание с енергията, се проявява като живи форми, но докато естественият живот е непрекъснат като явление, той е съвършено мимолетен за индивидуалните форми. Природата не дава основание за логическа вяра в спасението на човешката личност. Религиозният човек, който намира Бога в природата, вече — и на първо място, е намерил такъв личен Бог в своята собствена душа.
101:2.10 Вярата разкрива Бога в душата. Откровението, заменящо в обикновения еволюционен свят моронтийната проницателност, позволява на човека да види в природата този Бог, Когото вярата показва в душата му. Така откровението успешно прокарва мостове между материалното и духовното, между съ зданието и Съ здателя, между човека и Бога.
101:2.11 Действително съ зерцанието на природата логически показва, че нея я управлява разумът, че тя се намира под наблюдение на живото съ щество, но това ни най-малко не разкрива удовлетворителен образ на личностния Бог. От друга страна, природата не открива нищо, което да позволи да се гледа на нея като на произведение на Бога на религията[3]. Бог е невъзможно да бъде намерен само чрез природата, но ако човек вече е намерил Бога, то изследването на природата напълно се съгласува с едно по-високо и по-духовно тълкуване на вселената.
101:2.12 Като епохално явление откровението е периодично; като личен човешки опит то е непрекъснато. Божествеността действа в личността на смъртния човек като Настройчика — дара на Отеца, в качеството на Духа на Истината — дара на Сина, и в качеството на Светия Дух — дара на Вселенския Дух, докато и трите тези свръхсмъртни дара се обединяват в емпиричната еволюция на човека в служене на Бога-Висшия.
101:2.13 Истинската религия е проникване в реалността — роденото във вяра дете със смъртно съзнание, а не просто интелектуален възход към някаква система от догматични доктрини. Истинската религия се заключава в опита на това, което “самият Дух потвърждава на нашия дух — че ние сме деца Божии”[4]. Религията се заключава не в теологични твърдения, а в духовно проникновение и възвишено доверие на душата.
101:2.14 Вашата най-дълбока същност — божественият Настройчик, пробужда във вас жажда към праведност, уверен стремеж към божествено съвършенство. Религията е осъзнаване във вярата на този вътрешен стремеж към постигането на божествеността; така се появяват това доверие и тази увереност на душата, които вие ще осъзнавате като път за спасение — метод за оцеляване на личността и на всички тези ценности, които вие смятате на истински и добродетелни.
101:2.15 Осъзнаването на религията никога не е зависело и никога няма да зависи от голямата образованост или изкусната логика. То се заключава в духовната проницателност и именно по силата на тази причина някои от най-великите религиозни учители и даже пророци демонстрираха толкова малко мирска мъдрост. Религиозната вяра в равна степен е достъпна както за образованите, така и за необразованите хора.
101:2.16 Религията винаги трябва да бъде свой собствен критик и съдия; нея е невъзможно да я научиш, още по-малко — да я разбереш отстрани. Единствената ви гаранция за личностния Бог е вашето собствено постижение на своята вяра в духовните същности, както и на свързания с тях опит. На никого от вашите ближни, притежаващи аналогичен опит, не са необходими доказателства за личността или реалността на Бога, докато в същото време за всички други хора, непритежаващи такава увереност в Бога, нито един от възможните доводи няма да е напълно убедителен.
101:2.17 Психологията действително може да се опита да изучи феномените на религиозните реакции на социалното обкръжение, но тя няма ни най-малка надежда някога да познае действителните вътрешни мотиви и въздействие на религията. Само теологията — област на вярата и метод на откровението, е способна на някаква разумна оценка на природата и съдържанието на религиозния опит.
101:3.1 Религията е толкова жизнеспособна, че се съхранява при отсъствие на знания. Тя продължава да живее независимо от привнасянето на погрешна космология и лъжливи философии; тя преживява даже хаоса на метафизиката. Във всички тези исторически превратности на религията в нея неизменно се запазва това, което е неотменимо от прогреса и оцеляването на човека: етичната съвест и нравственото съзнание.
101:3.2 Проницателността на вярата или духовната интуиция е способност, с която космическият разум, заедно с Настройчика на Съзнанието, дарява човека — дарът на Отеца. Духовният разум — интелектът на душите, е дарът на Светия Дух, дар от Съзидателния Дух — на човека. Духовната философия — мъдростта на реалностите на духа, се дарява от Духа на Истината, съвместен дар от посвещенческите Синове на човешките деца. Координацията и взаимовръзката на тези духовни способности образува духовната личност на човека в нейната потенциална съдба.
