© 2014 Фондация Урантия
11:0.1 РАЯТ е вечният център на вселената на вселените и мястото, обитавано от Вселенския Баща, Вечния Син, Безкрайния Дух, както и от подчинените и неподчинените им божествени същества. Този централен Остров е най-огромното организирано тяло в космическата реалност на мирозданието. Раят е както материална сфера, така и духовна обител. Всички разумни създания на Вселенския Баща живеят в материални обители; затова и абсолютният център на управление трябва да бъде материален, буквален. И нека отново повторим, че духовните субстанции и духовните същества са реални.
11:0.2 Материалната красота на Рая е във великолепието на неговото физическо съвършенство; величието на Божия Остров се изразява във възвишените интелектуални п остижения и развитието на разума на неговите обитатели; блаженството на централния Остров се обявява за безкраен дар на божествената духовна личност — светлината на живота. Но дълбоката духовна красота и чудесата на този великолепен ансамбъл са съв ъ ршено недостъпни за крайния разум на материалните създания. Красотата и духовното величие на божествената обител са недостъпни за разбирането на смъртните. Раят принадлежи на вечността; не съществуват нито сведения, нито предания за произхода на този централен Остров на Светлината и Живота.
¶ 1. БОЖЕСТВЕНАТА ОБИТЕЛ
11:1.1 Раят служи за многобройните цели на управлението на вселенските светове, но за създанията той съществува преди всичко като обител на Божеството. Личното присъствие на Вселенския Баща се намира в самия център на горната повърхност на тази почти кръгла, но не сферична обител на Божествата. Това Райско присъствие на Вселенския Баща е непосредствено обкръжено от личното присъствие на Вечния Син, като в същото време и двамата са покрити от неизказаното великолепие на Безкрайния Дух.
11:1.2 Бог пребивава, пребивавал е и ще пребивава вечно в тази централна и вечна обител[1]. Ние винаги сме го намирали и винаги ще го намираме тук. Вселенският Баща е космически съсредоточен, духовно персонализиран и географски разположен в този център на вселената на вселените.
11:1.3 На всички ни е известен прекият път, водещ към Вселенския Баща. Много аспекти на божествената обител са недостъпни за вашето разбиране, защото ви разделя огромно разстояние и необятно пространство, но тези, които са способни да разберат значението на тези огромни разстояния, знаят местонахождението на Бога така определено и еднозначно, както вие знаете местонахождението на Ню Йорк, Лондон, Рим или Сингапур — градове с точно географско място на Урантия. Ако бяхте грамотен щурман, снабден с кораб, карти и компас, щяхте без проблеми да стигнете до тези градове. Така, ако разполагахте с време и средство за придвижване, ако бяхте духовно подготовени и ако ви насочваха по верния път, можеха да ви преведат от една вселена на друга и от един кръг на друг; щяхте да преминавате през звездни светове, неизменно приближавайки се към центъра, докато накрая застанете пред централното сияние на духовното великолепие на Вселенския Баща. При наличието на всичко необходимо за подобно пътешествие да достигнете личното присъствие на Бога в центъра на мирозданието е също така възможно, както и да намерите отдалечени градове на вашата собствена планета. Това, че не сте били там, ни най-малко не опровергава тяхната реалност или действително съществуване. Това, че само някои са открили Бога в Рая, ни наймалко не опровергава нито реалността на неговото съществуване, нито действителността на неговото духовно лице в центъра на мирозданието.
11:1.4 Отецът винаги може да бъде намерен тук. Да си отиде той би означавало всичко да се разпадне, защото в него, в центъра на неговата обител, се събират всички общи линии на гравитация, простиращи се до границите на творението. Независимо дали проследяваме разпространението на личностния контур през вселените, или наблюдаваме възнасящите се до Отеца, устремени към центъра личности; независимо дали проследяваме водещите към долния Рай линии на материална гравитация, или наблюдаваме цикличните изливания на космическа сила; независимо дали проследяваме водещите към Вечния Син линии на духовна гравитация, или наблюдаваме проправящата си път към центъра процесия от Райски Божии Синове; независимо дали проследяваме контурите на разума, или наблюдаваме несметния брой породени от Безкрайния Дух небесни създания, всяко от тези наблюдения или всички те ни връщат към присъствието на Отеца в неговата централна обител. Тук е личното, буквално и действително присъствие на Бога. И от неговото безкрайно същество във всички вселени се изливат потоци живот, енергия и личности.
