© 2014 Фондация Урантия
| Документ 9. Връзката между Безкрайния Дух и Вселената |
Индекс
Множествена версия |
Документ 11. Вечният остров на Рая |
10:0.1 РАЙСКАТА Троица на вечните Божества помага на Отеца да се освободи от личния абсолютизъм. Троицата съвършено обединява безграничното изражение на Божията безкрайна лична воля с абсолютността на Божеството. Вечният Син и различните Синове с божествен произход, заедно със Съвместния Извършител и неговите вселенски деца, ефективно осигуряват освобождаването на Отеца от ограниченията, съдържащи се в неговата първичност, съвършенство, непроменяемост, вечност, универсалност, абсолютност и безкрайност.
10:0.2 Райската Троица ефективно осигурява пълнотата на изразяването и съвършенството на разкриването на вечната природа на Божеството[1]. Така и Неизменните Синове на Троицата са пълно и съвършено разкриване на божествената справедливост. Троицата е Божествено единство и това единство почива вечно върху абсолютния фундамент на божественото единство на трите изначални, равностойни и съвместно съществуващи личности: Бог Баща, Бог Син и Бог Дух[2].
10:0.3 От настоящото положение в кръга на вечността, като гледаме назад в безкрайното минало, можем да открием само една абсолютна неизбежност във вселенските събития, а именно — Райската Троица. Аз мисля, че Троицата е била неизбежна. Като гледам миналото, настоящето и бъдещето, смятам, че нищо друго в цялата вселена на вселените не е било неизбежно. Настоящата главна вселена, гледана в ретроспекция или в перспектива, е немислима без Троицата. При наличието на Райската Троица ние можем да постулираме алтернативни или дори многобройни начини да правим всички неща, но без Троицата на Бащата, Сина и Духа ние сме неспособни да разберем как Безкрайното може да постигне тройствено и координирано въплъщение върху фона на абсолютното единство на Божеството. Никоя друга концепция за творението не отговаря на критериите на Троицата по отношение на завършеността на абсолютността, характеризираща единството на Божественото в съчетание с изчерпващия характер на произволното освобождаване, присъщо на тройствената персонализация на Божеството.
10:1.1 Явно още от вечността Отецът е пристъпил към всеобхватно саморазпространение. В безкористната, всеотдайна и пораждаща любов природа на Вселенския Баща има нещо, което го кара да запазва за себе си упражняването на единствено тези сили и авторитет, които очевидно намира за невъзможно да делегира или да дари на другите.
10:1.2 Вселенският Баща непрекъснато е лишавал себе си от всяка своя част, която може да бъде дарена на всеки друг Създател или създание. Той е предал на своите божествени Синове и подчинените им разумни създания цялата власт и авторитет, които могат да бъдат предоставени. Той действително е прехвърлил на своите Суверенни Синове в съответните им вселени всеки прерогатив на изпълнителната власт, който е можело да им бъде прехвърлен. В локалните вселени той е направил всеки Суверенен Син Създател точно толкова съвършен, компетентен и надарен с власт, какъвто е Вечният Син в изначалната и централна вселена. Той е отдал, фактически посветил с достойнството и светостта на притежаващия личност всичко от себе си и всички свои атрибути — всичко, от което би могъл да се лиши по всякакъв начин, във всяка епоха, повсеместно, и на всяко лице, и във всяка вселена, с изключение на централната вселена, в която той обитава.
10:1.3 Божествената личност не е егоцентрична; саморазпространението и споделянето на персоналността са присъщи за същността на божествената индивидуалност, притежаваща свободна воля. Създанията се стремят да се обединят с други притежаващи персоналност създания; Създателите изпитват потребност да споделят божествеността си със своите вселенски деца; личността на Безкрайния се разкрива като Вселенски Баща, който споделя реалността на съществуване и равнопоставеността си с две еднородни личности: Вечният Син и Съвместния Извършител.
10:1.4 Във връзка със знанието, свързано с персоналността на Отеца и божествените атрибути, ние винаги ще бъдем зависими от откровенията на Вечния Син, защото когато обединеният акт на съзидание бил осъществен, когато Третата Личност на Божеството започнала своето съществуване и претворила обединените идеи на своите божествени родители, Отецът спрял да съществува като безусловна личност. С появата на Съвместния Извършител и материализирането на централното ядро на творението възникнали определени вечни по своя характер промени. Бог отдал себе си като абсолютна личност на своя Вечен Син. Така Отецът дарява „безкрайната личност“ на своя първороден Син, а същевременно двамата посвещават отразяващата техния вечен съюз „съвместна личност“ на Безкрайния Дух.
