© 2014 Фондация Урантия
| Документ 110. Връзка на Настройчиците с индивидуалните смъртни |
Индекс
Множествена версия |
Документ 112. Запазване на личността |
111:0.1 ПРИСЪСТВИЕТО на божествения Настройчик в разума на човека завинаги лишава науката или философията от възможността да постигне удовлетворително разбиране на еволюиращата човешка душа. Моронтийната душа е дете на вселената; истински тя се познава само чрез космическата интуиция и духовното откритие.
111:0.2 Концепцията за душата и вътрешния дух не е нова за Урантия; тя често се е появявала в различни планетарни вярвания. Множество източни и някои западни религии са постигнали истината за това, че хората съвместяват божественото наследство и човешката наследственост. Усещането на вътрешното присъствие на Божеството, в допълнение към неговата външна вездесъщност, отдавна беше част от много урантийски религии. Отдавна човек вярваше в това, че в него се развива някаква жизнено важна същност, на която е съдено да преживее кратко тленно съществуване.
111:0.3 Преди човекът да разбере, че неговата еволюираща душа е породена от божествен дух, той смяташе, че тя се намира в различни части на тялото: в очите, в черния дроб, в бъбрека, в сърцето, и по-късно — в мозъка. Дивакът свързваше с душата с кръвта, дишането, сянката и собственото си отражение във водата.
111:0.4 В концепцията за атмана индуските учители действително се приближиха към осъзнаването на природата и присъствието на Настройчика, но те не видяха, че наред с Наставника човекът притежава развиваща се и потенциално безсмъртна душа. На свой ред китайците различаваха два аспекта на човека: ян и ин, душа и дух. Египтяните и много африкански племена също вярваха в две начала — ка и ба; за предсъществуващ обикновено се смяташе духът, не душата.
111:0.5 Обитателите на долината на Нил, че на всеки покровителстван индивид при раждането, или скоро след това, се посвещава охраняващ дух, когото те наричаха Ка. Те учеха, че този дух-хранител остава заедно със своя смъртен подопечен в течение на целия му живот и преминава преди него в бъдещото състояние. На стените на храма в Луксор е изобразено раждането на Аменхотеп ІІІ: малкият принц седи на дланите на бог Нил, а край него се намира друго дете, приличащо му като две капки вода и явяващо се символ на тази същност, която египтяните наричаха Ка. Тази скулптура беше завършена в петнадесети век до Христа.
111:0.6 Ка се смяташе за върховен духовен гений, който се стреми да наставлява свързаната с него смъртна душа в по-добър път на тленното съществуване, но особено — да повлияе на съдбата на подопечния човек в задгробния свят. Когато египтянинът от този период умираше, се смяташе, че на противоположния бряг на Голямата Река го чака Ка. Отначало предполагаха, че Ка могат да имат само царете, но скоро вече се смяташе, че такава имат всички праведни хора. Един от египетските управители, говорейки за Ка в своето сърце, каза: “Аз се вслушвах в неговите речи; аз се боях да наруша неговите наставления. Благодарение на него постигнах много; моят успех се обяснява с това, което той ме подбуждаше да правя; аз се отличих благодарение на неговото водителство.” Мнозина вярваха в това, че Ка е “оракул, изпратен от Бога и пребиваващ във всеки човек”. Мнозина вярваха, че им предстои да “прекарат вечността с радост в сърцето и благословението на пребиваващия в човека Бог”.
111:0.7 Във всяка раса на еволюиращите урантийски смъртни има дума, съответстваща на понятието „душа”. Мнозина примитивни народи смятаха, че душата гледа света с очите на човека; затова те толкова панически се бояха от злополучията, които могат да навлекат лошите очи. В течение на дълго време те вярваха, че “духът човешки е светилник Божий”. В Риг-Веда е казано: “Моят разум говори на моето сърце.”
111:1.1 Макар че трудът на Настройчиците е духовен по своята природа, на тях им се налага да построяват цялата своя дейност върху интелектуален фундамент. Разумът е човешката почва, на която духовният Наставник трябва да отгледа моронтийната душа в сътрудничество с подопечната личност.