¶ 2. ПРИРОДАТА НА ВЕЧНИЯ ОСТРОВ
11:2.1 Тъй като във вас започва да се създава известна представа за колосалността на материалната вселена, постижима даже от вашето местоположение в космоса и от вашето пространствено положение сред звездните системи, трябва да ви е ясно, че за толкова огромна материална вселена е необходима адекватна и достойна столица, център, съразмерен с величието и безкрайността на всеобщия Управител на цялото това огромно и обширно творение от материални светове и живи същества.
11:2.2 По своята форма Раят се отличава от обитаемите пространствени тела — той не е сферичен. Той има явно изразена елипсовидна форма, при което диаметърът й в северно-южна посока е с една шеста по-голям от диаметъра й в посока изток-запад. Централният Остров е на практика плосък и разстоянието от горната до долната му повърхност е една десета от диаметъра в източно-западна посока.
11:2.3 Различията в размерите, заедно с неподвижността на Острова и големият изходящ натиск на сила-енергия в неговия северен край, позволяват да се установи абсолютна посока в мирозданието.
11:2.4 Централният Остров е географски разделен на три области на дейност:
11:2.5 1. Горен Рай.
11:2.6 2. Периферен Рай.
11:2.7 3. Долен Рай.
11:2.8 Тази повърхност на Рая, която е свързана с личностната дейност, ние наричаме горна, а противоположната повърхност — долна. Периферията на Рая е предназначена за дейност, която в строгия смисъл на думата не е нито личностна, нито неличностна. Троицата очевидно доминира над личностната или горна плоскост, а Безусловният Абсолют — над долната или неличностна плоскост. Едва ли Безусловният Абсолют може да се смята за личност, но ние действително предполагаме, че функционалното пространствено присъствие на дадения Абсолют е съсредоточено в долния Рай.
11:2.9 Вечният Остров е представен от единна форма на материализация — неизменни системи на реалността. Тази буквална субстанция на Рая е еднородна организация на пространствения потенциал и не се среща никъде в цялата огромна вселена на вселените. Тя е получила многобройни названия в различните вселени и Мелхиседек от Небадон отдавна я наричат абсолютум. Материалът, от който е създаден Раят, не е нито мъртъв, нито жив; той е изначалното недуховно изражение на Първия Източник и Център; това е Раят, а копия на Рая не съществуват.
11:2.10 Струва ни се, че Първият Източник и Център е концентрирал в Рая целия абсолютен потенциал на космическата реалност като част от своя метод за самоосвобождаване от ограниченията на безкрайността, като средство, осигуряващо възможността за суббезкрайно и даже пространствено-времево творение. Но от това не следва, че Раят е ограничен във времето и пространството, само защото тези качества се разкриват във вселената на вселените. Раят съществува извън времето и няма положение в пространството.
11:2.11 Условно казано, пространството очевидно започва веднага под долния Рай; времето — веднага над горния Рай. Времето, както вие го разбирате, не е характерна черта на съществуване в Рая, макар че жителите на централния Остров напълно осъзнават извънвремевата последователност на събитията. Движението не е присъщо на Рая, то е следствие на волеизявлението. Но понятието за разстояние, даже за абсолютно разстояние, е изпълнено с голям смисъл, защото може да се прилага към относителните местоположения в Рая. Раят е извънпространствен; затова неговите области са абсолютни и могат да се използват по много непонятни за смъртния разум начини.
¶ 3. ГОРНИЯТ РАЙ
11:3.1 В горния Рай са разположени три величествени сфери на дейност: присъствието на Божествата, Най-Святата Сфера и Святата Област. Обширното пространство, непосредствено обкръжаващо присъствието на Божествата, е отделено като Най-Святата Сфера и е предназначено за поклонение, тринитизация и висши духовни постижения. В тази зона няма нито материални структури, нито чисто интелектуални творения; те не биха могли да съществуват тук. От моите опити да преразкажа за човешкия разум божествената същност и изпълненото с красота величие на НайСвятата Сфера на Рая не би имало полза. Тази сфера е изцяло духовна, а вие сте почти изцяло материални. За чисто материалното същество чисто духовна реалност очевидно не съществува.