10:1.5 По тези и други причини отвъд понятията на крайния разум за човешкото същество е изключително трудно да разбере безкрайната бащинска персоналност на Бога, с изключение на случаите, когато той е универсално разкрит във Вечния Син и заедно със Сина е универсално активен в Безкрайния Дух.
10:1.6 Тъй като Райските Синове на Бога посещават еволюиращите светове и понякога дори обитават в тях в подобие на смъртна плът, а и като се има предвид това, че тези посвещения позволяват на смъртния човек действително да узнае нещо за природата и характера на божествената личност, поради това в търсенето си на надеждна и достоверна информация относно Бащата, Сина и Духа създанията на планетарните сфери трябва да се обръщат към посвещенията на тези Райски Синове[3].
10:2.1 Посредством разделянето на три Личности Отецът лишава себе си от тази безусловна духовна личност, която се явява Синът, но с това Той става Бащата на същия този Син и така самият той придобива неограничената способност да стане божественият Баща на всички сътворени, възникнали и други появили се впоследствие личности на разумни създания с воля. Като абсолютна и безусловна личност Отецът може да действа само като Сина и заедно с него, но като личен Баща той продължава да дарява персоналност на разнообразните и различни нива разумни множества интелигентни същества с воля, неизменно поддържайки лични връзки и проникнати от любов отношения с това огромно семейство от вселенски деца.
10:2.2 След като Бащата е посветил на личността на своя Син своята цялостност и след като този акт е вече завършен и съвършен, изпълнени с безкрайното могъщество и природа на съюза Баща-Син, вечните партньори съвместно посвещават тези качества и атрибути, които съставляват друго, подобно на тях същество; и тази съвместна личност, Безкрайният Дух, завършва екзистенциалното въплъщение на Божеството.
10:2.3 Синът е необходим за бащинството на Бога. Духът е необходим за братството на Втората и Третата личности. Три личности са минималната социална група, но това е най-незначителният от многобройните доводи, за да се повярва в неизбежността на Съвместния Извършител.
10:2.4 Първият Източник и Център е безкрайната бащина личност, неизчерпаемият източник на личности. Вечният Син е безусловният абсолют на личността — това божествено създание, което е съвършено изражение на личностната природа на Бога за всички епохи и за цялата вечност. Безкрайният Дух е съвместната личност, уникалният личностен резултат от вечния съюз между Бащата и Сина.
10:2.5 Личността на Първия Източник и Център е личността на безкрайността минус абсолютната персоналност на Вечния Син. Личността на Третия Източник и център е свръхобединение, възникнало като последица от съюза на освободената личност на Бащата и абсолютната личност на Сина.
10:2.6 Всеобщият Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух са уникални личности; никой не е дубликат; всеки е оригинал; всичките са единни.
10:2.7 Само Вечният Син изпитва цялата пълнота на божествените личностни връзки, осъзнавайки както своята синовна принадлежност към Отеца, така и родителството по отношение на Духа, а също и божественото равенство както с Отецапредшественик, така и с Духа-партньор. Отецът знае какво е да имаш равен на себе си Син, но Отецът не знае нищо изходно, което да го е предшествало. Вечният Син притежава опит по отношение на синовната принадлежност, на признаването на родителската изходност и същевременно разбира, че е и съвместен родител на Безкрайния Дух. Безкрайният Дух съзнава двойнствения произход на своята личност, но не е източник на личността на още едно равностойно Божество. С Духа екзистенциалният цикъл по персонализацията на Божеството се затваря; първичните личности на Третия Източник и Център са емпирични и са седем на брой.
10:2.8 Аз произхождам от Райската Троица. Аз зная Троицата като обединено Божество; аз също така зная, че Отецът, Синът и Духът съществуват и действат в своите специфични индивидуални качества. Аз със сигурност зная, че те не само действат лично и съвместно, но и че те също така съгласуват своята дейност в различни съчетания така, че в края на краищата се проявяват в седем различни единични и множествени качества. И тъй като тези седем обединения изчерпват възможните варианти за комбиниране на божествеността, неизбежно е реалностите на вселената да се проявят в седем разновидности на ценности, значения и личност.