111:1.2 Съществува космическо единство на няколкото интелектуални нива на вселената на вселените. Подобно на това как мъглявините се раждат от космическите енергии на вселенското пространство, интелектуалните “аз” водят своите начала от космическия разум. Със съгласието на смъртния разум, на човешкото (следователно личностно) ниво на интелектуалните “аз” потенциалната възможност за духовна еволюция придобива господстващ характер, което става благодарение на духовните способности на човешката личност и съзидателното присъствие в такива човешки “аз” на същностния център, имащ абсолютна ценност. Но такова духовно господство над материалния разум зависи от два вида опит: този разум трябва вече да е преминал стадия на служене на седемте спомагателни духа и материалното (личностно) “аз” трябва да избере сътрудничество с вътрешния Настройчик в създаването и укрепването на моронтийното „аз” — еволюционната и потенциално безсмъртна душа.
111:1.3 Материалният разум е тази арена, на която човешката личност живее, осъзнава себе си, взема решения, идва при Бога или Го изоставя, увековечава или унищожава себе си.
111:1.4 Материалната еволюция ви е дала жизнен механизъм — вашето тяло; самият Отец ви е дарил с най-чистата от съществуващите във вселената духовни реалности — вашия Настройчик на Съзнанието. Но на ваше разположение е даден разум, подчинен на решенията ви, и именно посредством разума вие живеете или умирате. Именно в този разум и с този разум вие вземате тези нравствени решения, които ви позволяват да се наподобите на Настройчика — а значи и на Бога.
111:1.5 Смъртният разум представлява временна интелектуална система, предоставена на човека за ползване за срока на материалния му живот; използвайки този разум, хората или приемат, или отхвърлят възможността за вечно съществуване. Разумът е практически единствената намираща се на ваше разположение и подчинена на вашата воля част от вселенската реалност и душата — вашето моронтийно “аз” — с точност изобразява плодовете от временните решения, вземани от смъртния “аз”. Отдолу човешкото съзнание меко се опира на електрохимическия механизъм, а отгоре то едва доловимо влиза в съприкосновение със системата на духовно-моронтийната енергия. В течение на своя смъртен живот човек никога не осъзнава напълно нито едната, нито другата система; затова трябва да действа в своя разум, който той осъзнава. Продължаването на живота се осигурява не толкова от това, което разумът разбира, колкото от това, което той се стреми да разбере; духовната индивидуалност се определя не толкова от това, което разумът представлява, колкото от това, което се стреми да стане. Възходът във вселената зависи не толкова от богосъзнанието, колкото от страстния стремеж към Бога. Важно е не толкова това, което сте днес, колкото това, което ставате ден след ден и във вечността.
111:1.6 Разумът е космическият инструмент, от който човешката воля може да извлече дисонансните акорди на разрушението — и същата тази човешка воля е способна да изпълни изискани мелодии на отъждествяване с Бога и последващото вечно битие. В крайна сметка посветеният на човека Настройчик е невъзприемчив към злото и е неспособен за греховността, но смъртният разум действително може да изврати, изкриви, направи порочна и безобразна в резултат от греховните интриги извратената и себична човешка воля. По аналогичен начин същият този разум може да бъде направен благороден, прекрасен, истински и добродетелен, действително велик — в съгласие с просветлената от духа воля на богопозналия човек.
111:1.7 Еволюционният разум е напълно устойчив и надежден само тогава, когато проявява себе си в двете крайни форми на космическа интелектуалност — изцяло механична или напълно духовна. Между интелектуалните крайности на чисто механичното управление и истински духовната същност лежи обширната група еволюиращи и възходящи разуми, чиято устойчивост и покой зависят от избора на личността и отъждествяването с духа.