101:3.3 Именно тази духовна личност в примитивна и зачатъчна форма преживява естествената смърт на плътта, пребивавайки във владение на Настройчика. Тази сложна духовна същност в съвкупност с човешкия опит е способна, следвайки живия път, указан от божествените Синове (и намирайки се под опеката на Настройчика), да преживее разрушаването на материалната индивидуалност на разума и материята, когато такова временно партньорство на физическото и духовното се разтрогва при прекратяването на необходимото за живота движение.
101:3.4 Чрез религиозната вяра душата на човека разкрива себе си и демонстрира потенциалната божественост на своята формираща същност по характерен начин, който заставя смъртната личност да реагира на някои ситуации, мъчителни в интелектуално отношение и представляващи изпитания в социален план. Автентичната духовна вяра (истинско нравствено съзнание) се разкрива в това, че тя:
101:3.5 1. Подбужда етиката и нравите да се развиват независимо от неблагоприятните наследствени животински наклонности.
101:3.6 2. Поражда възвишеното доверие към добродетелността на Бога даже пред лицето на жестоки разочарования и съкрушителни поражения.
101:3.7 3. Генерира дълбоко мъжество и увереност независимо от враждебните природни обстоятелства и физическите бедствия.
101:3.8 4. Демонстрира непостижима уравновесеност и неизменно спокойствие независимо от трудно излечимите заболявания и даже острата физическа болка.
101:3.9 5. Демонстрира загадъчно спокойствие и самообладание независимо от лошото отношение и въпиющата несправедливост.
101:3.10 6. Запазва божествената вяра в окончателната победа независимо от жестокостта на привидно сляпата съдба и пълното безразличие на природните сили към човешкото благополучие.
101:3.11 7. Съхранява непоколебима вяра в Бога независимо от всякакви логически доказателства за противоположното и успешно противостои на всяка друга интелектуална софистика.
101:3.12 8. Продължава несъкрушимо да вярва в спасението на душата независимо от измамните учения на лъжливата наука и мнимите увещания на порочната философия.
101:3.13 9. Живее и тържествува независимо от съкрушаващия натиск на сложните и непропорционално развити цивилизации на съвременността.
101:3.14 10. Допринася за запазване на алтруизма независимо от човешкия егоизъм, социалните антагонизми, промишлената алчност и политическите грешки.
101:3.15 11. Целенасочено се придържа към възвишената вяра във вселенското единство и божественото ръководство независимо от смущаващото присъствие на злото и греха.
101:3.16 12. Продължава, независимо от всичко, да се покланя на Бога. Смее да заяви: “Даже ако Той ме убие, аз ще Му служа[5].”
101:3.17 Следователно ние можем да съдим за божествения дух или духове, пребиваващи в човека, по три феномена: първо, по неговия личен опит — религиозната вяра; второ, по откровението — лично и общочовешко; и трето, по удивителното проявление на тези необикновени и неестествени реакции на неговото материално обкръжение, илюстрация на което служат дванадесетте гореизложени вида духовно отношение в действителните, тежки условия на реалното човешко съществуване. Освен тях има и други.
101:3.18 Именно такава жизнетворяща и енергична дейност на вярата в областта на религията дава на смъртния човек правото да утвърждава, че религиозният опит — този увенчаващ човешката природа дар — е негово лично притежание и духовна реалност.
101:4.1 Предвид това, че вашият свят като правило не знае изворите — даже физическите извори, се оказа, че има смисъл от време на време да ви просвещаваме в областта на космологията. И това винаги е създавало неприятности за бъдещето. Законите на откровенията ограничаващо ни свързват със своята забрана за предаване на незаслужени и преждевременни знания. На всяка космология, представена като част от богооткровената религия, е съдено в най-кратък срок да остарее. Затова в бъдеще, запознавайки се с такова откровение, хората ще бъдат склонни да отхвърлят заключения в него елемент на неподправена религиозна истина поради грешки, открити при буквалното тълкуване на свързаната с такова откровение космология.