10:3.1 Независимо че има само едно Божество, съществуват три безусловни и божествени персонализации на Божеството. Относно даряването на човека с божествени Настройчици Отецът казва: „Хайде да направим смъртен човек по Наш образ и подобие[4].“ Неведнъж в писанията на Урантия се среща това позоваване на действията и деянията на множественото Божество, което ясно показва признаване на съществуването и дейността на трите Източника и Центъра.
10:3.2 Нас ни учат, че в троичното обединение Синът и Духът поддържат еднакви и равни отношения с Отеца. Във вечността това безусловно е така, но във времето и като личности в техните отношения се разкриват ясно изразени различия. Гледайки от Рая към вселените, тези отношения изглеждат много сходни, но ако погледнем към тях откъм дълбините на пространството, те изглеждат съвършено различни.
10:3.3 Божествените Синове са наистина „Словото Божие“, но децата на Духа са всъщност „Делото Божие“[5][6]. Бог говори чрез Сина и заедно с него действа чрез Безкрайния Дух, докато същевременно във всички вселенски дейности Синът и Духът демонстрират съвършено приятелство, работейки като двама равноправни братя, проникнати от възхищение и любов към почитания и божествено уважаван общ Баща.
10:3.4 Отецът, Синът и Духът са определено еднакви по природа, еднородни в битието си, но съществуват очевидни различия в техните действия във вселената, а когато действат самостоятелно, всяка личност от Божеството е очевидно ограничена в своята абсолютност.
10:3.5 Вселенският Баща, преди самопроизволно да се лиши от личност, пълномощия и останалите атрибути, които съставляват Сина и Духа, изглежда, че е бил (във философски аспект) едно безусловно, абсолютно и безкрайно Божество. Но без Сина подобен теоретически Първи Източник и Център не може в никакъв смисъл на думата да бъде смятан за Вселенски Баща; бащинство е невъзможно без наличието на син. Нещо повече — за да бъде абсолютен във всеобхватен смисъл, Отецът в някакъв вечно отдалечен момент трябва да е съществувал сам. Но той никога не е имал такова обособено съществуване; и Синът, и Духът съществуват, както Отецът, във вечността. Първият Източник и Център винаги е бил и завинаги ще бъде вечният Баща на Първородния Син и — заедно със Сина, вечният прародител на Безкрайния Дух.
10:3.6 Ние забелязваме, че Отецът е лишил себе си от всички непосредствени проявления на абсолютност, с изключение на абсолютното бащинство и абсолютната воля. Ние не знаем дали тя е отчуждаем атрибут на Отеца; можем само да констатираме, че той не е лишил себе си от воля. Подобна безкрайност на волята трябва да е била вечно вътрешно присъща на Първия Източник и Център.
10:3.7 Посвещавайки на Вечния Син абсолютността на личността си, Вселенският Баща се освобождава от оковите на личностния абсолютизъм, но като прави това, той предприема стъпка, която завинаги го лишава от възможността да действа самостоятелно като личностен абсолют. И с окончателната персонализация на съществуващото Божество — Съвместният Извършител, възниква критична троична взаимозависимост на трите божествени личности по отношение на тоталността на абсолютното функциониране на Божеството.
10:3.8 Бог е ОтецътАбсолют на всички личности във вселената на вселените. Отецът е персонално абсолютен в свободата на действие, но във вселените на времето и пространството — сътворени, в процес на сътворяване и които тепърва ще бъдат сътворени, Отецът очевидно е абсолютен като всецяло Божество само в Райската Троица.
10:3.9 Извън пределите на Хавона, във феноменалните вселени, Първият Източник и Център функционира по следния начин:
10:3.10 1. Като Създател — чрез Синовете-Създатели, неговите внуци.
10:3.11 2. Като Управляващ — чрез гравитационния център на Рая.
10:3.12 3. Като Дух — чрез Вечния Син.
10:3.13 4. Като Разум — чрез Съвместния Извършител.
10:3.14 5. Като Баща — той поддържа родителски контакт с всички същества посредством своя личностен кръг.