111:1.8 Но човекът не се подчинява на Настройчика пасивно и с робска покорност. По-скоро той взема активно позитивно и проникнатото от дух на сътрудничество решение: да следва указанията на Настройчика в тези случаи, когато такива указания осъзнато се различават от желанията и подбудите на естествения природен разум, и в тази степен, в която е способен на това човек. Настройчиците въздействат на разума, но те никога не подчиняват разума на човека против неговата воля; за Настройчиците човешкият разум е най-висшата инстанция. Такова е отношението и уважението на Настройчиците към разума в техния стремеж към постигането на духовни цели — настройката на съзнанието и преобразуването на характера върху почти безграничното поле на дейност на еволюиращия човешки интелект.
111:1.9 Разумът е вашият кораб, Настройчикът — вашият лоцман, човешката воля — вашият капитан. Стопанинът на смъртния съд трябва да бъде достатъчно мъдър, за да довери на божествения лоцман превеждането на възходящата душа в моронтийните пристанища на вечния живот. Само егоизмът, леността и греховността на човешката воля са способни да отхвърлят указанията на такъв любящ лоцман и в резултат да доведат до разбиване на смъртния живот в предателските плитчини на отхвърленото милосърдие и рифовете на греховността. С вашето съгласие този верен лоцман надеждно ще ви преведе през преградите на времето и ограниченията на пространството към самия източник на божествен разум и по-нататък, чак до Райския Баща на Настройчиците.
111:2.1 Във всички отнасящи се до разума функции на космическия интелект целостността на разума преобладава над отделните интелектуални функции. В своята същност разумът е функционално единство; именно затова разумът неизменно демонстрира това основополагащо единство даже тогава, когато му пречат, препятстват неразумните действия и решения на въведеното в заблуждение “аз”. И това единство на разума постоянно се стреми към съгласуване с духа на всички нива на връзка с тези “аз”, които притежават величието на волята и прерогативите на възхода.
111:2.2 Материалният разум на смъртния човек е космическият тъкачен стан, създаващ моронтийната тъкан, върху която вътрешният Настройчик на Съзнанието нанася духовните шарки от вселенски характер, вечните ценности и божествените значения — съхраняващата се душа, за която са подготвени пределната участ и нескончаемият път на потенциалния завършил.
111:2.3 Човешката личност се отъждествява с разума и духа, които се задържат във функционална взаимовръзка от живота в материалното тяло. В резултат от тази функционална взаимовръзка на разума и духа възниква не просто комбинация от качества или атрибути на разума и духа, а съвършено нова, оригинална и уникална вселенска ценност, притежаваща потенциално вечно съществуване — душата.
111:2.4 Съществуват три, а не два фактора в еволюционното сътворение на такава безсмъртна душа. Тези три предпоставки за появата на моронтийна човешка душа са:
111:2.5 1. Човешкият разум и всички космически влияния, предшестващи го и въздействащи на него.
111:2.6 2. Божественият дух, пребиваващ в този човешки разум, и всички потенциали, заключени в такава частица абсолютна духовност, точно както и всички допълнителни духовни влияния и фактори на човешкия живот.
111:2.7 3. Взаимовръзка между материалния разум и божествения дух, която заключва в себе си ценността и значението, несрещани в нито един от допринасящите фактори на такава връзка. Реалността на това уникално взаимоотношение е не материална или духовна, а моронтийна. Това е душата.
111:2.8 Промеждутъчните създания отдавна наричат тази еволюираща душа „промеждутъчен разум”, противопоставяйки му низшия, или материален, разум и висшия, или космически, разум. Този промеждутъчен разум действително е моронтиен феномен, тъй като той съществува в областта между материалното и духовното. Потенциалните възможности на такава моронтийна еволюция се определят от две вселенски подбуди на разума: стремежа на крайния разум на създанията да познаят Бога и придобият божествеността на Създателя и стремежа на безкрайния разум на Създателя да познае човека и да придобие опита на създанието.
111:2.9 Този божествен процес на развитие на безсмъртната душа става възможен благодарение на това, че смъртният разум е първо личностен и, второ, влиза в съприкосновение с реалностите на свръх-животинското ниво; този разум използва свръхматериална космическа опека, осигуряваща еволюцията на едно нравствено начало, способно да взема нравствени решения, благодарение на което се установява истинска творческа връзка със съвкупната духовна опека и вътрешния Настройчик на Съзнанието.
