1 На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там. [1] [2]
2 И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.
3 И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат. [3]
4 А Исус - казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл. [4]
5 Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете. [5]
6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери. [6]
7 Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.
8 Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше от къде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза: [7]
10 Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.
11 Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него. [8]
12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни. [9]
13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим. [10]
14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари; [11] [12] [13]
15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им; [14]
16 и на тия, които продаваха гълъбите рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия. [15]
17 Учениците Му си спомниха, че е писано: Ревността за Твоя дом ще ме изяде.
18 По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това? [16] [17] [18]
19 В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна. [19]
20 Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?
21 Но Той говореше за храма на тялото Си.
22 И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.
23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше. [20]
24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.