101:4.2 Човечеството трябва да разбере, че ние — тези, които вземаме участие в разкриването на истината — сме изключително ограничени от строгите инструкции на висшестоящите същества. Ние нямаме право да предвиждаме научните открития за хиляда години напред. Авторите на откровения са длъжни да се придържат към тези инструкции, които са част от съответния мандат. Ние не виждаме възможност да преодолеем тази трудност — нито сега, нито когато и да е в бъдещето. Макар историческите факти и религиозните истини в тази поредица откровения да остават в сила много векове, ние напълно си даваме сметка за това, че много от нашите изявления за физическите науки скоро ще се нуждаят от преразглеждане в съответствие с по-нататъшното развитие на науката и новите открития. Още сега ние предвиждаме тези нови разкрития, но на нас ни е забранено да включваме такива неизвестни на човека факти в материалите на откровенията. Следва с пълна степен на определеност да заявим, че откровенията не винаги са непременно инспирирани. Космологията на настоящите откровения не е инспирирана. Тя е ограничена с разрешението, получено от нас за координиране и систематизация на съвременните знания. Докато божествената или духовна проницателност е дар, човешката мъдрост трябва да еволюира.
101:4.3 Истината винаги е откровение: самооткровение, когато тя възниква в резултат на дейността на вътрешния Настройчик; епохално откровение, когато тя се претворява в действие от някаква небесна сила, група или личност.
101:4.4 В крайна сметка религията трябва да се оценява по нейните плодове — в съответствие с това, как и в каква степен тя демонстрира своето собствено неотменимо божествено съвършенство.
101:4.5 Истината може да бъде само относително свещена независимо от това, че откровението неизменно е духовно явление. Макар че изявленията, отнасящи се към космологията, никога не са инспирирани, такива откровения представляват огромна ценност, тъй като те, макар и временно, усъвършенстват знанието за сметка на следните фактори:
101:4.6 1. Отстраняване на объркванията благодарение на компетентното премахване на заблужденията.
101:4.7 2. Съгласуване на фактите и наблюденията — известни или такива, на които предстои да станат известни в най-близко бъдеще.
101:4.8 3. Възстановяване на важни изгубени сведения за епохални процеси от далечното минало.
101:4.9 4. Осигуряване на информация за запълване на най-важните празнини в знанията, които в останалите аспекти са придобити.
101:4.10 5. Представяне на космически сведения по такъв начин, който позволява да бъдат осветени духовните учения, съдържащи се в съпровождащото откровение.
101:5.1 Откровението е метод, който позволява да се икономисат безброй векове принудителен труд — извличане на придобиваните в процеса на духовното развитие истини и очистването им от грешките на еволюционното развитие.
101:5.2 Науката се занимава с факти, религията има отношение само към ценностите. С помощта на просветлената философия разумът се стреми да обедини значенията както на фактите, така и на ценностите, благодарение на което той стига до концепцията за всецяла реалност. Помнете, че науката е област от знанието, философията — сфера на мъдростта, а религията — област на опита на вярата. При все това религията съществува в две фази на проявление:
101:5.3 1. Еволюционна религия. Опитът на примитивно поклонение, религията, която е производна на разума.
101:5.4 2. Богооткровена религия. Вселенският светоглед, който е производен на духа; увереност и вяра в запазването на вечните реалности, в спасението на личността и в бъдещото придобиване на космическото Божество, чието предназначение е направило всичко това възможно. Богооткровената религия е част от вселенския план, който се заключава в това, че рано или късно на еволюционната религия е съдено да претърпи духовно разширение за сметка на откровение.
101:5.5 Както науката, така и религията започват с допускане на някои общоприети основи за логическа постройка. Затова философията също е длъжна да започне своя път с признаване на реалността на три неща:
101:5.6 1. Материалното тяло.
101:5.7 2. Свръхматериалния аспект на човека — душата или неговия вътрешен дух.
101:5.8 3. Човешкия разум — механизма на взаимообщуване и взаимовръзка на духа и материята, на областта на материалното и областта на духовното.
101:5.9 Учените събират факти, философите координират идеи, пророците извисяват идеали. Чувствата и емоциите са неизбежни спътници на религията, но те не са религия. Религията може да бъде чувстването на опита, но тя едва ли е опит на чувстването. Нито логиката (рационализирането), нито емоцията (чувството) са неотменима част от религиозния опит, макар че и двете могат да бъдат различно свързани с вярата при задълбочаване на духовното проникване в реалността, при което всичко това става в съответствие със статута и особеностите на темперамента на индивидуалния разум.
101:5.10 Еволюционната религия е творение на спомагателния дух на разума, отнасящо се към локалната вселена и отговарящо за създаването и развитието в еволюиращия човек на способност към поклонение. Такива примитивни религии имат непосредствено отношение към етиката и морала — чувството за човешки дълг. Те са основани на фундамента на съвестта и водят към стабилизиране на относително етични цивилизации.