11:3.2 Макар че в Най-Святата Сфера отсъства физическа материализация, секторите на Святата Земя изобилстват със спомени за вашия материален живот, още по-голям брой от които се съдържа в реминисцентните исторически зони на периферния Рай.
11:3.3 Святата Област е външният или жилищен регион и е разделена на седем концентрични зони. Раят понякога бива наричан «Домът на Отеца», тъй като той е негова вечна обител, а тези седем зони често биват наричани «Райските резиденции на Отеца»[2][3]. Вътрешната или първа зона заемат Жителите на Рая и местните жители на Хавона, обитаващи Рая. Следващата, или втора зона, е област на обитание от местните жители на седемте свръхвселени на времето и пространството. Тази втора зона е частично подразделена на седем гигантски сектора, в които живеят духовни същества и духовно извисяващи се създания, пристигнали от вселените с еволюционно развитие. Всеки от тези сектори е специално посветен на благополучието и напредъка на личностите от една от свръхвселените, но тези средства почти безкрайно надвишават потребностите на седемте свръхвселени от гледна точка на тяхното сегашно състояние.
11:3.4 Всеки от седемте сектора на Рая е разделен на жилищни секции, предвидени за жилищни центрове за милиарди индивидуални прославени работни групи. Хиляда такива секции съставляват един сектор. Сто хиляди сектора са равни на една конгрегация. Десет милиона конгрегации образуват асамблея. Милиард асамблеи съставляват една голяма секция. Тези образувания продължават да нарастват чрез втората голяма секция, третата и така нататък, до седмата. И след това: седем големи секции съставляват една главна секция, седем главни секции — една висша секция; и така, кратни на по седем, възникват нови образувания висши, свръхвисши, небесни, свръхнебесни и върховни секции. Но и с това не се изчерпва всичко налично в пространството. Този зашеметяващ брой жилищни области в Рая — брой, излизащ извън пределите на вашите представи, заема значително по-малко от един процент от всичко предвидено за тези цели в пространството на Святата Земя. Остава и предостатъчно място за тези, които се намират на пътя към всеобщия център и даже за тези, които ще започнат своето пътешествие към Рая във вечното бъдеще.
¶ 4. ПЕРИФЕРНИЯТ РАЙ
11:4.1 Централният Остров рязко прекъсва при периферията, но неговите размери са толкова огромни, че този краен ъгъл е относително неразличим в пределите на всяка ограничена област. Част от периферната повърхност на Рая е заета от полетата за излитане и кацане, предназначени за приемане и изпращане на различните групи духовни личности. Като се има предвид това, че зоната от ненаситеното пространство стига почти до периферията, тук се приема транспортът с всяка отправила се към Рая личност. Нито до горния, нито до долния Рай може да се стигне с помощта на транспортен свръхнафим или посредством друг начин за прекосяване на пространството.
11:4.2 Всеки от Седемте Главни Духа има свой трон на могъщество и власт в една от седемте сфери на Духа, кръгообразно разположени около Рая в пространството между сияещите сфери на Сина и вътрешния кръг от светове на Хавона, но центровете със съсредоточените на тях сили се намират в периферията на Рая. Тук бавно въртящите се присъствия на Седемте Висши Управляващи Енергии обозначават местоположението на седемте станции, изпращащи в седемте свръхвселени мълниеносни избухвания на определени видове енергии от Рая.
11:4.3 Тук, в периферния Рай, се намират колосални исторически и пророчески демонстрационни области, предвидени за Синовете-Създатели и посветени на локалните вселени на времето и пространството. Съществуват точно седем трилиона такива запазени за исторически цели места, готови или все още празни, но всичко това като цяло покрива само около четири процента от съответстващите части от периферната област. Ние предполагаме, че тези грамадни запазени територии са предназначени за творенията, които в необходимия момент ще се появят отвъд пределите на известните днес и обитаеми седем свръхвселени.
11:4.4 Тази част от Рая, която е предназначена за съществуващите вселени, е заета само от един до четири процента, докато областта, предвидена за тези дейности, поне с един милион пъти превишава действителните потребности. Раят е достатъчно голям, за да осигури простор за дейностите на почти безкрайно творение.