10:3.15 6. Като Личност — той действа непосредствено в цялото творение с помощта на своите изключителни фрагменти; в смъртния човек, например — чрез Настройчиците на Съзнанието.
10:3.16 7. Като всеобхватно Божество той действа само в Райската Троица.
10:3.17 Всички тези случаи на отчуждаване на права и делегиране на пълномощия от Вселенския Баща са изцяло доброволни и самоналожени. Всемогъщият Отец преднамерено приема тези ограничения на вселенската си власт.
10:3.18 Вечният Син изглежда функционира в единство с Отеца във всички аспекти на духовното, с изключение посвещаването на Божиите фрагменти и другите предперсонални функции. Синът също така няма непосредствено отношение и към интелектуалните дейности на материалните създания, нито към енергийните дейности в материалните вселени. Като абсолют Синът функционира като личност и единствено във владенията на духовната вселена.
10:3.19 Безкрайният Дух демонстрира удивителна универсалност и невероятна многостранност във всичките си дейности. Той действа в сферите на разума, материята и духа. Съвместният Извършител представлява общността Баща-Син, но той също така функционира и от свое име. Той няма пряко отношение към физическата и духовна гравитация или към личностния кръг, но повече или помалко участва във всички други дейности във вселената. Макар да е очевидно, че Безкрайният Дух е зависим от три екзистенциални и абсолютни управления на гравитацията, той осъществява три свръхуправления. Именно тази триединна способност се използва по много начини за преодоляване на привидната неутрализация на проявленията на изначалните сили и енергии, чак до свръхкрайните граници на абсолютността. В определени ситуации тези свръхуправления в абсолютен аспект преодоляват дори изходните проявления на космическата реалност.
10:4.1 От всички абсолютни обединения Райската Троица (първото триединство) е уникално и изключително обединение на личностно Божество. Бог функционира като Бог само във връзка с Бога и с онези, които познават Бога, но като абсолютно Божество — само в Райската Троица и във връзка с тоталността на вселената.
10:4.2 Вечното Божество се отличава със съвършено обединение; независимо от това съществуват три съвършено индивидуализирани лица на Божеството. Райската Троица позволява едновременно да се изрази цялото разнообразие на чертите на характера и безкрайното могъщество на Първия Източник и Център и неговите вечни равнопоставени приятели, както и цялото божествено единство от вселенските функции на неразделеното Божество.
10:4.3 Троицата е обединение на безкрайни лица, действащи в неличностен капацитет, но ненарушаващи статута на личността. Илюстрацията е груба, но един баща, син и внук биха могли да се обединят в корпорация, която — бидейки неперсонална, все пак би се подчинявала на личната воля на всеки от тях.
10:4.4 Райската Троица е реална. Тя съществува като Божествен съюз на Отеца, Сина и Духа; и все пак Отецът, Синът или Духът, или които и да са двама от тях, могат да функционират по отношение на цялата Райска Троица. Отецът, Синът и Духът могат да си сътрудничат и извън Троицата, но не като три Божества. Като самостоятелни личности те могат да си сътрудничат по свое усмотрение, но това вече няма да бъде Троицата.
10:4.5 Винаги помнете, че това, което Безкрайният Дух прави, е функция на Съвместния Извършител. Както Отецът, така и Синът действат в него и от негово име. Но напразни ще бъдат опитите да разкрием мистерията на Троицата: трима като един и в едно и един като двама и действащ от името на двамата.
10:4.6 Троицата е така свързана с общите вселенски дела, че ние трябва да я вземаме под внимание при опитите си да обясним съвкупността на всяко изолирано космическо събитие или лична взаимовръзка. Троицата функционира на всички нива на космоса, а смъртният човек е ограничен до нивото на крайното; поради това човекът трябва да се задоволи с крайната концепция за Троицата като Троица.
10:4.7 Като смъртно създание в плът вие би трябвало да разглеждате Троицата в съответствие със своята лична просветеност и в съгласие с реакциите на своя разум и душа. Достъпна ви е много малка част от абсолютността на Троицата, но докато се извисявате духовно в посока към Рая, вие още много пъти ще преживеете учудване при поредните откровения и неочаквани открития на върховенството на Троицата и нейната пределност, ако не и абсолютност.