101:5.11 Религиите, разкривани лично, се появяват при съдействието на посвещенческите духове, представляващи трите лица на Райската Троица, и те преди всичко са свързани с разпространението на истината. Еволюционната религия довежда до съзнанието на индивида идеята за личния дълг; богооткровената религия поставя все по-голям акцент върху любовта, златното правило.
101:5.12 Еволюционната религия е основана само на вярата. Откровението дава допълнителна увереност, защото то се опира на разширяването на излагането на истините, разкриващи божествеността и реалността, и също така на все по-ценното свидетелство за действителния опит, който се натрупва вследствие на практическия съюз между, еволюционната вяра и богооткровената истина. Такъв практически съюз на човешката вяра и божествената истина е признак на характера уверено вървящ към действителното придобиване на моронтийна личност.
101:5.13 Еволюционната религия дава само убедеността, произтичаща от вярата, и увереността, пораждана от съзнанието, богооткровената религия — в допълнение към убедеността на вярата — дава тази истина, която е присъща на живото емпирично познание на реалността на откровението. Третата степен в религията, или третата фаза в опита на религията, има отношение към моронтийното състояние, задълбоченото постижение на мота. Истините на богооткровената религия продължават да се разширяват според придвижването по моронтийния път; вие все по-дълбоко ще постигате истините, разкриващи висши ценности, божествени добродетели, вселенски отношения, вечни реалности и пределни цели.
101:5.14 С напредъка по моронтийния път увереността, пораждана от истината, все повече заменя със себе си увереността, произтичаща от вярата. Когато бъдете окончателно приети в действителния духовен свят, увереността, явяваща се следствие на чисто духовна проницателност, ще действа вместо вярата и истината — или по-скоро, заедно с тях, допълвайки тези предишни методи на придобиване на лична увереност и наслагвайки се върху тях.
101:6.1 Моронтийната фаза на богооткровената религия е свързана с опита за продължаване на живота и нейна огромна подбуда е постигането на духовно съвършенство. Тук влиза и висшият мотив на поклонение заедно с подбуждащия призив към разширяване на етическото служене. Моронтийната проницателност се изразява в постоянно растящо съзнание за Седмократния, Висшия и даже Пределния.
101:6.2 В течение на цялото натрупване на религиозен опит, започвайки с неговото най-древно зараждане на материално ниво и чак до времето на придобиване на пълен духовен статут, Настройчикът остава тайна на личното претворяване на реалноста на съществуването на Висшия; същият този Настройчик пази и тайните на вашата вяра в трансценденталното придобиване на Пределния. Емпиричната личност на еволюиращия човек, обединена със заключената в Настройчика същност на екзистенциалния Бог, създава потенциална възможност за завършване на висшето съществуване и по същността си е основа за свръхкрайното възникване на трансцендентална личност.
101:6.3 Нравствената воля включва решения, произтичащи от аргументирано знание, разширени от мъдрост и утвърдени от религиозна вяра. Такива решения са актове на нравствената природа и свидетелстват за съществуването на нравствена личност — предшественика на моронтийна личност и, в крайна сметка, на истински духовен статут.
101:6.4 Еволюционният тип знания е само натрупване на протоплазмен материал на паметта; той е най-примитивната форма на съзнание в създаденото същество. Мъдростта включва идеите, формулирани от използването на протоплазмената памет в процеса на асоциациите и рекомбинациите, и такива явления отличават човешкия разум от чисто животинския разум. Животните притежават знания, но само на човека е присъща мъдрост. Истината става достъпна на дарения с мъдрост индивид благодарение на посвещаването на такъв разум на духовните същности на Бащата и Синовете — Настройчика на Съзнанието и Духа на Истината.
101:6.5 По време на посвещението си на Урантия Христос Михаил се намираше под властта на еволюционната религия чак до своето кръщение. От момента на кръщението и чак до разпятието той продължаваше своя труд под обединеното начало на еволюционната и богооткровената религия. От утрото на своето възкресение и чак до своето възнесение той премина през многобройните фази на моронтийния живот, предназначени за преход на смъртните от света на материята в света на духа. След възнесението си Михаил постигна съвършенство в опита на Върховността — реализацията на Висшия; и бидейки единственото същество в Небадон, притежаващо неограничена способност за опитно постигане на реалността на Висшия, той веднага постигна висшия статут — положението на пълновластен управител в своята локална вселена и по отношение на нея.