11:4.5 Но по-нататъшни опити да ви помогна да си представите величиeто на Рая биха били безплодни. Трябва търпеливо да изчакате и, изчаквайки — да продължавате своето духовно извисяване, защото вярно е казаното: “Нито с очи е виждал, нито с уши е чувал, нито дори през ума на смъртния човек е минавало това, което Вселенският Отец е приготвил за онези, които надживяват живота в плът в световете на времето и пространството[4].”
¶ 5. ДОЛНИЯТ РАЙ
11:5.1 За долния Рай знаем само това, което ни е казано; личности там не обитават. Той няма никакво отношение към делата на духовните разумни същества, не действа тук и Божеството-Абсолют. Нас ни учат, че всички контури на физическа енергия и космическа сила водят своето начало от долния Рай, който има следния строеж:
11:5.2 1. Направо под мястото, на което е разположена Троицата, в централната част на долния Рай, се намира неизвестната и неразкрита Зона на Безкрайността.
11:5.3 2. Непосредствено около тази Зона е разположена една безименна област.
11:5.4 3. Външните граници на долната повърхност заема област, контролираща пространствения потенциал и силата-енергия. Действието на този огромен елипсовиден силов център не съответства на нито една от известните функции на каквото и да е триединство, но в тази област явно е съсредоточен изначалният силов заряд на пространството. Този център се състои от три концентрични елипсовидни зони: вътрешната е център на силовите и енергийни процеси на самия Рай, а външната може би е свързана с функциите на Безусловния Абсолют, но по отношение на пространствените функции на средната зона ние не можем да кажем нищо определено.
11:5.5 Вътрешната зона на този силов център действа очевидно като гигантско сърце, чиито съкращавания изпращат потоци енергия дори към най-отдалечените граници на физическото пространство. Тя направлява и модифицира сили-енергии, но едва ли ги привежда в движение. Присъстващото в реалността и създаваното от тази изначална сила напрежение-присъствие се проявява доста появно в северния край на Райския център, отколкото в южните региони; тази разлика е постоянна. Изначалната сила на пространството изглежда постъпва на юг и изтича на север в резултат от действието на неизвестна циркулационна система, изпълняваща функция във връзка с разпространяването на този основен вид сила-енергия. От време на време възникват забележими колебания и в напрежението в източно-западно направление. Силите, излъчвани от тази зона, не реагират на въздействието на наблюдаемата физическа гравитация, но винаги се подчиняват на гравитацията на Рая.
11:5.6 Средната зона на силовия център непосредствено обкръжава вътрешната зона. Средната зона явно е статична, ако пренебрегнем нейното разширяване и съкращаване в три цикъла на активност. Най-слабата от тези пулсации става в източно-западно направление, следващата по сила — в северно-южно, като в същото време наймощното общо разширяване и свиване се извършва по всички направления. Функцията на тази средна зона така и не получи определение, но найвероятно тя има отношение към взаимното съгласуване на вътрешната и външните зони на силовия център. Мнозина смятат, че средната зона е механизъм за управление на промеждутъчното пространство или зоните на покой, които отделят следващите едно след друго пространствени нива на мирозданието; но няма нито свидетелство, нито откровение, което да потвърждава това. Нашето предположение се основава на знанието, че тази средна зона има някакво отношение към функционирането на механизма на ненаситеното пространство на мирозданието.
11:5.7 Външната зона е най-големият и най-активен от трите концентрични елипсовидни пояси на неотъждествения космически потенциал. Тази област е арена на невъобразими дейности — центърът, където се събират всички излъчващи контури, устремяващи се в пространството по всички направления до външните граници на седемте свръхвселени и отиващи още подалеч, пресичащи колосалните и непостижими пространства на външния космос. Даденото космическо присъствие е съвършено неличностно независимо от това, че по някакъв неразкрит начин то явно косвено се подчинява на волята и разпореждането на безкрайните Божества, действащи като Троицата. Смята се, че тук се намира централната точка на съсредоточаване, Райският център на космическото присъствие на Безусловния Абсолют.