10:5.1 Персоналните Божества притежават атрибути, но едва ли е уместно да кажем, че Троицата притежава атрибути. Това обединение на божествени създания ще е поправилно да се смята за нещо, което притежава функции като осигуряване на правосъдие, отношения на всеобхватност, съгласувани действия и космическо свръхуправление. Тези функции са действително върховни, крайни и (в рамките на Божеството) абсолютни във всичко, което засяга всички живи реалности, притежаващи личностна ценност.
10:5.2 Функциите на Райската Троица не са проста сума от очевидната божественост на Отеца и онези специфични атрибути, които са уникални в персоналното съществуване на Сина и Духа. Троичното обединение на трите Райски Божества имат за свой резултат еволюцията, възникването и изпълването с божествено съдържание на новите значения, ценности, сили и способности, предназначени за всеобщо разкриване, действие и ръководство. Живите обединения, човешките семейства, социалните групи или Райската Троица не увеличават своята значимост за сметка на просто аритметично събиране. Потенциалът на групата винаги превъзхожда значително простата сума от атрибутите на съставящите я компоненти.
10:5.3 Троицата — в качеството си на Троица, запазва изключителност на отношението си към цялото минало, настояще и бъдеще. И функциите на Троицата е най-добре да се разглеждат през призмата на вселенските отношения. Подобни отношения са едновременни и могат да бъдат многобройни относно всяка отделно взета ситуация или събитие:
10:5.4 1. Отношение към Крайното. Максималното самоограничение на Троицата е нейното отношение към крайното. Троицата не е лице, нито пък Върховното Същество е изключително олицетворение на Троицата, но Върховният е максималното приближаване към такова съсредоточаване на енергията и личността на Троицата, което е достъпно за разбиране от крайните същества. Затова понякога, когато става дума за Троицата и нейното отношение към крайното, я наричат “Троицата на Върховността”.
10:5.5 2. Отношение към Абсонитното. Райската Троица има отношение към онези нива на битието, които се намират над крайното, но под абсолютното и това отношение понякога се определя като “Троица на Крайността”. Нито Крайното, нито Върховното са изцяло представителни за Райската Троица, но условно погледнато и по отношение на техните съответстващи нива, всяко изглежда представлява Троицата по време на доличностните епохи на развитието на емпиричното могъщество.
10:5.6 3. Абсолютното Отношение на Райската Троица е отношение към абсолютните същности и кулминацията в действията на всеобхватното Божество.
10:5.7 Безкрайната Троица включва съгласуваното действие на всички триединни взаимоотношения на Първия Източник и Център — както необожествени, така и обожествени, затова е много трудно за личностите да я разберат. При възприемането на Троицата като безкрайна същност не пренебрегвайте седемте триединства; така някои трудности във връзка с рзбирането могат да бъдат отчасти избегнати, а някои парадокси — частично разрешени.
10:5.8 Но аз не притежавам такива езикови средства, които биха ми дали възможност да предам на ограничения човешки ум цялата истина и вечното значение на Райската Троица, както и същността на извечната взаимовръзка на трите безкрайно съвършени същества.
10:6.1 Всеки закон произхожда от Първия Източник и Център; той е закон. Осигуряването на духовния закон е неотменна функция на Втория Източник и Център. Разкриването на закона, обнародването и интерпретацията на божествените законодателни актове се отнася към функцията на Третия Източник и Център. Прилагането на закона, насочването на правосъдието е в компетенцията на Райската Троица и се осъществява от някои Синове на Троицата.
10:6.2 Правосъдието е вътрешно присъщо на всеобщото пълновластие на Райската Троица, но добродетелта, милосърдието и истината са вселенското служене на божествените личности, чийто Божествен съюз съставлява Троицата. Правосъдието не е отношението на Отеца, Сина или Духа. Правосъдието е Троичното отношение на тези личности, които проявяват своята любов, милосърдие и служене. Нито едно от Райските Божества поотделно не раздава правосъдие. Правосъдието никога не е лично отношение; то винаги е множествена функция.
10:6.3 Доказателството като основа на справедливостта (правосъдието в съчетание с милосърдието) се предоставя от личностите на Третия Източник и Център, съвместния представител на Отеца и Сина във всички светове и умове на интелигентните създания в цялото творение.
10:6.4 Присъдата, окончателното прилагане на правосъдието в съответствие с доказателството, предоставено от личностите на Безкрайния Дух, е в компетенциите на Неизменните Синове на Троицата — създания, носещи в себе си Троичната същност на обединените Отец, Син и Дух.