101:6.6 Що се отнася до човека, то бъдещото сливане и произтичащото от това единство с вътрешния Настройчик — синтез на личността на човека със същността на Бога — го прави, в потенциал, жива частица от Бога-Висшия и дава на това някога смъртно същество вечно наследствено право за безкрайни стремежи към завършеност на вселенското служене на Висшия и заедно с Висшия.
101:6.7 Откровението учи човека, че за да започне грандиозното и увлекателно пътешествие в пространството с помощта на прогреса във времето, той следва отначало да организира знанията в идеи-решения; след това да поръча на мъдростта непрестанно да се труди над благородната задача да превръща абстрактните идеи във все по-практични, но при все това възвишени идеали — такива концепции, които са толкова разумни като идеите и толкова логични като идеалите, че Настройчикът се залавя за такова тяхно съчетание и одухотворяване, при което да може да ги асоциира крайният разум, и то да ги асоциира дотолкова, че да могат да станат действително човешко допълнение, готово, по такъв начин, за действието на Духа на Истината на Синовете — пространствено-времевите проявления на истините на Рая — всеобщата истина. Координацията на идеи-решения, логически идеали и божествени истини съставлява праведността на характера — предпоставката за допуск на смъртното същество в неизменно разширяващите се и все по-духовни реалности на моронтийните светове.
101:6.8 Ученията на Иисус станаха първата урантийска религия, в която хармоничното съчетание на знания, мъдрост, вяра, истина и любов се осъществи с такава всеобхватност, че позволи едновременно и изцяло да осигури временния покой, интелектуалната увереност, нравствената просветеност, философската устойчивост, етичната чувствителност, богосъзнанието и твърдата увереност в продължаването на личния живот. Вярата на Иисус посочи пътя към окончателното спасение на хората — към пределното постижение за смъртните във вселената, тъй като тя осигуряваше следното:
101:6.9 1. Спасение от материалните окови в личното претворяване на синовството по отношение на Бога, Който е Дух[6].
101:6.10 2. Спасение от интелектуалните връзки — човекът ще познае истината и истината е призвана да го направи свободен[7].
101:6.11 3. Спасение от духовната слепота — човешката реализация на братството между смъртните същества и свойственото на моронтийните същества осъзнаване на братството между всички вселенски създания; откриването на духовните реалности и разкриването на добродетелите на духовните ценности в помощта и служенето[8][9].
101:6.12 4. Спасение от непълнотите на “аз”-а посредством постигането на духовните нива на вселената и крайната реализация на хармонията на Хавона и съвършенството на Рая.
101:6.13 5. Спасение от “аз”-а: освобождаване от ограниченото самосъзнание чрез постигане на космическите нива на Висшия разум и за сметка на координация с постиженията на всички останали самосъзнаващи се същества.
101:6.14 6. Спасение от времето: достигането на вечен живот, нескончаемото движение напред в осъзнаването на Бога и служенето на Него[10].
101:6.15 7. Спасение от крайното: достигане на единство с Божеството във Висшия и чрез него, създаващо възможност за трансцендентално откритие на Пределния на постзавършителните нива на абсонитното.
101:6.16 Такова седмократно спасение е еквивалентно на завършеността и съвършенството на реализацията на пределния опит на Всеобщия Баща. И всичко това потенциално се съдържа в реалността на вярата, присъща на религиозния опит на човека. Това е възможно, защото вярата на Христа използваше и разкриваше реалности, излизащи даже извън рамките на пределното[11]. Вярата на Иисус се приближаваше към статута на вселенския Абсолют дотолкова, доколкото този феномен е възможен в еволюиращия пространствено-времеви космос.
101:6.17 Приемайки вярата на Иисус, смъртният човек е способен да предвкуси във времето реалностите на вечността. Иисус откри в човешкия опит Крайния Баща и неговите смъртни братя в плът могат, следвайки го, да придобият същия опит в откриването на Отеца. Даже в своя днешен статут те са способни да постигнат в този опит такова удовлетворение, каквото постигна Иисус в своя статут. След завършващото посвещение на Михаил във вселената Небадон се извърши актуализация на новите потенциали, един от които стана новата светлина, озарила пътя, водещ всички същества към Отеца — пътя, който могат да преодолеят даже смъртните от плът и кръв в течение на своя изначален живот на планетите на пространството[12]. Иисус беше и е новият жив път, заставайки на който, човек може да придобие божественото наследство, което ще му принадлежи, ако той само пожелае това[13]. Животът на Иисус е неизчерпаема демонстрация както на началата, така и на пределите на вероизповедния опит на човека — в това число на божествения човек.