111:2.10 Неизбежно следствие от такова допирно одухотворяване на човешкия разум е постепенното раждане на душата — съвместното дете на разума, съществуващо на нивата на спомагателните духове и човешката воля, господстваща над разума, жадуваща да познае Бога и действаща в сътрудничество с духовните сили на вселената, подвластни на действителната частица от самия Бог на цялото творение — Тайнствения Наставник[1]. Така материалната и смъртна реалност на “аз”-а излиза извън пределите на временните ограничения, присъщи на механизма на физическия живот, и достига ново изражение и нова идентификация във формиращото се средство за запазване на личната индивидуалност — моронтийна и безсмъртна душа.
111:3.1 Грешките на смъртния разум и простъпките на човека могат съществено да отсрочат еволюцията на душата, макар че са неспособни да възпрепятстват такъв феномен, след като той е бил иницииран от вътрешния Настройчик със съгласието на волята на създанието. Но във всеки момент до настъпването на естествената смърт тази материална човешка воля притежава възможността да отмени своето решение и да отхвърли продължаването на живота. Даже след продължаването на живота си възходящият смъртен запазва за себе си правото да се откаже от вечния живот; във всеки момент до сливането с Настройчика еволюиращото възходящо създание може да избере да се отрече от волята на Райския Баща. Сливането с Настройчика означава, че възходящият смъртен завинаги и безрезервно е решил да изпълнява волята на Отеца.
111:3.2 В течение на живота в плът развиващата се душа получава възможност да укрепи свръхматериалните решения на смъртния разум. Бидейки свръхматериална, душата сама по себе си не действа на материалното ниво на човешкия опит. От друга страна, без участие на едно от духовните същества на Божеството, такова като Настройчика, тази субдуховна душа е неспособна да действа и по-високо от моронтийното ниво. Освен това душата не взема окончателни решения дотогава, докато смъртта или преобразуването не разтрогнат нейния материален съюз със смъртния разум, с изключение на тези случаи, когато този материален разум свободно и доброволно предава такива пълномощия на функционално свързаната с него моронтийна душа. В течение на живота на смъртното създание неговата воля — способността на личността да взема решения и да прави избор, е заключена в материалните контури на разума; с продължаването на земното развитие на смъртния това “аз” заедно със своята безценна способност за избор все повече се отъждествява с формиращата същност, моронтийната душа; след смъртта и възкресението в обителските светове личността на човека напълно се идентифицира с моронтийното “аз”. Така душата е зародиш на бъдещия моронтиен носител за въплъщение на личностната индивидуалност.
111:3.3 Отначало същността на безсмъртната душа е изцяло моронтийна, но тя притежава толкова огромен потенциал за развитие, че неизменно възхожда към истински духовните нива, на които е възможно сливане с духовните същества на Божеството, обикновено със същия дух на Всеобщия Баща, който инициира подобно съзидателно явление в разума на създанието.
111:3.4 Както човешкият разум, така и божественият Настройчик осъзнават присъствието и отличаващия се от тях характер на еволюиращата душа — Настройчикът напълно, разумът отчасти. В зависимост от своя собствен еволюционен растеж душата все по-пълно осъзнава и разума, и Настройчика като свързани със себе си същности. Душата придобива свойства както на човешкия разум, така и на божествения дух, но при това тя целенасочено еволюира в направление към такава функция на разума, значенията на който се стремят към съгласуване с истински духовната ценност.
111:3.5 Смъртният път — еволюцията на душата, е не толкова изпитание, колкото образование. Вярата в съхранението на висшите ценности служи като стожер на религията; истинският религиозен опит се заключава в единението с висшите ценности и космически значения, с осъзнаването на вселенската реалност.
111:3.6 Разумът знае количеството, реалността — значенията. Но качеството — ценността, се усещат. Това, което усеща, е съвместното произведение на разума, който знае, и свързания с него дух, който изпълва с реалност.