11:5.8 Очевидно всички разновидности на сила и всички фази на енергия са затворени; те циркулират във вселените и се връщат по определени маршрути. Но се оказва, че излъчванията на активираната зона на Безусловния Абсолют могат или да се отправят в пространството, или да се връщат назад, но никога двете действия не се извършват едновременно. Тази външна зона пулсира на гигантски цикли с продължителност цяла вечност. В течение на малко повече от един милиард урантийски години става изтичане на пространствената сила на този център, което се сменя от възвратно движение със същата продължителност. И проявленията на пространствената сила на този център са всеобщи: те обхващат цялото достъпно за насищане пространство.
11:5.9 Всички видове физическа сила, енергия и вещество са единни. Цялата сила-енергия произхожда от долния Рай, където й предстои да се върне след завършването на своя кръговрат в пространството. Но не цялата енергия и материални образувания на вселената на вселените в тяхното съвременно състояние водят своето начало от долния Рай; пространството е утробата на много типове материя и предматерия. Макар външната зона на силовия център на Рая да е източникът на пространствени енергии, самото пространство не възниква тук. Пространството не е сила, енергия или предматерия. Респирацията на пространството не се обяснява с пулсациите на тези зони, а редуващите се в тази зона фази на изтичане и постъпване на енергия са синхронизирани с двумилиардните цикли на разширяване и свиване на пространството.
¶ 6. РЕСПИРАЦИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО
11:6.1 Ние не знаем истинския механизъм на респирацията на пространството; само наблюдаваме неговите периодични свивания и разширения. Тази респирация обхваща както хоризонталното протежение на наситеното пространство, така и вертикалното протежение на ненаситеното пространство, съществуващи в огромни резервоари над и под Рая. Обемните очертания на тези пространствени резервоари напомнят пясъчен часовник.
11:6.2 Когато вселените по хоризонтала на наситеното пространство се разширяват, резервоарите по вертикала на ненаситеното пространство се свиват и обратно. Непосредствено под долния Рай се извършва сливане на наситеното и ненаситеното пространства. И двата типа пространство протичат през преобразуващи регулационни канали, където се извършват измененията, необходими за превръщането на наситеното пространство в ненаситено и обратно при периодичните свивания и разширявания на космоса.
11:6.3 Под „ненаситено“ се разбира пространство, което не е наситено с тези сили, енергии и присъствия, които съществуват в наситеното пространство. Ние не знаем трябва ли вертикалното (резервоарно) пространство вечно да служи като противотежест на хоризонталното (пространство на вселените); ние не знаем дали съществува творчески замисъл по отношение на ненаситеното пространство; наистина, твърде малко знаем за резервоарите на пространството — само това, че те съществуват и очевидно уравновесяват цикличните разширявания и свивания на вселената на вселените.
11:6.4 Всяка фаза на циклична респирация на пространството продължава малко повече от един милиард урантийски години. В течение на една фаза вселените се разширяват, а в течение на следващата се свиват. Понастоящем наситеното пространство се приближава към средата на фазата на разширяване, а в същото време ненаситеното пространство се приближава към средата на фазата на свиване и по наши сведения границите на двете протежения на пространството се намират, теоретически, на равно разстояние от Рая. Сега резервоарите на ненаситеното пространство се простират във вертикално направление над горния и под долния Рай на такова разстояние, на каквото се простира от периферния Рай наситеното пространство на вселените, достигащи до четвъртото външно ниво на космоса и даже излизащи извън неговите предели.
11:6.5 В течение на един милиард урантийски години пространствените резервоари се свиват, докато мирозданието и силовата активност на цялото хоризонтално пространство се увеличава. Така са необходими малко повече от два милиарда урантийски години за завършване на пълния цикъл на разширяване и свиване.
¶ 7. ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ФУНКЦИИ НА РАЯ
11:7.1 Пространство не съществува на нито една от повърхностите на Рая. Ако, намирайки се на горната му повърхност, „погледнем“ право нагоре, ще бъде невъзможно да се „види“ нищо, освен влизащо или излизащо ненаситено пространство, понастоящем входящо. Пространството не влиза в съприкосновение с Рая; само спокойните зони на промеждутъчното пространство влизат в контакт с централния Остров.