101:7.1 Идеята е само теоретичен план за действие, докато положителното решение е утвърден план за действие. Стереотипът е план за действие, приет без утвърждаване. Този материал, от който се строи личната философия на религията, се извлича както от вътрешния, така и от външния опит на индивида. Социалният статут, икономическите условия, образователните възможности, нравствените течения, институционалните влияния, политическите събития, расовите тенденции и религиозните учения на съответното време и място — всичко това има значение при определяне личната философия на религията. Природният темперамент и интелектуални влечения също съществено влияят на типа религиозна философия. Професията, семейството и роднините — всичко това влияе на еволюцията на личните жизнени ценности.
101:7.2 Философията на религията произтича от основополагащия растеж на идеи и от емпиричния живот, при което и едното, и другото се модифицират от тенденцията за подражаване на партньорите. Основателността на философските изводи зависи от дълбокото, искрено и проницателно мислене в съчетание с възприемчивостта към значенията и точността на оценките. Моралните страхливци никога не постигат висотата на философската мисъл; за да се издигнат на нови нива на опита и да се опитат да изследват неизследваните области на интелектуалния живот, се изисква мъжество.
101:7.3 И веднага се появяват нови системи от ценности; по новому се определят принципите и нормите; преразглеждат се обичаите и идеалите; постига се някаква идея за Бога, която се съпровожда с разширяващи се представи за отношението към Него.
101:7.4 Огромното различие между религиозната и нерелигиозна философия на живота се заключава в природата и нивото на осъзнаване на ценностите, а също така и в това, което е обект на предано отношение. Съществуват четири фази в еволюцията на религиозната философия. Такъв опит може да стане чисто конформистки, подчиняващ се на традициите и властите. Или той може да се удовлетворява с незначителни постижения, достатъчни само за това, да осигури устойчивостта на всекидневното съществуване, и затова бързо се спира на това случайно ниво. Такива смъртни смятат, че всичко ще се нареди от само себе си. Третата група се издига до нивото на логическата интелектуалност, където обаче се спира в своето развитие вследствие на робската зависимост от културата. Наистина е обидно да се види как гигантският интелект здраво удържа жестоко надмощие над културната кабала. Толкова печално е да бъдат наблюдавани тези, които заменят своята зависимост от културата на материалистичните окови за това, което погрешно се нарича наука. Четвъртото ниво на философията постига свобода от всякакви обикновени и традиционни ограничения и се решава да мисли, действа и живее честно, предано, безстрашно и правдиво.
101:7.5 Пробен камък на всяка религиозна философия е нейната способност или неспособност да различава реалностите на материалния и духовния светове при едновременно осъзнаване на техните обединения в интелектуалните усилия и социалното служене. Благоразумната философия не смесва Божието с кесаревото[14]. Тя не признава като заместител на религията и естетическия култ, ако е основан само на чудеса.
101:7.6 Философията преобразува примитивната религия, която в значителна степен беше приказка, породена от съзнанието, в жив опит във възходящите ценности на космическите реалности.
101:8.1 Вярването достига нивото на вярата, когато започва да мотивира живота и да определя начина на живот. Приемането на едно учение за вярно не е вяра; това е само вярване. Точно така не са вяра и увереността или убедеността. Състоянието на разума достига нивото на вяра само тогава, когато тя оказва решаващо влияние върху начина на живот. Вярата е жив атрибут на неподправен личностен религиозен опит. Човекът вярва в истината, възхищава се от красотата и почита добродетелта, но не им се покланя; такова присъщо на спасителната вяра отношение е съсредоточено само върху Бога, Който е олицетворение на всички тези атрибути и безкрайно повече.
101:8.2 Вярването винаги е ограничаващо и свързващо; вярата — разширяваща и освобождаваща. Вярването задържа, вярата освобождава. Но живата религиозна вяра е нещо повече от съвкупност от благородни вярвания; тя е нещо повече от възвишена философска система: тя е жив опит, свързан с духовни значения, божествени идеали и висши ценности, тя е знание за Бога и служене на човека. Вярването може да стане принадлежност на групата, но вярата трябва да бъде лична. Теологичните вярвания могат да бъдат внушени на групата, но вярата може да се пробуди само в сърцето на индивидуалния вярващ.