111:3.7 В степента, в която еволюиращата моронтийна душа на човека се изпълва с истина, красота и добродетел като ценно претворяване на богосъзнанието, появяващото се в резултат същество става неразрушимо. Ако в развиващата се човешка душа не се увековечават непреходни ценности, то смъртното битие няма смисъл и самият живот е трагична илюзия. Но извечна истина е: това, което започвате във времето, вие със сигурност ще завършите във вечността — ако то е достойно за завършване.
111:4.1 Осъзнаването е интелектуалният процес на търсене на съответствие между получаваните от външния свят сензорни впечатления и структурите на паметта на индивида.Разбирането означава, че тези осъзнати сензорни впечатления и свързаните с тях структури на паметта стават интегрирани или организирани в една динамична верига на принципите.
111:4.2 Значенията се образуват при съчетаването на осъзнаването и разбирането. Не съществуват значения в изцяло сензорния или материалния свят. Значенията и ценностите се постигат само във вътрешните или свръхматериални сфери на човешкия опит.
111:4.3 Всеки прогрес на истинската цивилизация се ражда в този вътрешен свят на човечеството. Само вътрешният живот е истински творчески. Цивилизацията едва ли е способна да прогресира, когато голяма част от младежите на всяко поколение посвещават своето внимание и енергия на материалистичния стремеж нкъм сензорния или външен свят.
111:4.4 Вътрешният и външен свят притежават различен набор от ценности. Всяка цивилизация се намира в опасност, когато три четвърти от нейните младежи избират материалистични професии и посвещават себе си на външната, сензорна дейност. Цивилизацията се намира в опасност, когато младите хора не смятат за нужно да се занимават с етика, социология, евгеника, философия, изкуство, религия и космология.
111:4.5 Само на висшите нива на свръхсъзнателния разум, влизащи в съприкосновение с духовната сфера на човешкия опит, могат да се открият тези висши концепции в съчетание с действените образци, които ще спомагат за създаването на по-добра и по-устойчива цивилизация. На личността е присъщо творчество, но то се проявява само във вътрешния живот на индивида.
111:4.6 Кристалите на снега винаги имат шестоъгълна форма, но не съществуват две еднакви снежинки. Децата принадлежат към определени типове, но нито едно дете не е точно копие на друго, даже когато са близнаци. Личността съответства на някой тип, но тя е винаги уникална.
111:4.7 Щастието и радостта се раждат във вътрешния свят. Вие сте неспособни да изпитате истинска радост насаме със самите себе си. Животът в самота е губителен за щастието. Даже семействата и нациите ще се радват повече на живота, ако споделят този живот с други.
111:4.8 Вие сте неспособни напълно да контролирате външния свят — обкръжаващата среда. Повече от всичко се поддава на вашето управление именно творческото начало на вътрешния свят, тъй като тук вашата личност е в значителна степен свободна от сковаващите закони на априорната причинност. На личността е присъща относителна независимост на волята.
111:4.9 Тъй като вътрешният живот на човека се отличава с неподправено творчество, всеки носи отговорност за своя избор: ще бъде ли това творчество спонтанно и съвършено случайно или контролируемо, управлявано и конструктивно. Как може творческото въображение да даде достойни плодове, ако полето на неговата дейност е вече препълнено с предразсъдъци, ненавист, страх, злоба, мъст и фанатизъм?
111:4.10 Идеите могат да се стимулират от външния свят, но идеалите се раждат само в творческите предели на вътрешния свят. Днес нациите на света се управляват от хора, в които няма недостиг на идеи, но напълно отсъстват идеали. С това се обясняват бедността, разводите, войните и расовата ненавист.