10:6.5 Тази група Синове на Троицата включва следните личности:
10:6.6 1. Тринитизирани Тайнства на Върховенството.
10:6.7 2. Извечно Вечните.
10:6.8 3. Извечно Древните.
10:6.9 4. Извечно Съвършените.
10:6.10 5. Съвременниците на Вечността.
10:6.11 6. Извечно Единните.
10:6.12 7. Извечно Верните.
10:6.13 8. Възпитатели по Мъдрост.
10:6.14 9. Божествени Съветници.
10:6.15 10. Всеобщи Цензори.
10:6.16 Ние сме децата на трите Райски Божества, функциониращи като Троицата, защото аз — по волята на съдбата, принадлежа към десетия ред на тази група, Всеобщите Цензори. Тези редове не са представителни за отношението на Троицата във всеобщ смисъл; такова колективно отношение на Божеството се изразява от тях само в областите на изпълнителното съдопроизводство — правосъдието. Замислени специално от Троицата за изпълнение на строго определената поверена им дейност, те представляват Троицата само в тези функции, за които бяха снабдени с личност.
10:6.17 Извечно Древните и техните произхождащи от Троицата сътрудници обявяват съдебните решения, които се отличават с висша степен на справедливост спрямо седемте свръхвселени. В централната вселена подобни функции съществуват само на теория; там справедливостта е от само себе си очевидна в съвършенството, а съвършенството на Хавона изключва всяка възможност за дисхармония.
10:6.18 Правосъдието е сборната представа за праведност; милосърдието е неговото личностно изражение. Милосърдието е отношението на любов; прецизност характеризира действието на закона; божествената присъда е самата справедливост, намираща се в неизменно съгласие с правосъдието на Троицата и вечно претворяваща божествената Божия любов. При дълбоко осъзнаване и изчерпателно разбиране на справедливата присъда на Троицата то съвпада с милосърдната любов на Вселенския Баща. Но човекът е неспособен за такова пълно разбиране на божествената справедливост. Затова от гледна точка на човека в Троицата личностите на Отеца, Сина и Духа са приспособени към съгласувано служене на любовта и раздаване на правосъдие в емпиричните вселени на времето.
10:7.1 Първата, Втората и Третата Личности на Божеството са равни една на друга и са едно[7]. „Господ — нашият Бог, е един Бог[8].“ Съществува съвършенство на замисъла и единство на изпълнението в божествената Троица на вечните Божества. Отецът, Синът и Съвместният Извършител са наистина и божествено единни. Една истина е написана, когато е казано: „Аз съм първият и последният и няма друг Бог освен Мен[9][10].“
10:7.2 В представите на смъртните на крайното ниво Райската Троица, както и Върховното Същество, има отношение само към всеобхватността — цялата планета, цялата вселена, цялата свръхвселена, цялата голяма вселена. Това отношение за всеобхватност се обяснява с това, че Троицата е цялото Божество, както и по много други причини.
10:7.3 Върховното Същество е нещо помалко и нещо поразлично, отколкото Троицата, функционираща в крайните вселени; но в определени граници и по време на настоящата ера на незавършен енерголичностен синтез това еволюиращо Божество вероятно отразява отношението на Троицата на Върховенството. Отецът, Синът и Духът не предприемат лични действия съвместно с Върховното Същество, но по време на настоящата вселенска ера те си сътрудничат с него като Троица. Ние предполагаме, че подобни взаимоотношения съществуват и с Крайния. Ние често размишляваме относно това какъв ще бъде характерът на личните взаимоотношения между Райските Божества и Бог Върховния, след като той напълно еволюира, но в действителност не знаем това.
10:7.4 Ние не намираме, че свръхуправлението на Върховенството е изцяло предсказуемо. Нещо повече — тази непредсказуемост изглежда е присъща на определена еволюционна незавършеност, което несъмнено е отличителен признак за незавършеност на Върховния и за незавършеността на крайната реакция на Райската Троица.