101:8.3 Вярата фалшифицира оказаното ú доверие, когато си позволява да отрича реалността и да натрапва на своите привърженици измислено знание. Вярата става изменница, когато поощрява предателството на интелектуалната цялостност и принизява верността на висшите ценности и божествени идеали. Вярата никога не се отдръпва от необходимото решаване на проблемите на смъртния живот. Живата вяра не поощрява фанатизма, гоненията и нетолерантността.
101:8.4 Вярата никога не сковава творческото въображение; тя е свободна от неразумното и предвзето отношение към научните открития. Вярата вдъхва живот на религията и принуждава религиозния човек геройски да върви през живота, запазвайки вярност към златното правило. Пламенността на вярата се определя от знанията, а нейните усилия са прелюдията към възвишения покой.
101:9.1 Никакво религиозно откровение не може да се смята за автентично, ако не признава налаганите от етическите задължения изисквания, създадени и развити от предшестващата еволюционна религия. Откровението неизменно разширява етическия хоризонт на еволюционната религия и така неизменно разширява нравствените задължения на всички предишни откровения.
101:9.2 Когато вие събирате смелост да критикувате примитивната религия на човека (или религията на примитивния човек), следва да помните, че трябва да съдите за такива диваци и да оценявате техния религиозен опит в съответствие с тяхната просветеност и ниво на съзнание. Би било грешка да съдите за религиите на другите хора през призмата на своите собствени критерии за знания и истина.
101:9.3 Истинската религия е тази възвишена и дълбока увереност на душата, която настоятелно убеждава човека в погрешността на неверието в моронтийните реалности, съставящи неговите висши етически и нравствени представи, неговото висше тълкуване на най-големите ценности на живота и на най-дълбоките реалности на вселената. И такава религия е просто опит за подчиняване на интелектуалната привързаност към висшите повели на духовното съзнание.
101:9.4 Стремежът към прекрасното е част от религията само дотолкова, доколкото е етичен и в тази степен, в която той обогатява представата за нравственото. Изкуството е религиозно само тогава, когато е проникнато от цел, породена от висока духовна мотивация.
101:9.5 Просветленото духовно съзнание на цивилизования човек има отношение не толкова към някакво специфично интелектуално вярване или особен начин на живот, колкото към откриването на истината на живота, добродетелния и правилен метод на реагиране на повтарящи се ситуации от смъртното съществуване. Нравственото съзнание е само название за признаване на осъзнаването от човека на тези физически и формиращи се моронтийни ценности, на всекидневното управление и ръководство на които човекът е длъжен да се подчинява поради повелята на чувството за дълг.
101:9.6 Макар и признавайки несъвършенството на религията, можем да открием минимум две практически проявления на нейната природа и функции:
101:9.7 1. Тенденцията на духовното пробуждане и философско въздействие на религията принуждават човека да пренесе оценката на нравствените ценности непосредствено във външната среда, в делата на своите ближни; това е етическата реакция на религията.
101:9.8 2. Религията създава в човешкия разум одухотвореното съзнание за божествената реалност, основано на предшестващите концепции за нравствените ценности и извлечено от тях с помощта на религиозната вяра, а също и съгласувано с наложените над тях представи за духовните ценности. Така религията става блюстител на смъртните дела, форма на възвишено нравствено доверие и увереност в реалността, усъвършенстваните реалности на времето и безсмъртните реалности на вечността.
101:9.9 Религиозната вяра се превръща в свързващото звено между нравственото съзнание и духовните представи за вечната реалност. Религията се превръща в пътя за освобождаване на човека от ограниченията на временния и естествен свят и придобиване на небесните реалности на вечния и духовен свят, използвайки метода за спасение — постепенната моронтийна трансформация.
101:10.1 Разумният човек знае, че той е дете на природата, частица от материалната вселена; подобно на това той не вижда съхраняването на индивидуалната личност в движенията и напреженията, присъщи на математическото ниво на енергийната вселена. Човек няма да може някога да постигне духовна реалност и чрез изучаването на физическите причини и следствия.
101:10.2 Освен това човек знае, че е част от космоса на идеите, но макар идеята да може да преживее смъртния живот, в самата идея няма нищо, което да свидетелства за продължаване живота на човека, притежаващ такава идея. Така, даже изчерпвайки възможностите на логиката и рационалните аргументи, логикът или рационалистът никога няма да могат да разкрият вечната истина за спасението на личността.