111:4.11 Проблемът се заключава в следното: ако вътрешният “аз” на човека, притежаващ свободна воля, бива дарен с творчески способности, то ние сме длъжни да признаем, че творчеството на свободната воля включва потенциалната възможност за деструктивна дейност. А когато творчеството е насочено към унищожение, вие се сблъсквате с опустошението, причина за което са злото и грехът — насилие, войни и разрушение. Злото е предубеденост на творчеството, която тласка към дезинтеграция и в крайна сметка — към разрушение. Всеки конфликт е зло в този смисъл, че той подтиска творческата функция на вътрешния живот, явявайки се разновидност на гражданска война в личността.
111:4.12 Вътрешното творчество спомага за облагородяването на характера за сметка на интеграцията на личността и обединяване на самоосъзнаването. Извечна истина е: миналото е неизменно; само бъдещето може да се измени с помощта на днешната съзидателност на вътрешния “аз”.
111:5.1 Изпълняването на волята на Бога е ни повече, ни по-малко изразяване от създанието на желанието да сподели своя вътрешен живот с Бога — със същия този Бог, благодарение на Когото е станал възможен животът на създанието, притежаващ вътрешни значения и ценности. Да споделяш значи да се уподобяваш на Бога, да бъдеш божествен. Бог споделя всичко с Вечния Син и Безкрайния Дух, а Те на свой ред споделят всичко с божествените Синове и Духовните Дъщери на вселените.
111:5.2 Подражаването на Бога е ключ към съвършенството; в изпълнението на Неговата воля е тайната на вечния живот и съвършенството, постигано във вечния живот.
111:5.3 Смъртните живеят в Бога и затова Бог е пожелал да живее в смъртните. Така, както хората се доверяват на Него, така и Той, при това първи, повери на хората част от Себе Си; Той се съгласи да живее в хората, да пребивава в тях, да се подчинява на тяхната воля.
111:5.4 Мирът в този живот, съхраняването на живота след смъртта, съвършенството в следващия живот, служенето във вечността — всичко това се постига (в духа) сега, когато личността на създанието се съгласява — решава — да подчини своята воля на волята на Отеца. И Отецът вече е направил своя избор — той е подчинил своята частица на волята, която притежава личността на създанието.
111:5.5 Такъв избор за създанието е не подчинение на волята, а нейно посвещаване, разширяване, прославяне и усъвършенстване; такъв избор възнася своята воля до създанието от нивото на преходното значение към по-високо положение, в което личността на сина-създател става причастна към личността на духовния Баща.
111:5.6 Този избор — да изпълнява волята на Отеца — е духовното откриване на духовния Баща от смъртния човек, макар че ще измине цяла епоха преди синът-създание да може действително да се окаже в реалното присъствие на Бога в Рая. Този избор се заключава не толкова в отричане на волята на създанието — “Да се изпълни Твоята воля, не моята”, колкото в увереното утвърждаване от създанията: “Моята воля е да се извърши Твоята воля[2].” И ако този избор е направен, то рано или късно избиращият Бога син ще постигне вътрешно единение (сливане) с пребиваващата в него частица на Бога, докато същият този усъвършенстващ се син открие за себе си личностното удовлетворение в религиозното общуване между личността на човека и личността на неговия Творец: две личности, чиито творчески атрибути навечно се съединяват в доброволна взаимност — раждането на още едно вечно партньорство между волята на човека и волята на Бога.
111:6.1 Много от преходните неприятности на човека произтичат от неговата двойствена връзка с космоса. Човекът е част от природата — той съществува в природата и заедно с това е способен да преодолее природата. Човекът е краен, но той е дарен с искрата на безкрайността. Такова двойствено положение не само създава потенциална опасност от зло, но също така поражда и много социални и морални ситуации, изпълнени с голяма неопределеност и немалко безпокойство.
111:6.2 Храбростта, необходима за покоряването на природата и преодоляването на собственото “аз”, е храброст, която не може да устои пред съблазните на личната гордост. Смъртният човек, способен да излезе извън пределите на “аз”-а, може да се поддаде на съблазънта да обожестви своето собствено самосъзнание. Дилемата на смъртния човек се заключава в двойствен факт: той е свързан с природата и едновременно с това притежава уникална свобода — свободата на духовен избор и действия. На материални нива човек се оказва зависим от природата, докато на духовно ниво той тържествува над природата и над всичко временно и крайно. Такъв парадокс е неотделим от съблазънта, потенциалното зло, грешките във взетите решения, а когато “аз”-ът става горд и високомерен, то следствие от това може да стане грехът.