11:7.2 Раят е фактически неподвижно ядро, което е обкръжено от разположените между наситеното и ненаситеното пространство зони на относителен покой. Географски тези зони представляват относително продължение на Рая, но може би в тях има някакво движение. Твърде малко ни е известно за тях, но забелязваме, че тези зони на отслабено пространствено движение разделят наситеното и ненаситеното пространства. Някога подобни зони са съществували между нивата на наситеното пространство, но сега те вече са помалко спокойни.
11:7.3 Вертикалното напречно сечение на цялото пространство донякъде напомня малтийски кръст, хоризонталното протежение на който съответства на наситеното (вселенското) пространство, а вертикалното — на ненаситеното (резервоарно) пространство. Четирите края на този кръст са донякъде разделени, доколкото зоните на промеждутъчното пространство разделят наситеното и ненаситеното пространство. При отдалечаване от Рая спокойните зони на промеждутъчното пространство се разрастват и в края на краищата обхващат границите на цялото пространство, като изцяло включват в себе си както пространствените резервоари, така и цялото хоризонтално протежение на наситеното пространство.
11:7.4 Пространството не е нито субабсолютно условие в рамките на Безусловния Абсолют, нито неговото присъствие, както не е и функция на Крайния. Пространството е дарът на Рая и се смята, че пространството на голямата вселена и всички външни области в действителност е наситено с изначалния пространствен потенциал на Безусловния Абсолют. От мястото, в което се приближава към периферния Рай, това наситено пространство се простира навън, пресича четвъртото космическо ниво и излиза извън пределите на мирозданието, но докъде, ние не знаем.
11:7.5 Ако си представите крайна, но непостижимо огромна клиновидна V-образна плоскост, разположена под прав ъгъл както към горните, така и към долните повърхности на Рая и с върха си почти влизаща в съприкосновение с периферния Рай, и ако след това си представите тази плоскост в нейното елипсовидно завъртане около Рая, то въртеливото движение на тази плоскост би очертала приблизително обема на наситеното пространство.
11:7.6 По отношение на всяка дадена точка във вселените съществуват горен и долен предел от хоризонталното пространство. При достатъчно отдалечаване нагоре или надолу под прав ъгъл към плоскостта на Орвонтон може рано или късно да достигнеш горната или долната граница на наситеното пространство. При отдалечаване от Рая, в границите на известното протежение на мирозданието, границите на пространството все повече и повече се раздалечават; пространството се уплътнява, и то донякъде побързо, отколкото плоскостта на творението — вселените.
11:7.7 Намиращите се между нивата на пространството относително спокойни зони — такива, каквато е зоната, отделяща седемте свръхвселени от първото външно ниво на пространството, представляват исполински елипси със слаба космическа активност. Тези зони разделят огромните галактики, които в организиран ред стремително се въртят около Рая. Можете да си представите първото външно ниво на пространството, където понастоящем се формират безчислен брой вселени, като гигантска процесия на галактики, въртящи се около Рая и ограничени отгоре и отдолу от спокойни зони от промеждутъчно пространство, а откъм вътрешната и външната граници — обгърнати от относително спокойни зони.
11:7.8 Така нивото на пространството функционира като елипсовидна област на движение, обкръжена от всички страни от относителна неподвижност. Такива съотношения на движение и покой образуват изкривени пространствени пътища на понижено съпротивление на движението, зад които винаги следват космическата сила и възникващата енергия в тяхното вечно въртене около Острова на Рая.
11:7.9 Тези редуващи се зони на мирозданието, в съвкупност с променящото се движение на галактиките по посока на и в посока, обратна на часовниковата стрелка, са фактор за стабилизация на физическата гравитация, предназначена за предотвратяване на усилванията на гравитационното напрежение до разрушителна и разсейваща величина. Такъв механизъм оказва антигравитационно въздействие и изпълнява функцията на спирачка, намаляваща опасните скорости.
¶ 8. ГРАВИТАЦИЯТА НА РАЯ
11:8.1 Неизбежното гравитационно притегляне ефективно обхваща всички светове във всички вселени в целия космос. Гравитацията, това са всемогъщите обятия на физическото присъствие на Рая. Гравитацията е всесилната нишка, на която са нанизани блещукащите звезди, сияещите слънца и въртящите се сфери, съставляващи всеобхватното физическо украшение на вечния Бог, Който е всичко, Който всичко изпълва и в Когото се съдържа всичко[5][6][7].