101:10.3 Материалното ниво на закона осигурява непрекъснатост на причинността — нескончаемото противодействие, което е следствие на предшестващото действие; нивото на разума предполага увековечаване на непрекъснатостта на идеята — нескончаемия поток концептуални потенции, излизащи от предшестващите представи. Но нито едно от тези вселенски нива не разкрива на любознателния смъртен човек пътя към спасението от частичността на статута и непоносимата неопределеност, причината за която се заключава в усещането на преходността на своята реалност във вселената, тленността на своята личност, обречена на унищожение след изтощаването на ограничените запаси от жизнена енергия.
101:10.4 Само следвайки моронтийния път, водещ към духовна проницателност, човек е способен да разбие оковите, присъщи на неговия смъртен статут във вселената. Енергията и разумът действително изхождат от Рая и Божеството, но нито енергийните, нито интелектуалните способности на човека изхождат непосредствено от Райското Божество. Само в духовен смисъл човекът е дете Божие. Това е вярно поради факта, че понастоящем Райският Баща дарява човека и пребивава в него само в духовен смисъл. Човечеството никога няма да може да открие божествеността, освен като следва пътя на религиозния опит и истинската религиозна вяра. Вероизповедното приемане на истината за Бога позволява на човека да се освободи от строгите рамки на материалните ограничения и му дава обоснована надежда за уверен преход от материалния свят, където настъпва смърт, в духовния свят, където животът е вечен.
101:10.5 Предназначението на религията не е в това, да удовлетвори любопитството, което извиква Бог, а по-скоро в това, да даде интелектуално постоянство и философска надеждност, да стабилизира и обогати човешкия живот за сметка на сливането на смъртното с божественото, частичнот о със съвъ ршеното, човека с Бога. Именно в религиозния опит представите на човека за идеалното се изпълват с реалност.
101:10.6 Не е възможно нито научно, нито логическо доказателство за божествеността. Само с единия разум е невъзможно да се обосноват ценностите и добродетелите на религиозния опит. Но извечна истина е: този, който желае да изпълни волята на Бога, ще разбере състоятелността на духовните ценности. Това е предел за онова, което може да бъде предложено на смъртно ниво като доказателства за реалността на религиозния опит. Такава вяра предлага единственото спасение от захвата на механичния свят и лъжливите представи, възникващи поради несъвършенствата на интелектуалния свят; в това, което се отнася до продължаване на съществуването на индивидуалната личност, тя е единственият открит изход от задънената улица на смъртното мислене. Тя е единственият път за завършване на реалността, ключът към вечния живот във вселенското творение на любовта, закона, единството и постепенното придобиване на Божеството.
101:10.7 Религията успешно излекува човека от чувството на идеалистична изолация или духовна самота; тя приема вярващия като Божий син, гражданин на нова, изпълнена със смисъл вселена. Религията убеждава човека в това, че следвайки светлината на праведността, която той чувства в своята душа, той с това отъждествява себе си с плана на Безкрайния и предназначенията на Вечния. Такава освободена душа веднага започва да възприема тази нова вселена като свой дом.
101:10.8 Когато преживеете подобна трансформация във вярата, вие преставате да бъдете покорна частица на математическия космос и ставате притежаващ воля син на Всеобщия Баща. Такъв освободен син вече не е самотен в своето сражение с непоносимата съдба — прекратяването на временното съществуване; той вече не се бори с цялата природа без никакви надежди за успех; него вече не го изважда от равновесие парализиращият страх от това, че може би се е доверил на безнадежден фантом или е свързал своите надежди с причудливо заблуждение.
101:10.9 Oбратното — сега синовете на Бога съвместно встъпват в сражение в името на тържеството на реалностите над сенките на незавършеността на битието. Най-после всички създания разбират факта, че в небесната борба за придобиване на вечен живот и божествен статут Бог и цялото божествено войнство на практически безкрайната вселена са на тяхна страна. Такива освободени от вяра синове несъмнено са встъпили в протичащата във времето борба на страната на висшите сили и божествените личности на вечността; за тях сега се сражават даже летящите по своите орбити звезди; най-после те гледат вселената отвътре, от гледната точка на Бога — и неопределеността на материалната изолация се преобразува в увереността на вечното духовно развитие. Даже самото време става само сянка на вечността, хвърляна от Райските реалности върху движещото се одеяние на пространството.
101:10.10 [Представено от Мелхиседек на Небадон.]
| Документ 100. Религията в опита на човека |
Индекс
Множествена версия |
Документ 102. Основите на религиозната вяра |