111:6.3 Проблемът за греха не съществува сам по себе си в крайния свят. Фактът на крайността не означава порочност или греховност. Крайният свят е сътворен от безкрайния Създател — той е дело на ръцете на божествените Синове и затова не може да не бъде добър[3]. Само злоупотребата, изкривяването и извращението, съществуващи в крайния свят, пораждат зло и грях.
111:6.4 Духът е способен да владее разума; по такъв начин разумът може да управлява енергията. Но разумът е способен да управлява енергията едва посредством своята собствена разумна манипулация на метаморфическите потенциали, присъщи на математическото причинно-следствено ниво на физическите сфери. Управлението на енергията не е вътрешно свойство на разума; това е прерогатив на Божеството. Но разумът на създанията е способен да манипулира и манипулира енергията в тази степен, в която овладява енергийните тайни на физическата вселена.
111:6.5 Когато човекът желае да видоизмени физическата реалност — било самия себе си, или своята среда — на него му се отдава да направи това в тази степен, в която той открива пътя и начините, позволяващи да се контролира материята и да се управлява енергията. Разумът, лишен от помощ, няма възможност да въздейства на нещо материално освен своя собствен физически механизъм, с който той е неизбежно свързан. Но чрез разумното използване на механизма на своето тяло разумът е способен да създава други механизми — и даже енергийни и живи връзки, използвайки които, този разум придобива все по-голяма способност да контролира и даже да подчинява своето физическо ниво във вселената.
111:6.6 Науката е източник на фактите и разумът е неспособен да действа в отсъствието на факти. Фактите са тези тухлички, от които се строи мъдростта и които се циментират с жизнен опит. Човекът може да намери любовта на Бога без факти; човекът може да открие законите на Бога без любов; но човекът никога няма да може да осъзнае безкрайната симетрия, небесната хармония и съвършеното изобилие на всеобхватната същност на Първия Източник и Център, докато не намери божествения закон и божествената любов и емпирично не ги обедини в своя собствена еволюираща космическа философия.
111:6.7 Развитието на материалното знание позволява да се придобие по-голямо интелектуално осъзнаване на значенията, заключени в идеите и ценностите, заключени в идеалите. Човекът е способен да открие истината в своя вътрешен опит, но на него му трябва ясно знаене на фактите, за да може да приложи своето лично откритие на истината към жестоките изисквания на ежедневния материален живот.
111:6.8 Напълно естествено е, че смъртния човек го овладява чувство на неувереност, когато вижда себе си безизходно свързан с природата, макар че той притежава духовни възможности, които са напълно трансцендентни по отношение на всичко временно и трайно. Само религиозната убеденост — живата вяра, може да бъде опора на човека пред лицето на такива сложни и забъркани проблеми.
111:6.9 От всички опасности, които дебнат смъртната природа на човека и заплашват неговата духовна цялостност, най-голяма е гордостта. Мъжеството е доблестно, егоизмът — тщеславен и самоубийствен. Не следва да се отнасяте осъдително към разумната увереност в себе си. Способността на човека да надмине себе си е единственото, което го отличава от животинския свят.
111:6.10 Гордостта е измамна и отровна, тя поражда греха винаги, когато се среща в индивид, група, раса или нация. Буквална е истината: “Гордостта предшества падението[4].”
111:7.1 Несигурността в съчетание с увереността — ето същността на Райския път: неизвестността във времето и в разума, неизвестността в отношенията на събитията, разкриващи възхода към Рая; увереността в духа и вечността, увереността, която дава безусловното доверие на сина-създание към божественото съчувствие и безкрайната любов на Всеобщия Баща; неизвестността на неопитния гражданин на вселената; увереността на възходящия син във вселенските обители на един всемогъщ, премъдър и любвеобилен Баща[5].