11:8.2 Центърът и средоточието на абсолютната материална гравитация е Райският Остров, допълван от обкръжаващите Хавона черни гравитационни тела и уравновесяван от горните и долни резервоари на пространството. Всички известни еманации на долния Рай неизменно и безпогрешно реагират на въздействието на централната гравитация, от която са обхванати безчислените кръгове на елипсовидните пространствени нива на мирозданието. Всеки известен тип космическа реалност описва вековна дъга, стремейки се към кръгообразно движение, към завъртане по огромната елипса.
11:8.3 Пространството не реагира на гравитацията, но й служи като противотежест. Без амортизиращата способност на пространството възникващите в него експлозии биха предизвикали сътресение в околните космически тела. Наситеното пространство също оказва такова антигравитационо въздействие на физическата или линейна гравитация; пространството действително е способно да неутрализира такова действие на гравитацията, макар и да е неспособно да го забави. Абсолютната гравитация е гравитацията на Рая. Локалната — или линейна — гравитация се отнася към електрическия стадий на енергията или материята; тя действа в пределите на централната, свръх- и външните вселени при всяка съответстваща материализация.
11:8.4 Многобройните видове космическа сила, физическата енергия, вселенската енергия, а също и различните материализации разкриват три общи, макар и не строго разграничени, стадии на реакция спрямо гравитацията на Рая:
11:8.5 1. Догравитационни стадии (Сила). Това е първата стъпка в процеса на индивидуализацията на пространствения потенциал в доенергийните видове космическа сила. Този стадий съответства на понятието за изначалния силов заряд на пространството, понякога наричан чиста енергия или сегрегата.
11:8.6 2. Гравитационни стадии (Енергия). Тази модификация на силовия заряд на пространството се създава от Райските организатори на силата. Тя свидетелства за появата на енергийни системи, реагиращи на въздействието на гравитацията на Рая. Тази възникваща енергия първоначално е неутрална, но претърпявайки поредица трансформации, започва да проявява така наричаните отрицателни и положителни свойства. Тези стадии ние наричаме ултимата.
11:8.7 3. Постгравитационни стадии (Енергия на Вселената). На тези стадии енергия-материята започва да се подчинява на линейната гравитация. В централната вселена такива физически системи са троичните организации, известни като триата — свръхмощни системи, които са изходни по отношение на пространствено-времевите творения. Физическите системи на свръхвселените се формират от Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори. Тези материални организации се отличават от двойствения строеж и са известни като гравита. Обкръжаващите Хавона черни гравитационни тела не са нито триата, нито гравита, а силата на тяхното притегляне разкрива и двата типа физическа гравитация — линейна и абсолютна.
11:8.8 Пространственият потенциал не взаимодейства с никакъв вид гравитация. Този изначален дар на Рая не е действително ниво на реалността; той предшества всички относителни функционални недуховни реалности — всички проявления на сила-енергия, а също и на образуванията от енергия и материя. Пространственият потенциал е термин, който трудно може да бъде дефиниран. Той не означава нещо, предшестващо пространството; неговото значение трябва да предава идеята за потенциалните възможности, съществуващи в самото пространство. В общи линии той може да бъде осмислен като включващ всички тези абсолютни въздействия и потенциали, които излизат от Рая и съставляват пространственото присъствие на Безусловния Абсолют.
11:8.9 Раят е абсолютният източник и вечен център на цялата енергия и цялото вещество във вселената на вселените[8]. Безусловният Абсолют разкрива, регулира и обхваща всичко това, на което Раят е източник и първопричина. Всеобщото присъствие на Безусловния Абсолют представлява еквивалентна концепция за потенциалната безкрайност на гравитационния обхват — еластична напрегнатост на присъствието на Рая. Тази представа ни помага да осъзнаем факта, че всичко се привлича към центъра, към Рая. Даденият пример е приблизителен, но полезен. Той също така обяснява защо гравитацията винаги действа предимно в плоскост, перпендикулярна на масата — това свидетелства за различията в размерите на Рая и обкръжаващите го творения.