10:7.5 Смъртният разум може незабавно да измисли хиляда и едно неща: физически катастрофи, кошмарни нещастни случаи, ужасни нещастия, мъчителни заболявания и глобални бедствия, и да си зададе въпроса дали тези посещения не са свързани с възможни действия на Върховното Същество. Честно казано, ние не знаем; всъщност не сме напълно сигурни. Но забелязваме, че с течение на времето всички тези сложни и повече или помалко мистериозни обстоятелства винаги работят за доброто и прогреса на вселените. Възможно е обстоятелствата на съществуването и необяснимите превратности на живота да са взаимно преплетени в структура с висока стойност и значение посредством функцията на Върховния и свръхуправлението на Троицата.
10:7.6 Като син Божий във всички дела на Бог Бащата вие можете да различите лично отношение на любов. Но вие не винаги ще сте в състояние да разбирате колко много от вселенските действия на Райската Троица са насочени към благополучието на индивидуалното смъртно създание на еволюиращите светове на пространството. При придвижването във вечността действията на Троицата ще бъдат разкрити като всецяло значими и обмислени, но те не винаги изглеждат така на създанията на времето.
10:8.1 Даже частичното разбране на много истини и факти, свързани с Райската Троица, е възможно само в случай на осъзнаване на някаква нейна функция, излизаща извън пределите на крайното.
10:8.2 Не би било препоръчително да дискутираме функциите на Троицата на Пределността, но можем да разкрием, че Бог Пределният е проявлението на Троицата в разбиранията на Трансценденталите. Склонни сме да вярваме, че обединяването на главната вселена е акт, свързан с възникването на Пределния, и вероятно отразява някои, но не всички, фази на абсонитното свръхуправление на Райската Троица. Пределният е условното изражение на Троицата по отношение на абсонитното единствено в този смисъл, в който Пределният частично представлява Троицата по отношение на крайното.
10:8.3 В известен смисъл Вселенският Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух са съставни личности на всеобхватно Божество. Техният съюз в Райската Троица и абсолютната функция на Троицата са еквивалентни на функцията на всеобхватното Божество. И подобна завършеност на Божеството превишава пределите и на крайното, и на абсонитното.
10:8.4 Макар че нито едно от Райските Божества всъщност не запълва целия потенциал на Божеството, трите заедно го правят. Три безкрайни лица изглежда са минималният брой създания, необходим за активирането на предперсоналния и екзистенциален потенциал на всеобхватното Божество — Божия Абсолют.
10:8.5 Ние познаваме Вселенския Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух като личности, но аз не познавам лично Божия Абсолют. Аз обичам и се прекланям пред Бога Баща; аз уважавам и почитам Божия Абсолют.
10:8.6 Веднъж пребивавах в една вселена, където определена група създания учеха, че завършилите — във вечността, накрая ще станат деца на Божия Абсолют. Но аз не съм склонен да приема такова обяснение на мистерията, която обгръща бъдещето на Завършилите.
10:8.7 Корпусите на Завършилите обхващат, освен другото, онези смъртни на времето и пространството, които са постигнали съвършенство във всичко, което има връзка с волята на Бога. Като същества и в рамките на капацитета на създанията те истински и напълно познават Бога. Открили по този начин Бога като Бащата на всички създания, тези завършващи трябва по някое време да започнат търсенето на свръхкрайния Баща. Но това търсене предполага проникване в абсонитната същност на крайните атрибути и характер на Райския Баща. Вечността ще разкрие възможно ли е подобно постижение, но ние сме убедени, че дори ако завършилите наистина постигнат крайността на божествеността, те найвероятно ще са неспособни да постигнат свръхкрайните нива на абсолютното Божество.
10:8.8 Може би ще е възможно Завършилите да постигат частично Божия Абсолют, но дори и да е така, все пак във вечността на вечностите проблемът за Всеобщия Абсолют ще продължи да интригува, омагьосва, обърква и предизвиква духовно извисяващите се и прогресиращи завършващи, защото ние смятаме, че мащабите за непостижимостта на космическите взаимоотношения на Всеобщия Абсолют ще нарастват заедно с непрекъснатото разширяване на материалните вселени и тяхната духовна администрация.
10:8.9 Само безкрайността може да разкрие Отеца-Безкрайност.
10:8.10 [Подготвено от Вселенски Цензор, упълномощен от Извечно Древните на Уверса.]
| Документ 9. Връзката между Безкрайния Дух и Вселената |
Индекс
Множествена версия |
Документ 11. Вечният остров на Рая |