111:7.2 Ще ни позволите ли да се обърнем към вас с наставлението да се вслушвате в далечните отзвуци на преданите възвания на Настройчика към вашата душа? Пребиваващият във вас Настройчик не може да прекрати или поне материално да измени борбата, която вие водите по своя временен път; Настройчикът е неспособен да намали трудностите на живота, докато вие вървите в този свят на упорит труд. Божественият квартирант може само търпеливо да чака, докато вие се сражавате за своя живот — този, който преживявате на планетата; но ако само бихте поискали, вие бихте могли — в труд и грижи, в сражения и упорит труд — да дадете на Настройчика възможност да се бори заедно с вас и за вас. Какво утешение и въодушевление, какъв възторг и удивление бихте могли да почувствате, ако само бихте позволили на Настройчика постоянно да ви рисува картините на действителната подбуда, крайната цел и вечния смисъл на цялата тази напрегната борба с делничните проблеми на вашия днешен материален свят!
111:7.3 Защо вие не помагате на Настройчика да ви укрепи с духовни истини, притежаващи космическа сила, докато се борите със светските трудности, свойствени за живота на създанията? Защо не призовавате небесния помощник да ви ободри с ясното виждане, присъщо на вечния възглед за всеобщия живот, докато не ви дават покой ежеминутните проблеми? Защо се отказвате от просвещението и вдъхновението, което дава вселенският възглед, и влачите съществуване сред ограниченията на времето и се забърквате в лабиринта на неопределеността, с който е свързан смъртният ви път? Защо не позволявате на Настройчика да одухотвори вашето мислене, даже ако ви се налага да вървите по материалните пътеки на земните усилия?
111:7.4 Висшите човешки раси на Урантия представляват сложна смес; те са съчетание от много раси и племена с различен произход. Тази сложна природа изключително усложнява дейността на Наставниците в течение на живота и определено умножава проблемите както на Настройчика, така и на серафима-хранител след смъртта. Не толкова отдавна аз се намирах в Салвингтон, където чух официалния доклад на хранителя на съдбата в оправдаване на тези трудности, с които беше съпроводена помощта на неговия смъртен подопечен. Този серафим каза:
111:7.5 “Многото ми трудности се обясняваха с нескончаемите конфликти на двете страни на моя подопечен: на дейното трудолюбие пречеше животинската леност; на идеалите, свойствени на високо развития народ, противоречаха инстинктите на изостаналата раса; на високите помисли на изтъкнатия разум противодействаха подбудите на примитивната наследственост; на устремения в бъдещето поглед на прозорливия Наставник пречеше късогледството на създанията на времето; прогресивните планове на възходящото същество се видоизменяха от желанията и стремежите на материалната природа; проблясъците на вселенския интелект се гасяха от химико-енергийните повели на развиващата се раса; подбудите на ангелите срещаха съпротивата на емоциите на животното; възпитанието на интелекта се анулираше от инстинктивните тенденции; на опита на индивида противостояха съвкупните наклонности на расата; целите на по-добрите страни се помрачаваха от попълзновенията на по-лошите; полетът на гения се неутрализираше от товара на посредствеността; прогресът на добродетелите се забавяше от инерцията на порока; изкуството на прекрасното се оскверняваше от присъствието на злото; здравето, жизнерадостността се подриваха от болезнената немощ; източникът на вярата се отравяше от отровата на страха; изворът на веселието се размътваше от стихиите на скръбта; радостта на очакването се сменяше с тъгата на осъзнаването; щастието на живота винаги можеше да се смени с тъгата на смъртта. Какъв живот и на каква планета! И при все това, благодарение на постоянната помощ и подтици на Настройчика на Съзнанието, тази душа все пак постигна достатъчна степен щастие и успех и вече се възнесе към съдните зали на обителските светове.”
111:7.6 [Представено от Единичен Посланик на Орвонтон.]
| Документ 110. Връзка на Настройчиците с индивидуалните смъртни |
Индекс
Множествена версия |
Документ 112. Запазване на личността |