¶ 9. УНИКАЛНОСТТА НА РАЯ
11:9.1 Раят е уникален с това, че е първопричина и окончателна цел на всички духовни личности. Макар да е вярно това, че не всички низши духовни същества от локалните вселени веднага ще отидат в Рая, той остава желана цел за всички свръхматериални личности.
11:9.2 Раят е географският център на безкрайността; той не е нито част от вселенското творение, нито даже истинска част от вечната вселена Хавона. Обикновено казваме, че централният Остров принадлежи на божествената вселена, но в същност това не е така. Раят е вечна и изключителна същност.
11:9.3 Във вечността на миналото, когато Вселенският Баща претворил безкрайното личностно изражение на своето духовно „аз“ в съществото на Вечния Син, той едновременно с това разкрил потенциала на безкрайността, съдържащ се в неговото неличностно „аз“ като Рая. Неличностният и недуховен Рай изглежда е неизбежно отражение на волята на Отеца и акт, увековечаващ Първородния Син. Така реалността била замислена от Отеца в две актуални фази: личностна и неличностна, духовна и недуховна. Съществуващото между тях напрежение и волята на Отеца и Сина за действие довели до появата на Съвместния Извършител и на централната вселена на материалните светове и духовни същества.
11:9.4 Когато реалността е диференцирана като личностна и неличностна (Вечният Син и Раят), едва ли би било вярно да се нарече това, което е неличностно, „Божество“ без някакви уговорки. Енергийните и материални последствия от действията на Божеството едва ли могат да се наричат Божество. Божеството може да служи като причина за много от това, което не е Божество, и Раят не е Божество; Раят не притежава и съзнание — такова, каквото смъртният човек може някога да разбере.
11:9.5 Раят не е изходен по отношение на някое същество или жив организъм; той не е създател. Личността и интелектуално-духовните отношения могат да се предават, но моделът — не. Моделите никога не са отражения; те са копия, репродукции. Раят е абсолютът на моделите; Хавона е израз на тези потенциали в действителност.
11:9.6 Централна и вечна, великолепна и идеална е обителта на Бога. Неговото жилище е прекрасен образец за всички столични светове във вселената; и централната вселена на неговото непосредствено пребиваване служи като еталон за всички вселени във всичко, което засяга техните идеали, организация и крайна съдба.
11:9.7 Раят е всеобщият център на цялата личностна дейност, източник и център на всички пространствено-силови и енергийни проявления. Всичко, което съществува, което е съществувало, или което ще съществува, е станало, става или ще става, от тази централна обител на вечните Богове. Раят е центърът на цялото творение, източникът на цялата енергия и първоизточникът на всички личности.
11:9.8 В крайна сметка от всичко, което се отнася за Рая, найважен за смъртните е фактът, че тази съвършена обител на Вселенския Баща е реална и далечна цел за безсмъртните души на смъртните и материалните Божии синове, духовно извисяващите се създания на еволюиращите светове на времето и пространството. Всеки познал Бога смъртен, отдал себе се на изпълнение на волята на Отеца, вече е стъпил върху дългия път към Рая — пътя на стремежа към божественото и придобиването на съвършенство. И когато подобно същество с животински произход, извисило се от низшите пространствени сфери, застане — както са застанали вече легиони други, пред Боговете на Рая, то подобно постижение изразява реалността на духовната трансформация, граничеща с пределите на върховността.
11:9.9 [Представено от Възпитаващия в Мъдростта, назначен да изпълнява тази функция от Извечно Древния на Уверса.]
¶ препратки
- ↑ Високо и свято място: Ис 57:15.
- ↑ Дом на Отца: Йн 2:16.
- ↑ Много имения: Йн 14:2.
- ↑ Око не е виждало и ухо не е чувало: Ис 64:4; 1 Кр 2:9.
- ↑ Бог е всичко: ДА 17:24,28; 1 Кр 8:6.
- ↑ Бог изпълва всички неща: Еф 4:10.
- ↑ В Бога всичко се състои: ДА 17:22-25,28; Рим 11:36; 1 Кр 8:6; Еф 4:10; Кол 1:17.
- ↑ Spirit gravity: Ер 31:3; Йн 6:44; Йн 12:32.